След разбиването на света Некудим, светлината се е отделила от разбитите желания и сега им въздейства отгоре като обкръжаваща светлина – според това, доколкото те се пробуждат и молят за своето поправяне.

На нас изведнъж не ни достига отдаване! Ние през цялото време се стремим към материалното: пари, власт, знания, храна, секс, семейство. Но повече от това и не желаем – само необходимото, тъй като живеем в този свят. Основното е да достигнем състоянието, което сме искали в света Некудим, преди разбиването – т.е. пълното поправяне. А затова ни трябва същата светлина – за да ни поправи.

Ако такава молба възникне в тези желания и те могат да я издигнат нагоре, то в отговор получават светлината, която е била в тях и е изчезнала. Тя се нарича светлината, връщаща към източника.

Защо по-рано тя не ни връщаше никъде? Защото по-рано не сме разкривали, че са ни нужни поправяния! А сега казваме, че преди всичко искаме да се поправим и не желаем да получаваме светлина за свое наслаждение. Ние искаме да се наслаждаваме на отдаването!

И тогава също сме искали да отдаваме, но сега си изяснихме и разбрахме, че наистина това не ни стига: да постигнем същността на отдаването, същността на екрана и връзката с Отдаващия.

Струва ти се, че просто си пилееш времето с другарите: заедно се храните, танцувате. Но с това ти активизираш разбитата система, и тя започва да работи и да ти въздейства, във времето, докато скачаш, храниш се и учиш. Без значение е какво правиш – може да се случи така, че по време на танца ти много по-ефективно да задействаш системата, отколко по време на урок. Всичко зависи от това, възниква ли в теб потребност от светлината, която да ти повлияе, да стане за теб обкръжаваща светлина и  да направи нещо с теб.

И след като светлината, всеки път ти въздейства, според това, доколко ти я пробуждаш, твоите разбити желания започват по малко да поемат тази светлина и постепенно достигат нивото, когато могат да получат от светлината намерение за отдаване.

Светлината вече може да установи връзка с тях, защото те в един миг престават да й противоречат. Раждането, при което детето излиза от майката – това е момента, когато то започва да съответства на света, съществуващ извън майкатата.

Светлината все ни въздейства, и въздейства, очиства ни и ни поправя – до момента, когато станем готови за контакт с нея. Настъпва мигът, когато не бягаме повече от отдаването, преставаме да го ненавиждаме и можем да го понесем.

Това е страдание  – та нали и детето, когато се ражда, също крещи! На него му е лошо, за него това е трагично преживяване – но то вече е готово да го понесе.

При детето това се случва благодарение на природата. А на нас светлината ни дава такива сили, че независимо, че ни е лошо (тъй като отдаването е насочено срещу нашия егоизъм), ние сме способни да я изтърпим.

Така ние преминаваме на следващ етап – от материалния свят се издигаме в духовния със своята точка в сърцето. Сега започва времето за поправяне.

От урока ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 22.12.2011

[64109]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Свойствата на човека се делят на два типа:

Вътрешни фактори, получени по наследство и изначално заложени в      него.

Външни фактори, получени чрез възпитанието, обкръжението и СМИ, и т.н.

По принцип, нито едните, нито другите зависят от човека, независимо, че именно те формират неговата личност и определят съдбата му. От тук е и въпросът: по какъв начин,все пак, той може да облекчи живота си?

Тук трябва да си изясним фактора на обкръжението. Истинското обкръжение не е просто комплекс от външни въздействия, а това външно въздействие, което сам си създавам. Затова влизам в контакт с определени външни фактори и правилно ги подреждам спрямо себе си, за да ми окажат особено, селективно въздействие, водещо към определени резултати.

Точно с това аз действам самостоятелно, аз сам инициирам тази схема – използвайки нужните ми сили, знаейки своята и тяхната природа, и благодарение на това оказвам влияние върху самия себе си. Аз не въздействам на нищо отвън – напротив, аз използвам външните фактори, за да ми въздействат по определен начин. Благодарение на това се променям и тогава усещам себе си в света, променящ се към по-добро.

По такъв начин аз не се отнасям към  ”благодетелите”, покоряващи природата и поправящи света. Напротив, аз използвам сили отвън, за да се поправя и подобря своя живот. Тези акценти трябва да се имат предвид, защото ние грешим в тяхната реализация и в самия подход към тях.

От урока „Свобода на волята”, 25.12.2011

[64230]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: След конгреса чувствам много силно отблъскване и отхвърляне, които никога не съм чувствал преди. Може ли това да бъде резултат от неправилна работа на конгреса?

Отговор: След обединението и подеме, които усетихме на конгреса, ако човек чувства отделеност, отблъскване и объркване, това са правилни състояния. Съпротивата от страна на нашата егоистична природа трябва да израсне и в противовес на нея трябва да се борим с тези състояния.

Ако успеем да задържим себе си в точката на единство, която постигнахме, то за сметка на егоизма, който присединяваме към нея, тази точка ще започне да расте. Получаваме пример и трябва да живеем в това същото въодушевление. В нас вече съществува състояние, наречено „единение”, което постигнахме на конгреса в най-чиста и жива форма. Трябва да подхранваме това състояние, стараейки се да го съхраним във всеки миг от живота си.

Вярно, сега незабавно ще получа какви ли не пречки, но те са ми необходими, за да ме укрепят повече в същата точка, която съм постигнал на конгреса. Тогава тази точка ще расте на основата на всички тези пречки. Те ще влязат в нея и ще я поддържат с помощта на моите усилия. И тогава точката ще се разраства. Ето как аз отглеждам тази точка до големината на първата духовна степен. За мен няма друга възможност да израсна духовно, единствено за сметка на спънките „помощ против мен”.

От урок по статия на Рабаш, 12.12.2011

[62921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В рамките на интегралното възпитание ще има и курс по интегрална икономика. За какво ще става дума там?

Отговор: Днес на специалистите вече е ясно, че трябва да преминем към нормално, здраво, балансирано потребление, когато всеки получава това, което му се полага, но не повече. Не трябва да се допускат излишества за сметка на природата, експлоатирайки  ресурсите и богатствата й.

Равновесие е разбирането, какво е необходимо на човека в неговия свят. А иначе ще настъпи крах, и поради безизходица, ще тръгнем в тази посока, но вече по лошия път, без да разбираме ставащото.

По този път ни очакват бедствия и войни, които  няма да ни доведат доникъде. Те само ще ни принудят да поумнеем и да разберем, че трябва да преминем на добрата страна, за да напредваме не чрез бедствия, а чрез единство и поръчителство, т.е. по пътя на разума.

Всъщност, цялата ни история е път на страдания. Дали те  ни направиха по-умни? Знаем ли как да се движим по-нататък?

Излиза, че това е много тежък и дълъг път.

От друга страна, по добрия път ние ще задействаме възпитанието, и това вече е съвсем друга работа. Благодарение на него, започваш да разбираш случващото се, получаваш инструменти, от които можеш да се възползваш, виждаш как трябва да действаш, и разкриваш законите на природата. Разбира се тук трябва да бъде въведена науката кабала. А откъде другаде  може да се получи това знание? Та тя единствена говори за интегралността на света, а интегралния свят – това е висшия свят.

Завършихме развитието на неживото, растително и животинско стъпало. По-нататък е границата, отделяща ни от човешкото стъпало. Всичко което е под нея, се отнася към получаването, а всичко което е над нея – към отдаването.

Та ето, към отдаването не трябва да се стига чрез бедствия. Тъй като разликата между животинското и човешкото стъпало е в осъзнаването.

Ти трябва да осъзнаеш, къде се намираш: в кой свят, в каква система. Да осъзнаеш какво е природа – и опознавайки я, да достигнеш човешкото стъпало. Разликата между животното и човека в теб се определя именно чрез осъзнаването – с чувство и разум. Ето какво допълнение трябва да придобиеш.

Днес ние все още се отнасяме към животинския свят – само, че сме доста по- изпортени. Тъй като с  всичко което правим си вредим. Целият ни живот се състои в опит да властваме един над друг, да си причиняваме зло едни на други. С това сами разваляме себе си,   здравето си, целия си живот и целия свят.

Отстрани изглеждаме доста парадоксално и само знаейки крайната цел на развитието си, можем да се съгласим с онези преходни етапи, които трябва да преминем.

И така, осъзнаването отличава човека от животното. Казано е: ”Познай Бога, своя Отец”. Ние трябва да познаем Твореца, Природата – в това е цялата разлика.

Баал а-Сулам пише в статията ”Това е за Йеуда”: ние не намираме някаква особеност, заложена в човешкото желание, която да не е заложена в целия животински вид, освен пробуждането за сливане с Твореца. Тъй като само човешкият вид е готов за това, и никой друг, освен него. Образно казано, съществуването на целия човешки вид се оценява единствено само по онази заложена в него подготвителна основа, позволяваща му да се стреми да служи на Твореца. И с това той се издига над животните”.

Това е единствената разлика. В останалото, ако се различаваме от животинския свят, то е само в негативен смисъл. Кое разумно същество би съборило собствения си дом, както правим ние със земното кълбо? Кое разумно същество би създало такава икономическа система, каквато сме създали ние? Защото днес ние сме останали със сейфове, пълни с банкноти без покритие.

Така че, днес, за да се спасим от бедите, ни трябва само осъзнаване.

От урока ”Свобода на волята”, 21.12.2011

[64060]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Преди 15 години участвах в тренинг за личностно израстване, който се делеше на няколко етапа. Последният от тях се осъществяваше в реалния живот. Ние се събирахме, обсъждахме, което беше наистина интересно.

Принципната разлика е , че всичко това се субсидираше с пари, които бяха спечелени на друго място. По какъв начин това може да бъде реализирано според вашата програма? Възниква следния въпрос: от къде ще получа същата квартира, същия хляб, същите дрехи и т.н.?

Отговор: А Вие се включете в това общество на бъдещето. Вземете 100% от хората със 100% от всичките ресурси и ги разпределете от гледна точка на това, че обществото работи, за да подсигури всички с нормален, необходим за съществуването, минимум. А през останалото време хората се занимават само със създаване на интегрална връзка помежду си.

Вие ще видите, откъде може да се вземе, къде може да се прибави и колко средства ще са ви необходими за създаването на тази интегрална връзка. Естествено, че обществото само ще трябва да си осигури тези средства.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[63996]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Обикновеният продавач се съгласява да даде стоката на купувача само при изгодни за него условия. Но Творецът не се нуждае от нашата работа и ни поставя условия, изгодни за самите нас. Той се съгласява да ни даде цялата светлина само при условие, че има къде да я приемем. Като приятел, който е готов да ти даде всичките си съкровища, но те моли да си донесеш чували, които да напълни със злато и сребро. Колкото чувала донесеш, толкова ще ти напълни Той.

Нашият егоизъм работи по друг начин, защото няма какво да ни даде. Това е кризата на днешния свят, когато потребността е по-голяма от възможността за получаване.

И тогава егото започва да работи като банка, печатаща пари без реално покритие. Ти идваш да си искаш лихвата, а тя ти дава тези хартиени пари, обещавайки ти много повече, отколкото има всъщност. В крайна сметка, се надува огромен финансов мехур, който накрая се пръска.

Тази криза ни показва, че желанието за наслаждение няма възможност да ни осигури напълване. А желанието за отдаване – точно обратно: готово е да ти даде всичко – само донеси чувалите, съсъдите, желанията!

Проблемът е само в това, че нямаме правилните съсъди, желания. Светлина, обаче, има в пълно изобилие. Творецът няма недостатък нито от злато, нито от сребро, нито от каквото и да било друго напълване, a нас ни спира само недостатъкът на правилно желание, способно да разкрие това напълване.

Съсъдът, подходящ за разкриване на напълването – това е отдаващото намерение или съединението. Ако всеки от нас е способен да получи 1 грам, тогава 100 човека, съединили се заедно, могат да получат не 100 грама – а 100 хиляди! Защото съединението дава по-голяма сила от обикновеното събиране.

В съединението има особено допълнение – духовна същност, идваща свише, освен обичайното събиране на силите, извършвано отдолу. Това е като втората половина на монетата, която се добавя свише, ако ние отдолу сме спечелили своята половина, или като две сливащи се капки -едната идваща отдолу, а другата отгоре. Но както е известно, в съединенито има мощност много по-голяма от простото събиране на силите.

То създава съсъда, който подхожда на светлината. Ако има десет, сто, хиляда души – те трябва да са свързани, предани един на друг. И тогава тяхното съединение ще създаде нужния съсъд, а не просто сумата на техните частни желания.

От урока по статията на Рабаша, 21.12.2011

[63809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Публикация: Почти две десетилетия Д. Селенте в Trends Journal точно прогнозира политическите, финансови, икономически и социални тенденции.

Той е приет от Сената (Закон за правомощията при извънредно положение) с 93 за и 7 против.

Икономиката върви към катастрофа. Ще настъпи хаос. Ще има призиви за икономическо военно положение. Ще се закриват банки. Хаосът ще се засилва.

Този закон бе приет съвсем наскоро. Той осигурява контрол на военните над положението. В Америка се заражда фашизъм.

Ситуацията може да започне да се нажежава от първото тримесечие на 2012 година. Сигурен съм, че основната тенденция през 2012 година е, че управляващите ще нанесат съкрушителен удар на системата. Те ще изсмучат всичките парите от нещастниците по Коледа и ще въведат икономическо военно положение.

Селенте обяви прогнози за глобални вълнения, бунтове на скуотъри (самоволно заемане на къщи, които банките са отнели за ипотечен дълг), протести срещу данъчното облагане и продължаване на икономическият колапс.

Ако икономиката ни влезе в задънена улица, а това е само въпрос на време, банките ще бъдат затворени и по улиците на Америка ще настане хаос. Като се има предвид наскоро приетия закон и ученията, включващи хиляди американски войници, за потушаване на граждански вълнения, можем да кажем, че Селенте  се оказа прав за пореден път…

Забележка: В книгите на пророците, на Баал а-Сулам и  Рабаш, в книгата „Зоар“, АГРА  – се говори за нашето време като време на преход от ниво „животно“ до ниво „човек“. Този преход произтича вследствие осъзнаването от хората на единната природа, в която се намират, и в техния стремеж – чрез обединението си – към подобие с нея. В наше време, когато вече сме започнали по неволя този преход, много хора в света усещат неговото течение и необходимост. С всеки изминат ден тези хора стават все повече и повече. В тях е надеждата ни, че преходът ще премине осъзнато и чрез революция в съзнанието, а не по кървав път, когато огромните страдания, все едно, ще ни принудятда го направим.

[64092]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Бихте ли дали пример за взаимоотношения между хората, които бихме могли да наречем интегрални?

Отговор: Интегрално е взаимодействието, когато човек получава и отдава в равновесие. Ако между хората съществува такава система на взаимоотношения, значи те са интегрално взаимосвързани.

Аз не искам да се повтарям и да изглеждам като социалист или комунист, аз не съм един от тях, но интегрално общество е обществото, където всеки получава толкова, отколкото се нуждае и отдава толкова, колкото е необходимо на обществото. Това е интегралната, глобалната взаимозависимост.

Като човек се радва и е изпълнен с чувствата си от това, което разкрива в интегралната връзка. Оказва се, че колкото повече отдава на другите, колкото повече се включва в интегралната  общност, толкова повече се напълва от нея. Той започва да разкрива тази система, да влиза в нея, да й принадлежи.

Той става нейна неделима част, като електронен елемент, като съпротивление или кондензатор, който се включва във веригата и тогава цялата схема работи заедно с него в обща хармония, а той чувства как тя преминава през него.

Човек започва да осъзнава, че изгодата му е  да бъде изцяло включен в  системата.

При това, той не губи своята идентичност, защото отдава именно себе си, своите свойства. Ако си кондензатор – служиш като кондензатор, ако си съпротивление – като съпротивление. Това е – ти си такъв, какъвто си.

Природата специално ни е създала такива, че именно твоята максимална реализация в общия модел ти е дала възможност да бъдеш интегрално  задействан в него. Твоето лично, индивидуално, особено участие не влиза в противоречие с интегралността на цялата схема, а напротив – в нея, ти получаваш  абсолютно себеизразяване.

От беседата за интегрално възпитание, 11.12.2011

[64002]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Творението е било създаде съвършено, но това съвършенство е от Твореца и затова творението дори не знае, че то съществува, защото за да почувстваш, че съществуваш, ти е нужно желание, стремеж, празно пространство.

Тъй като цялото творение идва от съвършенството на Твореца, то е напълно лишено от чувства, разум, собствено възприятие и въобще каквото и да е усещане. То не знае, не разбира и не чувства нищо.

Дори не можем да си представим какво е. Това дори не е неживата материя, която съществува в нашия свят, в която има движение на атоми и други частици. В крайна сметка, тези частици имат нужда да съществуват и да поддържат себе си в определено състояние или свойство.

А състоянието на създаването на творението е такова, че творението сякаш въобще не съществува. Нарича се „съществуване от нищото“ (еш ми аин). От една страна, то съществува (еш), защото излиза от Твореца, но е напълно „от нищото“ (ми аин), защото няма абсолютно нищо, което то може да каже за себе си, даже не колкото мъртва скала.

И тогава творението започва да се развива под влиянието на светлината. Целта на творението е да го доведе до състояние, когато то ще усеща нужда за Твореца във всичко, така че да разкрие, че то е противоположно на Него и от противоположното състояние да разбере кой е Творецът.

По този начин творението постига Твореца. Постигайки противоположната на Твореца форма и започвайки да възприема Твореца в нея, постепенно в него се развива желание да Го постигне и да стане като Него. Тогава творението ще може да постигне Твореца според закона за подобие на свойствата.

Излиза, че всички промени се случват вътре в творението. От начало то се развива в негативна посока и се отдалечава от Твореца, разбирайки себе си по-добре, докато се спуска по световете от света на Безкрайността до този свят, а след това увеличава егоизма си в нашия свят.

Но от сега нататък започва напълно нов процес. Творението получава пробуждане свише, което му помага да започне да се развива в противоположна на своята собствена природа посока: посоката на Твореца. С други думи, свършва развитието отгоре надолу, когато творението непрекъснато се отделяше от Твореца, от света на Безкрайността, все повече разкривайки своето егоистично желание и разкривайки, че то е изолирано и само.

Освен това, творението преживява разбиване, след което всяка част започва да разбира, че тя е отделена от останалите. Всеки се чувства като човек, който живее сред други като него. И може да започне да развива формата на отдаване от тази тъмнина и незнание по отношение на Твореца. Той прави това против желанието си, защото светлината идва до него по такъв начин, че прави невъзможно човек да получи напълване от живота сам и затова се нуждае от другите.

Отначало той използва другите за свое собствено напълване, но постепенно започва да усеща, че има нужда от по-правилна, вътрешна, взаимна връзка с тях. По този начин постигаме разбирането, че нямаме право да съществуваме без правилна връзка между нас.

По такъв начин природата, Творецът, висшата светлина ни довежда до нуждата да се свържем.

От урок по статия на Рабаш, 12.12.2011

[62925]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Водещ: Имам няколко познати, които живеят точно така, както вие описахте. Това са хора на средна възраст, които са си създали този пашкул. Искате да кажете, че те не могат да живеят спокойно в дома си поради вътрешни тревоги, безпокойство?

Отговор: Това не е само вътрешен проблем, но и външен. Вървим към свят, който се освобождава от свръхпроизводство и повече от половината от работещите хора днес просто не са необходими като работници. Те ще бъдат в състояние на пълна пустота, защото са свикнали да бъдат роби.

Така живее практически цялото население на планетата. Човек излиза в 6 сутринта от къщи, вземайки детето със себе си (ако има дете), хвърля го по пътя в детската градина, отива на работа, връща се от работа, взима детето, а успява още и да притича до супермаркета. Вечерта съпрузите имат половин час, за да измият детето, да го сложат в леглото, да хапнат някой полуфабрикат – и това е! Денят свършва с това. А утре – пак същото.

Вървим към това, че за хората се освобождава много свободно време и у тях нараства чувството за загуба, тъй като те не се усещат в познатите рамки, а някак си извън рамките. Това е много по-зле! Такова вътрешно усещане за свобода е по-лошо от робството!

И ако на човека не му се даде възможност да получи удовлетворение от друг източник, не му дадат усещането за граници, за рамки, както по време на работа, чувство за определена отговорност и робство, с което той е свикнал, тогава ще имаме огромни проблеми.

Трябва да разберем, че за човека на бъдещето ще са необходими само 2-3 часа на ден за всички нужди: работа, грижа за себе си и другите и т.н. Цялото останало време, най-малко 20 часа в денонощието, той ще бъде оставен сам със себе си.

За да не изкараме тази система от равновесие, всички ние – социолози, психолози, политолози – трябва добре да обмислим тези рамки, които човечеството трябва да придобие, за да се чувства добре, щастливо и напълнено с целия набор от вътрешни усещания, които му дават смисъл на живота и дори повече от това.

Не е лесно, когато няма задължения, без натиск отгоре, няма нужда да работим усилено, да печелим повече пари, за да се похвалим пред съседите и т.н.

Достигаме до напълно различно отношение към себе си, към обществото, към живота, което трябва да се сведе до ново възпитание, до нов поглед върху живота. Това е много лесна система. Но тя трябва да започне от крайния резултат, който искаме да получим и преди всичко от тези условия, които природата създава.

Природата ще ни принуди да се откажем от свръхпроизводство. Средната класа практически ще бъде унищожена. Ще остане елит, които ще взема решения, с много малко на брой чиновници, с огромна маса безработни и с 10% работещо население на земята, ангажирани в производството и обслужването на всички останали. Тези 10% действително ще са нужни, а от всички останали просто няма да има нужда.

В действителност, човечеството е създадено така, че 90% от неговия брой трябва да се занимава със съвсем различни дейности: самоусъвършенстване, създаване на правилна връзка помежду  си. Те ще създадат тази интегрална, глобална, затворена, равновесна среда, която ще доведе цялото общество до равновесие с природата. Тогава ще имаме право да съществуваме.

Ако оставим, да речем, само 10% от тези, които работят в производството, то целта на творението няма да бъде постигната. Целта на творението е в това, че всички нейни части, всички нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко, да достигнат абсолютно съвършена хармония помежду си. Само тогава тази система ще достигне до крайното състояние на равновесие.

От беседата за интегралното възпитание, 11.12.2011

[63844]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→