Няма нищо освен светлина и съсъд, желание. Светлината въздейства на желанията толкова, колкото да напреднат към поправяне, и на всеки етап ги пробужда. Но желанията, излезли от разбиването, което е предшествало нашето предходно състояние, възприемат светлината като удар, тревога, страх, безсилие, неопределеност – някакво неприятно и неразбираемо състояние.

Ако става дума за желанията от нулево, първо и второто стъпало – неживото, растителното и животинското ниво на развитие, то засега те не притежават свободна воля, нямат достатъчно развит егоизъм и затова само избягват от страданията към място, което им се струва по-добро.

Те действат послушно спрямо желанието си, над което засега не се е развил разум и не се е разкрила точката в сърцето. И затова бягат под ударите, като стадо, подкарано за клане, стремейки се натам, накъдето усещат по-малко страдания. Те се стремят да изоставят онова място, където се усеща най-голямата тъмнина, т.е. присъства най-голямата светлина. Но доколкото то е противоположно на егоистичното им желание, то там възниква голямо напрежение.

А някъде напред има област, където, по тяхно мнение, напрежението не е толкова силно и затова това поле ги изтиква натам, като под налягане – от голямата тъмнина на място, което обещава по-малко проблеми и беди. Така те напредват, без да се замислят и без свободен избор, а благодарение на силата на светлината, предвижваща ги през голямата тъмнина към по-малката.

А понякога дори светлината проблясва в бъдещето и ги примамва напред. Но настоящото състояние винаги им се струва по-лошо от предходното, и докато има накъде да се бяга – те бягат. Когато се развием до последното ниво, то губим надежда за бъдещето, което вече не ни предвещава повече свобода и комфорт. Започваме все повече да осъзнаваме безизходното текущо състояние и не знаем как да го поправим. Следващото състояние е неизвестно, тъмно и не е ясно накъде трябва да вървим.

Така е направено специално за да започнем сами да работим и да правим своите изводи, съгласно достигнатото ниво на развитие. И затова светлината сякаш приключва своята мисия. Тя ни е довела до стената, а сега ние трябва да се изкачим по нея! Сега се озовахме точно в такова състояние.

Трябва да търсим решение, за да не избягаме просто така, от големия натиск натам, накъдето е по-лесно и по-добре, с по-малко напрежение и проблеми. Защото нямаме повече възможност да напредваме по стария път, трябва да разберем, че може да се придвижваме по друг начин – с помощта на друг метод, за сметка на съединението.

Този напредък вече не е в оная плоскост, както по-рано, не праволинейно, последователно използване на егоизма, а използване на силите за съединение, силите на обществото. Това е съвсем друга сила – сила на отдаване, действаща в новото измерение.

Но и в това ново измерение ще ни се налага всеки път да напредваме от тъмнината към светлината. Само че, тъмнината е призована от това, че с текущото си състояние разкъсваме своето съединение, а ще усетим светлината, ако се съединяваме повече. Това напредване се постига, благодарение на нашето участие, осъзнаване на злото, за да се издигаме всеки път към единство.

От една страна, разкриващите се неприятности и проблеми ни помагат. А от друга страна, ние сами, осъзнато се стремим да напредваме, разбирайки защо така се случва и че е необходимо да се съединим. Благодарение на това, постигаме равновесие с природата и по-силно се свързваме с висшата сила.

От подготовката към урока, 14.08.2012

[85513]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Ако си се удостоил с благословията на Твореца, т.е. с духовен подем, когато си способен да се помолиш, да се учиш да работиш, то си задължен да вложиш всичките си сили. Ти чувстваш, че това изведнъж ти се удава – трябва веднага да използваш тази щастлива възможност, приложи всичките си усилия до краен предел. Понеже ще дойдат такива времена, когато няма да можеш дори да си мръднеш малкия пръст.

А освен това, трябва колкото се може повече да се влага в групата, с една дума като в банкова сметка, която ти се възвръща с голяма лихва, и то тъкмо тогава, когато имаш нужда. Това си е твое спестяване за черни дни: като добре зареден хладилник с продукти, като пенсия на старини, като медицинска осигуровка.

Ако нашият съсъд е получаващ, то той е способен да се запаси със сила, енергия, разбиране, готовност, за връзка с целта и да я запази за трудни времена. Работата е в това, че нашият съд се състои от две части: открита и скрита: Разкритата част – това е моето мъничко желание, което аз усещам в нашия свят: храна, секс, семейство, пари, почести, власт знания и накрая за десерт, мъничко от духовното.

Но моят истински съсъд е цялото творение: цялата нежива, растителна, животинска природа и хората, целият свят. Всичко това са мои желания. И ако аз влагам в тях, то това се връща при мен, дори без мое знание.

Затова, ако имам възможност да влагам в другите, струва си да го направя, тъй като без всякакво съмнение то ще се върне обратно при мен. И всичко, което влагам сега в тях, по някакъв начин се отнася към отдаването, тъй като аз ги усещам като чужди. Затова, злото, егоистично начало се нарича помощ срещу мен самия, тъй като то вече ми помага.

Ако работя с другарите си, със света, желая да вложа в тях своите сили и да ги отведа до доброто – то по такъв начин аз включвам своя съсъд в духовен смисъл, работейки срещу своя егоизъм. И съм способен да направя това просто механически. Не е важно какви намерения имам, защото в това време аз извършвам правилните действия. Такава голяма помощ ни оказва нашето его, работещо срещу нас.

От урока писма от Рабаш, 08.08.2012

[85168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Вие говорихте за взаимното поръчителство, като за щит на националната безопасност. А през тези дни ние се намираме в търсене на защита, безопасност, опора в условието на съществуващата неопределеност и заплаха на нашата държава. Какво се подразбира под взаимно поръчителство, което може да послужи като защитен щит за нашия народ и какви практически крачки ни съветвате да предприемем?

Отговор: Бих искал да се обърна към народа на Израел, подчертавайки един много важен момент, на който обикновено не обръщат особено внимание. Става дума за обединението между нас. И не за обичайното обединение, към което се стремим, съединявайки се, за да постигнем голям успех, с общи сили да победим врага и да преодолеем препятствията, а за онази възможност, която ни се открива с особена сила, която се нарича поръчителство.

Достигайки такова особено съединение, наричащо се взаимно поръчителство, когато всички стават поръчители един на друг и се обединяват като един човек с едно сърце, с една дума, като телесните органи, ние ще придобием особена сила, която ще ни стане надеждна защита. И това не е проста психологическа защита за наше успокоение, не за успокоение, че бедата е една за всички, и щом е за всички, то не е страшна. Ние не само ще можем да се защитим по-добре от ударите и да подготвим надежден тил в случай на война, а ще получим особена сила, която ще ни стане не щит, а наше оръжие.

Ние трябва да се радваме и вдъхновяваме от това, че ни се отваря такава възможност. Ако постигнем връзка, която се нарича поръчителство, то без съмнение ще победим. До такава степен, че да премахнем заплахата от война, да отстраним от пътя си тази опасност и от своето бъдеще.

Аз разглеждам този исторически момент от живота на нашата държава Израел, като преломна точка. Ако ние сега се обединяваме, то се издигаме на друго ниво като народ, като държава, особена сила. Ние наистина ще станем народът на Израел, който някога е възникнал в условията на поръчителството, както разбираме от Тора. Съединението между нас е било предварително условие, необходимо за да станем народ, стоейки пред планината Синай. Както е казано: ”Днес вие Ми станахте народ.”

Ако народът на Израел изпълнява условието за поръчителство, то той ще може да победи във всяка област, в която се появят проблеми пред него, да победи каквато и да е криза. Тъй като всички беди и проблеми, преследващи ни от времето на падението на Храма, са предизвикани само от това, че сме отслабвали взаимното поръчителство.

Силата на поръчителството обладава с такава голяма мощ, че е способна да поправи в нас всичките ни недостатъци и да отстрани всички препятствия пред нас. Затова, дайте да гледаме оптимистично напред и да виждаме пред нас доброто бъдеще, при условие, че се стремим към съединение помежду си, чак до стъпалото на поръчителството. И тогава няма за какво да се притесняваме, освен съединението да стане на такова ниво, че да е като органите на едно тяло.

И независимо, че всеки ще действа в своята особена форма, ние ще се съединим заради постигане на хармонията, която се нарича живот на общото тяло. Нека поискаме това да се случи! За това от нас не се изискват никакви физически действия – само вътрешни, за да се усетим в такова общество.

Затова такова действие носи много бърз, може да се каже, светкавичен резултат. Ако започнем още сега да напредваме в тази посока, то веднага ще усетим как между нас се заражда някаква особена, допълнителна сила, каквато никога до сега не сме усещали. Това е огромна сила, посредством която ще можем да разрешим всички проблеми.

Вместо да спорим и да се надпреварваме, да се препираме и караме, ние като едно дружно семейство ще седнем зад кръглата маса и заедно ще решим как да преодолеем всички проблеми, възникнали в нашето семейство. Как да се погрижим за старците, за младите, новородените, за възрастните – за всички членове на семейството ни. Ако така се отнасяме един към друг, ”като един човек с едно сърце” и си припомним, че ”целият Исраел са другари”, че сме ”братя” и сме задължени ”да обичаме ближния като самия себе си”, ако се върнем към условието за поръчителството, благодарение на което станахме народ, то може да бъдем уверени, че нито един враг няма да ни навреди и дори няма да се надигне срещу нас. А ако някъде дори се появат някакви проблеми – това ще е знак, че не ни достига поръчителство.

Затова, нека от този момент да започнем да гледаме на своя живот с пълната надежда за добро бъдеще – при условие, че постоянно ще се грижим да сме свързани като братя, когато целият народ – това е едно семейство. По такъв начин ще победим.

От 56–та беседа за новия живот, 12.08.2012

[85451]

Filed under: Движението "Поръчителство", Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Обществото – това не сме аз и не ти, а това, което създаваме заедно между нас, в нашите съвместни добри взаимооношения. Това е образът на Адам – Човека.

Започвайки да трансформираме целия си живот, за да поддържаме максимално този образ, ние осъзнаваме, че дори за днешния ни живот не ни е нужно повече от това, правилно, разумно да съществуваме, но най-важното – между нас да съществува правилна, висша съобщност, над нас.

Освен това, тя се поддържа лесно, защото всички бързат към нея. Чувствам от всички същото отношение към това общество, към тази група, към Адам, каквото е и моето. И това ми влияе постоянно, поддържа ме.

Това се нарича закон за всеобщото поръчителство, когато всеки от нас, действайки по този начин, осъзнава, че подкрепя останалите. В стремежа си нагоре към общия ни знаменател той показва на всички останали, колко много се стреми към това и показва пример на другите. И ние, съответно на това взаимно се подкрепяме, много лесно се издигаме и ставаме напълно включени в общността със сърце и разум.

А животинското ни ниво остава на едно ниво по-надолу и ние започваме да чувстваме разликата между тях. Съгласен съм, животинското ниво да получи толкова, колкото му е нужно, разбирайки, че е по-добре да не използва сладкиши или нещо друго – то се нуждае от нещо, което е полезно. Всъщност, в този случай ще бъде по-здраво, благоденстващо, ще се чувства по-комфортно.

А моето човешко ниво, когато се откъсвам от неправилните си животински общувания, започва, напротив – да се чувства комфортно и добре, да се чувства съществуващо. В новия си човешки образ, в правилното общуване един с друг, като в общ сензор, в общ съсъд ние започваме да усещаме и природата.

Започваме да чувстваме нейните закони, които са ни водили в еволюционното ни развитие, да разбираме защо природата оказва такъв натиск върху нас.

Изведнъж започваме да чувстваме нейното отношение към нас като благосклонно, добро, защото на това ниво се намираме в равновесие с нея, тъй като между нас, както и в природата, всичко е построено сега на отдаване, на взаимност, съпричастие, свързване, глобалност, интегралност.

Ние автоматично, без особена болка, понижаваме животинското си ниво до неговото нормално състояние, когато работим само необходимите часове на ден, осигурявайки с това нормално съществуване – не свръх комфортно, не общество на свръх потребление, а нормално потребление за нормално съществуване на тялото. Така ние разграждаме тези две нива: животинско, на което остава нашето тяло и Човешко, което сме породили.

Затова сегашната криза, по принцип, се определя от нас, като раздвояване на новото раждане на човечеството.

Когато започнеш да обясняваш това на групата – разбира се, че ще се нуждае от време да се приспособи към тази идея, към нейното разбиране. Но след това, ако хората се опитват да се съединят в единство между себе си, започват да го обсъждат, внезапно се появяват спомагателни сили – отвътре на човека идват такива възможности, за които той е нямал идея.

В действителност, те са били вътре, но са били подтиснати и дори нещо повече, опитвали са се да се измъкнат. Това по принцип е бил и нашия източник на лични, семейни, обществени кризи, зависимост от наркотици, депресии и т.н.

И тогава изведнъж започваме да се чувстваме освободени от всички тези въздействия, рамки и противоречия в себе си. По принцип, това е основната идея и основният подход.

От беседата по интегралното възпитание, 29.02.2012

[85170]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Бихте ли дали пример за конкретни поправени семейни отношения? Макар че аз наистина не разбирам.

Отговор: Например, на жената й се струва, че мъжът й не я подкрепя, и тя се чувства самотна. Но тя трябва да се отнася към него така и да говори така, сякаш чувства на 100% неговата подкрепа. Вместо да се обижда, че той не я подкрепя, тя му благодари за това, че неговата подкрепа й помага много.

И какво ще отговори мъжът на това? В началото ще се изненада, защото той смята, че тя ще му устрои скандал. Той смята, че тя просто се шегува. Но това не е просто всичко обърнато наобратно, а противоположност на обратното, точно обратното… Защото тя вижда слабостите ти, поставя ги върху себе си, а на теб ти казва това, което действително би видяла в теб, ако не й пречеше нейният егоизъм.

Въпрос: Не ми е ясно как така мога да казвам обратното на това, което чувствам?!

Отговор: Трябва да разберете, че ние не виждаме света – ние виждаме само себе си! Всеки човек има филтър на очите си, през който преминава само това, което е добро или лошо за него. Всичко това е, за да мога да се отдалеча от вредното за мен и да се приближа към полезното. Така че, виждам света избирателно.

За мен е непознат и неизвестен реалният свят, който съществува извън мен, от другата страна на дланите ми, с които закривам очите си. Аз не го разбирам и нищо не знам за него. Той ми се представя такъв, какъвто го рисува моето егоистично желание.

Ако започна да възприемам това егоистично желание като свой враг, а светът искам да видя добър, то ще поискам да махна тези егоистични, криви очила. И за всичко, което виждам като лошо, ще ти говоря като за хубаво. С това не те лъжа, тъй като се отнасям към теб като майка към детето си, и ми харесват всички твои качества.

Такъв ще те видя, когато снема егоистичните очила, защото извън мен съществува само съвършен свят.

Въпрос: Но тези криви, критични очила са все още на мен?

Отговор: Но ти искаш да видиш това, което се намира зад тях, да се издигнеш над своето знание. В тези лещи е споен твоят природен, естествен егоизъм. И затова ти гледаш през тях своята половинка и виждаш в нея само недостатъци.

Ако това са нормални очила, ти просто би ги свалил и изхвърлил – но тези лещи са имплантирани в теб. И затова трябва да считаш всичко лошо за добро, тъй като помниш, че гледаш през криви очила.

„Любовта трябва да покрие всички престъпления“ означава, че няма да остане престъпление, а вместо тях ще има само любов. Ти обичаш всичко, което е в твоя партньор. Просто не забелязваш в него никакви недостатъци, поради факта, че този навик се превръща във втора природа. Опитвай се с всички сили, докато не ти стане навик!

Нека решим, че от този момент нататък ще се държим в дома си така, сякаш сме идеални и между нас няма никакви противоречия. Сякаш наистина искаме да направим един за друг максимално добро и да бъдем като едно тяло. И не физически, в леглото – а душевно, вътрешно. След много такива упражнения ще видиш как изведнъж това започва да се материализира.

Но разбира се, това не може да се направи без обществен натиск от обкръжението. Вие никога няма да излезете от този безкраен семинар, вие сте винаги в него. И тогава изведнъж ще видиш как природата вътре в теб и извън теб започва да се променя. Светът ще ти се стори друг, а и ти самият, и отношенията – всичко се променя. Както е казано: „Видях обратен свят“.

Това изглежда като психологическо упражнение, но в него има много голяма дълбочина. Нуждаем се от колективната сила, която ще ни въздейства и ще ни помогне да започнем такива тренировки. Но тук има едно много важно условие: преподавателят в такава група трябва да бъде от обществото на „Бней Барух“.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[85259]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

От 7-ата лекция за нов живот

4 януари 2012 г.

Безработицата – заплахата от световно значение

Бъдещето плаши съвременния човек. Известно ни е, че мнозина днес остават без работа, а още повече хора се страхуват да изгубят работата си, тъй като не са сигурни дали ще могат да покрият нуждите си, да компенсират загубите. Заради кризата в сферата на недвижимостта хилядите американци в САЩ са останали без домове и можем само да гадаем в какви условия живеят сега и до каква степен положението им е тежко. В рамките на преподавателската си дейност посещавам различни страни и виждам как безработицата и липсата на заплащане депресират хората.

Тук се крият две неща.

Първо – човек  не знае как ще осигурява семейството си. Жената, децата, къщата, дълговете, застаряващите родители… А може би,самият той  вече наближава пенсионна възраст. Освен това трябва да помага и на внуците си. Цял един кръг хора зависи от работещ член на семейството.

Този натиск нараства и се превръща в една обща грижа на масите. Според пресмятания на икономистите и социолозите скоро към армията на безработните могат да се присъединят стотиците милиони хора, които няма с какво да живеят. Според статистиката в САЩ почти половината от населението има нужда от някакъв вид помощ за осигуряване на живота, като купони за продукти, горещ обяд и т.н.

Второ – човек, изгубил работата си, не знае какво да прави със себе си. Районите пострадали от безработицата се превръщат в огнища на организираната престъпност, проституцията, наркоманията и т.н. В резултат на това, обществото заплаща много по-висока цена, отколкото за трудовото осигуряване на хората.

Общоизвестно е, че човек, който не е работил няколко години, вече не може да се върне на трудовия пазар. Дори образован представител на средната класа с времето губи културата си на трудолюбието, губи правилното отношение към работа, вече не усеща необходимост да напуска къщата си ежедневно, за да се връща след работния ден и да прави равносметка за работата си и т.н.

Така, става дума не за отделни проблеми от личен характер, а за социално бедствие, което като бумеранг ще удари обществото, което може да не се справи с този проблем.

А освен това, възможни са вълнения, безпорядък, революции и прочие нещастия, възникващи тогава, когато стотиците милиони внезапно остават зад борда. Това предизвиква една вълна, заливаща света като епидемия. Виждаме как днес проблемите, зараждащи се в една страна, случайно или умишлено се предават по-нататък и заразяват другите като вируси.

Така проблемите с безработните не се ограничават от екзистенцминимум , горещи обеди и топли “секънд хенд” дрехи. Освен това обществото не може да ги издържа по този начин години наред. Минават година, максимум две – и човекът бива изоставен: „Уреждай се сам“. За сега такива хора не са много, но какво ще се случи, когато без работа ще останат големи маси хора?

Проблемът тук  не е толкова финансов, макар че хората няма да се задоволят само с насъщната необходимост. Когато те се превърнат в едно мнозинство, тогава  ще представляват сила – на изборите, а също така при демонстрациите и метежите. Виждаме в каква угроза може да се превърне това. Примерите са пред нас. „Пролетта“ може да бъде не само Арабска, но и Европейска, Американска и всякаква друга. Прочети още

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да си представяме единното поле, което се намира извън нас? Какво трябва да правят хората на тренингите в групите по време на интегралното обучение?

Отговор: Нека да си представим, че се включваме в желанието на друг човек. Тоест провеждаме обичайната психологическа практика. Аз се опитвам да определя желанията, мислите, намеренията на човек.

Какви са етапите на постепенното навлизане на хората, на групите в тези състояния?

Най-напред, трябва да се усетите един друг, като в обичаен психологически тренинг: как да почувствам събеседника си, как да се включа към него, как да определя желанието му, за да стана и аз съпричастен, в добро отношение към него, да го обикна, да се съединя с него. Тоест с неговите желания, които се наричат негово сърце, и неговия разум, водещ тези желания, трябва да станат за мен определящи, както за майката относно нейното дете, което тя желае напълно да обслужва със своите желания и разум. Сърцето и разумът – това е, което има човек.

По такъв начин сякаш правя насрещна крачка към всички участници в групата, излъчвайки добро към всеки от тях. И така всеки по отношение на останалите.

Това общо, постоянно развивано от нас отношение в групата трябва да създаде в нея такава взаимност, която да образува някакво поле между тях.

Това поле на общо добро отношение трябва да придобие определена база: за какво правим всичко това? Не заради това, между нас да има добри взаимоотношения – ние искаме да ги повдигнем на следващото стъпало, за да живеем в това единно поле, поле на взаимни отношения един към друг, и да го поддържаме.

Такова общо, добро поле между нас (наричаме го взаимно свойство на отдаване) трябва да създадем със своето взаимно поръчителство, когато аз мисля за теб, а ти за мен. Ние трябва постоянно да се развиваме по такъв начин в добро отношение. Това е взаимната топлина, която трябва да усещаме от всеки към всички, за да се създаде в случая нещо общо, независещо от нас, с една дума, като общо дете.

Този наш общ образ, вече независещ от нас, над който започваме да работим – може да се нарече група.

Животът в този образ, в тази група трябва да бъде основен за нас. Тази група е онова, което подразбираме като общество.

От беседата за интегралното възпитание, 29.02.2012

[85174]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

От писмо на Рабаш (№16): Известно е, че окото не забелязва дребното, но голямото е по-лесно да се забележи. Затова, докато човек се намира в малка лъжа, той не е способен да види истината, че върви по пътя на лъжата, и се заблуждава, сякаш върви по пътя на истината…

Но ако лъжата е голяма, тя достига до такива размери, че ако човек пожелае, може да види в нея истината. И тогава той вижда, че върви по лъжливия път, т.е. разкрива своето истинско състояние. Излиза, че той разкрива в душата си точката на истината, която му показва как да се издигне на правилния път. И това е мостът, свързващ истината с лъжата, след който свършва лъжата и започва пътя на истината.

Ние през цялото време се стремим към доброто, към истината и отдаването, но когато нашите усилия достигат до някаква степен, усещаме тъкмо противоположното, откриваме, че се намираме в лъжата: не отдаваме и не желаем да отдаваме, а се грижим само за самите себе си.

Но осъзнаването е лъжливо състояние – това е самото разкриване на истината!  Макар то да не е приятно и човек да не знае какво да прави. Но ако се абстрахира от всичко и отново се устреми към отдаване, смятайки това за добро и жадувайки за истината, тъй като истината – това е отдаване, то отново открива, че е потънал в още по-голяма лъжа… Да, това е истината! Истина е, че се намира в лъжа.

И така се продължава дотогава, докато лъжата не стане толкова голяма, че да е непоносимо да останеш в нея. И тогава той така вика, че идва спасението.

Имаме самото състояние, а също така и неговото осъзнаване. И колкото повече нашите състояния се приближават до истинските, толкова повече се поляризират.

От подготовка към урока, 07.08.2012

[84915]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да бъдем чувствителни всеки момент към намеците на Твореца, за да не ни блокира мисълта, че разпространението и всичко, свързано с него, започват и завършват с Твореца?

Отговор: Когато ти се включваш към Него, без да забравяш, че всичко, което е в теб, в твоите мисли и чувства, идва от Твореца, за да се свържеш с всички, и тази мисъл е единствена, тогава се превръщаш в проводник, тогава се анулираш. Затова най-общо, ти трябва да откриеш себе си. Просто, като бленда, трябва да се разтвориш, да пропуснеш през себе си цялото Му въздействие върху останалите.

Въпрос: Тоест всички усилия, всички семинари, всички лекции трябва да бъдат насочени към това отваряне?

Отговор: На първо място, отвори себе си – това се нарича ”анулиране”. А след това ще започнеш да изявяваш своите собствени ресурси, за да усилиш неговото действие заедно с твоето – това вече се нарича ”да получиш, за да отдадеш”.

Отначало, само ”отдаваш, заради самото отдаване”, това е свойството Бина. Пропускай всичко през себе си. Неутрализирай се, а след това използвай своя егоизъм като усилвател на онова, което преминава през теб.

От виртуалния урок, 29.07.2012

[84999]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какви са двата източника, върху които трябва да работя в семейните отношения?

Отговор: Моят източник е моят егоизъм, моите желания. Източникът на жената са нейните желания, свойства, мотивация: вътрешният свят. Аз трябва да се издигна над вътрешния си свят и да придобия нейния вътрешен свят, за да се окажат вътре в мен тези два свята.

Аз придобивам нейните желания, за да ги напълня – това се нарича любов. Издигайки се над егоизма си, аз трябва да напълня нейния егоизъм. И тя прави същото нещо за мен, ние работим взаимно. Благодарение на това се издигам над своята природа, освобождавам се от робството на егоистичното си желание и започвам да работя за благото на другите.

Но когато наистина изляза от своя егоизъм и поискам да се приближа към отдаване на ближния, откривам проблем в това. Отначало, за кратко време, все още може и да се получава, а после ще почувствам, че дори и при цялото си желание не мога да го направя. Това е нещо нереално. И какво да правя? Да захвърля всичко и да се върна към нормалния си живот или да се опитам да разреша този проблем?

Преди всичко, трябва да реша дали да продължа по този начин или не. Ако чакам и се бавя, виждам, че животът ми е все по-лош и ме кара да вървя по този път, т.е. да надмогна себе си и да се съединя с ближния.

Това е точно ситуацията, която наблюдаваме днес в света със световната криза. Защото не искаме да се съединим, не искаме да се издигнем над егоизма си. Занимаваме се с протекционизъм, всеки мисли само за себе си. И така виждаме, че животът ни се влошава все повече и повече. И това ще продължава толкова дълго, докато не ни остане никакъв избор и след всички удари и дори световни войни, природата ще ни доведе до точката, където или ще унищожим себе си и в мащабите на семействата, и държавите; или ще се издигнем над егоизма си.

Но откъде да вземем сили за това, нима можем да победим природата си? Какво да правим? И тук отново виждаме един много добър пример от нашия свят. Да кажем, аз искам да отслабна и постъпвам в общество, страдащо от затлъстяване, което се нарича „Стопани на теглото“.

В него, освен разговори, няма нищо друго. Но главното, което те тласка напред, е обществото, което започва да оценява отслабването. Всички говорят само за това, кой колко е отслабнал, и си разказват един на друг. Аз слушам всичко това и се срамувам от своята пълнота. Впечатлявам се от техните успехи и това ми дава сила, защото мнението на обществото, на обкръжението ми въздейства.

Ние, хората, сме устроени така, че сме уязвими към общественото мнение. Човек е готов да се самоубие, да върши какви ли не безразсъдни действия, само за да спечели одобрението на обществото, да постигне слава и почести, да стане герой в техните очи. Уважението към него е по-скъпо от живота му.

Човек може да бъде докаран до самоубийство, ако е обграден от такова общество, което да му внуши такава идея. В интернет има подобни сайтове за самоубийства, които довеждат човек до състояние, когато той решава, че наистина си струва да го направиш. А в началото той не е мислил за това.

А всъщност самоубийството е най-неестественото нещо за човека, вървящо против своя егоизъм. Но общественото мнение е по-силно от егоизма ми и аз не мога да направя нищо с него. И човекът отива на смърт, защото обществото има неограничена власт над него. Няма такъв човек, когото обществото да не може да застави да прави всичко, което то поиска.

От това е ясно, че ако искаме да изградим връзка между нас, но нямаме сили за това, ни трябва подходящо обкръжение. И нищо повече не е нужно. Имам нужда от обкръжение, което да ми внуши, че освобождавайки се от егоизма и съединявайки се с ближния – това е най-достойното и велико нещо, което ме превръща в изключителна, уважавана от всички личност, което ме прави човек.

Трябва да получа почит и напълване от обкръжението, да се почувствам над останалите. Това изглежда е егоистично напълване, защото аз се издигам над останалите. Но вътре в това егоистично напълване е затворена мисълта, която ме убеждава да се освободя от егоизма си. Това се нарича „помощ от притивоположното“ – моят егоизъм започва да работи срещу себе си.

Аз самият съм просто егоист, в мен няма нищо друго освен егоизъм, на 100%. Но ако аз прекарвам егото си през обществото, то може да го засегне толкова много, че да поискам да се измъкна от това и да бъда над него.

Виждаме, че всички наши самостоятелни опити да се издигнем над егоизма си и да постигнем красиви семейни отношения завършват с неуспех. И тогава се оказваме пред необходимостта от организиране на общество, което да ни помогне в това. Да го наречем „Стопани на семейството“, по примера на известните „Стопани на теглото“. От такова общество можем да получим одобрение, сили, т.е. поддръжка в този път.

В крайна сметка, всяка двойка започва да живее като двойка гълъби, дотолкова обществото им внушава, че това е начинът да се живее. Мнението на обществото ще повлияе на всички, само трябва да го организираме правилно. Това е единственият лост, единственото средство, което имаме. Ако създадем обкръжение, което да ни влияе, то ще успеем. А ако не – няма.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[84828]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→