Доклад на ООН: САЩ достигна поразителен прогрес, но щастието на гражданите, по тяхна преценка, не се е увеличило. Вместо това, неопределеността и безпокойството на населението растат, социалното и икономическото неравенство също нарасна, а доверието и увереността в правителството се намират на рекордно ниско ниво.

В доклад принц Чарлз отбеляза: „Суровата реалност се състои в това, че нашата планета е достигнала точката на кризата. Времето, което ни е останало, бързо свършва. Стоим пред лицето на това, което може да се охарактеризира като „идеална буря”: съчетание от замърсяването и прекомерното потребление на ограничени природни ресурси, много реалната опасност от катастрофални изменения на климата, безпрецедентното ниво на финансовите задължения, а също население от седем милиарда, което бързо расте.”

Генералният секретар на ООН, Пан Ги Мун, във встъпително слово отбеляза: „Брутният национален продукт (БНП) дълго време бе мерило за процъфтяването на икономиката и политиката. Независимо, че не отчита социалните и екологически издръжки на така наричания прогрес. Необходима ни е нова икономическа парадигма, която признава паритета между трите основи на устойчивото развитие: социално, икономическо и екологическо благополучие – взаимнозависими. Заедно те определят световното брутно щастие.”

Реплика: Щастието се измерва с разумното, материално ниво на живот и с духовното усещане на равенство, на увереност, на доброта в обществото. Едното е неизбежно свързано с другото: без възпитание е невъзможно хората да се доведат до разбирането на необходимостта от живот на нивото на разумно потребление и добри взаимоотношения. Ще страдаме, докато не поумнеем и не създадем системата за интегралното възпитание.

[77392]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Разводът днес стана обичайна и разпространена процедура. За последните години стремително нарасна броят на хората, прекратяващи брака си, и се понижи тяхната възраст. По-голямата част от браковете се разпадат вече на първата-втората година. Съществува мнение, че бракът вече съвсем се е изчерпал? Защото животът е пълен със съблазни и е много трудно да се издържи цял живот с един човек.

Жена, която има успешно семейство и деца, изведнъж чувства, че повече не обича мъжа си! Даже и да е добър мъж и баща – това не е важно, просто не го обича. Тоест разкрива се естествено явление, разпростряло се сред множество жени, които изведнъж губят усещането за вътрешна зависимост, връзка с мъжа си.

Това никога не е било свойствено за жената. Живеейки до мъжа, жената винаги е привиквала с него, привързвала се е, чувствала е принадлежност към него. И изведнъж това изчезва, такъв е естественият край на развитието. Не трябва да обвиняваме жената за това, защото това е природно явление. Преди всичко, трябва да го изучим и след това да видим какво да правим в тази ситуация.

Такъв е резултатът от нашето развитие: излизаме от животинското стъпало и стъпваме на човешкото, Адам, „подобен” (доме) на глобалната природа. И доколкото сега трябва да се съединим с общата природа, с цялото човечество, това ни изключва от личните връзки. Природата иска да ни отвори очите – да ни изведе извън семейните рамки, за да може след това отново да влезем вътре, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането на любов, донесло му необикновено силни чувства, преживявания, въодушевление, пълнота, заради които си е струвало да сме заедно и да създадем семейство. Но след това усещането си отива. Защо в природата съществува такова състояние на влюбеност, което пропада, заставяйки ни после да го търсим през целия си живот?

Природата иска да постигнем истинската любов, отделяйки се от животинската, егоистична любов, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, достижим за сметка на естествения стремеж към противоположния пол, хормоните – към по-целенасочена връзка.

В обичайния живот такава връзка възниква за сметка на това, че живеем заедно заради децата или заради собствеността. А освен това, ни е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме, да се поддържаме, когато остареем. Но днес ни е необходимо да намерим вътрешна, по-висока връзка. Защото старите рамки вече не са способни да задържат човек: той пак може да ги захвърли и да замине. Децата порастват и напускат дома и вече с нищо не сме свързани – разделяме си имуществото и си тръгваме. Това се наблюдава повсеместно.

И за да се съхрани семейството, ни е необходим по-висок стимул. Точно както в целия свят, където трябва да постигнем мир и съгласие, иначе няма да можем да оцелеем. Но съединявайки се с целия свят от безизходност, изведнъж откриваме, че главната печалба съвсем не е в материалното благополучие. То е било само за да ни подтикнат да установим добри отношения.

А всъщност изведнъж ще открием, че вътре в тази връзка присъства ново усещане, отделящо ни от материалния живот. Чувстваме живота по-духовен, по-напълнен. Изведнъж ни се разкрива такова напълване, каквото никога не сме изпитали за целия си живот. Просто излитаме във въздуха, усещаме необичайна лекота в битието и не чувстваме смъртта.

Отначало съм бил просто принуден на тази връзка, под натиска на природата, която ми е поставила условие: „Или ще се съедините, или тук ще бъде мястото на вашето погребение”. Но след това изведнъж с изумление откривам, че това са съвсем други отношения. Просто не съм могъл по-рано да предположа, че по такъв начин ще получа много голямо напълване, над целия този живот.

Колкото и да разказваш това на човека, той все едно няма да разбере. Затова природата ни подтиква отзад, чрез страдания, заставяйки ни да се съединим, докато не сме се унищожили един друг. И се обединяваме от безизходност, за да може в крайна сметка да разкрием цялата картина на тази връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се ненавиждаме и не се искаме, желаем да се разделим. Но когато всеки от нас открие в света недостатък от любов, потребност и желание да обича, и разбере какво висше напълване носи любовта, той ще поиска да установи такива отношения и в своето семейство. Ще се върнем в семейството чак след като се научим да обичаме цялото човечество! И сега ще поискаме да постигнем такава вътрешна, лична връзка с партньора си.

И тогава вече няма да е важно това, че след някакъв брой години ще се състарим и ще станем не толкова красиви, както преди. Даже няма да забелязваме това. Ще изпитваме все същата първоначална влюбеност, но съвършено по друг начин и само след като се научим да градим вътрешните си отношения – съединявайки се заради това с целия свят!

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77150]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес ONE в Ню Джърси. Семинар №4

Въпрос: Може ли един човек да получи анти-егоистичен екран, или можем да го придобием само с помощта на групата? Или Творецът е единственият, който може да ни го даде?

Отговор: Светлината идва с помощта на групата по моя молба и построява екран в мен, помагащ ми да се издигна над своя егоизъм и да се обвържа с групата. Екранът е връзката между мен и групата или между мен и Твореца, което е едно и също. Той ми помага да се извися над егоизма и издигайки се над себе си, да се съединя със светлината, с Твореца, със същността на групата, която се разкрива в нейния център.

Освен екран, не ни трябва нищо друго. Имам моето желание и желанието на групата, вътре в която се намира светлината и Творецът – екранът ми помага да се свържа с тях. И така влизам в духовния свят – в центъра на групата.

От 4-тия семинар на конгреса ONE Ню Джърси, 13.05.2012

[77696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес ONE в Ню Джърси. Урок №3

Човечеството вече се развива десетки хиляди години. Накъде се движи то?

Ако съдим по природата, то виждаме, че тя се стреми към равновесие. Едно с друго се компенсират топло и студено, налягане и вакуум. Всички природни явления се стремят към балансиране на силите, към взаимно включване, доколкото това състояние е пропито с най-голям покой и постоянство, то е лишено от всякакво налягане и натиск. В крайна сметка, всичко достига равновесие.

От тук малко можем да разберем какво казват кабалистите за нашето състояние, за това, че трябва да постигнем равновесие с Твореца, с глобалната Природа. Тъй като Бог и Природата – всъщност са едно и също.

Какво означава това – да достигнем равновесие с Него? Творецът обладава свойството отдаване и любов – трябва да достигнем именно това, желаейки го или не. Творецът постояно ни въздейства, а вътре в нас ни задвижва “моторът“ на растящия егоизъм и затова всяка секунда се чувстваме все по-притиснати от обстоятелствата, все по-разбалансирани спрямо Твореца.

Това ни задължава да действаме и затова до сега в историята на нашето развитие сме се старали да компенсираме натиска с помощта на различни технологии, социални формации, навици, средства, които да ни защитят от жегата и студа, от натиска и промените и т.н.

И така, Природата е неизменна, константна, а ние постояно се развиваме отвътре, посредством променящата се верига на решимот, и нашето противопоставяне на Природата през цялото време се усилва.

Всички промени са вътре в нас. И нека ни се струва, че външният свят се изменя, като геологически и исторически епохи, поколения – каквото и да е там, всичко това се случва в нас. Проектираме тази реалност навън, независимо от това, че извън нас няма нищо. Човек е затворена „кутия” и картината на света се рисува вътре в нея, но той усеща тази картина сякаш се намира извън него.

По същия начин лещата на окото обръща изображението „с краката нагоре“. Окото възприема целия свят обърнат на обратно, а след това мозъкът го преобръща. Ако си сложим специални очила с такъв ефект, не след дълго мозъкът ще се приспособи и ще върне картината в правилното състояние.

Това илюстрира факта, че всички промени се извършват в мен, а не извън мен. И затова казваме: „Няма никой освен Него!” Съществува неизменна Сила, която ми въздейства. Тя е подготвила всички решимот и всичко, което разкривам всяка секунда от моя живот, в моя свят, в своята реалност, се явява тяхно следствие. Те „отговарят” за всичко, което мога да видя, чуя, опитам, усетя, да почувствам.

Трябва да се старая да помня това винаги: ако променям някого, то това е единствено себе си. Кабалистичната методика не е предназначена за поправка на света – с нейна помощ човек се самопоправя, поправя възприятието си.

И така, въпреки всеобщо разпространеното мнение, ако човек желае да встъпи в духовната картина, той трябва да префокусира своето виждане. На същия принцип са направени стерео изображенията (автостереограмите): за да ги разгледаме, трябва да префокусираме зрението си. Как да променим фокусировката, за да различим новия слой на реалността?

Това е просто: трябва да възприемаме света като действителност, управлявана от единната Сила. Всички промени се извършват посредством моите решимот. Всяка секунда се старая да осъзнавам тази ситуация, да разбирам, че винаги стоя пред една Сила, а в мен се пробужда решимо, противоположно на нея. Следователно всяка секунда от живота трябва да съм в равновесието, за което говорихме. Такъв е основният закон на реалността: без да гледам какво се пробужда в мен, изграждам себе си така, че да съм максимално подобен на Твореца и да не се различавам от Него по свойства.

Това е главното. Достигайки това стъпало на сегашния етап, се изкачвам на следващото. Така се уравновесявам с Твореца по всички параметри, на всичките 125 стъпала, напълно се уподобявам на Него и достигам абсолютен баланс.

Като цяло, схемата е проста: светът си остава все същият, но промените в мен всеки път ми го разкриват различен, и трябва да пребивавам в равновесдие с даващата Сила, която формира за мен настоящата картина.

От 3-ти урок на конгреса ONE в Ню Джърси, 12.05.2012

[77665]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Становище (Д. Шуровески, Анализатор в New York Times, Wall Street Journal): Участниците, 800 души, е трябвало да определят теглото на бика. Колективното решение на тълпата от фермери и граждани се оказало по-точно от мнението на експертите. Оказало се, че групата притежава колективен интелект и може да бъде по-проницателна от експертите. При което, не е нужно водеща роля в нея да имат специалистите, смесената група е в състояние да достигне до правилно колективно решение. Мъдрата група – това е многообразие на мнения, независимост на мненията, обединяване на личните мнения в едно колективно решение.

Различието между членовете е от полза за верните решения, разширява виждането за проблема, подтиска разрушителните процеси.

Група от експерти и новаци винаги се справят по-добре с работата, отколкото група само от експерти. Произволно събрана група, без да се търсят експерти, но да не са и невежи, ще си свършат работата по-добре.

Успешната група трябва също да се състои от специалисти. Участието на поне няколко начинаещи ще постигне по-добри резултати.

На група от подобни хора е трудно да усвоят нова информация. Членовете на еднородни групи успяват в познати за тях дейности, но губят в колективното умение да проучват алтернативите. По този начин, без значение колко знания и опит е имал специалистът, за да се постигне по-добър резултат, неговите съвети и прогнози трябва винаги де се съпоставят с други становища.

Колективните решения са ефективни, когато се приемат от хора с различни възгледи, които идват от независими заключения на базата на нашата информация.

Групите са по-ефективни в избора на възможни решения на проблеми, отколкото в тяхното генериране. Изобретателността е присъща на индивида, но избора на най-добрите иновации – на екипа.

Ако се изгради една голяма група от независими участници, без да се насочват усилията им, тяхното съвместно решение ще бъде успешно.

Групата показва мъдрост само, когато има баланс между информацията, съхранявана от  всички членове на групата и информацията, която те имат лично.

[77639]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

Становище (М.Якобони, невропсихолог, професор): В продължение на много години, учените твърдят: обсебени сме от себе си, ние сме индивидуалисти, борещи се за оцеляване, ние сме себелюбиви и егоистични. А сега открихме в мозъка система, чието съществуване предполага, че еволюцията ни е снабдила с механизъм, който ни позволява да се разбираме помежду си по най-простия начин.

По време на общуването нашите огледални неврони се възбуждат и взаимодействат помежду си. Оказва се, че концепцията за човека като егоистичен индивид, е невярна. В действителност , способността на емпатия – е част от нашето устройство.

Ние наблюдавахме реакцията на няколко души в момент, когато гледаха усмихнато или тъжно лице и имитираха изражението му. И се оказа, че колкото по-дълбоко засягат човека чуждите емоции, толкова повече се активират съответните участъци в мозъка му. Тези клетки служат като барометър за вашата социална възвращаемост, за склонността за съпричасност и състрадание. На тази основа, човек може да постигне по-високо ниво на състрадание. Но началото на този процес е на клетъчно ниво.

Всичко това подсказва за самото понятие за взаимодействие с другите. Западния свят е пълен с погрешни схващания. Всички сме фокусирани върху индивида, идеята за отделно съществуващия „Аз“. Но след нашето откритие, е важно да доведем неговата същност до възможно най-голям брой хора – тази способност винаги е била в мозъка ни, но ние не сме знаели нищо за нея. И сега, когато знаем, можем да помогнем на хората да увеличат потенциала на нашата съпричасност.

Емпатията е на принципа на подобието: човек гледа друг човек, и образът на другия се отразява в неговия собствен – така е по-лесно да се изпитва емпатия. Западният свят никога не е разбирал идеята за всеобщата взаимосвързаност. Откритиването на огледалните неврони е доказателство, че мозъкът на един човек е свързан с мозъка на друг човек.

Реплика: Точно така, винаги навреме, се разкриват на хората, нови свойства на Природата: именно в нашия век на всеобща зависимост на хората един от друг, когато е жизнено необходимо да се намери всеобща взаимовръзка и поръчителство, се оказва, че в природата на човек предварително са заложени основите за това. И не напразно природата иска от нас всеобща взаимовръзка и единство – по подобие на себе си. Можем да го постигнем. А методиката за развитие е заложена в нас на клетъчно ниво, епатия, а има и  метод за интегрално възпитание.

[77460]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Урок от Америка

Намираме се в „много конкретен” свят на предмети, на ясни обекти, възприемани от нашите пет сетивни органа. Така си представяме външния свят и Висшата сила. А какво е това сила? Как може да има нещо, лишено от „образ” в нашето възприятие? Говорим за свойството отдаване и любовта, но какво е това „свойство”? Всичко това не ми е ясно, не виждам това.

В света винаги наблюдавам обличането на силите и свойствата в материята на неживото, растителното и животинското стъпало. Иначе нищо не мога да си представя. Религиите и вярванията също винаги придават форма на своите образи. Без това хората са неспособни да обсъждат каквото и да било, да размишляват за каквото и да е.

И затова все пак си представям Висшата сила в някаква конкретна форма. Устроен съм така, че не мога да възприемам някаква сила без нагледно представен образ.

Като пример Баал а-Сулам ни посочва електричеството, което се проявява в усещащи се неща като стрелка, отклоняваща се от нулата, нагряващият се електрически чайник, работещият двигател и т. н. Някаква сила задвижва нещо – и аз я усещам благодарение на тази визуализация. Следствията стават илюстрация на причината и ми позволяват да се докосна до нея.

Когато човек идва в науката Кабала, той иска да разкрие висшата сила, висшия свят. Но си представя това в една или друга форма, в очертания, ограничени от три оси, в „експонати”, с които се пълни архива на неговото възприятие. Тъй като без тези вътрешни образци той ще остане като бебе, неспособно да разбере случващото се.

За да се разграничат детайлите и щрихите в картината на света, сравнявам нещо невиждано с онова, което вече се съхранява в моята памет. Не случайно на старини някои изпадат в слабоумие – те губят способността за това съпоставяне на зримото и усвоеното.

И затова трябва да разбираме начинаещите: на тях им трябва определено време, хиляди пъти трябва да чуят, че духовното е сила, а не форма. На човек му е много трудно да разбере това, докато наистина не придобие някакво усещане, дори и да е най-малкото. А дотогава той само слуша, но не чува, не се вглъбява вътрешно.

Всъщност ако можем да станем съсъд, тази сила ще ни напълни и ще ни предаде определена форма. Но как да създадем такъв съсъд?

Трябва да се обединим един с друг – това е единственото средство в нашия свят, на нашето стъпало. Затова пребиваваме тук, в тези тела – за да създаваме връзки, дори и на ужким. Но всъщност това, че се прегръщаме, не означава, че сме се обединили. Но ако в своите егоистични желания мислим за обединение, това е достатъчно, за да пробуждаме и притегляме светлината от доста по-високо стъпало върху нас, обкръжаващата ни светлина, която ни връща към Източника.

Старая се да наглася връзките с другарите, пробивам си път през пречките и тогава над това съпротивление светлината генерира енергия. По същият начин токът произвежда енергия, преминавайки през резистора – по елементарната формула: силата на тока, умножена по напрежението, е равна на мощността. Тъкмо това започвам да усещам, обединявайки се с другарите, въпреки вътрешното съпротивление. Според това, как упорствам, аз напредвам и вземам връх над силата на съпротивлението, чрез това усилие ми се разкрива светлината.

Така усещам резултата от действието на светлината, връщаща ни към Източника. Тя се проявява тъкмо в резултат на моите усилия, насочени срещу препятствията. Ето защо Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз озлобих сърцето му. Аз ти дадох тези пречки – върви срещу тях. Това ще те подготви за разкриването, за изхода от Египет”.

От урока по статия от книгата Шамати, 10.05.2012

[77574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Предполагаме, че процесът, който е пред нас, се състои от няколко части.

Първа част: с помощта на учените ще обясним случващата се ситуация.

Всеки на своето ниво усеща, че нещата не са добре. От средствата за масова информация той по малко разбира за текущите събития и за настоящите действия. Но все още не сме разгледали общата картина, общата тенденция. Тя води своето начало отдавна – от времето на Римския клуб, който преди 40 години предупреди за края на развитието на потребителското общество. А още по-рано, през 20 – те години на миналия век за това заговори големият учен академик Вернадски. В наши дни, на практика, всеки учен – от своите позиции, изхождайки от своята научна дисциплина – ни разкрива многостранното състояние на всеобщата криза, в която се оказахме.

Ето, на хората, които идват в нашата система на обучение и възпитание, призвани да променят обществото и да го доведат до нов съвършен живот, трябва най-напред да обясним общата картина каквато се очертава, на фона на научните изследвания и изводи, които се правят от тях.

Втора част: е общото образование под егидата на нашата организация. Ние обясняваме човешкото естество като едно цяло, природата на обществото, общата тенденция и причините, които ни приближиха до днешната особена точка на развитие. Тази точка е разположена в програмата на природата и означава забележителното раждане на новия, необикновен живот. Не трябва да гледаме на кризата като на проблем или като на препъни камък – напротив, тя олицетворява новото ниво на развитие на човека и обществото.

Двете предходни части се отнасят към общото образование, а третата част – вече е практическата промяна на човека в новия живот. Тук обясняваме как да сменим двигателя, работещ за егоизма. Тъй като сега горивото се променя – и тъкмо за това спираме, без сили да го използваме. С една дума, сякаш натискаме на газта, но в мотора, в получаващото желание, повече не постъпва егоистично наслаждаване.

Вместо това, при него идва наслаждението за отдаване, а с това двигателят не работи, колкото и да натискаш газта. Следователно трябва да променим горивото, за да може всеки човек от обществото като цяло да види важността и голямата ценност на напредъка към взаимна помощ, в отдаване един на друг, в обединение в парадигма, противоположна на предходното развитие.

Прочети още

Filed under: Възпитание | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (Е. Абрамян, проф., д.т.н): Единствения път човечеството да се съхрани, да се спре поредицата от глобални войни и да се отстранят възникващите кризи е да се премине през редица глобални преобразования на възпитателната система, насочеността на средствата за масова информация, оформящи системите на нашето поведение. Да се измени глобалният манталитет.

Пропагандата и образованието трябва да бъдат насочени към внедряване на толерантност, миролюбие и равноправие. Към отстраняване на агресивността, националната и религиозната вражда, към отстраняване на свръх потреблението. За промяна на манталитета трябва да се използват бързо прогресиращи технологии – глобалните информационни мрежи и дистанционното образование.

[77000]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Конгреса в Бразилия. Урок №4

Като се включвам в общността, аз искам да отдавам на всички останали души, желания, които се намират извън мен. Но какво мога да им дам? И тогава получавам от Твореца много голяма светлина – светлината на Безкрайността, която чрез мен преминава към останалите.

В случая, всеки от нас става относно другите като Твореца – извършва отдаване, усеща всички и напълва всички.

При това, всички ние сме различни и никой не може да заеме нечие чуждо място. Всеки си има своите уникални възможности, позволяващи му да се присъедини към останалите и да им даде това, което може да даде само той. Тъкмо тази способност прави човека подобен на Твореца в неговите отношения спрямо останалите.

И затова науката кабала ни обяснява, че човек не трябва да бъде притискан, не трябва да го потискаме. Възпитанието трябва да бъде свободно: обучаваме хората на взаимно поръчителство, на взаимовръзка, на взаимопомощ, на взаимно напълване – но без каквато и да е принуда. Ако диктуваме на човека нещо повече от това, ще го лишим от способността за правилно обединение с останалите и от неговия неповторим дял в общото благо. Той вече няма да може да стане като Твореца по отношение на света, няма да може сам да се издигне на Неговото стъпало – стъпалото на отдаващия.

И така, ”отдаване” – е когато получавам от Твореца и пропускам през себе си светлина, предназначена за другите. За да предоставим на човек такава възможност, трябва да му дадем съответното образование – без да го потискаме или угнетяваме, по принципа: ”възпитавай отрока съгласно неговия път”. С други думи, развивай неговите способности, но не го потискай, не го принуждавай, не го пречупвай.

Това е особена методика и трябва да се научим да я прилагаме. Ако дадем такова възпитание на децата си, те ще станат целеви и преуспяващи хора. Тъй като ще ги научим лесно да се обединяват с другите хора и с това ще ги обезпечим със средства, доближаващи ги до светлината, благодарение на която ще им бъде лесно да различават скритата в Природата универсална Сила. В това се състои и спецификата на нашето възпитание.

Всъщност, в този свят на човек не му достига само едно – умението да се обединява с другите хора. Научавайки се да се обединява, безусловно той ще има успех във всичко. Това е то поправянето в света. А всички останали знания – са само една измама. Само се объркваме с мнимите успехи, след които всеки път следват разочарования: идва кризата и нашите беди само нарастват.

От 4-я урок на Бразилския конгрес, 05.05.2012

[77173]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→