Въпрос: Получава ли молитвата ни към Твореца всеки път  по-голяма сила от факта, че много пъти се връщаме към нея?

Отговор: Напредваме само за сметка на молитвите си. И ако искаме да ускорим напредъка си, трябва да се научим да молим!

Всъщност, освен издигането на молитва – няма други действия в духовното . Всички наши действия са насочени към издигане на първата ни молитва (МА“Н), която ще бъде приета свише.

Това е както да пишеш, и пишеш до някаква организация или момиче, в което си влюбен. Изпращаш едно след друго писма, докато накрая тя не ти отговори.

Но, ако тя отговори на стотното ти писмо, не можеш да кажеш, че тя е отговорила именно на него. Тя е отговорила на всичките ти сто писма, които са й подействали! Все пак, това не означава, че ти би могъл да й изпратиш единствено тази стотна картичка и нищо друго.

Така протича цялото ни развитие. През всичките тези години ти се развиваш, за да издигнеш накрая МА“Н, молитва – да се формира правилната молитва, само това. А всички предишни връщания към нея са били, за да почувстваш и разбереш за какво точно трябва да молиш.

Тъй като това е необходимо не на светлината , а на самия теб ! Ти го правиш за себе си, създавайки така свой съсъд, желание (кли).  И тогава вече, ще дойде светлината и ще го поправи.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.01.2012

[65301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва | Add Comment/Ask Question→

В нас существуват желание и мисъл. Ако имахме само желание  щяхме сляпо да го изпълняваме като неживата, растителната и животинската природа, чиято мисъл е насочена единствено към удовлетворяване на желанията.

Човекът, който е развит до неживото, растителното или животинското ниво мисли само  как да получи това, което иска. Има различни типове хора: умни, енергични, жестоки, стеснителни, страхливи – но всеки иска да изпълни своето желание, от най-малкото бебе до възрастният човек, прикриващ желанията си. Във всеки действа мисъл как да изпълни желанията си с всякакви достъпни средства.

Така ние се развиваме в чувство и разум, като животни, докато в нас не се разкрие точката в сърцето, която започва да пита: а за какво е всичко това? От този момент започва истинската наука, когато започвам да питам за същността на своето желание: за какво ми е то?

Това не е лесно. Хората идват да се учат, събират се в група, но минават години докато започнат да си задават този въпрос, тоест искат да опознаят преминаващите през тях желания: откъде идват те? Започват да търсят причината, корена, източника.

И тогава те разбират, че мисълта ни е дадена, за да достигнем до Твореца, изследвайки желанията си. Ако аз, посредством мисълта, правилно опознавам желанията си, ще мога да постигна източника, от който идват те, да разбера кой ги изпраща и защо, какво иска Той от мен и как трябва аз от своя страна да се отнасям към Него.

Ако аз чрез групата, обучението или даже пряко започна да искам изменение на желанието си: „Ти си ми дал такова желание, но аз искам друго!” – тогава наистина мога да го променя. Мисълта е дадена, за да може с нейна помощ да започна да разпознавам желанията си и да искам други.

Мисълта съществува, за да мога да проверя и да си докажа, че нищо не мога да направя с желанията си! Даже когато като че ли преодолявам, това не е преодоляване, а само подмяна на едно желание с друго, също егоистично: заради почит, власт, гордост. Аз просто намирам друго желание, което побеждава първото – променям ценностите.

В резултат на размишленията си или под влияние на обкръжението, започвам да си представям, че другото желание е по-важно от това, което съм имал до момента. И тогава решавам да сменя едното с друго – това е същата игра на егоизма. Така мога да променям всяко желание.

Но наистина да променя желанията си мога единствено под въздействието на обкръжението, което ще ми даде други ценности. И тогава, вдъхновен от тях, ще поискам от Творецът да подмени желанията ми. Тези желания вече могат да бъдат напълно неестествени за мен, тоест против моя егоизъм.

От урока по статията на Рабаш, 30.12.2011

[64819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Мнение (А. Миловзоров): Saxo Bank предрича двойно нарастване цената на пшеницата през 2012 година. Но с какво ще се промени животът на европейците или на руския потребител, ако белия хляб поскъпне два пъти? С нищо. Средният европеец харчи за храна 20% от дохода си. В Русия  – 50%.

Но има държави, където хората харчат за храна 90% от дохода си. В Сомалия, заради продължилата суша, могат да загинат 250 000 човека.

Никой още не бърза да помогне. Тъй като това е пазар за западните фермери.

А огромните доставки от храни хранят огромната армия от борсови спекуланти. Пазарът не е заинтересован от развитието на селското стопанство в гладуващите страни. За да се промени пазарната логика, трябва да се извърши масово навлизане  в Европа на бежанци от Африка, спасяващи се от глада (те могат да достигнат до 150 милиона) или гладни бунтове, способни да нарушат цялата световна търговия и да прекратят доставките на нефт за Запада.

Реплика: Масовият глад предизвиква непредсказуеми последици, и те ще принудят  света да преразгледа своето пренебрежително отношение към съседите и да се погрижи за взаимното поръчителство.

[64990]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Какви са нашите свойства и как те са свързани с желанието? Тъй като, желанието да се наслаждаваме е единственото, което имаме.

Преди всичко, то варира по мощност (P). Но съществува ли и друг параметър, с който може да бъде измерено? Да, съществува – това е границата (H). Освен по различните степени на мощност, то се разделя също и по степени на ограничение.

Първоначално, нито едно от моите желания не е ограничено. Но, когато взема някакво желание и започна да му налагам ограничения – произтичащата от това форма ми дава едно или друго свойство. По такъв начин, всяко свойство се създава от определено ограничаване на силата на някакво желание. Моите желания са разпределени по скалата на мощността, но това не е достатъчно – именно тяхното ограничаване създава у мен форми и свойства.

Да представим нашата общност като един голям кристал, който се състои от множество малки кристали. Върху този кристал се излива обкръжаващата светлина. Как тя прониква  навътре и как достига до всяко кристалче? Как се разпространява, как се разсейва между тях? Как напълва общата структура? В това участват всички: всеки ограничава другите, всеки формира другаря си и му предава светлина, всеки сам получава от другаря си светлината, преминала през останалите.

Може би, с примера за кристалната структура, ще е по-лесно да се разбере, как светлината преминава през всички и се разпространява по всички оси. Това се дължи на пълното взаимно съответствие на нашите свойства. Разбира се, всяко кристалче има своя вътрешна структура.

Ние не можем да я променим, но можем да деформираме, да изкривим връзката – и тогава ще ни трябва много време за поправяне. Това означава, че светът се нуждае само от оптимизиране на връзката между хората. Нашата връзка е най-важното нещо и затова ние призоваваме постоянно към обединение над всички различия.

Всъщност, всички мои свойства точно съответстват на свойствата на останалите, като се явяват необходима част от общата система. И затова не трябва да се опитваме да променяме каквото и да е в човека: да потиснем някоя негова част, да отсечем някое парче, или, напротив, да отгледаме нещо излишно. Трябва само да се грижим той да се развива в правилна взаимовръзка с другите, а всичко останало в него, мълчаливо да съхраним до  нужния момент.

И затова не се докосваме до духовните граници на човека. Отчаяние, въодушевление, объркване – каквото и да ги владее, ние осигуряваме само обща подкрепа, обгръщаме го с топлота, но винаги спазваме принципа „възпитавай детето според пътя му“. Тъй като всички негови свойства са в съответствие с общия характер на човечеството и ако повредим нещо в него, цялата система ще бъде повредена. Това е изключително важен аспект от възпитанието.

От урока по статията „Свобода на волята“, 02.01.2012

[65084]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: Хората вече изразходваха водата, която спонтанно се възобновяваше във водоемите, тревата, която растеше по пасбищата, рибата от езерата и моретата, събраха цялата реколта от плодородните земи и отнеха всички дарове на гората. И едновременно изчерпаха местата за складиране на ненужните отпадъци, започвайки от парниковите газове, пораждащи климатичния хаос.

Когато настъпи времето на нашите внуци да плащат за нанесените щети, хората ще са опустошили вече моретата и реките, ще са изловили рибата и морските продукти ще са нарушили естественото възпроизводство. Всяка минута те ще унищожават горите, равняващи се по площ на 65 футболни игрища. През това време атмосферата ще е обхваната от парниковите газове, което ще доведе до глобално затопляне.

Не се иска много, за да се намали човешкото влияние върху обкръжаващата среда: да се яде по-малко месо, понякога да се използва велосипед или метро, а не лека кола, да се използват обновяващи се източници на енергия, взимайки пример от китайците и индийците, които преживяват само с най-необходимото.

Експертите на  Global Footprint Network предсказаха, че при днешното темпо на потребление към 2030 година ще ни трябва още една планета, защото нуждата от природни ресурси превишава с 30% предлагането. Специалистите подчертаха, че екосистемите не успяват да се възобновяват от голямото потребление на ресурсите.

Реплика: Природата ще ни принуди да преминем към разумно потребление, когато колкото и милиарди да станем, ако разумно използваме дадените ни природни ресурси, те ще се самообновяват и самовъзтановяват. И даже онези ресурси, които ни се струва, че са изчезнали напълно – отново ще се появят, ако ние на ниво ”разумен човек” се уравновесим с природата, чрез своето интегрално обединение и всеобщо поръчителство, с което ще предизвикаме в природата силите на хармонията и равновесие.

[64838]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В самото начало на реализиране на програмата за интегрално  общество, ние трябва по някакъв начин да преодолеем възможните разногласия. Как да убедим човека, че му е достатъчен, например, апартамент с площ 40 квадратна метра, а не 150 квадратни метра, както на съседа? Какви аргументи да намерим за това?

Отговор: Според напредъка ни към интеграция, хората ще променят и начина си на живот.

На всеки човек ще му трябва собствена стая, за да се занимава и да не пречи на другите. Мисля, че е достатъчно всеки да има своя стая, плюс обща гостна, кухня и сервизни помещения – това е нормално като жилищна площ. Ние можем да осигурим такива условия за всички, ако не се стремим към излишества, а използваме като образец за дом именно такъв стандарт.

Същото важи и за  храната. Много просто е да се предвиди необходимото количество храна за човек. Вероятно ще бъде някакъв набор, съответстващ на неговите навици: национални, културни и т.н., но ограничени по своя асортимент – не по 50 вида колбаси, които могат да се видят днес в супермаркета. Такова разнообразие просто е излишно. Сега с това някой печели на твой гръб, но когато въпросът за печалбата отпадне, целият този излишък автоматично ще изчезне.

По време на кризата ще видим как стотици милиони хора остават без работа, покупателната способност рязко, драстично намалява и естествено, като следствие, от рафтовете изчезват десетки излишни стоки, защото никой не ги купува. Това ще намалее по естествен начин, не трябва дори да мислим за това. По естествен начин ще светът ще отдели излишното от  всичко, най-необходимо за нормален живот, не в ущърб на здравето.

Реплика: Знаете ли, има определен страх, защото хората, които са живели в социалистическа система, в крайна сметка, се сблъскаха с нарастващ дефицит, когато изразходваха огромно количество време, за да получат необходимото. Затова в тях се е изработил стереотип, че ще се редят отново по опашки.

Отговор: Не, опашки няма да има. Мисля, че всичко ще бъде организирано на принципа на доставка по домовете. Вие ще може да поръчвате, това което ви е нужно, а определена организация, занимаваща се с доставките, ще ви доставя всичко, което ви е необходимо. Точно, както други организации ще бъдат ангажирани с ремонт на жилища и други услуги.

Това са най – подходящите видове работа, които ще останат на човечеството, освен определени отрасли на промишлеността, селското стопанство и т.н. Тоест ние ще изразходваме  силите и времето си за това, което ни е действително необходимо.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64972]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Възприeмане на реалността – това е обществено явление на ниво „човек-човек“? Или тук можем да включим и възприемането на природата: нежива, растителна, животинска?

Отговор: Не. На първо място ние се грижим само за човешкото общество, за контакта между нас.

Естествено, че така всички останали части на природата са свързани към този процес. Ние автоматично включваме в себе си по-нисшите степени – с това няма никакъв проблем, ако само ние можем правилно да контактуваме с човека.

След това трябва да разберем: ако завися от обкръжаващата ме среда, как да я формирам за себе си? Това е следващия курс, който разглежда по какъв начин аз строя около себе си обкръжаващо общество, което би ме трансформирало по определен начин. В каква компания, под какво влияние трябва да се намирам, за да придобия следващото си желано състояние, формата си, да се превърна в неразделна част от интегралното взаимодействие.

Тук трябва да се замисля: „А какво все пак ми липсва? Какво точно представлява моята собствена природа? Какво е моето желано състояние? По какъв начин ми въздейства обкръжаващата среда? На какви мои свойства? Възможно е у мен да има такива свойства, на които тя да не може да въздейства, а на други да въздейства избирателно. Възможно е все още да съм длъжен да се развивам по някакъв начин, поставяйки се под въздействие на обкръжаващата ме среда. Как мога да контролирам всичко това?

Именно от този курс аз трябва да узная кой съм аз и какво е това обкръжаваща среда. Аз трябва да премина през много разяснения, включително и практически.

След приключването именно на този курс започва практическата работа: как с помощта на изменението на обкръжаващата среда през цялото време да променям себе си в желаната посока.

Въпрос: Отнася ли се всичко това към онтологията, към познанието?

Отговор: Всичко това взаимно се прелива едно в друго.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64805]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как мога да отдавам, ако съм разбит и всички мои молби са егоистични?

Отговор: Ти не можеш да отдаваш и никой не иска това от теб. От теб се иска това, на което си способен – т.е. да искаш  поправяне.

Ясно е, че всичко това ще бъде фалшиво и ти лъжеш, когато казваш, че сякаш искаш истинско поправяне. Но колкото повече искаш това неистинско поправяне, така и моли, като че ли действително го искаш! Това се нарича игра, чрез която ние израстваме, учим се, набираме ум и напредваме.

Разбира се, че не искам това, но го правя, „като че ли искам“. Няма друг избор – а и как ли бих могъл, без да се намирам в това свойство, да искам да бъда в него? И затова ти дават такъв преход през нещо „като че ли“ – дават ти такава възможност.

След това ще разберем защо този свят е създаден по този начин, че не се намира в духовното пространство и именно от него ние трябва да се издигнем. Да се постигне усещане за висшия свят – това е игра. И е ясно, че ако погледнем в общ поглед, всичко това е измама.

А когато едно дете играе с пластмасова количка – това не е ли на ужким? Но по такъв начин то расте. Нашият свят е направен такъв не случайно, а точно отразява факта, че творението е създадено умишлено противоположно на Твореца, тъй като трябва да се отдели от Него, за да почувства себе си творение. Но от друга страна, то трябва да стане подобно на Твореца.

И преходът е на този, който е отделен и едновременно с това става подобен. Може да се направи само в такава форма – започвайки вече в отделено състояние, да прави нещо такова, като че ли се намира в подобие.

Благодарение на това, разкриваш доколко искаш това „като че ли“! И това „като че ли“ желание привлича към теб обкръжаващата светлина. И дори светлината не е истинска, а „като че ли“ светлина! По този начин установяваме връзка с Него.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 27.12.2011

[64507]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Доколко подробен и обемен трябва да бъде основният курс „Еволюцията, като развитие на егоизма“?

Отговор: Доколкото това е възможно, защото от него произтичат следващите курсове, които се явяват частни в развитието на основния курс.

След това следва курс за свободата на волята: съществува ли тя, в какво се заключава. Този курс е много обширен, в него има много теми, защото не само изучаваме има ли свобода на волята, а в какво и как да я приложим, в какви конкретни елементи на природата съществува, има ли я у човека, на какъв етап от развитие, как да различим свободата на волята от робството и т.н.

В крайна сметка, не знаем от къде в нас съществуват желания. Мисля си, че са мои, а в действителност те са ми наложени от някъде. От къде? Защо? В мен възникват желания под влияние на обкръжаващото общество. Гледам телевизия и изведнъж започвам да искам това, което ми показват, и несъзнателно го възприемам като мое собствено желание. На следващия ден вече искам да купя това, което вчера съм видял по телевизора, и смятам, че реализирам свое желание. Всички разбираме, че по такъв начин нас ни купуват и ни продават.

Всичко това трябва да се обясни, защото то е свързано с взимането на решения, с осъзнаването на това, в какво е моята свобода на волята, мога ли да бъда свободен от наложените ми всевъзможни идеи и ценности, които в действителност не са ценности и не са идеи, а просто бизнес.

Всяка тема, която развиваме и преподаваме, дава на човек огромно поле за дейност, защото предаването на информация трябва да бъде широко, с много примери и дискусии. Понякога, когато поднесеш на човек материала фронтално, „в лицето“, той не го възприема, но след някои обяснения, игри, ситуации той започва да разбира за какво му се говори.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64701]

Filed under: Възпитание на децата, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→