Творецът ни е сътворил егоисти и ни е накарал да се разбием. Дошли сме след всички приготовления, направени отгоре надолу, и затова не може да се иска от нас, да пожелаем и да постигнем отдаване. Трябва да изхождаме от реалността и да се опитваме да направим онова, на което сме способни.

А в реалността ни е дадена точка в сърцето, с която можем да произведем някакви външни действия в посока на отдаването – но не и вътре в сърцето, тъй като то е напълно егоистично.

Така ние установяваме своето отношение към отдаването, в зависимост от това, кой ще надделее: точката в сърцето или самото сърце. Сърцето привлича всичко към себе си, това е неговата природа. Точката в сърцето също дърпа нанякъде – неразбираемо накъде. И двете имат сили, противоположни една на друга. Това състояние ми е дадено от природата.

Но за сметка на обкръжението, аз мога да увелича силата на точката в сърцето: десет пъти, сто пъти, хиляда пъти – дотолкова, доколкото ми се даде възможност от групата, благодарение на връзката ми с нея. И ако силата на точката в сърцето стане повече, аз ще мога да постигна такова състояние, когато ще мога да я уравновеся със сърцето и да се опитам да я реализирам.

Ту сърцето ще победи, ту точката в сърцето и така ще преминавам през падения и подеми и ще напредвам. Докато накрая, не вложа достатъчно усилия, за да издигна точката в сърцето над сърцето. Трябва всеки път да се опитваме да извършим този поврат.

Отначало аз имам сърце – черно и злобно, и точка в сърцето. Тази точка е съвсем мъничка, сърцето е много по голямо от нея. Но за сметка на това, че аз се съединявам с останалите точки, стремейки се към отдаване, от тях получавам сила да противостоя на моето сърце, да се боря с него, сякаш се опитвам да го заменя.

Прилагайки всеки път все по-големи такива усилия, аз достигам до разбиването и разбирам, че не съм способен на нищо, че нямам сили. И тогава издигам молитва (МА’Н) и се случва чудото – спасение!

Тук има множество вътрешни преходи, и това става не направо, а се случва поврат – тъй като не молим за това, което после получаваме. Затова се нарича чудо.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот” 27.12.2011

[64510]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Погрешно се смята, че глобализация означава увеличаване на мащабите на световната търговия и международния обмен на технологии, идеи, преместване на хора в условията на открита световна икономика. Едни виждат в това прогрес, а други усещат сериозна заплаха за световната икономическа система.

Но глобализацията не се базира само на обмена на всичко и всички, а на интеграцията, дори до сливане и изчезване на границите.

Глобализацията не е проява на икономическия, а именно на социалния прогрес, път към новия облик на човека. А преживяваните от нас кризи, всъщност, са предизвикателства към цялото човечество, корекция.

Глобализацията не е съревнование, а обединение. И само ако си поставим за цел достигане на разумно потребление, това обединение ще даде резултат. Иначе ”неволната” глобализация ще ни доведе до разрушение (обединяване на егоистите – за тяхно нещастие и за нещастие на целия свят).

Днес глобализацията не съществува, защото между държавите в света, бариерите си остават и няма правила за следващо обединение в някакво единно общо общество. Глобализацията може да се реализира само с взаимно поръчителство, иначе това е кланово обединение на капиталистическите акули.

Не бива да ни заблуждават бизнес – обединенията, икономическата интеграция извън държавните граници, международния туризъм, международните връзки, количеството на ползвателите на Интернета, членуването в международни организации.

Глобализацията е обективен, зададен от природата на нашето развитие, неизбежен процес на взаимна зависимост (поръчителство) на всички от всички в единната, интегрална, аналогова система на човечеството и цялата природа. И това ни принуждава незабавно да създадем ново интегрално образование и възпитание, за да обединим човечеството с приближаващият ни нов свят.

[64467]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Резултати от експеримент (психолози от Университета на Британска Колумбия в списание „Proceedings of the National Academy of Sciences“ ): Още от осем – месечна възраст децата искат престъпниците да си получат заслуженото, а доброто поведение да се възнаграждава.

Показвайки сценки с участие на кукли: лосове, слончета, патета, където една от куклите извършва добра постъпка, а другата – лоша, запитали децата как оценяват поведението им. Пет – месечните не правели разлика, но осем – месечните считали, че „злодеите“ е постъпил неправилно.

Заключение: Чувството за справедливост се появява в децата между пет- и осем- месечна възраст. Започвайки обществен живот, за малкия човек е важно да разбере, „какво е добро и какво – лошо“.

Най-новите изследвания по детска психология принуждава родителите да преразгледат своите възгледи. Така се оказва, че пеенето на приспивни песни са мощно средство за създаване взаимно разбиране с детето.

Според изследването, съвременните родители днес приспиват децата си не с детски приспивни песни, а с популярни хитове, макар старата, добра „аз съм Сънчо“ да подхожда повече на децата.

[64457]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Като психотерапевт аз мога достатъчно добре да си представя, че хората учат по програмата за интегралното възпитание от 3 до 5 години. Как смятате, има ли някакви ограничения по време или хората ще се занимават с това през целия си живот?

Отговор: Дотогава, докато цялото човечество не достигне до максимално ниво на взаимодействие с Природата, когато всички ние вътрешно, практически инстинктивно, не бъдем свързани с нея и не започнем да работим в унисон с нея, аз не виждам възможност, да престанем или да се откажем от това. Природата моментално, чрез всевъзможни удари, все едно ще ни заставя отново и отново да достигнем до равновесие с нея.

Аз не знам какво ще стане след като достигнем до това състояние. Но днес, наблюдавайки тенденцията на развитие и поведението на природата по отношение на нас, може да се каже, че тя обезателно ще ни доведе до състояние на пълна хармония.

Реплика: Тоест в тази методика има някаква висша цел,  която в крайна сметка ние ще достигнем?

Отговор: Мисля, че при това човек ще постига такива инфомационни дълбочини на своята същност, които се намират, като че ли извън неговото тяло.

В тялото си ние съществуваме определено време, а информацията, нейният кръгообоот в различни проявления е вечна. Сега кръгооборотът на информацията се проявява чрез тялото, а може да се проявява и чрез някакви други образи.

Практически тук ние излизаме на фантастично ниво. Може да си мислим, че става дума за задгробен живот. Но ние излизаме на такива нива, които много хора от типа на Волфганг Месинг чувстват в нашия свят.

Мисля, че всички хора могат да достигнат до това. Тоест, човек се издига над волята на случая, над своята съдба.

От беседата по интегралното възпитание, 12.12.2011

[64336]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Становище (Я. Гилински, д.ю.н., проф.): Немотивиран страх, апокалиптични прогнози, депресия – всичко това съпровожда нашия модерен свят.

Истината за Homo sapiens

Насилието придружава човечеството през цялата негова история.

„Какво зверско убийство!“ – възкликваме ние, когато чуем за насилие. В случая ние оклеветяваме зверовете, защото убийството  сред животните от един и същ вид е изключителна рядкост. При животните, сигналът за „капитулация“ незабавно прекратява схватката. При борбата между два вълка, победеният подлага гърлото си под зъбите на победителя – и борбата незабавно спира. По този начин природата защитава биологичните видове от самоунищожение. Агресията е присъща на всички живи същества, насилието – само на човека. Човекът е единственият вид, в който борбата има унищожителен характер.

Озверяване на човека. Човек извършва всички действия, за да задоволи потребностите си: жизнени (от храна, вода, създаване на потомство); социални (от статус, престиж, самоутвърждаване); духовни (търсене смисъла на живота, целта на съществуването, желанието за знания, творчеството, в служенето на другите хора).

Глобализацията ще ни помогне. Концепцията за „глобализация“ – има многозначен смисъл. Въпреки, че взаимообмен в икономиката, културата, етническите общности, се е извършвал винаги, универсалния характер на тези процеси стана възможен само с появата на съвременните комуникации. Ето защо, глобализацията започна в средата на ХХ век.

Глобализацията е обективен процес, който се развива независимо от нашите желания, а дори и въпреки тях. В руските политически кръгове има идея да се противопоставят на глобализацията, поддържници са за многополюсен свят. Но закономерните, обективни световни социални процеси не зависят от волята на политиците или на хората.

Прекрасният нов свят. Най-добрите представители на човечеството винаги са се стремили да осъществят проекта на идеалното общество – но ние сме все по-близо до самоунищожение.

От какво ще се успокои сърцето. Във всички страни, всички СМИ, семейства, учители, политици, трябва да възпитават у хората разбирането за това, че всички ние сме жители на една Земя.

[64341]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Многото статии на Баал а-Сулам са посветени на една тема: как се отнася човекът към света, как разкриваме истинската реалност.

Това също повдига въпросът кои сме самите ние? Явяваме се някакъв вид енергия, който приема в собствените си усещания привичната ни форма на твърди, живи тела, заемащи място в пространството. Такива се усещаме.

Правилно ли е това усещане? И има ли тук въобще обективен критерий? Може би всичко е относително, и на всеки му се вижда нещо свое, в зависимост от неговите сетивни органи? Рабаш ни привежда такъв пример: това, което ни се струва стол, в очите на ангелите изглежда по друг начин. Всеки разкрива света съобразно своите инструменти на възприемане.

Като цяло, благодарение на статиите на Баал а-Сулам, се приближаваме към някакво обективно възприемане. С тази цел се повдигаме над своите получаващи желания и придобиваме желание за отдаване. Казано иначе, формираме в себе си даващо желание от получаващото – и тогава разкриваме реалността, която ни е създала.

Особена Сила ме е създала във вид на желание за наслаждение. Ако в отговор го обърна в желание да наслаждавам ближния, то някак приемам формата на Този, който ме е създал. Така човек приема облика на Човека – подобен на Твореца.

Аз разкривам в себе си все по-голямо желание за наслаждение – и мога да се обръщам в противоположност, докато не отработя всичко, което има в мен. С това напълно ще разкрия моя Създател – на принципа „от действията Ти ще Те познаем“. Защото Неговите действия – това съм аз. И, преобразявайки се в противоположност, Го разкривам. При това Го разкривам в себе си – както е казано: „ела и виж“ (бо у-ре). Това е и Творецът (Боре).

Такъв е нашият курс, така идваме към Неговото разкриване, и въобще, към разкриването на реалността. Защото всъщност цялото огромно множество от нейните части – е и творението, а с други думи, аз самия. И трябва да обърна себе си на намерение за отдаване.

Някои свои части усещам като собствено тяло, други ми се струват като близки хора. Но и те също са моите желания. Другите желания ми се струват далечни, а в крайна сметка те съставляват моята картина на света. И всичко това, в крайна сметка, трябва да обърна в отдаване. И крайният плод на тази работа ще стане за мен Творецът. Той ме е създал, а аз Го създавам, формирам, по отпечатъка възпроизвеждам печата.

Поначало ни се струва, че в света действат множество несвързани помежду си сили. След това откриваме, че това съвсем не е така,  все пак има връзка. Дъжд и вятър, топло и хладно, аз и семейството ми, приятелите и враговете… Има много сили и част от тях ми е безразлична, а другите имат за мен по-голямо или по-малко значение.

След това ги подразделям като цяло на хубави и лоши, а след това всички хубави свеждам към една добра сила, а всички лоши – към една зла. Така са възникнали митологиите и множеството богове, с времето съкратили се до три, два, един…

Ето и днес целият свят пред очите ни се обединява в едно цяло. Разкрива ни се интегралната природа, не поделена на фрагменти, подобно на научните дисциплини Човечество, общество, екология – всичко се свежда към едно. По такъв начин сменяме своето възприемане на реалността.

От урока по статията „Мир“, 02.12.2011

[62399]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Творецът ни довежда до мястото, където можем да достигнем целта. И за това ни е необходимо да направим само малко поправяне. Все едно имам голяма кола, която е напълно изправна, освен някакво малко винтче. Трябва само да го завъртя половин оборот и двигателят ще заработи, автомобилът ще потегли.

Но без този половин оборот нищо няма да се случи. Или, например, трябва само да сложа бушона в електрическата мрежа, запалителната свещ в двигателя. Това е всичко, което се иска от мен, нищо повече!

Затова не трябва да изучавам този двигател и целия голям автомобил. Сега трябва само да зная на кое  място точно да поставя запалителната свещ.

Творецът ме води точно на това място и ми го показва. Той прецизно настройва  чувството и разума ми, показвайки, че там ми е било зле, а тук ще ми е добре. Всичко това го чувствам вътре в себе си, в своето желание.

И сега, когато имам посоката, аз трябва да избирам. Или просто да избягам от лошото място в доброто, което вече няма да бъде по свободен избор, а просто в съгласие с природата. Всеки би направил така и би избягал от лошия живот към хубавия – всяко животно или човек, най- глупавият и най-умният. Защото нашият материал  е желанието да се насладим.

Но аз трябва над своята природа да изградя свободния си избор – да се издигна над  усещанията си, за да бъде насочено моето движение не към приятния живот, а заради наслаждение на Твореца. Единствено в тази точка, в тази работа се състои  свободата на волята ми. Трябва колкото се може по-дълбоко да проникна в тази точка и  нищо друго да не ме отвлича, освен изясняването  кое се нарича моя съдба.

От урока по „Увод към Учението за Десетте Сфирот“, 20.12.2011

[63719]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Човек се ражда с предварително зададени свойства. За тях не му се търси отговорност, независимо от това, дали са лоши или добри, макар че там едва ли има нещо добро освен точката в сърцето, чакаща пробуждането си. В Тора е казано: „Мотивацията в сърцето на човека е лоша от детството му”.

Но така или иначе, всичките му свойства са комбинирани и предназначени за духовен подем. В този свят човек има само едно задължение – да се издигне от животинското на човешкото стъпало. И затова всичко, което той има, включително и духовната точка и външните материални качества, всичките му параметри, всичко, което го формира, е изградено, разбира се, само за да го устреми към целта. От тази цел, от тази финална точка на края на поправянето всичко се спуска тук и оттук всичко се издига обратно към този край на поправянето.

Безусловно, случайности няма. Всичко съответства единствено на тази висока задача. И затова към злото трябва да се отнасяме също както към доброто, приемайки всички неща като необходими компоненти, съединяващи се, за да се комбинират за нас във вечно и съвършено състояние.

Част от качествата си ние наследяваме от баща си и майка си, друга част ни дава възпитанието, по-нататък добавяме към тях качествата, получени от обкръжението, навиците, ставащи втора природа и т.н. Всичките те проникват в нас така, все едно с тях сме се родили.

Тук трябва да се разбира, че нищо не идва случайно, както си мислят хората в нашия свят. Напротив, всичко преминава през система, която последователно въздейства върху нас, съобразно програмата, съгласувана с общия комплекс от системни взаимодействия.

В този случай, за мен не е толкова важно какви именно фактори ме формират, дали родителите, дали връстниците в детската градина и училището, съседите, радиото и телевизията, книгите или още нещо.

Всъщност, с нас се случва следното: ние получаваме от Твореца точката на желанието, създадено като същност от нищото. По-нататък тази точка се подлага на различни въздействия от светлината, които Баал Сулам подразделя по нива: наследствени качества, вътрешноматъчни фактори, влияние на най-близкото обкръжение, влияние на обществото, навиците и т.н. Като цяло, всичките те идват от Твореца и така трябва да се отнасяме към тях.

Следва въпрос: каква задача е възложена на мен самия? Започвам да разбирам, че всичко в моя живот произтича от един единствен Източник, който се облича в различни одеяния. Всъщност, това не са одеяния, те само ми се представят като такива, а в действителност това е същата онази висша светлина, преминала през различни филтри и рисуваща в моето възприятие различни образи, които формират за мен картината на света, включваща неживата, растителната, животинската природа и хората. Посредством това Творецът постоянно ме „разтърсва”, тласкайки ме напред.

И така, когато човекът събере всичките тези видове въздействия заедно, свързвайки ги с правилната цел, тогава той взаимодейства с Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 22.12.2011

[63989]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Развитието на човечеството днес ни води до много интересен извод: ако по-рано отдавахме на работата си минимум 10 часа в денонощието, то днешното отношение към това трябва коренно да се промени.

Ние не трябва да търсим работа. Трябва да работим толкова, колкото е необходимо на всеки, за да обезпечим за всички нормален, достоен за живот стандарт. Това не е минимум, а именно такова ниво, което се приема като необходимо и повече от което не се стремим да получим, разбирайки че само така е възможно да се получи баланс с природата. Балансът между силата получаване и силата отдаване – колкото всеки получава от обществото, толкова му отдава – балансира всички нас, цялото човешко общество по отношение на природата.

Съответно, човек ще разполага с много свободно време. Възникналата празнота трябва да бъде запълнена с постигането на точно тази хармония. Човек трябва да се развива в общуване, в сътрудничество с другите хора. Фактът, че сега хората ще бъдат свободни и ще им остават незапълнени по 7-8 часа на ден, е обусловено по-рано от програмата на Природата. Не напразно сме  развили технологията, комуникацията, международната търговия и услуги дотолкова, че можем работейки само по 2 часа на ден, да си осигурим всичко необходимо.

Така е определено от природата и ние трябва да гледаме на това като на обективна реалност. Освобождаването на време е специално предназначено, за да може да приведем себе си до необходимия баланс. Тогава ще ни се разкрие съвършено друго ниво на съществуване в природата –нивото, на което тя има план – висшият замисъл. Ние ще започнем да чувстваме механиката, която ръководи цялата вселена, в това число и нас.

Ние трябва да обясним това на хората  и с течение на времето да ги доведем до нов поглед върху живота. Това е съвременната парадигма, която хората трябва да научат, трябва да свикнат с нея и да променят абсолютно всички свои мисли, планове, отношението към живота, към света, към всичко. Тоест главният идеал, най-висшата ценност трябва да бъде „ние“ – постигане на единство между нас и равновесие с природата.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64121]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В системата за интегрално възпитание на децата няма наказания, ние се обединяваме с детето и говорим с неговата човешка част: „Я да видим какво има, какво направи с нас егоизма“. Това означава, че ние се фокусираме върху разделянето между човека и егоизма. Възможно ли е да имаме такова поведение и с възрастните?

Отговор: Бих казал, че към тях поведението трябва да бъде в още „по-рязка“ форма. Именно тази дума подчертава важността на  действието.

С детето ние все още си играем, тъй като трябва да го щадим, тъй като то все още не е развито и не може да се види отстрани. То все още чувства само „аз“ и нищо друго, и   не забелязва останалите.

На определена възраст то вече е в състояние да разделя категориите „вътрешно аз“ и „външно аз“, „другите хора“ и „нашите взаимоотношения“. Съществуват такива скокове, преходни периоди – на 2 години, 3 години, 5-6 години, 9, 12 и т.н. В човека протичат процеси на натрупване, а след това, на следващия етап, мировъзрението се променя и той започва да вижда и да разбира света малко по-различно.

При възрастните хора това се случва според степента на адаптация към новата система. Това включва интегралните знания и разбирането, че всичко е взаимосвързано. Включването в тази система, в групата, когато постепенно започваме да усещаме себе си и другите като едно общо цяло, като отбор, от който е невъзможно да се избяга.  Като че ли се намираш в бурно море, в малка лодка и вашата безопасност зависи само от вашето взаимодействие. Ако вие се вълнувате, то и морето ще се вълнува; ако вие сте спокойни, то и морето ще бъде спокойно.

Оказва се, че природата по такъв начин си играе с нас. Когато иска да ни премести в следващото състояние, тя разиграва буря и ние постепенно, по неволя, се променяме. В противен случай няма да се спасим.

Ние трябва да се научим да разбираме езика на природата, да започнем да го усещаме, да разговаряме с нея, т.е. да виждаме. И ние действително можем да го контролираме.

Когато ще сме в състояние да управляваме чрез мярката за интегрална свързаност помежду си, тогава ще видим как чрез това, въздействаме на природата. Броят на ураганите, земетресенията, цунами, всевъзможните метеорологични условия, революции и въстания – всичко, което може да се случи между нас и в личния ни живот – всичко това ще бъде в пряко мигновено взаимодействие, в пряка връзка с качеството на нашите взаимоотношения. За човека е много важно да намери, да напипа това взаимодействие. Тогава той ще започне да вижда себе си говорещ с природата, влияещ върху нея.

Днес започваме да се досещаме за това, защото съществуват много теории (и дори не само теории) за взаимовръзката, за влиянието на природата върху човека и човека върху природата.

Резултатът от нашата интегрална система на обучение трябва да стане група от хора, които наистина чувстват съответстващата реакция на природата, като следствие от своето повече или по-малко правилно поведение.

Този двустранен флирт с природата „ти на мене, аз на тебе“, когато ти – това сме „ние“ по отношение на нея, издигат човека до следващото ниво на усещане на света: къде всъщност се намирам аз . Той започва вече да усеща вътрешните сили на природата, двигателя, който движи еволюцията – към какво ни води, какво желае природата.

Ние изведнъж разкриваме вътре в нея такива неща, за които никога не сме подозирали. Това не е проява на специални умения като при Волф Месинг, Ванга или други пророци. Това е наистина нивото на вътрешно съзерцание, когато човек започва да разбира замисъла на природата и осъзнава, че всичко се създава и развива не просто така, а има определена и много ясна програма. И ние се развиваме съответно на тази програма и можем активно да участваме в нея.

Това ни издига на следващото стъпало на съществуване, когато вече не сме слепи, безпомощни части на природата, които прилагат своите вътрешни инстинкти, а ставаме разумни всемогъщи същества. Ако чрез своето взаимодействие, чрез по-голямо или по-малко обединение между нас, можем да имаме различни въздействия над природата – ние можем всичко! С по-голямо взаимодействие помежду си, ще можем да се издигнем над скоростта на светлината. Няма ограничения.

Можем на практика да излезем извън рамките на всички закони на природата, които наблюдаваме сега и да се издигнем на нивото на самата природа.

От беседата по интегрално възпитание, 12.12.2011

[64239]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→