Анатомия на егоизма

Posted on.10th юни, 2012 at 13:30
Мнение: Нашата природа е егоизъм. Егоизъм във всичко. Егоизмът на личността се разкрива във всички социални и възрастови групи, във всички сфери на живота. Той причинява на своите жертви неизлечима болка и страдание, морални и материални загуби, разрушава съдбата на хората, руши колективи и организации.
Слушаме жалбите на прекаленото себелюбие на деца, родители, старци, ръководители и бизнесмени; сблъскваме се с безочливото игнориране на чувствата, нуждите и желанията в сферата на потребление; срещаме се с цинично користолюбие при разпределение на благата и възнагражденията; упрекваме партньорите, колегите, роднините и приятелите си в това, че мислят само за изгодата си, че всичко дърпат към себе си и т.н..
„Егоизмът е колосален, той се издига над света. – е написал А. Шопенхауер – защото ако на всеки отделен човек би се предоставил избор между своето собствено унищожение и гибелта на целия свят, то няма нужда да казвам къде, в огромното болшинство от случаите, ще натежи този избор“.
Във време на криза егото расте. Егоизмът нараства в заплашителни размери именно в периодите на социални катаклизми, икономически кризи и войни, когато в обществото все по-остро се усеща недостиг на ресурси за преживяване, когато е отслабена системата за контрол и са разширени границите на позволеното.
Теория на егоизма. Съгласно теорията на етичния егоизъм, човек има доминиращо задължение по отношение на самия себе си, следователно, за него са значими единствено неговите собствени интереси. Той ги ограничава само в рамките на своето собствено Аз, докато неегоистичната личност включва в своето Аз грижата за другите и разглежда себе си като част от цялото.
Апологетът на егоизма М. Щирнер е писал: „За егоиста няма нищо толкова високо, за да се унизи той пред него, няма нищо толкова самостоятелно, че да живее заради него, няма нищо свято, за да  пожертва себе си за него“. В крайна сметка, егоизмът се проявява като крайна форма на индивидуализма.
Характеристики на егоизма: Прекалена индивидуалистична ориентация, свобода от каквито и да е задължения пред другите, стремеж към притежание, целеустременост, конфликтност, деструктивност.
Е. Фром пише: „Да бъдеш егоист – означава, че аз искам всичко за себе си, всичко, което ми доставя удоволствия, да владея сам, а не да деля с другите. Трябва да стана алчен, защото ако моята цел е притежанието, то съм значим толкова повече, колкото повече имам. Трябва да изпитвам антагонизъм към всички други хора: към своите купувачи, които искам да измамя, към своите конкуренти, които искам да разоря, към работниците си, които искам да експлоатирам. Никога не мога да бъда удовлетворен, защото моите желания нямат край. Трябва да завиждам на тези, които имат повече…“
Конфликтност на егоизма: Себелюбието прави хората враждебни един към друг, смятал Д. Юм. Етиката на егоизма поначало съдържа конфликт на интереси, при което конфликтността преминава и в личностно качество на самия егоист. Егоистите са чувствителни към обкръжаващите фактори, които обикновено генерират тяхното недоволство. Егоистите пряко или косвено блокират осъществяването на целите на конкурентите или намаляват тяхната резултатност. Егоистите не се съобразяват с чувствата на другите хора, не признават техните заслуги и достойнства, с изключение на случаите, когато им е изгодно. Егоистите не са чувствителни към грижите и стремежите на околните – и това се възприема от техните жертви като несправедливост.
А. Шопенхауер предупреждава: „Ако човек търси само своята изгода, своето удобство, дори в ущърб на другите, ако той си присвоява това, което е предназначено за всички, можете да бъдете уверени, че му е чужда всякаква справедливост, че той и в големите дела ще бъде мошеник, ако неговите ръце не бъдат вързани от закона или със сила“.
Егоистичното поведение на отделните егоисти провокира повсеместна користна стратегия на действие. Лаут заключава: „Другите ще бъдат убеждавани, че за тяхната лична изгода се изисква нарушаване на законите на обществото, и затова трябва да се сдобият чрез сила с това, което им е необходимо. За да избягват наказанията, те ще прибягнат към лъжи и открито насилие.“
Егоистът оправдава себе си. Егоистите проектират собствените си отрицателни склонности върху околните, желаейки чрез тази проекция да оправдаят собствените си недостатъци.
Завист. Егоизмът е в тясна връзка с отмъстителността и завистта, нетърпимостта към нарушаването на собствените интереси и готовност да се разплатиш за обидата. Успехът и превъзходството на околните предизвикват в него досада, раздразнение, недоволство и завист.
Егоизъм – не оптимизъм. Макар егоистът да е устремен към целта, той не е оптимист в живота. Показателно е отсъствието на връзка между егоизма и самоуважението, срамежливостта, самоконтрола. Егоистът не дава правилни оценки за компетентността, увереността и привлекателността на собствената си личност.
Егоистите лесно молят за помощ. Егоистите са по-малко отзивчиви към нуждите на другите, рядко оказват помощ на нуждаещите се, но често проявяват готовност да молят за поддръжка.
Мнение за другите. Егоистите охарактеризират околните в негативни морални категории. Те приписват на хората пренебрежителност, агресивност, циничност, егоизъм, завистливост и отмъстителност.
Егоизмът разрушава нормите. Егоистът увеличава изгодата си за сметка на нарушаване интересите на околните и с това не само нанася вреда на другите, но и разрушава нормалния живот, обезценява категориите дълг, справедливост, състрадание, великодушие, благотворителност, щедрост, честност и порядъчност.
[79727]

Filed under: Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

В епицентъра на поправянето на света

Posted on.7th юни, 2012 at 21:40
каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е връзката между центъра на групата и разпространението към целия свят?
Отговор: Преди всичко, трябва да се стремим към центъра на групата, за да изпълним великото правило на Тора – любов към ближния. Иначе това няма да бъде център.
Чрез тази централна точка, където започва изяснението и се извършва краят на поправянето, чрез тези усещания аз се отнасям към цялата действителност и към целия свят (99%). Нали искам да видя цялото човечество в тази централна точка, и обезателно ще го видя!
Доколкото поправям себе си в центъра на групата със своето отношение към целия свят (99%), с всички положителни и отрицателни свойства, които се разкриват в него, всички натрупали се в мен мнения и усещания – в тази степен виждам цялото човечество в този център, вече поправено и готово за моята реализация. По такъв начин аз ще действам от вътрешната част на света навън, и с това създавам духовно разпространение. Така мога да видя доколко ефективно то помага на света и как светът се придвижва и променя.
Външната форма се съхранява такава, в каквато трябва да съществува този свят до самия край на поправянето, докато тази въображаема реалност не изчезне от нашето възприятие. Затова ни е необходимо да влагаме усилия и за външно разпространение. Така ще можем да определим правилно отношение към вътрешното и външното, и да разпределим своите сили. Нашите оценки се променят.
Тоест центърът на групата – това е точка, към която се стремим преди всичко, сякаш се събираме от всички светове на БЕА в Малхут на света Ацилут. А след това от Малхут на света Ацилут се стараем да включим в себе си всички желания, цялата реалност и да ги издигнем по-високо, разкриваме още повече подобни свойства, наречени Зеир Анпин, ИШСУТ, Бина и т.н. С тези нови свойства и разбиране все повече поправяме и устройваме Шхина, събирането на всички души.
Нали обръщайки се към нея със своите поправени свойства, аз сякаш я строя, присъединявам се като полезна, активна част. Шхина се радва, че повече не трябва да отделя от себе си своя орган, а може да го върне и присъедини към себе си.
[78658]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение | Add Comment/Ask Question→

 

Пробив на групата

Posted on.5th юни, 2012 at 21:10
каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Да допуснем, че групата наброява 300 човека. Всеки ли трябва да си намери място във външната работа с масите?
Отговор: Това не е задължително условие. Съществува определена потенциална част, която трябва да си пробие път напред!
Казано е, че от Египетското изгнание са излезли 3 милиона души, но при това мъжете на възраст 20-60 години наброявали 600 хиляди души, т.е. има се в предвид онези, които наистина са били в силата си – мъже с характер. Това е едва една пета част от всички.
Затова ако, примерно, една пета, четвърта или дори една трета част от групата могат да направят силен отбор (при това пак е нужна поддръжката на останалите), то това е напълно достатъчно, за да могат всички, дори и най-слабите, да усетят своето притегляне, своето изкачване на следващото стъпало.
Всеки сам със своя сила – нищо няма да постигне. Всяко човешко общество е създадено на принципа на пирамидата.
От виртуалния урок, 27.05.2012

[79714]

Filed under: Възпитание, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Светът наоколо – това съм аз под лупа

Posted on.5th юни, 2012 at 20:15

каббалист Михаэль ЛайтманРазликата между духовното възприятие и материалното е в това, че в духовния свят човек чувства намиращото се вътре в него желание да се наслади. А чувството, че светът е извън мен и не се отнася към мен, е този свят.

Разликата между едното и другото се определя от нашия егоизъм, който отделя някакви свойства, които са в мен, извеждайки ги като че ли на навън. Това разделяне се дължи на разбиване на желанията, правещи ги чужди и отделени едно от друго, извън интереса на другите и противни на тяхното желание.

Но именно затова имаме възможност в крайна сметка чрез поправеното желание отново да се съединим, както и в самото начало, но сега вече усещайки, разбирайки своето съществуване, постигайки го в цялата му дълбина. Тъй като сме извървели дълъг път на осъзнаване, изясняване, сравнявайки това, което усещаме вътре в себе си и извън себе си.

Това е възможно благодарение на факта, че егото ми е отделило и отхвърлило далече от мен милиарди видове различни мои свойства: неживи, растителни, животински и човешки, и аз ги чувствам чужди. Сега, поради факта, че ги сравнявам със себе си, приближавам ги със сила, желая или не, с това увеличавам своите чувства, увеличавм своето разбиране, докато не започна да обичам всички останали.

Като ги връщам обратно в себе си, придобивам такова широко възприемане на действителността, което обхваща цялата Безкрайност, 125 духовни степени.

Помислете колко са скрити и не се чувстват процесите, които стават вътре в нас самите. Но извън себе си веднага забелязвам и силно реагирам на всякакви, на най-малките добри или лоши изменения. Тъй като егоизмът ми ги увеличава, разглеждайки ги като под лупа.

По отношение на това, което става вътре в мен, егоизмът не е така претенциозен като към ставащото извън мен. И затова съм толкова чувствителен към всякакви явления около мен, а ако същото би ставало вътре в мен, аз дори не бих забелязал. Затова човек не познава себе си, не чувства, не вижда себе си така, както го виждат другите. Време е да разбере истински какво мислят другите за него. Те му отварят очите, а той не може да повярва, че действително е такъв.

Ние сами себе си не познаваме! Не чувстваме себе си, не познаваме своите свойства. Само искаме да се напълним, но не се оправяме във вътрешните тънкости. Докато всичко, което се случва извън нас, ни вълнува изключително много и съдим с голямо пристрастие кой как постъпва по отношение на нас и какво трябва да направим във връзка с това.

Затова, за сметка на това, че разбиването е изтласкало извън мен всички мои вътрешни свойства и ми е оставило нищожно желание, мога да започна да работя с това, което ми се струва външно и да го внеса обратно вътре, за да съединя в едно: светлината и съсъда – желанието. И благодарение на това, достигам огромна тънкост на възприятието, тъй като трябва да отчета и да разбера всеки един чужд на мен човек. Аз го ненавиждам, но трябва да го обикна, да обърна възприятието си от един полюс на друг.

Това разбиране ми дава огромна, 620 пъти по-мощна светлина и разбиране за това, къде съм и какво чувствам. В контраст със света на Безкрайността, първоначално създаден от Твореца, където творението е само една малка точка. А ние израстваме в тази малка точка до Безкрайност за сметка на това, че внасяме всичко, което се намира извън нас, целия свят – вътре. Съгласно правилото „Обичай ближния си както себе си“.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 01.06.2012

[79647]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Историята на целия свят е път към поръчителството

Posted on.5th юни, 2012 at 12:39
каббалист Михаэль Лайтман”Поръчителството” е най-важната статия от всички статии на Баал а-Сулам. Тъй като тя говори за първоосновата и корените на нашата работа. Тя обяснява защо е бил създаден народа на Израел – в историята и в общия процес на развитие – защо е необходимо преходно звено в предаването на методиката за поправяне от Твореца на творението, защо тази методика трябва да премине през особена група, отделила се още в древността от останалото човечество по времето на Древен Вавилон, по времето на краха, който той символизира.
Тъкмо от там е произлязла тази група от хора, за подготовката на която е бил необходим такъв огромен период от време, за да предадат методиката за поправяне на целия свят. Баал а-Сулам обяснява също какво е взаимоотношението на тази група с целия свят, през какви процеси трябва да преминат двете страни – всъщност, това е цялата ни история.
Основното в тази история е сегашното положение. Както се казва, приближихме се до завършване на първоначалния етап, до заключителната сцена, сега трябва да претворим в живота методиката за поправяне. При това не стига да я реализираме сами за себе си, преодолявайки изолираността, приповдигайки се над егоизма, обединявайки се помежду си и в това обединение разкривайки висшата светлината, Твореца.
Също така трябва да се предаде светлината до всички народи на света – тъкмо с това и ще реализираме методиката. Трябва да се изведат хората на стъпало, за което е казано: ”Всички ще Ме познаят, от най-малкия до най-големия”. Тогава всички ще разкрият и ще познаят Твореца, всеки съобразно своите желания – съсъди и всички заедно, обединявайки се и използвайки единната светлина – и тогава Творецът ще бъде разкрит в общия съсъд.
Ето за какво ни известява статията ”Поръчителство”. Изхождайки от нея, могат да се прокарват различни вектори и да се разберем с онова, което ни е възложено – в огледалото на историята, възпитанието, културата, световните събития. От тук става ясно защо светът е трябвало да премине през различните епохи и процеси, устремявайки се към свободата, богатствата, славата, науката… Разбираме защо в резултат на това егоистично развитие той трябва да бъде потопен в криза, какво се случва на съвременния етап на развитие и какво още ще ни се разкрие преди наистина светът да разбере, че се нуждае от фундаментално, а не от външно поправяне.
Тъй като работата не е в обкръжаващата природа, не в системата на външния ред, а в нас самите – помежду ни, във взаимната връзка между нас трябва да утвърдим новата система, свързваща хората. А затова трябва да променим собственото си естество. Егоистите не могат, като по-рано, да ни осигурят някакво решение за текущата ситуация, тя ще се промени само ако се променим ние самите. Тогава ще преобразуваме мрежата на нашата взаимна връзка – и с това ще се промени светът.
Всичко това взето заедно – е следствие на онази основа, която Баал а-Сулам описва в статията си ”Поръчителство”.

От урока от статията ”Поръчителство”, 03.06.2012

[79664]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Интегралното знание – до масите!

Posted on.4th юни, 2012 at 20:42

каббалист Михаэль ЛайтманКак да се промени човек? Как да направим неговото съзнание, разбиране, отношение към света така общи, холистични, както са всички системи?

Само тогава ще можем да ги управляваме, да взаимодействаме правилно, да съществуваме хармонично в тях. Едва тогава ще можем да се надяваме, нашият напредък да не е в тази, а в друга форма, но ще продължи нататък. Той вече няма да бъде в криза, а ще се развива в добра за човечеството посока. Това повдига въпроса за превъзпитанието, за промяната на човека.

Първо, трябва да дадем на хората интегрално образование, т.е. необходимото количество знания, обяснение за историческото движение на човечеството към това състояние.

А след това вече самото възпитание, чиято цел е да даде на хората специфични умения, методика във вид на групови занятия и семинари. Тогава той започва да чувства доколко неговата връзка с другите е симпатизираща, води до взаимно разбиране, до правилни решения, до възникване на съвършено ново усещане за себе си, обществото и природата. Той започва да чувства общата картина на това, в което се намира – цялата глобална, интегрална система.

Тоест, на първо място е знанието, образованието, а след това възпитанието.

Тези, които ще носят това знание на хората и ще провеждат практически занятия с човечеството, ще са крайно необходими. Те трябва да започнат подготовка още от днес.

Преди всичко, те сами трябва да минат всички тези състояния: да получат систематизирани знания, а след това върху себе си да почувстват всички тези изменения, които им носи интегралното възпитание.

След курсовете те ще бъдат на сериозна практика в обединение, ще чувстват промените, през които трябва да премине цялото човечество, и ще бъдат готови да изнесат тези знания и методи в света.

Длъжни сме да приложим това практически във всички страни, на всички езици. И на всяко място ще има специална методика, според мисленето, езика и други аспекти – различни подходи към различните хора.

От беседа по интегралното възпитание, 20.05.2012

[79499]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Любовта – мост над омразата

Posted on.4th юни, 2012 at 20:41

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата реалност е разделена на три части: аз, духовната искра в мен, която не ми дава покой и желае да разкрия една друга реалност, и светът около мен.

Светът около мен се разделя на близки и далечни на мен хора, нежива, растителна природа, животни. И зад всичко това стои още една, по-висша сила. Засега все още възприемам цялата видима реалност като странична, неотнасяща се до мен. Макар всичко това да са части от мен самия, които засега не усещам заради разделянето, което е настъпило в моето съзнание и усещане.

Сякаш са ми сложили обезболяваща инжекция в ръката, от което тя е станала абсолютно безчувствена и не я усещам като своя. Може да я отрежат, а аз няма и да забележа – толкова е мощен анестетика.

Ето така чувствам целия свят, сякаш той не принадлежи на мен. А работата се заключва в това, да се борим против тази наркоза, против това усещане.

Това е направено нарочно, защото ако мисля, че този свят не принадлежи на мен, сякаш съм упоен, за да го изключат от егоизма ми, то аз ще мога да се отнасям към него алтруистично, отдавайки като на някой чужд. Мога да се науча да го обичам.

Не искам да насърчавам любовта към себе си – аз и така се обичам егоистично. Но сега мога да се науча да обичам другите, които са отделени от мен от тази упойка, тази илюзия за разбитост. Защото любовта е свойство на Твореца, а не свойство на творението.

С това разбиване Творецът ми дава възможност да получа такова свойство, което не ни е присъщо по природа и не ни принадлежи. Ние не разбираме какво е това любов. Но когато се опитвам да се науча да обичам тези, които са извън мен като самия себе си, т.е.  да се отнасям към ближния както към самия себе си – това се нарича любов.

Работя върху нея срещу своя егоизъм. Това е особена сила в мен, която постоянно се съпротивлява на това. Така става сблъсък между две сили, действащи в две различни посоки. Желанието привлича наслаждението към себе си, но над него е екранът (силата на моето съпротивление), който избутва наслаждението и е готов да се откаже от него.

И тогава от взаимодействието на тези две сили мога да разбера какво е това истинска любов към чужд човек, а не към собственото ми дете, моето куче или моето тяло.

А колкото повече се развивам, омразата ми към ближния постоянно расте – но над нея развивам силата на любовта. Само това и се нарича любов, ако тя се издига над омразата. Както е казано: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Благодарение на сблъсъка на двете противоположни свойства, творението е способно да придобие свойството на Твореца. Иначе това би било невъзможно и ние завинаги бихме останали в природата, с която сме били създадени.

Ако искаме да бъдем творения (нивраим), т.е. самостоятелни личности, намиращи се извън (бар) Твореца, и в същото време да постигнем Неговите свойства и високо състояние, трябва да изградим в себе си такъв противодействащ механизъм. В него ще действат винаги две противоположни сили: силата на желанието за наслаждение и на желанието за отдаване, което изграждаме сами над своя егоизъм – любов над ненавистта.

От урока по статия на Рабаш, 01.06.2012

[79576]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Нито минута без обединение

Posted on.4th юни, 2012 at 09:16

конгресс, группаВъпрос: Колко време трябва да продължи семинара, тъй като настъпва момент, когато силите са на изчерпване?

Отговор: На последния семинар усетих, че централната група загря и достигна до общо движение, до започване на работата по обединение едва след 50–та минута.

Това е липса на подготовка и надежда, че аз ще сътворя нещо.

А аз нищо не мога да сътворя. Само предлагам темата, подтиквам, настройвам всички, като музикален инструмент, а вашата работа е да свирите. Но вие не успяхте да се настроите бързо и да се разсвирите.

За да осъществите това, трябва да се изолирате от самите себе си, да се докоснете до другите, да се съберете заедно, да си представите, че всички сте пресовани в едно тясно пространство. След това трябва малко да се отдръпнете и да запълните мястото с любов така, че да останете напълно единни и чрез това обединение да започнете обсъждането.

А тук до началото на обсъждането нямаше никакво обединение, никаква подготовка към семинара, независимо, че преди това обсъждахме такава тема. Всички излязоха в почивка и почивката изтри всичко. Като цяло, публиката не беше подготвена!

Хората трябва да отиват на семинар като на особено събитие. Те трябва да разбират как да се подготвят за него и да се включват към него. Трябва да преживяват всяка една минута, ако тя минава без обединение, с помощта на което те обсъждат и започват да усещат онова, за което говорят.

От виртуалния урок, 27.05.2012

[79601]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Практическо обединение | Add Comment/Ask Question→

 

Колко струва поправянето ми

Posted on.3rd юни, 2012 at 11:51

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво трябва да заплатя на Твореца за моето поправяне, сякаш плащам на доктора за операцията? Каква работа се очаква от мен?

Отговор: От теб се иска само да се обединиш – в нашия свят друго няма. Тази работа за учудване е проста. Плащаш със своите усилия: трябва да се обединиш с всички и да обикнеш всички, за да можеш от любов към творението да достигнеш да любов към Твореца. Стреми се да достигнеш до великото обобщаване на Тора: ”възлюби ближния като самия себе си” – обобщаване, което включва всичко в себе си, и ще се напълниш с Тора, със светлината на Безкрайността.

Това ни се струва толкова просто, но е най-трудното за нас. Може много дълго време да се въртиш около тази точка, сякаш куче гони опашката си, без да ти достигат силите за обединение. Ще намираш различни причини да отлагаш за следващия ден и да поставяш различни условия.

Човек не постига сам обединението, но трябва да се стреми към него и да действа заради него. Да допуснем, аз те прегръщам без да изпитвам към теб никакви симпатии, но тъкмо затова съм те избрал. Тъй като чувствам доколко това действие е противно на моето желание. И тогава тази разлика между действието и желанието привлича светлината, която ми донася новото желание.

Известно е, че хората осиновяват чужди деца, а след това прилагат за тях толкова усилия, че започват да ги обичат като свои собствени. Ако човек се жени за жена с дете, то трябва да приложи повече усилия, отколкото ако детето беше негово. Защото ако детето е мое, то от само себе си ще усети, че съм му баща. Но чуждото дете не ме смята за баща и аз знам, че то не е мое дете, и затова трябва да вложа в него много повече усилия. Боя се, че то ще ме пренебрегва, ще ме ненавижда – тъй като ми е чуждо.

Но благодарение на това, че влагам в него много повече, започвам да го обичам като родно, в което не съм вложил толкова. Всичко се определя от приложените усилия, така че няма какво да се прави, трябва да се работи.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 31.05.2012

[79509]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Даряване и получаване

Posted on.3rd юни, 2012 at 11:45

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: С какво даряването на Тора се различава от получаването на Тора в контекста на празника Шавуот?

Отговор: Тора се връчва свише, а дали долу я получават – това е въпрос. Затова Шавуот се нарича празник на даряването на Тора: ако си изминал предварителните етапи на подготовка, ти се дава шанс – подаряват ти Тора и трябва да я приемеш, да я получиш при определени условия.

По описанието на събитията виждаме, че не е достатъчно просто да стигнем до планината Синай – трябва още да видим, че това е планината на ненавистта (сина). Казано иначе, връщаме се от дясната линия в лявата. Би ни се сторило, че това не ни е нужно след бягството от Египет, когато вече сме се отделили от егоизма. Но Тора не се дава просто така: трябва отново да събудя в себе си ”Египет” – своето зло начало – и заставайки срещу тази планина, да го съединя с Твореца, със светлината, която може да ме поправи.

И тогава виждам условия, проявяващи се срещу светлината и моя егоизъм, виждам какви отношения трябва да се установят между тях, за да може ”тъмнината да засияе като светлина”, за да може моят егоизъм да се уподоби на светлината, напълно обличайки се в отдаване.

За това безусловно трябва да получа много сили за отдаване отвън, защото ги нямам и няма да ги имам. Как да ги получа? Готов съм да се обединя с всички другари в условията на поръчителство и тогава това ще ми придаде връзка с общата сила за отдаване – с други думи, с висшата светлина или Твореца. Така се разкрива главното условие: ако го приемем, ще тръгнем към светлината, към живота, а ако не – тук ще бъде ”мястото на нашето погребение”. Това е условието за поръчителство – анулирам се единствено за да се обединя.

Ако приемам това средство, т.е. поръчителството и целта на творението – взаимното поправяне на всички желания за отдаване, до сплотяването в едно цяло на принципа ”Исраел, Тора и Творецът са едно”, тогава получавам методиката, ръководството, наречено ”Тора”.

А по-нататък навлизам в пустинята и започвам да се поправям. Всеки път ми се разкриват все нови части от Египет в лявата линия, всеки път намирам в себе си нарушения, грешки, злосторничество – и ги поправям, издигайки се на степента Бина. Когато все пак се изкача на това стъпало след ”четиридесет години в пустинята”, тогава ще имам право да работя с егоистичното желание, получавайки, за да отдавам. Това вече е работа в земята Исраел – т.е. в желанието устремено направо към Твореца (яшар – Ел).

Осъществявайки тези поправяния, построявам Храма – особен съсъд, в който привличам светлината, възвръщаща към Източника и към напълване със светлина. Така достигам до края на своето поправяне.

А след това веднага се пробуждат новите желания, които не се отнасят към Исраел. От къде са се появили в мен? Работата е в това, че аз не съм имал предвид всички желания, отбирайки и поправяйки само част от тях, за да включа Малхут в Бина, и нищо повече от това. Сега, когато се пробуждат желанията на самата Малхут, виждам, моят Храм стои в земята на Исраел, т.е. в Малхут, която се е присъединила към Бина. Но това не е достатъчно. Тъй като трябва да разпространяваме алтруистичното желание на целия свят, да върна Малхут от степента Бина на своя ”територия”.

По такъв начин, Третият храм ще се изгради от желанията на целия свят, които преминават през пълното поправяне. От тук е ясно: всички събития на нашата история са били само подготовка за окончателното поправяне, което ние днес осъществяваме.

От урока по писмо на Рабаш, 25.05.2012

[79012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

« Предишна страница — Следваща страница »