Нашата цел е да стигнем до сливане. За да постигнем тази цел, поправяме своето егоистично желание на алтруистично. В нашето желание е отпечатано получаването, а ние го превръщаме в отдаване.

Чрез какво? Изключително чрез отношенията. Нищо не се променя, освен това допълнение в отношенията: искаме в нас да се разкрие, да се облече, да ни напълни формата на Даващия. Ето, това е всичко.

Не е важно какво е желанието ми, не е важно какво се случва в него – важно е, в него да поискам да се чувствам даващ, за да могат желанието и намерението да бъдат насочени от мен навън, към отдаване. Именно в това се състои желаната промяна.

По такъв начин, съсъдът и светлината остават непроменени, а се променя именно моето отношение: какво искам от двамата.

По пътя, човекът прави „допълнения”: осъзнава злото в състоянието получаване, после налага съкращаване върху получаването на светлината, върху получаващото свойство в себе си, поставя екран, не желаейки нищо да получава и оставайки в състоянието хафец хесед, за да може само да отдава заради отдаване, както е казано: „Не прави на другия онова, което е ненавистно за теб”. По този начин, човекът става „неутрален” – не използва получаващото си желание, независимо от това колко расте и се пробужда в него.

В резултат, желанието се проявява напълно, но човекът не желае да го прилага заради получаване – и тогава превръща предишната форма в отдаване. Сега е готов да получи, за да може по този начин да отдаде на Даващия.

В крайна сметка, всичко това е работата на творението с двете дадености, които му изпраща Творецът: с получаващото желание и светлината, с напълването. Оттук е и името – вътрешна работа. Тя, цялата се състои в поправянето, благодарение на което използваме желанието и напълването по друг начин – в духовна форма.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.07.2011

[47538]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Тъй като по начало нямаме стремеж към отдаване и трябва да го сглобим, формираме, да го организираме сами,  за тази цел ни е дадена работата в група – с други хора, които така да се каже, се намират пред нас – като „помощ от противоположната страна”.

И всъщност, аз работя не с някакви хора, желания, които ми се струват чужди – а над своето отношение към тях. Защото трябва да се науча да се отнасям към тях като към самия себе си.

И виждайки обратните отношения – отхвърляне, ненавист, отдалечаване, но от другата страна, вместо това трябва да постигна привличане, любов близост – се издигам над животинското стъпало – на стъпалото на Твореца.

Защото съществуват само два типа отношения: отношение на получаване и отношение на отдаване, които са противоположни едно на друго. И затова, само по отношението си към ближния мога да проверя себе си и да се постарая да изградя, да формирам в себе си потребност да се приближа към него, потребност от любов – над цялата ненавист и отхвърляне, които ми се разкриват по отношение на другите.

Разкриването на злото става само в отношението към ближния. И това вече е сериозно обучение, което е възможно при условие, че искам да се приближа към него, използвайки за тази цел всичките си сили и възможности. Именно тогава откривам, че се движа в абсолютно противоположната посока – отдалечавайки се, отблъсквайки и ненавиждайки.

Именно тези свойства наричам „зло начало”, тъй като разбирам, че съединяването, сближаването, връзката, любовта – това е „доброто начало”, свойството на Твореца (ако ми се открие).

Всичко се изяснява в отношението към ближния. И затова, този свят е устроен така, че в него има много други хора. Ако започна да разглеждам целия свят и всички намиращи се в него – човечеството, неживата, растителната, животинската природа, своя живот, отношенията с хората: купуването и продаването, в семейството, с роднините и чуждите хора, близки и далечни – да разглеждам всичко като средство за постигане на свойството отдаване – това значи правилно да използвам този свят.

Тогава ще мога да кажа, че всички са ми дадени, за да ми служат и помагат, а аз – да служа на Създателя. Целият свят е създаден заради мен.

Ако човек се съгласи, че свише целият свят е изграден правилно и всичко е организирано така, че точно да му подхожда и да му помогне да се въоръжи със стремеж, да положи усилия, за да може с тяхна помощ да придобие желание за отдаване над желанието за наслаждение, създадено от Твореца, тогава той ще успее.

Законът: „Положил е усилия и е намерил” или „Не вярвай, че е положил усилия и не е намерил” – говори за това, че всичко вече се намира пред теб, всичко е дадено, а останалото зависи само от теб!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.07.2011

[47899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Днес завършваме онова, което започна Авраам, обучавайки синовете на наложниците на всевъзможни духовни практики, предшестващи истинската духовна работа за отдаване. Той е заложил в тях основите на вярата и ги отпратил на изток.

По-късно тази работа, започната от Авраам, се е осъществила от народа на Исраел, който паднал от духовното стъпало при разрушаването на Храма и с това предизвикал появата на религиите.

По такъв начин, вярата, появила се по времето на Авраам, и религиите, появили се след крушението на Храма, всъщност представляват етапи от включването на методиката на Исраел към народите на света.

Юдаизъм, християнство, ислям – всички тези концесии са движели човечеството напред към разбирането за Божествеността. Без тях човечеството би останало в абсолютно варварство.

В наши дни, след хиляди години развитие, на нас ни е трудно да си представим човек, който да не се замисля за този свят и за бъдещия, за Твореца, за доброто и злото. Без религията днес нямаше да имаме култура, образование, общество.

Ние не осъзнаваме каква роля е била отредена на религиите за човешкото развитие. Благодарение на тях са създадени първите университети. Желаейки тяхното разпространение, хората са усвоявали нови земи и са откривали нови континенти, стремили са се към нещото напред.

По такъв начин, включвайки се в егоизма на нашия свят, духовното послание достигнало до хората, лишени от каквато и да било връзка с Твореца и нежелаещи връзка с Него, поради липса на точка в сърцето. Сега, все пак те имат някакъв импулс, страх от бъдещия свят, от възможни наказания, от нещото, което е по-високо от този живот.

В тях живее нещо, което се усеща като голямо, те усещат нещо и нека в тяхното въображение възникват материални образи, нека това да е идолопоклонничество – все пак от ”висшето животно” започва нещо близко до човека. Те мислят за неща, от които животното не се интересува.

По-рано мислите на човека не са излизали извън рамките на кръга: заплаха, прехрана, размножаване, смърт. Ние просто не си даваме отчет за това, какъв принос има религията за човешката култура и изкуство. Но нашето развитие наближава своя край. Като признак за това ни служи глобалната криза, завладяла човечеството. Тук вече не става въпрос за религията – просто ние вече не поддържаме егоистическото общество, живеещо по законите на себелюбието.

Нашият егоизъм ни доведе при своята духовна съставна. Парите станаха за хората ”духовна ценност” и ги накараха да надуват празни балони в икономиката, продавайки един на друг въздух в рамките на виртуалния бизнес.

В резултат на това ние се изправихме пред необходимостта от промени. Нас ни очаква истинска духовна работа за отдаване.

От урока по статия на Рамхал “За мъдростта”, 13.05.2011

[47011]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Хората в света, се отнасят към всички части на Малхут, която е създадена от Твореца. В нея всеки има своя част. А в самата Малхут, има пет нива на получаващото желание, които се различават по своето развитие, характер, по способността да се поправят, по своите естествени качества.

Тези качества са обусловени от духовната структура, състояща се от десет сфирот на височина и ширина, от три линии, дванайсет парцуфим и от много други части, които се включват една в друга.

Като следствие, всеки човек има свое собствено съчетание на свойствата, своя подготвителна системна основа. Тук всичко зависи от неговото място в общата система. Светлината, един вид, въздейства върху нея отвън, последователно, една след друга, пробуждайки отделните части според реда на нарастването на авиюта от коренната (нулева) степен до четвъртата.

Принадлежността към една или друга част на общата система не зависи от нас. Но всички ние сме свързани помежду си и когато се пробуждат душите, отнасящи се към нулевата степен на авиюта, те теглят след себе си нулевата степен на всички останали категории. След това се пробужда първата степен и също събужда всички свои „дъщерни филиали” в останалите категории.

В „Предисловие към книгата „Зоар””, обяснявайки как се издигаме в поправянията, Баал а-Сулам описва реда на този подем. Първо, в света Асия, окончателно поправяме светлината нефеш, и предварително – светлините руах и нешама. По този начин, пълното поправяне на стъпалото нефеш позволява в някаква степен да поправим светлината нефеш на всички стъпала.

Като цяло, това е много сложна система, всички части на която са взаимно свързани. По същия начин са свързани ключовите системи на органите: кръвоносна, лимфна и другите. Те обхващат всички части на тялото и затова, засягайки някоя тяхна част, въздействаш върху целия организъм.

И така, ние нямаме власт над това кой и кога трябва да се пробуди в общата система на човечеството. Всеки влиза в процеса на поправяне съгласно своето желание. Но безусловно има части, които се поправят първи, заради силата на своята чистота – такива като праотците. И има части, които ще бъдат поправени по-късно. Съответно частта, поправяща се първа, се нарича „Исраел”, тоест „право към Твореца” (яшар-Ел).

Затова, както и по времето на Авраам, ти имаш група. Кабалистите от всички поколения са се събирали в група, тъй като в нея събуждаш за живот част от общата система и извършваш поправяне. Групата е събрана от различни сектори на Малхут, но за нас това не е важно. Достатъчно е, че другарите са се събрали заедно и искат поправянето.

Групата е необходима винаги, защото общата система не е еднородна – тя е изградена според степените на желанията и разбиванията. Безусловно, целият свят ще напредва към поправянето поетапно. Така, както след сериозна катастрофа, лекарят се занимава с вички повредени органи и части на тялото подред – защото те зависят една от друга и се различават по своята важност за организма.

Трябва да спазваме този принцип, носейки на света поправянето.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 12.07.2011

[47921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ще разбера ли някога за какво говори кабала? Защото това ми се струва толкова високо и неразбираемо.

Отговор: Кабалистите описват онова, което виждат. Ти го четеш, но нито веднъж не си почувствал нещо такова, никога не си виждал такава реалност, и тези думи нищо не ти говорят. И не трябва да си представяш някакви материални образи – те съвсем не са онова, което виждат кабалистите.

Но защо тогава описват такива неизвестни за теб състояния, които не можеш да си представиш и е абсолютно забранено да си представяш, защото ще започнеш да си представяш материалното?

Кабалистите пишат за тях, за да поискаш да узнаеш: за какво пишат, какво искат да разкажат? Те казват, че всичко това се намира вътре в мен – и аз започвам да се интересувам: къде се случва това – в стомаха или в сърцето, или някъде отвън?

Необходимо е, едновременно с четенето, всеки път да се стремя да опозная прочетеното – тоест да вляза в тази картина. Или, по-правилно е да се каже, че тази картина трябва да влезе в мен, защото всяко усещане е вътрешно – както усещам този свят сега. Трябва през цялото време да се стремя да се съединя с формата, за която пишат те. Не трябва да си я представям, защото това ще бъде фантазия, а да поискам да живея вътре в онази форма, която кабалистите описват.

Те ми описват формата на отдаване между мен и другарите. На това е посветена цялата наука кабала: как в отдаването помежду ни, в нашите усилия да отдаваме един на друг, разкриваме свойството отдаване – Твореца („ела и виж”).

И ако през цялата време си представям правилно състоянието, за което пишат, тогава, то става достатъчно осезаемо – миг след миг: съществувам аз и моята група, която учи заедно, и между нас е поправеното състояние. Така че, нека поискаме да се осъществи онова, за които пишат кабалистите!

Ако полагаме такива усилия, тогава това състояние започва да се разкрива. И ако нашето взаимно състояние е сериозно и настойчиво, то за неговото разкриване не се изисква много време.

Повече от това, не е възможно да обясня.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 11.07.2011

[47820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Светлината, възвръщаща към Източника, е единственото средство, единственият инструмент, чрез който поправям желанието. Аз имам само желание и светлина, наричаща се „възвръщаща към Източника“ – тъй като точно това аз искам от нея.

Ние наричаме светлината с различни имена: „вътрешна“, „обкръжаваща“, НаРаНХаЙ и т.н. Но по принцип аз искам от нея тя да ме върне към Източника, към доброто. За нищо друго не мога да се обърна към нея. Моето обръщане към нея може да бъде само такова. Не мога да искам светлината нефеш или светлината руах – това ще е вече резултат от моето състояния. А за да го изменя, трябва да се обърна към светлината, да предизвикам нейното действие и светлината, възвръщаща към Източника, осъществява това действие над мен.

Аз имам инструкции, обясняващи как да действаме, как да работим в група, да се учим, да разпространяваме. Тези инструкции като цяло се наричат „Тора“, т.е. учение (ораа), ръководство за действие.  Съгласно програмата Тора, аз преминавам през всички етапи на пътя, които са описани в нея.

По такъв начин, става дума за прости неща. Аз имам егоистично желание и светлина, която може да го измени. А самият аз стоя по средата, в средната третина на Тиферет и решавам: да се изменя или не. При това този избор се прави не индивидуално, а в обкръжение, в група.

В крайна сметка аз завися от твърде „повърхностни“, „механични“ действия. Постъпвам в група и скланям пред нея глава. Правя всичко, което искат другарите ми и от тях получавам желание да се поправя – благодарение на завистта, страстта и честолюбието. С тези желания, получени от групата, аз се обръщам към светлината, за да ме поправи. Тогава тя идва и ме поправя. А в следващото ново състояние – всичко започва пак отначало.

От тук е ясно, че и желанието и поправянето (екрана) аз получавам от страни – от групата и светлината. Самият аз съм тази единствена, базисна точка, която се нарича: „нещо от нищото“.

От урока по статията „Дарованието на Тора“, 11.07.2011

[47814]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Мнение (Харалд Шуман, един от главните немски специалисти в областта на глобализацията): Евро зоната  се нуждае от единна икономическа политика и единно икономическо правителство. В противен случай националните баланси, разликите един от друг ще подринат целия проект.

Ние трябва да създадем координирана икономическа, социална, данъчна политика, в противен случай еврото е обречено на неуспех. Сега се намираме в тази фаза, когато немци, французи, холандци трябва да разберат, че не трябва да се стремят към излишък в експорта във време, когато другите страни потъват в дългове.

Немските избиратели трябва да осъзнаят, че техните доходи се основават на това, че другите страни – Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия – натрупват дългове. И част от тези средства трябва да се връщат. Но се иска време, за да могат хората да разберат това и да го приемат. И на пътя към това постепенно ще формират координирана икономическа политика.

Реплика: Шулман има добро мнение за хората – и неразбиране на злата ни природа, която нарочно е създадена такава, за да не постигнем успех без да сме поправили себе си. Тъй като целта на Твореца не е „добър живот за егоистите“, а извисяване над егоизма до алтруизъм, плътно до абсолютното отдаване и любов, какъвто е Той самият.

А кризите са само за това, да се осъзнае егоизма като зло за нас. Затова всичко ни е указано правилно – да създадем истинско единно пространство, но това ще е възможно само ако станем единни. Между другото и ЕО не ще може да се поправи сама, а само с целия свят заедно. Но това откритие е още пред тях….

[47489]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да се обърнем към света с послание за поръчителство? С какво можем да заинтересуваме, да развълнуваме човека?

Отговор: Ние не можем да призоваваме човек към поръчителство. Тъй като трябва да му покажем някаква изгода, да демонстрираме какво той ще получи от това.

Рекламите ми обещават море от наслаждения: „Купувай, ти просто не знаеш какво щастие преминава покрай теб“. Може ли в този стил да рекламираме поръчителство? Ако не, то по-добре да не говорим за него.

И затова ни е нужно да подготвим правилно обяснение – такова, след което човек не ще се удържи да седи в дома си и ще хукне към указания адрес. Да имаш какво да кажеш означава, че си струва да започнеш разговор. А ние засега сме неспособни на това и затова се учим.

Днес ние няма с какво да привлечем света към поръчителство. Той изначално не чувства необходимост от това. Тъй като поръчителството не е храна, не е секс или семейство, не е пари, власт или знание. Как да го облечем в обичайните одежди и да обещаем нещо познато, понятно? Към хората трябва да се обръщаме съобразно с техните желания – или да се готвим много сериозно, но все пак да чакаме позив от тяхна страна.

Още малко криза, още малко проблеми и съобразно тях, на фона на възникналите потребности ние ще можем да говорим с хората. И обратно, няма как да достигнем до човека, докато нашето предложение не отговори на неговото желание.

Рекламата се обръща към тези желания, които са заложени в нас изначално, тя изкусно се добира до тях и приема формата, която съответства на даденото наслаждение. Но в какво наслаждение може да се облече поръчителството и единството?

Тъй като „униформата“ трябва да бъде такава, че човек да може да разгледа изгодата: „Аз ще имам повече храна, повече секс, повече семейна топлина, повече поддръжка, почести, ще придобия сила, образование, пари…“ А ако ли не, остава само абстрактната идея: „Момчета, дайте да заживеем дружно“.

Ние трябва да търсим подход към човека,  да се учим на такова обръщение, което ще му покаже: това си струва.

Каква изгода ми носи поръчителството и обединението? Днес ние можем да говорим, че то ще позволи да се установи равновесие с природата, да се справим с екологичните проблеми, с нашествието на медузите, със слънчевата активност, с безработицата.

Но трябва да отправяме посланието си ясно, кратко и в проста форма, без философски паралели между поръчителството и цената на сиренето. В очите на човека те трябва да бъдат ясно свързани помежду си: „Встъпваш в поръчителство – и ще имаш по десет кутии сирене на ден. Ако не встъпиш – няма да можеш да си купиш и една.“

Ето до каква степен обясненията ни трябва да бъдат ясни и очевидни.

От урок по статията „Даряването на Тора“, 12.07.2011

[47916]

Filed under: Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как избирате събеседниците си?

Отговор: Има хора, които пишат за събитията. Те изучават събитията като учени или като публицисти. А има и такива, които гледат на събитията в дълбочина и изследват тяхната обща тенденция, вътрешния смисъл, причините и целта, могат да разгледат дълбоко, през и чрез събитията – тяхната връзка и цели, а също така и целта на тази сила, която ги развива и направлява.

Най-дълбока такава възможност за изследване на събитията има в кабалистите. Но на мен са ми интересни всякакви изследователи, за да може да се прояви в света общата тенденция на ниво на учени, публицисти, народните маси.

[47856]

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако светлината и Творецът не се променят, какво е „пробуждането свише” (итарута делеила)? Какво означава да бъдеш пробуден свише?

Отговор: „Пробуждането свише” винаги го има. Ако в този момент си способен да седиш и да учиш дори за минута, това е резултат от „пробуждането свише”. То ти дава сила, търпение и желание. Ти учиш вместо да спиш или да преследваш материалните наслаждения на този свят. Вместо всичко това, ти слушаш урока и се стремиш към нещо, което дори не познаваш.

От къде идва „глупавото” и „нереално” желание? Един разумен, здравомислещ човек би ли направил това? Всичко е благодарение на пробуждането свише, чрез което светлината ти свети свише и те кара да се стремиш към отдаване.

Светлината е постоянна и не се променя, но ти да. Всеки път се променяш и твоята чувствителност се повишава, поради и което чувстваш по-голямо и по-голямо влияние. Ти увеличаваш чувствителността на твоето възприятие по степените: 0-1-2-3-4 докато не постигнеш пълната вътрешна степен (АВАЯ). Ти правиш това с твои собствени усилия, благодарение на твоето „пробуждане отдолу” (итарута делетата).

Обаче кой ти даде първоначалното пробуждане и те вдъхнови да положиш усилие? Това беше пробуждането свише! Затова е написано: „Аз съм първи и Аз съм последен”.

От урок по статия от книгата „ Шамати”, 05.07.2011

[47203]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→