Цялото човечество е в система, подобна на нашето тяло, която се състои от части, свързани помежду си. Тази връзка вече съществува, проблемът е само в това, че не работи правилно.

След разбиването на желанията, всяко парче е започнало да действа за себе си. Отношенията между тях се запазили, но те станали обратни на това, което трябвало да бъдат, защото всеки иска винаги да получава само за себе си.

Така се развивала тази система след разбиването, ставайки все по-зле и по-зле. Защото желанието за наслаждение се разкрива с все по-голяма сила, и хората смятат, че макар връзките им да са егоистични, те им помагат да се развиват. Икономистите все още мислят, че конкуренцията е добро, полезно нещо, защото води човечеството към просперитет, към успех.

Но тя само изглежда полезна, на пръв поглед, защото човек се чувства все по-комфортно в своя егоизъм. В действителност, обаче, цялото това развитие е предназначено само за да разкрие злото, затворено в егоизма ни. И като резултат на цялото егоистично развитие, ние най-накрая ще разкрием точно това.

В процеса на историята егоистичната връзка между хората (или между разбитите души) постоянно расте. И сред тях, ту тук, ту там започват да се показват души, които не желаят да съществуват по силата на конкуренцията и получаването, а във взаимно отдаване и помощ един към друг.

Тези хора разкриват метод за ново алтруистично съединяване, позволяващо им да се издигнат над своя егоизъм в отдаване на ближния. Като поправят себе си, тези хора стават положителна част от общата система. Това са кабалистите – специални хора, разкрили вътре в системата силата на отдаването, която, благодарение на тях, се влива като жива кръв в това общо тяло, в общата душа.

От това общата душа започва да оживява, да се пробужда. Целият този механизъм започва да възкръсва сякаш от мъртвите. Тъй като целият е бил разрушен, а сега в него се появяват обекти, които започват да го съживяват, да се свързват помежду си.

Тези части действат в системата все по-активно и укрепват своята връзка помежду си, съживявайки цялата система и вливайки в нея сила за отдаване чрез естествените връзки, които съществуват между всички нейни части: и повредени, и поправени, и намиращи се в процес на поправяне. В резултат, всички части на системата получават малко захранване с енергия, вдъхновение от тези специални части, които поправят себе си. Защото праведният е в основата на света.

Това показва, че дори и да не се занимаваме с широко разпространение, въпреки това, нашата работа и огромните усилия да се съединим помежду си, в крайна сметка, ще повлияят на тези части на системата, които не са в състояние да открият този метод сами. В края на краищата, всички ние сме в една мрежа, в един общ организъм. Но за да ускорим развитието, сме длъжни да провеждаме външно разпространение.

Баал а-Сулам пише за необходимостта мъдростта на Кабала да се разкрие в статията „Време за действие“, публикувана във вестник „Народ“. Защото това помага за бързото пробуждане на хората, тъй като съответства на нашето време, което е изключително ускорено.

Така всяка част ще има възможността да се събуди и да осъзнае, че не случайно сме в криза и че не трябва пасивно да страдаме през целия си живот. Кризата е знак, че се нуждаем, колкото може по-бързо, да приемем метода за поправяне.

Светлината, силата на поправяне и напълване, силата на отдаване, влиза в общата система само чрез нейните поправени части. Поправените части на системата се наричат Исраел („направо към Твореца“), като броят им постоянно се увеличава, тъй като все повече и повече частици се пробуждат за поправяне. Те се наричат вътрешната част на общата душа.

А останалите части, които засега не се поправят, се наричат външна част, народите на света. Но в крайна сметка, всички се свързват и достигат пълно поправяне.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.08.2012

[85578]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Може ли да посветите един от семинарите на конгреса за обсъждане на пречките, които препятстват обединението ни? Всъщност, от една страна, това пречи, а от друга страна, е необходимо, защото трябва да се радваме, че откриваме стена между нас.

Отговор: Ние по никакъв начин не мислим за смущенията като за нарушаващи обединението ни. Наричаме ги пречки, защото те изглеждат такива в нашия егоизъм. Но в действителност ги възприемаме като необходимо условие за растеж. Без тях е невъзможно да се издигнем.

Разбира се, трябва да ги приемаме с радост, защото те съществуват само за това. Ако човек е включен в нашето възпитание, образование, той, независимо от пречките, като реагира правилно на тях, с тяхна помощ непременно ще се издигне.

Това е много важно, защото техниката на повдигане над пречките е най-често използваната. Тук няма никакво друго средство, за да се издигнем.

От виртуалния урок, 12.08.2012

[85653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение | Add Comment/Ask Question→

 

Баaл  а – Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.68: Не се удивлявайте на това, че един човек може да предизвика със своите действия подем или падение на целия свят. Такъв е вечният закон: общото и частното са равни като две капки вода.

Всичко, което е присъщо на общото, е присъщо също и на частното. Общото се разкрива само след разкриване на неговите части, съгласно обхвата и качеството на тези части. И затова действието на индивида, съобразно с неговата ценност, разбира се, издига или спуска цялата общност.

От раздела „Възприятие на реалността” знаем, че светът, който ми се представя – това съм аз, моят духовен съсъд, разделен, раздробен и отделен от мен в чувства и съзнание по всички направления. Няма свят. Целият свят – това съм аз. И ако събирам неговите части, сближавам ги една с друга на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко, ако ги съединя в обща интегрална система, където те са свързани в съвършенство, тогава тяхната взаимовръзка, взаимозависимост, взаимно включване ми позволяват да разкрия обединяващата и оживяваща ги Сила, потоците, които текат между всички тези органи.

Докторът, като трансплантира, присъединява към тялото едни или други негови части, така и те се включват към общите системи. Така и аз в степента на присъединяване усещам Висшата сила, течаща между моите части, внасяща в тях живот. От жизнеността на тялото започвам да усещам кой е Творецът – по принципа: ”От действията Твои ще Те познаем”. Той постепенно се разкрива в моя поправящ се организъм и докато напълно не го поправя, няма да стигна до пълно сливане с Него.

И разбира се, поправяйки себе си относно света, предизвиквам поправянето на света като цяло. В крайна сметка, аз и светът – това е едно и също.

Тук възниква въпрос: след като уж аз поправям света, защо всички останали не почакат отстрани? Защо всички трябва да се обединяваме и участваме в процеса?

Работата е там, че всичко зависи от взаимовключването на съсъдите, желанията, които си помагат едно на друго, както е казано: ”Човек да помогне на ближния”. Аз се обединявам с другите, а другите с мен, и всички заедно се обединяваме с кабалистите от минали поколения, а също и с тези, на които още не е дошло желание да се поправят и обединят. Ако активно се грижим за всички, ако действаме и по отношение на висшите, и по отношение на нисшите, ако сме равни помежду си, както е прието сред приятелите – тогава всеки поправя целия свой свят.

Каквото поправям аз, не можеш да го поправиш ти: а каквото поправяш ти, не може да го поправи той. Едновременно това не отменя главния принцип, съгласно който, поправяйки себе си, всеки човек поправя целия свят. Във всеки има свой свят. Обединявайки се с всички останали, аз чрез себе си превеждам светлина към тях, подобно на кръвоносен съд – във всевъзможни форми и системи на взаимовръзки. Никой няма да направи това за мен.

И обратното – ако човек поправя света, това го задължава и го води към поправяне. По такъв начин, широкото разпространение ни помага да поправим себе си – всичко това по причина, че човекът и светът – това е едно и също. Затова не трябва да оставяш своите поправяния относно света като цяло. Както пише Баал а-Сулам, колкото повече човек напредва, колкото по-високо се изкачва, толкова по-обемна става сферата на неговите грижи. Отначало семейството, след това града, после страната, и накрая той обхваща целия свят – и е невъзможно това да се избегне.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 07.08.2012

[84928]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: Народната любов трябва да бъде присъща на всеки човек от народа не повече, отколкото е присъща егоистичната любов на индивида към собствените му нужди – в степен, достатъчна за обезпечаване на минималните потребности на народа, за да бъде той самостоятелен.

А излишъкът над този минимум може да бъде посветен на хуманизма и общочовешките ценности без национални и расови ограничения.

Това поставя пред еврейския народ ясни граници и ако той ги престъпи и се грижи за себе си повече, отколкото това е необходимо за обслужването на другите – такава грижа му нанася вреда и отново го вкарва в разбиване. За себе си трябва да вземеш толкова, колкото е необходимо за обединението и е в полза на другите. Вредно е не само прекаленото потребление, но и прекаленото обединение над необходимото.

Въпрос: Означава ли това, че спрямо развитието на човека той сам трябва да се ограничава и грижи за собствените си нужди, а след това да влага в обществото?

Отговор: За сега нямаме такава база за подобни разчети. Днес изцяло трябва да се съсредоточим само върху постигане на връзка между нас. А след това, когато връзката се разкрие, ще работим за нейното укрепване – и ще видим и усетим границата. И тогава ще се подкрепяме и живеем в добро здраве, за да служим на другите и да отдаваме. Ако се грижа за своето благополучие повече от необходимото, от грижата за другите – това вече е егоизъм.

При постоянно спазване на тази граница, ти ще ”изваеш” себе си, ще си придадеш форма. Ще поддържаш мощ и здраве във всички свои съсъди – желания, за да имаш възможността до носиш добро. Тъкмо това се нарича да получаваш, за да отдаваш.

От урок по вестника ”Аум” (Народ), 15.08.2012

[85584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Трябва ли да споделяме със съпруга си своите чувства, касаещи семейния живот?

Отговор: Да. Невъзможно е между съпруга и съпругата да стои вътрешна стена. Понякога се срамуваме, а понякога не искаме да признаем нещо дори пред себе си. Въпреки това, трябва да говорим помежду си, като психолози. Ние напълно разкриваме себе си и заставаме такива, каквито ни е създала природата. Всеки гледа на себе си и на партньора отстрани. Като на лабораторна маса, разкриваме своя вътрешен свят и правим обсъждане, без да се срамуваме от нищо, докрай, без отношение към миналото и бъдещето.

В крайна сметка, искаме да превърнем всичко в единство. Така че, нека поставим проблемите на масата:

– Какво е лошото у нас? Какви свойства не искаме да използваме в сегашния им вид? Извършваме взаимна критика.

– Какво е доброто между нас? Какво искаме да споделяме един с друг. Какво искаме да развиваме?

Заедно изясняваме това, което не е наред с нашата глупава природа, и едновременно с това, проявяваме готовност да се издигнем над нея и да се обединим чрез добро. По отношение на взаимната критика, се мразим помежду си и с мъка, от безизходност се разбираме един с друг. Нас ни държат децата, дълговоте, задълженията – ние страдаме в семейния живот. Но в същото време, търсим възможност да го подобрим.

Докато разговаряме, трябва да разберем природата на човек, неговите желания, отношението му към храната, секса и семейството, а също и към парите, почестите, властта и знанието. Tрябва да разберем, че във всеки гори завист и страст, амбиция и жажда за власт. Говорим за вътрешния свят на всеки, а след това – за съвместния, единен свят, който трябва да построим между нас.

Като начало говорим за човешката природа като цяло, като при психологически анализ. След това откриваме какво от този общ порядък е характерно за всеки от нас. Без колебание и страх, говорим за своите качества, подозрения, пориви, страсти, навици и т.н. Някои от тях дори не осъзнавам – а все пак трябва да знам за тях. Най-малкото, трябва да знам как изглеждат в очите на моя спътник за цял живот.

И така, за всичко говоря на глас: колко не съм съгласен с това, какво имам и какво ми липсва, какво бих искал да скрия, а не да парадирам. В разговора за мен аз сякаш се намирам на лабораторната маса и заедно с моя партньор изследваме моите свойства. А след това точно по същия начин обсъждаме и неговите.

Това ни помага да се отворим, да не се затваряме в своите граници. Ние не хвалим и не обвиняваме, а обективно преценяваме фактите. Както лекарят при преглед не дава естетическа оценка, а определя проблема и го решава. Грубо казано, той гледа на мен като на „парче месо“, което трябва да поправи. Така и ние отбелязваме добрите и лошите черти един на друг, „без да навлизаме в личността“.

Например, жена ми ми казва: „Ти си стиснат. Не съм знаела, че се женя за такъв скъперник. Това много ми пречи. Когато отидохме на ресторант, за да отпразнуваме рождения ми ден, ти поръча една салата за двамата. От тогава, вече десет години, ти не си ме водил на ресторант. Като ставаш през нощта – ти всеки път ме събуждаш, макар че можеш да бъдеш по-внимателен. Сутрин скачаш в последния момент и аз трябва за пет минути да подготвя всичко, което ти е нужно.“

Ние обсъждаме проблемите, жена ми ми помага да осъзная в какво греша – и това е прекрасно. Обаче разговорът не е в настървени караници и оплаквания, а обективно – т.е. с любов или в краен случай, като лекар, който преглежда пациент. Например, психологът те е изслушал на чашка кафе и торта, а след това подробно ти е обяснил какво в теб не е наред. Излизаш от кабинета му с разбито сърце, а той добавя нещо в дневника си и си налива още една чашка кафе. Това е и целта: издигам се над личния си интерес и просто казвам на партньора си това, което виждам в него.

За да разберем по-добре този подход, ще дам такъв пример: аз постъпвам на ново работно място и са ми дали едноседмичен изпитателен срок. Аз се притеснявам много заради този пробен период – тъй като от него зависи приемането ми на работа. И сега жена ми, която ме познава като опак човек, с любов, без лични обиди, ми казва за всички мои недостатъци, за които трябва да внимавам на работата. Нека ми е неприятно да слушам това, да не искам да я гледам, докато тя изброява фактите – но аз се издигам над своя егоизъм и приемам сериозно думите й, без пренебрежение. Осъзнавайки своите недостатъци, аз съм благодарен на жена си за тази подготовка.

„Когато си приготвяш кафе – казва тя – не забравяй да изхвърлиш празния пакет. Не се секни силно. Не разпитвай…“ Всички елементи на нейната „диагноза“ са ми в полза. Тя е нещо повече от лекар – тя с любов и грижа участва в моите проблеми.

В крайна сметка, ние и двамата искаме да постигнем единство. И затова си устройваме вечерен диалог: например, когато се прибера от работа в къщи, отваряме бутилка вино, слагаме на масата чинийка със сандвичи и любимата ми гръцка салата със сирене. Дори запалваме свещичка, за да създадем атмосфера – и започваме тих разговор…

От 34-а беседа за новия живот, 12.07.2012

[85292]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Интегрално възпитание

Поредица беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий Улянов

Стенограма на 1-ва беседа

11 декември 2011 г.

От интегрално възпитание се нуждаят всички

Ситуацията в света стремглаво се променя и възниква необходимост от създаване на интегрална методика за възпитание на възрастните хора. Получавам много и най-различни съобщения от развитите страни: нараства броят на безработните. Хората са в недоумение, независимо от това, че получават помощи. Засега все още могат да ги получават, но какво ще стане нататък е неизвестно, защото става дума за стотици милиони хора, които ще се окажат без работа, когато кризата унищожи всички онези производства, които не са жизнено необходими. Какво ще правят хората, които се занимават с това, което по принцип никому не е нужно?

Виждаме, как нарастват протестните движения, благодарение на Интернета, взаимната ни връзка и на взаимното ни влияние един на друг.

Цялото човечество, от обикновените граждани до правителствата, са заинтересувани от това да вземат този процес под контрол, да предотвратят стихийното му развитие, защото съвременното въоръжавоне плюс стихийното развитие на събитията могат да доведат до ужасни резултати.

За да бъдат предотвратени най-различните ексцесии, гражданските или дори световните войни, трябва предварително да помислим за глобалното, интегралното възпитание на масите.

Прочети още

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment/Ask Question→

 

Интегрално възпитание

Цикъл от беседи на проф. Михаил Лайтман с психолога Анатолий

Улянов

От стенограмата на 14–та беседа

18 декември 2011г.

Назряваща необходимост

Въпрос: Защо имено сега назря необходимостта от построяване на нова структура на света, в която хората трябва да разкрият интегралните закони и да им съответстват? Що за интегрални закони са това и как трябва да се изпълняват?

Отговор: Тези закони изхождат от духовното развитие на желанията, чак до въплъщението им в материалния свят. В науката кабала изучаваме четири стадия на разпространение на желанието, неговото оформление и преобразуването му до окончателния му вид.

Сега завърши степента на развитие на третото ниво на желанията – егоистичното. След Големия Взрив и възникването на живота на Земята, човечеството се развива на същите тези нива(неживо, растително и животинско), подтиквано отзад от всевъзможни удари, принуждаващи сили и се е движело напред, не знаейки къде точно.

Но сега се е изменило самото движение: природата ни подтиква, но не ни движи напред и затова не можем да излезем от дълбоката криза, която продължава вече няколко десетилетия и засяга абсолютно всички страни на живота.

Виждаме, че не преуспяваме в нищо: нито с децата, нито в семейството, нито в работата, нито в културата, нито в науката, в образованието, във възпитанието – в нищо.

Финансово–икономическата криза продължава и ще продължава, и изход от нея няма. Никой не вижда такъв.

Защото умните хора искат да намерят този изход: прекрасни умове на човечеството, специалисти в своите области. Но те действително не могат да направят това, защото ние за първи път се сблъскваме със съвършено ново ниво на развитие, на което трябва да се изкачим.

Трябва осъзнато да се изкачим на него, не принудително, подтиквани отзад от ударите на природата, а самостоятелно – съзнателно устремявайки се напред. Затова е желателно да се съгласим с тези изменения, които трябва да преминем и тогава те ще се случат в нас. От нас се изисква само съгласие. Само в тази степен, в която се реализира в нас свободата на волята, спрямо това ново ниво, в тази степен ще започнем да се променяме.

Природата поставя пред нас задача и постепенно ни показва, колко сме интегрално свързани. Ефектът на пеперудата и прочее изследвания потвърждават, че екологията, човекът и цялата вселена са взаимосвързани в едно единно цяло.

За това се говори през последните сто години, започвайки още от времето на Вернатски. И сега, ако желаем да смекчим пътя си и да напредваме не толкова чрез страданията, колкото чрез осъзнаване на необходимостта, че трябва да въведем интегралното образование, възпитание.

Това възпитание предполага, че тази огромна маса от хора, която днес остава без работа, трябва да мине курсове за интегрално образование: задочни, очни или виртуални. Те ще изучават съвременната картина на света; това, което е достигнато от човечеството; историята на човечеството, от гледна точка на развитието на егоизма, за който много пъти говорихме на нашите уроци; психологията на човека; неговото постепенно достигане на интегралността.

Защо интегралността? Защото природата ни гони към това, да сме и адекватни, в равновесие с нея, в хомеостаза.

По принцип, тази задача е на науката кабала , и в частност на тази методика, която сега развиваме, за да преподаваме на хората, без споменаването на термина ”кабала”.

Прочети още

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как Кабала определя духа, духовното, духовността?

Отговор: Несъмнено, духовното започва с търсенето от човека на своята същност, смисъла на човешкото съществуване, с търсене на висшето предназначение на човека,  моралните норми и социални идеали,  мисълта,  ценностните аспекти на човешката психика.

Но човек, колкото и да се опитва да изследва своята същност, предназначение, смисъл и т.н., той изхожда от себе си, от своите качества, свойства, ограничения и не е в състояние да излезе извън себе си, на нивото на независим, „извън телесен“ изследовател. Следователно, още от времето на най-древните изследователи и до днес, въпросът остава открит, и ние сме все по-наясно, че не сме в състояние да му отговорим. Затова сме го изключили и сме се устремили в материалното…

Кабала – е практически метод за разкриване на усещане в човек за извън телесни състояния, от които той може да разкрие смисъла на съществуването на света и на самия себе си. Разкритото кабалистите описват в своите книги. Всички описания са записи на състоянията на кабалистите, т.е. параметри на органа за усещане и усещаното в този орган. И така, последователно, според степента на развитие на извън телесния орган за усещане, кабалистите описват всяко състояние, усещане и неговото осъзнаване, чак до най-пълното, до Висшия. Органът за телесни усещания се нарича желание за наслаждение, органът за извън телесни (духовни) усещания се нарича желание да наслади.

[85531]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

При анализ на семейните проблеми със съпруга, е важното да говорим открито за тях, да не оставяме нищо в тайна и да не страдаме тихомълком. Не запушваме ушите си, а обратно, открити сме за диалог, отваряме се, разкриваме се пред партньора.

Въпреки това, не съставяме списък с недостатъци, не искаме да помним лошото. Тъй като за тези недостатъци е казано: „всички престъпления ще покрие любовта“. Ние просто ги изкарваме в разговора, когато всеки говори за себе си и за партньора.

В резултат на това, между нас расте “купчина боклук” – и сега трябва да се издигнем над нея. Тъй като, ако гледаме един на друг, стоящи от различните й страни, ще видим само боклука, но не и партньора. Как е възможно това?

Единственият шанс е да се издигнем над тази кал. При това, не даваме един на друг обети за цял живот. Нещо повече, уверени сме, че при следващия разговор тази купчина ще бъде още по-голяма. Разбира се, тя ще се разраства от ден на ден – това е животът. И затова критичен анализ ще бъде необходим още неведнъж.

И все пак, сега, като сме изложили всичко, преминаваме към обратното упражнение – да се издигнем над „кирливите ризи“. Искам да обичам партньора си такъв, какъвто е той, над тази купчина, когато трябва да го гледам със спокоен поглед, без критика.

За целта, ние като че ли ставаме от масата, на която са натрупани остатъците. Сега гледам на жена си по различен начин – тя изглежда както в момента, когато реших да свържа съдбата си с нея. Нашият най-добър момент, когато за мен тя бе самото съвършенство – сега искам да го спра, и посредством това упражнение напредваме.

Все пак не просто се издигаме над калта. Укрепени в този подход, разговаряме помежду си за това, колко перфектна е тя и колко съвършен съм аз. Сякаш започваме да покриваме своя боклук с шоколадова глазура, със сладко тесто и слоеве от яйчен крем, с розички от сладолед и т.н.

Цялата горчивина остава вътре, а отвън – вкусното: обсипваме се с комплименти помежду си, които разказват за удивителните качества на партньора, за уникалните достойнства на неговата личност. Тук можем да говорим за най-съкровените неща, като ги представяме в перфектна форма. Това ще се отрази и на двама ни по най-добър начин и драстично ще промени цялата гама на нашите отношения, включително и сексуалните. Така че, работим върху психологическото, рационално ниво, организираме “конкурс на дитирамбите“, но не хумористични, а дълбоки и откровени. Обясняваме един на друг всичко, което искаме да разкрием като противоположно на критиката, която е била в началото. Това вече не е критичен, а позитивен анализ. По този начин, се укрепваме в добрите намерения, във връзката един с друг.

И тогава идва следващият етап – практическият. Делата засилват намеренията и сякаш ги заверяват. Поради това, пристъпваме към следващия етап на разговора: „Какво би искала жена ми от мен, а аз – от нея?“. Тук всеки разкрива пред другия всички свои очаквания, започвайки с основните, фундаментални неща, и завършва с личните, интимните. В същото време, се опитваме да почувстваме желанията на партньора, неговите пожелания и очаквания. И тогава идва времето на делата, а след това ставаме едно цяло.

И от тук произтича следващото упражнение, което ще обсъдим по-късно – да изградим същото отношение към всеки човек в света…

От 34 беседа за новия живот, 12.07. 2012

[85404]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Интегрално възпитание

Серия от разговори между Михаел Лайтман и психолога Анатоли Улянов

Разговор No. 5
13 декември 2012

Решението на проблема е промяна в училищата

Въпрос: Някои хора вече са започнали да прилагат метода за интегрално възпитание. Те са придобили първи впечатления и са направили първите си грешки. Бих искал да обсъдим това, използвайки за пример една конкретна ситуация.

Моя позната възпитава дъщеря си по този метод. Кърми я, докато момичето беше почти на две години. След това я отглеждаше според фазите на развитие: от нула до три години, от три до шест, от шест до девет. Всичко вървеше добре, докато детето не за почна училище. Тя се отличаваше от всички, беше по-отворена, по-позитивна и бързо срещна съпротива от нормалното обкръжение. По-късно учителите също се включиха в тази съпротива.

Получи се много сериозна ситуация, в която майката и детето бяха принудени да се борят срещу системата, защото създаването на различно обкръжение от този тип, за който говорим, е неосъществимо. Какво бихте препоръчали? Как можем да помогнем на тези хора?

Отговор: Ако говорите за Русия, аз имам няколко примера от тази страна за работа точно според принципите на интегралната система. Това не е нашата система, но двете са много близки.

Техните класове са по-скоро като извънкласни занимания, където детето не седи пред дъската и учителя, а се развива чрез свободно движение и дискусии. То възприема света чрез примери, а не чрез сухи уроци, които трябва да запомни, за да мине теста на следващия ден и да забрави след това. Има много такива примери в Русия и те са добре познати там. Но всички те са все още само черни овце.

Несъмнено, ако детето е кърмено до две годишна възраст, както е обичайно за човешката природа от древни времена, то получава всички необходими хранителни съставки и микро елементи, които ще помогнат да се преодолеят всички проблеми на тази възраст.

Застигат ни много болести, не защото те са толкова опасни и не защото трябва да изградим имунитет срещу тях, а защото не получаваме достатъчно кърма в детството си. Днес бебето е отделено от гърдата след седмица или месец след раждането, ако въобще е кърмено. Затова всички проблеми започват на практика с некърменето. Прочети още

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment/Ask Question→