Мнение: Днес в света няма сили, които да поемат върху себе си отговорността по разработката и внедряването на решения. Няма нови концепции, няма ресурси, които да ги наложат и да наказват онези, които се отказват от тях.

Съвременният политически свят се състои не от политици, т.е. от хора, готови да поемат върху себе си политическата отговорност, а от чиновници от политиката, които са готови само безотговорно да оформят типови решения. Типовите варианти за такава политика се явява приемането на решения по колегиален начин, за да  не отговаря никога за нищо, нито един от чиновниците.

В условията на тежка криза, „този номер“ вече не минава и неминуемо ще доведе до ситуацията, когато „плъховете бягат от потъващия кораб“. Съвременният чиновник никога няма да се съгласи да поеме лична отговорност и затова, без съмнение, ни очаква завръщането на реалните политици, които ще започнат работа по разработката на новите ”правила на играта”.

Но тъй като, последните десетилетия никой не е подготвял тези хора, то поначало, качеството на техните решения ще бъде твърде далече от идеала.

Реплика: Проблемът е в това, че бъдещите ръководители е невъзможно да се подготвят по никакви съвременни системи, тъй като бъдещето ще се изгражда на съвсем новите принципи на интегралното взаимодействие. Да се подготвят такива управляващи, може  само с методиката на интегралното образование.

[123999]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Духовното поправяне не може да бъде в едно нещо – в някакъв атом или частичка. То може да бъде само между нас.

Затова, когато говорим за обединение, за поправяне на хората на принципа ”не прави на другия това, което не желаеш за себе си” или ”обичай ближния, както себе си”, то това е и методиката за поправянето. Тя се осъществява постепенно, в съответствие с това, как в нас се издигат всевъзможните желания, в степента на възможността на тяхното поправяне.

По какъв начин, в какъв стил се поправя всяко желание? Какво представлява, само по себе си, в непоправен вид? Как изведнъж, в поправен вид става, подобно на Твореца и Той се разкрива в него?

Да допуснем, желанието да откраднеш, да убиеш, да потискаш, да използваш другия – това са желания по-явни, които се проявяват чрез връзката на човека с другите хора. Там, където нашите желания не са така явни, например, в отношенията на човека с неодушевената, растителната или животинската природа е много трудно да се намери свойството милосърдие. А с равните си, то се усеща явно и много добре се вижда.

Затова в Тора е указана много сериозна последователност в работата: какви желания, в какъв порядък, в каква комбинация трябва да поправя човек. Ти не можеш да решиш просто така, че ще поправяш себе си в отношенията с някой – един, трябва обезателно да присъединиш към това и неживата, и растителна, и животинска част на своята природа, тоест на по-ниските желания, грубите, насочени не само към хората, но и към обкръжаващия ни свят.

На края ще се получи пълен съюз между всички твои желания по всички направления, във всички времена. Трябва да се научиш да оправдаваш Твореца, другите, във всичко, което произтича с теб. И тук ще ти добавят различни спомени. Цялата история, география – всичко преминава пред човека.

И, когато встъпваме в духовния свят, там също се крият много интересни картини, когато човек започва да поправя своята връзка с всички хора, с персонажите, със свойствата на всички времена. Той, сякаш преминава всевъзможни предишни кръгообороти, истории, своето отношение към тях и като че ли, изчиства себе си вътрешно, през цялото време ги преобразува.

Нали картината на нашия свят, всъщност не съществува, тя се рисува в нас. И ние само трябва да поправим нейната основа, както художника, който отначало полага грунд на платното, шлифова го, след това полага още няколко слоя и чак тогава, пристъпва към рисуването на бъдещата картина – с линийка, с песпективи и т.н. След това започва да обрисува общия фон. Това е постепенен процес, огромна работа.

Получава се, че ние трябва да преминем всички предишни стадии на нашето развитие и именно, в тях да постигнем Твореца. Нали, след слизането на душата отгоре надолу, човек, издигайки се отдолу нагоре, започва да постига нейното образуване, нейното раждане, едва в обратен ред.

И тогава той достига самия ”родител” – Творецът, постигайки Го вече в тази душа, която постепенно поправя. Така, все повече и повече се приближава към Него.

Затова, бих уподобил този процес на изкуството за създаването на картина. Тъй като, постоянно връщайки се и задълбочавайки се в нея, стигаме до мисълта, която е движела художника, до замисъла на Твореца да наслади творението. Тоест, рисунката е вече наслаждение, вече е действие, когато Неговата мисъл се претворява в живота. По такъв начин, Неговият замисъл, в чист вид, се постига в нашия правилно формиран материал.

В края, човекът узнава във всичките детайли тази картина, всичките Негови мисли, замисъла на творението, който се изрисува чрез нея. Затова, всички светове се съединяват заедно в един свят – светът на Безкрайността, в света на абсолютното постигане.

От ТВ програма ” Тайната на вечната Книга”, 12.08.2013

[121681]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да победим клипа Кнаан?

Отговор:  ”Клипа Кнаан” – това е пренебрежение към средствата за духовно напредване. То се появява, след като човек решава да се занимава с духовна работа и да излезе от Вавилон, тоест от общия егоизъм. Този егоизъм, засега, се разкрива на човека като негов личен.

Егоизмът се определя като сила, отблъскваща ме от приятелите в групата, която се стреми към единство и поръчителство. Когато започваме да работим над своето съединение, то отблъскването, възникващо в мен по отношение към всеки приятел, се нарича моят егоизъм. Това вече е егоизмът на човек, който работи над себе си.

Но първият егоизъм, проявил се във Вавилон е личен, индивидуален, при който чувствам, че съм задължен да изляза от него. Неудобно ми е, не ми е добре. Още не съм уверен, че това е егоизъм, а просто искам да се отскубна от разбиването, от разбития живот, в който нищо не се получава. Чувствам се объркан. Вавилонската кула олицетворява първите начални изяснения, когато разбираме, че ако се съединим, то ще ни бъде добре – както е при интегралното възпитание.

Клипа Кнаан – това е егоистичната сила, предизвикваща в човека пренебрежение към духовния път, към учителя, към групата. Само с Твореца той е готов да се съедини – това е неговата цел. Иска да продължи пътя индивидуално, сам и не се нуждае от група.  И дори учителя разглежда като източник на информация.

Тук е съсредоточена и цялата работа. Всичко започва с Йосиф, който е по-важен от всички останали, тоест свойството, събиращо (осеф) всички заедно в една точка. Разбираемо е, че нито приятелите, нито групата, нито учителят се нуждаят от знаци на внимание и особено отношение. Необходимо е единствено за това, правилно да ни организират за достигането на Твореца – като боеви отряд ”командоси”, построен на такъв принцип, съгласно тези приоритети.

Всеки трябва да проумее, че както и да залъгва себе си, не може да бъде, че величието на Твореца и целта, за него да са повече, отколкото е учителят, групата и учението.

От подготовката към урока, 16.12.2013

[123322]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

[123909]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената, Филми | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: Пенсионерите от еврозоната живеят, не според средствата си и това е основната причина за текущата криза в Европа. За равитието на мащабната дългова криза са спомогнали съкращаването на пенсионната възраст и допълнителните разходи за изплащане на държавните пенсии при недостатъчни резерви на частното пенсионно обезпечаване. В дългосрочна перспектива аналогична дългова криза, заради трудности при финансирането на пенсионната система заплашва всички страни.

В най-тежко положение, от гледна точка балансирането на бюджета, сега (статия от 01.01.2012г. – бел. пр.) се намират Италия, Гърция и Япония. В тези страни, за изплащането на пенсиите се губи една трета от държавните приходи, чийто недостиг в продължение на дълъг период е бил компенсиран с увеличаване нивото на държавния дълг. През следващото десетилетие ситуацията в Европа може само да се усложни. В Япония, където към 2020 година на един пенсионер ще се падат по-малко от двама работещи, бюджетната криза ще се разрази още през това десетилетие.

Коефициентът на демографското натоварване, който показва съотношението на работещото население, ще се снижава през следващото десетилетие във всички страни. Това, от своя страна, води до съкращаване на темповете на икономически растеж и на възможностите за балансиране на бюджета. Освен това, застаряването на населението води до това, че основният политически конфликт в САЩ, Европа и Китай скоро ще стане битката не на класите, а на поколенията.

Реплика: Има само един изход от многото проблеми – устремяването към общество на разумното потребление. Но да се види само това единствено решение, е възможно след осъзнаване на общата система на Природата, в която ние сме интегрална част.

Вж. раздел „Интегрално образование“.

[66072]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: (Corriere della Sera): Ръстът на средната продължителност на живота може да доведе до крах системата за социално осигуряване. Международният валутен фонд бие тревога по този повод. Ако средната продължителност на живота се увеличи с три години и без това, вече огромната цена на застаряването на населението ще порасне с 50%.

В качеството на една от мерките за противодействие на тази опасност, МВФ предлага да се увеличи пенсионната възраст чрез приемане на специални закони от отделните държави, както и чрез поощряване на лицата,  които отлагат излизането си в пенсия. Там, където не може да бъде повишена пенсионната възраст, могат да бъдат намалени социалните плащания.

Реплика: Могат да се намерят още много „решения“ на този въпрос. Но истинското му решение трябва да произлиза от отношението към всички членове на обществото, както е в семейството. Тогава ще изчезне усещането, че някой трябва да даде от своето, а някой да получи за сметка на трети. Решението е само в събирането на едно място на обществената баница и справедливата й подялба. Ощетяването, на когото и да е при равенството, предизвиква отрицателно изменение на цялото общество.

[77455]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: В Бремен, Хамбург и Берлин старостта е пряко съпроводена от бедността: всеки двадесети столичен пенсионер взима социални помощи.

Бедността в третата възраст е фактор за риск, повишаващ опасността от заболявания, зависимостта от чужда грижа и ранна смъртност. Държавните помощи стигат само, за да осигурят базовите потребности. Все по-често, добре облечени старци просят милостиня по улиците на столицата или се ровят в контейнерите, търсейки празни бутилки.

Броят на берлинчаните, на които им се налага да събират и да връщат бутилки, се е удвоил за последните две години. Намиращите се на границата на бедността пенсионери, очевидно са си представяли малко по-различно залеза на живота си в столицата на благоденстващата европейска държава, но берлинската реалност е далече от немската идилия.

Реплика: А когато целият икономически балон спадне, само добрите обществени отношения, ако такива се появят, в резултат на интегралното възпитание, ще осигурят грижа за старите. В противен случай, им осигуряват оползотворяване, по немски.

[80423]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Мнение:Световната криза продължава. Управляващата класа е в тиха паника. Съществува реална вероятност за масово изместване  вдясно, а такъв обрат, трудно би могъл да бъде предотвратен при отсъствието на нова теоретическа алтернатива.

Капитализмът и пазарът са били възприемани като носители на прогреса, свободата и равенството. Пазарната икономика е била смятана за производствена сила, създаваща богатството.

За разлика от нея, политическата система е склонна към разточителство и паразитизъм. Нейната цел не е производството, а преразпределянето на благата. Представителите й се стремят към власт, жадуват да се намесват в икономиката, облагат с данъци, харчат средствата.

Пазарът е идеологията на капитализма. На нас ни се внушава, че ако не избираме него, ще бъдем обречени на планиране и тирания. Икономистите са разработили система от формули, доказваща, че свободната икономика е оптималната. Но икономическата наука се осланя на фиктивни количествени показатели.

Всяка наука се базира на фундаментални количествени показатели. Във физиката са пет: разстояние, време, маса, електрически заряд, топлина, а всички други  параметри се определят на тяхната основа: скоростта = разстоянието, разделено на времето; силата на тежестта = масата, умножена по ускорението.

Фундаменталният количествен параметър на неокласическата вселена е полезността (util), единицата на удоволствието или на полезността.

Икономиката се разделя на реална и на номинална – сферата на паричното обръщение, отразяваща случващото се в реалния сектор.

Всички количествени параметри в икономиката се свеждат до полезностите. Полезността е фундаментален количествен показател, от който се състои цялата „сграда“ на икономиката. Полезностите, подобно на атомите, са еднакви, но съчетаването им създава сложни форми, които икономистите наричат стоки и услуги. Всяка част на реалната икономика е сума от произвежданите полезности. А цените са отражение на реалните количествени параметри в полезностите.

Но тази полезност, смятана за базова или гранична количествена единица, от която се извеждат другите икономически показатели, не подлежи на измерване и дори на опознаване! Досега никой не е успявал количествено да определи полезността. Това е чиста фикция. И тъй като, всички реални икономически количествени показатели са деноминирани в тази фиктивна единица, то и тези показатели са фиктивни. Да се измерва базовия праг на равнището на живота без полезността е равносилно на това да измерваш скоростта без времето.

От паметта на икономистите, получили неокласическото образование, са изтрити всякакви следи на този проблем, ако изобщо те са го осъзнавали. А при статистиците, измерването на икономиката се свежда до това да измислят числата на основата на предположения, които никой не може нито да потвърди, нито да опровергае. Цялата „сграда“ виси във въздуха и всички пазят мълчание, за да не рухне.

Реплика: Но днес сградата се руши и е необходима нова икономика – на интегралното взаимодействие. Производството е необходимо само за задоволяване на необходимите потребности. Разпределението е по равно, в съответствие с необходимите потребности на всекиго. Парите се анулират. За да получава необходимото за съществуване, всеки трябва да взема нужното участие в живота на обществото и главно в интегралното образование и възпитание. По този начин обществото ще достигне своето естествено равновесие, в себе си и със заобикалящата го природа.

[123333]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Духовният път лежи единствено, на точките на препятствието – моето несъгласие с учителя и групата. Но как мога да се съглася с тях, ако виждам, че те грешат?

Отговор: Разбира се, струва ти се, че учителят греши. По твое мнение и Творецът греши, устройвайки ни такъв труден живот в този свят. Нима, Той не е могъл да го направи тих, задоволен и спокоен?

Този път върви срещу твоя егоизъм, т.е. против желанието и срещу разума. Всеки път, ти се налага да се издигнеш над точките на препятствието, които противоречат на твоето чувство и разбиране, една след друга, отново и отново. Това са самите тези точки, от които се развива духовният път, превръщайки се във „врата, пролука и вход „, в сливането на Твореца и Неговото Творение: “ Той и името му единни“.

Тази стъпка се прави, винаги над мнението на твоя разум, там, където се намира следващата степен. А всичко останало наоколо, с което си съгласен: приятните общи трапези, компанията на приятелите, увлекателните пътувания – всичко това не се отнася към духовното! Това просто са съпровождащи фактори, които са предназначени да отделят точките на несъгласие като най-важните.

От една страна, имаш обичайния живот на земята, а от друга страна, живота на групата. И всичко това се върти, забележително се събира: и отляво, и отдясно. Само по средата се натъкваш на няколко пункта, с които не си съгласен и си мислиш: „Е, не е страшно, дребни неща, не съм съгласен, така не съм съгласен! А във всичко друго – и отляво, и отдясно, аз съм съгласен с тях „

В обикновения живот си се оженил, поддържаш семейството, работиш, правиш всичко необходимо. И живееш живота на групата, работиш заедно с другарите, плащаш маасер, участваш във всички мероприятия. Само в някои, отделни ситуации, изведнъж се сблъскваш с такива моменти , с които не си съгласен  и не можеш да пристъпиш през тях. Но все пак, отиваш и в лявата, и в дясната страна без всякакви проблеми. Разбира се, че в себе си нямаш проблеми, защото твоят егоизъм се съгласява с това, което се случва.

Необходимо е да разгледаш това място, което може да бъде врата, отвор и вход. И това е точно там, където боли най-много! Ти не искаш да дразниш тези точки, защото там сега се чувства триене, като болезнено убождане.

И в чувствата, и в разума, ти си заедно с всички! Обичаш да се учиш, умно да разсъждаваш на теми от духовното, също обичаш да прекарваш време с другарите, правиш им подаръци, като „подкупваш другаря“, каниш на гости. Само, понякога ти се струва, че по някои въпроси, групата взема погрешно решение. И ти не възразяваш, но тихо чакаш, докато другарите ти, най-накрая пораснат, осъзнаят и поправят грешката си, тоест да се съгласят с теб. Разбираш, че друга алтернатива няма и никъде другаде няма да отидеш, тъй като   признаваш, че това е забележителна група и велика наука, с които нищо не може да се сравни.

Това е много разпространено отношение, типично за повечето ученици. Но постепенно, след няколко години обучение, започваш да усещаш и виждаш тези камъни на препятствието, на които се спираш. Там, именно в тези точки се намира входът, който в бъдеще трябва да се разкрие. Това още не е вратата, а солидната стена. Но ако отидеш с вяра над знанието, то ще видиш вратата в стената, която веднага ще се превърне в отвор и вход.

Входът може да бъде само чрез такива точки, на несъгласието – трябва да търсиш, именно тях, отделяйки от всичко останало! Нали, всичко останало се намира във владението на твоя егоизъм. Само в точките на спънките е възможен пробивът в другото измерение със силата на вярата.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 12.13.2013

 [123211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Човек започва да се учи вече като възрастен с изграден мироглед. Затова частично се съгласява с това, което чува от учителя, и приема да го изпълнява, а частично – не се съгласява. Може ли духовно да се развива при такова вътрешно раздвоение?

Отговор: Това е естествено за човек, който все още не усеща духовния свят и поради това не го вижда в учителя. Казано е, че „всеки осъжда според недостатъците си“. Затова според степента на своята непоправеност, виждаш недостатъците в учителя.

В този случай ти е необходима силата на групата, която те убеждава във величието и важността на учителя. И ако цениш другарите си и работиш заедно с тях, тогава с помощта на силата на групата можеш да преодолееш пренебрежението си.

Това пренебрежение е естествено и закономерно – няма друг начин. То нарочно ти е дадено свише, но също така свише ти е даден и инструмент, с помощта на който можеш да преодолееш пренебрежението си. Трябва да се сближиш с групата, а чрез групата да се доближиш до Твореца. Затова за тебе е организиран такъв ред за работа.

Ако въпреки това не успяваш, тогава проблемът не е в това, че пренебрегваш учителя. Това е естествено, че го пренебрегваш. Но проблемът е в това, че пренебрегваш групата! Не можеш да се съединиш с другарите, за да получиш силата, която да ти позволи да преодолееш всички прегради.

От тебе се изисква поне едно първоначално преодоляване на егоистичното си отцепничество от другарите: започни да се сближаваш с тях чрез общи трапези, песни, някакви приятни моменти. Започни отдалече: от това егоизмът ти да започне да вижда изгода в това да се намира заедно с другарите. Дадена ти е възможност да получиш силата от групата, за нейната сметка да се прилепиш към учителя, а чрез учителя – към Твореца, и по този начин да започнеш да получаваш светлината, връщаща към източника.

Естествено е, че егоизмът ти инстинктивно се съпротивява на всичко, което учителят казва. Само глупак би могъл да не се съпротивява, не разбирайки, къде се е озовал. Защото цялата ти природа се бунтува срещу Твореца, както е казано: „Желанието на човека е зло от самото му раждане“, а затова си против духовния път, против учителя. Ти си противоположен и на вътрешната същина на групата, но групата има също и външна форма, с помощта на която  можеш постепенно да се сближиш с нея.

Главната трудност се състои в това, че човек не възприема групата като средство, помагащо съединението с другарите в името на целта заедно да се залепят за учителя. А учителят би се погрижил за това да ги присъедини към Твореца. Не е нужно те да се превръщат в хасиди, но все пак е необходимо да се почувстват малки спрямо учителя, а също така спрямо групата, и още повече, спрямо Твореца.

Започни да организираш правилен ред, исползвайки всички средства, дадени ти на този свят като поставиш всички по местата им: себе си, групата, ученето, учителя. А какво ще последва нататък вече не ти е известно, тъй като нататък следва Творецът, но там се намира твоят „вход в светилището“, където по-нататък внезапно ще видиш „вратата“, незабавно превръщаща се в отвор, в който да влезеш.

Без да се изпълнява това условие, няма да се случи нищо. Човек трябва да си представя всичко това, може би дори да го начертава и да го напише, и след това всеки ден да добавя и да поправя. Така от ден на ден ще изяснява този въпрос все повече, докато не го реализира.

Трябва да разбереш, че става дума за ясни закони. И ако не ги изпълняваш, можеш да се въртиш тук дори не един  живот, а още много животи. Колкото пъти и да се връщаш на тази земя – ще бъде все същото. Докато духовното решимо не бъде вкарано в специалните условия, то няма да може да се реализира етап след етап!

В природата всичко действа според закони. Само по незнание можем да мислим, че закон не съществува. Но там, където го разкриваме, виждаме, че „даден е законът и да не се престъпи“. На нас ни е нужно да разберем това, да  изучим тези закони и да ги изпълним. Егоизмът ни не се съгласява с това, но сме в състояние леко да се приповдигнем над него. Защо да чакаме страданията да ни принудят малко да се отдалечим от своето его? По-добре да направим това доброволно, с помощта на разума, тоест получавайки ценностите от групата. Групата ще ни помогне да се отдалечим от нашия егоистичен разум и да притегли към нас заобикалящата светлина, която изгражда в нас новата скала от приоритети

От урока по писма на Баал а-Сулам, 12.13.2013

[123150]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→