Въпрос: Докато непрекъснато преминаваме през различни форми, как можем да продължим да се стремим към същото обединение с групата и с Твореца?

Отговор: Падението между две близки стъпала ми дава нова сила на стремеж. Например, вчера ядох, но днес отново съм гладен. По същия естествен начин трябва да се стремя към обединение.

Докато съм на своето настояще стъпало, мечтая за следващото. За мен то е идеалът. Тогава пораствам и се издигам до моя идеал. Така, как мога сега да продължа да вървя напред? Нужно ми е желание, което съответства на новия подем – желание, което е двойно по-голямо от предишното. С други думи, за да се издигна на още едно стъпало, трябва да загубя двойно повече.

Излиза, че непрекъснато правя две стъпки назад и една голяма стъпка напред. Това е, защото не е достатъчно да се върна с желание на предишното стъпало; трябва да усетя двойно падение, двойна загуба. Мога да придобия тази нова необходимост само от обкръжението и само тогава ще мога да се издигна на следващото ниво.

От урок по статията „Свобода на волята“, 15.12.2011
[63227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В какво се заключава сега работата на жените, след конгреса?

Отговор: Работата на жените, по принцип, е такава, каквато е и на мъжете: грижа за единството, за раждането на новото състояние. Но в мъжете това състояние е по-активно, насочено именно към обединението.

Между другото, и в жените видях порив към това: как неочаквано се прегръщаха, държаха се една за друга. Това е много неестествено за нашия свят, а от друга страна, това действително произлизаше от чувството за стремеж към единство. Беше много хубаво да се види това. Когато се случва подем над самите тях, хората губят усещане за пол, възраст, всички различия в нашия свят, и се съединяват във вътрешен подтик към Висшия.

Вие почувствахте този стремеж от женската си същност и можете да го опишете сега и да го предадете и на другите жени, за да имат хубав пример. Порази ме поведението на жените: колкото те желаят да поддържат мъжете и са готови да пожертват всичко заради успеха. Това е женската работа – и помежду им, и в поддръжката на мъжете. Жените представляват единната женска част, а мъжете – единният събирателен мъжки образ, и така работят помежду си.

Надявам се, че още по-дълбоко ще почувствате това. Засега нямаме възможност да опишем състоянията си прочувствено: не достигат думи, още не разбираме, къде се намираме. Но опитайте се да направите това, поне в психологически образи. Жените го умеят.

Пишете за себе си, пишете за всичките си състояния, не се притеснявайте, за да стане това пример за всички останали жени, да влезне в мрежата ни и чрез женската страница на сайта да можете да се обедините и да се подготвите за следващия конгрес. Това е много важно. Без женската поддръжка не би могло да има никакъв успех.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Точката на единството се усеща като огромно чувство на радост, свобода и оптимизъм, които не са характерни за нашия свят – също като отделен свят, където егото ми работи с огромна радост. Но вие казахте, че егото трябва да устои на това?

Отговор: Не се притеснявайте за егоизма си. Той ще дойде и ще те тегли за „ушите“, издърпвайки те от това състояние, а ти си длъжен да бързаш към него отново и отново. Именно егоизмът ще те отчуждава сега от точката на единството, а ти си длъжен през цялото време да я прилагаш  в себе си, т.е. да я пресъздаваш.

И я пресъздаваш не защото ти е приятно, а защото зад нея стоят твоите другари. Постепенно трябва да разработиш в себе си изцяло нови причини, защо правиш всичко това? За да подкрепяш своите другарите, защото без теб те няма да бъдат в състояние да открият тази точка.

От виртуалния урок, 11.12.2011

[63282]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво означава това –  да бъда като Твореца?

Отговор: Казано е: „Както Той е милостив – бъди и ти милостив, както Той е милосърден – бъди и ти  милосърден“.

Ние трябва постепенно да разкрием във връзката помежду ни какво означава да бъдем като Твореца. Ние нямаме други примери. Творецът не ни позволява да Го усетим, не ни изпраща фотографии, снимки или документални филми за себе си. Ние нямаме нищо, с изключение на възможността, да си Го представим, на базата на живота си.

И тези, които вече разбраха Твореца казват, че Неговият пример в живота ни и най-близката до него форма – е съединението с група от другари, специални отношения, към които ни насочват статиите за групата.

От урока по статия на Рабаш, 14.12.2011

[63383]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Веднъж по време на урок Вие казахте, че избор е нужен само тогава, когато човек е неуверен. Ще имаме ли ние избор в края на своето поправяне?

Отговор: Колкото повече се доближаваме до Твореца ние все по-малко сме съгласни с Него – и все пак всеки път намираме в себе си сили, да се съгласим. По пътя си към  Безкрайността аз откривам, че няма нищо по-лошо от Твореца.

Не съм съгласен с Него в нищо, изпитвам към Него люта ненавист, както към нищо друго. Но в същото време, имам сили да се издигна над тези усещания и да стигна до противоположното: никой не е по-висш, по съвършен, по-силен, верен от Него.

И ето, аз съм изправен пред избор – накъде да вървя? – при положение, че няма накъде да вървя. Това е всъщност Безкрайността.

Най-общо трябва да се разбере, че колкото и да се извиси човек, злото начало винаги се издига над него. Ние действително разкриваме творението ”като същност от нищото” – срещу ”същност от същността”.

От урока ”Свобода на волята”, 14.12.2011

[63125]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Когато говорим за любов към другите, това изглежда тривиално за повечето хора. Как можем да им предадем нашето послание?

Отговор: Не им говорете за любов към другите. Вместо това, обяснете законите на интегралната система, които изискват по-силна взаимна връзка между нас. Разделението в човечеството расте, както и нуждата от връзка. Затова се чувстваме все по-зле и по-зле.

Това са прости неща, които могат да бъдат представени чрез линейна диаграма. Всеки ден трябва да увеличаваме връзката между нас. За 6 000 години ще трябва да обединим всички наши желания. Днес от нас се изисква да се свържем на определено ниво, да кажем X_2. През 2012 година изискването ще нарасне до нивото X₃. Ако не достигнем това ниво, ще изпитаме страдания в съответствие с нашата несъвместимост с природата.

Днес преживяваме криза, падение, и това е напълно естествено. Обаче можем да обърнем тенденцията, ако увеличим нивото на обединението между нас. Ако направим това, ще усетим подем, а не падение. Всичко зависи от нас.

Имаме мъдростта на кабала, която има за цел да развие разпознаването на злото в нас. Наистина, колкото повече изоставаме, толкова по-отделени ставаме. Светлината се увеличава, а ние сме по-отделени и несвързани, а това ни кара да се чувстваме все по-зле и по-зле.

Светлината ни позволява да усетим глобалния и интегрален свят, който е взаимно свързан във всички свои части. Така постепенно чувстваме, че ставаме все по-противоположни на интегралния свят. Излиза, че не говорим за любов, а за законите на природата, за нейното развитие.

След конгреса през декември, ще видим, че светът ще се влошава много по-бързо. От наша страна, ние ще можем да ускорим развитието по позитивен начин – трябва да положим максимални усилия за постигането му.

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел“, 29.11.2011
[62073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: След конгреса вие престанахте да ни запознавате с международните новини и с кризата, това хубаво ли е или лошо?

Отговор: Никакво не е. Просто за всички нови решения на политиците няма нови реплики, защото не разбирайки произхода на кризата, не могат да вземат единственото правилно решение – към постепенно, но пълно обединение, както ни принуждава природата.

Още в началото на миналия век, Баал а-Сулам пише, че човечеството върви към това да осъзнае себе си като едно семейство, в своя интегрална взаимовръзка. Той е видял това като кабалист, от нашата вътрешна връзка, как се проявява в израстването ни, в еволюцията, под въздействието на силите на природата.

Затова проявлението на нашето противопоставяне на природата ще расте, като усещане на все по-големи страдания – банкрути, падения, заплахи, безработица, безредици и протести. И така ще продължава, докато светът не осъзнае причината за увеличаващата се криза – нашите егоистични отношения.

Защото сме се развили до състояние, когато трябва да започнем да се обединяваме в единно, интегрално, световно общество. А след това да достигнем до нивото ”Възлюби ближния, като самия себе си”.

Това не е фантастика, не е утопия, а бъдеща обективна реалност, вече показваща се на хоризонта. Това е целта на еволюцията ни, зададена в програмата на природата. Тя вече започва да се проявява във вид на възникваща принудителна, всеобща връзка между хората, предприятията, страните, и противопоставянето с нея, несъответствието ни на нея предизвиква криза в обществото ни. И обратно, подобието ни извиква у нас усещане за хармония, благо, съвършенство.

И никакви решения и действия, ненасочени към единението, интеграцията, няма да намерят доброто си въплъщение, а ще се натъкнат на неудачи, които могат да доведат до война, резултатът от която ще бъдат такива страдания, че човечеството ще осъзнае интеграцията, като единствено решение на проблемите си.

Затова нищо повече няма да пиша за кризата. Всички опити да се излезе от нея вече са неуспешни – не са в целта. Сценарият на развитието, макар и обезателно към целта на природата, но по неблагоприятния път. Подобно на дете, което ще бъде принудено да прави ”както трябва”, но само принудено, чрез наказания. За съжаление, докато вървим ”по пътя на страданията” (наказанията) – ще се учим от тях…

[63145]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, „Свобода на волята„: Ако анализираме действията на човека, ще видим, че те са принудителни и се извършват неволно.

Ние представляваме желанието за наслаждение, създадено от Твореца. То отговаря само на наслаждение и неговата липса е в размер на болка. По този начин можем да изпитваме или положителни или отрицателни чувства.

В първия случай на човек му е добре и комфортно, така, че той иска да остане в това състояние. Какво именно го напълва и къде усещаме напълването? В крайна сметка, ние не говорим просто за чаша, която напълват с вода.

Наслаждението успокоява и това е особено очевидно при децата. Направиш на малкото нещо приятно, и то замира. Такава е реакцията на желанието за получаване и в този момент то не са нуждае от промени. Но то и не може да се промени, заловено напълно за наслаждението.

А при страдането човек, напротив, се изкачва  по стената и не си намира място.

Зад тези реакции лежат дълбоки причини. Мир и радост, като ехо на светлината, на Твореца, олицетворяващ майката за детето, носещи му успокоение – и то застива.

Така, че ние реагираме само на две неща: на наслаждение или на страдание. Но покрай това в желанието за получаване протичат свои, вътрешни процеси, движещи се по четирите стадия на развитие. Взети заедно, тези стадии създават вътре някакъв обем, в който става сравнение между входа и изхода, това, което е влязло в мен, как аз реагирам и какво в крайна сметка излиза.

По този начин човек развива ума си. В него влиза светлината и предизвиква или позитивно или негативно усещане, а също така позитивно или негативно осъзнаване. Тук всичко зависи от „модула вход-изход“, от тази „кутийка“ на четирите стадия, която проверява доколко входния сигнал съответства на целта.

По такъв начин, освен наслаждението и страданието в неговата чиста форма, имаме също и възможност да се учим, да набираме опит. Като резултат ние изграждаме скалата „истина – лъжа“ и осъзнаваме, че доброто усещане може да бъде лъжливо, а лошото – истинско. Това ни позволява да се придържаме към истината и при необходимост да изменим знака на входния сигнал от минус до плюс или от плюс до минус.

Това е ролята на четирите стадия през които минава реакцията на нашето желание по пътя към осъзнаване и разбиране. Тя преодолява пространството, разделено на четири части съгласно конструкцията АВАЯ и това ни дава възможност за сравнение на данните на входа и изхода.

От урока по статията „Свобода на волята“, 14.12.2011

[63131]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво означава да привличаме светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Можем да донесем само нашето желание, потребността то да се поправи, но кой ще го поправи? Мога само да разкрия разбиването, а лечението може да дойде само свише, само за сметка на светлината. Светлината е разбила нашето кли/желание, – и тя може да го поправя. Това е същата тази светлина, същото действие, само че обратно на желаното от мен сега.

Излиза, че освен от разкриване на желанието, не се нуждая от нищо друго. В момента, в който разкривам желанието, – това се нарича молитва, – начаса се поправя цялото зло, което съм разкрил. Ако действително разкривам злото в неговата окончателна, последна форма на всеки етап, – то се поправя, защото там безусловно стигам до истинската молитва, вик, повдигане на МАН – и несъмнено става поправянето.

От урока по книгата „Зоар“, 14.12.2011

[63110]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Няма нищо по-важно от свободата. Ако имам окови, ако някой ме управлява, то не е важно кой именно. Било то Природата или Творецът, или Висшата сила, или Бог – това няма за мен принципално значение. Обладава ли той разум и чувства или, напротив, е безлик и безучастен – същността е в друго.

Ако се намирам в ръцете на някого или нещо, то не съществувам. Моето Аз го няма, а има някакво същество, намиращо се под тоталната власт на сили от по-висок порядък.

Всеки предмет, за който говорим, има собствена същност в нашите очи, съществува сам по себе си. Даже ако това е стол или дом, ние му приписваме самостоятелно битие, подсъзнателно го персонифицираме: например, сърдим се на забилия компютър или на повредената машина. Без определена степен самостоятелност нищо не може да се появи пред очите ни.

По такъв начин понятието свобода се явява фундаментално: възприемаме тези или онези неща само ако ни се струват самостоятелни. Иначе просто не ги различаваме, не ги разпознаваме. Приписвам самостоятелност на вещите – и в тази степен те придобиват за мен тежест, значение, чак до там, че стават източници на заплаха или наслаждение. Всичко в света измервам на везните на свободата и само тогава опознавам и формирам съответстващо отношение.

Тази индивидуалност на вещите, хората и явленията варира в зависимост от моите вкусове, моята ценностна скала. Като цяло, понятието свобода съставлява основата на моето съществуване, формира моя поглед върху света. Без този параметър нищо няма да влезе в моето полезрение.

В живота става така, че някой човек изведнъж става важен за мен, защото в своите очи аз му придавам индивидуалност, свобода, собствено мнение, сила и възможност да ми повлияе. И обратното, когато някой губи в очите ми „ореола на свободата“, важността, влиятелността си, той отива настрани или въобще напуска картината на реалността ми.

И така, свободата е много значимо и важно понятие.

Това се отнася и за моята собствена свобода. Ако напълно, стопроцентово завися от някого или от нещо, то просто мен ме няма. Както в подобни обстоятелства не виждам другите, така не виждам и себе си, ако напълно съм подчинен на чужда воля – да кажем, в затвора или в плен.

Но ако се отиде още по-далеч, ако признаем, че Висшата сила, или Природата управлява всички мои клетки и физиологични системи, всички помисли и желания, всеки мой дъх, ако в мен няма нищо мое, нищо, което не идва от някъде отвън – тогава аз не съществувам. Даже не принадлежа на някого – защото за да сме подвластни на някого, трябва все пак да сме. Но в случая на абсолютно подчинение от мен не остава нищо в крайна сметка.

Ето до какво ни довежда критерият „самoбитност“. Той води началото си от Твореца, който, бидейки самобитен и уникален, ни е сътворил и ни е придал усещане за същата самобитност. Само по тази мярка всеки от нас оценява себе си и другите.

По такъв начин, измерваме и разпознаваме детайлите на реалността по присъствието в тях на Твореца – Силата, придаваща на всеки изключителност, самостоятелност. И затова свободата се явява базово понятие в Природата.

Но тогава възниква резонният въпрос: Стремейки се към съвършенство, аз стопроцентово се уподобявам на Висшата сила, а значи, точно изпълнявам нейната воля. Ставам „роб на Твореца“, лишавам се от всичко свое, отричам се от себе си, правя съкращение върху своето желание. Моето намерение е само към отдаване. Готов съм да изпълнявам всичко, което иска Творецът. Но нима с това не анулирам своята самобитност, своята свобода?

Не, казват кабалистите, с това ти, обратно, придобиваш своята свобода и индивидуалност. Сега в теб има само мъничка точка свобода и самобитност, а после от Твореца придобиваш целия Негов образ – и го обличаш върху себе си. Единствената възможност да постигнеш пълна свобода – това е да придобиеш свойствата на Твореца, Неговия облик.

Казано иначе, даже моето алтруистично намерение, в подобие на Твореца, произлиза от моето егоистично желание. В крайна сметка се състоя от две противоположности: вътре – егоизъм, получаващо желание, а отвън – намерението за отдаване на Твореца. Затова и не изчезвам.

Трябва да разберем, че нашият егоизъм ни спасява от изчезване. При подема по духовните стъпала отляво расте моят егоизъм, противоположен на Твореца, а отдясно нараства намерението за отдаване, подобно на Твореца. Върху този контраст и придобивам Неговите свойства – придобивам самостоятелност, самоличност, не разтваряйки се в Него.

Ето какъв подарък ни е дал Творецът – възможността да съществуваме независимо. Така в своето духовно развитие постепенно придобиваме свобода.

Съобразно с това, нашето предишно състояние се нарича „смърт“, „небитие“, докато духовното ни постижение и преодоляване – това е живот. А светлината, възвръщаща ни към живота, се нарича „Тора“ – това е и средството за спасение от „ангела на смъртта“.

От урок по статията „Свобода на волята“, 13.12.2011

[63028]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→