Някои хора смятат, че могат да постигнат Твореца като се самоизмъчват, като сами се поставят в положението да страдат. Но на Твореца не са му нужни нашите страдания, той не ни ги изпраща. Ние ги усещаме, защото, съгласно природата на творението, светлината и желанието са противоположни. И разкривайки тази противоположност, човек трябва да разбере, че това усещане ни се дава единствено, за да се издигнем над него. То е само знак, да усетим нашата противоположност и раздяла с Твореца.

Преди всичко трябва да благодарим, че получаваме такъв знак, и колкото се може по-бързо да се отделим от това горчиво чувство. Тъй като, желаейки или не, осъзнато или неосъзнато, с тези неприятни усещания ние вече обвиняваме Твореца – източника на всичко, случващо се с нас. И затова се озовавам откъснат от Него, противоположен и се наричам грешник.

Трябва да се стремим само към светли усещания, към приближаване до Твореца. А ако човек търси страданията, то това е от гордост. Тъй като си мисли, че за страданията му се полага възнаграждение, отплата, възвисяване. Това се случва от неразбиране на цялостната система на реалността.

Творецът се нарича добър и носещ блага, и ни желае добро и благо. Целта на творението се състои в наслаждаването и Творецът е създал творението, за да го наслади. И затова, ако в някой момент си почувствал нещо неприятно, трябва да го използваш за напредване и да оправдаеш Твореца за сметка на това, че се чувстваш в абсолютно добро състояние.

Не можем да целуваме пръчката, която ни бие и да я обичаме – това е измама и лицемерие. Ако човек работи правилно, то се издига с помощта на обкръжението и по нова скала на ценностите, благодарение на това, че с всеки изминал път все повече цени свойството отдаване.

Той използва всеки миг, когато има възможността да се издигне, т.е. вижда, че още не е достигнал пълното усещане за съвършенство, заключено в отдаването на абсолютно добрия Творец. Той не се успокоява нито за миг, тъй като неговата цел е да достави удоволствие на Твореца, а не грижата за собствените приятни и неприятни усещания. Той напредва през цялото време и използва и добрите, и не добрите си впечатления, за да може точно да изясни какво още може да подобри, за постигане на отдаването.

Така човек върви и постепенно се издига над тъмнината, над неприятните усещания, които възникват в него всеки път. Тъй като те посочват неговото отделяне от Твореца, недостига на сливане. И затова той е благодарен за всички тези открития – чрез това се разкриват грешниците в него, които той може да пребори, т.е. да се издигне над тях, към сливане.

И тогава, цялото това разкриващо се зло ще стане благо за него, подарък. С радост ще посреща тъмнината, предварително подготвяйки се за нея във вярното обкръжение. Във всеки миг, когато се разкрие тъмнината в неговите усещания, разбирания, той ще търси какво още е останало в него непоправено.

Той не търси страданието – той търси черните детайли в своето възприятие, за да ги поправи. Тъй като предварително се е приготвил за поправяне, а не да страда напразно, което е много глупаво.

Тук действа съвсем друг разчет по отношение на всички събития, случващи се с човек в света. Той възприема всичко като средство за издигане над пречките и достигане до сливане. Това означава, че той се издига на планината на Твореца. През целия си път се пази да не би случайното неприятно усещане да продължи повече от един миг и тук се издига над него, благодарение на неговата висока оценка. Защото човек го възприема като сигнал, като трамплин за издигане, Възможност да оправдае Твореца, да се издигне над това усещане към отдаване.

А това зависи от усещането на важността на целта, на величието на Твореца. Тогава той високо ще цени средствата, които до сега са му се разкривали в обратна, отрицателна форма, давайки му възможността да изгради себе си над тях. Той трябва да ги обърне от плюс на минус и тогава вместо дълбоката яма ще издигне висока планина.