Конгресът в Берлин – 2011, урок № 3

Има такава книга – „Големият коментар”, написана още в древновавилонските времена, в която пише за Авраам – как направил шатра и започнал да черпи и кани в нея всички желаещи. Така, той им разказвал  за мирозданието, защото в онези времена не са съществували всички тези начини за връзка.

Мнозина оставали да учат при него. От тези хора, той събрал своя група ученици. РАМБАМ (велик кабалист от XII-ти век) пише, че когато Авраам си тръгвал от Древния Вавилон, взел със себе си няколко хиляди човека.

Накрая, заедно с тях разкрил кабала. Той е първият, който записал кабала – дал ни е разбирането за това в своя труд „Книга на Сътворението”. Той постигнал големи висоти, но не го направил детайлно.

Целият проблем при постигането на света е, че първите кабалисти постигали висшия свят общо, от високо ниво, но като цяло – а детайлно го постигаме ние. Защото тогава, егоизмът бил малко развит, а днес той е дотолкова развит, че ни позволява да влизаме и изследваме всяка миниатюрна част от себе си, а чрез себе си и цялото духовно пространство. Тоест разликата в постиженията на поколенията е, че те постигали общо, а ние – в детайли, но светлината на нашето постижение минава през техните души и в тях се разкрива все по-голяма светлина.

Така че, те винаги са разкривали кабала на един и същи принцип: група и привличане на светлината върху общо желание. Така е било при Авраам, така е било при 20-те поколения кабалисти от Адам до Авраам – всички те са изброени и известни за нас. И нататък продължило по същия начин.

Никога не е имало кабалист, който да е постигнал духовното самостоятелно, който да е бил внезапно озарен, да е изскочил като Архимед от ваната и тичешком да е закрещял, че е постигнал нещо. Това е невъзможно. То може да съществува само във външната наука, но не и в кабала.

От 3-тия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34345]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да реагирам на усещанията, възникващи в резултат от действията на Твореца?

Отговор: Може да се каже, че те са резултат от срещата с висшата светлина, с Твореца. Но отново трябва да се помни: Творецът е неизменен, променям се само аз самият, в мен се сменят решимот.

Затова, мога да правя само едно: да полагам усилия за смяна на решимот. Така ускорявам тяхното развитите и го виждам като желателно. Не съм срещу своето развитите, а за него, макар да разбирам, че това не е просто, че трябва да се положат старания – както е и при всяко друго развитие. Аз съм готов на това.

Как се развивам? Чрез включване в група. С помощта на другарите, започвам да съзнавам важността на своето развитие – те ми дават сили, за да го понеса. И точно това е осъзнаването на важността на целта. Защото, ако целта е важна в моите очи, аз съм готов да вървя към нея въпреки, че на тялото ми не му е приятно. Важността ми дава сили.

Ако истински се включвам в желанието на другарите, то за мен няма никакъв проблем да форсирам развитието, вместо да напредвам чрез страдания, когато заради несъответствия с пробуденото в мен решимо, то предизвиква болка в мен.

От урока по статия на Рабаш, 04.02.2011

[34412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Спортното приложение на израелския вестник „Маарив” е публикувало статия за играч, защитник на йерусалимския футболен клуб „Бейтар”, Томер Бен-Йосеф. В края на интервюто, той казва:

„Не ходя на море, за мен не е проблем да седя с часове в къщи, да свиря на китара и да гледам по телевизията кабалистичния канал. Препоръчвам този канал на всички. Това е истинска наука.

Материалите, които излизат там са стойностни – те поставят всяко нещо на своето място. Ако всички ги гледаха по половин час на ден, животът тук би станал по-спокоен.”

[34392]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Извършваме ли ние сега приношение за Скинията на Завета или Творецът я събира на части и кой е архитектът?

Отговор: Ние, естествено, нищо не разбираме в своята работа, също както двугодишното дете расте и не знае какъв трябва да стане на три години, не планира процеса на своя ръст и не формира себе си на възраст три години. Точно така правим на менора (седмочисленик), хвърляме къс злато в огъня и тя се появява от самосебе си. Как така „от самосебе си”?

Работата е в това, че ти нищо не можеш да направиш сам. Ако подготвяш свое намерение (не действие, а само намерение!), ако го изградиш в средната линия, то от твоята материя светлината прави именно такава форма, която тази материя трябва да приеме. Тази материя не може да приеме никаква друга форма! С други думи, тя вече се намира в тази форма, ти си длъжен само да я разкриеш за сметка на това, че твоето намерение ти разкрива тази картина.

Ти влизаш в свят, който е готов от по-рано! Когато ти се разкриват „топка и цветя”, „менор”, „маса”, „платнище”, „оникс и други камъни”, на теб ти се разкрива това, което вече съществува, ти обновяваш своето възприятие, ти разкриваш; това се разкрива пред теб, в теб. Ти изграждаш своето видение, възприятие, разбиране, съгласие. В съответствие с величината на твоето съгласие, ти виждаш не външната форма, а виждаш, че всичко се намира вътре в теб, че твоето зрение е вътрешно.

Сега това, което виждаш, ти се струва външно, а в духовното ти виждаш, че всичко се намира вътре, твоето възприятие е същинско. Нямаш тази илюзия, в която се намираш сега, когато ти се струва, че светът съществува извън теб, че има „ти и света”. В духовното я няма тази лъжа. Чувстваш, че всичко се намира вътре в теб, вътре в душата, с която отъждествяваш себе си.

От урок по седмичната глава, 04.02.2011

[34523]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Молитва, Тора | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Сега след Берлинския конгрес може ли да се каже, че ние сме обединени?

Отговор: Ние достигнахме ново състояние в нашето единство. Аз се радвам на това, което стана в Берлин и след това в Париж. Ние достигнахме единството, сплотеността. За първи път открихме много другари в Европа, които вече разбират пътя, чувстват развитието. Аз бях истински приятно удивен от някои събития.

Предстои ни априлския конгрес в Ню Йорк (Ню Джърси). Да се надяваме, че и в Америка ще достигнем следващ етап на обединението. Така, като се обединяваме на конгресите, ние ще наберем необходимата сила за разкриването на Твореца от творението.

От урок по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34402]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Много ме тревожи въпросът: може ли да се случи така, че издигайки се в духовното все по-високо и по-високо, ние да усетим толкова силна ненавист един към друг, че отново да паднем в състоянието на изгнание, както вече е било при разрушаването на Храма? Излиза, че ние на нищо не се учим от миналите грешки?

Отговор: Тъй като ние всеки път влизаме в растящ егоизъм, от миналото не можем да се учим! Това трябва да се усвои добре от всички. Баал а-Сулам пише за това, че е възможна трета и четвърта световна война.

Въпрос: Но как можем да предотвратим това?

Отговор: Само с разпространение на науката кабала! За да може всеки да я владее в рамките на необходимото. И едва тогава той може да не прави трагични грешки.

Въпрос: Нима е невъзможно да се поучим от предишните грешки? Защото вече сме падали някога в изгнание…

Отговор: Човечеството не се учи от предишните грешки, понеже с всеки следващ път се разкрива все по-голямо желание за наслаждение и то не може да се учи от това, което е станало в по-малко желание. Така, както възрастният човек не може да се учи от малкото дете.

Ако всеки път пребиваваш в голямо желание за наслаждаване, в голям егоизъм, ти не можеш да правиш разчет според по-малко его от това, в което си бил вчера и онзи ден. То не може да ти служи за пример, който би те задължил да се отнасяш по съответен начин към живота. Не може! Защото днешното твърде голямо его ти говори: „Разбий този свят на парчета! Прави каквото искаш!”

От урок на тема „Занятия с мъдростта на кабала”, 04.02.2011

[34433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Когато точката в сърцето ни доведе в групата, ние започваме да изпълняваме всевъзможни действия, още не знаейки точно какво, как и защо. У нас все още няма намерение за отдаване (лишма) и няма потребност от него.

Това е неживото ниво на реализация: ние вече сме влезли в някакъв процес, но засега все още не се пришпорваме към целта, още не сме способни на това. Ние се развиваме подобно на неживата природа – под въздействието на обкръжението и изключително в съответствие с него, без да добавяме собствени сили.

Този период на ло-лишма се подразделя на етапи. Издигайки се от духовно неживо стъпало, човек започва да разбира, че всичко трябва да бъде по друг начин: „Къде е моят свободен избор? Какво ще стане с мен?” Той прави прости, рационални, практични стъпки и осъзнава, че може да се влее в особен процес, който ще му позволи да определя чрез висшата система темпа и формата на своето развитие.

Как? Човек вярва, че, полагайки особени усилия по време на обучението, ще привлече върху себе си светлината, връщаща към Източника. Посветил живота си на достигането на духовната цел, той работи в група, учи се, занимава се с разпространение и се устремява при това към придобиване на свойството отдаване, намерението лишма, любов към ближния.

Нека всичко това е фалшиво на този етап, изкуствено желание – все едно по този начин човекът предизвиква светлината върху себе си. Системата на връзките е така устроена, че даже неистинските призиви и намерения все пак привеждат светлината в действие.

От урок по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

В момента, в който започнем да се отнасяме по-внимателно към случващото се в света, незабавно забелязваме своето неразбиране, безпомощност и неумение да разберем обкръжаващата ни обстановка.

Сърфирайки в интернет из страниците с информация за света и неговото бъдеще, за измененията, възникващи в него, ние се убеждаваме, че хората се намират в състояние на неизвестност, неяснота и безпокойство.

И тук става въпрос за хора, надарени с ум, умеещи да правят правилни разчети, имащи зад гърба си голям опит – политолози, икономисти, политици и учени. Всички те единодушно признават, че сме дошли до състояние, когато не знаем какво да правим занапред. Пълна безпомощност можем да забележим и в поведението на правителствата на водещите държави.

Такова явление се наблюдава за първи път в историята. Обикновено винаги се е намирал някакъв изход от ситуацията и човечеството е продължавало напред с егото, със своя егоистичен мироглед: какво трябва да се направи, за да стане по-добре? С тази цел в обществото са се правели революции и са се развивали технологиите. Сега това вече не решава натрупаните проблеми.

И тук идваме до понятието „сгула” (чудесната сила). Т.е. ние се намираме на някаква нова степен на развитие и не възприемаме това следващо състояние нито с органите на чувствата, нито с разума, не ни помага и богатият жизнен опит – то е напълно скрито от нас. И затова за достигането до тази степен ни е необходима особена сила, наречена „сгула”.

И това всъщност е удивително. Човечеството, прекрачило в 21-и век, след дълго развитие и огромно количество открития, дали на света толкова мъдреци, казва, че се нуждае от някаква чудесна сила.

Именно тук това приключение, наречено „кабала”, се разкрива пред нас като чудесна сила. То ни разказва за състоянието, до което трябва да дойдем. Но това състояние е абсолютно нереално, различно от сегашното, „обратният свят”, в който всички ние трябва да бъдем обединени заедно в любов вместо в ненавист и да пребиваваме в единство вместо в единение и отблъскване един от друг. Необходимо ни е също така да се намираме в една система в хармонична връзка между нас.

Кабала казва, че нямаме друг изход – ние така или иначе ще дойдем до това или под въздействието на интензивни удари, или ще се постараем сами. Всичко зависи само от избрания от нас път, но следващото състояние ни е точно предопределено.

И затова ако не вървим в хармония и съучастие заедно със силата, носеща добро, то тази същата сила ще предизвиква такъв натиск върху нас и такова усещане на безпокойство, такива удари, че във всички случаи ще напредваме чрез нея, само че със сътресения и проблеми. А това може да доведе до ядрени войни и други тежки последици, които можем да очакваме.

Науката кабала казва, че може да ни заведе до същата онази степен само че по приятен път, пълен с впечатления: леко, с добро, като приключение.

Затова аз много се надявам, че ние с вас се намираме в началото на правилно и добро развитие, наречено „приключение” и „чудесна сила”.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 11.01.2011

[34234]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как си представяте кабалистичното училище?

Отговор: Човечеството трябва да разкрие, че основата на възпитанието трябва да позволява на човек на разбере, че той съществува в обща, интегрална, глобална система и че трябва да се отнася към света, изхождайки от неговите закони. Ако не ги взима под внимание, тогава той няма да успее в нищо, дори в най-дребните неща.

Ние сме развили всички съществуващи системи и всички естествени науки, основани на нашата егоистична природа. Но сега трябва да развием различен вид наука, науката на новия свят – науката кабала. Това е така, защото колкото повече разкриваме взаимната връзка между всички части на света, толкова повече това ще изисква от нас да имаме ново отношение към него.

Никой няма да може да следва предишните разчети: нито във физиката, нито в химията, нито в строителството, защото законите ще станат интегрални и това ще бъде очевидно във всичко!

Ние наблюдаваме природата, но нямаме представя какво ще направи тя. Ние нямаме способността да разберем какво ще се случи, защото  самите ние не сме интегрални. За сега все още сме способни да направим някаква прогноза, служейки си с нашите предишни предпоставки, но много скоро няма да можем да го правим, защото не сме способни правилно да се отнасяме към алтруистичната (интегрална, аналогова) система, базирайки се на нашата егоистична (цифрова, единична) система.

Това са напълно различни системи, притежаващи различен анализ, вземане на решение и контрол, подобно на системите, които работят на променлив или постоянен ток. Те не могат да работят на единия и на другия едновременно.

Затова ние трябва да обновим всичките си науки, които са били създадени от егоистичните ни свойства в индивидуален изглед за света и да ги обновим съобразно новите сили на единната система, която се разкрива в света. Това ще повлияе на абсолютно всички сфери на нашите дейности. Иначе няма да знаем какво да направим в нашия свят! Светът ще започне да действа в зависимост от висшата система, която се спуска или се разкрива вътре в нашата система, вътре в този свят.

Затова, освен ако не дадем на децата знанието за тази нова система, те няма да могат да разберат новия подход към всички естествени науки! Всички науки говорят за връзката и взаимодействието между силите и свойствата в природата и това ще започне да се проява много по-правилно и взаимнозависимо. Като такива, тях ще може да ги разбере само някой, който ще бъде на тяхното ниво, чрез вътрешната организация на неговите мисли и желания.

Предполагам, че процесът на обучение ще се провежда чрез интернет в целия свят. Всички различни обсъждания и взаимодействия между децата ще за това, за да ги научат как да живеят в обществото – това ще се случва в групи.

Мисля, че училището в този си вид, както съществува днес, където децата идват в клас да слушат учителя, постепенно ще замре. Все повече и повече внимание ще се отделя на обединението между децата. А те ще бъдат обучавани посредством интернет на специални предмети.

От беседата за възпитание на децата, 04.02.2011

[34575]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как можем да уравновесим чувствата и разума?

Отговор: А за какво ни е това? Да бъдем уравновесени – това не е хубаво. Макар и това да е нашият замисъл – да достигнем до равновесие и хармония, но за сега ние се намираме по пътя, не ни е нужно това да ни спира.

Ние учим, че Творецът е създал желание за получаване, което се явява творението, материята, единственото нещо, което съществува. Това желание се развива с помощта на светлината, която го е сътворила. Иначе казано, съществува особена сила, наречена „светлина”, „сила на отдаването”, „корен”, която е и създала желанието за получаване, силата за получаване.

Когато с помощта на светлината желанието за получаване започне да се развива, то преминава през четири стадия, всеки от които поражда следващия, напълва го и то продължава да се развива. И когато това желание стигне до четвъртия стадий на развитие, то започва да задава въпросите: кой съм аз, за какво живея, от къде съм?

И тези въпроси всъщност са въпроси за „корена”. И когато желанието започва да пита за това, то в него започва да се развива разум. Светлината въздейства така на желанието за получаване, че заради потребността от напълване то започва да търси как да достигне желаемото.

Ние виждаме това, изхождайки от това как сме устроени. Какво включваме в себе си? Положителни и отрицателни частици: позитрони и електрони, съставляващи атомите, които се съединяват в молекули. А молекулите на свой ред се съединяват съгласно тяхната валентност. Тоест, в крайна сметка, има две сили: сила на получаване и сила на отдаване.

Но когато те започнат да се съединяват, образуват такива клетки, които се явяват клетки на мисълта. Защото всеки атом, всяка молекула, започва да чувства потребност да усети себе си. И когато те се опитват да се съединят помежду си, то търсят как да запълнят себе си в съответствие от количеството на свободни електрони. И тогава излиза, че благодарение на този процес се формира разумът.

А след това, частиците започват да се съединяват сякаш механически. Нашият мозък – също е механичен, и в него няма нищо свише. Но той търси за себе си най-рационалните, кратки и добри пътища, как да достигне до желаното. И това се нарича раждане на разум вътре в желанието. Голямото желание ражда голям разум в съответствие с това, че той трябва да постигне повече неща, а малкото желание – малък.

Това е подобно на развитието на детето. В малкото дете има малки желания и малък разум, и колкото повече развиваме неговите желания, за да знае то как да разглоби и сглоби нещо, – разумът се развива. Така става в нас на развитие на неживото, растителното и животинското нива.

В желанието за отдаване мозъкът е съвършено друг. Там ние излизаме от себе си към общата памет, която се намира извън нас. Аз започвам да придобивам външно чувство, чувство на отдаване, с помощта на това, че искам да постигна „корена” и започвам да се присъединявам към желанията извън мен.

Външните желания се намират между хората и представляват общото желание, което всеки от тях придобива. Точно така човек придобива и външен разум извън всеки от нас. И тогава, както нашите желания, така и нашият разум  – са безгранични.

Аз не го ограничавам в рамките на своята индивидуалност, а наобратно, излизам в измерение, в което няма никакви ограничения. И това състояние се нарича свят на Безкрайността.

От лекцията в аудитория „Кабала за народа“, 25.01.2011

[34495]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→