Въпрос: Какво е това Шхина?

Отговор: Шхина – това са всички желания, създадени от Твореца, обединени в едно желание и намиращи се в подобие и сливане с Твореца, в същото въздействие, като Него. Тоест, желанието за наслаждение напълно е поправено за отдаване.

Но по отношение на нас, Шхина се намира в ”прахта”. Творецът е създал желанието за наслаждаване и го е довел до окончателното поправяне: Последното, третото поправено състояние на творението вече съществува. Но ние сякаш се намираме извън тази Шхина – такова скритие ни покрива, мъгла, илюзия.

Затова се чувстваме така, сякаш не принадлежим към това общо поправено желание и ни се налага много да работим, за да се обединим с него. Представи си, че освен теб всички останали са съвършено поправени. А ти виждаш целия свят като развален. Затова трябва да поправиш възприятието си и да се присъединиш към целия останал свят, към Шхина.

Трябва да помолиш Твореца да те направи подобен на Него – и това означава, че принадлежиш към Шхина. Но как да помолиш, тъй като това не може да стане изкуствено? Молбата излиза от дълбините на сърцето, така че не е възможно да я спреш.

Представи си, че желанията на твоето сърце биха се виждали на голям екран на показ пред всички. Сякаш към твоето сърце са прикрепили датчик, който рисува кардиограма, показвайки на всички какво ти желаеш, всичките ти мисли за обкръжаващите, мечтите ти за бъдещето. А ти не можеш да спреш това излъчване и нямаш власт над сърцето си.

Видимо би се засрамил много, ако отнасяш тези желания към себе си. Но ако ги отнасяш към Твореца, знаейки, че Той ти изпраща това, то ти не би се срамувал. И тогава не би се притеснявал от събуждащите се желания в сърцето ти. Срамуваш се само от онова, което си могъл да направиш за поправянето на сърцето си, но не си го направил.

И тогава започваш да проверяваш точно това. Виждаш, че Творецът ти изпраща различни състояния, кара те да мислиш за подлизурство, кражби, убийства, насилие, да излъжеш всички и да се възползваш. Такива картини би видял, ако показваха на екран сърцето ти. Но всички тези мисли се пробуждат в теб отгоре и не ти си им стопанин.

А заедно с това, би видял, че си имал възможността да направиш всяка една картина, подобна на Твореца, но не си се възползвал. И сега се срамуваш, че не си я поправил и не си помолил за нейното поправяне. Възможно е дори да не си се опитвал да поправяш нещо, а може би си се опитвал и си разбрал, че това не е по силите ти, но не си се обърнал за помощ към Твореца.

Всички тези състояния, които си могъл да поправиш и не си поправил, сега предизвикват срам в теб. Тъкмо това предизвиква в теб срама, а не ужасните картини, разкриващи се в сърцето ти, които идват отгоре.

Ако опитваш с всичко, с което разполагаш, да се уподобиш на Твореца, започваш да разкриваш всички детайли: откъде идва това, за какво, как да поискам помощ… Но ако нямаш намерение да се поправиш, дори не приемаш тази изпратена пратка и не разбираш какво идва при теб.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 31.05.2012

[79451]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, ”Шестстотин хиляди души”: Казано е, че съществуват 600 хиляди души, и всяка душа се е разделила на множество искри. А как да разбираме това? Тъй като духовното не се дели на части, и изначално нищо не е било създадено освен една душа – Адам Ришон.

От една страна, пред човек се представя картината на разбития и раздробен свят, а от друга страна, му е ясно, че самият той е разбит и раздробен отвътре – и затова вижда света такъв. Казано е, че поправяйки себе си, човек скланя себе си и целия свят към оправдание. По такъв начин, когато идвам до моя личен край на поправяне, целият свят трябва да бъде поправен в моите очите. Сега, съзирайки себе си, виждам света развален – такъв ми го рисуват моите пороци. И обратното, поправяйки се, скланям себе си и целия свят към съвършенство. Тъй като аз самият съм светът, който виждам – едно и също е. Светът е същността на моите съсъди – желанията.

А как са другите хора? Съществуват ли или не? Достигат ли и те края на поправянето? Или това зависи само от мен, а останалите ми съдействат по пътя? Възможно ли е това да е справедливо в отношенията между всички? Или други няма, и аз се намирам пред своя собствен разбит съсъд, представящ ми се като група от хора – егоисти, които ми противостоят? Значи само трябва да ги присъединя към себе си?

Накратко, как се съчетават частното и цялото? Може би наистина пред мен е моят собствен съсъд и в целия свят няма нищо друго, освен една душа, в която трябва само да се разкрие светлината на Твореца?

Значи ако проникнете по-дълбоко в своята душа, там ще разкриете този съсъд, в единството на всичките му части, в духовното му взаимодействие с Твореца. Ще се развее мнимата картина с милиардите хора и сплотявайки всички в една душа, ще видя, че няма никой освен Него.

А дотогава, светът ще се раздробява в моето възприятие като самостоятелни части на много отделни души…

От урока ”600 хиляди души”, 29.05.2012

[79262]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Неразбираемо е защо в съвременния човек, който не иска да има деца, изведнъж се появява такова желание.

Отговор: Именно благодарение на това, че създавайки връзки на любов, въпреки изолацията и отблъскването, ние се съединяваме с целия свят и започваме да разбираме каква вътрешна сила е заключена в тези отношения. Виждаме колко ни напълва отдаването на другите хора.

В резултат, жената ще поиска да постигне същите отношения с мъжа – с един конкретен мъж, а не с някой от случайните срещи, както става в наше време. Така ще създадат взаимна връзка и ще съградят семейство, но вече на духовно ниво, а не заради биологични или сексуални усещания.

И в такова семейство те ще почувстват, че могат да направят добавка на едно още по-високо ниво, защото човек се учи да се съединява със света.

Винаги сме живели егоистично: егоистично получавайки или егоистично отдавайки. Но полека целия свят се ориентира към алтруистични намерения: отначало към отдаване заради отдаване, а след това и към получаване заради отдаване. Осъзнаваме, че има смисъл да достигнем до такова получаване, че още повече да увеличим нашето отдаване.

Сега изглежда недостижимо, но съгласно скоростта на нашето развитие това бъдеще се приближава много бързо. Разбира се, невъзможно е да се разбере докато, човек не се промени. Но  променяйки се всеки път по малко, започваме все повече да разбираме степента, на която се намираме, та и над нея.

Мисля, че според степента на поправяне, човек става все по-интегрален и свързан с останалите, отнасящ се към другите с любов, отдаване, взаимно разбиране и поръчителство. В същата степен се променя и неговото отношение към противоположния пол, към жизнения спътник, към семейната връзка, към децата.

Нали ние още никога не сме усещали какво означава любов! Действали сме съгласно своите природни инстинкти и спрямо тях сме си избирали най-подходящия партньор. Но чак след като се научим да обичаме над своя егоизъм, ще можем да се сближаваме на основата на вътрешното чувство.

Природата ни задължава да установим тези глобални отношения за целия свят. Тогава и на противоположния пол ще гледаме не на животинско, телесно ниво, в което семейните рамки вече са се разрушили. Ще влизаме в семеен съюз на по-високо, духовно ниво и ще създаваме други връзки чрез взаимно отдаване.

При това взаимно отдаване в мен ще се появи ново отношение към съпругата, а и в нея към мен, така, че между нас ще възникне връзка, за която е казано: „Мъж и жена – Творецът се разкрива между тях“, тоест особена връзка. И вече благодарение на нея  ще започнем да мислим за деца. Това е съвършено ново семейство, не се връщаме към това, което е било, а издигаме нашата връзка от материалното, телесно ниво – на нивото на душите, духовното.

Семейството остава в този вид: мъж, жена, деца – но смисълът и целта на неговото съществуване стават съвсем други.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77087]

Filed under: Възпитание, Духовността на жената, Мъжът и жената | 1 коментар →

 

Ние растем само за сметка на обкръжението, като деца, вземащи пример от възрастните. Доколкото оценявам своето обкръжение, дотолкова то ще може да ми служи за пример. А ако ми се струва, че ме обкръжават обикновени хора, които с нищо не са по-добри от мен, то на какво мога да се науча от тях?

Ако работя над себе си, над своя егоизъм, за да възвелича другарите, то ги приемам като посланици на Твореца. Тъй като освен човекът, съществува само Творец, както е казано: ”няма никой освен Него”. И в такова обкръжение мога да раста.

А израствам именно с разбирането, че няма никой освен Твореца. През цялото време трябва да се виждам в съприкосновение с Твореца и изхождайки от това, да проверявам какви свойства и мисли ме отделят от Него, ”на думи” и основно ”в действие”.

Това се влива в молба, молитва, тъй като човекът започва да се бои, че може да се изключи от мислите и от някое, дори и най-първото, най-слабото усещане за връзка с Твореца. Ако веднъж в живота ми се отдаде да напипам тънката нишка, свързваща ме с Твореца, то трябва да се грижа тя да не се прекъсне и да не изчезне. Никакви пречки не могат да ме лишат от съзнанието, че съм свързан с Твореца с тази тънка нишка.

Такъв страх започва да живее в мен и затова всички неприятности и проблеми, възникващи в мен странични мисли, желания, обърквания – аз приемам като помощ от срещуположното. Виждам, че всичко това ми го изпраща Творецът, за да ми помогне да преодолея проблема и да усили нашата връзка. Тъй като аз сам не мога да преодолея никакви препятствия и съм принуден да моля Твореца да ми помогне. И тогава Творецът ми дава сили и вместо една свързваща ни нишка, имам вече две!

А след това идва още една пречка, благодарение на която получавам третата нишка. И така постепенно тези нишки започват да се сплитат в дебело въже, здраво завързващо ме към Твореца.

Излиза, че не трябва да се моля да умрат всички тези ”разкриващи се грешници”, т.е. да изчезнат всички тези пречки. В противен случай, от какво ще изградя връзката си с Твореца? Трябва да моля грешниците да се разкаят и да се върнат при Твореца, т.е. да използвам тези пречки и да се издигам над тях, да укрепвам контакта с Твореца.

Ако постоянно се грижа за това, да запазя и усиля свързващата ни нишка, то тя постепенно се превръща в тръба, по която до мен достига жизнената енергия.

Отначало получавам жизнена сила само от едно усещане на своята връзка. Но след това започвам да изучавам нейния характер, различни лица, превръщания. Събирам опит: какви пречки са преминали, как съм ги преодолял, благодарение на каква молитва, как Творецът ми е създавал тези пречки, за да ги превърне в свързваща ни нишка. Така изучавам поведението на Твореца спрямо мен, обръщайки отрицателните състояния в положителни.

Работя на контраста между черно и бяло: или виждам сърдитото лице на Твореца на фона на някаква пречка, или Неговия добър и мил поглед. Така започвам да го опознавам по тези два погледа, с една дума, като баща, който понякога се обръща към сина си с добро и усмихнато лице, с любящ поглед, а понякога гледа строго, и така го възпитава.

Така постоянно усилвам нашата връзка, а нивото на тази връзка определят стъпалата на тази стълба. Отначало тази връзка е много слаба, само колкото да се закачиш и да я запазиш, като зародиша в майката. Но след това човек започва да действа доста по-активно, което се нарича ”захранване”. А след това той става ”възрастен”, т.е. умее съзнателно да използва тази връзка, пробуждайки я повече или по-малко и получавайки чрез нея светлина с определената цел.

И всичко това зависи доколко човек се придържа към групата, която му подсигурява поддръжката, той постоянно да се учи. Тогава от малките, космати нишки, образуващи се от неговите непрестанни усилия да не се прекъсне за нито един миг, се изгражда такава връзка, която води човека към разкриване. Но цялата работа започва от трепетния страх да не се прекъсне връзката на човек с Твореца.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 30.05.2012

[79358]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Отгоре, от съвършеното състояние се спуска стълба, разделяща света на стъпала, а светлината на порции, чак до нашия свят – до пълното скриване. Скритията са създадени, за да може, растейки, да ги напълваме с нашето осъзнаване, със своите усилия и работа.

Вместо да използваме получаващите желания, трябва да започнем работа с отдаващите, тоест да се наслаждаваме не заради себе си, а заради отдаването. Благодарение на това, човек придобива свобода и независимост, знание и усещане, което се намира в света на Твореца, във висшия свят.

А за да докарат човек до такова състояние, започвайки от определен момент на неговото развитие, който настъпва в наши дни, на него започват да му показват скритието, някаква мъгла, объркване, безсилие. Имаме усещането, че вече не можем с отминали свойства и сили да напредваме, разчитайки желанията си, усилията си, да планираме действията си и да постигаме успехи.

Няма за къде да се стремим, защото върху света е паднала сянка. Но тази сянка всъщност е скритието, която трябва да компенсираме и да запълним със своите усилия. Знаем, че това скритие ни се дава преднамерено – не за да ни отблъснат от добрата цел, а напротив, като помощ, за да ни доведат до доброто, но осъзнато, чувствено, като разбиращи, възрастни хора.

И съответно, трябва да определим подходящата форма за напредване, да си изясним какво се иска от нас, как да организираме всички средства, които ще ни издигнат над скритието. Не отменяме скритието, а се издигаме над него.

Всичко зависи от това, как човек възприема своите състояния. И тук както е казано: „Да помогне човек на ближния” – групата трябва да даде на всеки сили и постоянно да му напомня, че ”Няма никой освен Твореца”, и че трябва да се изкачваме по стъпалата на отдаването с вяра над знанието.

И тогава тези скрития ще се превърнат в сянка на светостта, благодарение на която придобиваме желание за отдаване, наричани свети. Ако ние и цялата група забравяме за това, то това вече е проблем. Тъй като вече не прилагаме усилия да се издигнем над скритието, не му благодарим, не го приемаме като желано, като трамплин за подем. Вместо това се сърдим на скритието и молим то, както и всички неприятности в живота ни, да бъде премахнато.

Скритието може да бъде много силно, но човек трябва да помни, че няма никой освен Творецът. А от него самия се иска само правилно да установи връзки с групата, за да издигне молба и да привлече светлината, възвръщаща ни към Източника, и тогава той ще постигне сливане над скритието. По такъв път той ще напредва.

В противен случай, това ще стане за него сянка на нечистите егоистически сили, която ще го доведе до голямо падение и няма да му позволи правилно да реализира себе си. Каквото и да се случи, трябва отново да се издигаме и да започваме всичко отначало. И главното е да си очертаем рамка: ред на обучението, работа в групата, която при всякакви условия да напомня на човека, че негово задължение е да отдели своята сянка от нечистата сянка на клипа.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 28.05.2012

[79182]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Баал Сулам, „Въведение в книгата Зоар„, п.33: Въпреки че всички образи и изменения започват и завършват във възприятието на душите, всяко проявление на Твореца създава въображаема картина, сякаш всички те се намират в Него самия. Творецът прави това, за да разшири и увеличи максимално тяхното постижение, в съответствие с плана на сътворението: „за да достави наслаждение на Своите създания“.

Разликата между мен и желаната картина, която си представям, трябва да се изпълни със знания. Необходимо е да влагаме сили в разбирането, прозрението и анализа – по този начин увеличавам своите съсъди.

В крайна сметка, постигаме реалност, 620 пъти по-голяма от първоначалната и тази добавка идва от главата на парцуфа. Желанието, създадено от Твореца, е същото, но към него добавям разбиране, постижение и по този начин качествено увеличавам егото си. Така че, постигам вече не това, което съм получил от Твореца, а Него самия.

Въпрос: Ако запълня тази празнина със знание, каква е тогава ролята на чувствата?

Отговор: Творецът желае за нас само едно – да формираме разум над чувствата, за да разберем, да познаем, да Го разкрием. Разбира се, по този начин разширяваме и нашите сетивни съсъди – тъй като разумът влияе на чувствата: ако знам от Кого получавам наслаждение, то нараства 620 пъти повече.

Преди ми предлагаха вкусен бонбон, а аз не исках да го опитам. Но изведнъж се оказва, че ми го е дал някой, който аз много уважавам – и бонбонът веднага придобива за мен различен вкус.

Всичко зависи от отношението. Например, ако ти сервират хубаво, отлежало вино от запасите, и дори ти разкажат неговата история, ти ще се опияняваш от аромата и ще се наслаждаваш на всяка глътка. Но какво, ако изведнъж се окаже грешка: налели са ти вино от друга бъчва, предназначена за обикновен супермаркет?

Нашите вкусове и предпочитания са базирани на ценностната ни система. Това, което ценя, то придобива за мен вкус. А след това, по този вкус оценявам и други неща. И обратно, без предварително формирано отношение, като компютър без софтуер – съм просто „метал“. Разбира се, че съм наследил набор от вкусове, но главна роля играе именно напълването на моите желания, което определя за тях реда на приоритетите.

Така че, 620-кратната добавка ми осигурява рационално отношение, осъзнаване на този, Който ме наслаждава.

Въпрос: Как да изградя правилно отношение, ако пред себе си виждам картина, която е съвършено противоположна на правилния порядък на приоритетите?

Отговор: Тази картина ми е дадена специално за поправяне. Трябва да придавам значение на Този, Който ми е изпратил тази неправилна форма, която позволява да бъде поправена. Без разбита мозайка, не бих могъл да събера разпръснатите парчета и не бих придобил в хода на работата съзнанието на Художник.

Полагам усилия да събера парчетата и в крайна сметка, събирайки оригиналната картина, да открия нейното послание: „Обичам те“. И сега вече знам Кой ми казва това и какво означават думите Му.

От урока по статията „Шестстотин хиляди души“, 29.05.2012

[79259]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Когато искам да се явя на изпит или да кандидатствам за работа, в мен автоматично се появява страстна „молитва“, силно влечение към желания резултат. Защо и  по пътя към Твореца това не се случва?

Отговор: С други думи, кога в теб се появява истинската причина за молба към Твореца? Да допуснем, че с теб се е случило нещо много неприятно. Например причинили са ти обида, и дори такава, че си готов да потънеш в дън земя, стига да не се появи пред другите. И при това нищо не можеш да направиш. В такова напълно безнадеждно състояние, получаваш „подарък свише“ – започваш да чувстваш, че няма никой освен Него, че Творецът ти го е изпратил с определена цел: трябва само да се обърнеш към Него и да помолиш това да не се случи.

Обръщаш се към Него с тази молба и изведнъж чувстваш срам: „Какво искам? Да избегна нещастието? Или все пак да бъда с Твореца? Нека са страха и срама, ако само по този начин съм свързан с Него“.

Така напредваме: нужен ни е страха от нашето собствено егоистично желание, с което не мога да се справя – и тогава наистина Творецът ни е нужен.

Готов ли си за това? Искаш ли това да се случи? Но без възражения и облекчения.

Въпрос: Значи от намесата не може да се избяга?

Отговор: Присъедини се към групата и заедно с другарите си ще полетиш напред като ракета. Защото тогава вместо срам и други „животински“ неприятности, ще получиш повече пречки, причинени от неспособността да обичаш другарите си, да се обединиш с тях. Трябва да полагаш усилия, но не може да се постигне това.

Така или иначе пречките са необходими. Защото няма да се обърнеш към Твореца, докато не видиш и най-малка възможност да поправиш себе си по друг начин. Само пълната безпомощност ражда в тебе молба към Него. Което означава, че трябва да повишаваме своето желание, стремежът към единство, издигайки го над всичко останало. Тогава ти  откриваш, че можеш да постигнеш всичко, което искаш – само не и това. И разликата между стремеж и реалност ще предизвика в теб вик към Твореца.

Въпрос: Какво трябва да се случи в групата, че ситуацията да е достигнала необходимото загряване?

Отговор: Прилагай всички възможни усилия и изисквай групата да работи върху себе си. Именно това се нарича „поръчителство“.

От урока по статията „Поръчителство“, 30.05.2012

[79340]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

В нашия стремеж да се издигнем над егоизма си, за да съответстваме на природата, на нейните свойства отдаване и любов, трябва да се пазим от отлагане на своето поправяне “за по-късно“, към което ни подтиква егоизмът ни, чувствайки нашето съпротивление на него. Отлагащият своето поправяне от “днес“ за “утре“ едва след много години разкрива грешката си в липсата на напредък.

Причината за този пропуск е в пренебрегването на усилията за любов към другарите – необходимо и достатъчно средство, за да поправим нашия егоизъм.

Нужно е да осъзнаем каква велика сила е скрита в единството на групата и във всеки от другарите – тъй като имаме работа не с другарите и с групата, а с великата природна сила, в която се намира всеки един от нас и само илюзията за света около нас и неговите части ни объркват и скриват от нас великите сили и свойства на природата, нейната система за нашето управление, за да достигне всеки един от нас свойствата ѝ отдаване и любов.

И ако съединим във видението, във всеки преставител на природата, нашите сили, то в това братско събрание, в любовта и дружбата ще разкрием силите, изменящи ни до подобие с висшата сила на природата.

(По писмото от книгата “Плодовете на мъдростта“, стр55, писмо 13, 1925 г., откъс)

[79150]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

Проучване (С. Боулз, икономист, Института Санта-Фе) „Икономичесо стимулиране и морал“:

Икономическите стимули могат отрицателно да повлияят на морала. Насърчаването на егоистично поведение подкопава моралните мотиви за избор. Взаимодействието на морални и икономически стимули не е само сбор от тях. Икономическото стимулиране намалява ефекта на моралните мотиви в случаите:

1 – преобладаване на егоистични мотиви над моралните – изравняване на алтруистичните мотиви.

2 – наличието на предишен опит, предопределящ отношението към моралните действия.

3 – нарушение на собственото чувство за полезност при предозиране на икономическите стимули.

4 – индивидуалните нагласи на участниците.

Ако насърчаваме икономически алтруистичните действия, след отмяна на стимулацията, старанието рязко спада.

Ако в едно общество е разрешено заради ползата да се експлоатират моралните задължения – те губят стойността си.

Ако човек получава удоволствие от действията, добавянето на възнаграждение към действието влошава резултата, тъй като човек започва да мисли, че получаването на облаги – е главното.

Икономическо стимулиране с включване на морални принципи (като се предполага, че в егоистичните действия има и обществена полза) – е много ефективно.

Ако работникът усети доверието на началника към него, неговото отдаване се увеличава, а ако вижда липса на доверие, отдаването намалява.

Забележка: Всичко казано по-горе, не нарушава основния икономически принцип, установен още през XVIII в. от Д. Юм,  че законите и управлението трябва да изхождат от това, че всички хора са безскрупулни мошеници, интересуващи се единственно от личната изгода. Макар, че с егоистичните мотиви, ефективни се оказват и гражданската и алтруистична мотивация, но те се основават на същия този егоизъм и като цяло не са алтруистични.

Съответно на тези 4 пункта, са  нашите четири определения:

Получаването за себе си – явен егоизъм

Отдаването, но с изгода за себе си – скрит егоизъм

Отдаване за благото на другите – скрит алтруизъм

Получаване за благото на другите – явен алтруизъм

[79158]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Становище (О. Гадецки, психолог, ръководител на проекта „Психология на Третото Хилядолетие“): Глобалната криза – е криза на светоусещането. Съзнанието на хората стана потребителско и егоистично. В природата няма криза – няма гладна мравка, няма птица, която да не може да създаде семейство.

Природата живее по законите на Вселената, и в животните няма свобода и силата да променят тези закони. Човек има свобода, която той  ползва егоистично – „светът за мен“, а не „аз – част от света“.

А катаклизмите в природата са реакция на природата на човешкото общество, природата се съпротивлява. Кризата е състояние на дефицит, когато всичко е малко, това е дефектното съзнание на хората.

Поради това е необходимо да променим своя начин на мислене, като се започне с промени в отношенията. Ако променим етиката на взаимоотношенията, реалността веднага ще стане различна.

Съпрузите трябва да разберат, че няма нищо по-скъпо от близкия, да сме отворени един за друг. Да очакваш нещо от някой друг – е също егоистично, потребителско съзнание. На другия гледаме като на средство за задовлетворяване на своите нужди. Поне в условията на криза си струва да се откажем от дадената постановка. В крайна сметка нямаме друг по-близък човек!

Свобода на избора има, и именно затова говорим с вас сега.

Вместо „аз живея, за да си построя къща“, кризата ни призовава навътре, в себе си – да знам защо живея в този свят? Вътре ние имаме реални ценности, заради които си струва наистина да живеем.

Време е да започнем да ги търсим.

Забележка: Психологията вече не помага, защото не позволява на човек да се издигне над природата си, а да се ограничим с еснафски „напредък“ няма да помогне. Няма да намерим нищо вътре в себе си, освен отвратителни егоистични свойства. Ако няма метод за привличане на поправящата външна сила (светлината, О“М), няма спасение. Затова може би именно психолозите могат по-бързо да разберат прекрасното свойство на Кабала, позволяващо да се привлече специална сила на природата, способна да ни промени в равновесие с нея.

[79081]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→