Има отдаващи съсъди, Галгалта  ве-Ейнаим, наричащи се ”Исраел”, което означава ”право към Твореца”. Само тези съсъди могат да привлекат светлината, доколкото са подобни на нея и притежават единствено силата на отдаване.

А също така има и получаващи съсъди, АХАП, ”народи на света”. В действителност, важни са именно те и всичко се прави за тях. Обаче те сами не са способни да получат светлина направо, ако съсъдите на Исраел не я пропускат до тях.

Такова е разпределението на ролите: Галгата ве-Ейнаим са длъжни да привлекат светлина за АХАП, а АХАП трябва да доставят желанието си на Галгата ве-Ейнаим, за да пропуснат до тях светлината. Само такова взаимно сътрудничество ще ни позволи да достигнем пълно поправяне.

Всички хора по света, в които има ”точка в сърцето”, т.е. усещане за привличане на светлината, се наричат ”Исраел” – яшар-Ел, ”направо към Твореца”. А онези, които са лишени от това усещане, не могат да привлекат светлината направо и се наричат ”народи на света”, АХАП. Заедно те използват природата си, за да привлекат светлината съвместно и да получат разкриването на Твореца в общ съсъд.

Ето така, за да се нагласи връзката между тях, Исраел е преминал към разбиването. Той се повдига към края на поправянето, на стъпалото Храм и затова Храмът се разрушава, т.е. Исраел пада от духовната висота в скверните сили, в народите на света, и се смесва с тях, тъй като АХАП се включва в Галгалта ве-Ейнаим, а Галгата ве-Ейнаим в АХАП. В крайна сметка и едните и другите пребивават в егоистични намерения.

Но когато смесването, или ”изгнанието” се увеличат, те могат да привлекат светлината и да осъществят поправянето. Отначало ще се поправят Галгалта ве-Ейнаим- по-чистите съсъди, у които има решимот, записа на поправеното състояние.

В тях има възможност за привличане на светлината, и благодарение на взаимното включване с АХАП има за кого да привличат тази светлина. И тогава АХАП получава от Галгалта ве-Ейнаим светене, което е достатъчно, за да прокарат линия за връзка нагоре. В резултат, всички заедно съставляват пълноценни десет сфирот и привличат повече светлина.

Така, чрез взаимодействие, ние пристъпяме към края на поправянето.

Сега ние се намираме в началото на поправянето на Галгалта ве-Ейнаим, Исраел. Ако те се поправят, то в тази степен ще успеят да привлекат поправяне към АХАП, към народите на света.

От урока по статията на Рамхал „За мъдростта“, 13.05.2011

[47017]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Както казва Рамбам, истината трябва постепенно  да се разкрива на малките. В работата с децата ние не им натрапваме обединението направо, а се стараем в игрите и в заниманията да вплетем това послание. Може ли твърде прямото послание  да нанесе ущърб и да отблъсне децата?

Отговор: В развитието си ние минаваме през четири етапа: неживо, растително, животинско и човешко.

На неживо ниво предметите, като правило, приемат такава форма, каквато им придадеш, ако у теб има достатъчно сили, за да направиш това. Имайки необходимата енергия, ти можеш да разрушиш структурата на метала, и да го измениш по пътя на нагряването, на натиска и др.

На растително ниво обаче ситуацията е друга: за да се придаде на растението друга форма, е необходимо да се разбере природата му. Да кажем, за дървото трябват различни видове обработки и грижи, и ако ти си майстор в работата си, то ще получиш необходимата форма, съпровождаща дървото в неговия растеж.

Казано иначе, ти сам трябва да израснеш до такова ниво, от което ще можеш да се грижиш за дървото: да го усетиш у себе си, да го познаеш – и тогава, излизайки от вътрешния образ, да осъществиш работа с външната форма и да получиш резултат.

А за да се превърнеш в животинско ниво на развитие, все пак е необходимо да изучиш природата му, да се издигнеш над нея и да го приемеш в себе си. Тогава ти ще можеш да укротяваш и да дресираш животни. Разбира се, в определени рамки, обаче ти ще ги приучиш на такива форми на поведение, които те са способни да усвоят.

По аналогичен начин работи и детският наставник.

Тези нива на развитие – неживо, растително и животинско – представляват по себе си малки, ”детски” състояния, в сравнение с възрастните хора, и завършват на ниво ”тринадесетгодишен”.

От ”13 години” и по-нататък ти имаш работа с човека в човека и съответно се отнасяш към него вече съвсем по друг начин. Приемаш го в групата си, отнасяш се към него като с другар и го издигаш по примера на взаимното партньорство, предоставяйки му място за работа.

Такива са етапите на работа с детските групи.

От урока по статията ”Дарованието на Тора”, 27.06.2011

[46759]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение на изследователския център Centre for Economics and Business Research (CEBR): Липсата на взаимопомощ на страните от ЕС ще доведе до краха на Еврозоната.

Реплика: ЕС в такъв случай не е сдружение, а базар – в преносен смисъл е театро, не дружество. Но макар ЕС да не е нещо повече от съюз на егоисти, заради усилване на самия себе си срещу целия свят, неговият разпад ще доведе страните участнички до деградация, защото всяко отдалечаване е против силите на природата.

Това ще бъде нещо подобно на Древен Вавилон, който при разделяне на обществото на отделни части по времето на Авраам и Нимрод, преди 3 700 г. назад, е прекратил съществуването си.

[46779]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (проф. Р. Матюз, Президент на Международната Лига по стратегическо управление): В библейската история жителите на Вавилон са се опитали да създадат консуматорска кула, която би стигнала до небесата. Проектът се провалил: кулата се сгромолясала, а хората загубили способността да се разбират един друг.

Резюме: Световната икономика се сблъска с най-дълбоката криза от времето на Голямата депресия: прекомерен дълг, потребност от постоянно създаване на търсене, неразбиране на това, че финансовия сектор е като рулетката в казино, а съвременния бизнес- модел, основан на алчността, по принцип е неустойчив.

Световната икономика е несъстоятелна: дългът превишава платежоспособността на 100%. Банкрутът е неизбежен и ще засегне геополитическата ситуация. Ще се изострят разногласията, национализма, тероризма. Опитите да се предотвратят измененията на климата ще се окажат неуспешни. От друга страна, кризата може да предизвика твърде вдъхновяваща фаза на развитие, да се открият нови пътища за живеене.

Въведение. Съгласно библейската история, жителите на Вавилон започнали да строят кулата, която ще им позволи да се доберат до небесата. Кулата се срутила, когато те загубили способността си да общуват: те престанали да говорят на един език.

За последните 20г. ние се опитвахме да създадем Вавилонска кула, основана на интересите на потреблението. Тя била направена от дългове и рухнала, както и увереността в надеждността на финансовия свят.

Финансовата Вавилонска кула била построена от финансови активи, имащи само спекулативна стойност. Кулата трябвало да бъде обезателно разрушена, когато бил изгубен езика за общуване- неочаквано езикът на финансите започнал да изказва само празни обещания.

Разрушаване на Вавилонската кула. Макар да изглежда, че кризата започва от финансовия сектор, тя се корени много по-надълбоко. Неудържимият стремеж за конкурентни преимущества доведоха до огромен обем и разнообразие от стоки и услуги. Участниците на пазара разбират потребността от създаване на търсене.

Между това, икономистите игнорираха търсенето и се съсредоточиха върху страната на ръста от предложения. За последните 20г. маниакалното търсене на фирми с конкурентни преимущества се изразява в създаване на дългове от спекулации.

Тази Вавилонска кула е построена върху илюзорния фундамент от активи, които ще имат стойност само дотогава, докато ние продължаваме да се лъжем в това, че те имат стойност.

Тя била обречена на това, рано или късно да рухне, и критичният момент настъпил, когато бил изгубен езикът за общуване. Строителите, доставчиците и мениджърите на кулата в края на краищата престанаха да общуват, така както повече не вярвали, че активите, с които търгували, имат реална стойност.

Критична точка или преход към нов етап. А какво е позитивното последствие от кризата? Ние ще достигнем критичната точка (фазата на прехода), когато е възможно изменение от всякакъв мащаб.

Понижаването на интензивността на текущата криза може да бъде достигнато само чрез международно сътрудничество, а не чрез стремеж към национално конкретно преимущество.

Благосъстоянието има огромно преимущество, ако е разпределено равномерно. Съвременната финансова Вавилонска кула, както и нейният библейски прототип, олицетворява глупавия опит да се определят основните надежди и аспекти на битието в рамките на напълно материалистични предприятия.

Нейното строителство било хазартна игра с много високи залози. Това е игра с отрицателна сума, в която печалбите за победителите били огромни, но много по-ниски, отколкото загубите на обществото, което ще страда в следващите няколко години.

Новите пътища на битието. Ръстът на богатството е основан на разрива между научните и духовните развития на човека. Освен неразборията в разбирането на богатството, започнаха да объркват и духовността (свойството на отдаване и любов) с мистицизма и суеверията. Колапсът на съвременната финансова Вавилонска кула е сигнал за ново разбиране на битието. Разработката на тази проблематика е ключовата цел на Международната Лига по стратегическо управление.

[46970]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Може ли с две изречения да се даде определение на понятието обединение, към което хората ще могат да се устремят?

Отговор: Обединението е действие, превръщащо цялото човечество в интегрална част от Природата. По същия начин ние успокояваме Природата – в себе си и извън нас – и всички пребиваваме в умиротворение, в равновесие с всички сили.

Всичко утихва – в психологически смисъл, в механически, в биологически, в животински, и прочие взаимодействия. На всички нива, всички сили преминават в равновесно състояние.

Няма нищо по-добро от равновесното състояние. То е хармония между всички части, които накрая усещат истинския живот, а не борбата между тях.

В природата има много съответстващи примери. Това вече е факт, с който са съгласни почти всички учени, и социолози, и психолози. На нас даже не ни се налага да се стараем- толкова много хора в наше време вече разсъждават в това направление.

Обаче поради личния егоизъм на всеки един, те не могат да се обединят, за да обнародват и потвърдят пред всички виждането си. Ако се опитат, думите им биха се оказали съвършено безсилни- защото в тях не би имало дух.

Публичното разяснение е възложено само на нас и на никой не можем да преотстъпим този прерогатив. За разбирането – те разбират, но да се организират и да прераснат в народ са неспособни. Тази задача остава за нас.

Въпрос: Какво имено ни позволяват да обясним на човечеството за случващото се?

Отговор: Вътрешната връзка с Източника на доброто, с Източника, който осъществява поправянето. Ето какво е у нас и в никой друг. Тази задача не можем да предадем на друг. Ние не я скриваме за нас си – просто никой повече не може да се справи с нея. Обяснението трябва да излезе от връзката с Висшето.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 26.06.2011

[46647]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как вие виждате бъдещето на Израел?

Отговор: Какво Израел може да даде на света? Сега той му дава някакви си ”ноу-хау”, компютърни и военни разработки и технологии. Всичко това са глупости.

Светът подсъзнателно чака от Израел единствено и само това, което може да му даде – методиката по разкриване на управляващата висша светлина.

Казано е в Тора, че Израел е задължен да бъде в света като обучаващ го за връзка с Твореца (мамлехет коаним вегой кадош). Това е най-важната статия за нашия износ.

[46685]

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→

 

От статията на Баал а-Сулам ”Обобщаващо въведение”: Както материалните предмети се отделят един от друг с помощта на брадва и чук, така и духовната същност е отделена една от друга по различието на своите форми, и увеличаването на степените на различните форми води до това, че те стават полярно противоположни.

Но от страна на Твореца, създаващ желание за наслаждение, няма никакво противопоставяне между това желание и желанието за отдаване. Това е сякаш новородено, получаващо от майка си- между тях няма разделение. Те са неразривно свързани и се наслаждават един на друг.

Ние виждаме в природата, как външният организъм, състоящ се от чужда плът, получава възможността да расте вътре в тялото на материята и не я възприема като чужда! Как въобще е възможно такова явление, като зародиша в утробата на майката- ако в нас попадне малко трънче, тялото веднага ли ще започне да отблъсква чуждия предмет? Веднага около него се образува цирей и тялото се опитва да го изтласка и да го отдели.

Известно е, колко трудно е при присаждането на органи да се преодолее тази бариера на несъвместимост и неприемане на чуждото тяло. А тук, е обратното- вътре в едното тяло расте друго и това голямо тяло през цялото време се грижи за малкото и всичко прави само в негова полза!

Това е пример, когато желанието за наслаждение (зародишът) и желанието за отдаване (майката) не си противоречат един на друг. И точно така се получава по отношение на Твореца, създаващ желание за наслаждение- това желание не противоречи на отдаването, не му противостои.

Но ако има цел да се приведе това желание за наслаждение към форма на отдаване, тогава те след това ще станат противоположни едно на друго, съгласно намеренията си.

В началното състояние има отдаващ и получаващ – Творец и творение, но между тях няма никакво противоречие, и те са съединени заедно. А след това творението се развива и придобива егоистично намерение- и сега, съгласно намеренията си те стават обратни: намерението за отдаване е противоположно на намерението заради себе си от началото до края, от нулата до безкрайността.

Ето ни егоистично намерение и ние трябва да го поправим- а не желанието! Желанието в нас остава, ние завинаги ще си останем с желанието за наслаждение. Но намерението трябва да бъде ”заради отдаване”.

А ние това обикновено го бъркаме, и мислим, че трябва да се борим с желанията си. Религиите и разните духовни учения се стремят да унищожат желанието или да го омаловажат. А кабала казва обратното: ”Увеличи желанието си и заедно с него намерението за отдаване!”- и тогава ще можеш повече да отдаваш с действията си.

Из урока по статията ”Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 24.06.2011 г.

[46820]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (В. Шалин, А. Албов): Промишленото свръхпроизводство, надпреварата за въоръжаване, екологичната криза- водят човечеството до световна криза. Уникалността на съвременната ситуация се състои в това, че пред всеки и всичко стои задачата за оцеляване.

Всички изпитват влиянието на глобалността на човечеството на своя гръб, на върху потребността и интересите си. Глобалните процеси на общественото развитие по неволя принуждават към съвместно вземане на решения и действие.

Егоистичната система е насочена към унификацията на масовото съзнание, еднотипна политическа социализация на ”наши и врагове”, всичките неуспехи се обясняват не от собствените недостатъци, а от ”вражеските интриги”. Следователно е необходима ”изкупителна жертва” – американския империализъм, чуждата нация, личност, обвинена в някаква ерес.

Такова е отношението към тоталитарното общество. Но в условията на глобализация на съвременния свят, възниква необходимостта от преход от система на международни отношения, построена на принципа на господство и подчинение, към нов тип социални отношения, основани на принципа на пълно взаимодействие.

Преходът от съществуващото обществено-икономическо устройство (капиталистическо, егоистично), към противоположно (алтруистично)  ще бъде съпроводен с кървава световна революция и война, ако не съумеем своевременно да проведем революция в съзнанието на хората, да предизвикаме в тях вътрешна борба против природата им, като единствено зло.

Само чрез възпитанието на съвременния човек, ще съумеем да обърнем външната война във вътрешна. Защото отличието на настоящия преход не е в преходът на една власт в друга, а чрез изменението на човека, изменение на всички ценности и общото устройство на света.

Още ръководителят на Римския клуб А. Печеи е писал: ”Придобиват изключителна важност, присъщите на всички хора на планетата вътрешни човешки качества, тяхното разкриване и развитие у хората по всички кътчета на света. Защото всъщност имено тези качества се явяват най-важните ресурси за човечеството”.

Глобализацията на съвременния свят постоянно напомня на човечеството за това, че светът е многообразен и в същото време е един, че различните подходи са неизбежни, поради различните култури, но не са безопасни.

Единственият изход от днешната безизходица е преходът към нов тип социални отношения, основан на принципа на плурализма, толерантността и сътрудничеството. Американският учен Л. Айзенберг: ”идеята за братство не е нова, но отличително за нашето време е това, че братството се е превърнало в условие за оцеляване”.

Стратегия за устойчиво развитие не е възможно да бъде създадена, като се изхожда от традиционните общочовешки представи и ценности, от стереотипите на мислене. Изработването на нова ценностна система, на нов мирогледен подход, е задължително условие за прехода към ново общество.

[46856]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

„Учение за Десетте Сфирот”, ч. 1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”

Въпрос 38: Какво е това докосвам (ногеа)?

Ако изменението на свойствата на степента спрямо нейния корен не е толкова различимо, за да се отдели тя от корена, това се нарича ”докосване” на корена.

Това означава, че има някакво подобие, докосване, връзка. Докосване се нарича, ако степента е подобна, макар и в едно действие.

Ако макар и в една точка, в едно свойство се наблюдава подобие, то можем да бъдем сигурни, че във всички останали свойства няма противостояние! Затова няма окончателен разрив между степените.

В нашия свят също се отдава голямо значение на докосването- да докоснеш, се смята вече като достигане. Знак е, че у теб вече има връзка- може да бъде начало на връзка, а може да е последното закачване, преди да излезеш от нея. Докосването- е много важно и фино действие.

Ако е достигната точката на съприкосновение, това е знак, че във всички останали свойства на първото и второто няма никакво противоречие. Това значи, че между тях има различие, но те не се отричат едно от друго. А в едно свойство те се обединяват съвършено в едно цяло.

Oт урока по „Учение на Десетте Сфирот“, 26.06.2011

[46904]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (проф. Е. Халилов, председател на Международния комитет по глобалните изменения на геологическата среда МК GEOCHANGE): Сеизмичната ситуация на планетата ни за 2011г. премина в нова фаза, извърши скок в отделянето на сеизмична енергия и броя на силните земетресения.

Катастрофалното земетресение в Япония и последвалото цунами станаха индикатор за новата глобална сеизмична активност и накараха целия свят да изтръпне.

За геолозите и геофизиците е очевидно, че в днешно време са се активизирали Тихоокеанските плочи в зоните на субдукция. Тези гигантски свръх дълбинни разчупвания, при които една от плочите се потапя под другата, започнаха да се активизират. Първият удар застигна Япония, но това не е последният сеизмичен удар по тази страна.

Реплика: Всеки учен разглежда кризата в своята област, но всъщност се образува неин събирателен образ, като общата криза в противостояние на човечеството с природата (егоизмът с Твореца)- имено това предизвиква отрицателни последствия, a може да се измени процеса към добрата страна, само ако изменението/ поправянето на себе си от егоизма към отдаване, включително до ”възлюби ближния”.

При това изменение ние влизаме в пълно подобие на природата/ Твореца и като следствие, извикваме/ усещаме само положителни въздействия.

[46919]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→