Мнение (Жан Бодрияр, книгата „Общество на потребители“): За обществото на потребителите e характерно не само желанието за закупуване на предмети и стоки, а и пристрастеност към самото потребление и превръщането му в мит. Става въпрос за опасно изменение в социалния метаболизъм – подобно на рак.

В едно общество на изобилие, където хората са заобиколени повече от предмети, отколкото от себеподобни, те престават да общуват и се отдалечават един от друг. В предишните цивилизации вещите са живели повече от хората.

Отношението на човека към света, политиката, историята, културата вече не се определя като интерес, участие, отговорност. Това е отношение на безразличие и любопитство. Характеристиката на потреблението се изразява не като знание за света или невежество – а като НЕЗНАНИЕ.

Освен основният проблем за глада, възниква и световният проблем на скуката. Тя няма причина. Героите на потреблението са изморени. Умората, депресията, неврозите могат да се превърнат в открито насилие. Не е възможно да се излекуват със спорт или стимулатори, защото умората – това е скрит протест. Така въставащите започват с изгаряне на собствените си квартали. Умората – това е неосъзнато, хронично въстание.

Депресията процъфтява там, където спира необходимостта от труд и се увеличава времето за удоволствия (мигрена на директорите през уикенда, ранната смърт на пенсионерите). В неикономическото търсене на работна ръка, на потребност да се трудиш, се изразява цялата неудовлетвореност от потреблението и свободното време.

Реплика: Кабала изтъква основно, че усилието и ограничението (игия и цимцум) са условието за напълване. Хубаво е, че психолозите започват да го осъзнават и това постепенно стига до масите. Но ние, в нашия курс по интегрално възпитание, трябва да говорим за причините за нашето общо разочарование – депресията като най-разпространената болест на века. Защото напълването е възможно само чрез положеното преди него усилие (кли и О“Х)!

[77396]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Становище (А.Варга, к.п.н.): Семейната институция сериозно се променя. Тъй като всички формални причини за брака изчезват! Защо ни е необходим? Ако отстраним емоционалната страна, няма никакъв смисъл да се женим. Особено ако си представим градското, правещо кариера семейство, където мъжът и жената работят, нямат деца и нямат представа, че децата се нуждаят от двама родители. Днес всички домашни задължения са прехвърлени на някой друг :  децата отглежда бавачка, къщата чисти домашна прислужница, храним се в ресторанти. По-рано в семейния живот се е изисквало участието на всеки неин член, необходими са били поне двама, за да се чувстват комфортно.

Сега, както през Средновековието, детството изчезва като социална категория. Руши се информационната бариера между поколенията. Ако преди, за да порасне детето трябваше да се научи да чете, днес може просто да гледа телевизия и да влезе в интернет. И  бабата , и внучето гледат едни и същи неща по телевизията. Не е ясно как и на какво да го учат, защото изчезна идеята, че детето се нуждае от нещо специално.

Ние нямаме обща културна представа какво представлява възпитанието на детето в семейството. Всеки започва със свое собствено безумие: или детето едновременно учи четене, танци, аритметика и тенис, или до шест – годишна възраст му слагат памперси. Проблемът е, че принципите, които са помагали на родителите социално да се адаптират, не действат при съвременните деца.

Социализацията на децата днес  става в интернет, а не в училище, на двора или в кръжоци. А възрастните не успяват да са в крак с всички тези технологии и вече не могат  да контролират децата си.

[78256]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение (Physical Review Letters): Оказва се, че при прехвърляне на квантова информация, вие можете да отговорите на всеки въпрос от енциклопедията, с част от нейна статия. Класическата интуиция предполага прост отговор, че знанието на частта не покрива знанието на цялото.

Но в квантовия свят знанието на частта позволява да знаем всичко за всичко, а голямата липса на знание може да съществува съвместно със знанието на всяка негова част. Такова нарушаване на логиката допълва списъка на философските пъзели на квантовата физика, нещо като квантова суперпозиция или принципа на квантовата несигурност.

Реплика: От гледна точка на Кабала тук няма никакъв парадокс, защото частното и цялото са едно и също, всичко от микро- до цялото е построено на принципа на холограмата, във всяка част на която има информация за всичко или, с други думи, всяка част и всичко в цялото се състои от 10 сфирот. С егоистичния си разум ние не сме в състояние да свържем частите и цялото, да признаем, че частта е равна на цялото, но в духовния свят, това условие е основно и се осъзнава още на първата духовна степен.

[78026]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Докато се намираме от тази страна на махсом, не виждаме причините за нашите действия и ни се струва, че сме самостоятелни. Всъщност резултатът е предрешен и сам предизвиква действията.

Въпрос: Но е казано, че дори отплатата да е гарантирана, въпреки това, трябва да изпълняваш задълженията си. Това ли е всъщност независимостта, свободната воля?

Отговор: Да даде Бог да достигнем това и да видим, че целият свят на Безкрайността се разстила пред теб. И става ясно, че каквото и да направиш, Творецът ти дава цялото благо – но подобно на гостенина, седящ пред стопанина, си готов да получаваш от него какво ли не само чрез съкращение и екран.

Въпрос: И всеки път човек трябва да приема това решение: ”Сега ще стана и ще направя това, което трябва”?

Отговор: Разбира се. И тогава ти се разкрива отдаването от страна на Твореца. Искат да те научат да получаваш, за да отдаваш. От страна на Твореца няма никакви ограничения, но Той прави това, за да те изведе на Неговото стъпало, където придобиваш разбиране, осъзнаване, а не просто напълване, което е само средство. Дали ще получиш повече или по-малко – е само средство, а целта е да достигнеш сливане.

Сливането не е напълване, а наслаждаване от това, че съм подобен на Твореца. Той стои над игрите на светлините и съсъдите. Това всъщност се явява реализацията на точката в сърцето, висшата наслада.

От една страна, казваме, че целта на нашето развитие е сливането. А от друга страна, казваме, че целта на творението е наслаждението. Излиза така, че сливането е равно на наслаждението.

Всъщност винаги става дума за степен на наслаждение. Тъй като желанието е съсъд, който усеща единствено наслаждение. Наслаждението стои зад случайните детайли на моето възприятие. Например, различавам цветовете според това, в каква степен те ми доставят удоволствие.

Във всеки случай измерваме наслаждението и често се основаваме на неговата форма, защото имаме еднаква структура. Горе и долу, сила и слабост, топло и студено – всичко това проверяваме по този принцип, всичко произтича от реакцията на желанията за напълване или от тяхното отсъствие.

Нашето желание се дели на много страни и оттенъци, разпределящи се по петте сетивни органа, по съответните спектри и стъпала. Така или иначе, освен желанията, друго няма. За мен всичко се отчита от усещанията, дори най-неутралните неща. А което не докосва моите усещания, не го усещам, не го разпознавам. Към всеки детайл на моето възприятие се присвоява ”емоционална отметка” – това и отчитам. Зад всичките думи и описания стои чувството, състоянието, в което пребивава моето желание. На това е основан нашият език.

Въпрос: Познавам наслажденията, които ме напълват. Знам към какво се стремя. Но какво означава ”да бъда подобен на Твореца”? Какво е това напълване? Чувство за принадлежност към нещо велико?

Отговор: Ако вземеш съкровените трепети на сърцето си и се постараеш да ги вградиш в центъра на групата, реализираш точката в твоето сърце.

Въпрос: Това ли означава да бъда подобен на Твореца?

Отговор: Да. Тъй като центърът на групата е образът на Твореца. Такава картина се очертава в твоите съсъди. Не знаеш какво е това светлина сама по себе си. Светлината за теб е явление, разгръщащо се в съсъда – желанието. Когато нашите съсъди – желания са обединени, когато всеки се отрича от самотата и иска да спои всички точки в едно, това е всъщност образът на Твореца. И тогава сме слети с Него.

По такъв начин, ако съм слят с групата, значи съм слят с Твореца. Там, вътре, между другарите, са заложени всичките щрихи на Неговия портрет…

От урока по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 17.04.2012

[78128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да се научим да привличаме светлината за поправяне?

Отговор: Разликата между нашите състояния и духовните стъпала е в това, че дори да се намираме в лъжа, в егоизма, ние можем да привличаме оттук светлина към себе си. На духовно стъпало – това не може да се направи, тъй като там всичко е подчинено на прости закони: ти вече си вътре в системата и получаваш само това, което ти се полага, според мястото и състоянието си.

А в нашия свят ни правят отстъпки. И макар да мислим, че той е жесток към нас, но той ни третира особено снизходително. В него сме като бебета, които могат да крещят, да търсят лъжливо това, което не им се полага и да получават, макар и да е измама.

В това е целият смисъл на съществуването на нашия свят. Не искам да се съединя с другарите си, намирайки се в своя нормален, обичаен егоизъм. Но аз ги прегръщам, седим заедно, опитвам се да се свържа, да достигна съединение. И макар всичко това да се основава на абсолютния егоизъм и освен него няма нищо друго, това е като детска игра в пясъчника или на лего, когато то се учи. В резултат на своите усилия, изведнъж придобивам разум, правилно възприятие, усещане, започвам да раста и в мен се появяват някакви разбирания и определения.

И най-важното, моите игри се доближават все повече до истината – бавно се уча да се обединявам с другите, да отменям себе си, да отстъпвам, да се занимавам, да чета първоизточниците, да привличам светлината. И тогава изведнъж усещам  важността на отдаването и вярвам, че действително в него има нещо.

Външният свят също ни помага в това чрез кризите и страданията, тъй като е трудно вече да завиждаме, виждайки в какво състояние се намират обикновените земни егоисти. Този свят е истински благодат за нас. Всички други стъпала – това вече е системата, само този свят  е едно уникално място. Затова, на това най-нисше стъпало се разкрива цялата свобода на избора. Нашата работата е винаги да правим избора си в тъмното.

А след това ще има друга работа: изясняване качествата на обединяването, когато постоянно повишаваме духовната си „квалификация“, добавяйки детайли, разкривайки богатството в проявите на Царя, Неговото откровение. Но вече никой няма да ни прави отстъпки, както  сега.

Защото този подготвителен период е толкова дълъг, разтеглив, изтощителен, тъй като ще използваме стъпалото на този свят за останалата част от стълбата. Именно затова, само като живеем в този свят ние можем да поправим всичките 125 духовни стъпала. И дори на последното стъпало съм длъжен отначало да усетя себе си в най-ниското състояние „търговецът от пазара“.

Става дума не за физическия свят, а за някаква особена реалност, която се появява в съзнанието ми. Трябва да почувствам себе си в нея абсолютно откъснат от останалите, но със своите всевъзможни, фалшиви усилия към обединение, да привлека светлината към себе си.

И дори на най-високите стъпала, в света Ацилут, ще се нуждая от това материално стъпало. Без него не мога да поправя истинската точка на творението „създадено от нищото“ (еш ми аин). Невъзможно е да се слееш с Твореца, ако не добавяш на всяко стъпало от този разрив, който си усетил между този свят и всички останали светове.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 15.05.2012

[78122]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Урок от Америка

Никога не сме и мислили, че физиката ще граничи с мистиката, с нещо, което лежи отвъд познаваемия и измерим свят, който можеш да видиш, усетиш, помиришеш и т.н. В крайна сметка, науката е нещо солидно и сериозно, обосновано, достойно за доверие, измеримо и проверено.

Въпреки това, през последните десетилетия, квантовата физика, занимаваща се с елементарни частици, от които се състои материята, стигна до изненадващ извод: материя няма, няма частици, ние само си ги представяме. Всъщност, зад частиците са скрити вълни, а с по-нататъшно проучване и те изчезват, оставяйки след себе си своеобразна сила. Всичко като че ли изчезва, изпарява се и става нищо.

В началото на миналия век физиката откри проблема корпусколярно-вълнов дуализъм на материята. А днес вече разбираме, че материята е такава само в нашите усещания, а в действителност е определена енергия. Ние също представляваме енергия, или свойства, според определението на науката Кабала. Съществува свойство на отдаване и свойство на  получаване, сила на получаване и сила на отдаване, „плюс“ и „минус“ – от тях се състои и цялата действителност. И макар че ние го чувстваме в „по-твърда“ форма, това е само резултат на възприятието.

Баал а-Сулам, „Шамати“, статия 98, „Духовното е вечно“: Духовно се нарича това, което не ще изчезне никога. Поради това, желанието за наслаждение в сегашния си вид на получаване за себе си, се нарича материално. То ще загуби тази форма и ще придобие нова – за отдаване.

Тук става дума за фундаментална сила, действаща в реалността. Обаче, ние с вас се придържаме към егоистичното свойство: целият ни живот, всички усещания са въз основа на получаването, пропиване, поглъщане за себе си. От това, което чувстваме, да възприемаме вътре, се формира и картината на нашия свят. Тази картина, разбира се, не е истинска – защото ние не сме запознати с тази енергия, с тази сила, която съществува около нас. Като даваща, алтруистична, тя е противоположна на нас и ние улавяме в своите егоистични, получаващи желания само една малка нейна проекция.

Ето защо нашата реалност е толкова малка, нисша и серна, както я описват кабалистите, постигащи истинската, широка реалност, която съществува вечно. Няма нищо по-долно и зло от нашия свят – и това е успокояващо: без значение какво има там, отвъд, то е по-добро от това, което имаме тук.

И така, ние ще постигаме духовния свят по степента на придобиване на втората сила – силата на отдаване. Но засега, от цялата реалност, простираща се от горе на долу, ние чувстваме само най-нисшия пласт, изцяло проявяващ се в желанието за получаване. Всички останали нива можем да усетим, само ако придобием желание за отдаване, което е разделено на 125 степени.

Желанието за отдаване е огромно и ние го откриваме постепенно, стъпало след стъпало, докато не достигнем до пълно алтруистично възприятие на реалността наречена „светът  на Безкрайността“. И тогава материалният ни свят – всичко, което усещаме в егоистичното желание – ще изчезне.

Макар да трябва да приемем това като предположение: цялата сегашна картина на света – е временна, подлежаща на големи промени. В крайна сметка, всичко ще се промени, без да остави и следа от това, как сега усещам себе си и света.

За това вече говорят и учените – в частност физиците – в множество статии. Приближавайки се до границата между материалния свят и духовния свят, те правят предположения за това, какви могат да бъдат противоположните свойства. Но те нямат средства, за да преминат тази граница, бариерата между нашата, сегашна реалност на получаване и външната реалност на отдаване. Тук действително има бариера, или Махсом. За да я преминем, е нужна специална методика. Това е точно науката Кабала, обясняваща как трябва да получаваме, да възприемаме реалността, лежаща от тази страна на Махсома – „обърнатия свят“.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.05.2012

[77551]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Трябва ли преди всяко следващо стъпало да усещаме съответстващото му разбиване?

Отговор: Разбира се, иначе няма да можем да се изкачим на него. Получавайки не поправени желания, ние ги поправяме и построяваме от тях следващото поправено стъпало.

Това стъпало още никога не е съществувало, създаваме нещо съвършено ново. Получаваме само материала и от него строим нови стъпала. Защото издигайки се, пробуждаме във всичките светове светлината НАРАНХАЙ, независимо, че до сега те са имали само най-слабата светлината Нефеш. Защото внасяме там своите изяснения, желания. Прибавяме към желанието за отдаване своето егоистично желание за наслаждаване, пробуждайки го и поправяйки го.

В нас се разкрива порокът, а ние го поправяме. И сега в тези желания, които всеки път се получават с 620 пъти повече, образували се при спускането отгоре надолу, получаваме светлината, възвръщаща към Източника, а след това светлина, напълваща съсъда/ желанието.

На каквото ниво и да се намирам, да допуснем на 30-то стъпало отдолу, получавам 620 пъти по-голяма светлина, отколкото е самото стъпало, защото прибавям своето желание, духовната жажда и своята работа. И така се случва на всички стъпала.

От урока по ”Учение за десетте Сфирот”16.05.2012

[78059]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Получаването на Тора означава да познаеш Твореца, разкриващ се между нас. Събитията в подножието на планината Синай свидетелстват за необходимите условия, които трябва да бъдат изпълнени за това: Да се усети изгнанието от състоянието на връзка и единство, недостатък за това да усетиш Твореца, проявяващ се в средата на такова съединение – дотолкова, че да застенеш от тази работа.

И всичко това под ударите на Фараона, през които преминаваме, опитвайки се да се обединим, без да гледаме изолацията, неприязънта, ненавистта и предоставящата се на егоизма възможност да избяга.

Тогава преминаваме Червено море и достигаме планината Синай. Независимо, че ни очаква дълъг път, за да се приближим до това състояние. А когато се събираме около планината Синай (планината на ненавистта)  – това означава, че ни се е отдало да се обединим около нашата ненавист, приемайки условието за поръчителство: да станем един човек с едно общо сърце. При такива условия ни се разкрива силата за поправяне.

Получава се, че за придобиване на тези сили, трябва да преминем през много състояния, все повече увеличавайки и изяснявайки своето искане, т.е. изграждайки съсъд, пригоден за поправяне – и в разума, и в сърцето. Когато разберем, че ни трябва само това и нищо повече, тогава ще получим разкриващата се методика за поправяне и силата, позволяваща да се върви над егоистичния разум.

С тази сила вече можем да воюваме срещу егоизма, който продължава постоянно да расте, но вече осъзнато и под контрол. Разбираемо е, че в лявата линия през цялото време правим неприятни открития и откриваме ново зло. Как да поправим целия егоизъм, че накрая да стъпим на земята на Израел.

Най-отговорният момент при такава работа настъпва след подема и възхода на вдъхновението, постигнато в резултат на големия конгрес. Защото след него идва нов етап, започващ с отегчение на сърцето – нова покана да отидем при Фараона, който още повече се е ожесточил. И тук преди всичко, е важна готовността да се принизиш и да приемеш този процес. Независимо, че още не усещаме, че такива състояния са ни жизнено необходими, т.е. да повярваме на висшия учител, че Той вярно ни води напред.

Творецъ е този, който ожесточава сърцето на Фараона, и тук трябва да се издигнем на отделно стъпало на самоотмяната, приемайки това ожесточение и предано да работим. Трябва да се съгласим, че няма никой освен Него, и да се стремим да се удържим в обединение, колкото и тежко състояние да ни очаква.

А такива трудни изпитания обикновено се дават след големи срещи на общо вдъхновение и усещането за връзка. Но трябва да разбираме, че тежките състояния, идващи след това – са истинското време за работа. Сега ти се дава възможност правилно да се отнесеш към проявяването на новото егоистично стъпало, към новото разбито решимо, с което трябва да работиш.

Но сърцето и разумът забравят за това и човек нищо не разбира и се обърква, мислейки, че всичко, което се случва, е истина, а не игра свише. Тук трябва да му дойде на помощ общото мнение на групата, общата подкрепа. Освен смътното усещане и объркване, което преживява всеки, той трябва да получи от групата втора гледна точка – извън тази бъркотия, за да покаже от къде идва особеното състояние и всичкото това объркване. Тъй като тя произлиза от новото решимо, което нарочно ни разкрива Творецът, за да можем правилно да го възприемем.

Цялото развитие върви по стадиите на АВАЯ, започвайки от ”крайната точка на буква йуд”, която изобщо не ни е известна. След това идва стадият ”йуд – хей” – развитието отгоре надолу, а след това ”вав – хей” – на нашата подготовка, възприемане и реакции отдолу. Затова, когато новото състояние се облича в нас в стадия ”йуд – хей”, е много важно да се научим да го възприемаме правилно. Още не всички са способни да направят това, но не трябва да обвиняваме тях, а общата сила на групата, която не е обезпечила на всички достатъчна поддръжка, знание и усещания, че всичките тези състояния ни се дават с цел да се движим напред.

От урока по писмо на Рабаш, 15.05.2012

[77940]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Този разговор се посвещава на жените и на най-важната за тях тема – семейството, което в наше време преживява тежка криза. Броят на разводите непрекъснато расте, както и броят на хората, които изобщо не желаят  да създават семейство и да раждат деца.

Една част от жените предпочитат да посветят живота си на кариерата и не искат да се обвързват с деца. От друга страна, все повече жени, на възраст 30-35 години,  мечтаят да имат семейство и деца и страдат, че не могат да намерят партньор и да се омъжат. А сред вече омъжените представителки на женския пол, с деца, става все по-разпространено мнението, че разводът е най-лекото и добро решение на всички проблеми.

Очевидно, че пред нас стои заплаха от изчезване на семейството като единица на обществото. Раждаемостта се е снижила до такъв размер, че през 21 век ни грози демографска зима, а населението на Земята постоянно старее. В какво е причината и има ли изход от това положение?

Всичко се дължи на това, че развитието ни изцяло се гради на растящия егоизъм. За многото, стотици години от нашата история, извървяхме дълъг път, преминавайки от едни ценности към други, стремейки се към богатство, власт, знания. А в наши дни става така, че човек не го привличат нито от парите, нито от властта, нито от знанията. Всичко се намира в криза, а всъщност това е вътрешната криза в човека.

Разочарованието и депресията стават най-разпространените заболявания в света. Хората не искат да се женят, да имат деца. Децата не желаят да живеят с родителите си, при което настъпва такъв дълбок разрив между поколенията, какъвто никога не е имало. Всичко това говори, че в съвременния човек възниква някакво съвсем ново вътрешно изискване, което може да се нарече залез на семейството, демографска зима.

Тази тенденция е валидна за всички страни. Видно е, че това не е случайност, а някаква програма, заложена вътре в природата, която ни води към такова развитие. Всеки иска да се обособи – да има собствена стая или дори жилище. И това е всичко! Нима може да се направи нещо, ако вътрешният стремеж на човека и усещането му са такива?! Това е зовът на времето.

Виждам как рано сутрин майките водят малките деца в ясли или в детска градина, за да ги оставят там за целия ден и да отидат на работа. И често това не е, защото жената се нуждае от заплатата. Тя просто иска да види света по друг начин. В нея живее стремеж да се чувства свободна и да не се затваря само в семейството.

Сякаш сме надраснали предишните биологични рамки на семейната структура, в които сме съществували инстинктивно, като всички животни, и сега ни трябва нова семейна връзка, достойна за човешкото ниво.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77050]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Урок от Америка

Въпрос: Ако Творецът се разкрива помежду ни, а не във всеки отделен човек, как все пак се получава така, че всеки усеща това поле на единната сила?

Отговор: Духовното – това е отдаване. Отдаването е това, което се разкрива извън всеки човек, а не вътре в него. Вътре в себе си можем да усетим само това, което сега усещаме – картината, която наричаме този свят.

Излиза, че ако искам да разкрия нещо над моето земно съществуване, извън случващото се в моето животинско тяло, трябва да построя ново, друго тяло. Това тяло се нарича съединение между хората. Тъй като те също са създадени от животински тела, то строим помежду си ново тяло, възникващо между нас, и в него усещаме новата извън телесна реалност. Тази реалност се нарича духовен свят или висша реалност, доколкото там се намират всички сили, всички свойства, програмата на творението, неговата цел. Всичко съществува там – между нас. Това поле, тази висша сила ни управлява и се нарича „Светлина“, „Творец“, „Елоким“ и множество други имена.

За това нямаме избор освен да построим съединение помежду ни. Стремейки се към това съединение, даже егоистично, предизвикваме от него върху себе си някакво въздействие и започваме да го усещаме на степен, наречена „ло лишма“. След това то все повече ни въздейства и започваме да го усещаме на първото духовно стъпало, след това – с все по-голяма и по-голяма сила. Силата на нашето съединение определя силата на светлината, възвръщаща към източника, усещането за проявяващото се отдаване. Но всичко това се разкрива помежду ни.

Такава е нашата работа. Трябва само да се стараем през цялото време да си представяме това състояние колкото се може по-вярно, реално и да присъединим към него всичко, което ни е известно от науката, психологията, отношенията помежду ни. И ще видите колко вярно е това. Изведнъж всички ще се съединят.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 10.05.2012

[77445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→