Въпрос: Как става поетапното изменение, при което ближният става по-важен за мен от самия мен? Какво усещам на този етап?

Отговор: Такава промяна в човек се случва с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Условно, можем да разделим този процес на четири етапа.

1. Изобщо не усещам ближните, това са ”неопределени”, съществуващи, но безжизнени образи, с които нямам никакви общи чувства. Като че ли общувам с тях, прегръщаме се, пеем, но това са само кукли покрай мен – така ги усещам.
2. След това, в зависимост от това, доколко започвам егоистично да чувствам безпокойство, че не напредвам, се замислям: ”Какво ще се случи с мен?”. Така страдам, прилагам усилия, но още не чувам, че трябва да се съединя с другите. Това преминава покрай ушите ми: ”Красиви думи, но вече сме ги чували…”

Реалността, учението, всичко, в което аз лично се намирам, става все по-важно за мен, но онова, което засяга отношенията ми с приятелите – все още не разбирам, как от връзката между нас може да се получи нещо. Това ми се струва като някакъв морал или нещо напомнящо ми религиозните заповеди.

3. Затова в мен възниква голямо пренебрежение към всичко, което правят приятелите ми в групата: обединяват се, танцуват, пеят. Аз не съм способен на това. В моите очи то изглежда лекомислено и ако се съгласявам с тази потребност, то е само поради това, че това създава хубава, приятна атмосфера: трябва все пак някак си да подкрепя приятелите си, за да не се разотидат, затова се събираме на трапези, за да се сплотим и да привлечем и други хора. Така мисля аз.

4. Изхождайки от това, че в края на краищата нищо не се получава, и виждайки, че всички изведнъж стават по-умни в моите очи, започвам да се замислям: ”Какво правят те за това?”. И започвам да чувам, че обединението  е важно. Разбира се, това е от въздействието на светлината, а не просто следствие от съвместните действия с приятелите ми. Но доколкото все пак съм участвал с тях по някакъв начин, идва обкръжаващата светлина. Започвам да смятам действията, свързани с обединението, с приятелите ми, за полезни, но чисто теоретични. Говоря за това, мога да чета и слушам за груповата работа малко повече, а по-рано дори не обръщах внимание на тези статии. ”Въведение в науката кабала”, ”Учението за Десетте Сфирот”  – това е друга работа, а такива статии, като ”Последното поколение” ми припомняха комунистическите идеи.

Постепенно, под въздействието на обкръжаващата светлина, започвам да разбирам, че трябва да работя срещу своето его, да го преодолявам. Тогава започвам да забелязвам, че да го преодолея и да се съединя с приятелите си е едно и също, че по друг начин не може да бъде извършено – само мястото, наречено „група” и само по отношение на приятелите ми.

По-рано въобще не съм оценявал тези външни действия, дори съм ги пренебрегвал, по-добре никога да не бяха съществували – толкова съм ги изолирал. ”Защо въобще е това обединение между хората? Изобщо за какво става дума…? Дори ме е срам, че това е описано в кабалистичните книги.”

И изведнъж започвам да виждам, че вътрешното съдържание на тези действия наистина е такова и всичко е подчинено на реализацията на обединението – обединението на нашите вътрешни частички, а не на телата ни.  Продължавам да пренебрегвам физическото обединение, както и преди. Ако това не ме довежда до съединение на точките в сърцето, със същото пренебрежение, дори с по-голямо, се отнасям към всички тези ”трикове” и призиви: ”Дайте да се обединим! Нека да поседим заедно на трапезата, да побъбрим!”

Започвам да се отнасям по друг начин към обединението, разбирайки, че то се осъществява между точките в сърцето, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, и затова трябва да бъда в група. Това не е раздумка в бара, където хората се прегръщат, пеят и им е весело. Тук ние също седим заедно, можем да си пийнем и да се прегръщаме, но нашето намерение е да се обединим не телесно, или с някаква егоистична идея, а да се постараем да доближим нашите точки в сърцата, и да помолим светлината да ги съедини всички в едно. Светлината въздейства спрямо нашите приложени съвместни усилия, спрямо желанието ни да ги обедини.

Така напредваме. Основното е да преминем тези етапи, в които виждам, че реализацията в групата е необходима за съединяването на точките в сърцата под въздействието на светлината. Оттук нататък човек вече не пренебрегва обединението, той знае, че духовната реализация е такава, и нейният по-нататъшен път става все по-ясен. Независимо, че сега той изпитва друга трудност – как да откъсне своето ”Аз” от онази точка, която предава на обединението, как да придаде важност на намиращото се отвън, а не на собственото си ”Аз”. За това също е необходима светлината. Но това е следващият етап на нейното въздействие и в него също има няколко подетапа.

От урока по книгата Зоар, 07.01.2013

[97565]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Съзнателно ли е обществото ни? Какво е съзнанието на обществото? – Това означава, на правилното място и в правилното време да може да отреагира на определени събития, да поддържа справедливост в обществото и да се предотврати объркването, да прави избор, съзнателно и рационално да оценява последиците от него, да чувства отговорност за насоката на развитие на обществото, да влияе на обществения живот чрез различни форми на участие.

Проблемът е в разликата между понятията „знание“ и „съзнание“. „Знам“ означава да имаш познания по някаква тема, а не да имаш диплома. „Осъзнавам“ е да разбереш, какво е придобито знание, от къде се получава, на кого и на какви цели служи.

Съзнателният човек се възпитава в съзнателно семейство и училище. Съзнателно семейство е семейството, което правилно поглъща жизнените ценности и предава тези ценности на децата си, участва в живота на децата си, избира тяхната образователна траектория, самоконтрол и способност да виждат, да приемат и да поправят грешките си. Общество от личности, възпитани по такъв начин, образуват „съзнателното общество“.

Съзнателното училище знае защо и как да учи, приоритетите на образованието са формиране на съзнание.

Забележка: При формирането на човека ние трябва да го възпитаваме, ориентирайки го към целта на природата, към която задължително или по собствено воля вървим. Ако човек е възпитан и е получил знание да следва природата, той никога няма да сгреши и ще достигне оптималното в своето развитие и максимален успех.

 [97583]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Теория (Б.Мартни, Н.Лейн, Университета в Дюселдорф): Появата на живот е страничен продукт от реакцията на усвоената енергия. Първите протоклетки се нуждаели от огромно количество енергия за метаболизма и репликацията си, тъй като ензимите, които катализират тази специфична реакция, се появили по-късно. Повечето от енергията се разсейвала.

Как протоклетките са можели да използват енергията като източник за поддържане на живота си? От къде е дошла тази енергия и защо се натрупва от живите клетки?

Биохимичните процеси протичат в закритите части на клетките. Живите клетки съхраняват получаваната в процеса на дишане енергия в своите мембрани във вид на йонни градиенти.

Естественият протонен градиент, действайки през тънките стени от сяра и желязо, може да осигури усвояването на органичен въглерод. В резултат са могли да се образуват протоклетки, първоначално без обвивка и живеещи в каменни клетки. Минералите са действали като катализатори за процесите на древния метаболизъм. След известно време протоклетките придобили собствена мембрана и изоставили скалните убежища.

По такъв начин, учените за първи път са могли да проследят целия път, водещ от скалите, въглеродния двуокис и водата – до образуването на днешните живи клетки.

Коментар: Човек не може да разбере тайната на произхода на живота, от къде идва животът, докато не придобие втората сила на природата – свойството отдаване. Именно това свойство, което е в неживата материя, създава в нея това, което наричаме живот. А да се придобие свойството отдаване, свойството на Твореца, на Природата, е възможно само чрез метода на кабала. И само в такъв случай ще бъдем в състояние да разберем източника на живота и да го управляваме.

[97508]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

В кабала ”тяло” на парцуфа се нарича желанието за наслаждение заради отдаване, а ”душа” – светлината, която го напълва. За да придобием душа, построяваме обединението между нас, т.е. от получаващото желание формираме отдаващо. За това се свързваме с групата над егоизма, отказваме се от егоистичното желание и го обръщаме в противоположни действия. С това получаващото желание работи заради отдаване.

Преобразуването от егоизъм на отдаване се осъществява от Твореца, ако аз Го задължавам на това чрез работата си в групата, в обкръжението – както е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”. Той ми въздейства и тогава моето желание за получаване може да работи на отдаване. И вече се отнасям към другарите си по съответстващ начин и ние оформяме връзката между нас, построявайки формите за отдаване от ”дебелината” на егоистичното желание, която се превръща в чисто алтруистично желание.

Желанието за получаване се подразделя на пет слоя ”дълбочина”, или авиют – от нула до четири. А в него има и ”духовен зародиш” – точка в сърцето (.), която постоянно ме безпокои, ”тресе” ме. За да я реализирам, влизам в групата и привличам светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина (ор макиф О”М).

Преди всичко, тя извършва в мен Първото съкращение (Цимцум алеф) – Ц”А, благодарение на което мога да не вземам под внимание своето желание за получаване. А след това ще мога дори да работя с него за отдаване, но вече не в ”дебелината” (авиют), а в честотата (закут), която също се подразделя на пет степени. И съответно придобивам пет светлини: нефеш, руах, нешама, хая и йехида – отдолу нагоре: НаРаНХаЙ.

По такъв начин, моето желание за отдаване се формира от желанието за получаване, което съм имал по-рано. Това желание за отдаване се нарича съсъд на душата (нешама). Защо точно нешама? Защото до това ниво получаваме светлина на постоянна основа, използвайки авиют на нулевата, първата и втората степен (НаРаН), а светлините хая и йехида  са непостоянни и достигат до нас във вид на светлинки (ХаЙ).

И така, съсъдът на душата – това е чистото даващо желание, а светлината, която го напълва, светлина нешама. Като цяло, това е моята душа, която постепенно привлича към себе си целия егоизъм. А това означава, че желанието за получаване не изчезва – само изменяме неговото приложение.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 06.01.2013

[97495]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Становище (М.Никулина, М.Зубрицкая, Федерален Университет): Всички психиатри в света казват, че сега живеем в ерата на граничните невропсихични състояния. Според статистическите данни на СЗО, броят на хората, които се нуждаят от психологична помощ, се разраства по-бързо от броя на страдащите от сърдечно-съдови и онкологични заболявания

Депресията (от лат. depressio – потискане) е психично разстройство, което се характеризира с потиснато настроение, с песимистична оценка за себе си, потискане на интелектуалната и двигателна активност, намалена мотивация. 15 милиона души в САЩ са изложени на това заболяване. Механизмите за възникване на депресията все още не са открити.

Антидепресантите са открити преди 50 години. Преди това депресията са лекували с билки, настойки от мандрагора или кукуряк. Питагор е препоръчвал да се слуша музика. Медиите наричат депресията чумата на 21 век. До 2020 година депресията ще се класира  на първо място сред всички заболявания.

Състоянието на депресия може да продължи няколко месеца, а продължителната депресия – години. Един от признаците на депресия – липсата на надежда – изглежда, че това е завинаги, а бъдещето е представено в извънредно мрачни цветове.

Причини за депресия изобилстват: семейни проблеми, конфликти на работното място, несигурност, здравословни проблеми, критични възрастови периоди.

Депресията не е признак за слабост на характера – това е реално заболяване, което изисква медицинска намеса  заради нарушението на биохимичните процеси в организма на човека.

Отговор: Именно липсата на егоистично напълване е причина за всички депресии, както и на всички заболявания. Така че броят на болните от депресия ще се увеличава, лечението ще е все по-малко ефективно, докато не се появят милиони хора, откъснати от живота. И едва тогава, най-после, ще се съгласят да се вслушат в съветите на кабала – как да се напълнят със светлина!

 [97435]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Изследване: Антрополог предложил на деца от едно африканско племе да играят игра. Той поставил до едно дърво кошница с плодове и обявил: „Който първи дотича до дървото, ще получи всичко“. Когато им дал знак, децата се хванали заедно за ръце и… започнали да тичат всички заедно, а след това всички заедно седнали и започнали да се наслаждават от вкуса на сладките плодове.
Удивеният учен ги попитал защо са постъпили така, та нали всеки един от тях би могъл да получи наградата еднолично. Децата му отговорили: „Обонато! Нима е възможно един от нас да бъде щастлив, ако всички останали са тъжни?“ „Обонато“ (или убунту) на техния език означава „Аз съществувам, защото ние съществуваме“.

Убунту е африканско етично учение, хуманистична философия, мироглед, основано на доверието между хората и тяхната взаимна връзка. Това учение е устно, него го живеят и не го дискутират в пресата. Думата „убунту“ може да бъде преведена като „човечност по отношение на другите“, „вяра във вселенската сила на участието, обединяваща цялото човечество. Трудно е да се намери еквивалент на понятието „убунту“ в западните езици. Когато в Африка казват, че „този човек притежава убунту“, това означава, че той е щедър, гостоприемен, дружелюбен, пълен с грижа и състрадание, дава всичко, което има.

Реплика: Това естествено (природно) отношение към себе си, обкръжаващите и света произтича от усещането на пълната взаимна връзка между всичко в света. Такова усещане са имали хората в света до проявата на егоизма в него, както е описано в Библията, до построяването на Вавилонската кула.

А след това хората са престанали да се разбират един друг, появили се различните езици. Егоизмът, който нараснал до небесата като кула, отдалечил хората един от друг и те се разпръснали и заселили по цялата земя.
Днес се случва обратният процес : същият този егоизъм ни е съединил толкова силно в течение на хилядолетията и ние сме принудени да го поправим, ако желаем да се развиваме по-нататък, иначе той ще ни погуби.

[97004]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво означава ”да молиш Твореца”? Къде е този Творец? Как мога да Го моля, ако нямам никаква представа за Него?!

Отговор: Трябва да се търси! Всеки трябва да си го представи в сърцето си, може дори и във въображението си, независимо, че кабалистите не се занимават с фантазии.

Творец се нарича общата сила на Природата. Защо казваме, че се обръщаме към нея? Това наистина предизвиква голямо объркване. Но има сила, която мога да разкрия по свое желание. Така, както в земния живот също разкривам някакви явления съгласно желанието. Ако нямах желание, не бих виждал и дишал. Към всичко първо възниква желанието, а след това аз го преживявам, разкривам, чувам, разбирам, отварям очите си по-широко, пробивам си път нанякъде. Всичко това е съгласно желанието.

Същото е и тук. Духовният свят  е преди всичко връзка, която за сега е скрита от очите ни. И в нея разкриваме нашия живот, независещ от тялото. Тялото умира, а ние продължаваме да живеем в тази връзка. Тази връзка се нарича ”душа”. Сега трябва да я разкрием. Нашето тяло не пречи да направим това. Ако го анулираме, т.е. ако живеем в него, докато ни е отредено, без да му придаваме особено значение, без да го величаем, да го използваме такова, каквото си е – да го храним, мием, поим, да го слагаме да спи, да се грижим за него като за животно – и нищо повече от това, а всичко останало да посвещаваме за разкритието на душата, тогава ще я разкрием.

Душа се нарича връзката между всичко. За да я разкриеш, имаш точка, зачатък на душа. Ако я няма тази точка, то няма за какво да говорим, ти си свободен – иди и се занимавай с тялото си, наслаждавай се на живота. Но ако имаш точка в сърцето, начало на душа, която те възбужда и не те оставя на мира, тогава идваш в кабалистична група и там ти обясняват как трябва да разкриеш душата си – твоята връзка с останалите. Това не е връзка между хората, между техните тела, а връзка между отделните желания, във всяко от които има зародиш на душа.

Представете си милиони членове от нашата световна група (независимо, че те са много повече) и между всички – свързваща мрежа, която е скрита от нас. Трябва да я разкрием. Само като разкривам 1/125 –та част от тази връзка, аз вече се намирам на първото стъпало на осъзнаване на своята душа или на първото стъпало на висшия свят и в същата тази мрежа разкривам духовния свят, себе си, вечността, над времето и пространството, всички висши измерения и източникът на всичко това, наричан ”Творец”. Към това се стремим и ние.

Вече има хора, които са разкрили духовното, написали са за това и ни обясняват точно и подробно, как по степени да реализираме това разкриване, с помощта на какви действия. И всичко това се нарича ”Тора” – инструкция. В нея не става дума за някакви физически действия с нашето тялото – него може да го оставим на мира. Говори се само за това, как да развием своята чувствителност, връзката ни с ближния, с онази висша сила и тогава достигаме  вечността.

Въпрос: Седя тук над текста на Зоар и се опитвам да усетя нещо друго, съществуващо тук, като резултат на нашите общи усилия, но никак не ми се отдава. Продължавам – и отново търпя неуспех, и отново и отново… Вие казвате: ”Молете Твореца!”, но аз нямам никаква представа за Него, няма за какво да се хвана!

Отговор: Съветвам те: ако вече хиляди пъти си блъскал главата си в стената, то може от тези удари нещо да се е променило в твоята глава, и да можеш малко повече да се вглъбиш в своите мисли, в някакво отношение към Твореца: ”Кой се крие там, кой ми пречи? Кой е сложил тази стена пред мен?”. И вече не се удряш просто така в стената, а прибавяш и мисъл към това. От ударите човек започва да поумнява. Това е вярно! Ето това и очаквам от теб…

От урока от книгата Зоар, 06.01.2013

[97414]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

От статията на Рабаш „Не добавяй и не изваждай в работата“: Дясната линия означава вяра над знанието, т.е. човек трябва да си представя, че вече се е удостоил с усещане за Твореца и вижда само доброто управление на света от Твореца.

И дори ако разумът му казва, че всичко е на обратно, той трябва да работи с вяра над знанието, сякаш наистина вече усеща милосърдието на Твореца. От това той получава важността на целите и жизнеността, т.е. радост от приближаването си към Твореца, възможността да Го оправдае и да благодари.

А след това идва време да премине в лявата линия и да провери вътре в знанието как той действително възприема важността на Царя, наистина ли е готов да работи само за Негово добро? И когато види с разума си, че няма никакви сили за това и цялата важност на духовното усеща само с вяра над знанието, това предизвиква в него такава болка и съжаление от своята незначителност, че поражда в него молитва от дълбините на сърцето му за това, което му липсва.

Човек трябва да си представи две точки: как вижда всичко с разума си и над разума. Тогава той ще пожелае наистина да се издигне над разума, да се издигне до следващата степен и да стигне до молитва. Така ще може да напредва.

Той трябва да анализира своето текущо състояние и да се издигне над него с вяра над знанието, за да види доброто управление на Твореца във всичко, което има. Той проверява себе си абсолютно във всичко и оправдава Твореца над разума си.

А след това гледа би ли могъл и вътре в знанието да вземе същото това решение? И вижда, че не може. В крайна сметка, знанието му е основавано на това, което виждат очите му. И тогава от тази разлика между това, което вижда над знанието и вътре в знанието, израства молитва.

Но това е при условие, че човек пребивава в радост. Правилната молитва в духовното се състои от противоположни елементи. От една страна, трябва да се радвам, че имам връзка с Твореца и има към кого да се обърна. Уверен съм в Неговата помощ, че Той носи само добро и благо и всичко е прекрасно!

Никога не моля Твореца да подобри състоянието ми – моля Той да промени моето възприятие на състоянието ми. В края на краищата, сега съм в океан от абсолютно добро и освен това няма нищо друго, но само поради моята неизправност, виждам нещо друго. Ние никога не сме напускали света на Безкрайността, но трябва да установим своето правилно отношение към него.

Всеки път, когато ми се разкриват нови детайли, трябва да коригирам своето възприятие, т.е. намерение. Затова се обръщам с молитва, Творецът да ме поправи, позволявайки ми да видя Неговото разкрито милосърдие. Това е много важен момент: трябва да моля не за поправяне на състоянието ми, сякаш моля Твореца да поправи Своите действия, а да моля да поправи мен, за да видя Неговото творение такова, каквото е в действителност, т.е абсолютно добро.

От подготовката за урока, 01.01.2013

 [97281]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Спиноза: Хората мислят, че са свободни, защото осъзнават своите постъпки, а не знят причините, които са ги породили.

Изследване: Съществуването на свободната воля е един от важните неразрешими проблеми на философията. Приемаме ли решението осъзнато или нашият избор се осъществява без участието на съзнанието – много преди ние да го осъзнаем? Емануил Кант включил проблема със свободната воля в числото на въпросите, отговорите на които лежат зад границите на възможното познание.

Но учените не се страхуват от сложни задачи, в които философите не са успели. Изучаване на свободната воля доведе до отговора: причините за нашите постъпки не се явява съзнателният ни избор. Свободата на волята е илюзия, тя не е причина за нашите действия, но ги придружава, точно така, както сигналът на разредения акумулатор на екрана на мобилния телефон показва спадане на акумулатора, но не е причина за разреждането. Това е само усещане, което ни позволява да различим действието, изпълнено от нас, от процесите, които не зависят от нас.

Когато извършваме определено желано действие, за нас е свойствено да го третираме като проява на свободна воля. Но понякога хората извършват постъпки и нямат никакво чувство за реализирана свободна воля. Но е вярно и обратното: нерядко усещаме свободната воля в действия, които не сме извършили.

Психологът Б. Либет е открил в мозъка ”потенциал на готовност” – възбуждане на мозъка, което възниква за една стотна милисекундна до вземане на съзнателно решение за действие. На хората им предлагали да натискат бутон, когато им се прииска. От участниците се е изисквало да отбележат момента, когато от тях е било взето осъзнатото решение да натиснат бутона. Експериментаторите, измервайки потенциала на готовност, можели да предвидят момента на натискане на бутона за стотна милисекунда преди това, кога изпитваният осъзнавал, че е решил да натисне бутона. Тоест първо учените видели скок на потенциала за готовност на измервателните прибори, след това човекът осъзнал, че иска да натисне бутона, а след това е ставало самото натискане на бутона.

Р. Спери през 1981 г. бил удостоен с Нобелова награда, защото е показал, че при хора с прерязана връзка между двете полукълба на мозъка възникват две напълно отделни личности – едната в лявото, а другата в дясното полукълбо. Но двете личности на такъв човек не осъзнават съществуването си една спрямо друга. Излиза, че всяко случайно действие извършвано от нашето тяло, се счита за съзнание, като резултат на проява на свободна воля, дори то да не е било такова.

Представете си двама човека, живеещи в една стая, но незнаещи нищо за съквартиранта. Всеки път, когато се отваря прозорчето, всеки от тях е убеден, че тъкмо той го е отворил.

Убеждението, че можем свободно и съзнателно да избираме нашите постъпки, е фундаментално за картината на нашия свят. Но тази гледна точка не се съгласува с последните експериментаторски данни, които посочват, че нашето субективно възприемане на свободата не е нищо повече от илюзия, че нашите постъпки се определят от процесите в нашия мозък, скрити от нашето съзнание и произтичащи много преди появата на усещане за приетото решение.

Реплика: Свобода на волята, как и какви постъпки да извършваме – няма. Нашите постъпки се извършват от нас само под неусещаното /негласно влияние/ указание на нашето обкръжение. Но можем да изберем под какво обкръжение да се намираме – и с това ставаме свободни от съдбата, но само ако можем да реализираме тази свобода. Нейната реализация се нарича духовен живот, който ни предлага кабала. В останалото ние/вие сме животни/ роботи.

[97299]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Каква е ползата от това, че човек полага усилия и се опитва да ускори поправянето си, ако все едно, целият му път вече е прeдопределен, всички поправяния, през които той трябва да премине, всички негови грешки и престъпления?

Отговор: Ако не правиш усилия, никога няма да преминеш през тези грешки и поправяния. Да речем, учиш се в трети клас и трябва да преминеш в четвърти. Но ти не искаш да се учиш и не те допускат в четвърти клас! Тогава какво се случва? Ще получиш наказание и лошо отношение от всички: родители, учители, училищното настоятелство на училището. И ще повтаряш същия клас, докато не изпълниш всички задачи и не си готов да преминеш в следващия.

Да не би да си спечелил от мързела си? Защо питаш каква е ползата от всичките ти усилия? Не можеш да преминеш към следващия етап, докато не си завършил предишния, защото не си подготвил съсъда за него. Как можеш да почустваш как се реализира в теб следващата степен?

Невъзможно е да се премине на следващата духовна степен „по фаворизация“. В нашия свят това е възможно, но в духовното не. Тъй като нямаш сетивни органи – ще трябва сам да ги развиеш, във възходи и падения, преминавайки през объркване и проблеми, вземайки решения и правейки грешки, опитвайки се да пробиеш с разни способи – като малко дете, което се учи на нещо.

В противен случай няма да има напредък, това са законите на природата. Следователно няма да има никакво снизхождение и милост, прошка за това, че си сгрешил поради незнание. Това е прието само между хората, а ние се подчиняваме на определен, ясен процес, където всичко е предопределено, стъпка след стъпка.

Невъзможно е да се премине на следващ етап, без да е завършил предишният, докато не си получил впечатление, знание, усещане от него, докато не се е врязал в паметта ти и не си готов да вървиш напред с този опит, събрал съсъда, в който сега чувстваш всички явления в самия себе си. Едва след това можеш да напредваш.

В нашия свят не става така, тук хората намират всякакви заобиколни пътища, тъй като те изобщо не разбират своите състояния. Когато дойде светлината и освети състоянието ни, ще разберем неговата причина, защо става така и за какво, каква е ползата от него, как да се отнасяме правилно към него. А до тогава, действаме на сляпо, в съответствие с  животинските си инстинкти.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 30.12.2012

 [96882]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→