„Не прави на другите това, което е ненавистно на теб.“ Мъдрецът Хилел формулирал това правило за онези, които искали да се освободят от своето егоистично намерение, да се приближат до духовния свят и да разберат разкриването на Твореца и ползите, които то носи.

Човек е объркан. Той не знае как да подходи към това и обикновено разчита на способността си да използва своите сегашни свойства и желания, които се отнасят към нашия свят. В крайна сметка, той е научил неща, получил е образование и е постигнал нещо в живота. Мисли си, че подемът към следващата степен се реализира, следвайки същите закони. И това е проблемът.

Свикнали сме с механизмите на взаимовръзка, които са ни познати от детството, с техните различими закони и традиции. Тялото подсъзнателно ни насочва и ни носи мисли, действия, движения и решения, зададени от системата. Не разбираме, че духовният свят изисква пълна преоценка на всички фундаменти. Не продължаваме предишния път. Вместо това го прекратяваме и се издигам на нов вектор, ново измерение, което дори не сме могли да си представим преди. Това не е просто завой, това е скок в неизвестното.

Някога имало човек, който желаел да постигне отдаване, да премине от егоистичното намерение към алтруистичното, от материалния свят към духовния. Той отишъл при Хилел. Човекът вече разбирал, че не бил способен да го направи сам и че не можел да напредва чрез своето собствено разбиране. В крайна сметка, духовното изучаване не е курс в университет. То не може да се овладее чрез книги или самоучители.

Гостът на Хилел разбирал, че трябвало да се вслуша в съвета на мъдреца и да го следва „със затворени очи“. Той разбирал, че това било единственият начин, по който можел да успее, при все, че той не можел да види пътя, който се разкривал пред него, който не може да се види с егоистично зрение. Затова отишъл при Хилел с този въпрос.

Хилел олицетворява общото тяло от закони, Халаха, с други думи, правилата за завършване на пътя (Алиха) към целта на творението. Неговият отговор бил прост: „Има само едно главно правило: Не прави на другите това, което е ненавистно на теб“.

За да провериш дали си на правилния път, трябва непрестанно, всеки един момент, да проверяваш себе си по отношение на своя приятел. Можеш ли да мислиш за него толкова колкото мислиш за себе си? Можеш ли с чисто сърце да смениш мястото си с него и да се грижиш за своя приятел по същия начин, по който се грижиш за себе си? Можеш ли да се грижиш за приятеля си така, както се грижиш за себе си? Дори ако вътрешно го критикуваш, трябва да се издигнеш над това, да бъдеш над своето негативно отношение към своя ближен във всички негови проявления.

Това е първата половина от пътя, когато започваш да създаваш контакт с другите. Това се проявява в това, че ти преставаш да бъдеш лош. Ставаш готов за връзка, но просто още не си способен да я реализираш. По такъв начин привличаш светлината, която поправя, и те придвижва напред.

Очевидно, реализирането на принципа „не прави на другите това, което е ненавистно на теб“ се разделя на много етапи. Всеки етап е нещо различно, ново и специално. Отново и отново ще разкриваш по-големи фрагменти от общата картина. Сега мислиш, че е достатъчно просто да не взаимодействаш с ближния. Обаче твоето егоистично желание непрекъснато ще го докосва. Ще го докосва много. Ще искаш да му възразиш, да го опровергаеш, да го смачкаш и да го убиеш.

Ще има много варианти. Тогава ще започнеш да постигаш своя вътрешен механизъм по отношение на правилото „обичай ближния като себе си“. Ближният не е чак толкова голям проблем тук колкото подемът над твоя егоизъм към степента Бина, състоянието Хафец Хесед.

Твоят „ближен“ е тренажор, образец, критерий, по отношение на който можеш да контролираш духовния подход, закони и условия тук в нашия свят. В крайна сметка, трябва да разкрием духовния свят точно в нашия свят, а не отвъд хоризонта. Да, духовното измерение ще донесе параметри със себе си, но те ще се разкрият във връзката между нас, между всички хора. Затова е написано: „Не прави на другите това, което е ненавистно на теб“.

Този принцип е ясен на всички и всеки може да го реализира. Той няма никакви предварителни изисквания за човек. Действай такъв, какъвто си. Пред теб има група и можеш да работиш над това условие заедно с твоите приятели. Спри да търсиш други неща. Нямаш друг метод, който води до разкриването на Твореца. Такова е първото условие на нашия път.

Има общо 2 условия и двете са насочени към „ближния“ пред теб. Второто и последно условие е „обичай ближния като себе си“.

От урок по статията „Любов към Твореца и към творенията“, 30.10.2011

[59221]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Има желание за получаване и  желание за отдаване. Цялото творение е само противопоставяне едното на другото. Желанието за отдаване ръководи желанието за получаване, за да го доведе до себеидентификация и да го направи равно на желанието за отдаване. Това е цялата програма на желанието за отдаване.

Природата на доброто, според науката кабала, е благодеяние (да прави добро). До колкото Творецът е съвършен, до такава степен Той има програма за подобряване на творението. И съществува само един път към съвършенство: творението трябва да усети състоянието на Твореца. Той е създал творението като противоположно на Себе си, отделно от Него и Той го направлява посредством поредица от състояния, чрез които творението постига мъдростта на Твореца и чувства какво има в Него.

Но не е достатъчно то просто да разбира и да чувства, творението постига само природата на Твореца, включително неговите производни. Значи, силата на отдаване се нарича „светлина“, а силата на получаване – „съсъд“. Подобието на техните свойства се нарича „намерение за отдаване“ или „екран“. Поради алтруистичното намерение и по природата на неговото действие, желанието за получаване става желание за отдаване. Ако получава, за да наслади някого, то всъщност извършва действие на отдаване, използвайки получаването като средство: то няма друг начин да създаде контакт и да даде нещо на някого.

Как можем да участваме в процеса? Как да придобием повече разбиране? Как да достигнем степента на Твореца? Как усещаме Неговите действия? Накратко, как да станем като Него? В крайна сметка, това е целта – да станем като Него.

Все още не разбираме какво означава „да дадем наслаждение на Твореца“ – по-близко до нашето сегашно егоистично разбиране е „подобие с Твореца“. Да бъдем като Него означава да отдаваме, да разбираме отдаването, да ръководим творението… Всичко е в това.

Всъщност да бъдем като Него означава да разберем цялата програма и да довършим курса от действия, приет от нея, от началото до самия край. Такова разбиране изисква цялото да бъде разпръснато и след това да бъде събрано отново. По такъв начин, разкриваме разликата между Твореца и творението заедно с връзката, която ги уподобява. Така на всяко ниво се свързват светлина и тъмнина, плюс и минус, позитивно и негативно.

В процеса на нашето развитие, под постоянното влияние на светлината, съсъдът придобива различни форми докато не достигне „финалния стоп“ – пълно подобие на свойствата с Твореца. Но съсъдите трябва да преминат през тези състояния на последователни промени с разбиране, в съгласие, желаейки ги и дори действайки независимо.

Затова трябва да осъзнаем нашата противоположност на Твореца, да пожелаем да се променим и да станем като Него, да разберем програмата, която ще ни промени, да я изиграем по свое желание и самите ние да изпълним цялата верига от последователни действия, върху себе си и в същото време върху всички нива на творението под нас: неживо, растително и животинско.

Подемът от разбиването към поправянето трябва да реализираме с нашето пълно лично участие. Според промените, които се изискват в момента, трябва да постигнем разум и усещания, да се включим в общата програма и да извършим действия, за да извикаме и да направляваме необходимите сили.

Само по такъв начин ще постигнем подобие на формата с Твореца и ще станем като Него по сила, разбиране и всичко останало. Това е най-високата степен от нашето развитие.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 07.11.2011

[60065]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В какво се състои ползата от уединяването на групата на конгреса в пустинята Арава?

Отговор: Ние сме се събрали тук, за да положим основите на новото общество, чиято цел е – да постигнем сливане с Твореца. За да постигнем сливане с Него, трябва да постигнем сливане между нас. За да постигнем сливане между нас, ние трябва да се обединим, да се изключим от външните смущения на света. Тъй като ние сме малки и трябва да се подкрепяме един друг – затова нека светът да не ни пречи на това. И затова отиваме в пустинята.

В миналото групите на кабалистите са предприемали много по драстични мерки, за да се уединят от външното обкръжение, малко да се изолират от него. В края на краищата, човек трябва да си даде малко свобода от всичко заобикалящо го в света, за да се концентрира вътрешно и да разбере в какво се състои неговото предназначение.

Във водовъртежа на живота, под такта на радиото и телевизията, ти няма да чуеш тънката струна на своята душа, няма да постигнеш скърцането на вътрешното одухотворение. На теб просто няма да ти стигнат силите. Дори кабалистите, живели преди хиляди години в съвсем друг свят, още не познаващи чудесата на средствата за масова информация, също са се уединявали, за да се отдръпнат от всекидневното обкръжение и дори са ”отивали в изгнание” – оставяли дом и покъшнина, без да вземат нищо със себе си и се отправяли в света, скитаики с години, прехранвайки се от случайно намерена работа или случайно добита храна.

Ти не знаеш, какво губиш в съвременния свят, който те надъхва с всякаква мръсотия и мерзост. Та ти искаш ли да достигнеп висотите? И ако да, то какви усилия прилагаш, за да се отървеш от низменното?

Струва си да си изберем време за такова обединение, в което ще усетим само нашите сили, без да ни пречи външния свят. Дайте да си изберем ден от живота си, в който да почувстваме, кои сме ние, а не кои са те такива.

Разбира се, ние никого не караме насила, не правим списъци на участниците и симпатизантите, не правим отметки за в бъдище. Който не иска или неможе – просто не идва. В този смисъл всичко е много просто, либерално и открито. Но от друга страна, ако човек е дошъл, той е задължен да участва в действията, които е опредилила групата – да ни помогне да се абстрахираме от всичко и да усетим самите себе си.

Нима нямаш желание да останеш за малко насаме? Ето така и групата иска да остане насаме, да усети себе си. Влизаш в стаята и затваряш вратата и оставаш сам с мислите си – така и ние искаме да останем със своите мисли. Всъщност това е разбираемо и общо прието. Само че за нас това не е просто минута за самота, а откъсване от “стъпалото на жената и децата“ и изкачване към “мъжкото стъпало“.

В статията“Важност на групата“ (Шлавей Сулам, 1984, статия 12) Рабаш пише: “Работейки на истинския път, човек се нуждае от уединение от другите хора. Защото пътят на истината постояно се нуждае от подкрепа, тъй като противоречи на приетите представи. Мислите на света се изграждат въз основа на знанието и получаването, докато съжденията на Тора са изградени на вярата и отдаването. И ако човек се отвлича, той веднага забравя за цялата работа по пътя на истината и пада в света на себелюбието. Само в групата другарите си помагат един на друг и след това всеки получава от нея сили, за да се бори с общоприетите представи“.

Висшият свят – е нашият вътрешен свят. Трябва да преместим поглед от външното към вътрешното. И затова с помощта на другарите се старая да вървя навътре, да гледам навътре, да придобивам дълбочината на мъдростта, да постигам вътрешния смисъл на Тора. Друг изход няма, това ми е необходимо. Човек е задължен постояно да се вглъбява, да прониква в своите дълбини – именно там той открива истинските светове. Външният свят преднамерено ни обърква, за да влезем в конфликт с него, и на основата на съпротивлението да изградим своето обръщане навътре. Борбата се води, за да се прониква все по-дълбоко на фона на реалността на този свят, който ни дърпа навън.

От урока по статията “Поръчителство“, 16.11.2011

[60927]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес ”Арвут”. Урок №1

Ако човек се намира вече в реалността, в която ”Няма никой освен Него,” то всичко което се пробужда като пречки, той е задължен да съедини с онова същото понятие на Единствения. Тогава той ще започне да вижда, че наистина е влязъл в духовния свят, че се е включил в отдаването, в Бина – по-високо от самия себе си. Няма вече аз, той, тя и всички останали – това вече е едно понятие.

Този един не е Твореца и не е творението, а единствено съществуващата реалност, където всичко се обединява в едно. Не е възможно да се каже, че има аз и Той и обединение между нас. Затова, за разкриването на тази една реалност, една душа трябва да бъдат насочени всичките ни сили, целта ни, нашият истински живот.

Ако човек се старае през цялото време да се издига на такова ниво на разум и чувства, усещайки своето ”Аз”, във всичките си блянове и надежди, на всичките си вътрешни желания, то той преминава през определен брой упражнения, докато не види, че всичко, което има в себе си, извън това ”единния” е призвано само да му помогне, да го подтикне да се свърже с ”единния” и там да създаде свое място.

За това е написано: ”Навикът става втора природа”, благодарение на което човек започва да чувства, че се намира в друга реалност и в съответствие с нея взема решения, размишлява и желае. Тази висша реалност, в която той се включва, определя и му диктува всичко.

А неговото тяло и целият му материален свят започват да се присъединяват към Единия. И тогава той вижда, че няма нищо, което да му попречи, а тъкмо обратното, всичко му помага да влезе в истинската реалност.

Целият усещан от нас свят – всичко се включва и се слива с този Един и цял и тогава действително разкриваме, че във Вселената съществува само една душа. А така наречените ”600 000 души” са непоправените засега части на неговата душа, които той все още не може да присъедини към общото понятие.

Но след това и те се включват в него, за да усилят и подкрепят това Едно, единно понятие.

От 1-я конгресен урок ”Арвут”, 11.11.2011

[60757]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Трябва да се разбере, че силите на природата, които се наричат ангели – са пратеници на Твореца и негови верни помощници с цел да ни помогнат. От друга страна, ако човек вижда, че животът му е прекалено тих и спокоен и не чувства никакво съпротивление и пречки, обърканост и вътрешни войни, то трябва да се притеснява – защо няма нищо от това!

Очевидно той не полага усилия в правилната посока и не дава възможност на тези ангели да се проявят. Не влиза в група, не се занимава с разпространение – т.е. не се приближава към този източник, в който са заключени основните сили за развитие.

Но ако човек правилно се отнася към силите за развитие, които винаги  действат против, тогава осъзнава, че над тяхната съпротива той трябва да издигне своята молитва за развитие – това е неговото задължение. И тогава той ще изгражда от себе си правилната форма.

Една съпротивителна сила ще се прилепи зад него и ще го тегли назад, като жена, която не пуска мъжа си и която не му дава да се развива. А друга сила ще му засенчи важността на целта, задаваща се пред него – величието на Твореца.

Необходимо е да се чувства, че има съпротива и от двете страни, както и правилно да се работи против едната и другата. Това е като влак, превозващ тежък товар, който отпред има само един локомотив, теглещ го напред, а в края има друг локомотив, тласкащ го отзад. И така става възможно да се движи целият този влак, за сметка на двете сили, тласкащи отзад и теглещи отпред, обединени в една сила.

Затова и Фараона заличаващ пред теб целта или скриващ я, казвайки, че Творецът не е важен и други грешници, теглещи те назад – всички тези сили, които ти помагат, са верни ангели на Твореца.

Ако човек разбере, че всичко, което се случва с него, му се изпраща от Твореца – той вижда във всички негативни прояви словото на Твореца, който се обръща към него. Това са такива препятствия, които ние поставяме пред малките деца, с които те, преодолявайки  ги, могат да се учат.

Приятно е да се наблюдава как детето се опитва и постига малък успех, въпреки че му е било тежко. И дори да не се получи, това също не е важно – то се учи във всеки случай. Така и ние трябва да гледаме на самите себе си и да разберем, че именно за сметка на упражненията със силите, създаващи пречки зад нас и пред нас – ние се движим. Въпросът е: кой укрепи сърцето на Фараона? Рабира се, че Твореца! Той самият така казва: „Да отидем при Фараона, тъй като аз ожесточих сърцето му!“ Всичко е така директно и написано, в прав текст.

И най-важното е в групата да цари това мнение и всеки в този миг, когато го споходи някакъв проблем, нито за миг да не се замисля за нищо друго, а да го приема в правилната му форма. И тогава – нека бъдат, колкото може по-силни и ефективни, идващи с голяма честота – ние ще можем да ги преодолеем незабавно с това, че ще отправим молитва. Ще разберем, че сега Творецът е ожесточил сърцето на Фараона и затова трябва да ни даде сила  да издържим пред този Фараон.

От урока по статия на Рабаш, 16.11.2011

[60916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Книгата „Зоар” е предназначена не за да бъде изучавана, а за да се иска поправяне. И не е важно къде се намира човек, в какво състояние, в какво настроение, доколко разбира себе си, как се отнася към живота. Няма значение какъв човек е. Ако отваря книгата – нека иска някакво изясняване, напредък. Един моли за разбиране, друг – за възможно по-добър живот.

Трябва да се разбере, че това не е толкова важно в сравнение с молбата да достигнеш целта. Но аз не знам какво представлява тази цел. Като в нашия живот: ако аз бях двугодишно дете и можех да чета книгата Зоар, – би си струвало да помоля за нещо хубаво, което за мен се нарича цел на живота. Но какво бих могъл да поискам? Някаква играчка?…

Излиза, че аз трябва да моля не съобразено със своето желание – да ми бъде хубаво, приятно или обратно. Да кажем аз знам, че възрастните ядат друга храна – и ѝ се наслаждават. Те правят такива неща, че аз не разбирам как може да се получи наслаждение от тях, откъде у тях въобще възникват такива подбуди и т.н.

Тоест, нито по действията, нито по напълването, нито по други критерии, не знам какво именно да искам – като съм ориентиран към истинското състояние, наистина стоящо пред мен. Кабалистите казват, че четейки книгата Зоар, можеш да молиш каквото си искаш. А какво искам – също не знам, тъй като желанията ми са такива, че по-добре да ги няма. Но какво да се прави….

Излиза, че човек трябва да пристъпва към четенето на Зоар с молба за това, което самата книга иска да му приподнесе. Това, несъмненно, е правилно – все едно едно много умно дете да разбере, че си струва да стане голям, умен, силен, здрав, порядъчен човек, способен да извършва правилни и добри действия и да преуспява – така, както разбира това Зоар.

Така че, хайде да опитаме да поискаме това – и нека Зоар извърши в нас всичко, което пожелае!

От урока по Книгата „Зоар”, 15.11.2011

[60778]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес ”Арвут”. Урок N:1

Сегашното ни състояние е въображаемо. Кабалистите сравняват възприемането на този свят с човек, загубил съзнание и усещащ някакви флуиди в мозъка, бродещи там импулси, пораждащи в него илюзорна, измамлива картина. И от това му се струва, че живее и се намира в някакъв реален свят, усещащ го, сякаш понякога сънува. Но в крайна сметка в него няма нищо от дълбоката реалност.

Съществуват няколко действия, с които можем да си помогнем в такова състояние, за да направимусилие да се събудим, така че във въображаемото състояние да се постараем да си представим истинското състояние, което по никакъв начин не е свързано с нашия свят.

В това истинско състояние се оказваме свързани с едно желание. Нито един не се чувства индивидуално – всеки усеща това едно. Това не е ”аз” и даже не е ”Ние”, защото ”Ние” е цялата сума от някакви ”аз”.

Но няма сума – има само един, в който пребиваваме, без всякакво различие между нас! Трябва да се опитаме да се повдигнем над картината, усещана сега от нас – в състояние ”Няма никой друг освен Него”, когато има само Един и нищо повече. А останалото, което е извън Него, е следствие от загуба на съзнанието. Трябва да се постараем да си представим такава ситуация.

“Всичко съществуващо е една душа” такава е формулата на реалността и тя определя мястото на работата ни, формата на живота ни, която трябва да достигнем. От нея започваме да изтегляме всички линии на поведението си, разбиране на методиката, истинското състояние. Ако искаме да разберем какво е това висш свят, то ще го разберем само от тук, но не и от нашия свят.

И ако става въпрос за икономиката на бъдещето, тя също трябва да излезе от тук. Иначе е неясно, как е възможно да съществува само един. Какви закони за връзките и поведението има в този един, какви отношения, действия – всичко това се изяснява в състояние, където съществуваме като един. Няма физически тела, няма го целият този свят – сърцето и разумът ни се повдигат на това стъпало.

В резултат на усилията, които всеки прилага, ще започнем да усещаме тази реалност и това, което се случва в нея. Съгласно нея ще установим отношения между нас, ще разбираме изучавания материал, отношението към света, към разпространението.

Главата ни трябва да бъде вътре в този Един, а тялото – откъснато от него и само да изпълнява заповеди. Тогава бихме видели доколко, в крайна сметка, е лесен този път. Най-главното е първото съприкосновение с реалността на тази единна сила, която се нарича: ”Няма никой друг освен Него”.

От 1-ви урок от конгреса ”Арвут”, 11.11.2011

[60760]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, ”Поръчителство” (съкратен вариант): Поръчителството означава, че всички в Израел са станали поръчители един на друг.

“Израел”, означава ”право към Твореца”(яшар-Ел). Така се нарича всеки човек, в когото има искра на духовно желание дадена свише. Освен желанието за храна, секс, семейство, пари, почести, власт и знания, той изпитва още едно желание, отнасящо се към много по-високо измерение. Това желание го насочва към търсене на смисъла на живота, неговия източник и същност. Ако у човека има такава искра над материалните, земни желания, тогава се казва, че е устремен ”право към Твореца”, доколкото този източник го направлява към Източника на живот и на цялата реалност.

За да могат хората да отглеждат духовното си желание, трябва да се обединят. Защото могат да развиват това усещане единствено посредством силата на отдаване, издигайки се над материалните желания, в които се отразява материалната ни действителност. Шаблоните за храната, секса, семейството, парите, почестите, властта и знанието ми формират картината на този свят и изискват напълване със съответстващите желания, различни комбинации, които отличават хората един от друг. Обаче искрата на висшето желание се развива съгласно противоположна тенденция – над материалните желания, въпреки тях.

“Отдаването”, към което ни устремява тази искра, въпреки всичко, е термин подчертаващ, че тук действаме иначе, не така, както при земните желания. Трябва да се издигнем над тях и да ги удовлетворим само на ниво на насъщно необходимото, а в останалото – да развиваме искрата, зачатъка на душата ни, частта от Твореца свише.

И тъй, човекът, притежаващ такава искра, се нарича ”Израел”, а средството за развиването ѝ се нарича поръчителство. Ето защо всички в Израел се явяват първоначално поръчители един на друг във висшата система. А в нашия свят трябва да реализираме това състояние и ни предизвикват към това желание доброволно, никого за нищо не принуждавайки.

Тора е била дадена тогава, когато всеки в Израел се е съгласил да приеме принципа на любов към ближния, както към себе си.

Събират се хора, които могат да обединят желанията си, пробуждайки се за източника и за целта на живота. И в обединението си трябва да достигнат любов към ближния, както към себе си. По-рано са искали да удовлетворят желанията си за храна, секс, семейство, пари, почести и знания, а сега в същата степен и по същия начин се грижат за ближния, искайки да го обезпечат с всичко необходимо за духовния подем.

Това означава, че трябва да се грижим за насъщно необходимите потребности на всеки другар, а в останалото – за духовния му път. Построявам за него всички механизми за поддръжка и го обезпечавам с всички средства, благодарение на които той достига желаното.

В крайна сметка всички се грижат за насъщните нужди един на друг, а над тях – за духовните нужди. Искам да обезпечавам необходимото за себе си, а сега така се тревожа и за другаря си. По естествен начин искам да напълня душата си, а сега се тревожа и за душата на другаря си. Във всичко съм търсил лична изгода и съм използвал затова останалите, а сега трябва да се ”завъртя” на 180 градуса, по отношение на другарите, да се настроя на насъщните им потребности, духовни и материални.

По такъв начин, всички в Израел трябва да достигнат до любовта към ближния, както към себе си, посредством взаимното поръчителство. Същите те формират единен, цялостен съсъд, в степен на разкриващото се в тях желание, и съгласно подобието на свойствата, усещат в този съсъд общото отдаване, взаимната любов. А над тази любов, я усещат в Твореца – Източникът на това стъпало, на което се намира съсъда им с напълващата го светлина.

От урок по статия ”Поръчителство”, 13.11.2011

[60551]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Книгата „Зоар“. Глава ”Пкудей”, п.839: Както има степени и чертози от страна на светостта, така ги има и от страна на скверността. И всички те съществуват, управлявайки света от страна на скверността.

Затова съществуват седем чертога, съответстващи на седемте названия на ада, тоест наричат се със същите тези имена, с които и седемте отдела на ада. И всички те са призвани да съдят и да оскверняват тези грешници на света, които са се обединили с тях, пътищата на които не били пазени от тях, когато са били в този свят.

Адът е желанието ми за наслаждение и е възможно малко и слабо, което днес не ми изглежда вече така страшно, насочено против обединението с другите или не е прекалено поддържащо го, когато мисля лично за себе си – как да преуспея, какво се случва с мен и т.н.

Съгласно стъпалото, на което съм, днес това желание ми се струва напълно порядъчно и може да се нарича рай, защото с негова помощ печеля, постигам и се чувствам добре. Но с нарастването на разбирането ми във висшата система, преминавам към такова състояние, че гледам на това желание като на ад, защото в него мисля само за себе си, ”изгарям”, отделям се, противоположен на светлината, на Твореца.

Всичко зависи от това, как човек оценява желанията си. В това е разликата между ада и рая.

От урок по книгата „Зоар“, 14.11.2011

[60660]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Известно е от науката кабала, че единственото средство, способно нещо да измени, – това е светлината, възвръщаща към източника. Тя поддържа нашия живот, оживява всичко, извършва всички изменения. Съгласно нейните свойства, в самата природа на светлината е заложено желание и целия път на творението от началото до края: как да се промени материала, желанието да се насладиш, за да се приведе към подобие със самата светлина.

Ние, представлявайки този материал в ръцете на Създателя, светлината, можем да пробудим върху себе си неговото въздействие с голяма сила – и тогава да ускорим развитието си. Тъй като ние сами ускоряваме развитието си, желаейки го и разкривайки повече нашето желание – и тогава светлината повече му въздейства, извършва в него по-съществено действие, – то усещаме развитието ни добро, желателно. Защото добавяме към еволюционния процес, протичащ в „своето време“ („бейто“) – още и нашата част, добавка, наречена „ускорение на времето“ („ахишена“), доколкото се стремим към това място, към тази форма, към която светлината желае да ни приведе.

Откъде знаем, че това е така? – За сметка на това, че се стараем да се видим обединени заедно, като един човек с едно сърце, за да се слеят желанията ни в едно. И тогава, доколкото се стараем да подбудим сърцата ни да се съединят, да извършат различни действия, за да се съединят в едно сърце, без всякаква разлика между тях, наистина в единно цяло, – дотолкова пробуждаме светлината, за да подейства на това съединение, на старанията ни да се обединим, – с по-голяма сила, отколкото работи над желанието по своята обичайна, еволюционна програма, наречена „бейто“. Така ускоряваме времето.

За да пробуди въздействие светлината на желанието, трябва сами да си представим, че се стараем да се съединим в сърцата и че приемаме формата на светлината – свойството на взаимно отдаване, до такава степен, че всеки от нас изгубва усещане за своето лично съществуване, и всички приемаме общност, включваща в себе си всички, – групата, душата, която се формира от частни сърца. Тогава светлината ни въздейства и реализира, завършва действието.

От урока по Книгата Зоар, 14.11.2011

[60664]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→