Как ни принуждават да купуваме повече?

Открих съобщението: „Съвременните технологии по манипулиране на съзнанието са в състояние да вкарат в мозъка на човека всякакво желание. Тези технологии за манипулация активно използват супермаркетите за подобряване нивото на продажбите. И един от най-ефективните методи за манипулиране на съзнанието на потребителя е кодираната музика, т.е. методът за психотропно програмиране. Никой не следи каква музика звучи в супермаркетите, а тя може да бъде кодирана със специални фрази“.

Въпрос: Заради спасението на човечеството, което не разбира къде пропада, възможна ли е манипулация на съзнанието на хората, заради тяхното спасение?

Отговор: Всичко, което се случва, както учим и разкриваме за себе си от скрития план на природата (скрит поради ограничеността на егоистичния ни разум), се състои именно в това, да ни направи по-интелигентни, изискани, а не да ни зомбира и да ни издигне неосъзнато на следващото ниво на съществуване. В основата на нашите изменения трябва да бъде нашето решение и реализацията на свободната ни воля. Само в този случай ще станем подобни на Твореца – единствената управляваща, висша сила на отдаване и любов.

[78580]

Filed under: Криза, глобализация, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Становище (С. Ман, психолог, Университета в Ланкашир): Все повече хора са отегчени по време на работа и не желаят да се примирят с това. Първата по честота емоция е гняв, а втората – скука. Те страдат, защото трябва да потиснат тези емоции на работното място.

Уморените от скука служители вредят на интереса на работодателя. Това се изразява в самоотстраняване, саботаж, съзнателно неизпълнение, кражба, шумни развлечения, ругаене на колеги.

Хората започват да страдат не от липса на работа, а от чувството, че всичко, което правят, няма смисъл.

Забележка: С нарастването на егоизма, още повече, със степента на завъртането му по спирала, когато той става глобално-интегрален, всички отрицателни ефекти и емоции ще стават все по-явни. И никакви психологически трикове няма да помогнат, освен поправянето на самия егоизъм.

[78558]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Становище (Н.Кристакис, PhD): Новите свойства се дължат на връзките ни в социалните мрежи, тези свойства са следствие от структурата на мрежата, а не толкова от самите хора, които са част от нея.

Така например двата материала: графит (в моливите) и диамант. И двата са съставени от въглерод, но в единия от тях атомите на въглерода са подредени в слоеве – и вие получавате графит – мек и черен, а в другия, същите тези атоми на въглерода са свързани в кристална решетка и получавате диамант – прозрачен и твърд. Самите свойства мекота – коравост, твърдост – прозрачност, не се намират в атомите на въглерода. Те се намират именно във връзките на атомите на въглерода или най малкото –  възникват, като резултат от взаимовръзката на тези атоми.

По подобен начин, характерът на взаимоотношенията между хората дава на обединението им (групата) различни свойства. Именно общуването между хората прави цялото по-голямо от сбора на съставните му части.

Забележка: Именно чрез обединението помежду си, ние създаваме свойство, което привлича към нас висшата енергия (ОМ) и под това въздействие се променяме от абсолютни егоисти в алтруисти.

[78473]

Filed under: Духовна работа в група, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Становище: Там, където се срещаме, настава тишина, нарушавана единствено от звуците на пръстите докосващи екрана. Изглежда сякаш сме приели всеобщото обединение за нещо много по-важно.

За пръв път го забелязах в един ресторант. Там беше изненадващо тихо, а хората, седящи на една от масите, сякаш бяха дълбоко потопени в молитва.Със сведени глави, очите – надолу, а ръцете им – под масата. Тогава разбрах, че всеки – и стар, и млад – гледат в екрана на телефона си. Така изглеждаха и други хора, вървящи по улицата: ръцете им бяха сгънати под прав ъгъл, погледа насочен надолу. В такъв вид дефилираха и майки с децата си, и група ученици. Те бяха като зомбита. Не разговаряха.

Близо сме до овладяването на изкуството на зрителния контакт с човек, докато пишем SMS на някой друг. Като органист, който свири с ръце и крака различни мелодии. Тези хора са самотни  заедно… всеки, който има 3000 приятели във Facebook, всъщност няма приятели.

Психолозите наричат това „страх от разговор“. Хората носят слушалки като „устройство, за избягване на общуването“. Интернет ни свързва с целия свят, но този свят е произведен по поръчка, редактиран, стерилен.

Казват, че расте търсененто на онлайн „разговорите“ с роботи и изкуствени гласове. Възрастни хора могат да си купят робот, който ще седи и ще слуша техните монолози, кимайки с глава и примигвайки съчувствено.

Ние объркахме свързаността с общуването – повярвахме в „илюзията на приятелството без изискване за отношения“. Човешките отношения са богати, комплексни и сложни. Те изискват търпение, толерантност, а дори готовност за компромис. Когато изтласкваме другите хора в света на въпроса и отговора, свързването и информацията, приятелството  става ерзац – виртуалност. При все , че гибелта на разговора, е била  обявявана толкова често, колкото и смъртта на книгите.

Но стотиците онлайн университети не могат да заменят живия кампус, както и Facebook няма да замени секса, а Twitter — дебатите. Побърканите на темата за всеобща връзка и избягване на личните контакти, няма да избягат от действителността. Дълбоко в душата си те жадуват за приятелство. Те просто искат общуване от по-висше ниво – вътрешно сливане!

[78357]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как трябва да почувствам групата в резултат от семинара?

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Мнение: „2% от хората мислят, 3% – мислят, че мислят, а 95% от хората по-добре да умрат, отколкото да мислят” – така Бърнард Шоу е разделил хората на “умни” и “посредствени”.

“95% от хората в света се нуждаят да им казват какво да правят и как да се държат” – актьорът и политик Арнолд Шварценегер. Към такова съотношение 5:95 се придържат всички мислители. Масата е готова във всичко да се подчинява на авторитета.

Експериментът на Милгрем: На изпитвания предлагали да стане “учител” и му представили двама души (актьори, които трябвало да изиграят роля, но “учителят” не знаел за това). Единият се представял като “учен”, изучаващ влиянието на физическата болка за взето решение. Вторият – като негов “ученик”, който трябва да отговаря на зададените от “учителя” въпроси. В случай на грешни отговори, той трябва да получава от “учителя” наказание с електрически ток чрез електроди на ръцете.

Настанили “учителя” пред стена с надписи: “слаб удар”, “среден удар” и “опасно – силен удар”. За всеки неправилен отговор, по заповед на “учителя”, “ученикът” увеличавал електрическия разряд с 15 волта, от 30 до максималните 450 волта.

Цялата апаратура изглеждала правдоподобно. На практика на “ученика” не се причинявала никаква болка, но той изразявал страдание, а “учителят” не знаел за това. И му се налагало да увеличава силата на електрическия удар, тъй като “ученикът” нарочно давал неверни отговори, а от “болката” викал, плакал, тропал с крака, искал да се прекрати мъчението. При напрежение повече от 300 волта, “ученикът” замлъкнал и повече не отговарял на въпросите. На “учителя” обяснили, че отсъствието на отговор трябва да се зачете като неправилно и да се продължи да се “наказва” по-нататък.

Резултат: Независимо от голямото съчувствие към “ученика”, повечето “учители” стигнали до въздействие 450 волта! След опитите “учителите” били в силен стрес, като се безпокояли за здравето на “жертвата” и дори се ядосвали на “учения”. И макар, “учителят” да можел във всеки момент да се откаже да се подчинява на “авторитет” и да не мъчи жив човек, болшинството предпочело да изпълнява указанията. При това, за този експеримент, те не получавали никакво възнаграждение. Авторитетът на “учения” наистина не бил така голям. Нямал никаква сила да застави да изпълняват заповедта. Единствените негови атрибути като ръководител били само бялата престилка и това, че сам се представял за шеф.

Извод: В съзнанието на човека е вкоренена необходимостта да се подчинява на авторитета, даже нарушавайки морала. Оттук е разбираема способността на правителството и лидерите да се сдобиват с послушанието на гражданите – авторитетите ни оказват много силно въздействие и контролират нашето поведение.

Експериментът на Зимбардо: Доброволци играят ролята на пазачи и затворници. Пазачите са задължени да създадат в затворниците чувство на тъга, страх, произвол, контрол – в съвкупност да предизвикат чувство за безсилие. У нас е цялата власт, у тях – никаква.

Затворниците и пазачите бързо се приспособили към своите роли, започнали да възникват наистина опасни ситуации. Първата нощ затворниците разиграли бунт, а пазачите, чувствайки опасността от неподчинение от страна на затворниците, жестоко потушили този бунт.

Под този натиск затворниците започнали да се пречупват, а във всеки трети пазач се открили садистични наклонности. Те устройвали обиски с пълно разсъбличане, забранявали да се ползва тоалетна, оскърбявали, лишавали от сън и от храна. Загубвайки контрол над експеримента, ученият трябвало да го завърши по-рано от времето…

Реплика: Егоизмът иска да подчини на себе си всички и всичко, като не се съобразява с нищо и наистина е безграничен, ако не се бои от наказание. Това е цялата наша материя, нейното единствено свойство. Този извод кабала вече е “оповестила” преди 5773 години. Да се поправи това единствено свойство на човек може само привличайки върху него висшата сила на отдаване и любов, силата на връзка с Природата. При появата й в нас, можем да противостоим на нашите егоистични сили и да ги усмирим в себе си, като ги уравновесим с алтруистичните сили. По такъв начин ще създадем в човек и в обществото равновесна система. Това ни дава възможност да създадем интегрално общество. В противен случай, Природата безпощадно ще пристъпва срещу нас, както в посочените по-горе експерименти…

[78132]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо следващият етап за работа ще бъде обединението между групите? Как това е свързано със съединението вътре във всяка група и с индивидуалната работа на човек?

Отговор: Всъщност, съединението започва в група от десет човека. Човек е създаден така, че да възприема тъкмо такова количество хора. Десет е удобно, кръгло число, и не особено голямо, но не и малко. Това се нарича ”минян” – това, което може да бъде „преброено“ (лимнот). Възприятието ни е устроено така, че да възприема именно такъв вид система, тъй като тя точно се облича на нашия вътрешен строеж (десет сфирот).

А по време на урок, когато говорим не за нашите собствени впечатления, а за общи работи, четейки и обсъждайки материали, там може да участва много голяма група, дори целият свят. Затова на семинарите се събират групи от по десет човека, а на урок – неограничено количество хора, които са способни на такова изясняване и обсъждане на кабалистичен език.

Трябва само да се безпокоите това да не се превърне в рутина. За тази цел трябва през цялото време да си напомняте за желанието и величието на целта. Всеки път ще си говорим за още една, нова черта от разкриването на Твореца.

Чрез обединението ни в групата създаваме ”Един” – общ за всички нас, но не принадлежащ на нито един от нас, а само на всички заедно. Това е Висшата същност, ”обобщението”. Не просто нашият сбор – а и някакво допълнение към него. Тъй като за да се стигне до тази сума, всеки би трябвало да се откаже доброволно от своя егоизъм. От всички тези отмени на егоизма се изгражда понятието Един, намиращия се над нас. Така изграждаме своето висше стъпало.

Ако се бяхме съединили просто като егоисти, за взаимна изгода, за да построим нещо или да победим, с една дума, като футболен отбор, то би се получила проста сума от нашите усилия. Но ако отменяме своето его, изграждаме нов, общ съд, над всички нас.

Той принадлежи на всички нас, на онези десет, които седят в кръга, провеждат обсъждания, отменят себе си, възвеличават групата и другарите. Висшата сфера Кетер се определя от това, как аз слушам всички останали, как поставям групата, Твореца, Целта над себе си. А себе си оценям ниско и се принизявам пред другарите – с това се определя моята Малхут.

След това, когато всеки си изясни тези две точки: Кетер и Малхут, ги съединяваме заедно. И ако всеки прави това с мощност, достатъчна за първото стъпало, за разкриване на светлината, то той се проявява в този промеждутък – между обединените в Кетер и обединените в Малхут. Между тях се получава вътрешно осветяване, тъй като сме отменили самите себе си.

Нека това все още да не е съкращаване и да не е екран, но светлината вече се разкрива и започва да работи според нашето противопоставяне на собствения ни егоизъм и на желанието ни да се обединим. Тъй като тези два принципа вече са духовни. Възвеличаваме духовното, отдаването и пренебрегваме материалното получаване, извършвайки действия, на каквито сме способни, с една дума, като малките деца.

И тогава десет човека, допълващи се един друг и готови да се съединят, създават голямо напрежение, дистанция между обединения Кетер и обединената Малхут, по такъв начин изграждат своя общ духовен съсъд.

А когато вече изградим този съсъд между нас десетимата, разбираме, че всички останали другари, по целия свят, прилагат също такива усилия. Всичките ни съвместни усилия се събират, без значение броя на всяка група.

Ако след нашите усилия се съединим в своя кръг, искаме да включим към себе си и останалите групи, и накрая се обединяваме всички заедно. И тогава действително се образува огромен, мощен съсъд, способен да разкрие първата степен на светлината, съгласно подобието на свойствата. Колкото е по-голяма дистанцията между общия Кетер и общата Малхут – толкова е по-голям съсъдът, и е възможно той да е вече достатъчен за първото разкриване на светлината.

Светлината се разкрива в дискретна форма, на порции: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Ехида. И ако я разкриваме, то тя ще се открие на всяка група и във всеки човек, съгласно личните му усилия – в един повече, а в друг по-малко, спрямо вложените сили.

Затова трябва да се стремим да присъединим към себе си всички групи и отделните другари и дори целия останал свят, тъй като той притежава огромен съсъд. Именно там се намира непрекъснатото желание за наслаждаване и ако то се присъедини към нас дори в пасивна форма, ще ни добави още много материал. А ако ние, с нашия стремеж към духовното, работим над този материал, ще получим голяма допълнителна мощ.

От урок на тема ”Въпроси от изминали конгреси”, 17.05.2012

[78232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Всеки миг можем да чувстваме обновяване в себе си, а не само веднъж годишно. Истината е, че ние често се обновяваме,  но не го усещаме, заради неспособността си да го възприемем, поради отсъствие на съсъд (кли). Всеки ден с нас стават чудеса и ние се оказваме пред планината Синай – не ни липсва обновяване, защото пред нас се намира целият свят на Безкрайността! Всичко зависи само от нашата способност да го възприемем, от нашите желания.

Благословено е такова обновяване, което човек може да усети – всичко се разглежда по отношение на постигащия. Така че ние трябва да работим върху нашата чувствителност и способност да възприемаме. В нас непрекъснато се пробуждат нови информационни гени (решимот) и преминават много състояния, но засега ние се развиваме в тях само пасивно, на животинско ниво, без да усещаме същността на тези изменения, без да постигаме мощта на стъпалото, на връзката с Твореца.

Разликата е, като да съм купил от магазина нещо ново, донесъл съм го у дома и съм го поставил в стаята, или съм донесъл растение, или кученце, или при мен е дошъл човек да ме посети. Точно така чувствам , че ме водят в двореца на Царя – но като какъв? Като някакъв неодушевен предмет, растение или животно? Или съм подготвил желанието си така, че съзнателно да вляза и да разбера къде се намирам, благодарение съответствието  на своите свойства като човек, подобен на Твореца, на Господаря?

Всичко зависи от готовността ни. Има много състояния, които преминаваме несъзнателно: в нежива, растителна или животинска форма, и затова не усещаме в тях обновяване. За обновяване се счита само промяната,  която преминава човек: като постигащ, разбиращ, чувстващ, за да се уподоби на Твореца.

От подготовката към урока, 18.05.2012

[78305]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: На конгреса открих, че нямам желание да се съединявам с никого. Как да получа такова желание?

Отговор: Това, че нямаме желание за съединение, е естествено. Живеем в свят, в който от ден на ден нараства отчуждението и разединението. Хората се крият зад екраните на компютрите, мобилните телефони – зад всички средства, които създават илюзия за връзка вместо реално съединение.

Но така повече ни харесва! 99% от всички устройства са създадени да помогнат на човечеството да избягва връзката с останалите. Те ни създават илюзията, че не трябва да се срещаме очи в очи един с друг. Достатъчно е да погледнем малкия екран, да натиснем някой бутон – и това е всичко. Никой не гледа другия. Хората вървят по улиците като зомбита, насочени към своята дестинация, и на практика не разговарят.

Целият свят се отчуждава все повече и повече. Моето его ме кара максимално да съкратя връзките с останалите. Трябва ми отделна квартира, да се храня отделно. Създавам средата си за обитаване така, че да имам всички удобства вкъщи и да не завися от никого. Скоро цялата домашна работа ще се извършва от роботи и никой няма да ми бъде нужен. Човек се чувства най-добре, когато е сам. Ако изведнъж му стане скучно, ще изпрати е-мейл или ще позвъни на някого.

При такава форма на развитие на нашия егоизъм, стремежът към съединение е противна форма на материалната ни природа. И е разбираемо, че хората, които идват на конгрес за да се обединят, изпитват неудобство. А колкото е по-развит човек, толкова е по-голямо неговото съпротивление, както е казано: „онзи, който е по-висш от другаря си, притежава и по-голям егоизъм”.

Това отблъсква много от новите, а също така и от старите, добри и силни ученици, и ги изхвърля извън борда. Трябва да разберем, че това е естествена реакция на всеки човек. И ако някой си отива, то това не означава, че не е готов за духовен път, а просто не е получил от другите достатъчно подкрепа и търпеливо отношение.

Всеки трябва да получи възможност да работи на конгреса или да вземе някакво участие, а останалото – времето ще направи постепенно. Ако човек има голямо егоистично желание, не е способен веднага да възприеме, че трябва да бъдем свързани.

Обикновеният човек с удоволствие ще се съгласи да поседи заедно с останалите и да попее. Но за индивидуалиста, в който живеят много по-силни желания като: егоизъм, гордост, властолюбие – това е неприемливо и нетърпимо, и той ще избяга. Затова на такива хора трябва да се даде възможност да поврат на бавен огън. С една дума, както се приготвя храна: всеки компонент се приготвя отделно за различно време, а след това всичко се смесва заедно, в един казан. Така и в групата има различни хора и всеки има свое време за сваряване! А след това всички се обединяват и ще се варят заедно.

От урок на тема ”Въпроси от отминалите конгреси”, 18.05.2012

[78308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

В крайна сметка, човек осъзнава, че не той е господар на природата, а Природата е висшата сила на света, пред която трябва да наведем глава и да съблюдаваме нейните закони.
Това са правилата на природата, с които е необходимо да съобразяваме нашите действия през целия си живот:

• Природата работи на слънчева светлина
• Природата използва само необходимата енергия
• Природата дава форма в съответствие с функцията
• Природата рециклира всичко
• Природата възнаграждава сътрудничеството
• Природата се основава на разнообразието
• Природата изисква опит в местните условия
• Природата ограничава всички излишества отвътре
• Природата разкрива силата на ограниченията

А кабала обяснява, че при спазването на тези закони, се превръщаме от вредни, в неутрални същества. И ако поправим своите егоистични свойства от антиприродни на алтруистични, то ще се издигнем на висше (вечно и съвършено) ниво на природата.

Източник:  Сайт на интегралното образование

[78015]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→