Пътят за излизане от кризата (егоизма), т.е. методиката за интегрално образование, се състои от девет пункта, „спирки“, урока.

Първи етап: запознаване с понятието поръчителство, където се разяснява, че единството е прекрасно.

Втори етап: съпротивлението на егоизма се преодолява с помощта на силно обкръжение.

Трети етап: изясняване на центъра на групата, ”така наречената малинова топка”.

Център на групата – това не е просто доброто отношение към другарите и готовност да им се помогне. ”Малинова топка” означава, че аз губя напълно личното си отношение към всеки. Тоест, всички ние сякаш се освобождаваме от външните си обвивки, кожа, плът, кости, от всички вътрешни вродени свойства на характера, оставяйки само искрата, духовния ген, решимото. От всеки остава само това решимо, т.е. неговата вътрешна същност, стремежа за съединение.

Преставам да виждам лицата. А ако ги виждам, то трябва да работя над себе си, за да не остане нищо. Мой другар се нарича неговото решимо и неговия стремеж да достигне до обединение. Само това се явява духовна част: разкритото разбито решимо и усилието на другаря, независимо от това решимо, да достигне до съединение, т.е. да го върне към поправената му форма.

Затова сега не виждаме нито лица, нито характер, пол, никакви форми на поведение и навици на всеки. Ако аз и до сега забелязвам различията в отношенията на другарите един към друг, то това не е група. В групата всички са равни, т.е. не намирам никаква разлика между тях. Виждам всички другари като решимот в усилие да постигнат съединение.

С това започва третият урок ”за малиновата топка”. А завършва с това, че всички се съединяват заедно в едно, единно понятие, издигат се над себе си, достигат единство и вътре в него откриват решението, което преди не е имал никой от участващите. Това се нарича висш, ”обобщаващ фактор”. Това вече е такъв напредък, при който Кетер на нисшия се превръща в Малхут на висшето стъпало.

Това състояние се нарича малинова топка, в което са се разтопили всички искри (решимот) и са се слели, като много капки в една по-голяма.

Гледах веднъж репортаж от орбиталната станция в условия на безтегловност, където е станало някакво изтичане. Космонавтът подлага кофа, а когато изхвърля течността от нея, то тя изкача от кофата като една огромна сферична капка с диаметър около 50 сантиметра, която се удържа от повърхностното напрежение и от силите на молекулярното взаимодействие, свързващо всички молекули.

Същото трябва да наблюдаваме в нашата малинова топка. Ние се намираме в безтегловност, отменяйки всички външни сили и изграждаме единен балон на единството. От това се подразбира, че трябва да го поддържаме непрекъснато. Тъй като постоянно изникват някакви пречки за това единство. Ние се борим за своето единство, защото желаем да продължим да живеем, тъй като ”малиновата ни топка” е началото на нашата духовна стълба.

От урока по подготовка към конгреса, 01.01.2014

[124588]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Поправяйки себе си, ние приемаме формата на Твореца. Отдаването, което придобиваме е Неговата форма. За това е казано: ”По Твоите действия ще Те познаем”. Променяйки се, започваме да Го разбираме.

От друга страна, ако искам да разбера Твореца, без вътрешни промени в себе си, то се наричам ”философ”, което в кабала се явява отрицателна характеристика. Тъй като ”философите” искат да постигнат висшата, Божествената мъдрост, не променяйки себе си. Така и маймуната може да подражава на човека, преструвайки се, че е толкова умна, но все пак, си остава маймуна, с други думи, не се издига от животинското стъпало на стъпалото на човека.

Можем да постигнем духовното, само чрез подобието по свойства. Ще извърша определени действия и посредством тях ще придобия формата на подобие на Твореца. По-нататък, ще извърша такива действия като Него, спрямо останалите създания и от това ще започна да разбирам, да Го усещам, според простия принцип: ”Възлюби ближния като себе си”. С други думи, опитай и ще видиш себе си на Неговото място.

И така, желанието за получаване, създадено от Твореца, претърпява всевъзможни промени, докато творението не се извиси над себе си, получавайки съкращението (цимцум) на своето желание за самонаслаждаване. Вместо егоистичното намерение, то получава алтруистично, заради отдаването към ближния. И тогава работи изцяло в това отдаване, в резултат на което, желанието за получаване, като че ли се превръща в отдаващо, с което се уподобява на самия Творец.

По такъв начин, макар и творението да не променя своята базова природа за получаване, то чрез намерението може да работи за отдаване.

Но тук възниква въпросът: пред кого, спрямо кого може да се работи по такъв начин? Какво мога да дам на другите? Способен ли съм аз, със своята природа за получаване, да отдавам реално на някого? Като идея е невъзможно и въпреки това, го постигам. Как? По какъв начин, аз наслаждавам някого?

Действително, сега извършвам отдаване към другия, когато той ме обича. В такъв случай, умеейки само да получавам, аз тъкмо с това му доставям удоволствие. И затова, отначало поставям на себе си съкращение и за себе си не получавам нищо, докато наистина не получа заради  него това наслаждение.

Само така мога да извърша отдаване.

Което означава, че отдаването е възможно само между обичащи се: между нас или между нас и Твореца. Ако единият не обича другия, то между тях е невъзможна правилната комуникация, връзката наречена ”отдаване”.

И така, като не притежаваме желание за отдаване, ние използваме намерението за отдаване. Каква полза имаме от него? Работата е в това, че аз зная: той ме обича и получавайки, аз ще му донеса благо. Така действа това: винаги в една посока – в мен, но с намерение за него.

Въпрос: Но ако аз мога да отдавам само на онзи, който ме обича, тогава, какво е това любов?

Отговор: Връзката между съсъдите, желанията е възможна, в степента на подобието между тях. Тя може да се изгради на принципа: ”Не прави на другия това, което е ненавистно за теб” или на принципа: ”Възлюби ближния, като самия себе си”. Други форми за връзка не съществуват.

Защо първият вариант също се смята за връзка? Защото при това сякаш съблюдавам някакъв неутралитет към ближния над своето желание за получаване, ограничавайки всичките му пластове и работейки над тях в отдаване, заради отдаването. Тази работа се провежда също на духовните стъпала.

От друга страна, истински съм способен да отдавам при условие, ако обичам някого. Но тогава се изяснява, че няма какво да давам. Истинското отдаване не е основано на изгодата, както в нашия свят, а идващо от сърцето, от съкровеното желание е възможно, само ако го обичам, а той обича мен. В такъв случай аз мога да получавам и така да му доставям удоволствие.

Как, все пак, давам израз на неговото наслаждение? С това, че му позволявам да получава и по такъв начин да доставя удоволствие  на мен.

Този механизъм действа противоположно на нашата логика. Ако аз обичам другия, то му предоставям възможност да получава. Аз не му давам изобилие, то и така съществува, аз именно, предоставям възможност да получава и тогава се наслаждавам от това.

Излиза, че всъщност, аз затварям и отварям неговия съсъд за получаване. Тъй като, ако пред него не проявявам любовта, той няма да може да получи. Да получи не от мен, а принципно – той няма да има на кого да отдава.

Представете си, че двама се обичат взаимно и нито един не желае нищо за себе си. Тогава, какво ще дам на любимия? Своето наслаждение. Наслаждавайки се сам, аз наслаждавам него. При това самият аз, нищо не получавам освен това, че той се наслаждава от това.

Все едно, съм дошъл на гости и за мен е подредена разкошна маса. Аз съм страшно гладен, но правя съкращаване и едва след това съм свободен. За това е казано: ”сред мъртвите – свободен”. Моето желание за получаване е съкратено, ”мъртво” е и сега мога да уредя връзката с любимия – в степента на любовта, която усещам от него и собствената си любов към него. В зависимост от нашето подобие, аз мога да се храня за негово удоволствие. Всички наслаждения са в него, както е казано: ”В Него ще се възрадва нашето сърце”. Същото се случва и от негова страна. И затова нашият съсъд е безграничен.

От тук разберете, че истинското духовно условие може да се осъществи само при получаване, заради отдаването. А дотогава, ние само въвеждаме поправяне, за да постигнем това. Аз използвам съсъдите на желанието за получаване, но наслаждаването, в степента на своята любов, аз усещам в любимия. А иначе в мен няма никакво наслаждение.

Ето защо ни е необходимо поръчителството – то ни дава съсъда за усещането на наградата.

От урок по ”Предисловие към Книгата Зоар”, 30.12.2013

[124423]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Filed under: Егоизъм, Клипове, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение: Американски учени са разработили методика, която позволява на човек да повиши самоконтрола, да укрепи своята воля. Нали всичко приятно, по правило е вредно, а полезното, обратно, не доставя удоволствие.

За усилване на волята, учените приспособили въздействието на префронталната зона на мозъка чрез електрически импулси. В края, доброволците от експеримента дружно казали ”не” на всички съблазни, по които ги изпитвали. При което, това ”не” било ясно фиксирано върху графиките на електрическата активност на префронталната зона на мозъка.

По такъв начин, не трябва сами да се борим със съблазните, достатъчно е да натиснем бутона и мозъкът, строго ще забрани всички излишества. Наистина, все пак, ще ви се наложи да натискате бутона.

Реплика: Несъмнено, ще открием много отрицателни последици от такова вмешателство в свободата на избора. Дори на нивото на егоистичното предпочитане, на избора, това ще действа. Но в предпочитането за отдаванеи за любов към обкръжаващите, вместо егоистичната изгода, мозъкът няма да работи, защото той пресмята изгодата на желанията. А ако те са егоистични (сърце), то и разумът смята, че по-доброто е за егоизма.

И затова, докато с помощта на О”М, човек не обърне своите желания от ”получаване” към ”отдаване”, мозъкът не може да изчислява анти-егоистичните действия. Т.е. без използване на кабала, за да обърнем егоизма в алтруизъм, ние не можем да получим свобода на волята, а ще бъдем роби на егоизма, само вътре в него, програмирайки себе си в предпочитането да се насладим с храна или със стройност.

[123995]

Filed under: Здраве | Add Comment/Ask Question→

 

[124176]

Filed under: Без категория, Ежедневен урок, Филми | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение: Върховният съд на Великобритания е отменил „Акт за регистрация на местата за поклонение“ от 1855 г., считащ за религия само групите, които почитат божество. Тоест, сциентологията и будизмът – забранени, по причината на отсъствие на централно божество, заело място в редица други религии.

Съдът обяви ново определение за религия: отсега, това понятие не принадлежи, изключително на вярванията, предполагащи ”висше божество” и не е необходимо да бъде ограничавано с храмове. Да се предполага, че за религията е необходимо божество, означава да се устройва религиозна дискриминация, неприемлива в съвременното общество. Плурализмът заставя църква, да станат течения, които признават правото на съществуване на други течения.

Религиите не могат повече да разчитат на традиционното паство, не могат да разчитат на държавата, налага им се да примамват хора към себе си, пораждайки религиозен пазар: едната църква обещава на своите поклонници, че заедно с тях в рая ще попаднат техните любими кученца, а другата – може да възразява, че животните нямат душа. Това е пазар и енориашите ще се насочат там, където предложението е по-добро. Догмата тук, отдавна е проядена отвътре и е изхвърлена, като непотребна, затова празната обвивка е надута и накичена с всички измислени краски.

Контурите на пазара са започнали да се оформят при активното участие на Ватикана. Засега, има най-доброто капитализиране, но наглите, млади конкуренти започват да придърпват клиентите и „де факто“, вярващи католици са останали само в Латинска Америка, Полша и Хърватска. Европа демонстрира рекордно отпадане от вярата и в същото време взривен ръст на преход към исляма. На фона на плуралистичната позиция на католиците, твърдите и традиционалистични устои на исляма се оказват привлекателни за хората с духовни стремежи.

Традиционните религии изискват подобие на човека към висшия трансцедентален идеал, изискват от човека постоянно да работи над себе си заради доближаването до тази вечна Истина. Този път изисква мъжество, дисциплина, самоотричане, което никак не се вписва в съвременния свят от инфантилни егоисти.

Възможен е междуконвенционален диалог – обсъждане, коя Истина е действителната, какъв е правилният път към нея. В света, където всички религии са еднакво истински, няма Истина в нито една. Цялото, възможно обсъждане се свежда до чисто естетичната страна на въпроса – някакви облекла да се нахлузят, някакви по-забавни обряди, където обещават голям рай и повече девственици и по-малко работа над себе си. При това се предполага, че комплексът от ценности под тази люспа е един и същи, либерално-демократичен или общочовешки.

А по качество на съдържанието, тази система е способна да избере само следване на нисшите прояви от човешката природа, т.е. деградацията. Развитието винаги е стремеж към по-добрия образ, вечното развитие е стремеж към идеалния образ. Отказът от висшия идеал е отказ от стремежа да се развива, тоест, пълната и окончателна гибел за човечеството, неговото превръщане в цивилизацията „зеленчук“.

Реплика: Всичко е вярно, най-общо, с религиите винаги е било така – всяка религия е създадена от кабала, за нежелаещите да се поправят егоисти, които прикривайки се под смокиновото ”възлюби ближния като себе си”, усърдно ”възлюбват себе си”. В контекста на общата криза, естествено трябва да премине и кризата на религията – ”осъзнаването на злото”, по-вярно, от лъжата и от възнесението към истината, по пътя на страданията или на кабала, с поправянето на себе си.

[124268]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Filed under: Въпрос-отговор, Клипове, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Москва. Урок №5

В днешно време възниква голямо противоречие между елита и обедняващите маси. С всеки изминал ден се увеличава разрива между тях, придобиващ заплашителни размери. Нараства напрежението в обществото. Наблюдаваме, как в много от държавите постепенно възникват националистически, фашистки режими, явяващи се естествен отговор на случващото се.

Елитът не може да се раздели с действието си към обогатяване. С всяка девалвация те стават все по-богати, а в същото време масите обедняват все повече и стават безперспективни. В обществото възниква сериозен проблем: напрегнатостта и поляризацията достигат огромни размери и вече започват сериозно да се усещат в развитите страни.

Страните от третия свят, както и преди, живеят в нищета и едва ли, техните жители ще постигнат благосъстояние. Възниква въпросът за бъдещето на света: все пак, какво може да се направи?

Науката кабала е предупреждавала за такова развитие на събитията. Онова, което говорихме преди 10-15 години, днес започва да се сбъдва, при това се реализира с голяма скорост. Занапред ни очакват лоши състояния.

Хората усещат това. Усещането за безизходност се проявява в нежеланието им да създават семейства, да раждат деца. Преобладаващият брой от населението на западните държави и Америка (65 -70%) смята, че на техните деца ще им бъде много по-тежко, отколкото на тях и затова не желаят да имат деца.

В такова сложно време се появява науката кабала – скритата методика за изменението на света, която е чакала този момент и преди много години е предупреждавала за него.  Ние знаем, че Баал а-Сулам, специално е пътувал в Полша, за да убеди народа за необходимостта от промяна. Той е писал до много от ръководителите в света, опитвайки се да предотврати Втората световна война, тъй като, кабала казва, че в света може да има четири световни войни, съгласно четиристъпалното развитие на вселената.

Науката кабала започва все по-гръмко и гръмко да заявява, че тя има начин да помогне на света, защото освен това,  за света друго нищо не трябва. Виждаме, как намалява величието на учените, философите, как постепенно се изравняват ръководителите на държавите. И това е естественото движение на развитието, което е невъзможно да се спре.

От 5-я урок от конгреса в Москва, 15.12.2013

[124149]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Баал a-Сулам, „Предисловие към Книгата Зоар“, п.5: Tрябва да гледаме в края на действието и тогава ще можем да разберем всичко. За това е казано: ”Не показвай на глупака незавършена работа”.

Ние не познаваме себе си, не познаваме творението като цяло и онзи процес, през който то трябва да премине. А особено не знаем, не разбираме и не можем да си представим целта.

Така, може ли в такава ситуация да правим някакви изводи, да достигнем до някакви решения, да изкажем някакви мнения за това, кои и какво сме ние, къде се намираме и под чия власт действаме? От случващото се, нищо не е разбираемо за нас.

Затова подходът трябва да е друг. Преди всичко, за мен не е важно, какво знам и какво не знам, кое разбирам и кое не разбирам в мащабите на вселената. Така или иначе, съм потопен в неразбиране и неизвестност. Но ако искам да отсъдя трезво и да вървя по правилния път, то за мен е важно да зная, точно какво трябва да правя. ”От действията Твои, ще Те познаем.” – така е формулиран този принцип.

Подобно на малките деца, сякаш разпиляващи се в много действия, ще постъпим по аналогичен начин и ще се учим на това. Главното е, какво да правя сега, за да раста. Ето, какво трябва да зная, ясно осъзнавайки, че докато разумът ми не се увеличи, няма да успея да обхвана с поглед  творението.

Затова сега не го разбирам. Докато моето усещане не се разшири, не мога да побера в себе си тази реалност, да формирам вътре в нея модел, за да ми стане понятна. Преди всичко, съм задължен да осъществя определени действия и да натрупам опит.

Знаем как се случва това. Постъпвам на нова работа, не разбирайки още нищо от нея, но започвам да опитвам – малко тук, малко от там, отново и отново, докато не уловя връзката на нещата, тяхното съчетание. Постепенно, започвам да ги усещам и целият им комплекс става моя част, на каквито и да са нива от творението това да се случва. Неговите части навлизат в мен, аз ги усещам, разбирам ги, представям си принципите на тяхното действие. С една дума, съставен съм от онези неща, които изучавам отвън. Така, човек ”програмира” самия себе си, по образеца на творението, което изследва.

Означава, че ”не трябва да се показва на глупавия незавършената работа”. Тъй като, от това ще си направи погрешни изводи и ще навреди на себе си. Ето защо Книгата Зоар, толкова време е била скрита за света. Ето защо, кабалистите са се прикривали. Всичко е, за да не отбиват човека от пътя, да не му поставят „спънка“, във вид на препятствие, което няма да види, защото е сляп. Отначало, на слепия трябва да му се дадат инструменти: палка, куче – водач или някакви съвременни технологии, позволяващи да му предават дори визуални усещания. Така и на нас, ни се предоставят специални средства за движението напред.

И затова не можем да предявяваме никакви претенции за недостатъците на разкриването. Единствената възможна претенция е за недостига от поправянето и тя трябва да е обърната към самия човек. Тъй като, щом Творецът го е довел в група, е поставил ръката му на добрата съдба и е казал: ”Вземи това за себе си” – по-нататък зависи от него. Ако вземе – вземе, а ако не – не.

От урок по ”Предисловие към Книгата Зоар”, 29.12.2013

[124102]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам “Науката кабала и нейната същност“: Ни най-малко, не постигаме същността на нещата – даже на тези, които са привидно реални понятия. За нас са достъпни само техните действия, които предизвикват реакция при съприкосновението с нашите органи на чувствата.

Аз всичко възприемам и усещам, единствено като отражение, което се създава в моите органи на чувствата, а не в действителния вид. Истината се намира, извън мен и не ми е ясна. Мога да съдя, за каквото и да било, само като възприема нещо в себе си, различавайки онова, което се е „обрисувало“ в моето зрение, слух, вкус, обоняние и усещане. Всички названия и означения, всички явления и отзвуци, всички видове на материята, всичко, което се случва е обусловено от възприятието на моите органи на чувствата.

Същността остава „зад кадър“, тя се изплъзва от материалните усещания, лежи зад пределите на онази картина за света, която те ни „рисуват“.

Въпрос: Как ще можем, тогава да общуваме помежду си и да се разбираме  един-друг?

Отговор: Можем да се разбираме един с друг, защото в нашите органи на чувствата е заложена програма със сходни за всички нас шаблони. Тяхното съответствие позволява на човек да предава на другите своите усещания, тъй като другите се намират в същата тази илюзия, както и той. Всички се намираме на определено ниво на възприятие и такава ситуация позволява да го обсъждаме помежду си.

Въз основа на текущата „картина“, допускаме съществуването на нашия свят, в който се намира неживата, растителната и животинската природа, а също така и хората, които възприемат реалността. Каква е тя, в действителност, ние не знаем. Възможно е, това да са само вълни, както казват физиците или почти първозададената празнота, защото разстоянията между суб-атомните частици, несравнимо превишават техните размери.

Как възприемаме света? Как това въздейства върху нас? Как си представяме случващото се? Защо действителността приема в нашето възприятие, именно такива форми? Как обработваме получените данни? Как ги сравняваме с миналите резултати? По какъв начин, с помощта на какъв код, си предаваме информацията, един на друг? Как я събираме, за да можем по-късно да се възползваме от натрупания опит, да открием нещо, да направим аналогия с нещо? Всичко това са вече производни.

А най-важното, хората в този материален свят възприемат, единствено субективната картина. Дай им, други органи на чувствата и те ще видят друг свят. Промени в тях, програмата за възприемане и картината се променя.

Днес вече изобретяваме прибори, позволяващи да променяме, да допълваме възприеманата реалност, да създаваме илюзия и лъжливи образи.

Освен това животните, в сравнение с нас, възприемат света съвсем по друг начин. Кучето се ориентира по „петната“ на миризмите, те не виждат човека, а го подушват и върху това строят неговия образ. Котката, преминаваща покрай него, възприема не толкова в полето на зрението, колкото в полето на обонянието. Змията различава температурата на предметите – до части от градусите и това ѝ дава точно определената картина.

Като цяло, на нас ни е ясно, че всичко в света е относително. Относително е даже между нас, макар по природа да не се различаваме, толкова помежду си.

Въпрос: В такъв случай, как кабалистите, обсъждайки духовния свят, могат да се разбират помежду си?

Отговор: Кабалистът е човек, пребиваващ в тяло, подобно на теб и възприемащ света чрез телесните органи на чувствата, както и ти. А освен това, той има допълнително възприятие, в което различава силите, управляващи света и взаимовръзката си с тях. Пред него е мрежата от силите – това е всичко. Но това е наистина ВСИЧКО….

От урок по статията “Науката кабала и неѝната същност“, 08.12.2013

[122425]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→