Мнение (А. Калецки, водещ журналист в „The Times”): „Има две възможни решения за кризата в Гърция: Първото е Гърция да обяви девалвация на собствените си дългове и да напусне еврозоната… Второто е ЕС да поеме обща отговорност, грубо казано, върху половината от дълговите в Атина…

Второто решение е много по-вероятно, защото разбиването на еврозоната е немислимо за немските и френските управляващи, а едно разбиване със сигурност ще доведе до девалвация на Гърция. Ако Гърция не успее да вземе заем в Евро и девалвира спестяванията на собствените си жители в нова валута, Ирландия би се изправила пред същия проблем и веднага би прехвърлила спестяванията си в немски банки, разрушавайки ирландските банки и предизвиквайки излизане от еврозоната. Това капиталистическо бягство, от своя страна, би довело до смъртна опасност за членовете на Португалия, Испания, Белгия и Франция.

В крайна сметка, кредитоспособните европейски членове ще трябва да приемат обща отговорност за около 500 милиарда от гръцките, ирландските и португалските дългове, ако искат да спасят единната валута…”

Но егоизмът стои на техния път: „Кредиторските страни не искат да поемат допълнителни европейски дългове, докато задлъжнелите страни са дори много по-устойчиви на загуба на национален суверинитет и демократично себе определяне… Изводът е, че и кредиторните, и задлъжнелите страни ще се противопоставят на единственото възможно решение на евро кризата, докато не изтощят всички възможни алтернативи.

Парадоксално, но факт, продължителната заплаха на кризата е необходимо условие за времена финансова стабилност в Европа. А що се касае до „количествения скок” към фискален федерализъм, който Трише правилно определи като ключов за кризата, логичното условие това да се случи е кризата да се влоши.

Европейските лидери пък се надяват кризата да бъде постепенно разрешена, избягвайки радикални мерки, защото условията ще се подобрят с течение на времето… Но има твърде много силни пътища, в които времето работи срещу оцеляването на еврозоната”. Задлъжнелите страни знаят силата си: Германия, Франция и ЕС са готови да заплатят каквото и да е само и само да умиротворят Гърция или Ирландия, ако те заплашват с девалвация.

„Ако европейските политици действително искат да спасят еврозоната, те трябва да направят количествен скок към фискален федерализъм – и трябва да го направят скоро.”

Реплика: Тази схема става много проста, ако тълкуваме всичко случващо се с две сили: егоистичната сила на хората, страните и света, и алтруистичната сила на Твореца/Природата. Те се намират в противоречие и Природата търпеливо учи хората на необратимия процес на развитие и необходимостта да се направят взаимни отстъпки, да се достигне до съгласие, единство, поръчителство и любов.

Така двата лагера, силният и слабият, се учат взаимно на отстъпки, показвайки колко много се нуждаят един от друг – до момента в, който те осъзнават необходимостта напълно да се обединят над всички свои различия. Природата ще ги принуди на направят това!

[47225]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как светлината ще реши проблемите на седемте милиарда души на земята, ако всеки човек си има свои собствени проблеми и ниво на развитие? Ние живеем в огромна система. Наистина ли е възможно всеки детайл в нея да бъде взет под внимание?

Отговор: Представи си вдлъбнатина в земята, която ти запълваш с вода. По същия начин всеки детайл, елемент, издатина и вдлъбнатина в света се запълва със светлина, според неговите свойства.

Светлината не прави никакви разчети с желанието. Тя просто го запълва и свети за него, пробуждайки се вътре в него. И според това, желанието чувства колко близо е то до светлината или колко далеч е то от нея в определени детайли на възприятието.

Например, светлината, която аз получавам, усилена с 10 вата. Съответно, във всяко едно от моите свойства и във всяко желание се повдига нова мисъл, нов анализ на ситуацията и аз правя нов разчет.

Въпрос: Излиза, че светлината не е функция, а всичко се определя само от желанието?

Отговор: Светлината не се променя. Всичко зависи от желанието и неговите форми. Когато то е пълно със светлина, аз не чувствам самата светлината, а реакцията на желанието, всички негови струни. Това е светлината за мен.

Въпрос: Коя част от това зависи от мен?

Отговор: Работа с намерението. Ние не променяме желанията, а намерението. И само него. Не ме е грижа какви издатини и вдлъбнатини има в дупката, която запълвам с вода. Те ще останат такива, каквито са, а моята задача е да напълня дупката.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 10.07.2011
[47687]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Мнение (Президента на Украйна В. Янукович за заседанието на Съвета на родните и чужди инвеститори): ”На мен не ми се обръща езика да кажа, че кризата е приключила”. Тя не е приключила. Ние виждаме, как в глобалния свят се появяват нови примери за безпокойство на цели конгломерати от държави.

Ако погледнем на Гърция, Испания, Португалия там скоро кризата няма да завърши. И няма крайна, окончателна рецепта, как да се регулира кризата. А световната икономика е взаимно свързана. Родният бизнес, международните корпорации, инвеститорските компании и банките имат задължения един към друг.

[47853]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Можем ли да предложим на хората поръчителството, като залог за безопасност?

Отговор: Възможно е. Ако ти намериш разбираема за всички връзка, приравняваща поръчителството и безопасността, тогава за теб ще се появи възможност да се обърнеш с призив към народа за обединение, като един човек с едно сърце, с обща любов над всякакви различия между нас.

Заповядай, действай – но при условие: от твоите думи хората трябва да се убедят, че между поръчителството и безопасността може да се постави знака за равенство.

По принцип, нашето обещание трябва да удовлетворява някакво тяхно желание:

• поръчителство = на безопасност
• поръчителство = евтини продукти
• поръчителство = свобода
• поръчителство = хубав климат

Няма значение, какво имено, но равенството трябва да има място. Това е основата на рекламата, на подхода към хората.

И затова трябва да изучаваме потребностите на различните кръгове, към които бихме се обърнали, и да проведем нужната подготовка. Ние нямаме за цел да им продаваме поредния продукт – напротив, ние ще им поднесем подаръка на чинийка, истински ”бонбон”. Това ще бъде като подхранваща духовна смес за новородени – и ще им остане само да отворят уста. Ето какво трябва да усещат: не трябва никакви усилия, само да получат подаръка.

Затова ти започваш от малкото: вижте филм, отворете сайт, прочетете книга. Даже без каквито и да е действия – просто пасивно участие. Друга работа е да натиснеш бутона, това за човек вече е проблем, тежка работа. Сам той би натискал бутона цял ден, но когато ти му предлагаш, дори едно натискане вече е проблем.

Трябва да се има предвид човешката природа и да се използват такива методи, които да го превлекат: филми, пиеси, песни – всичко, което може да се използва като красива опаковка за нашите послания, за да се усвоява постепенно. Но така или иначе, това послание трябва да бъде приятно за човека и желано.

Разпространяването е тънка работа, и ние трябва да станем професионалисти.

От урока ”Даряване на Тора”, 12.07.2011

[47927]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Може ли да се смесват молбите към Твореца, тоест да искаш и едното, и другото?

Отговор „И едното, и другото“ означава, че няма желание. Желанието трябва да бъде съвършено.

Висшата светлина може да напълни хиляди желания. Но как да вкара няколко напълвания в едно желание…? В този случай, това не се нарича желание.

Ти представляваш желание. Иска ли това желание нещо? Да. Каквото поиска – това и получава. То не може да иска две напълвания, защото е едно желание, един съсъд. А ако искаш няколко неща, значи желанието ти още не е приело правилната форма.

Не е възможно  да обичаш двама. Защото искаш да се свържеш с онова, което обичаш. Няма значение към какво е насочено желанието – към храна, секс, семейство, почести, знания или към духовното – то трябва да е цялостно: „Аз желая!”.

От урока по книгата „Зоар”. Предговор, 08.07.2011

[47677]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Мнение (С. Стейплз, президент на НИИ ”Ридо”, Канада): Икономическото неравенство расте – така нараства и броя на новите конфликти. Привържениците на глобалната икономическа интеграция твърдят, че глобализацията помага на света и на икономическото развитие на държавите от третия свят. Те твърдят, че „прилива повдига всички лодки”, печалбите на корпорациите спомагат за ръста на общото благосъстояние. Обаче съществуват сериозни доказателства за противоположното.

Икономическото неравенство на държавите се влоши, водят се много войни в страните от третия свят като повечето от тях са граждански войни. СМИ твърдят, че причините са религиозни или етнически, но основен източник на всичките – са икономическите причини.

Глобализацията може да подтикне света във война за суровини. Отбелязва се спад в областта на правата на човека, социалната справедливост, екологията, демокрацията.

Реплика: Сама по себе си глобализацията не е крачка напред, а демонстрация на единството в нашия свят, негова пълна взаимна зависимост. Но съюза на разбойниците (държави от егоисти) – е зло, както за тях самите, така и за целия свят. Затова кризата продължава. Глобализацията ни посочва само едно решение – това е промяната на нашата природа, да възпитаме интегралния човек. Това ще доведе до промяна в световната икономика и останалия обществен строй.

[47278]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

На онзи, когото Творецът желае да предвижи напред, Той изпраща неприятности и проблеми, натиска го, т.е. слага го в  „тъмно мазе“.

И колкото повече човекът се развива, толкова по-тягостно се чувства, защото не разбира защо са му дали такъв горчив живот в сравнение с другите? Какво получава и как се предвижва напред, благодарение на това, че работи в тъмнина?

И дори ако не се сравнява с другите, то пак не може да разбере защо Творецът, бащата, така се отнася към него. Как може Добрият и Творящият благо да му е устроил такъв тежък и горчив живот за такъв дълъг период време.

Той няма да разбере това, докато не приключи с цялата работа. Дори намирайки се в мазе, човек расте. Той все по-добре опознава своето състояние и започва да разбира, че вината за това, че се усеща, че се намира в тъмно мазе, е неговото собственно отношение към бащата.

Той се опитва, въпреки усещането за тъмнина, да възприема това като специално отношение към него. Защото е дължен да съедини всички тези противоположни чувства и над тях да се прилепи към Бащата, някак да Го оправдае, докато, благодарение на това, не израстне. И тогава ще започне да възприема тъмнината на мазето като светлина.

Ще започне да се обединява с помощниците на бащата, с всички тези сили и условия, които носят нова светлина – светлината от „свещта“ в подземието. А не светлината, която е навън за всички жители на този свят.

И тогава се запалва за него светлината от свещта в подземието – не защото някой му е свалил отгоре същата светлина, която свети за всички останали. Но на него му донасят друга светлина и помагат на царя. И тогава именно в това мрачно състояние той започва да вижда, че това не е тъмнина – а голяма светлина, само че друга, нова! Това е ново равнище, нов свят.

Той е порастнал благодарение на това, че всичките тези 20 години е работил в мазето, а не просто е чакал кога ще го освободят. Всеки миг е трябвало да прилага усилия и затова този миг е свършвал и са преминавал в следващ. Така той е съединил всички мигновения.

И като е изминал всички тези стъпки, той е превърнал тъмнината в светлина. А всички преживяни от него проблеми и страдания са се превърнали в напълване, подхождащо на Твореца, даващ ги на човека, който сега Го разбира и Го усеща и може да се наслади на цялото Негово богатство и напълване – вече като Творец, а не като всички останали хора.

Тоест човекът трябва да израстне за сметка на тъмнината и усилията си до такова състояние, кадето разбира от какво всъщност се наслаждава Твореца и с какво Той иска да го наслади. Така излиза от мазето навън.

Но той излиза в друг, в свой свят, на свое равнище, подобаващо на сина на царя. А не като всички заобикалящи хора, на които някога е завиждал.

Именно цялата горчивина и страдания, които е преживял във връзка с този свят, са му помогнали да се откъсне от него,  да познае отношението си към Твореца и пряко знанието да превърне това отношение от лошо в хубаво.

Сега разбира, че именно в това се заключава богатството на царя, а не в тези нищожни наслаждения, с които се и напълват жителите на този град, на този свят. Настоящите  наслаждения са в отдаването, а не в получаването на жалки трохи, с които се примиряват всички останали, мотащи се по градските улици.

От урок по писмо на Рабаш, 11.07.2011

[47797]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Аз, както и вие, изучавам материали за икономическата криза и нейните форми, но изучавайки научни статии за световната криза (Източник: Л. Гринин, „Глобалната криза като криза на свръхпроизводството на пари“, Р. Шилер, С. Малцев, С. Роуч), стигнах до извода, че много учени смятат, че „глобализацията“ е именно един от проблемите, тъй като, ако нямаше връзка между държавите, кризата би засегнала една или две страни, а не целия свят, както сега, а от друга страна, други учени виждат в кризата изход. Как най-правилно да се отнесем към това?

Отговор: Ако сме егоисти и  искаме да останем такива, тогава, разбира се, кризата е проблемът, като изникнала глобална връзка между всички държави, страни и народи по света. А ако знаем целта на нашето развитие (която е единение и разкриване на Твореца)  и желаем нейната реализация, то усещаме създаващата се глобализация като търсено състояние и  разбираме необходимостта от нея.

Основното е да се разделят: 1) идващото от природата, проявяващо се единство на света като единна система; и 2) противоположното на това – егоистичното човечество (раков тумор в тялото на света), което се образува от нас и което можем сами да променим или Природата ще ни принуди  да го направим със сила (страдания).

[47487]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако не говорим за светлината, като поправяща сила, с какво се отличаваме от другите организации, признаващи, че на човечеството ще помогне само обединението?

Отговор: С нищо. А защо ние да не сътрудничим с тези организации? Ако те наистина искат да обединят хората, ние можем да си сътрудничим с тях.

Ако тези или други организации – религиозни, светски, международни – поддържат курс на единство, дори като краткосрочна перспектива, ако това не е отвличаща маневра от тяхна страна, а истинска цел – разбира се, че ние сме с тях. Ето, това вече е напредък. Не знам съществуват ли такива организации. Тези, които аз съм видял, зад красивата фасада се шири яка търговия. Но ако има такива, ние ще се радваме да си сътрудничим. Защото от единството зависи успеха в целия свят, още повече в период на изостряща се криза. Няма никакви проблеми в това, да обединяваме сили с тези, които вече виждат решението.

Приживе Баал а-Сулам ходел в Полша, за да се обединява с вдигналия се на борба пролетариат. Те се стремили към единство, към социализъм, към комунизъм – и той искал да провери, не може ли с нещо да ги поправи, така че тяхното сплотяване да придобие по голяма трайност. Нали не си мислиш, че той е вземал със себе си трудовете на Ари, за да преподава на работническата класа. Разбира се, че не. А и изпълняването на Тора и заповедите на материално ниво той също не е възнамерявал да изисква.

Тогава защо е пътувал? Какво е искал да открие в един народ, толкова противоположен на образа на религиозния евреин? Той е искал да обясни малко повече, да им предаде от своите сили, за да могат техните желания да се въплътят колкото се може по точно. Поне малко.

Това пътуване от Ерусалим до Полша е пример, който все още не разбираме. Ние приписваме на Баал а-Сулам наивност, без да виждаме духовната съставяща. Тук е имало възможност, независимо че не се е реализирала. За това свише си има разчети. Но е заминал, защото е съществувала действително такава възможност.

От урока  от статията”Даряването на Тора”, 11.07.21011

[47811]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Становище (Джордж Сорос, милиардер): Еврозоната ще трябва да разработи механизъм за изход на слабите страни от ЕС. Ние сме на прага на рецесия, която започна с Гърция, но ще се разпространи и към други държави. Европейската криза е центрирана около еврото и продължава да се развива.

Ние сме на ръба на колапса. Тъй като оцеляването на ЕС е от решаващо значение за всички, но няма такъв  план. Причината за това, което се случва е, че евро първоначално е създадено с погрешна преценка – без подкрепата на политически съюз и обща хазна.

Коментар: Ето в това е именно и цялата грешна преценка. Но първоначално, а и сега, за това никой не е мислил, а и не мисли. Егоизмът трябва да се развие до  пълното си изтощение, като движеща сила на обществото, цивилизацията и живота като цяло – до достигане на осъзнаването на злото.

И тогава от осъзнаването на егоизма като зло и степента на усещане на злото, можем да преминем към поправянето му , защото ще почувстваме именно в преминаването на егоизма в алтруизъм единствената жизненоважна цел. Т.е. правилото: „Аз създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне“, трябва да премине през всички нас в пълен размер!

Но осъзнаването на злото, може да бъде ускорено и улеснено с мъдрост, защото знанието помага да видим далечните последствия, а не да правим нененужното, вредното, и да изберем правилния път.

Ето защо е дадена и  Кабала – за да ни даде възможност да облекчим и ускорим постигането на целта – преминаването от егоизъм към алтруизъм. След това ще  могат да възникват и фундаментално правилните съюзи – с изчисляване на общи политически и икономически цели, т.е.позоваващи се на пълното взаимодействие на цялото човечество.

[47497]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→