Изследване (университет Аалто и PET-Център, Турку): Преживяването на силни емоции синхронизира мозъчната дейност на различни хора. Когато всички членове на групата делят общо емоционално състояние, техният мозък и тяло обработват информацията за околната среда по еднакъв начин. Човешките емоции са много заразителни. Емоциите обединяват хората.

Съвместното преживяване на емоционални състояния синхронизира соматичната система, която събира информация за състоянието на организма и околната среда, и я предава на сензорните области на главния мозък. Този механизъм позволява автоматична синхронизация с другите хора, което облекчава социалното взаимодействие и изпълняването на групови действия.

Реплика: Последните изследвания поясняват мнението на кабалистите за това, че всички ние сме части на единна система. В днешно време тази система се проявява все по-отчетливо като всеобща интегрална връзка между всички хора и между частите на природата изобщо. Но нашият егоизъм не е интегрален и затова не можем да се държим правилно в разкриващата ни се интегрална връзка. Това противоречие между интегралната система на връзка между всички части на природата и обществото, и нашия егоизъм е причина за кризата. Решението е едно – да поправим егоизма – да го направим също интегрален. Това именно се явява предметът на интегралното възпитание.

[80025]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как може да се потърси помощ за преодоляване на скритието, ако в това време човек не чувства никакви желания, сякаш е мъртъв?

Отговор: Скритието се дава, за да можеш от него да се молиш. И в това скритие ”праведниците ще минат по пътищата на Твореца, а грешниците ще паднат”. А освен скритията, могат да се появят и други проблеми, още по-лоши.

Скритието е безсилие и лошо настроение, когато не виждаш към кого да се обърнеш за помощ, не чувстваш никакви мисли и желания в правилната посока. Сякаш си попаднал в пълна тъмнина и си се ударил в стената.

Но трябва да разберем, че тъкмо това е мястото за работа. И ако по някакъв начин си спомниш, че се намираш в скритие, то можеш да се издигнеш от него. Така се отваря точката на вътрешното разбиване. Тук има само психологическа бариера, която би преодолял, но сякаш не намираш сили в себе си.

Всъщност можеш да направиш това. Ако се пречупиш и преодолееш тази чисто психическа бариера, и вземеш книгата в ръце, ще откриеш, че Творецът нарочно ти е приготвил такова състояние. И от тази точка ще достигнеш до ново разбиране и ще направиш още една крачка напред. От такива точки се образува напредъкът ни, правата линия.

[80616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Трябва да достигнем такива висоти, че да работим над своя егоизъм и той да не ни пречи. Издигаме се над него и ставаме напълно свободни от него. И тогава за човека не остават никакви ограничения.

А докато моят егоизъм ми пречи, това е ”помощ от противното”, тъй като ми позволява да разкривам нови желания, проблеми, всякакви недостатъци в мен. Това ме кара да работя и да действам, пробужда в мен различни усещания, промяна на състоянията.

Ако това го нямаше, нашето състояние щеше да бъде безнадеждно. Затова е казано, ”колкото е по-голям човек, толкова е по-голям егоизмът му”. Когато напредва, човек разкрива желанието за наслаждение, но в малък обем – а вътре в това желание разкрива все повече детайли, много тънки нюанси, предизвикващи в него доста силни впечатления. Това се нарича голямо желание за наслаждение.

Творецът е създал желанието за наслаждение – нещо, което Му е чуждо, и на нас също. Но това ни дава да усетим едно понятие: нашата откъснатост от Твореца, като ”нещо от нищото” (еш ми айн). Освен това, в желанието за наслаждение няма нищо друго – само това единствено свойство, нито грам друго желание. Творецът е създал единствено тази характерна точка, появила ”от нищото”, нещо съвършено отделно.

И от тази отделна точка после започва да се развива желанието за наслаждение, сякаш се развива спирала. Всичко, което в това желание, излизащо от точката ”нещо от нищото” – се развива от Твореца, но само в обратна форма, с една дума анти -свят.

Тъй като в действителност всичко, освен тази точка ”нещо от нищото”, е Творецът. А ”нещото от нищото” е повратната точка в нашия разум и чувства, които през цялото време трябва да поправяме.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Доброто образование е когато хората получават знания заедно с обясненията, които са готови да усвоят. Тъй като в детска възраст се сблъскваме с много факти, на които не получаваме конкретен отговор, и те остават в нас, подобно на вируси, и после е невъзможно да се отървем от тях. Подсъзнателно използваме този „багаж” от факти, смятайки ги за верни, а всъщност те са лъжливи и често ни препъват.

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Kаква е все пак моята свободна воля, ако над всичко доминира предопределението, съдбата или Божията воля?

Отговор: На нивото на нашия свят, човек спокойно може да бъде фаталист, защото не извършва никакво свободно действие, нито с желание, или мисъл, или физически. Но ни е дадена свобода на волята само в едно: да получим специална среда (група) с неестественото желание да постигне свойството отдаване и любов към целия свят. Това е специално желание и се нарича Човек, а всички други наши желания се наричат Животно.

[80321]

Filed under: Въпрос-отговор, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

В началото на „Предговора към книгата Зоар“ Баал а-Сулам изброява пет въпроса:

1. Каква е нашата същност?

2. Каква е ролята ни в дългата поредица на действителността, от която сме малки връзки?

3. Чувстваме се низши и разбити, но нима от Творецът, който ни е създал не трябва да идват загрижени действия.?

4. Как би могъл Творецът да осъди Своите творения на такива страдания?

5. Как от Вечния, без начало или край, са могли да възникнат творения, които са преходни, тленни и погрешни?

Много са размишлявали над това в продължение на векове, откакто човечеството се е осъзнало. И пред нашето поколение стоят все същите въпросителни. Така и не достигнахме до разбиране, а всъщност става дума за фундаментални въпроси, засягащи самата същност на битието ни: Защо живеем? В какво е смисъла на живота? Каква е неговата причина? Какъв процес е заложен в него? Имаме ли свобода на волята? Каква е целта, пред която сме изправени? Сляпа ли е природата или действа по програма? Можем ли да я променим?

А освен това, има въпроси, свързани с Писанието: ако Творецът е добър, тогава къде е Неговото благословление? В някакъв бъдещ свят? Но кой го е виждал?

Накратко казано, освен животинския етап, на който ние трябва да предвиждаме основните си нужди, тези въпроси обхващат цялата реалност.

Въпрос: Малко са тези, които си задават такива въпроси…

Отговор: Това е отделен проблем – хората не знаят как да мислят за главното. Но подсъзнателно, тези теми без съмнение, ги безпокоят. Още повече днес.

А и въобще, нима е имало в историята човек, който да не се е питал:

– Защо страдам?

А между другото – какво има да се чудим:

– Страдаш, защото се чувстваш зле.

– А защо се чувствам зле?

– А защо трябва да ти е добре? Ти предполагаш, че „добре“ – е нормалното състояние, а всичко, което е по-лошо – е нарушено? Откъде ти хрумна? Може би вярваш в Твореца? Макар, че откъде знаеш, какво е Той и че Той е добър? Въз основа на какво се изненадваш, когато ти се чувстваш зле? Може би „лошо“ – е естественото състояние в света.

Така, по всеки възпрос, който човек си задава, издигайки се над грижите за насъщния хляб, непременно се крият всички тези основни, принципни затруднения, макар и в завоалиран вид. Хайде да ги открехнем поне малко.

1. Разбира се, че човек не пита: „ Каква е нашата същност?“ Той го формулира по друг начин: „Кой съм аз? За какво и защо?“ Децата се замислят за това, а след това забравят. Но въпросите остават: Каква е ролята ни? Накъде ни води историческия процес на развитие? Има ли той някаква цел? Подчинена ли е еволюцията на случайността или следва някакъв план?

2. Ние откриваме, че всички части на природата са тясно свързани – и не спонтанно, а разумно, и този разумът надвишава нашето разбиране. Но в крайна сметка, ние сме следствие на природата и е трудно да схванем и мизерно парче от нейната обща картина.

Така че хората се питат: ако наблюдаваме последователен процес, подчинен на дълбоката мъдрост на природата и разбира се, водещ до определена цел – тогава кой съм и какво съм аз? Накъде вървя? Откъде е произлязъл живота? От друга планета? А там – откъде? Някои се тревожат, че слънцето ще угасне след милиард години или че Земята ще се сблъска с някое небесно тяло. „Нека това не се случи на мен, но какво ще стане с човечеството?“ Не трябва да се смеем на такива тревоги.

3. Ние сме изключително ограничени, но все пак ни се иска да знаем. А от друга страна, гледайки себе си, виждаме собствения си недъг. И това е така, ако направим сравнение с величието на Природата, с нейната мощ, красота и съвършенство, с чудесните ландшафти, още неопорочени от човека, със звездни шатри над него. Вгледай се във великолепието на Вселената, проникни с мислен поглед върху структурата на ДНК или атома – и ще завидиш на видяното. Ние – сме малки, замислени прекалено много за себе си глупаци. Всичко, което преживяваме е само зрънце, отсеяно от голямата картина.

Оглеждайки се, виждаме навсякъде необятната мъдрост и неразделната взаимовръзка. Удивително, как всички части на природата се поддържат взаимно, докато ние ги водим към унищожение, без дори да разбираме, че с това унищожаваме себе си. Колкото и да си вирим гордо носа, в действителност Природата ни снабдява и ни храни. Нищо не идва от въздуха. Храна, вода, дрехи – всичко получаваме от нея, отвръщайки на доброто с разрушение. Това свидетества само за глупостта ни.

И излиза, че всичко в света е съвършено и само ние сме порочни. Но как може така, че от всички елементи на Природата именно нас да ни застига такъв недостатък? Ние не просто разрушаваме света – а рушим своето най-близко бъдеще и не искаме да се замислим за това. Дори и да знае, че утре ще умре, човек не се спира, не може сам себе си да удържи и да измине оставащия му път до неизбежната гилотина.

Природата изцяло властва над неживото, растително и животинско ниво, но над тях нейната власт не е абсолютна, тя ни е предоставила свобода на волята. Защо използваме тази свобода да опорочим себе си още повече? Вместо да се възползвам от своята независимост за благо, да стана Човек с главна буква, прекрасен и благодетелен за себе си и другите, аз напротив, разрушавам, всичко що е възможно. За какво ми е такава свобода?

4. Защо страдаме, ако съвършената Природа ни е приготвила такава прекрасна цел?

5. И накрая, как от съвършения Творец са могли да произлязат преходни, тленни и дефектни създания, раждащи се в мъка, живеещи в страдание и умиращи мъчително? Целият живот на човек преминава в гонитба за наслаждения, които никога не му се дават в ръцете? Едва успял да се захване за нещо, той веднага преминава към грижа за това, с какво ще се наслаждава в следващия момент. Никога не се насищаме напълно и дори и да се удовлетворяваме за малко, то не е завинаги. След всяко наслаждение настъпва пустота и ние през цялото време тичаме след миражи…

По такъв начин, въпросите изброени от Баал а-Сулам, в една или друга степен тревожат всеки и ще ни се наложи да намерим техните отговори.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 14.06.2012

[80528]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Баал а-Сулам, „Същност на науката кабала„: Науката кабала представлява причинно-следствена последователност на низхождането на висшите сили, подчиняващи се на постоянни и абсолютни закони, свързани помежду си и насочени към една възвишена, но много скрита цел, наречена „разкриване божествеността на Твореца на Неговите творения в този свят“…

Дори едно малко животно е сложно съединение на много хиляди вече изследвани части и безброй неизвестни. Следователно, по аналогия може да се разбере многообразието на огромното множество различни отношения и връзки, които трябва да бъдат изследвани за постигане на тази възвишена цел.

Дори в нашия свят сложните системи се състоят от безброй елементи и взаимоотношения. Ние не можем да си представим пълната гама от съединения, които поддържат живота в тялото – и то измерени само за кратък период. Тази сложност произлиза не от нечия прищявка – нейната основа необратимо осигурява структурата на атомите и молекулите, причинявайки по-нататъшния ход на развитие и различни съединения, които образуват системите на организма: лимфна, кръвоносна, нервна и т.н. А в крайна сметка всички тези системи си взаимодействат хармонично.

Така се развива организмът. Необходимо е да се  поддържа физиологичния живот, макар и на минимално ниво, за да се издигнем от него до духовното битие .

Същото е и в духовното. Само че там, сложността и взаимодействието, са безкрайно високо. Традиционната наука изучава само една малка част от нашия свят, а кабалистите възприемат явленията, прониквайки в тяхната дълбочина до самото дъно, до обикновената светлина и съсъда.

Въпреки това е невъзможно да бъде изразено с думи, така че да можем да си представим нещо. И затова кабалистите се ограничават до азбучни принципи, описвайки парцуфи, линии, окръжности, светлини, съсъди, сфирот, решимот и т.н. Говорейки за световете, за системите на святост и нечистота, те не искат да объркват хората, не се задълбочават и просто пренасят елементарните връзки от първоизточниците – на адаптиран език, разбираем само от тези, които имат духовно постижение.

И без това, разкрилите се кабалистични източници причиниха голямо объркване, откакто хората извадиха от тук някои цитати и изображения, опитвайки се да ги свържат с нашия свят. Така се появиха книги с описания на различни „чудодейни“ средства, сериозно възпрепятстващи правилното, точно и чисто разбиране на духовния свят. В резултат на това, широката публика просто се обърква. Знанията, които кабалистите са искали да предадат един на друг, попадат на погрешни получатели, изкривяват се и се превръщат  в „заместители“ от различен вид.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 08.06.2012

[80344]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment/Ask Question→

За да разберем, какво е молитва, е необходимо, от разнообразието на преминалия опит, да си представим състояние, противоположно на светостта, в което човек усеща себе си мъртъв. Обзема го завист, честолюбие, желание да властва, материалните желания на обикновения егоист към храната, секса, семейството. Той чувства, че е станал роб на тези желания, чрез които се проявява властта на висшата сила.

А заедно с това осъзнава, доколко това състояние е противоположно на отдаването, на грижата за интересите на ближния и на Твореца, което трябва да бъде над всякакви сметки за самия себе си, за своите роднини – за всичко, което не се отнася до разкриването на духовното.

Целта на сътворението е разкриването на Твореца от неговите създания. И ако човек избира тази цел в качеството на своята мисия, заради която трябва да работи, “като вол под хомота и магаре под товара”, за да стане само преходно звено, най-малкият изпълнител, който не получава никакво възнаграждение – това означава, че той се обръща с правилната молитва. И даже не знае, че е предизвикал разкриването и най-вече не желае да получи от него изгода – достатъчно му е възможността да работи без всякаква компенсация.

Такова отношение се разкрива в нас, благодарение на въздействието на светлината в различните състояния, от което започваме все повече да оценяваме и да почитаме тъмнината. Колкото повече противоречиви състояния се разкриват в човека, толкова по-точно е изясняването му, по-остри са мислите и усещанията, на основата на които, той вече е готов да се обърне към Твореца с молба за своето спасение.

Защото всяка молитва произлиза от отчаянието – от това, че е попаднал във властта на егоистичните мисли за самия себе си, вместо да мисли за разкриването на Твореца на творенията , на “добрия и творящия добро”.

Затова, ако човек правилно се ориентира, то достига състоянието, в което всяко негово желание работи само за разкриване на Твореца в желанията на творенията, на Малхут и Шхина. Това се нарича молитва “осемнадесет благословения” (шмона-есре): девет стъпала на пряката и девет стъпала на отразената светлина. Така човек достига до истинската молитва.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 10.06.2012

[80177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Някои хора смятат, че могат да постигнат Твореца като се самоизмъчват, като сами се поставят в положението да страдат. Но на Твореца не са му нужни нашите страдания, той не ни ги изпраща. Ние ги усещаме, защото, съгласно природата на творението, светлината и желанието са противоположни. И разкривайки тази противоположност, човек трябва да разбере, че това усещане ни се дава единствено, за да се издигнем над него. То е само знак, да усетим нашата противоположност и раздяла с Твореца.

Преди всичко трябва да благодарим, че получаваме такъв знак, и колкото се може по-бързо да се отделим от това горчиво чувство. Тъй като, желаейки или не, осъзнато или неосъзнато, с тези неприятни усещания ние вече обвиняваме Твореца – източника на всичко, случващо се с нас. И затова се озовавам откъснат от Него, противоположен и се наричам грешник.

Трябва да се стремим само към светли усещания, към приближаване до Твореца. А ако човек търси страданията, то това е от гордост. Тъй като си мисли, че за страданията му се полага възнаграждение, отплата, възвисяване. Това се случва от неразбиране на цялостната система на реалността.

Творецът се нарича добър и носещ блага, и ни желае добро и благо. Целта на творението се състои в наслаждаването и Творецът е създал творението, за да го наслади. И затова, ако в някой момент си почувствал нещо неприятно, трябва да го използваш за напредване и да оправдаеш Твореца за сметка на това, че се чувстваш в абсолютно добро състояние.

Не можем да целуваме пръчката, която ни бие и да я обичаме – това е измама и лицемерие. Ако човек работи правилно, то се издига с помощта на обкръжението и по нова скала на ценностите, благодарение на това, че с всеки изминал път все повече цени свойството отдаване.

Той използва всеки миг, когато има възможността да се издигне, т.е. вижда, че още не е достигнал пълното усещане за съвършенство, заключено в отдаването на абсолютно добрия Творец. Той не се успокоява нито за миг, тъй като неговата цел е да достави удоволствие на Твореца, а не грижата за собствените приятни и неприятни усещания. Той напредва през цялото време и използва и добрите, и не добрите си впечатления, за да може точно да изясни какво още може да подобри, за постигане на отдаването.

Така човек върви и постепенно се издига над тъмнината, над неприятните усещания, които възникват в него всеки път. Тъй като те посочват неговото отделяне от Твореца, недостига на сливане. И затова той е благодарен за всички тези открития – чрез това се разкриват грешниците в него, които той може да пребори, т.е. да се издигне над тях, към сливане.

И тогава, цялото това разкриващо се зло ще стане благо за него, подарък. С радост ще посреща тъмнината, предварително подготвяйки се за нея във вярното обкръжение. Във всеки миг, когато се разкрие тъмнината в неговите усещания, разбирания, той ще търси какво още е останало в него непоправено.

Той не търси страданието – той търси черните детайли в своето възприятие, за да ги поправи. Тъй като предварително се е приготвил за поправяне, а не да страда напразно, което е много глупаво.

Тук действа съвсем друг разчет по отношение на всички събития, случващи се с човек в света. Той възприема всичко като средство за издигане над пречките и достигане до сливане. Това означава, че той се издига на планината на Твореца. През целия си път се пази да не би случайното неприятно усещане да продължи повече от един миг и тук се издига над него, благодарение на неговата висока оценка. Защото човек го възприема като сигнал, като трамплин за издигане, Възможност да оправдае Твореца, да се издигне над това усещане към отдаване.

А това зависи от усещането на важността на целта, на величието на Твореца. Тогава той високо ще цени средствата, които до сега са му се разкривали в обратна, отрицателна форма, давайки му възможността да изгради себе си над тях. Той трябва да ги обърне от плюс на минус и тогава вместо дълбоката яма ще издигне висока планина.

[80255]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Баал Сулам „Поръчителство“: С тази взаимна отговорност всеки член на обществото е освободен от грижи за поддържане на своето съществуване и може изцяло да съблюдава заповедта „обичай ближния както себе си“, да дава всичко, от което другият се нуждае.

Това означава, че ще получим толкова голямо удоволствие в своите усещания, че в материалния живот няма да се нуждаем от нищо друго, освен от необходимото за потдържане на съществуването ни, така както животните не се нуждаят от сладки неща, а само от необходимата за тях храна. Ако нашите желания, които не са на животинско ниво, престанат да ни объркват и се изкачим на ниво „Човек”,  ще се освободим от цялото излишество, което замърсява Земята, и ще оставим само това, от което имаме истинска необходимост, основните нужди за живота на тялото.

Човек вече не се грижи за собсвеното си съществуване, както пояснихме, защото е заобиколен от шестстотин хиляди другари, които са готови да му предоставят необходимите грижи.

Чрез съединение с другите постигаме удовлетворение на равнище „Човек”, подобно на Твореца. Тогава, разбира се, не мислим за личното си удовлетворение, а само за най-необходимото. Разкриваме Твореца във връзката с другите и затова е разбираемо влагането на всички наши усилия за удовлетворяване нуждите на ближния. За това е казано „Аз живея сред моя народ“.

Грижовното общество повишава важноста на обединението в моите очи и осигурява усещане за сигурност, че няма да ми липсват основните неща, което ще ми позволи да се грижа за всички останали.

След време това също ще отмине и ще получа всичко, благодарение на обединението на обществото. Няма да бъде необходимо да виждам системата, която дава доказателства за любовта и загриженоста към тези, които са около мен. Любовта, която чувствам към тях, ще запълни цялата празнота.

4-та част от Ежедневния Урок по Кабала 5/31/12 „Поръчителство“

[79445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→