Съвременната криза има за цел да ни доведе до разбирането за правилна взаимовръзка и взаимозависимост. И това не е в икономиката по съвременен образец. В крайна сметка, реалната икономика, лишена от ”балони” и излишества – това са няколко процента от световното население, произвеждащи необходимите стоки, които действително са ни нужни: продукти, дрехи, жилище и т.н. Всичко останало – вече не е икономика, а начин за подвеждане на хората и извличане на полза от тях. Само една малка част от целия този пазар осигурява нашите насъщни потребности.

Но днес истината излиза на бял свят. Хората остават без работа, особено младежите. Те не знаят какво да правят със себе си, в тях твърдо се установява нова, изкривена представа за живота, и след определено време изгубват способността да се трудят. Нещо повече, не са в състояние да създадат семейство и да живеят нормален живот. Вместо това, формират за себе си нова култура с нови развлечения.

Казано накратко, става въпрос за глобална социална беда. Днес тя ярко се проявява в Европа, едновременно на опашката стоят милиарди хора от други страни, включвайки Китай и Индия. САЩ също не е изключение. Тук като пример може да се приведе Детройт, превърнал се в един вид ”призрачен град”.

Всичко това ни води към ново общество и ако не го преразгледаме, ако не обясним на хората, как занапред трябва да се организират, с какво да се занимават, то те ще започнат да живеят в градските джунгли, както животните в гората. Тогава човечеството ще стигне до поправяне не по пътя на интегралното образование, а по пътя на страданието.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 07.03.2013   

[102188] 

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако егоизмът е единствената новост, която е създал Творецът, защо трябва да я променяме на нещо друго, включително и на природата на Твореца? Или ние още не сме оценили това, което Той е направил?

Отговор: Творецът е създал егоизма, за да го поправим, да го променим и от това противоположно на Него, егоистично свойство сами да достигнем свойството отдаване и любов. Тогава ще можем напълно да се наслаждаваме на отдаването и любовта, докато в същото това време егоизмът поглъща наслаждението и моментално неутрализира и себе, си и него.

Например, аз искам да пия и чувствам не просто желание да изпия чаша вода, а страдам от жажда, т.е. имам специална нужда. Аз пия вода и постепенно се напълвам. При това най-много се наслаждавам от първата глътка, от втората – по-малко, от третата – още по-малко и т.н. И когато допивам цялата чаша, наслаждението свършва. Няма желание, няма наслаждение. И да ми дадеш още една чаша вода – не искам.

От какво да се наслаждавам сега? Няма от какво. Няма болка – няма наслаждение. Това състояние се нарича „духовно мъртъв“: нищо не искам в моя живот.

За да достигна вечното, непреходно наслаждение, аз трябва постоянно да искам, да получавам и да се наслаждавам.

Излиза, че цяла вечност трябва да пия тази чаша вода и през цялото време – с най-голямо наслаждение, както при първата глътка. Освен това, не трябва да преставам да страдам от желанието да изпия водата и да се наслаждавам на първата глътка. Как мога да постигна това?

Ако вляза в контакт между две противоположни свойства, то виждам, че те взаимно се неутрализират едно друго – настъпва унищожение. Нищо не мога да направя – плюс-минус се съединяват помежду си и се унищожават взаимно. Наслаждението и болката изчезват, но в крайна сметка, се губи и смисълът на живота.

Как мога да направя така, че постоянно да страдам и непрекъснато да се наслаждавам, така че самото страдание да поддържа наслаждението и да бъде не просто страдание, а страдание от любов?

В нашия живот съществува, вероятно, микро-секунда, когато изпитваме нещо подобно, но то веднага изчезва.

Проблемът, обаче, се решава просто: с това, че разделям обектите. В единия обект е страданието, желанието, а в другия обект – възможността за неговото напълване.

Например, майка и дете: колкото и да иска детето, майката с удоволствие го напълва, като при това, самата тя се наслаждава от неговото напълване. И ако тя има хиляда деца, то тогава е възможно да се напълни хиляда пъти повече и през цялото време да изпитва наслаждение: вечно, безкрайно, в зависимост от броя на възможностите да напълва, защото през нея преминава наслаждението на всички останали. Само в тази форма може да се напълва неограничено.

Затова най-главното в науката кабала, науката за получаване – е да се научим да получаваме така, че през теб да преминава наслаждението на другите. И тогава ще се наслаждаваш постоянно и неограничено, вечно и съвършено.

От виртуалния урок, 03.03.2013

 [102077]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Да не забравяме, че нашият съсъд е извън нас. И е жалко да се губи време в грижа за себе си, за това, което е в твоите собствени граници, защото всичко това е заблуда и съществува само благодарение на силата на разбиването, силата на нашия егоизъм, който ни рисува тази картина.

Разбира се, можем да живеем в тази илюзия още хиляди животи. Но е желателно, ако вече си достигнал такъв кръгооборот, когато най-накрая започваш да чуваш истината, че твоето „Аз“ – не си ти, а само твоето въображение, над което трябва да се издигнеш и ти е дадена такава възможност – да се опиташ да я реализираш.

В крайна сметка, ако продължим да мислим вътре в своя кръг, не само не се приближаваме до истината, но и причиняваме голяма вреда на другите, като да пробиваш дупка в общата лодка. По такъв начин вредиш на останалите и всички вреди се записват на сметка ти.

Ние не можем точно да изчислим тази загуба. Като че ли съм взел един пирон за собствената си къща, а после изведнъж се разкрива, че точно този пирон не достига, за да се завърши голям красив кораб, на който е трябвало да отплават хиляди хора. И, разбира се, причинената от мен вреда се оценява не с малкия пирон, а с всичките хиляди хора, които са пострадали по моя вина.

Въпреки че не разбирам какво толкова ужасно съм направил? Аз не съм им причинил никаква вреда! Как можех да зная, че тоя пирон им е толкова необходим? Но незнанието не ме освобождава от вината, съдът не взема това под внимание. Съдът е много прост: каква вреда си причинил на цялостната система. Както се казва: „Даден е закон и не го престъпвай!“.

Можеш да доказваш, че не си знаел и не си бил уведомен. Но тази сметка се прави не в съответствие с нашите аргументи, а само според щетите, които си допринесъл за обществото. А дали ти е било известно или не, знаел ли си или не, всички тези извинения не са взети под внимание – правосъдието е без милост, и помни това.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.03.2013

[102129]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо Творецът е толкова суров спрямо творението, защо е установил такива твърди и неизменни закони? Защо Той не е по-снизходителен, като баща към син?

Отговор: Нито едно дете не може да оправдае строгостта на баща си. То не е способно с детския си разум да разбере баща си и да види бъдещите последствия и ползата от възпитанието. На детето му се иска да играе от сутрин до вечер и да яде само бонбони, да гледа телевизия. То не може да оправдае изискванията на родителите си, а ги слуша само от безизходност, чувствайки се зависимо от тях, а не защото осъзнава тяхната правота.

В духовния свят всичко е много по-сложно, затова не усещаме колко меко се отнася висшето управление към нас. В нашия свят детето не е пряка противоположност на това, което трябва да стане. Ако детето е послушно и си подготвя уроците, разтребва след себе си, то тогава родителите не предявяват претенции към него, от него не се изисква нищо повече.

Но в духовния свят не е така, там ти винаги си като престъпник, тъй като изначално идваш с разбитите си желания. А към теб се отнасят добре, дават ти методика за поправяне, създават група около теб, с една дума, като в детска градина с възпитател, дават ти и играчки. Това е огромна помощ свише и голямо милосърдие, които ти опрощават всички грехове и те поддържат във всичко, само и само да достигнеш поне малко поправяне и разбиране.

В нашия свят е прието така нареченото ”маймунско подражаване” (куфим) – възпитание, подразбиращо се като  насилие (кфия) над детето. Но в духовния свят насилието е невъзможно. Аз виждам, че някой ученик с години не се променя и повтаря едни и същи грешки, попада в едни и същи ями и нищо не мога да му кажа. Самият аз съм бил такъв – и така продължава през целия път.

Такъв е пътят, нищо не може да се направи. Докато сам човек не установи за себе си  морал, методика, своя Тора, той няма да може да напредне. Тук насилие не може да има, а само осъзнаване.

Затова не можем да се оплакваме, че се намираме под диктата на безжалостния Баща, независимо дори от ужасните събития, случили се в историята. Ние не сме способни да ги оправдаем, но после ще видим, че всички действия на висшето управление са изхождали от любовта. Независимо, че до сега, от текущото състояние, това не може да се оправдае, ние сме твърде далече от това. Но когато ни се разкрие истината, ще видим, какво голямо поправяне ни е донесло това.

”Има закон и да не се пристъпва” – това означава, че законът е един. Има светлина и съсъд, които са противоположни един на друг – това е целият закон. А след като те се включат един в друг, от това включване се образува закон за развитието, който се нарича закон за съответствията по свойства. Всичко произлиза от един замисъл като един закон.

Накрая трябва да достигна до състояние, когато ще искам да изпълнявам този закон по собствена воля, сякаш няма никой освен мен, няма никакъв Творец. Сякаш съм този Създател взиращ се в своето творение и установяващ закон, по който то да съществува. Това ще означава, че съм постигнал подобието с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 06.03.2013

 [102143]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако Творецът е създал желанието само заради поправяне, при което да се уподобим на Него, то ние за какво сме Му? Къде е нашият избор, в какво се състои нашето действие? Това наша работа ли е или на Твореца?

Отговор: Цялата наша работа се състои в това, да дадем на Твореца възможност да работи, защото ние самите не можем нищо да направим. Независимо, че сами по себе си сме чувстващ, съзнаващ материал, т.е. имаме сърце и разум, но това нищо не ни дава, освен възможността да осъзнаем, какво бихме искали да променим. А не можем нищо да променим.

Затова всичките ни опити да променим света не водят до нищо. Не трябва да се опитваме да променяме нищо. Трябва само да се стараем да привличаме висшата светлина, която може да промени всичко.

Ако желаните промени са в съответствие с Висшата светлина, тогава тя ще направи тези промени, и ние ще получим онова, което желаем, в противен случай ще си останем при нашите неосъществени желания.

Затова цялата ни работа се състои в това да разберем, кои промени в нас са желателни и тогава светлината ще направи останалото.

От виртуалния урок, 03.03.2013

[102074]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Каква е ролята на икономистите в условията на световна криза? Защото и те, като всички, са платени чрез средствата на крупния капитал.

Отговор: Като цяло съществуват две нива на икономиката:

Икономика за „големия свят” – с други думи глабалната програма, позволяваща да се властва над света. В нея влизат армии, държави, средствата за масова информация, ресурсите и т.н. Като цяло става дума за „властническо планиране”. Тъй като в основата си икономиката – е власт.

• А към низините се спуска друга икономика, изтъкана от известните ни системи и учреждения, предназначена за „играта” на обикновените икономисти.

Що се касае до върховете, аз не съм уверен, че те вече са осъзнали своята безпомощност пред лицето на кризата. В тази връзка си струва да се приведат два цитата. Единият от тях принаделжи на нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц, който заяви: „Стандартните макроикономически модели претърпяха крах по всички най-важни критерии на научната теория. Те не предсказаха финансовата криза, а когато тя започна, те не дооцениха нейние ефекти”.

А ето какво каза главата на Израелската централна банка Стенли Фишер: „Неразбориите сега са повече, отколкото по-рано. Ние сме в затруднено положение. Сега се случва не това, което е описано в книгите, и не това, което сме очаквали… При така създадените обстоятелства стъпките се предприемат под давление, а теориите изобщо не е задължително да бъдат способни правилно да укажат, как следва да се постъпва в подобни ситуации”.

Малко преди кризата в беседа с един от нобеловите лауреати аз го предупредих за това, че бедата вече е на прага. Отговорът беше снизходително изказване на професионалист, срещнал се с дилетант. Разбира се, той беше вежлив и говори искрено. Смисълът на думите му се свеждаше до това, че е смешно да се отива против мнението на авторитетните специалисти, които смятат, че криза няма и не може да има.

Сега, когато водещите експерти изказват противоположни съждения, изниква въпросът: какво от техните думи си струва? Възможно ли е те да искат да подготвят човечеството за трудни времена? Защото икономиката – е същата тази политика, само че с повишена квинтесенция, и „големите хора” нищо не говорят просто така. Друго нещо са политиците: те имат по-голяма възможност да маневрират и лесно сменят маските. Но на икономиката ние приписваме някаква сериозност, солидност – тъй като все пак става дума за пари, за финансово планиране, за строги математически разчети и опитни професионалисти. И затова икономистите не могат да си позволят случайни изказвания, техните думи са обмислени и се отнасят до „висшата политика”. Видно е, че със своите познания те искат да подготвят публиката към по-сериозни проблеми и несгоди. Така или иначе всичко се дава в умерени „порции” в подходящо време. „Пламенни революционери” в тези среди няма. Тук цари жесток ред.

Но не по-маловажно е, че машината на световната икономика днес все по-малко слуша кормилото. И естествено, елитът търси възможност да закрепи юздите на управлението.

Прочети още

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Щастието е усещане на процеса на напълване на желанието. То е възможно само когато има желание, глад, страст и то се напълва, реализира се. Но след като се напълни желанието, т.е. след като то се е реализирало, усещането за щастие постепенно изчезва. И така, за да има щастие, са необходими две неща: а) желание, б) напълване.

За да не се анулира желанието от напълването, те трябва да са разделени, да се намират в два обекта. Както например, майката и новороденото – майката може да се наслаждава на детето безкрайно, защото напълва обект извън себе си.

Ако над нашето взаимно отблъскване създадем връзка, то ще можем да се напълним един друг и да се наслаждаваме на своите действия безкрайно. Тук съществува чисто психологически проблем да се разбере, че целта на творението е в наслаждаването, а средството за достигане на вечното и безкрайно наслаждаване е във ”възлюби ближния като самия себе си”. Това състояние се нарича Висш свят. При неговото усещане изгубваш усещането за нашия временен, несъвършен свят – това, което усещаш само в себе си.

[102039]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Каква е разликата между духовното сътрудничество и материалното, егоистично обединение?

Отговор: Обединението между егоистите дава положителен егоистичен резултат. Да предположим, че се съберат заедно група хора и отиват да набият някого. При това, със сигурност, тази група получава някаква полза за себе си. Същото важи и в бизнеса и във всички неща, където преобладава печалбата на силния над слабия.

А как се разкрива резултатът от съединението на алтруисти между тях? Как могат въобще да се съединят? Аз искам да отдавам, ти искаш да отдаваш, той иска да отдава – къде и на кого отдаваме? Хайде да отдаваме нещо на някого отвън? Не, никой няма да ни разбере.

Когато се събират алтруисти, те създават помежду си алтруистично поле, което притежава силата на доброто, наречена „Природа“ или „Творец“.

Те разкриват тази сила помежду си, между своите взаимни алтруистични движения и се оказва, че това тяхно постигане се усеща от тях като разбиране за вечния живот – отвъд нашия свят, над нашия свят. Те съществуват в едно ново измерение, в нова, създадена от тях област, като че ли влизат в „духовен балон“ и съществуват в него.

И от този „духовен балон“, който те са създали помежду си чрез взаимни алтруистични движения, те вече не виждат нашия свят такъв, какъвто го вижда обикновеният човек. Те не виждат материя и форми, а сили, които стоят зад нашите тела и зад обектите в този свят. В тях се появява съвсем различно възприемане на реалността.

Те чувстват материята на нашия свят, не само чрез петте си сетива, но и чрез това общо свойство отдаване, което са постигнали и виждат силите, които управляват Вселената. Това се нарича, че те са стигнали до своята душа. Ето защо, обединението между алтруистите, за разлика от обединението на егоистите, ги отвежда до следващото ниво, в следващото измерение.

Въпрос: Те ли поставят пред себе си тази цел, или това е следствие на действията?

Отговор: Те са си поставили ясна цел: издигане до нивото на свойството отдаване, на алтруистичното ниво във Висшия свят. Това се явява цел и от страна на Твореца, и от страна на човека.

От виртуалния урок, 03.03.2013

[102005]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

Всичко, което ни се случва, е за добро. Всички скрития, съсъди, пробуждащи се проблеми, ни показват точно тези места, където трябва да направим усилия в този момент, на този етап, за да напреднем. Следователно, на първо място трябва да се опитаме да получим правилно впечатление за цялата реалност.

Всичко, което виждаме пред нас, са нашите собствени грешки, нашия вътрешен свят, в резултат на тази картина на света. Затова наоколо виждаме само отрицателното. Ако искаш правилно да използваш всяко разкритие, трябва да се издигнеш над всяко състояние с вяра над знанието, за да можеш през тази видима за очите, земна реалност, да се опиташ да видиш перфектната картина: светът на Безкрайността.

Ако отмениш отрицателното си отношение към реалността и подходиш към нея положително, вместо представящата ти се сега картина, ще видиш светлината, облечена в желания.

Главното е да оправдаваш състоянията, през които те прекарват, знаейки, че са ти дадени, за да ги преодолееш и да решиш, че са ти изпратени от Твореца с най-добри намерения, за да можеш чрез тях да промениш своето отношение. Няма нужда нищо да се  променя, освен отношенията. Промяната на отношението, което е намерението, променя  цялата действителност.

От подготовката към урока, 05.03.2013

[101953]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Втори принцип за изграждане на семейния живот: Когато между хората възниква истинско обединение, сърцето се изпълва с усещане за най-висше щастие – дотолкова, че изглежда така сякаш не съществува нищо, освен нашето единство.

Въпрос: Защо обединението носи със себе си такова възвишено чувство?

Отговор: Трябва да се основаваме на това, което ни демонстрира самата Природа. А тя ни показва вредата от делението и разединението. Всичките ни беди са предизвикани от отсъствието на единство. И след като е така, то, разбира се, обединението – това е ключът към успеха. Как е възможно която и да е част от цялото да се преизпълни с щастие, ако не е свързана с останалите части? Ние можем да получим удоволствие само с помощта на ближните и никога – сами.

Аз получавам всичко от природата – нежива, растителна, животинска – или от човешкото общество. Винаги внасям нещо отвън вътре. Някои неща аз внасям физически – например храна, други възприемам благодарение на общуването с някого, чрез използване на ближния. А освен това, мога да се напълня чрез отдаване на ближния. По този начин, аз съм свързан с другите, за да обезпеча своя живот. Макар да не забелязвам това, аз съм не по-малко свързан с обкръжението чрез огромна система от „нерви” и „кръвоносни съдове”. Както дървото се храни от земята посредством коренова система, така и аз чрез малки „тръбички” извличам от обркръжението всичката своя храна- материална, душевна, духовна.

И съответно, ако моята свързаност с обкръжението е изградена неправилно, аз съм в беда.

Изобщо, тази взаимовръзка може да бъде естествена, както при животните, които инстинктивно знаят как да си обезпечават всичко необходимо. От друга страна, нашата взаимна свързаност със света има ярко изразен патологичен характер. Например, замърсяваме въздуха, от който зависи нашият живот. Най-малкото, признавайки, че след 20 години това ще доведе до масови заболявания със смъртен изход, ние продължаваме да увеличаваме замърсяването.

Друг пример – това е изчерпването на водните ресурси, за което, по същия начин, никой не го е грижа.

Така, прекъсването на връзката не ни позволява да осъзнаем заплахите, които сами предизвикваме. Тази разединеност помежду ни, в действителност, се явява причина за всички беди в момента, като не говоря вече за отсъствието на щастие, радост, увереност, умиротворение… Ние занемаряваме даже базовите потребности, необходими ни за оцеляване.

Прочети още

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→