Въпрос: Какво е абсолютното определение за добро и зло?
Отговор: Добро – това е равновесие, хармония, взаимно допълване между силите на природата. А злото – тъкмо обратното, дисбаланс на някоя от силите, та чак до войни и кръвопролитие. Казано иначе, добро без зло – също не е добре. Струва ни се, че слънчевият ден е по-добър от лошото време, но при прекалено усилване, то би се превърнало в изпепеляващ ад.
И така, благото се крие в равновесието. Това означава, че трябва да поддържам баланс на три нива на своето съществуване: телесно (”животинско”), човешко и духовно. Телесното ниво – е здравето, домакинството, здравото хранене, здравият секс, здравото отношение към семейството. На всичко това човек трябва да се учи, защото за разлика от животните той не унаследява подобни умения във вид на инстинкти.
Човешкото ниво – са моите взаимоотношения с обществото, обкръжението.
А духовното – това е моето духовно търсене: целта на живота, възприемане на реалността, представата за Висшето.
Заедно тези три нива изискват балансираност.
Въпрос: Как да изградим равновесие на човешкото стъпало, във взаимоотношенията с обкръжаващите ни?
Отговор: Ние не усещаме разлика между нас, ние сме съпричастни с единната общност, към единния човешки организъм и се отнасяме към единната система. И помежду си искаме да създадем балансирани отношения на взаимен обмен.
В крайна сметка, нас нищо не ни заплашва, ние сме едно цяло. Ние зависим един от друг и дори не усещаме тази зависимост – тъй като отзивът на всеки мой въпрос следва мигновено, веднага ми осигуряват не достигащото, а аз самият с радост давам на другите онова, което не им достига.
Ето това е равновесието в човешкото общество – взаимният обмен, базиращ се на две противоположни сили, които съществуват във всеки. Един за всички и всички за един. И ще ни се наложи да постигнем това.
Въпрос: Как да прокараме този път? Как да държим вярната посока към целта?
Отговор: Първо – на това трябва да се обучим. Ако се старая така да организирам своя живот в семейството и в другите кръгове, то започвам да усещам това равновесие, хармонията между мен и обкръжаващите ме. И в това обкръжение се разкрива някаква съвместна сила, която е добра и твори добро.
От една страна, ние я създаваме, а от друга, тя е заложена в природата, тя е над нас. Излиза, че не я създаваме самата нея, а условията за нейното разкриване. И тогава ние сме съпричастни с нея: тя ни изпълва, а ние формираме нея, още и още, до пълна хармония между нас и тази сила. Такава е Целта, името на която е ”Абсолютно благо”.
Въпрос: Това означава, че моя “компас” – това е добрата сила, проявяваща се във всяко взаимодействие между мен и обкръжаващите ме?
Отговор: Да, тъкмо между нас. Ние сме равни, сякаш изчезваме, оставяйки само единното желание – трябва единствено да поддържаме равновесие в тази хармония. И съобразно с общото интегрално състояние между нас, сега аз определям понятието за добро и лошо. Равновесието наричам добро, а дисбаланса – зло.
Повтарям: същността е в това, да достигнем хармония с ближния, с обкръжението в контекста на самообмен. Тук се сблъскват ”плюса” и ”минуса”, отдаването и получаването. Това е подобно на обмяната на веществата, протича обмяна на чувства, отношения. Същото, което протича на неживото, растителното и животинското ниво – но вече на ментално стъпало.
На него развиваме ”усет” да усещаме злото, способност да осъзнаваме това зло на базата на универсалните критерии: равновесието между хората, взаимната любов, обединението – това е хубаво, а изходът от единството, отделянето от него – това вече е лошо.
Ето кое трябва да стане жалон във възпитанието на човека. Всъщност на него повече и не му трябва. Това ще му подсигури бъдещия успех в живота.
От 393-та беседа за новия живот, 10.04.2014
[139000]
Filed under: Възпитание, Криза, глобализация -
No Comments→
Във Вселената не е създадено нищо освен желание, което постепенно преминава през осъзнаване на злото. В това желание има експертна точка, явяваща се като основа за броенето, откъдето човек гледа на самия себе си сякаш отстрани и вижда, че е съставен от многобройни желания, свойства, мисли. Той започва да ги сортира, да оправя всичкия ”боклук”, намиращ се вътре в него.
Трябва винаги да знаем, че всички съсъди, на всеки от нас, се намират извън самия него. В днешното си земно, животинско желание ние можем да усетим само този материален свят. Но това не е истинската реалност – подобно на усещането на една отделна клетка, откъсната от организма и затова не чувстваща живота.
Абониране чрез RSS