Въпрос: Колкото човек е по-близко до учителя, групата и обучението, толкова повече нараства егоистичното му желание…

Отговор: Разбира се. А иначе как би израснал? Затова е казано: ”Колкото и да е висок човек, неговото начало се издига над него”.

Въпрос: Как тогава съкращаваме своето желание?

Отговор: Съкращавам не самото желание, а неговото приложение. Изобщо не искам желанието да бъде намалено или въобще да изчезне. Не, отнасям се към него, както се казва, ”с цялото си уважение”, с любов, а не с ненавист – тъй като това е ”насрещна помощ от Твореца”. Провеждам осъзната работа със себе си и се стремя да запазя границите на своето желание, всички детайли на възприятието си. Те са истинско съкровище за мен и им придавам голяма важност.

Тогава целият живот става за мен нещо особено важно, ценно. Пред мен сякаш играят, блещукат частите на сложен механизъм и аз не ги неутрализирам, не редуцирам неговата жизнеспособност, искам да се издигна над него. Това всъщност е изкачването по духовните стъпала.

Самото съкращаване се прави от светлината, а аз не спирам нейната работата. Това е равносилно на аскетизъм, и в него няма нищо хубаво. Нещата трябва да се приемат такива, каквито са, издигайки се над тях, а след това да се използват правилно. Присъединявам се към групата, учителя, книгите, а желанието ми все расте, още и още. Така се издигам, като на въздушна възглавница.

Въпрос: Как става това? Нали в желанието е много лесно да ”потънеш”.

Отговор: Моля ви през цялото време да пребивавате в състоянието ”вяра над знанието”, в средната линия. Моето желание, над което се издигам, е лявата линия. Отдаването, което придобивам, е дясната линия. А порядъкът на взаимоотношенията между отдаването и желанието е средната линия. Този механизъм ме издига като крик все по-високо.

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 10.03.2013

[102765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Как е възможно да ни научат какво е отдаване? За това изначално сме надарени от природата с желание за наслаждение, върху което изучаваме отдаването от неговата противоположност, обратното на него свойство.

Желанието ни за наслаждение се впечатлява от някакво въздействие, предизвикващо в него всевъзможни реакции, което сякаш прави драскотини, дупки, ями, вдлъбнатини в него. Благодарение на това, желанието започва постепенно да чувства, тъй като тези въздействия се различават по големина, характер, между тях съществува специална връзка, която не разбираме.

Внезапно откриваме, че нашето желание за наслаждение е много гъвкаво, изключително дълбоко и сложно и също толкова разнообразни и сложни въздействия достигат до него. Така изучаваме своята същност. И колкото повече научаваме за нея, в действителност опознаваме нейното противоположно свойство, обратния характер. Тъй като нашето обучение се основава на сблъсъка на две противоположни свойства: получаване и отдаване.

Казано е: „Да няма други богове пред теб“, което означава учене, при което именно върху тези други богове изучаваме Твореца и можем да формираме вътре в себе си Неговия образ. Защото всъщност Той няма образ, няма форма, позволяваща ни да си Го представим: какво е това, кой е Той, как да Го разкрия?

Как да разкрия това, което не е възможно да се разкрие?! Затова само за сметка на отрицателните въздействия, негативно възприемани от желанието за наслаждение, постепенно изграждаме обратно отношение, от което започваме да си представяме какво е свойството отдаване. То не може да дойде до нас по никакъв друг начин: нито във фантазиите, нито в чувствата, нито в действие от наша страна, което пряко би съответствало на него.

Всичко става само поради факта, че някаква специална сила, светлина действа във всякакви състояния и предизвиква реакция в нас. Работата ни се състои в това, да включим всичко към тази единна висша сила, да постановим, че освен Нея, няма никой друг. Макар това да среща огромно противопоставяне от страна на желанието ни за наслаждение, защото преди то е смятало, че няма никой освен него. Сега то трябва да се съмнява в това. Едното отменя другото, т.е. възниква спор: кой ще царува?

Тези две твърдения се изключват взаимно: или аз, или Той! Този конфликт е в основата на всички наши състояния. И не трябва да се страхуваме да застанем между тези две враждуващи страни и да оставяме това неразрешимо двувластие, да го понасяме, и не просто да се смирим и предадем, а да постигнем, оправдаем, разберем, да се уподобим на силата на отдаване. Ако човек не избяга от това разбиране, а е в състояние да работи в условията на такова раздвоение, сблъсък на мненията, чувствата, ако не разчита на своя животински разум и не избяга от бойното поле, то получава нов разум и чувства свише. В този случай, той придобива форма, подобна на Твореца.

А преди това е невъзможно да разбере какво е това отдаване. Когато човек най-накрая го постигне, това се нарича спасение от Твореца, божи дар. Този, който приема всички падащи му форми на работа и прекланя глава, без да се ръководи от своя собствен, едва ли не всичко разбиращ и вземащ решения ум – той постига успех. Главното е, както се казва, да не вярваш в себе си до деня на смъртта си, т.е. до смъртта на своя егоизъм. А след нея, вече придобиваш вяра.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 11.03.2013

[102425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Духовният растеж започва със съкращаване на егоистичното желание, което властва изначално над него. В момента, когато искаме да направим съкращение, навлизаме в състояние на духовен зародиш, за който е написано: ”Зародишът в майчините води вижда целия свят от край до край. Свещта гори над главата му и го обучават на цялата Тора”.

Тоест той в нищо не е ограничен, защото напълно се е отменил, отменил е същото онова малко, егоистично желание, което е имал в дадения момент и в което е усещал ”този”, бездуховен свят. Тъй като той изобщо не е усещал духовния свят, а само този свят, въображаемата реалност, като човек загубил съзнание и виждащ халюцинации.

Когато съкращава егоизма си, той става неограничен. Повече не изпитва нужда да получава, започва да му свети светлината на Безкрайността като обкръжаваща светлина, което означава да се намираш в утробата на майката. Така преминава етапите на развитие на зародиша.

А след раждането си вече започва да работи на 1-во ниво на дълбочина на желанието, вместо на нулево, и тогава става ограничен. До него вече не достига с нищо неотслабващата светлина на Безкрайността, тъй като повече не се старае да отмени напълно себе си, а само да се прилепи към висшия. Той изгражда свои екрани и отглежда желанията си, за да достигне на практика до светлината на Безкрайността, благодарение на своя труд и да я облече в своите съсъди.

Затова сега в работата му се появяват ограничения и светлината му свети дотолкова, доколкото е способен да приеме, за да отдаде за поправяне на съсъда. Затова е казано, че ”Творецът ненавижда тялото”, т.е. егоистичното желание за наслаждение. А желанието за отдаване вече не се нарича тяло, а душа – част от божественото свише.

По такъв начин, има състояния, когато човек се съкращава дотолкова, че до него без каквито и да е ограничения може да достига светлината на Безкрайността. Но съвършенството се състои в това, да позволи на светлината на Безкрайността да се проявява без каквито и да било съкращения от страна на човека. той трябва да разкрие себе си с помощта на екрана и сам да работи на нивото на Безкрайността, за да постигне пълно сливане със светлината, неограничена от никакви съкращения.

 От подготовка към урока, 12.03.2013

[102517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да преминем от ”Аз” към ”Ние”? В какво се състои смисълът на това, човек да оправдава управлението на Твореца само тогава, когато се радва не на своите успехи, а на успехите на другарите си?

Отговор: Смисълът е в това, да се прилепиш към другаря и чрез него да започнеш да усещаш действителността. Как мога да проверя своята преданост към другарите? Съдейки по това, че се радвам с тяхната радост и се огорчавам от техния печал, внасяйки тук себе си единствено за да им помогна да постигнат добро състояние.

И тук започвам да разкривам доколко аз в действителност желая обратното: как в мен се разкрива огънят на ненавистта и завистта към тях, доколко не съм способен да им пожелая нищо добро, защото усещам, че откъсвам нещо от себе си.

Тук ми предстои много работа, за да мога с помощта на тези проверки да достигна до правилния извод: че нямам нищо освен другарите, в които живея!

Ако другарят ми има някакъв проблем, то аз работя с него така, както ако имаше преграда, стояща между мен и Твореца. Няма никаква разлика. Там ще имам възможността да отменя своето ”Аз”, а от друга страна, да се почувствам голям спрямо другарите, т.е. да поискам да направя всичко, за да им бъде добре, с една дума, като грижовна майка.

От урок по книгата ”Шамати”, 10. 03.2013

[102406]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да оправдаем Твореца, ако виждаме пред себе си такива тежки страдания, неизлечимо болни хора?

Отговор: Сега е невъзможно да се оправдае, тъй като не искаме да лъжем и да се преструваме, да се самозалъгваме или да слушаме утешенията на другите. Има различни психологически методи за въздействие и промяна на гледната точка на човек за случилите се трагични събития с него. Но кабалистите казват, че съществени промени са възможни единствено при условие, че на човек му въздейства светлината, връщаща към източника, която да му повлияе и да промени състоянието му.

Защото състоянието – това е онова стъпало, на което се намира човек. И тогава той по друг начин ще гледа на случващото се, по друг начин ще усеща и ще разбира съгласно новото стъпало, което сега е постигнал, благодарение на светлината. И в такъв случай тази промяна ще бъде предизвикана не защото са го заблудили и убедили обкръжаващите. Тъй като с това те го мамят и не му разрешават да види истината, сякаш му дават успокоително лекарство. Те се опитват да му представят, че всичко е наред, и с това го лъжат и му закриват пътя към истината.

Ние така не правим – ние не го успокояваме, а само поддържаме човека, за да може той да разкрие цялото си его. Ние му помагаме да разкрие егоизма си и да издържи.

Можеш да се задържиш във всяка случайна ситуация по два начина. Първият е проблемът да се замаскира по някакъв начин и да объркаш сам себе си, и тогава човек се обръща за помощ към религията, вярванията, мистиката. Така действат всички в нашия свят.

Или може, точно обратното, още по-широко да отворим очите си и желанието си и да започнем работа за привличане на светлината, връщаща към източника, за да ме поправи тя. И тогава от новото ниво ще видя истинската картина.

Как привличам тази светлина? За сметка на това, че оправдавам случващите се събития, следващи от единия принцип: ”Няма никой освен Твореца”. Искам да разкрия тази висша сила, освен която няма нищо друго.

Не се примирявам просто така със случващото се, като смирен вярващ, а искам да разкрия Висшия. Разбирам, че всичките ми усещания са призиви от Твореца, от желаещия да бъде разкрит от творението, и да бъде разкрит като единствена, абсолютна и добра Сила.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 08.03.2013

[102306]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Баал a-Сулам, „Предговор към книгата Зоар”, п.18: Човекът е център на цялото творение, а останалите създания нямат собствена значимост и ценност, освен това, доколко са полезни на човек по пътя към съвършенството. И затова те се повдигат и пропадат заедно с него без всякакъв собствен разчет.

Всички създания от неживата, растителната и животинската природа нямат собствена ценност, не могат да се поправят, и затова се повдигат и пропадат заедно с човека. Казано иначе, човек открива, че всички тези видове творения, цялата Вселена, цялата флора и фауна на Земята се намират на нея без разчет за самите себе си, подобно на това, как в нашето физическо тяло се съдържат предшестващите степени на природата.

И затова, доколкото поправям своето желание на човешка степен, в това поправяне се включват желанията на неживо, растително и животинско ниво. И аз на практика чувствам тяхното включване без всякаква принадлежност към външния свят. Защото съм преминал тези желания, и те също са се поправили, а отчасти са изчезнали.

Преди милиони години са изчезнали динозаврите, а и до днес има отмиране на видове – затова пък учените откриват множество нови, за които по-рано не са знаели. И затова не трябва да се изпада в паника пред възможното изчезване на човешкия род. Просто някои желания в нас са се изчерпали, завършили са активния цикъл – и изчезват. Вече няма никаква необходимост от тях – и те се „връщат в пръстта”.

От урока по „Предговор към книгата Зоар”, 11.03.2013

[102480]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: Смъртните случаи от предозиране на лекарства растат вече 11 години подред. Лъвският пай от тях се пада на пристрастяването към болкоуспокояващи. Само през 2010 година в САЩ са били регистрирани 38 329 смъртни случая от предозиране. В 60 процента от тези случаи виновни са лекарства, изписани по рецепта, които засенчиха по този показател дори нелегалните наркотици.

Много лекари и пациенти осъзнават каква зависимост могат да предизвикат тези лекарства, затова често ги предписват при болки, които може да се намалят с по-малко опасни лекарства. Лекарствата за борба с безпокойството и безсънието, включително диазепам (Valium), са причина за 30% от случаите с летален изход. Битува опасна увереност, че фармацефтичните средства са по-безопасни, отколкото уличните наркотици.

Реплика: Проблемът не е в лечението, а в изкореняването на причината – а тя е в общата депресия, опустошеност, отсъствието на смисъл. Ако напълним човек с настроение и дух, той ще бъде практически винаги здрав.

[102324]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Баал а-Сулам, статия „Мир“: Независимо, че можем да видим смяната на телата в нашия свят, душите не се променят, а само преминават от тяло в тяло, от поколение в поколение. Няма нови души: едни и същи души се обличат в нови тела.

”Тялото” е желанието за получаване. Ако то има намерение за отдаване, тогава съгласно закона за подобие, в него се облича светлината. И първата, най-малка част от светлината, първата степен на душата се нарича ”нефеш”. Като цяло, светлината се облича в поправеното желание – това е друго ниво на душата, нешама. А най-високите светлини, хая и йехида, няма да разкрием до края на поправянето.

Изобщо, в реалността съществуват само светлината и съсъда. Случва се така, че светлината не може да се прояви в съсъда и само лекичко ”мъждука”, поддържайки живот в него. И се случва така, че съсъдът се уподобява на светлината, на намерението. Тъй като самото желание за получаване е винаги противоположно на светлината, която е изцяло насочена към отдаване. Но ако над желанието имаме намерение за отдаване – ”вяра над знанието” или ”отразена светлина”, тогава то е подобно на светлината до известна степен и може да я получи. Между тях вече има връзка и идващата в желанието светлина се нарича ”нефеш”, или ”руах”, или ”нешама”.

Ето за какво се разказва в науката кабала: за поправеното ”тяло” на желанието. От друга страна, в нашето сегашно желание няма никаква душа, дори на нивото нефеш.

И дума не става за онова, което засяга физическото тяло, защото то ни се представя като част от този въображаем свят. Книгите на кабалистите не са медицински учебници, нито анатомически пособия. Те разказват за духовния свят, за душата. А ”душата” е част от Твореца свише, т.е. желание за наслаждаване, светлина, обличаща се в поправеното желание за наслаждаване. Това съвсем не е сегашното ни желание, превърнато в това, което ”храни” хората от нашия свят, отнасящо се към ”животинското” ниво. Не, става дума за желанията, които се проявяват в мен спрямо Твореца и се отнасят към човешкото ниво.

Добре, от къде да вземем тези желания? – От групата, между другарите. Ще ги разкриеш само там, но не и във физическите усещания.

И затова всичко, което се отнася към тялото, към физиологията, може да се остави ”настрана”. За това кабала не говори. Тя се занимава с желанието, разкриващо ми се в отношенията с Твореца. Желанието е добро или лошо – когато искам да насладя или обратното, да Го ограбя.

Именно тези отношения илюстрират примера с гостенина и Стопанина. Когато седя на масата с гозбите, проблемът не е в обкръжаващата обстановка, а в Стопанина. Всичко останало е ”ниво животни” и остава извън кадър. Същността е в това, че се намирам пред Стопанина. Как се отнасям към Него? Как Той се отнася към мен? Какво се случва помежду ни? Всичко това е науката кабала и само тук се крие духовното.

От урока по статията ”Мир”, 08.03.2013   

[102245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вие казахте, че вкусът на манната, с която народът на Израел се е изхранвал в пустинята, зависи от желанията на човека: какъвто вкус поиска – такъв и ще получи. Какво е това манна?

Отговор: Манна – това е висшата светлина, висшата сила.

Бал а-Сулам привежда в пример електричеството, към което може да се включи всичко, което е удобно: хладилник, нагревател, прибори под налягане и т.н.. В електричеството няма нищо освен енергия, а човек, благодарение на приборите, които включва, преобразува тази енергия в това, което му е нужно.

Манна – това е необлечената в нищо, безплътна, безтелесна енергия. Това е дух, сила на висшата светлина, която обличайки се в потребителя, в човека, създава в него тези действия, преобразувания и метаморфози, които той изисква, към които е готов.

Висшата светлина изхожда от Твореца и ни въздейства в степента на нашето желание да уподобим своите свойства на Него. Затова, ако искам да напредвам към подобие с Твореца и все повече да ставам Човек ( Адам – от думата ”подобен”), то мога да предизвикам  върху себе си свойствата на тази светлина, и тя през цялото време да ме преобразува, нали светлината действа само в това направление, при нея няма друга възможност.

Но ако аз не желая да се издигна за това време, в течение на което би трябвало да се приближа до Твореца, Той все пак действа върху мен. И този отрязък, за който е трябвало да напредна, започвам да чувствам като страдание: с мен и около мен се случват неприятни неща.

Светлината през цялото време увеличава интензивността на своето въздействие върху мен. Това произтича автоматично, по законите на природата. Затова, ако съм подобен на Твореца, то трябва постоянно да напредвам към Него по лъчите на светлината. А ако насочвам себе си не в тази посока, то усещам интензивността на светлината като отрицателна и започвам да изпитвам страдания, проблеми, чак до световни войни.  Това трябва да се отчита.

Само светлината предизвиква изменения в нас. Моят егоизъм се явява производна от влиянието на светлината и се увеличава автоматично. Всичко, което зависи от мен – е да съпоставя, да насоча своя егоизъм към светлината. Ако правя това, то вървя напред по лъчите на светлината и се чувствам прекрасно. Ако се отклоня настрани, то в степента на величината на ъгловото изкривяване, усещам страдания.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 04.02.2013

[102416]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

Човечеството не може да върви към бъдещето, докато не разруши старото.

Голяма част от старото се руши само – семейството, културата и прочее, но това, което е изгодно на управляващия елит, не си отива само, а се задържа, въпреки че дърпа назад, с всички възможни средства.

Ако необходимостта от преход се осъзнае от елита, то ще се формира и идеята за преход към бъдещето.

В миналото, като правило, преходите се осъществявали чрез революции, чрез социална борба.

Това се дължало на липсата на разбиране на новото състояние, липса на виждане за него, на причините и силите на движение към него.

За да се придвижим – трябва да знаем накъде вървим, трябва да имаме исторически поглед, който е в съответствие със законите на социалното развитие, правата на човека и нашето мислене.

За да унищожим – не е необходима никаква историческа или логична гледна точка, не е нужен ум – напротив, за това трябва да си невеж, сляп, да не си представяш бъдещето.

Ако няма обществено съзнание, ако всеки разсъждава по своему – ние разрушаваме, не  създаваме бъдещето.

Ако признаем, че имаме нужда от нов светоглед, какво трябва да достигнем, нашето бъдещо състояние и как да се развиваме към него – ние признаваме необходимостта от нови знания.

Всяка нова социално-икономическа историческа степен в развитието на човечеството се базира на предходната, на „бащите“, защото всички степени се различавали с все по-голямо егоистично развитие.

Състоянието ни е специално – следващата степен от развитието ни е интегралното човечество. Тъй като това състояние ни е напълно непознато, ни е дадена наука за следващата степен от нашето развитие. След всичко, ние се издигаме от степента на неосъзнатото развитие (неживото, растително, животинско социално развитие) към развитие на ниво „човек“. Дадена ни е науката кабала – за това, как да преминем към следващата степен. Този преход трябва да бъде в разрез с предходните преходи, не автоматично, инстинктивно, а съзнателно. Ще го изминем само до степента на нашето осъзнаване, разбиране, майсторство и контрол над тях.

[102195]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→