Мнение (А.Михайлов, експерт в Центъра на политико-икономически изследвания): Икономиката вече отдавна работи в условията на висока безработица. И е възможно високата и растяща безработица да стане постоянно явление. Но безработицата означава социална и финансова деградация на милиони хора. Преди са процедирали, разпределяйки икономическия ръст до нивото на пълна заетост. Как да се реши проблемът, като е невъзможно да има заетост за всички? – Има два основни метода:

– да се разпредели безработицата по хоризонтал за сметка на съкращението на работния ден без да се съкращава заплащането на труда;

– увеличаване на празничните дни и отпуската;

–  обезателно отделяне на полагащите се 2-4 седмици в годината за образование и повишение на квалификации;

– съкращаване на работната седмица, преминаване към четиридневна работна седмица.

Реплика:  Необходим е нов поглед върху живота – безработицата се дава не за работа и отдих от нея, а за подем на следващата степен от нашето развитие, в пълна взаимовръзка между всички да се разкрие свойството отдаване, а след това и любовта, в която се усеща съществуването извън себе си, т.е. извън усещането за време и пространство. В това състояние природата ни дава усещането за криза.

[103189]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Нашите желания се разделят на две групи:

– „животински” – насочени към храна, секс и семейство;

– „човешки” – насочени към пари, почести и знания.

Във всеки случай, и едните, и другите желания се отнасят към този свят и в тях няма нищо духовно.

По-ниската група желания на този свят могат да бъдат наречени „лични” желания, а по-високата – „социални”. На върха, всички ние сме едно семейство. Във всеки случай се стремим към това.

Въпрос: Кои желания пораждат сред нас сплетни и злословие?

Отговор: Като цяло, желанието за почести, власт.

Въпрос: И как да се борим с това, за да станем едно семейство?

Отговор: Грубо казано, да затворим уста и уши, да опазим сърцето. В това се състои и работата. Никой не иска от другия да бъде поправен, но трябва да разберем необходимостта от поправяне и да искаме и поне да се устремим към това желание. Защото ако желанието го има – от страна на светлината няма да има забавяне. А засега, както се казва, отправям „молитва, предхождаща молитвата” – искам да желая.

Въпрос: Как моите лоши мисли за някого разделят семейството, което искаме да изградим?

Отговор: Това е все едно да пробиеш дупка в общата лодка. Достатъчна е една дупка, за да потопи всички. Нещо повече, даже ако не добавям своите усилия, своята поддръжка, това вече е вреда. Трябва с всички сили да искаме да бъдем едно семейство. В него няма красиви и грози, умни и глупави, добри и лоши. Творецът ни е събрал и трябва само да се обичаме един друг. Всички са прекрасни, всички са умни, всички са добри, всички са любими.

Въпрос: Нашата група представлява един парцуф. Съществува ли в него аналогично разделение на желанията?

Отговор: Ако ние заедно представляваме един парцуф, то всички наши частни желания са смесени помежду си, включени едно в друго. Като цяло, работим над общия разчет и, изхождайки от него, всеки получава друг парцуф, не такъв, както по-рано. Благодарение на това, във всеки тези желания се съчетават по нов начин. Така се смесваме в мислите и получаваме мощен импулс за издигане – както в негативно, така и в позитивно отношение.

Въпрос: Какви са материалните, минимално необходими желания в групата?

Отговор: Няма откъде да получа нови, духовни желания, ако не се включа в група и не започна да приемам от другарите нов „шаблон”, нова форма. Други варианти нямам. Изобщо, в напредването ние постепенно формираме общ парцуф, който включва, обхваща всички заедно.

Малхут на света Ацилут сама по себе си е точка, в която няма нищо, пусто място, където влизаме и се включваме един към друг. Всеки се старае да работи за другите, и тогава в нас има обща молба за поправяне (МАН).

Да допуснем, събрали са се пет човека, и у всеки има част, желание, готово за обединение с другите. Малхут на света Ацилут съединява всички тези части, грижи се за тях, помага им да съкратят всичко останало и изгражда от тях едно общо желание, засега нереализирано. Тя и повдига екрана за получаване, който в резултат обхваща всичко. И от този екран в отговор всеки получава толкова, колкото е вложил.

По този начин, всичко работи съобразно желанието. По тази схема въздействат невроните в мозъка, клетките в тялото, синапсите, с всяко действие, състоящо се от различи съчетания, и т.н. Принципът навсякъде е един: да се акумулира общо желание, да се отработи и преустрои за следващо действие. Всяко състояние, всеки миг по този път не прилича на предишния, и по този начин поправяме всички желания.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар”, 17.03.2013

[102957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение (https://on.wsj.com/XAnnlS): На срещата на върха на ЕС в Брюксел европейските лидери обещаха да направят един от основните си приоритети борбата срещу безработицата. Тя сега е на рекордни нива в много страни. Вярно е, че лидерите на ЕС не са решили как правилно да подобрят положението на пазара на труда, защото това може би означава, че трябва да се откажат от спестяванията.

ЕС е разделен на две части: Северна Европа призовава да се спестява, а Южната – да се откаже от спестявания. Евро служителите се опасяват, че в страните, които страдат от висока безработица, социалното напрежение ще се увеличава все повече, а на изборите все повече гласове ще отиват за опозицията. Европа е изправена пред „социален бунт.“

Реплика: Не е възможно да се борим с безработицата, тя не е причинена от спада в търсенето, а от промяната на човешките желания. Не може повече да се стимулират хората да правят ненужни покупки. Техните желания се променят качествено, а не само се увеличават. Епохата на консуматорското общество си отива, дори без да е била развита в целия свят. Кризата не е една задънена улица, а движение напред, към ново състояние на човечеството.

Приятели, дали да не се обърнем към правителствата на ЕС с обръщение, да разгледат нашето решение на проблема? Защото всички правителства следят материалите във виртуалните мрежи. В противен случай пред нас стоят социални бунтове на масите, и действия на техните правителства, които никак дори няма да доведат към по-добро.

[103117]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

От статия на Баал а-Сулам („Плодове на Мъдростта“): Когато се размножили 70–те души от коляното на Яков до 600 000 души, всичко се върнало към източника, и било необходимо да се събере цялото стадо, за да се отмести камъка, закриващ кладенеца. А ако не достига силата макар и на един, то отслабва цялата обща сила.

Това означава, че всяка част е необходима на цялото, а всеки, който е бил включен в общото, но го е напуснал, не излиза просто сам по себе си, а нанася голям ущърб на цялото. И в това е смисълът на общата молитва: забранено е на човек да се откъсва, да се отделя от останалите и да моли за себе си, дори и за да достави сам удоволствие на Твореца, вместо да се моли за всички заедно.

Тъй като отделящият се от обществото и молещият се за себе си не само не гради, а обратно, разрушава душата си, обличайки се с бронята на гордостта. Човек трябва да отдаде всичките си сили в полза на общото във всичките си молитви към Твореца и работата. Тъй като такава е природата на общата светлина, напълваща всяка част при условие, че тя отменя своето лично съществуване и не усеща себе си.

Трябва да помним, че всички мисли, които ни идват, са ”помощ от противостоящото”, предоставящо ни възможност да се укрепим и развием за негова сметка. Трябва да се издигаме над всяка пречка и още по-силно да се присъединяваме към усещането за общо семейство: ”като един човек с едно сърце”.

Тези мисли не трябва да ни напускат, това усещане, че ние всички принадлежим към едно семейство. А общото усещане за едно семейство всъщност е усещането на Твореца, който се възцарява помежду ни, вътре в нас при условие, че постоянно се стремим да усещаме своето единство, без да обръщаме внимание на пречките.

В това се състои работата ни. Трябва да си напомняме един на друг за нея, а още по-добре ще е, ако се стараем това да става мислено. Сами да задържаме тази мисъл и да се стараем мислено да въздействаме на всичките си другари и на целия свят, акцентирайки на вътрешните действия. Това е задачата ни за текущия период, която трябва упорито да изпълняваме, докато не постигнем успех.

В това се състои смисълът на израза: ”Израел, Тора и Творецът са едно цяло” – стремящите се към разкриване на Твореца (яшар – ел) и връзката между тях, използвайки всички съвети на кабалистите за достигане на съединение, в което Творецът ще се прояви.

Затова, дори най-светлата молитва, с най-добрите намерения, но не за обществото и не за благото на всички, като едно цяло, а от човек, отделящ се от останалите, не само че не помага, а и вреди! Трябва да разглеждаме обособяването и отделянето, а още повече намерението, като най-недопустимото поведение, най-голямата пречка и да се постараем да я изкореним заедно с корените и.

От подготовката към урока, 17.03.2013

[103028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Според напредъка си, човек започва да усеща, че духовното се намира извън неговото тяло, във всичко, което го обкръжава: в неживата, растителната, животинската природа и в хората. Това е онзи свят, онази област, към която трябва да се научим да се отнасяме с любов, със загриженост, като към велика ценност, за да стане за нас важен целият свят, намиращ се извън нашето тяло.

Усещането за съществуване във физическото тяло възниква единствено във въображението ни, благодарение на съвкупността от действащите върху нас сили. И затова усещаме, че сякаш живеем вътре в материалното тяло. А ако в човек се появи желание да живее извън своето тяло, във всичко, което го обкръжава, това вече е потребността да усети душата си.

Започвайки работа върху това, човек вижда, че цялата работа трябва да се съсредоточи върху правилното обкръжение, тъй като само от там може да получи помощ и поддръжка. Такова обкръжение, като представител на външния свят е групата, която може да реагира спрямо мен, притегляйки ме към себе си, помагайки ми да изляза извън себе си, навън.

И тогава възприемам групата като свой спасител, хвърлящ ми спасително въже, за да ме измъкне, като от кладенец. Вече не се свързвам с тялото и желая да изляза навън, а след това се хващам за въжето. А групата, другарите, намиращите се отвън, извън мен, ми помагат да се отскубна от това тяло.

Така работейки взаимно, помагаме на другите поред да се извисят и излязат навън. Тъй като само зад предела на кожата си, над личните си интереси, човек започва да усеща, че групата не е събрание на някакви си хора, а святата Шхина, в която се облича Творецът.

Тялото се състои от ”клипа Нога”- такава част, която ми осигурява свобода на избора, и ”змийска кожа” – най-силният егоизъм, дърпащ ме назад, за да приложа правилно и достатъчно усилие, стараейки се да се отскубна.

С помощта на желанието си да се отскубна от своя егоизъм, от любовта към самия себе си, от мисълта за собственото си благо, да се измъкна зад пределите на своята кожа и да мисля за групата, другарите, света, аз пробуждам силата, идваща от групата, от учителя, Твореца, които ме спасяват от този затвор. Всичко това се случва за сметка на взаимната работа в групата, с учителя, книгите, благодарение на обучението, разпространението – на всички средства, в които се облича силата на Твореца и ми помага да изляза извън себе си.

От урок по книгата ”Шамати”, 13.03.2013

[102824]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Учени извършили следния експеримент: сложили пет маймуни в една клетка със стълба, като върху стълбата поставили няколко банана. Когато една от тях се опитала да си вземе от бананите, веднага пуснали студена вода и облели с нея всичките 5 маймуни. Същото направили и при опита на друга маймуна да си вземе от бананите. Но когато трета маймуна започнала да се приближава към бананите, останалите маймуни започнали да я възпрепятстват.

След това започнали една по една да сменят маймуните с нови, които по-рано не са били обливани със студена вода. Но в момента, в който те се опитали да се приближат до стълбата, всички останали маймуни започнали да ги възпрепятстват. Най-интересното обаче е, че след като сменили всички маймуни с нови, те също не давали на току що добавените нови маймуни да стигнат до бананите, като при това най-активната от тях била първата маймуна, която не е била обляна със студена вода. Какво се е случило?

Отговор: Тази маймуна е преминала от ниво на „знание“ на ниво „вяра“. Тя е приела всичко, което е станало, само вярвайки, и затова в нея то е преминало на по-високо ниво. За нея забраната е станала догма. Ако реакцията на първите маймуни е зависела от страха пред студената вода, то в нея тя вече не зависи от нищо. Нейната нагласа е станала „Забранено е!“. Това е над каквото и да е било знание, над всякакви съмнения. Фанатично отрицание!

Това е нивото на фанатизма, на религията.

Въпрос: Излиза, че така е по-лесно да бъдат управлявани сътрудници? Но да допуснем, ние възпитаваме децата не чрез догми, а се стараем да им обясним как да постъпват по-добре. А със сътрудниците?

Отговор: От тук можем да видим два различни подхода във възпитанието на сътрудниците. Или възпитават човека плавно, постепенно довеждайки го до необходимото културно ниво.

Или, и това е най-лесното, го възпитават според догми: „Забранено е! Така е написано в свещените писания. Иначе ще има божие наказание“, и т.н. Естествено, това догматично възпитание се поддържа от общественото мнение и вече влиза в областта на заповедите. С него идва край на какъвто и да е процес на обучение, човек става фанатик, точно както маймуните в примера по-горе. За никакво по-нататъшно развитие не може да става дума.

Това в частност е било наблюдавано при съветската власт. Вместо да издигат културното ниво на населението, да обучават всички и да им показват как колективизмът е нещо полезно, хората били заставяни насила да приемат тези идеи, под натиск, със страх: Сибир, глад и т.н. Независимо от това, виждаме до какво е довело всичко това, тъй като независимо от това хората се изменят, менят се поколенията – нищо не може да се направи. Но за кратко време това влиза в категорията на религията.

А ако  религията се поддържа от масите, и още повече, когато им обещава бъдещо възнаграждение, тогава тя живее с векове, въпреки че няма под себе си никаква реална основа.

Реплика: Да, но работодателят също се опитва интуитивно да използва това: в компаниите се създават своеобразни „библии“: кодекси, канони, устави от правила и норми…

Отговор: На определен, неголям етап това е напълно възможно. Но ние все пак не сме маймуни, не сме затворени в клетка и затова хората ще поискат по всякакъв начин да получат този „банан“ в най-надежден вид.

Не мисля, че в наше време страхът е начин за управление. Първо, в днешния отворен свят ние сме пред „лицето“ на всички: веднага ще започне обсъждане и осъждане. И след това в човек възникват вече абсолютно други нива на желания – трудно е да го объркаш. Затова без интегрално възпитание няма да ни се размине.

В добавка, защо забраната трябва да е изгодна за стопанина? Тъй като, ако човек стане по-творчески, той сам ще разбере, че не си струва да прави така и да превърне забраната в нещо полезно.

От ТВ програмата „Кадрови тайни“, 07.02.2013

[100749]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

В изследване на Journal of Personality and Social Psychology пише: „Да делим света на „добри – наши“ и „лоши – чужди“ е вкоренено в човешката природа и се явява източник на много конфликти.

Маймуните съдят за чуждите представители от своя вид със същата степен на предубеждение, както и хората за непознатите. Маймунските популации образуват вътре в себе си различни социални общества. След миграция, маймуните са били по-чувствителни към формите на „свой“ или „чужд“, отколкото коренното население на групата. Маймуните, както и хората, са склонни към спонтанна положителна оценка на членовете на своите социални групи и на спонтанна отрицателна оценка на „чужденците“, т.е. те са склонни към предразсъдъци.

Изглежда, че коренът на предразсъдъците е по-стар от историята на цивилизацията ни и културата ни и затова не е възможно да се избавим от превзетото мислене, апелирайки към култура от страна на човека! Реалната причина за нетърпимостта лежи извън културните (националните, религиозните, политическите и т.н.) различия, а много по-дълбоко: в предразсъдъците, в нашият общ с животните поведенчески, инстинктивен стереотип, а не е следствие на културната еволюция на човешкия род.“ – край на цитата.

Реплика: Тези изводи показват още веднъж, че нито един проблем в обществото не може да бъде решен на нашето ниво, а само с издигане на следващата степен на развитие, което е възможно само посредством интегрално възпитание, защото то привлича висшата енергия на развитието (или светлина) от нашето бъдещо ниво, наречено „ЧОВЕК“, на нашето днешно ниво, което се нарича „животинско“.

Само подемът на следващото ниво на развитие ще ни избави от всички животински предразсъдъци, а всички останали опити да стигнем до съгласие, разбиране, равенство, ще са безполезни! Затова, нека по-добре трезво да погледнем на себе си, приятели.

[71476]

Filed under: Възпитание на децата, Кабалистични източници, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ще можем ли някога да докажем, че цялата материя на Вселената  е желание за получаване?

Отговор: Поговори с физиците и те ще ти кажат същото, само че с други думи. Има няколко фундаментални принципа, такива като Вторият закон на термодинамиката и няколко природни константи. Ако ”задълбаем” по-дълбоко, ще се сблъскаме с понятието маса. Зад масата стои енергия. А зад тази енергия… Тук научните познания се прекъсват.

Може да се каже, че зад енергията стои сила. Но каква е тази сила? Как да я опишем? Учените се опитват да напипат тези основи, и от техните изследвания можем да прекараме ”пунктир” към желанието за получаване – желанието, поддържащо своето съществувание на различните нива на неживата, растителната, животинската и човешката природа.

Защото, дори ако говорим и за най-елементарното явление, говорим за неговата природа. Имаме предвид нещо, което иска да се задържи в своята форма на съществуване. Това всъщност е желанието за получаване – желанието да съществува. Без него нищо не би могло да възникне, дори за кратко време, за един миг – в тази изначалност дори времето още не съществува.

И така желанието предшества всичко останало. А по-нататък следват различните форми, с които то се облича.

Всички науки и учения ни разказват за това, което човек открива тук, в рамките на земната реалност. А от друга страна, науката кабала ни разказва не за нашето егоистично желание, присъщо на този свят, а за изначалното желание – за силата, която все още не е облечена в нищо.

Въпрос: Можем ли да я изследваме без науката кабала?

Отговор: Не. Извън науката кабала нямаме нужните инструменти. Не можем да изградим ускорител, който ще бомбардира желанието и ще регистрира неговите реакции. Тъй като то се намира по-дълбоко от микросвета, по-дълбоко от квантовите ефекти. И затова можем да работим с него само вътре в себе си, когато ти ставаш онази ”площадка”, където идва светлината. Тя удря по желанието, и от тяхната среща, от взаимодействието им, се раждат всевъзможните частици, по които откриваш отразената светлина, слизаща на много по-ниско стъпало и пробуждаща в теб нови решимот.

Елементарната схема в науката кабала изглежда по следния начин: екранът започва да се издига от табур, на следващото стъпало става ударно взаимодействие, и отразената светлина се спуска надолу от стъпало на стъпало, преодолявайки спада на енергията в предходното състояние. От там тя ”избива” тагин (”коронките” над буквите), и в резултат на различните енергии довежда до разлика в честотите, до разлика в свойствата. Това ти помага, сравнявайки, да различаваш детайлите и да сглобяваш общата картина.

Така малкото дете опитва всичко на вкус и се запознава със света, тъй като за сега вкусовото усещане за него е ключово и най-надеждно. Също и в духовното „вкусовете” (таамим) се наричат първите светлини, проявяващи се в желанието. С тяхна помощ започваме да опознаваме случващото се.

И така, материалът на ”мишената”, в която попада светлината съм аз самият, моето желание за получаване. Подобно на учените, които бомбардират мишени с частици, повишавайки тяхната енергия, ние правим същото, само че не с вещество, а с материалното желание, издигайки се от стадий 4 към стадий 3, към стадий 2 и т.н.

Като следствие, все още можем да си говорим за нещо с физиците. От всичките научни дисциплини физиката е най-близка до науката кабала, ако става въпрос за конкретни явления и сили.

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 14.03.2013

[102834]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Най-големият портал в прибалтийските държави www.DELFI.lt публикува интервю, което дадох на кореспондента на портала Инга Саукене по време на европейския конгрес.

Превод:

Кабалистът М. Лайтман: Единственият изход от кризата е утопичният модел за равенство в обществото

Инга Саукене (Inga Saukienė)

2012 m. март 24 d. 23:58

Известният изследовател на науката кабала М. Лайтман е убеден, че излизането от обхваналата целия свят глобална икономическа криза е възможно единствено в случай, че човечеството радикално промени начина, по който гледа на себе си и на света.

По негово мнение, днес вече сме узрели за утопичния модел на обществото, който преди не е бил оправдан. Модел, при който хората ще произвеждат стоки само в количества, необходими за задоволяване на основните им нужди, а произведените блага ще се разпределят по равно. Това не означава връщане назад към природата – хората ще имат възможност да работят само по 2 часа дневно, а останалото време да използват за самовъзпитание и усещане на пълнотата на живота.

На гости в Литва се намира доктор на философските науки, биокибернетик, известен професор по онтология и теория на познанието, който е основал и ръководи международната академия по кабала и института за изследвания на кабала на името на Й. Ашлаг, имащ филиали в много страни по света. Последователите на кабала наричат възгледите си за света наука, която няма нищо общо с религията. Тя е ориентирана към самоконтрола, самовъзпитанието и промяната.

М. Лайтман е написал повече от 30 книги, в които подробно е коментирал истинските кабалистични източници, адаптирайки ги към днешно време. Той участва в световния Съвет на мъдреците, който обединява учени и обществени деятели, обсъждащи глобалните проблеми на съвременната цивилизация.

Ако днес не излезем от кризата, то човечеството може да изчезне до 20 години.

– В беседата споменахте, че човечеството може да загине много скоро – в течение на близките 20 години. Защо му отреждате толкова кратък срок?

Това не е само моя идея. В института ни работят десетки учени, които сътрудничат с няколко хиляди учени от целия свят. Природата действително ни съобщава, че ако искаме да оцелеем, трябва да станем глобални, трябва да се обединим. В природата всичко е взаимосвързано, обаче човек се противопоставя на природата. Днес се оказваме в такава противостоене със собствената си природа, че ни заплашва унищожение. Не напразно се говори за възможността от световна война.

– Подкрепяте ли идеята за случващата се в света глобализация? Често я обвиняват в това, че светът се изравнява (различията се изглаждат).

Нямам предвид, че светът трябва да се изравни, че трябва да изчезнат различните нации и държави. Запазвайки всичките си различия, трябва да се обединим, трябва да разберем, че представляваме части на единно цяло. Трябва да го направим не само защото това искат някакви си партии или групи от хора, а защото разкриваме този закон, изследвайки природата.

Много години егоизмът е нараствал и с него израствахме и ние, защото егоизмът ни кара постоянно да се развиваме, да се усъвършенстваме, да изобретяваме нови технологии, обществени форми. Обаче вече от средата на миналия век егоизмът е престанал да расте и човечеството е станало депресивно. Хората спряха да желаят, станаха апатични, дори не искат да имат семейство и деца. Основна причина за съвременната криза е в това, че абсолютно не разбираме как трябва да взаимодействаме един с друг.

Вижте, главите на световните организации се събират заедно, за да обсъдят какво да правят, но в резултат нищо не решават, защото просто не знаят какво да правят. Такива решения могат да бъдат взети само при промяната на мисленето, когато човек започва да се осъзнава като част от цялото. Само в резултат на съществена промяна на мисленето ще разберем как правилно да живеем. В противен случай, светът ще продължава да се руши. В течение на няколко години расте безработицата, предприятията банкрутират – и този процес няма да спре, докато не започнем да гледаме на света и на себе си по друг начин, да създаваме нова система на човешкото общество и производство.

Прочети още

Filed under: Интервюта, Криза, глобализация, Преса | Add Comment/Ask Question→

 

ТВ програма „Нов живот”

Предаване №39

25 юли 2012 г.

Въпрос: Да допуснем, че съпружески двойки са решили да преминат нашия курс по интегрална методика. Двойките са най-различни, някои са се оженили наскоро, други са женени вече 20-30 години. Едни имат деца, други още не. Някои преживяват конфликт, а други искат просто да подобрят своите взаимоотношения. Всички те сякаш влизат в лунапарк и виждат на входа карта на маршрута. На нея е отбелязана изходната точка, в която се намират, финалната точка и всички „аткракциони” по пътя. Какъв е този път?

Отговор: Преди всичко трябва да се разбере, че съпружеството е същностният източник на обединиие между хората и на цялото човешко общество. Адам и Ева – това са своеобразни прототипи, те олицетворяват базата, основата на човечеството. И ако ние започнем оздравявянето именно от тази основа, ще обезпечим всеобщото поправяне. Та в крайна сметка става дума не за това просто да подобрим нечий семеен живот. Ако разберем методиката, по която съпружеската двойка се поправя, ще разберем и това, как може да се поправи целия свят. Независимо от икономическите проблеми, различните култури и възпитание, в крайна сметка всичко започва, израства от взаимоотношенията между съпрузите – и там приключва.

Трябва да се осъзнае също, че съвременната криза, обхващаща икономиката, финансите, психологията, културата, възпитанието и останалите сфери, произтича от същата тази криза в семейството. Изглежда, че семейната институция е далече от много външни проблеми, но егоизмът, подтикващ съпрузите към борба, към противопоставяне, не остава „недокоснат”, а се излива и разпространява над всичко останало. Това е фундаменталният и най-важен момент.

Тук, разбира се, изниква въпросът: как е бил устроен семейният живот в предишните времена?

По-рано егоизмът още не е бил толкова развит, колкото днес. Освен това, социалните догми са оказвали силен натиск върху всички: „Нима е възможно да не встъпиш в брак? Може ли да се разведеш? Нима е възможно да не пазиш семейството?” Освен това хората са разбирали, че поотделно живеят много тежко, – така, както сега, точно обратното, да живееш сам е понякога много по-лесно. Даже майката може да отгледа детето си без баща, благодарение на социалната подкрепа. А главното – това е нашият егоизъм, на който му е трудно да понесе, някой да го подтиска, да се съобразява с още някого.

И затова, преди всичко, сме длъжни да отговорим на въпроса: „Защо си струва?” Да отговорим посредством общественото мнение, което е необходимо да сформираме. То не може да остане такова, каквото е сега. Само ако обкръжението поощрява правилно, благоприятствайки съпружеския живот, у партньорите се появяват сили да продължат съвместния път и да изградят правилно семейство.

Прочети още

Filed under: Възпитание на децата, Интервюта, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→