Днес науката кабала трябва да се разкрие на света. Сега всички трябва да знаят, какъв е смисълът на живота и как да достигнат корена на битието. Постигането на корена може да се сравни с плодове, а духовния живот на човека, духовното развитие – с грижата за плодоносно дърво.

В едно от своите писма Рабаш разказва, как трябва да се „обработва” желанието – аналогично с грижата за дърво в нашия свят. Ние го развиваме в четирите стадии АВАЯ, докато не придобием даващо желание, а след това започваме да използваме получаващото желание за отдаване. И това са „плодовете” – краят на поправянето, неговата зрялост.

А засега, задавайки си въпроса за смисъла, човек намира науката кабала, там, където я реализират хора със същите въпроси. Започва период, наречен „ло-лишма”: подходът на човека е егоистичен както преди, само че сега той иска да придобие духовния свят, да откъсне висшите плодове и по този начин да си отговори на въпроса за смисъла на живота. Той по своята природа не разбира как може да се постигне нещо по друг начин.

Така ние полагаме семето в земята и то започва да се развива. Отначало човек, както обикновено, върви по утъпкана егоистична пътечка, разчитайки на собствените си сили и виждайки розови перспективи. Но след време, понякога след няколко години, в него се поражда усещане, предизвикано от светлината, възвръщаща към Източника: той започва да чувства, какво представлява антиегоистичната природа.

Тогава става ясно, че духовният свят не може да се постигне с обичайните чувство и разум. Той се постига противоположно на това, което се е случвало досега. И човек все едно губи крилата си: той вече не може, както по-рано, решително да върви напред, отваряйки със замах вратите. Сега трябва да се заеме със себе си отвън навътре, тоест чрез обкръжението: чрез групата, учителя и книгите.

Трябва да насочим усилията си извън себе си и само тогава, извършвайки кръг, човек ще съумее да се отнесе към себе си като към семе, положено в земята. Той ще се научи да се грижи за това семе, за да може то да прорасне, а не да изсъхне в пясъка. Той ще му усигури хранителна среда: минерали, влага, топлина – всичко, необходимо за израстването. И само тогава семето му ще покълне.

От урока по статията на Рабаш, 21.01.2011

[33332]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Кой или какво ми дава пример за следващото стъпало?

Отговор: Примерът за следващото стъпало ти се дава чрез тъмнина. Това е, защото следващото стъпало отначало се разкрива като тъмнина. Но аз трябва да се опитам да различа светлината в него, което е нещо голямо и особено. Само изглежда като тъмнина на моя егоизъм, но ако имах желание да отдавам, щях да видя светлината и цялата система от души, които са изпълнени от безкрайна светлина. Докато аз не обърна тази тъмнина в светлина, тъмнината е пример за бъдещата степен.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 23.01.2011

[33481]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитва?

Когато, върху човека се спуска духовното скритие (мисълта за отдаване и любов към другите) и той влиза в такова състояние, че не усеща никакъв вкус от духовната работа (достигане на свойствата отдаване и любов към другите), съвсем неспособен е да си представи и усети любовта (към Твореца –единното свойство на любовта) и трепета (че не може да Му даде същата любов, която получава от Него), и не е в състояние нищо да направи с намерение за отдаване (да достигне със собствени усилия) – за него няма друг изход (така и му се разкрива), освен единствено да плаче и зове към Твореца, да се смили над него (защото сам той повече не може да съдейства за това) и да снеме затъмнението (това, което скрива неговия егоизъм) от очите и сърцето му.

В духовната работа плачът е изключително важно състояние. Казали са мъдреците: “Всички порти към Твореца са затворени,  освен портата на сълзите“. И недоумява светът: “Ако портата на сълзите е отворена – то защо въобще са останалите порти?“ (Защо направо да не  се влиза във висшия свят през портата на сълзите?)

Така както човек, молейки някой друг за нещо много важно за себе си, и вижда, че другия остава непреклонен, и е безполезно да продължава да се моли, (и когато вече не вижда никакъв друг изход), то избухва в сълзи (от безсилие и отчаяние – отчаяние от това, че безнадежно иска да постигне желаното, а безсилие – защото се е убедил, че да го постигне не е по силите му).

Затова е казано: “Всички порти са затворени, освен портата на сълзите“. Само, когато всички порти (изпробвани от човек в опита му да влезе във висшия свят) се затварят (убеждавайки се сам в тяхната непригодност), става ясно (за него самия), че (само) портата на сълзите е отворена (за него и едва тогава той може да се възползва от нея, т.е. истински да помоли именно за освобождение от егоизма и придобиване на свойството отдаване).

А за момента не е ясно, че портата на молитвата е затворена – не се вижда дотогава, че отворена е портата на сълзите, а значи заключена, защото човек мисли, че има още някакъв изход от състоянието му. И само, когато се затворят всички други порти, тогава се отваря портата на сълзите.

Затова е казано: “В мрак плачи, моя душа“: когато човек достигне пълния духовен мрак, само тогава душата му започва да плаче, защото няма друг изход.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 18. „В мрак плачи, моя душа“.

[33492]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Известно е, че групата на раби Шимон е постигнала единение поради съвместната работа по написването на книгата „Зоар”.

Правилна ли е тази методика и за нас, в нашето време? Трябва ли да се обединим в малки групи, да вземем някаква статия и заедно да се опитаме да я развием? Или това може само да ни обърка, тъй като всеки от нас се намира на своя етап на напредване, различен от този на другите?

Отговор: Авторите на книгата „Зоар”, също са се намирали на различни етапи на напредване – не са били равни помежду си. Всеки от десетте автора на „Зоар” е съответствал на една от десетте сфирот, съгласно своята природа – корена на своята душа. Но всеки от тях, изцяло е отменил егото си и е могъл да се слее с останалите с цялата своя дълбочина на природата си.

И затова, всеки е могъл да постигне 125-те свои стъпала, личното си поправяне (Гмар Тикун). А всички заедно са могли да се обединят на най-високото стъпало, на което е възможно единението на душите, и затова са разкрили цялата светлина – най-висшето светене, слизащо към нас от Арих Анпин, наречено „Зоар” – вид особена светлина.

Разбира се, ние дори не сме близо до тези етапи – всички сме „мъртви”, тоест потопени в своето егоистично желание. Не сме готови и не желаем да се съединим помежду си. Все още ни предстои голяма борба, множество поправяния, докато не постигнем някакъв вид единение.

Но ако се стараем, както го правят малките деца в техните игри, подражавайки на възрастните, тогава ще привлечем към себе си светлината от съвършеното състояние, което вече съществува. Тези души, авторите на книгата „Зоар”, са го разкрили и формирали, издигайки се отдолу нагоре.

Отгоре надолу, от света на Безкрайността, към нас слиза стълбата на световете – на петте свята. Във всеки от тях има по пет сфирот, и във всяка от тях – още пет, общо 125 стъпала. Така, светлината слиза отгоре надолу към нас – ехида, хая, нешама, руах, нефеш (НаРаНХаЙ в обратен ред).

Това се нарича скриване, намаляване на светлината или светове (на иврит думата „свят”/„олам” произлиза от думата „алама”/„скриване”). Горе има 100% светлина, а долу – 0%. Такава е системата на световете (на скриването).

В нашия свят има души, в които се пробужда желанието, наречено „човек”/„адам” (подобен на Твореца) – зародишът на човека в духовното. И това желание започва да расте.

Как расте? То е длъжно да се съедини с още 9 подобни на него – макар и в минималната степен на единение. И така, те се съединяват все по-силно, постигайки най-голямата степен на единение на душите.

В течение на цялата история е имало души, които са постигнали единение една с друга и всички те се намират в съединение с другите на различни нива на тази сълба. Авторите на „Зоар”, всички заедно са постигнали най-високото стъпало. И затова светлината, която са внесли в своята книга е толкова голяма, че въздейства и свети на всички. Защото те вземат светлината от Безкрайността и могат да я прокарат до нас – при условие, че ние от своя страна, макар и малко желаем да се издигнем към тях.

Но „Зоар”, цялата светлина или част от нея, винаги се разкрива съгласно степента на единение, на отдаване, на подобието между желанието/кли и светлината. Затова трябва, колкото се може повече да се съединим – и количествено, и качествено. Ще получим тази светлина, съгласно нашата способност да постигнем първото от 125-те стъпала.

А какво представляват всичките тези 125 стъпала? Нивото нефеш съдържа също и всичките пет светлини – нефеш, руах, нешама, хая, ехида (НаРаНХаЙ), и всяка от тях също има свой НаРаНХаЙ. Получава се: (НаРаНХаЙ) х (НаРаНХаЙ) х (НаРаНХаЙ) = 5х5х5 = 125 стъпала.

Така се разделя светлината, съгласно големината на авиюта/дебелината на желанието, което можем да реализираме за нашето съединяване – тоест да се издигнем над тази дебелина на желанието и да се съединим въпреки егото си. Доколкото можем да отменим този авиют, да пожелаем да го използваме, за да се съединим – дотолкова светлината ще ни подейства, ще ни поправи, а след това и напълни.

Тук няма нищо друго, освен двете съставни – светлината и кли/желанието, степента на съединение между тях, наречена „екран” или „намерение”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.01.2011

[33583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Днес не съм в състояние да моля за поправяне дори за самия себе си – как тогава мога да моля за целия свят?

Отговор: Да молиш за себе си или да молиш за целия свят – това е едно и също! Да допуснем, че не ни стига въздух, но все още дишаме – ако от него няма за другите, то и за мен също няма да има, а ако има, тогава ще е вече за всички. Него не можем да разделим!

Невъзможно е да  молим за собственото си индивидуално поправяне, защото то е именно в съединението! Не можем да искаме светлина единствено за себе си, защото светлината е всеобщото отдаване, царящо между всички нас. Ако аз съм елемент от електрическата мрежа, то как мога да искам, токът да протича единствено през мен? Той не може да стигне до мен, ако не мине по цялата система.

От това трябва да се разбере, какво е глобалния и интегрален свят, който сега започваме да усещаме. Ти не можеш да искаш нищо за себе си! Това няма да помогне. Колкото повече се опитваш да се отделиш, толкова повече удари ще си навлечеш.

Молбата ти за самия теб, твоят протекционизъм, „сепаратизъм” ще ти помогнат само за осъзнаване на собственото зло. Ще бъдеш принуден да разбереш, че да искаш е неправилно! И как да ти бъде предадено това знание, ако не чрез удари… Колкото повече се молиш само за своето лично благополучие, толкова повече ще те бият, докато не се научиш, че не трябва да се молиш само за себе си.

Ще видиш, че това не помага, а води само до обратния резултат. В края на крайщата ще разбереш, че напълването може да бъде само общо. И ако не го получат всички, то накрая и ти няма да го получиш, защото си последен на тази опашка!

Разбери, на какво иска да те научи Творецът и колкото по-бързо разбереш, толкова по-добре. Защото, ако Той бъде принуден да ти показва с последователни удари твоето място – в самия край на тази верига, тогава колко ще ти се наложи да страдаш… Струва си да разбереш това по-бързо, за да започнеш да живееш с него.

Защото сега, то ми се струва абсолютно нереално и нежелателно. Но от друга страна разбирам, че нямам избор и така или иначе, ще ми се наложи да стигна дотам. Така трябва да посрещам всички уловки, за да надхитря собствения си егоизъм и да изпреварвам ударите като макар и изкуствено се моля за поправянето на всички.

Хайде, по време на урока да помолим светлината да дойде и да ни даде това усещане, разбиране, посока, макар и някакъв стремеж към тази цел. Дори и заради прагматични цели – за да се избегнат ударите. Защото всеки може да получи напълване само последен.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 23.01.2011

[33500]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Празникът Ту би-шват, „новата година на дърветата“, символизира плодовете на духовната работа, духовното развитие.

На първия етап, ние обръщаме егоистичното намерение «ло-лишма» в алтруистично – «лишма», в отдаване заради отдаването. Придобивайки свойството Бина, човек става „дърво в полето“.

А след това, преминава към етапа получаване заради отдаване, и тогава безплодното дърво в полето става плодоносно. Това е резултат от работата на човека, стъпалото на човека. Сега, посредством своето „дърво“ той отглежда плодове, напълва души, отнасяйки се към тях като източник на отдаване, подобно на Твореца. По този начин, човек се уподобява на Него и завършва поправянето.

В празника Ту би-шват ние, кабалистите, виждаме резултата от цялата работа на човека. Изобщо, всички празници играят двойна роля – те олицетворяват някаква част от нашия път и в същото време, в тях се крие частта и признака на неговото завършване.

Песах, празникът на излизането от Египет означава, че вече виждаме как и защо оставяме егоизма. Тъй като е невозможно да се излезе от него, без да се знае целта.

Шавуот, празникът на даряването на Тора, също не се ограничава с придобиването на средството за поправяне – ние знаем защо го получаваме.

Рош а-шана, еврейската Нова година е началото на всички промени, а в първоначалния замисъл вече е заложена крайната цел.

Денят на изкуплението, Йом Кипур, отново ни напомня защо преминаваме през веригата от поправяния. Същото се отнася за  Ханука и Пурим.

Всички тези обичаи, приети в нашия свят, символизират етапите, жалоните по пътя на нашето духовно развитие. Именно оттам произлизат.

Но какво толкова особено има? По време на празника Ту би-шват ядем плодове и сладки неща – не е ли твърде слаб намекът? Пурим също прилича повече на детски празник. Но всъщност, това са най-важните празници, и обобщенията за тях са много внушителни. Тъй като става дума за резултати и за плодовете от положените усилия.

Пурим олицетворява окончателното поправяне, края на пътя. Тогава двете сили: и положителната, и отрицателната, поддържайки се една друга, участват в постигането на крайната цел. Ту би-шват означава също узряване на плодовете, но разликата тук е в нивото на възприятие. «Дърво в полето» е растителното ниво, а Пурим са по-високите стъпала.

От урока по статия на Рабаш, 21.01.2011

[33323]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Върху какво се концентрира кабала и какво може да даде тя на човек?

Отговор: Когато свършва детството, човек постепенно си отваря очите и разбира, че се намира в някакъв свят.

Може да живее в него, без да се замисля много, просто „като всички”, гледайки другите. Но e възможно да му се иска да разбере малко повече за живота. Всичко зависи от вътрешната потребност, която тласка човека.

И тогава му се иска да разкрие обкръжаващата го реалност: в детството – своята стая, след това – своя двор, град, страна, света, цялото земно кълбо, след това поглежда към космоса. Но в крайна сметка разбира, че всички тези опити не му носят удовлетворение.

Днес човечеството е загубило интерес дори към космическите изследвания, останало е само с едно меркантилно използване, за да управлява мобилния си телефон от спътник или да шпионира.

Нас вече не ни вдъхновяват космическите полети в далечни галактики – вътрешното желание на човек е променено и не се стреми към далечните космически разстояния, а обратно – повече навътре.

Пита се: откъде е дошло това, за какво? За пръв път в човешката история ние се стараем не просто да направим „повече”, а първо искаме да разберем: защо го правим?! Това е въпросът за своя корен: „Откъде идва всичко? И къде ме води?”

От година на година хората продават все по-трудно нещо ново – вече всички са се преситили от всичко. Това не означава, че нямат желания – но ти не можеш да им дадеш онова, което те искат! И затова те остават неудовлетворени, разочаровани, и започват да приемат наркотици, за да потънат в забрава.

Те имат нужда от отговор за смисъла на живота – а не само как да устроят за себе си сито, комфортно съществуване, приятно за животинското тяло.

Това се вижда дори по модата – колко тя е станала по-проста и свободна. Това говори за това, че човек се освобождава от материалните ценности, в които вече не вижда напълване, смисъл. Той просто иска да му бъде удобно и да не чувства недостиг от нещо материално. Но не иска да се концентрира върху това и да се тревожи излишно.

Това е много голяма разлика: аз имам нужда от кола, от дом, от хиляди различни неща, за да живея удобно. Но сами по себе си те не са ми интересни, аз просто искам да си обезпеча комфорт, а повече не ми е нужно. Те ми облекчават живота и това е прекрасно, но не е самоцел. Аз искам да разкрия нещо друго, по-високо.

И тук в човек се поражда въпросът за същността, за смисъла на живота. Тогава вече не му помага нито развитието на технологиите, нито на науката, нито философията, нито психологията – нищо не може да му даде отговор. Защото това вече е въпрос за неговият корен – откъде съм дошъл? Имам ли някакво висше предназначение, освен този животински живот?

Защото в този аз вече съм изчерпал себе си, какво още мога да получа? Още някаква супермодерна играчка или телевизор? Вие можете да си измисляте всякакви развлечения – но всички те са на това ниво, за което аз вече дори и не питам. И аз не съм виновен! Вътре в мен се събуждат такива въпроси, които се отнасят към друго ниво.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 24.01.2011

[33603]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво можем да направим сега, за да зарадваме Твореца?

Отговор: Всичко, което правя в стремежа си към единство с другите, за да мога по този начин да дам възможност на Твореца да ни отдава. Всичко това означава да Му доставям удоволствие, дори ако аз още не съм достигнал до такова единство, в което Той би могъл да внесе своето изобилие.

Обединението трябва да бъде пълно. Нашето кли се дели на пет части и на още пет, и още – до ¹/₁₂₅ части. Това е най-малката мярка на обединение между всички и дори тя е вече достатъчна да може Творецът да ни даде съответната част от Своята светлина, която да усетим.

Така че цялата ни работа се състои в подготовка на кли, съсъда, в обединението между нас. Ние трябва да работим не спрямо Твореца, а между нас – устремявайки се към него. За разлика от Съветска Русия, ние се обединяваме не заради нас самите, а за да можем да предоставим на Твореца възможността да ни отдава. Тогава Исраел, Тора и Творецът действително ще бъдат единни.

И това е достатъчно. Ние работим между нас, удържайки намерението за благото на Твореца, за да подготвим съсъдите за Неговото отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 24.01.2011

[33558]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ще чуе ли Творецът молбата на човек, който моли да бъде издигнат на следващото стъпало, желаейки да избегне страданията?

Отговор: Разбира се! Творецът чува всяка молитва. Само се помоли! Но не се обръщай към Него напразно, както правят обикновените хора „от улицата”. Ние виждаме, че на това няма отговор: хилядолетия хората молят напразно!

Но ако ти искаш да се издигнеш на следващото стъпало, от своето предишно егоистично състояние, от егоистичното желание за наслаждение, от всички условия, дадени ти от Твореца, над които ти нямаш власт, и молиш да се издигнеш – Творецът незабавно те чува и те променя. Постепенно…

Разбира се, ти молиш от своето егоистично желание, стремейки се да избягаш от страданията, да властваш, да бъдеш известен – не е важно какви цели поставяш пред себе си, – но ако във всеки случай молиш за по-висока степен, представяйки си я в своето егоистично желание, в определен, засега лъжлив вид, – това се нарича „ло лишма”, и ти напредваш.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 23.01.2011

[33477]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да благодаря на Твореца за малките духовни откровения?

Отговор: В човек те веднага намират голяма ценност, защото никога не е било това с мен, никога не съм ценил издигането над самия себе си. А сега чувствам, че съм се надигнал собствения егоизъм и оценявам това като истинско съкровище.

Откъде такова отношение? От светлината. Разбира се, не аз самият правя верния анализ. В природата на нещата, изпитвайки състоянието на подем, аз предпочитам да се придържам към.

От урок по статия на Рабаш, 23.01.2011

[33457]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→