Въпрос: Какво означава да отдаваш на друг по времето, когато само се подготвяш да влезеш в духовния свят?

Отговор: Това означава да правиш всичко, на което си способен, за да се свържеш с другите и за сметка на тази връзка да разкриеш общата отдаваща сила. Но именно затова, че изпълняваш Неговото желание да се разкрие на творенията. За това те трябва да подготвят алтруистично желание, в което ще се разкрие силата на отдаване на Твореца. Творенията ще открият нуждата от любов, а Творецът ще се разкрие като Любов.
За да се свържа с ближния, ми е нужен екран. В противен случай, няма да мога да се свържа с никого, тъй като желая да погълна всичко за себе си. Затова не си мисли, че си способен сам на обединение – нас ни обединява висшата светлина. Тя слага пред мен екран на моя собствен егоизъм и ме издига над него – там където се докосва чувствителността на моето сърце, концентрацията на желанията. И там, в пространството над него, се настанява източникът на всичките ми желания, стремежи и цели. С една дума, като майка, която сякаш излиза от себе си и живее вътре в своето дете.
Такова отношение се нарича ”права линия” (йошер), а до този момент моето желание е било ”кръгло”(игулим). Според това, доколко от тези кръгове мога да създам вярно намерение относно ближния, дотолкова това означава, че съм построил ”правата линия”.
Сега се намирам във вярното желание, но то е подобно на обкръжаващата светлина, на кръговете. Тук сякаш е заключен парадоксът. В своя егоизъм аз съм подобен на светлината – светлината е кръгла в своето отдаване, и аз съм кръгъл егоист, отворен за всички.
Но в моята работа аз съм като права линия, която е противоположна на светлината, тъй като светлината е кръгла. Тогава как да се съединим един с друг? Кръговете и правата линия се свързват чрез съкращението,  направено от  самите тях. Благодарение на него, у тях се появява обща точка, чрез която те осъществяват контакт.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 07.06.2012

[79995]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Каква е основната идея на интегралната методика, която можем да предложим на широките кръгове?

Отговор: Идеята е много проста: всичко може да се реши само с помощта на обединението, защото това е основен закон на Природата.
Сега той открито се проявява пред нас във всички съществуващи системи, включително и в тези, които са създадени изкуствено от нас. Това показва, че самите ние вътрешно ставаме интегрално свързани и няма къде да се денем: системите на природата, която все повече и повече се включва в нас, ни оказват натиск чрез екологията и чрез други фактори. Излиза, че нямаме друг изход, трябва сами да се уподобим на тези системи.
Идеята е много проста. Тя не е взета от „главата” или в резултат на каквито и да е умозаключения, а от изследването на природата. Искате ли да се убедите в това? Заповядайте, всичко това може да бъде потвърдено от хиляди учени от различни области на науката, техниката, психологията, политологията.
Въпрос: А какво представлява правилното съединение?
Отговор: Правилно съединение – е разбирането за взаимно участие в нашето земно общежитие. Ние постепенно се съединяваме. Хайде да започнем да се променяме в такова направление. Тогава ще можем да се устроим правилно.
Хората, в общи линии, разбират това, защото то тече чрез масовата информация, то виси във въздуха, от това няма къде да се избяга. Виждаме как са взаимосвързани страните в Европа и какъв голям проблем е, че те не могат да си взаимодействат правилно, независимо, че изглеждат взаимосвързани. Единственият фактор е човекът, който се явява източник на неравновесие, източник на забавяне. А всички системи вече са интегрални.
От беседата за интегралното възпитание, 20.05.2012

[80074]

Filed under: Възпитание | Add Comment/Ask Question→

Заключение (Л.Литовченко, психолог): По данни на СЗО, самоубийствата заемат 4 място като причина за смъртността, след сърдечно-съдовите заболявания, рака и травматизма. В света повече от 1000 души на ден се самоубиват.

Дефицит на внимание: животът днес доказва, че институцията на семейството се разпада, появиха се граждански и фиктивни бракове, а децата – ничии. Преди бракът е бил гаранция за семейна крепост: едни са добивали средства за препитание, а други – отглеждали и възпитавали децата, а заедно са се грижели за възрастните си родители.

Днес е честа замяната на любов към кучетата, а след това към децата. Семейството престана да се грижи за паметта на рода си, разкъсва се връзката между поколенията, липсва достоен пример за подражание. Семейният живот се замени от компютъра.

Децата през годините изпитват емоционално-хладно отношение към родителите си. Емоционалната студенина на родителите към децата е причина за увеличаване на изоставянето на деца, на сексуалната злоупотреба с деца. На детето му липсва одобрение, за да бъде уверено в живота, уверено, че постъпва правилно.

Резултатът е забавяне в изработването на самоконтрол на емоциите и поведението. В началното училище такова одобрение в обучението децата очакват от учителя. Но ако учителят възприема ученика само като обект на труда си, не го вижда като човек, ученикът се чувства объркан: как да живее, когато и у дома, и в училище той никому не е нужен. Има нужда да умре. Тийнейджърите не могат да простят жестокостта и унижението.

Забележка: Егоизмът стигна до семейството и разрушаването му е последната брънка в унищожаването на егоистичното ни общество. След това ние или ще прогледнем за поправяне и възстановяване, или ще стигнем до това чрез световна война.

[80192]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо човека си мисли, че може да напредва със собствени сили, а не с помощта на обкръжението?

Отговор: Човек предпочита да разчита на собствените си сили, защото те работят, запознати с неговите егоистични методи. Съгласно егоистичното си желание, той не се стреми да се обърне към висшата светлина, възвръщаща към източника, а мисли, че сам ще се справи, благодарение на своите усилия и знания. Той счита себе си за достатъчно умен и силен, за да преодолее всички препятствия и да получи награда.

На него не му е необходима за това светлината, не му е нужен Творецът. Когато се чувства силен, той пренебрегва връзката с висшата сила, дори да си представи, че тя съществува. Той започва да си представя, че е свързан с някой висш, единствено заради някаква заплаха в този свят или страх от наказание в бъдещия свят, след смъртта, т.е. когато не може да се справи със собствени сили.

Ако беше уверен, че сам ще успее да напълни егоистичното си желание, нямаше да му трябва никаква висша сила. Но когато в човек се пробужда искра, от същата природа на висшата светлина, не е възможно да я удовлетвориш, ако не си свързан с висшата сила и не получиш от нея допълнително напълване.

Искра не е просто частицата, отсечена от висшата светлина и поставена в мен. Искрата е най-слабото сияние, което може да бъде само от светлината или от Твореца, спускащо се в човек – начало на разкриване на Твореца в мен. Това е началото на човека (Адам) в мен, подобно (доме) на Твореца.

Тази искра трябва да съчетая с желанието за наслаждение, за да могат да бъдат в хармония, в правилна връзка. Това е моята работа, докато вместо искра, не ми се разкрие Твореца, а вместо малко желание за наслаждение – огромно, и те не достигнат до пълно сливане.

Разкрива се една мъничка частица от Твореца – и това се нарича събудила се в мен духовна искра. Разкрива се малка част от огромно желание за наслаждение – събуждат се земните ми страсти за храна, секс, семейство, богатство, власт, знание.

Разликата между естествените ми желания и искрата е в това, че желанието изисква да се наслаждавам заради самия себе си, а искрата – да наслаждавам другите, да отдавам. Те противоречат едно на друго и затова човек, който е почувствал такава искра, по начало губи главата си.

Той чувства раздвоение, защото желанието да се наслади го дърпа в този свят, където са всички егоистични напълвания. А искрата на желанието за отдаване, разкривайки се, го пренася в напълно различно измерение, макар той да не знае къде е и какво е то. Той не се тревожи за това, какво се случва в този свят, а го привлича нещо по-възвишено, неземно.

В резултат на това искрата го води на специално място, където може да я реализира – това е мястото, където желанието на Твореца се разкрива с голяма сила. Това място се нарича кабалистична група.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.06.2012

[80081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво означава да работиш с вяра над знанието?

Отговор: Работа с вяра над знанието – е отдаване. Тоест искам да приема формата на отдаващия, на Твореца, да стана любящ, да изоставя своя егоизъм и да се отдам на благото на ближния, да се обединя с останалите, за да изляза извън себе си, навън. Това означава, че ценя отдаването повече от своите собствени свойства за получаване.
Преди всичко, искам да се откъсна от властта на своето егоистично желание и да се издигна над него. Това означава, че бягам от Египетското робство и постигам свойството Бина над Малхут. А когато стана свободен и се издигна над своето его, което повече не може да ме хване за краката и да ме върне обратно, сега дори мога да започна да работя с това желание вътре в него.
Стадиите на зародиша: (ибур) и захранването (еника) – са издигане над своето желание за наслаждаване. А възрастното състояние (мохин)  – това вече е работа вътре в желанието. Работата над желанието за наслаждаване върви в трепет, в отдаване заради самото отдаване (хафец хесед), в свойствата на Бина, включване в Твореца, в Неговата сянка, сякаш младенец, притиснал се до майка си и напълно отпуснат в ръцете и за сметка на тази получаваща сила да се издигне над своя егоизъм.
А след това, когато детето порасне, то вече само може да се обърне към своя егоизъм и да започне да работи с него. Това се нарича завръщане с любов.
От урок по статия на Рабаш, 04.06.2012

[79817]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Поправянето ни се състои в това, да достигнем единство между всички разбити съсъди – и тогава ще поправим общия съсъд. Единството трябва да бъде съвършено, уникално, многостранно. Ние не просто сглобяваме мозайката на двуизмерната картина.

Защото от разбиването разбираме, че съсъдите са се включили един в друг и няма нито една разбита част, в която да не влизат и останалите. Всяка случайна част е отделена от цялото, защото е загубила естествената си способност да бъде заедно с останалите. Ето това е разбитото в нея. И сега, с помощта на висшата светлина, тя трябва сама да придобие такава способност.
По-рано знаех, че съм свързан с няколко части, намиращи се около мен – като в обикновената мозайка. Трябваше само да се нагодя с онези, с които имаме обща ”граница” – и това осигуряваше благополучието на целия ни ”сектор”.
Но сега нищо вече не е така, сега аз присъствам във всички. Казано иначе, задължен съм да участвам в обединението между всички, в спойката на случайни две части. Само си помислете за какъв механизъм става дума: всичките му детайли са интегрално споени помежду си, как може да има такова нещо?
И затова, за да започнем сглобяването, включващо измервания, чувствени възприятия, взаимно участие на стотици милиарди различни комбинации – ни дават тази идея във вид на закон за поръчителството, който можем да спазваме дори на най-ниското стъпало. Като за начало, не съм задължен да установявам връзка с останалите части, които всъщност не са седем милиарда, а безброй по количество. И доколкото всяка една от тях е включена във всички, дотолкова случайно включване към когото и да било веднага се превръща в свят на Безкрайността.
По такъв начин, законът за поръчителството, под формата на който кабалистите ни поднасят методиката на обединението – е обикновен начин за реализация, позволяващ ни без объркване да осъществим не особено сложни, поетапни действия по пътя на поправянето. Днес не можем да се занимаваме със собствената вътрешна ”механика” – до нея ще достигнем по-късно, на принципа ”От Твоите действия ще Те познаем”. Вместо това се занимаваме с външни, достъпни неща, които можем да разпознаваме, за да напредваме.
Това е то поръчителството: без да се задълбочавам, което би ме лишило от възможността да поправя себе си и света, единствено трябва да бъда поръчител на онова, което ще се случи между нас. В това трябва да виждаме щастливата възможност: кабалистите нарочно са ни връчили методиката за поправяне в толкова опростен вид.
От урок по статията ”Поръчителство”, 06.06.2012

[79922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как се изгражда отношението към негативните страни на живота, без да се гледа на естествените чувства, които те предизвикват?

Отговор: Ако си включен в група, то би подходил към всичко правилно – във всяка ситуация, на всяко стъпало. Трябва да се скланя глава пред групата, да издигаш в очите си другарите като най-великите хора на поколението и да се обединяваш с тях, за да се генерира общата сила на поръчителството. Именно, изхождайки от тази сила, а не от самия себе си, трябва да се анализира ставащото. Защото, това вече е силата на отдаване, близка до светлината, до нейните свойства. Тя трябва да стане и моята отправна точка. Ако започна пътя от собственото си естество, то накъде ли ще се отправя? Назад – към своята “помийна яма”? Не, аз трябва да се обръщам към светлината, като стоя наблизо до нея.

Въпрос: Защо не е възможно започнатото да се завърши с един похват?

Отговор: Ако всичко беше така просто, тогава ти какво би правил в живота? В Пророците е казано: “В онзи ден ще се търси вината на Израел, но няма такава”. Казано иначе, ние ще търсим греховете и няма да ги намерим. А когато няма нищо повече за поправянето ти – това също е голяма беда. Любовта не може да мине без малко търкания. И така е с всичко.

В крайна сметка, всичко ще придобие завършен вид, ако правилно се присъединявам към другарите. Защото, благодарение на това, аз вярно ще усещам и ще възприемам случващото се, вярно ще се отнасям към своето състояние, към светлината и поправянето. Главното за мен е да се вкореня в групата. Такъв подход е подходящ за всяка ситуация, за старите и за новичките.

От урок по статията “Поръчителство”, 06.06.2012

[79913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: И все пак, защо така отделяте Кабала от религията?

Отговор: Кабала произхожда от разкриването на вавилонския жрец Авраам на закона на природата „Да доведе човечеството до свойството „Обичай ближния, както себе си“. С тази съзнателна цел той създал група от свои привърженици и последователи – тази група се разрастнала до големината на народ и се нарече народа на Израел и съществувала в свойството на взаимна любов до 1 в н.е.

Около 2000 години, след повече от хиляда годишно съществуване в любов, народът изпаднал във взаимна омраза, което му причинявало такива страдания.

В свойството си на взаимна любов, всички били подобни на светлината – общата контролираща сила на природата и всеки усещал Вселената „хоризонтална“, виждал нейното управление, причините, процесите и целта. Усещането и разбирането на това, което се случва давали на всеки усещане за контакт с Твореца.

Но след падането в егоизма, вместо цялата Вселена хората започнали да чувстват само картината на този свят. На мястото на общия закон „Обичай ближния“ се появили заповедите на религиите, които не задължавали да се изпълнява основния закон на Природата/Твореца „Обичай ближния, както себе си“. Появила се възможност за устройване в егоистчни взаимоотношения и в същото време с надежда за награда, не както преди, в усещане на Твореца, а „в рая, в този свят“.

[80022]

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→

Изследване (Университетът Емори, Джорджия) е доказало, че при четене мозъкът реагира на описанието на миризми и движения така, както ако са истински. По време на озвучаването на думи, които изразяват процес на действие (тласкам, хвърлям, забавлявам се, счупвам) настъпила дейност в двигателната зона на кората на мозъка, координираща движенията на тялото. За мозъка няма разлика, когато човек вижда някой процес или чете за него: във всеки отделен случай се стимулират един и същи неврологични области.

Реплика: Съществуваме като вечни творения във вечното пространство, от което усещаме фрагменти, в съответствие с нашето развитие. Кабала е предназначена да ни изгради до пълното разкриване на всичко, което съществува. По степента на развитие променяме усещането за себе си и външния свят, до усещането на всичко съществуващо в единно цяло съоръжение – до безкрайността на всичко. В момента преминаваме етап на преход от усещанията на нашето измерение (триизмерно, време-движение-място-източник на съществуване) в десетизмерно (три линии, Ц“Б и пр.), а след това, в края на поправянето, в безмерно.

[79936]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво e вяра в науката Кабала?

Отговор: Вярата е отдаване над получаването. Ние използваме силата на вярата, защото в човек не съществува сила на отдаване – той трябва да я получи от Твореца. Поради въздействието на висшата светлина върху човека, в него се създава способност да отдава.

Това е като магнит, задържащ парче метал. Способността да отдава се запазва в човека само защото той е под въздействието на висшата светлина и затова тя се нарича вяра. В крайна сметка, той трябва да се пропие с тези впечатления свише и тогава ще бъде в състояние да изпълнява алтруистични действия, безкористни сметки. Защото това се нарича вяра.

Ако отдаването беше за сметка на неговите собствени сили, то не би се наричало вяра. Но тя съществува само при условие, че висшата светлина предава на човека своето свойство и създава в него способността да отдава. Свойството отдаване в творението произлиза от неговото подобие с висшата светлина, от стремежа към висшето, и затова се нарича вяра.

От урока по статия на Рабаш, 04.06.2012

[79811]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→