Изследване (група учени от Университета в Айова): Човек прилича на съд – с каквото го напълниш, такъв ще бъде. Днес сме свидетели на огромен брой сцени на насилие.  Ако смятате, че насилието не е решение на проблемите, ако искате да запазите алтруизма и толерантността – стойте далеч от сцените на агресия.

Сцените на насилие във филмите, новините, игрите, са тригери за активиране на агресивни мисли, които са вече съхранени в паметта. Ако тези агресивни чувства се предизвикват отново и отново, те стават хронични. Тогава те започват да определят поведението на човек.

Изследователите се застъпват за създаване на медийни рейтинги, които предоставят информация за съдържанието на медиите, да насърчават родителите да поставят ограничения за гледането на телевизия, да формират в децата критичен подход към текущите събития и информация. Защото когато децата започнат да мислят, че насилието е нещо нормално, те сами участват в агресия срещу другите.

Заключение: Тъй като тези медии са от полза за много хора, да ги забраним в нашето общество е доста по-сложно, от пушенето дори. Средата формира от детето човек, но дори родителите не могат организирано да протестират срещу медиите, които унищожават децата им и всички усилия на родителите за добро възпитание. Нима Световната Здравна Организация и ЮНЕСКО се противопоставят на такива медии? Да не би някой да е представил такива предложения в ООН? Отговорът е един – не можем да устоим на такива средства за масова информация, защото самите ние сме такива!

Според кабала, човек никога и по никакъв начин не ангажира СВОИТЕ постъпки, а само това, което обществото, обкръжението, средата му диктува. Затова, избирайки среда, човек напълно определя своите постъпки, които са резултат от влиянието на средата. Тоест, човек може да определи действията си само от средата, в която се намира. И само в избора на средата е свободата на волята му. (Баал а-Сулам „Свобода на волята„)

[97096]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Становище (Далай Лама, XIV, духовен водач на тибетския будизъм): Всички религии казват, че егоизмът, идеята за значението на собственото „аз“ е източникът на всички проблеми, източник на гняв, омраза, завист. Не трябва да се прилепваме към „аз“. Много по-важно е да се отдели енергия за „трансформация на ума“, за развитие на способността за любов и състрадание.

Всички живи същества желаят щастие и не искат страдание, така че е необходимо да се създават условия за щастие и свобода от страданията, да носим полза на другите и да не причиняваме вреда. В това всички религиозни учения са единни. Всички те говорят за значението на състраданието, търпението, самодисциплината, любовта,

Светската (нерелигиозна) етика, основана на любовта и състраданието, е напълно подходяща за решаване предизвикателствата на 21 век. Добре би било колкото може повече хора да следват тази етика. За всички нас, когато вече сме 7 милиарда, е много важна любовта и състраданието. Трябва да се опитаме да бъдем добри хора, да проявяваме грижа за  всички.

Бих искал всички да разберат и да разкажат това на близките и приятелите си, а те от своя страна – на своите. По този начин разширяваме етиката на цялото население на планетата.

Реплика: Религиите никога няма да тръгнат към сближаване, тъй като се основават на егоизма на вярващите. Именно те разделят хората. Да се издигнем над тях и да се обединим, т.е. да приемем единството над всичко, в това число, и религиозните различия – това е начинът за излизане от кризата. Към обединение, независимо от различията – ето към какво трябва да призоваваме. Вътре в религиите виждаме само омраза към чужденците и хората от други религии. И никога истински призив за единство и любов. Затова Далай Лама говори за нерелигиозна етика като подходящо решение на предизвикателствата на 21 век.

[96731]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Новосибирски конгрес, урок 6

Въпрос: В статията „Мир“ пише: „Магазинът е отворен и магазинерът дава на кредит. Бирниците обаче се връщат всеки ден и събират данъка от човека, независимо от това, дали той го осъзнава или не“. Каква е правилната такса?

Отговор: А какво е получаването? Какво получаваш от магазина? Крадеш и не знаеш какво?

Целият си живот, всичките си мисли, чувства, всичко, което непрекъснато преминава през теб, ти получаваш от този магазин: от първия атом до последното, най-голямо твое постижение.

Създаден си по определен начин, с определени физически, вътрешни, психологически, духовни, умствени свойства, за да се трансформираш. Получил си знания за това, получил си условия. Намираш се на място, което е заето със собствена трансформация. Побързай  към подобие с Твореца. С това плащаш за това, което получаваш.

Или човек прави това принудително, при постоянни, последователни удари и винаги страда. Но със страдания той нищо не изплаща. Той просто идва до осъзнаването, че трябва да плати – необходимо е да промени себе си. Това може да отнеме още 100 години.

А ти имаш възможност да започнеш да се променяш сега и с това да оправдаеш своето съществуване – това, което получаваш от магазина.

Плащането се извършва в съответствие с нашите разумни действия, за да станем подобни  на Твореца, чрез начина, по който променям света по Негово подобие.

Променям не само отношението си към всеки, но и образованието и възпитанието, разпространението – целия свят, но най – вече себе си.

От 6-тия урок на конгреса в Новосибирск, 09.12.2012

[96608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, ”Тяло и душа”: Може да си представите тялото като работеща електрическа машина с проводници, опънати към мозъка. Те се задействат от контакта с външните фактори и изпращат към мозъка своите отзиви: болка или наслада. А мозъкът посочва на определения орган какво да прави.

Въпрос: Излиза, че всички усещания на тялото, целият му живот е сякаш ”филм”, който му прожектират?

Отговор: Тук се преплитат двата подхода: субективният и обективният. По принцип, щом виждаш и възприемаш дадена картина от света, то не можеш да я зачеркнеш и произволно да я отнесеш за сметка на играта на въображението. Да, възможно е да става дума за фантазии, но тези фантазии са нашият живот и ние трябва да ги приемаме като даденост.

Въпрос: Къде е тогава истината?

Отговор: Няма истина, всичко е относително, всичко се оценява от човека. На земята живеят седем милиарда души и всеки си има своята истина. Тъй като нямаме абсолютен критерий, по който да можем да проверяваме кое е истина. Всички ние висим в пустотата, както Земята, както цялата Вселена – кой знае къде е окачена тя? Сега ти си жив, но в някакъв момент ще умреш – и кой властва над това? В чии ръце са конците?

В сегашното си състояние, поради липсата на базови еталони, не сме способни да направим каквито и да е измервания. Установили сме много приблизителни скали и единици за измерване: Гринуич, килограм, метър, кулон, ом – но това са условни величини за сравнителни измервания. Те единствено потвърждават факта, че нямаме за какво да се хванем и за сега нищо не можем да измерим.

Не знаем какво е това истина и помежду си определяме условни рамки за съпоставяне. Тъй като за нормален живот ни е необходим общ език, а иначе как ще реализираме своята взаимовръзка и как ще печелим един от друг? И така, истина няма. А и никой не се нуждае от такава. Тъй като, ако се открие нещо неприложимо, ще ми се наложи да приема този факт, а аз предпочитам своята ”истина”. Да, можем да постигнем абсолютни величини, но егоизмът не ни позволява това и затова сме потопени в относителността, в повратността.

Трябва да се свикне с това положение, да се съгласим с него, да го приемем за факт. Това е нормално, ако демонстрирам, че съм се променил от вчера. Тъкмо чрез движението напред човек разбира, че няма нищо определено, надеждно, непоклатимо. Ако вчерашното благо ми се струва и днешно, това означава, че съм застинал – дори не на растително, а на неживо ниво. И обратно, на човешкото стъпало всеки ден виждам ”света преобърнат”. Тъй като всяко следващо стъпало е противоположно на предходното.

По духовния път аз не просто добавям новото към съществуващото, а всеки път се преобразявам – и тук няма от какво да се притесняваме. Не трябва да си мислим, че сме несъкрушими – всички ние постоянно се променяме и това е добре. Само децата, вечно неспокойни и неусмирими, могат да растат.

И така, не можем да определим нищо като абсолютно, и затова трябва да се ръководим само от онова, което виждаме, приемайки тази картина за истинска. Истината е една – няма нищо постоянно, всичко се променя относно човека.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 31.12.2012 

[96921]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (д-р С. Гроф): Любовта е абсолютно необходима, за да може човечеството да оцелее. Сега е настъпил моментът, когато не можем да си позволим модел на поведение, ориентиран към конкурентна борба или оцеляване на по-силния.

Оцеляването зависи от това, ще успеем ли да укротим тези сили и да търсим опора не в тях, а в любовта. Необходим е поврат от конкурентна борба към въпроси от по-висок ранг. Проявява се несъгласие с Дарвиновата идея за оцеляване на по-силния. Има много примери от историята на еволюцията, откриващи ни картината на сътрудничеството, а не на конкуренцията.

• Съвременният социум е склонен да смята човека за венец на творението и на външната еволюция, но човек се явява нещо като преходен вид, продължаващ еволюционно развитие. А ако се смятаме за завършено звено, то преставаме да виждаме своето място в общата дългосрочна перспектива на еволюцията.
• Живеем в епоха на криза. Човечеството стои на еволюционното кръстовище и ни предстои еволюционен скок, да станем нов вид.
• Проблемът е в това, че човек се възприема като нещо отделно от обкръжаващия го свят и не забелязва взаимната връзка. В ХХI век нашето мислене е станало детерминистично и тесногръдо.
• Сега става смяна на парадигмата. Появява се ново наблюдение, което досегашната парадигма не може да обясни. Първоначално, я отхвърлят, обявяват я за ненаучна, недостоверна, обвиняват изследователите в нечестност и безумие. Но в хода на кризата се появяват все по-смели алтернативи, които дават отговор на тези нови въпроси и в крайна сметка, се приема парадигмата на следващия период.
• Ние говорим за сериозна смяна на парадигмата. Съзнание по-високо от материята, превъзхожда я по значение. Този материален свят представлява някаква виртуална реалност. Материята не можа да създаде такова явление, като съзнанието. Но такова убеждение съществува и за да се откажем от него, ни трябва време.

Реплика: Ето така се появяват новите наблюдения и става смяната на парадигмите – та чак до науката кабала за единната истина, описваща многобройните светове и вселени.

[96726]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В последно време в службата общувам с няколко професори и, между другото, си говорим за кабала. Трябва да ви кажа, че те разбират за какво става дума – но не вярват…

Отговор: Вярно. Техният подход е рационален: ”Ние сме усвоили толкова много познания в нашия свят с помощта на различните науки и техните подраздели, че картината по принцип е ясна. Но ето, пристига някакъв човек, на вид нормален, адекватен, а не луд, и започва да ни излага някаква концепция, взета неизвестно от къде. Той казва, че това е основата на всички науки и свързва всичко със светлината и съсъдите.

Но такова нещо не ни е известно. В света не наблюдаваме реална проява на онова, за което той ни разказва. Нека дори неговите обяснения да звучат логично, но той излага своята мъдрост на въображаеми постулати. ”Дайте да предположим, че това е така”  – казва той и на тази основа издига добре подредена конструкция, цялостна философия.

Но защо трябва да я приемаме за наука, ако съгласно нашите постановки, тя не се явява такава? Наука е онова, което може да се изучава и осмисля. Той пък казва, че с неговата наука трябва да се живее, и да се изменяш вътрешно. За такова не сме чували никога. ”Какво означава да променим човешката природа? Ние имаме култура и възпитание,  учим хората на доброта и отзивчивост – какво повече от това? И какво отношение има това към науката?”

Учените не са в състояние да разберат относителността на собственото си възприятие. Те не разбират, че промените в човек променят неговата реалност, доколкото тя цялата е създадена от вътрешната реакция на човек.

Науката кабала обяснява ясната взаимовръзка: според това, как се променям аз, се променя и светът, който усещам. Такава е ключовата формула с постоянен коефициент и променливи параметри, отразяващи се от моите съсъди/ желания, от възприемчивостта ми, намеренията, мислите и т.н. Ако те се променят – променя се и светът:

                                           

Х – това съм аз, К е константна величина, а У е светът. И аз говоря с онези, които са готови да го чуят.

А учените нямат такава готовност. Не им достига новото, допълнително желание, което да ги влече навън, извън този свят. И ако те не узреят за това, то няма да чуят. Тук е нужна чувствителност за явленията не само към нашия свят. Тук трябва чувствителност не само към нашия свят, но и към духовния свят.

Въпрос: Какво излиза на практика? Интелигентните хора с висше образование не са в състояние да ни разберат?

Отговор: Тъкмо те са ”непробиваемите”. Тъй като те са уверени, че вече имат твърда основа.

Въпрос: Тогава към кого да се обръщаме?

Отговор: Кабалистична притча разказва как в един град дошъл човек на име Патхия,  взел от там всички, чувстващи се ”празни” хорица, и заминал с тях в пустинята. Тъй като човек, който си задава въпроса за смисъла на живота се чувства жалък и опустошен. И обратно, ако човек не e чувствителен към това, ако няма съответстващ съсъд/ желание, това означава, че още не е достигнал нужното стъпало на възприятието.

Разбира се, че ние не се отказваме от разпространението, но да чуе посланието на науката кабала може само онзи, който има точка в сърцето. Алтернатива на това е да се почувстваш като затворено животно, не знаещо къде да се скрие от ударите на градушката. Тогава той ще е готов да тръгне след нас, само и само да се избави от бедите…

От урок по статията ”Тяло и душа”, 02.01.2013

[97078]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

В живота ни съпровождат две противоположни желания: желанието за създаване на нови отношения и желание за освобождаване от връзките. Само чрез другите хора и близките отношения с тях, човек се самооткрива и открива обкръжаващия го свят. Затова обкръжението има такова значение.

Тези ранни контакти с другите се усвояват от детето и създават после неговия вътрешен свят. За нас те стават опора, еталон за човешки взаимоотношения. Всички нови реални отношения, които после възникват по жизнения ни път, ние изграждаме и оценяме съответно с този еталон.

Извод: Ако човек не усещаше обкръжаващото го, той не би усещал и себе си. Да усещаш себе си или да усещаш обкръжаващото те е едно и също. Към това постоянно ни подтиква природата, еволюцията. Нарастването на връзките достига качествено изменение – преминавайки от линейно, егоистично, индивидуално развитие на интегрално и глобално ниво.

При това се озоваваме свързани в мрежата на връзките на всички с всички. А между това се разкрива, че цялата природа, всеки неин най-малък елемент е свързан с всички видими връзки, с всички елементи – чак до безкрайното пълно образование, наричано Създание.

[96326]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Може ли по време на семинара да поговорим за проблемите, които възникват между мъжката и женската част на групата в съвместната работа.

Отговор: Не разбирам. Какви проблеми могат да съществуват между мъжете и жените? Не е ли ясно, че трябва да си помагаме един на друг? Да не би мъжете да имат скандални искания?

Въпрос: Те искат нашета подкрепа, твърдят, че не я усещат.

Отговор: О! И са в правото си. Това е основната задача на женската част на групата, без нея мъжете не са в състояние да напредват. Само жените можете да направите това, вътрешната част на вашата душа е специална.

Подкрепата е в това, да не се разпръскват във всички посоки, а да успокоят нещата директно и да подкрепят мъжа така, както майката успокоява детето. Като цяло, трябва да играят ролята на майка. Мъжката група има нужда от майка, която да балансира и смекчава, правейки нещата по-лесни. Това е работата на жените.

От 1-ви урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[94945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, „Науката кабала и философията„: Всички познати, незабравими картини всъщност са непостоянни и съвсем не съществуват благодарение на собствените им свойства, а само отхвърлят и обличат форма под въздействие на определени фактори. Основа на материята е криещата се в нея сила.

По време на урок четем за силата, „рисуваща“ ни материята, която в действителност не съществува. Ако при това се държим заедно, ако мислим за тясно сплотяване на групата и искаме да проявим общата сила между нас, тогава разкриваме целия свят и живеем много по-ясен, по чувствен, по-интензивен живот отколкото днешния.

Това не е фантазия. Пробуждай тези сили. Сега се взираш сънено в приятелите си, а те в теб. Ами разбудете тези сили заедно – и ще разберете, че между вас лежат светове и че всичко зависи от степента на вашето свързване, сцепление в чувства и разум, в стремеж и порив, в желание заедно да усетите своята вътрешна същност. Внезапно ще видиш как абстрактната сила се превръща в нещо конкретно, осезаемо.

По-рано си забелязвал само „грубите“, материални сили: топло, студено, налягане и т.н. Но в човек са заложени сили, много по-тънки и мощни от тези, които действат дори в микрокосмоса, на суб-атомно ниво. Тези тънки сили ти разкриват истинската материя. Навлизайки в тази област, откриваш, че там  е началото и краят на всичко, там е цялото творение с неговата програма. А тук няма нищо освен външната, фалшива картина, която е призвана да те обърква и направлява към поправяне чрез лъжливи стимули, без да ти отнема свободата на волята и без да те превръща в робот.

Това разбиране трябва да ни устремява към главното – към развитие на тези сили, които са заложени между нас. Те са най-мощното „оръжие“ против цялото зло, срещу всички проблеми. Дори във въображаемия свят субатомните сили са много по-мощни от обикновените сили в микросвета. За да сблъскат частиците в колайдера, е нужна огромна енергия. Ние стъпваме в областта на нашите лични сили, действащи между приятелите. Тяхната мощ неизмеримо превишава възможностите на този свят.

Ето какво представлява истинската сила. Трябва само да се доберем до нея и да се научим да я управляваме. Тъй като без намерение за отдаване заради ближния, тя, разбира се, не ще се прояви.

Въпрос: Значи, в мен има сили, позволяващи да се разкрие нова реалност? Как да ги намеря?

Отговор: Започни да действаш, да прилагаш старание да оправиш връзката с приятелите си и да скланяш глава, като им позволиш да протегнат нишката за връзка към теб. Започни да ги събуждаш, за да ти донесат величието на целта. Тези усилия трябва да се прилагат ежедневно, ежесекундно, тъй като желанието за получаване се обновява постоянно и всеки път иска обновяване на целия наш комплекс от отношения. В това се състои работата.

Ако можеш по-правилно да ги пробуждаш и да строиш сили, свързващи те с другарите – силата на отдаване и силата на получаване – то ще откриеш, че взаимоотношенията между вас са много по-важни от материалния свят.

Това ще се случи, защото се учите, защото чакате светлината, възвръщаща към Източника – и тя ще ви окаже своето въздействие. Внезапно ще присвоиш най-висшата ценност във вашите взаимоотношения, а след това пряко в тях ще започнеш да разкриваш нова, духовна материя, много по-реална, отколкото тази, която те обкръжава днес. Тя ще бъде толкова мощна, тежка, убедителна, съществена, че ефимерната, илюзорна картина на нашия свят, ще се стопи на нейния фон.

От урока по статията „Кабала и философията“, 18.12.2012

[95768]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: По какво се отличава човекът от животното? Къде е това ниво, което наричаме „човек“? Ницше казва, че човек е животно с развалени инстинкти. Това е болно животно – в смисъл, че той не може да бъде животно. Трудно му е, защото трябва да се изкачва някъде нагоре.

Отговор: Животно плюс егоизъм се равнява на човек. Природата специално е развила в нас изкривен егоизъм, така че да можем да го използваме правилно. И ако следваме Ницше, тогава ние просто зачертаваме цялата природа, т.е. самите себе си, разума си, правилното си отношение и разбиране.

В природата нищо не се случва напразно. Смятаме, че това е така, защото наблюдаваме природата само в кратък исторически срок или не можем да обхванем всичко това изцяло. Както се казва: „Не показвай на глупака работата наполовина“. По-добре е да критикуваме себе си, отколкото природата, тъй като всичко, което се случва в нея, се случва в съвършена форма. Затова тук мога, меко казано, да не се съглася с Ницше.

Трябва да видим накъде води всичко това. Днес природата ни доведе до факта, че ние сме човешки същества. От една страна, аз преча на егоизма си, който е създаден в мен специално. От друга страна, виждам, че не мога да се измъкна, трябва да се превърна в  интегрален алтруист, в противен случай няма да оцелея.

Същият този егоизъм започва да ми подсказва, че трябва да се издигна над него: „Не можеш да избягаш. Не виждаш ли каква криза е и накъде отива всичко? В крайна сметка, ако действаш само с мен, ще се погубиш. Дадена ти е само малка част от космоса, това малко кълбо, и дълго няма да оцелееш на него“. Тоест, същият този развил се егоизъм сега ми показва как да работя правилно. Той, както казва Маркс, сам се погребва.

Той ни показва в каква посока да растем – противоположно на себе си. Сега мога разумно да се откъсна от него, да раста сам, имам основата за това. Аз съм егоист, много добре зная своите собствени желания – да използвам целия свят за себе си, да покоря всички, за да работят те само за мен, като старицата със златната рибка. И сега мога да разбера, че съм противоположен на интегралната, глобална природа и трябва да се променя. Мога да си представя как да направя това, какво ми липсва – именно самостоятелност.

Специално съм създаден такъв, за да бъда разумно същество. А днес съм неразумно същество, автоматично изпълняващо инстинктите, т.е. законите на природата, които през цялото време се възбуждат в мен. Дори не знам защо постъпвам така. Днес съм „неразумен човек“. Целият ми разум е насочен само към това, да обслужва животното в мен.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 26.11.2012

[96177]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→