Предопределена ли е от рано съдбата ми
Posted on.20th януари, 2014 at 20:34
Нима това е живот?!
Posted on.20th януари, 2014 at 19:49
Въпрос: Какво ще правят милиардите хора в интегралното общество, без постоянна физическа работа? Или ще измислят някакви облагородяващи Земята действия, които да я превърнат в разцъфтяваща градина?
Отговор: Хората ще се занимават със своето духовно развитие, ще се самовъзпитават и ще възпитават децата си.
Въпрос: За какво да възпитаваме децата, ако те знаят, че в бъдеще за тях няма да има работа?
Отговор: Нима човек трябва да работи през цялото време? По време на първобитното общество хората не са работили толкова много, те са седели около огъня, пели са песни, танцували. Защо ние трябва все да работим?!
Аз живея в богат район, всичките ми съседи са заможни хора: бизнесмени, летци, адвокати. Всеки ден те излизат в шест часа, водят децата си на градина, отиват на работа, а от работа се завръщат в къщи към 7 – 8 часа вечерта. Тоест 13 – 14 часа те са извън къщи, в офиси, учреждения, в производство. Децата им почти през целия ден са на училище в детските градини, където атмосферата не е особено подходяща. Всички те съществуват от само себе си, въртейки се в нещо изкуствено създадено от самите тях или от обществото. Те взаимно се обслужват.
Човек щастлив ли е от това? Не! Той сякаш се намира в каменоломна, която постоянно се върти и го смила. Нима това е живот?!
От ТВ програмата ”Глобалната криза”, 15.09.2013
[125698]
Всеки e малко философ
Posted on.20th януари, 2014 at 19:46
Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.23: Обличайки се в тялото на човека, душата поражда в него нужди, мисли и знания, призвани за напълване на нейното желание за отдаване.
Въпрос: От една страна, е казано, че трябва да се ръководим само от онова, което виждаме, а от друга страна, трябва да забравим досегашните материални понятия за ”тяло” и ”душа”. Как да съвместим това?
Ответ: Аз виждам материалния свят, в който сега се намирам, който се изучава в университетите, а не на уроците по кабала. Ние изучаваме неща, които са над него – духовната реалност. Тя не се намира пред очите ми, предстои ми да придобия ново ”зрение”, за да я видя. За това са необходими вече не материални, а духовни ”очи”.
Кабалистите ни обясняват, че аналогично на материалното тяло, има духовно тяло – отдаване. И животът в него е насищащата го светлина. Всъщност, духовното тяло по същество е отразената светлина (ор хозер), благодарение на която усещаме това тяло.
В зависимост от количеството светлина аз се стремя да отдавам на ближния. И отдаването на ближния е моята душа. Тя е тъкмо там – в другите, а не в плътта, която живее и умира. Плътта е необходима само за времето, което ми е нужно, за да отменя желанието си за получаване. А след това нуждата от плътта отпада: получавайки първото духовно стъпало, разбирам, че тя няма отношение към плътта. Просто са ми създали необходимите условия, в които да пребивавам до разкритието – състоянието, необходимо за стъпване в духовния свят, ”арена” за реализиране на предварителните условия.
С една дума, сякаш стоя пред вратата, и ми казват: ”Можеш да влезеш само ако имаш билет. А ти нямаш билет! Тогава върви да поработиш, за да си купиш билет – тогава ще влезеш!”. И ето аз работя в нашия свят, за да си купя билет за духовната реалност. И съответно, на уроците говорим за онова, което се случва зад вратата.
Въпрос: По какво тогава се различаваме от философите, които сякаш говорят за същото?
Отговор: Преди всичко, ние сме прави в това, че не желаем, подобно на тях, да си фантазираме, и разбираме, че предмет на разговора е усещането и видяното с очи. Това е здравия смисъл, който в крайна сметка ще ни предпази от грешките, и ще очертае ясните научни рамки.
Философите грешат точно там, че говорят за неща, които не са в техния диапазон на възприятие и са лишени от каквато и да е фактическа основа. Но те се задоволяват с това: първо, това за сега е платено, и второ, искат да имат някакво отношение към ”духовното”.
Принципно, човек се стреми към някакъв ”духовен плацдарм” – но без да работи със себе си. Затова, философията е толкова ненавистна за кабалистите. Във всеки от нас седи философ, тъй като и ние се стремим да попаднем в духовното без да прилагаме усилия и обичаме всичко да теоретизираме, без да имаме основание за това.
Затова всичко трябва да си отиде на място: ”Нека ме влече да пофилософствам, но това е моят егоизъм”. Истината е там, че не можем истински да обсъждаме духовния свят, докато не го постигнем. За това е казано: ”Онова, което не сме постигнали, не можем да назовем с име”.
Ние отхвърляме философския подход и ненавиждаме философа в нас, независимо, че без него не можем – тъй като всеки човек в себе си съдържа целия свят. И затова говорим само за онова, което минава през сърцето.
От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 12.01.2014
[125302]
Слуга на желанията
Posted on.20th януари, 2014 at 19:44
Баал a-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.21: Желанието поражда потребности, които, от своя страна, пораждат мисли и знания в такъв размер, който е необходим за удовлетворяване на тези потребности. И доколкото желанията на хората се различават, дотолкова се различават и техните мислите и познания.
Разумът ни обслужва желанието. Изплуващите решимот предизвикват едни или други желания, а след това разумаът започва да ги реализира, за да постигне желаемото.
Нека да ни се струва, че сме всестранно развити и обхващащи с разума си цялата действителност, но ако нещо не ни е по сърце, не ни засяга, то и разумът не минава покрай тази сфера от интереси. Тъй като той е слугата. Ако нещо ни се иска на животинско ниво, той действа, за да удовлетвори това въжделение, отнасящо се до храната, секса или семейството.
Ако ни е завладяло честолюбието, ние сме обхванатi изцяло от това желание, оставяйки всичко останало настрана. Това се отнася и до властта, парите и изобщо обхваща всичките ни нужди. Човекa се управлява от смесването на различни желания, и разумът винаги действа съгласно техния спектър.
В крайна сметка, ние не притежаваме свободен разум. При никакви обстоятелства той не може да бъде хладнокръвен, изцяло обективен, свободен от чувствата, както понякога ни се иска. Той винаги си остава слуга на желанията.
От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.01.2014
[125232]
Влияние на съзнанието върху ДНК
Posted on.13th януари, 2014 at 22:28
Изследване: Откритията в генетиката ни позволяват да предположим, че генетичните кодове на организма могат и да не се намират в ДНК. Когато изследователите облъчили образец на ДНК с мек лазер, открили, че ДНК привлича и като попивателна всмуква светлината, и я съхранява във вид на спирала.
Свикнали сме да смятаме, че самата светлина не може да се запази, а само ако енергията се преобразува в някаква друга форма, например, като зеления хлорофил при растенията. Обаче стана ясно, че светлината може да се използва като храна, която се съхранява в ДНК, като неприкосновен запас.
След това: учените изолирали молекулата на ДНК, а на нейното място светлината продължавала да се навива на спирала, независимо че там физически вече нямало ДНК. Някаква невидима сила съвсем не се нуждаела от молекулата на ДНК. Единственото рационално научно обяснение е, че съществува енергийно поле, което е едно с молекулата на ДНК, сякаш молекулата на ДНК си има енергиен двойник.
Двойникът има същата форма, каквато има физическата молекула, но ако махнем ДНК, двойникът остава там, където е била по-рано молекулата. За да продължи започнатата работа – да съхранява видимата светлина – дори няма нужда от молекулата на ДНК. Фотоните се задържали в мястото на полето.
Човешкото тяло съдържа трилиони молекули ДНК. Цялото ни тяло трябва да има енергиен двойник. Това се връзва с теориите и наблюденията за наличие на информационно поле, диктуващо на нашите клетки какво да правят. Излиза, че най-важната работа на молекулата ДНК е да съхранява светлината, както във физическото тяло, така и в неговия енергиен двойник.
Когато учените охладили фантома, спиралата на светлината изчезнала, но отново се завръщала след 5-8 мин. Обкръжаващата светлина отново се организирала в уникалната светлинна спирала с профила на ДНК, който остава видим още 30 дни.
Изследване: ДНК реагира на въздействието на съзнанието, мислите ни многократно усилват процесите на човешката ДНК. Хората с хармонични вълни на излъчване притежават особено силна способност да променят структурата на ДНК, а превъзбудата създава ненормално изместване на ултравиолетовата светлина, поглъщана от ДНК. При това, при дължина на вълната 310 нанометра, което е близко до величината на Поп (380 нанометра дължина на вълната), която е способна да предизвиква рак. Сърдитият човек е принуждавал ДНК да се сцепва по-силно при съединението си.
Съзнателното намерение на хората може да съединява или разединява ДНК на такова разстояние, като от Калифорния до Москва. Ключово качество на енергията е способността да създава хармония между вълните в мозъка и да влияе на ДНК – сърдечното излъчване.
На практика е получено микробиологично доказателство, че мислите ни са способни реално да създават физични и химични промени в структурата на молекулата на ДНК, да я съединяват или разединяват, а също така е установена връзката между гневните мисли и нарастването на раковата тъкан.
Изследване: Около хиляда гена се променят при промяната на социалния статус. Промените на генно ниво се оказаха толкова продуктивни, че на учените им се отдаде да решат обратната страна на задачата – да предскажат социалния статус на даден човек по резултата от кръвната му проба.
Реплика: Всички тези изследвания говорят за пълната взаимовръзка в света, за една единна интегрална система, на която ние влияем с нашите мисли и намерения!
[125044]
Средства, които водят до хармония в обществото
Posted on.10th януари, 2014 at 21:02
Въпрос: Навлязохме ли вече в прехода към интегрално общество?
Отговор: Не, сега той се осъществява под формата на криза. Виждаме само една част от него, въпреки че самата криза все още е такава, че особено не тревожи нито човечеството, нито елита.
Но властите вече започват да се притесняват за това, как ще се осъществи преструктурирането. Това може да се види, например, в Америка, която ясно взе курс към стоящия пред нея етап. Тя излиза от всички страни, причинявайки хаос в тях, възстановява само себе си. И няма значение, ако тя загуби хегемонията в света.
Съвсем ясно е, че не може да има друг начин, освен да си осигуриш нормално вътрешно развитие. Днес никой не може да оказва натиск върху всички, да бъде водеща сила в света – това е само в негов ущърб. Вече сме преминали през този етап.
По-рано, много страни имаха свои колонии, които развивайки се до определено ниво, получиха независимост: „Правете каквото искате !“ Това е било изгодно, удобно, необходимо, до определено време, а след това – не. Същото е и сега.
Детето порасва – то трябва да бъде освободено . В противен случай, това вреди на него и на теб.
Реплика: Но все пак, това преструктуриране, в действителност, все още не е преструктуриране.
Отговор: Ако се съди по това, което властите правят, те правят всичко по силите си, с изключение на едно нещо – те не разбират, че заедно с картите и ваучерите на хората трябва да се даде основата на интегралното взаимодействие. Те се надяват да успокоят хората чрез леки наркотици, които малко по малко се разрешават във всеки щат, най-малкото, тяхното разпространение вече не се разглежда като криминално престъпление.
А какво да правят с хората? Ето това те не разбират. Затова трябва да им се даде интегралното възпитание, иначе ще се получи същото, което се случи в Детройт: поради липса на работа градът приказка се превърна в град призрак. Всичко наоколо е празно, заковани домове, по улиците скитат безработни, пушат, грабят.
Но ако на хората се даде правилно напълване, те няма да позволят това. Не трябва да мислим за това, как да построим система за взаимно управление между нас, да създаваме складове за взаимопомощ, да откриваме групи за деца, да ремонтираме един на друг водопровода или електричеството. Само трябва да обучим хората да си взаимодействат правилно и те ще свършат останалото.
Те сами ще поискат да се отнасят един към друг с доброта и да се грижат един за друг. Изхождайки от своите вътрешни подбуди, от своето развитие, те ще пожелаят да направят всичко сами и от това ще получат самочувствие и вътрешно напълване.
Да допуснем, че се изправя някоя жена и казва: „Аз съм учител по математика, готова съм да давам допълнителни уроци, да водя групи с деца.“ Става мъж: „Аз съм учител по колоездене. Ще организирам кръжок за деца и ще бъда техен ръководител.“ И така нататък. Това означава, че в човек се появява желание да работи за другите.
За това, правителството не трябва да се намесва в това – всичко се случва автоматично, в нужната степен. Единственото, което е необходимо, е да се разработи мрежа за интегрално възпитание.
Въпрос: Няма ли да се получи някаква хаос, например, да имаме треньор-колоездач, а да нямаме специалист- пекар?
Отговор: Това не е наша грижа! Нека хората да се движат и да намерят за себе си това, от което те имат нужда. В тях трябва да се появи желание взаимно да се допълват, да служат и да си доставят удоволствие един на друг.
От ТВ програмата на „Интегрален свят“, 24.10.2012
[124064]
Неутрална зона
Posted on.9th януари, 2014 at 22:26
Въпрос: Съединението става за сметка на всеки, който самоотменя сам себе си до нула. По какво се различава това от обичайната психология?
Отговор: Разликата е много проста: в името на какво се самоотменяме? Аз отменям себе си спрямо другите, и те – себе си, е и какво се случва по-нататък? Това е само условие за разкриване на светлината.
За сметката на самоотмяната спрямо всички, в центъра на кръга възниква неутрална зона, на която не действат никакви егоистични сили. Това е област на общото ни желание, тъй като там се съединяваме и неутрализираме егоизма си. В тази област изграждаме новата реалност, новото пространство, в което разкриваме висшата сила.
Всички наши желания са устремени към центъра на кръга, в който има сила на желанието, съединението, самоотмяната, единството, поръчителството. От друга страна, казано е, че празно място няма – винаги присъства някакво качество, сила. Но тук в центъра няма нищо.
Място се нарича желание. А тук се концентрира желанието на всички, но то сякаш е анулирано. Защото никой от нас не желае да се ползва от своето желание, а желае само да отдава на другите. По такъв начин създаваме нова особена област в друго измерение, на друго ниво.
Започваме с Малхут, след това с Зеир Анпин, Бина, Хохма и достигаме до Кетер – ”крайната точка на буква йуд”. Тоест от десетте направени опита – йуд (числото 10), ние достигаме до ”крайната точка на буква йуд”, в която се разкрива Творецът. В това се състои вътрешната същност на центъра на групата, в който изграждаме новия космос, ново пространство с особени свойства, благодарение на нашите усилия и самоотмяна. Там може да се разкрие висшата сила.
Затова, само след разбиването и поправянето ние получаваме средство, съсъд, в който да се разкрие Творецът. Иначе нямаше да имаме възможност да Го разкрием, тъй като в природата за това няма Негов детектор, орган за да Го усетим. Той се появява само за сметка на това, че го създаваме в такава форма: ние всички сме егоисти, но желаещи да се приповдигнем над своето его и да се самоотменим всеки относно всички. И всичко това, за да се уподобим на Твореца. Ние искаме да придобием неговите свойства, за да Му се уподобим.
По такъв начин създаваме ново състояние в центъра на групата, което се нарича ”майчино лоно”, Шхина. За сметка на взаимната самоотмяна създаваме ново пространство с нови свойства, в ново измерение, което до сега не е съществувало в Малхут на Безкрайността. Това място за разкриване на Твореца се появява само сега, благодарение на нашите усилия.
От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014
[124657]
Епоха на колективните решения
Posted on.9th януари, 2014 at 02:44
Въпрос: Аз имам съмнения относно вземането на колективни решения. Невъзможно е да седиш с часове в кръга и да обсъждаш различни, случайни въпроси. Може би след такова обсъждане, решението ще се вземе от един човек? Иначе това ще отнеме твърде много време.
Отговор: Мисля, че хората ще се занимават основно с такива обсъждания в кръга. И могат да работят по един час на ден, и то не всички. А през останалото време ще търсят такива решения – как да се уподобят на Твореца, смятайки това за основно занимание и да се наслаждават от него. Все още не разбираме как е възможно това, но така ще бъде!
Това ще е смисълът на техния живот. Освен консумиране на храна и необходимата лична поддръжка на тялото, останалото време ще бъде посветено на: 24 часа в денонощието в мисли и 15 часа действие. Човек постоянно ще е зает само с това, да създава все по-тясно съединение с другите, все по-вътрешно и по-чувствено, физически или виртуално. Докато не започнем да разкриваме, че физическото тяло изобщо не съществува и целият този свят ще ни се струва илюзия.
Всяко случайно решение ще се взема колективно. Това ще е естествено. А откъде, например, някой може да знае по-добре от останалите? Това вече и сега така работи. В големите фирми стотици участват в управлението и във вземането на съдбоносни решения. Нима могат да се вземат решения от един човек, ако онова, което до вчера ти се е виждало реално и правилно, днес предизвиква смях, или обратно.
Човек не е способен нищо да направи сам. Ако той желае да се уподоби на Твореца, то тогава, как ще работи сам? Това не е онази форма, която ни позволява правилно да се изградим. Затова днес нямаме друга възможност. Отмина времето на талантливите личности, изявените политици, икономисти, лидери. Днешният ръководител с нищо не е над другите и сам не е способен да взема решения. Всичко е в упадък. Та нали започнахме ново развитие, и то трябва да е колективно, интегрално!
Затова трябва да посъветваме всички ръководители да организират групи за вземане на решения. Това вече се случва, защото хората интуитивно усещат, че тези решения са много по-ефективни. Но сега се събират и спорят и всеки налага своето мнение. И постепенно, опирайки се на собствения си опит, ще открият, че по такъв начин не може да се достигне до вярното решение. Теоретично сякаш всичко е правилно! А на практика излиза, че не е така, не дава добри резултати.
Тогава ще им се наложи да се вслушат в нашите съвети. Че групата трябва да изяснява въпросите без да спорят помежду си, а само отменяйки се относно центъра на групата, изяснявайки мнението на висшия. Там трябва да присъства Творецът, който трябва да ни даде крайното решение. Това ще означава, че нашето решение е интегрално.
За такова обсъждане са необходими десет човека. Затова в органите на държавното управление има всевъзможни комисии, парламенти. Хората дори от егоистична изгода вече са разбрали, че цялата власт не може да се даде в ръцете на един човек, както някога, когато са имали Цар. Необходимо е съединение; дори нека то да е егоистично, или духовно.
От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014
[124736]
Да преведем ковчега през водите на потопа
Posted on.9th януари, 2014 at 02:41
„Поръчителство“ – това е уникално средство, за сметка на което ние обединяваме желанията си в едно, независимо, че то включва всичките ни съставни. Тъй като всеки е дошъл поради еднаква цел, по същата причина се е отказал от собствените си интереси, работейки само за общото благо. В крайна сметка, ние дотолкова се съединяваме, че започваме да губим усещането за собственото си ”аз” и вместо него усещаме ”ние”.
А ако работим по-нататък, стремейки се от усещането за ”ние” да преминем към усещането за Твореца, то и това ”ние” пропада и се превръща в ”обобщение”, в едно цяло. В зависимост от това, как се ражда това ”обобщаващо” ни цяло, ние започваме да се наричаме духовни хора. От десет човека се получава един, започващ да усеща Твореца.
По същество това е духовният съсъд, който липсва на нас и на нашето просто обединение, а само достигаме до това понятие ”Един”. Тогава ние създаваме място, качество, в което се разкрива това явление, наричащо се „Творец”. Без създаването на такъв особен детектор ние не сме способни да разкрием Твореца, защото Той няма нито образ, нито име, а се проявява само съгласно нашите съсъди.
Съобразно с приготвените от нас съсъди: АВА”Я, ние започваме разкриването на напълванията и на практика да постигаме онова, за което ни разказват кабалистичните книги: екрани, решимот. Всичко това се реализира в нашия общ съсъд, а докато не изникне този ”Един”, ние нямаме духовен съсъд.
До понятието ”един” се достига за сметка на взаимното поръчителство. Напредъкът си можем да проверим по това, че все повече ми се удава съвместната работа с другарите, и аз все повече се вълнувам за всеки един от тях и за всички взети заедно. Нашето съединение става все по-качествено, по-градивно. Аз усещам всичките си другари и себе си като едно неразривно цяло, като много капки вода в една голяма капка.
Постоянно трябва да се работи над осъзнаването на това велико единство, да благодарим за дадената възможност да го постигнем, да ценим важността на съединението повече от всяко друго състояние. Тази точка на единство между нас и Твореца трябва да бъде над всичко друго. Така, че всичките ни усещания – групови и лични: зрение, слух – започват да минават през призмата на единството.
Аз чувам, виждам, усещам, възприемам сигналите през всичките си чувствени органи, прекарвайки получената световна картина, реалността, в която се намирам, през тази точка на единството. За мен тя е като система за отчитане, защо усещам това така, защо всичко това ми е дадено да го видя? Искам всичко да измервам, да съпоставям, да усещам всичко това през тази точка: Доколко това е добро или лошо за нея, издигаме ли я или я спускаме, какво се случва в нея?
Тази точка за мен става основна грижа. През цялото време се стремя да се прилепя само към нея. Това е моето убежище, Ноевия ковчег, обща лодка, в която ние плуваме. И ако аз се грижа за нея, то няма за какво друго да се притеснявам – непременно всичко ще е наред. Буквално проверявам лодката: няма ли някакви пукнатини, всичко ли е наред. Постоянно си изяснявам само това, както в живота си инстинктивно се предпазвам и следя за своята безопасност, наблюдавам всичко наоколо, не съм ли заплашван от нещо?
Ние неосъзнато се пазим. Само новороденото не се грижи за нищо, лежейки на ръцете на майка си. Но в зависимост от възрастта в нас се изгражда инстинкт за самосъхранение, да защитаваме живота си. Точно така трябва да се погрижим и за изграждането на новия живот извън тялото, който също се нуждае от защита. Цялото си внимание трябва да насочим натам: как да изградим убежище, Ноев ковчег.
Когато се разкрива потопа около нас, цялото това море от нечистотии, егоистични сили, натиск, тогава ще трябва да преодолеем тази заплаха, с помощта на силата за отдаване (хафец хесед) и да преминем през първия етап: да преведем своя ковчег през водите на потопа.
Тава е етапът, над който трябва да работим сега. Основната ни дейност е срещу обшия егоизъм на цялото човечество. Но трябва да разберем, че човечеството не съществува отделно от мен, а е част от мен самия, това е моята част извън групата, извън ковчега, и част от моята душа вътре в ковчега. Както по-рано съм усещал точката в сърцето си отделно от целия останал свят, така сега има група с нашата обща точка в сърцето и целия останал свят. Но този свят – това са също наши, само че външни желания, които трябва да присъединим към нас до края на поправянето, за да ги присъединим към същата онази точка и за сметка на това да израснем, да се издигнем до замъка на Царя.
Само благодарение на нашето присъединяване към целия свят ние можем да се издигаме по стъпалата на духовния свят. Колкото повече чужди желания присъединим към нас, толкова по-високо се издигаме. А по пътя си, разбира се, ще срещнем много от охраната на Царя, които ще ни спъват и връщат обратно, назад. Под техния натиск ще се свличаме надолу по планината и отново ще се катерим нагоре. Благодарение на полученото свише търпение, което зависи от преклонението пред групата и от нашето принизяване, ние ще можем да присъединим към нас по-голямо количество външни желания и така да напредваме.
В зависимост от напредъка, привързвайки Твореца към външните съсъди, ние на практика разкриваме духовните състояния, които ще ни дадат разбирането за онова, което ни казват кабалистите в своите книги. Ще разбираме вече онова, което четем, и тези книги ще станат пътеводител за нас, а не пречка. Четейки книгата съответно с текста ще разкриваме в себе си буквите за работа и сами ще преминаваме през тези разкази.
Независимо, че всички състояния са описани от много висока точка на нашето поправяне или близко до него стъпало, но ние приблизително някак си ги усещаме. Тъй като всяко състояние има по 10 сфирот и в много слаба форма преминават през всички явления. Така, накрая започваме да разкриваме описаното в кабалистичните книги.
От урок по подготовка за конгреса, 03.01.2014
[124822]