Въпрос: След обединението, което почувствахме на конгреса, трябва ли човек, учещ виртуално с нас, да потърси физическа група?

Отговор: Днес, за да намерите група, не е нужно да напускате дома си и да започвате да я търсите, както е било преди 200 години. Днес човек влиза в интернет и става част от нас, от общата група. Той вече е бил на конгреси и разбира какво са те.

Трябва ли човек да търси физическа група? Не знам дали той има такава възможност. Може най-близката група да бъде на няколко часа от него.

Но той трябва да се опита да остане съединен с останалите. Понякога може да усещате до колко не желаете тази връзка. Може би идеализирате ситуацията, свързвайки се по виртуален път с другите, мислейки си, че вече напълно сте свързани с тях, а в действителност се криете зад компютърния екран. Излезте иззад него и действително се съединете. Напред, вижте дали това е възможно…

Очевидно, сега, след нашето обединение на конгреса се чувстваме объркани, отблъснати и отделени – състояния, които са противоположни на обединението, които седят едно срещу друго. Това е така, за да пораснем – трябва винаги да напредваме на два крака. Затова не се учудвайте, че изведнъж се озоваваме в противоположно състояние. Трябва най-накрая да разберем, че тези състояния трябва да се сменят и да следват едно след друго.

Затова ако човек не се намира в тясна връзка с някоя група, той не преминава през тези състояния в такава драматична, бърза и остра форма. Всичко това се размазва пред него. Той, въпреки всичко, трябва да има някаква физическа връзка с останалите. В крайна сметка ние пребиваме в този свят и не можем напълно да го отменим. Не можем да превърнем света във виртуална връзка. Ние сме тук, в своите тела и в различни видове връзки помежду си, защото е важно. Ускоряваме времето, посредством физически събирания.

От урока по статия на Рабаш, 12.12.2011
[62923]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Има много пътища, по които човек стига до въпроса за любовта, за единението. Като правило, под думата „любов“ разбираме нещо изцяло друго: напълване на нашите егоистични желания- храна, секс, семейство, богатство, почести, знания.

„Аз обичам“ – се подразбира като „аз искам“. Искам да получа – означава, че обичам нещо, искам то да бъде мое, желая да го приближа към себе си, да се напълня. Това се нарича „обичам“. Тоест вътрешното тълкуване на думата „любов“ – “ искам да получа това“.

Всичко е защото се намираме в нашия свят, образувал се след разбиването, както обяснява науката кабала. Целият наш свят – е напълно егоистичен, и затова така разшифроваме понятието „любов“ – напълно насочено към себе си. Обичам нещо – означава, че го искам: искам да го приближа до себе си, да го усетя, да се напълня. Да напълня желанието си за наслаждение с нещо приятно – това се нарича „аз обичам“.

При това изцяло не мислим за втората половина – втората сила, съществуваща в реалността, – силата на отдаване, където съществува същата дума „любов“, но там да обичаш някого означава да го напълваш, да му поднесеш, това което той желае, а не това, което аз искам. То е напълно противоположно на представата ни за любовта.

Хората, които в отминали времена са били близки до природата, по естествен начин са усещали, че в природата съществува също втора сила – отдаване, и там любовта означава, че се съобразявам с ближния, отдавам му.

Кабалистите, както и множество други хора, надарени с тънка чувствителност към природата, са разкрили тези сили. И имало много хора, освен кабалисти, които усещали и разкривали за себе си във всевъзможни форми, че силата на отдаване не е по-малка от силата на получаване, и в тази втора половина на реалността, в отдаването, съществуват всички тези действия, както и в силата на получаване, но техните тълкувания там са други, обратни на приетите тук, в нашия свят.

А ние се намираме само в едната половина на реалността – в получаване, в желание да напълним само себе си, доколкото се явяваме следствие от разбиването на желанията/келим. И основно човек пребивава в разбиването. А цялата нежива, растителна и животинска природа, както пише Бал а – Сулам във „Ведение в науката кабала (Птиха)“ , – се издига и спуска заедно с човека, без всякакъв разчет със самите тях – само в тази степен, в която трябва да помогнат за измененията, които човек трябва да премине.

Религиите и вярванията, от момента на тяхното основаване, също са израснали от там, че са разкрили втора сила, съществуваща в природата, – силата на отдаване, и всички те в основата си говорят за любовта, за обединението. Така е било, докато са се явявали съдба за малко количество хора. Когато, са се разпространили в егоистичното болшинство на народа, по-слабо развитите чувствено, – то те са се превърнали в набор от церемонии, различни действия и обреди. И тогава са започнали да се използват за егоистични цели в напълване на себе си, а не, за да доведат хората към обединение, любов, отдаване, равновесие между две системи.

С течение на времето, докато в продължение на цялата си история човечеството се е придвижвало за сметка на непрестанния растеж на егоизма във всеки човек и като цяло, сме се отделили дори от това естествено разбиране, което са притежавали хората някога, – разбиране за отдаване и тълкуване на любовта, присъща на втората половина на природата.

От урока по статия на Рабаш, 13.12.2011

63064

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

От самото начало на творението ние сме се намирали в съвършено състояние благодарение на висшата светлина и не сме имали никакво собствено желание. А сега се връщаме в онова същото състояние и пребиваваме вътре във висшата светлина благодарение на собственото си желание. Това желание получено от нас вече не гасне, а тъкмо обратното, расте. Защо то не се гаси дори след напълване със светлина, тъй като знаем, че светлината, напълвайки желанието, го анулира? Ако аз получавам онова, което съм искал, то преставам да усещам нуждата от него. Аз няма защо вече да се стремя към него. От начало усещам наслаждаване, а след това и то изчезва – изчезва и желанието, и напълването.

И тук се случва много интересно нещо, защото придобитото от нас желание – е такова, което вече не изчезва. Ние постигаме непрекъсващото желание за сметка на това, че се съединяваме един с друг.

Благодарение на това, че едното желание, съществуващо в света на Безкрайността и се е разделило на много части, тези части се намират в противоречие една с друга, всяка от тях получава своята самостоятелност и отделяне от останалите. Затова, съединявайки се помежду си, ние не отменяме своя егоизъм, а се обединяваме над него – над всичките различия.

Получава се, че ние запазваме своите желания, въпреки нашето съединение. И затова всеки, съединявайки се с другия, придобива общо и пълно желание – цялата Малхут на света на Безкрайността, целия безкраен съд. И това желание вече не изчезва, защото той винаги ще се чувства срещу другите, противоположен на тях. Но заедно с това, той се съединява с тях с цялото си сърце и душа.

За сега ние не сме способни да разберем, как можем да бъдем съединени с останалите, и едновременно, отделени от тях. Как е възможно това в едно и също време? Тъкмо това трябва да изучаваме сега, започвайки от онази точката на единството, което сме постигнали, и да изградим средната линия.

Тези две линии: дясната и лявата – се отричат една друга. И ако се бяха съединили: дясната – напълване и лявата – желанието, то биха се отменили една с друга. Но ако те се съединяват посредством средната линия, то те не се анулират, защото средната линия ги свързва една с друга и ги присъединява към себе си.

Излиза, че независимо че има желание и има наслаждаване, но наслаждаването се приема в обратното желание, тъй като за сметка на него аз искам да отдавам на другите. Ако аз се наслаждавам за да насладя ближния, то моето наслаждаване не се прекъсва. То не анулира желанието, тъй като аз се наслаждавам заради някой друг.

Тук творението проявява такъв уникален патент, особен начин, възможност да увеличи своя съсъд до огромни размери, без какъвто и да е страх да го анулира. И решението е в това, че ние се включваме един в друг и така мапредваме, докато всеки не придобие цялото безкрайно желание, с цялото напълване.

От урок по статия на Рабаш, 12.12.2011

[63018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Становище: (Жак Делор, автор на еврото, експрезидент на ЕС в Daily Telegraph): Проектът евро беше провал от самото начало. Грешките, допуснати при създаването на еврото, обрекоха единната валута на сегашната криза на дълга.

Освен това, лидерите направиха твърде малко и прекалено късно, за да подкрепят единната валута. Кризата с дълга представлява заплаха за международната роля на Европа и основните западни демократични ценности.

Коментар: А как може да се създава пазар без интеграцията на всички в единна Европа? Това е подигравка с „прогресивната“ част от човечеството, щом авторите на проекта за обединена Европа смятат, че е достатъчно малко да адаптират стандартите и пазара – къде е съюзът? Не е дори в общия портфейл. Да не говорим за културната интеграция, интегралното възпитание, сближаването на националните и културни различия, преодоляването на презрението и омразата.

Естествено, проектът се провали и е ясно, че неговият позорен край е бил заложен още в самото начало!

[63037]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как мога точно да разпозная точката на свободния избор?

Отговор: Преди всичко, установяваме, че въобще не сме свободни – на 100 процента. Това е осъзнаване на злото.

Но от друга страна, какво лошо има в това? Ако аз изцяло се намирам под тоталната власт на Твореца или на Природата, нямам отговорности. Нито съм добър, нито лош. Какви претенции може да има към мен? Каквото и да направя – не съм го направил аз. Както се казва, „отиди при Майстора, който ме е създал”.

На това се базира религията: ”Аз съм малък човек, правя всичко, което Той поиска. Той казва – аз изпълнявам”. По този начин свалям от себе си всички обвинения, отхвърлям всички въпроси, избавям се от проблемите…

По този път обаче се лишаваш от самостоятелност, губиш свободата си. Ако само изпълняваш повелите на Твореца, дори преодолявайки нежеланието си, винаги ще си намериш възнаграждение и ще си облекчиш задачата – разбира се, за сметка на настоящото си Аз. Ето защо религията е подходяща за масите. Ако всичко идва свише, това привнася в живота комфортно усещане, предоставя психологическа поддръжка, за да „плуваш по течението” заедно с всички.

Но в кабала искам не самоотмяна, а самостоятелност. Искам да намеря къде започва моето Аз. И в тези търсения, в това рационално, логично изследване откривам, че всъщност не съществувам. Не съм вземал решение да се родя в този свят, не съм избирал качествата си, наследствеността си, родителите си, страната си, обкръжението си… Възпитали са ме и са ме образовали вече сформирани системи и учреждения: детска градина, училище, СМИ и т.н. И кой съм аз след това? Парче тесто, от което общата печка е изпекла стандартно хлебче.

Когато виждам това, си задавам въпроса: това ли е животът? Какво ми дава той освен безкрайни грижи, освен вечно бягство от страданията и кратки мигове на наслаждение? Ето го осъзнаването на злото: замислям се за същността на ставащото, за своя път и неговия край, и разбирам, че мен ме няма, а съществува единствено някаква машина, стартирана и управлявана не от мен. Когато в компютъра възниква конфликт на алгоритмите, той подава съобщение за грешка – и аз също чувствено реагирам на едни или други проблеми. Някъде напрежението скача – и мен ме боли. Това е всичко, не повече.

В такъв случай, просто няма смисъл да живея. Мнозина стигат до този извод и ги удържа само инстинктивния страх от смъртта, при това не винаги.

Оттук започва търсенето на истинската свобода – моята истинска същност. И пътят към нея лежи в уподобяване на Твореца – не преклонение и самоотмяна пред Него, а именно уподобяване. Трябва да израствам, ставайки все по-подобен на Него. На Твореца е присъща абсолютна самостоятелност и свобода. В цялата природа няма никой друг освен Него. И аз също мога да израствам на същия принцип, когато в цялата природа няма никого освен мен.

Такава е кабалистичната методика: търсим свобода, независимост. Най-болезнено ми е от това, че не съществувам. Къде да намеря своето Аз? Това преследване на собственото ми Аз е моят живот. Иска ми се повече самоизразяване, иска ми се да властвам над всички, да получавам, да се грижа… Защо е всичко това? За моето Аз – за да го сформирам и възвися.

И тук науката кабала обяснява, че да придобиеш своето Аз означава да придобиеш свойствата на Твореца, с други думи, да придобиеш свобода.

Въпрос: Как да намерим своето Аз, като не притежаваме свобода на волята?

Отговор: Началната точка на моето Аз се появява с въпросите за смисъла и същността. Човекът, който влиза в кабала, вече има точка на избор, точка в сърцето, искра, обратната страна на средната линия, „вътрешността” на свободата – усещане на празнота, недостатък. Аз нямам свобода и затова си задавам въпросите за смисъла на живота. Именно това не ми достига. Самият живот не ме интересува – важното е да намеря своето Аз.

От урока по статията „Свобода на волята“, 13.12.2011

[63025]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Съобщение (Френският Национален Институт, статистики): Социалното неравенство във Франция неудържимо расте, разривът между имащи и нямащи достига безпрецедентни мащаби.

Това най-явно се проявява в размера на личното състояние, което притежават французите: на 10% от най-богатите французи се падат 550 хил. евро, на 10% от най-бедните – 2700 евро, т.е. 205 пъти по-малко.

Състоянието на високопоставените служещи е 35 пъти повече, отколкото на работещите. Съвкупната собственост на всички французи (спестявания, недвижимост, произведения на изкуството и др.) – 10.000 млд евро.

Извод: Проблемът не е в обема на натрупаното в страната богатство, а в неговото разпределение. Не е ли странно в условията на криза натрупаното социално неравенство да взриви Франция? В името на какво хората, направили многомилионни състояния, да продължават упорито да ги увеличават? Защо не помислят и за другите непреходни ценности? Вместо да бъдат първи към целта „власт, престиж, влияние“, не е ли дошло време да се промени целта?

62928

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Мнение: (Е. Винтер, проф., дир. на Центъра за изследване на рационалността, университета в Йерусалим): Ако с помощта на делови натиск, обществеността промени критериите си за успех в бизнеса, то ще се промени и културата на бизнеса в страната.

Призовавам да се създадат алтернативни рейтинги, които да спомогнат за достигането на тази цел: рейтинг на социалните компании, рейтинг на социалните магнати, рейтинг на компании по честност в отношенията с потребителя и честност по въпросите за трудовата заетост, рейтинг на компаниите за принос в опазването на околната среда, рейтинг на компании или социални магнати за производство на социално-полезни продукти.

Ще се взима под внимание приноса на магната, който е направил състоянието си от строителство на болници и безопасни жилища в страната даже ако е направил това с цел получаване на доходи.

Собствениците няма да останат равнодушни към тези рейтинги. Желанието за конкуренция, да се добие успех и да се заслужи общественото признание се явява еволюционно. То съществува сред хората. Ако успеем да насочим това желание в правилното русло, тогава даже най-циничните магнати ще се превърнат в социални магнати и вместо това да се конкурират на нашите гърбове, те ще се съревновават за благосъстоянието ни.

Реплика: Несъмнено от всичките възнаграждения – славата, уважението, признателността – се явяват най-важните. Ако успеем да възвеличим важността им в обществото, ще успеем да променим ценностните ориентири на всяко общество.

[63045]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Някои разчитат, че слушайки уроците, четейки този блог и обменяйки помежду си имейли, участват в общото напредване. Всъщност реално участие тук няма.

Доколкото ти донасяш до света нашето послание, дотолкова и напредваш. Не забравяй за това. Ако не разпространяваш, то и не се движиш. Така че, дай си отчет в края на деня: направил ли си нещо или не? За критерий тук могат да служат само конкретните дела. Не разчитай, че някой ще ги направи заради теб.

Да бъдеш другар в Бней Барух – означава да разпространяваш науката кабала или вестта за поръчителството. Да разпространяваш на дело, с реални цифри и отчети, които можеш да представиш. А ако просто стовариш урока, това нищо не струва.

На Конгреса достигнахме точката на единство – достигнахме я, благодарение на това, че целият свят изисква това от нас. Въпросът е в това, готови ли сме да изпълним поръчението му? Способни ли сме да го поведем напред, да му дадем методиката на поправяне и обединение? Да напреднем ще можем само, реализирайки тази мисия и по никакъв друг начин.

Целта на творението зове напред целия свят, а не нас лично. Ние сме средство за глобалния напредък. Ако средството изпълнява своето предназначение – по реда си, тогава и се движи напред заедно с всички. А ако не го изпълнява – ще се намери друго средство. Нищо не е гарантирано. Погледнете групите, които не се занимават с разпространение – по-точно на това, което е останало от тях. Как е възможно да напредваш, не изпълнявайки препоръките на кабалистите, произтичащи от постигане законите на мирозданието? Това не е моя приумица – това е написано в първоизточниците.

Така че, обърнете внимание на това, че не доуспявате в разпространението за развитието на света, а още и изказвате за това различни оправдания. А между другото, тук не може да има уговорки – защото става въпрос за конкретни действия, които не са свързани с текущите състояния, с подемите и паденията.

Така че, не чакайте по места инициативи от централната група. Ако искате да напредвате – пътя е такъв.

Досега ни даваха възможност да напредваме, но бъдещето съвсем не ни е гарантирано. Само благодарение на разпространението вървим напред. То е нашата гаранция. И затова в края на деня трябва точно да си направим равносметка: какво направих днес за света? Защото той се нуждае от това, и Творецът е устроил всичко: разкрили са ми науката кабала само за това, за да я нося по-нататък, в един или друг облик. Аз съм адаптерът, предаващото звено. Иначе нищо няма да излезе.

От урока по статия на Рабаш, 12.12.2011

[62943]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Публикация: (Организацията Human Rights): Броят на родителите, които се отнасят небрежно към непълнолетните си деца, с настъпване на икономическата криза значително се увеличава. Небрежност не означава злоупотребата с деца, с което правозащитните организации в САЩ водят дългогодишна война.

Повечето родители започнаха да обичат децата си по-малко. Хората са твърде съсредоточени върху проблемите по намиране на работа, изплащане на битови сметки и задължения по заеми. Всеки пети родител е в депресия, всеки десети злоупотребява с алкохол или марихуана.

Увеличаването на случаите на родителска небрежност става на фона на движението Child Free, чиито активисти считат, че децата са тежест и вярват, че всеки човек трябва да живее само за себе си. Бащите и майките не могат да разберат, че възпитанието е сложен и продължителен процес.

В момента почти всички щати в страната са в очакване на закони и изменения към закони, утвърждаващи наказанията за родителска небрежност. Но ще помогнат ли тези нововъведения всъщност за защитата на децата?

Реплика: С нарастващия егоизъм можем да се справим само като го поправим чрез всеобщо интегрално възпитание на всички, от малките до големите. В рамките на нашата организация са разработени методи за интегрално възпитание и ние се надяваме да доведем неговите основи до широката общественост.

[62932]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: (Световен доклад ”Богатство 2011” НИИ Credit Suisse):

– най-долните 50% от населението в света притежават 1% от световното богатство,

– най-горните 10% притежават 84% от световното богатство,

– на най-горният 1% притежава 44% от световното богатство,

– болшинството от богатите живеят в САЩ и Европа – и т.н…

Реплика: Докато хората не станат равни, няма да изчезнат причините за враждите, неувереността, ненавистта. По замисъла на природата трябва да осъзнаем, че най-съвършеното състояние в човечеството е равенството (виж статията на Баал а-Сулам ”Мир в света”) помежду ни (първото стъпало по стълбата на духовното ни развитие), а след това и равенството с Твореца – най-горната, 125-а степен по тази стълба, целта на нашето сътворение.

[62981]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→