Казано е в книгата Зоар: ”Превъзходството на светлината се разкрива от тъмнината”. Тъй като благотворното въздействие на светлината се проявява единствено при изхода от тъмнината. За да се прояви свойството на бялото, е необходимо черно. Тъй като без черно няма да се постигне бялото. И благодарение на това, че съществува черното, се издига и възвеличава бялото.

Както в примера със сладкото и горчивото: човек не знае вкуса на сладкото, докато не опита горчивото. И позволила да усети сладостта, уви, горчивото, защото противоположностите се разкриват едно от друго. Така се случва и между бялото и черното, светлината и тъмнината, между болестта и здравето. Понеже ако в света нямаше болни, никой нямаше да знае, какво е това здраве.

Тъмнината олицетворява всичко отрицателно, което изпитваме в живота: отсъствието на увереност, страст, гордост, алчност, презрение. За какво Творецът е създал тъмнината като нещо много жестоко, мръсно, противоположно на Себе си? Именно за да се постигне светлината.

Ние, творенията, можем да определим всичко само от контрастта. Творецът – това е непрестанна светлина. В него няма две противоположни свойства, за да усети, да предпочете и да изучи едното чрез другото. А в нас съществува такава полярност. И затова трябва да разберем, че не можем да имаме едното свойство без другото.

Изкачвайки се нагоре, ние неизбежно се издигаме и по дясната, и по лявата страна, на двата си крака – на противоположните свойства, на противоположните си усещания и колкото светлината е повече, толкова по-естествено тя се усеща от контрастта с още по-голямата светлина. Това се случва постоянно и навсякъде: във всички усещания, мисли, решения.

Затова човек отрано трябва да се запаси с голямо търпение, за да може да преживее всичко това. Но да се направи това съвсем не е просто, тъй като духовният път – това е път за очистване на егоизма, основан на вътрешната борба. Само правилната поддръжка на обкръжението, неговото постоянно укрепване, способства да държи човека на повърхността, а самият той – никой и нищо. Затова, когато се събират 10 нищожества, осъзнаващи, че те са никой и нищо, но в същото това време опитвайки се със свръх сили да си помогнат един на друг, то върху тях се спуска Висшата светлина и ги превръща в герои.

Въпрос: Каква е психологията на това вътрешно движение на човека? Трябва ли да получи от него наслаждение?

Отговор: Наслаждението, което той получава – това не е мазохистично наслаждаване. То възниква от собственото поправяне.

Представете си десет човека, които с нищо не могат да си помогнат един на друг, но пък с всички сили се опитват да го направят. При това върху тях слиза огромната Висша сила, защото всеки се бори със своя егоизъм, за да помогне на другите. Получава се взаймна отговорност и Висшата сила ги свързва, укрепва и повдига на следващото ниво.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138713]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - No Comments→

Въпрос: Ако висшата сила е добра, то защо тя ни се разкрива по неприятен начин и оказва натиск върху нас?

Отговор: Висшата сила оказва натиск свише, стремейки се да ни се разкрие. А ние се намираме отдолу – разделени, разпръснати, отблъскващи и ненавиждащи се един друг. Натискът на висшата сила усилва проблемите ни, тъй като тя иска да се разкрие, а не може.

Всички проблеми възникват поради приближаването на Твореца към нас. Ако не съответстваш на Него, то Неговото приближаване пробужда отрицателни реакции.

Въпрос: Не мога да разбера как така приближаването на Твореца може да се възприема негативно. Не трябва ли да е обратно – това приближаване трябва да предизвиква определено добри последствия?

Отговор: Представи си, че си дете, към което идва майка му и пита: „Научи ли си уроците?“ А ти още не си ги научил и затова мама те заплашва: „Виж, аз ще се върна след един час да проверя как си научил уроците си!“ И след един час, вече започваш да се страхуваш, че тя ще дойде, а ти така и нищо не си направил.

Как чувстваш нейното приближаване, като добро или зло? Ако не съответстваш на нейните изисквания, то усещаш нейното приближаване като неприятно – ти не искаш тя да дойде и да те проверява. Нима не е така?

И с нас сега става същото – не изпълняваме тези действия, които трябва да направим – не искаме да станем като един човек с едно сърце, за да може целият Израел да станат другари, свързани с взаимно поръчителство. Ние не ставаме такива, каквито трябва да бъдем и затова приближаването на Твореца пробужда в нас и в нашата среда нещастие, катастрофи, войни.

Всичко това е следствие от приближаването на Твореца. И Катастрофата на еврейския народ е била резултат от Неговото приближаване. Така се проявява приближаването на висшата сила, ако не ѝ съответстваме.

Затова трябва да предотвратим удара с лекарството, да започнем да се сближаваме един с друг, да се съединим, за да съответстваме на приближаването на Твореца. Тогава ще възприемаме това приближаване все повече като добро, до там, че висшата сила съвършено ще се облече в нас. Няма по-добро състояние от това!

Въпрос: Не е ли висшата сила като метеор, приближаващ към земята?

Отговор: Висшата сила не се приближава към нас със скоростта на метеор – трийсет километра в секунда. Това е постоянен процес, който е започнал отдавана. Но в действителност този „метеор“ е вече близо и неговата скорост нараства. Вътрешното и външното напрежение расте.

А след това може отново да настъпи период на затишие. Но дори и да има такъв период, той е много кратък. Спокойните периоди ще стават все по-кратки, а напрежението ще расте по възходяща линия, тъй като ние се намираме в предверието на общото поправяне и Творецът ни задължава да го извършим, т.е. да се съединим между себе си.

Ние трябва да достигнем до любов към ближния като към себе си, колкото и нереално да ни се струва. Висшата сила ще ни принуди за това. Но желателно е да започнем да изучаваме науката кабала, тъй като от нея ще узнаем как да достигнем сами преди висшите сили да са ни принудили с всичка сила. Можем да достигнем до това съединение сами, без принуда, по добрия начин.

От програмата “Кабалистите пишат. Да подготвим народа на Израел за светлината”, ч.3, 20.08.2014

[142264]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Физическите сили: електромагнитните, гравитационни и ядрените, въздействат върху живата материя. Може ли да се каже, че висшата сила, Творецът, действа подобно на тях и движи хората?

Отговор: Естественно, че цялата нежива и животинска природа също се движат под управлението на Твореца, който удържа всички части на творението в една система. Но главното е Неговото отношение към нас, към човечеството, висшата степен на природата.

Важно е нашето човешко ниво – разумът, сърцето, човешките мисли и желания – да съответства на мислите и желанията на Твореца, тъй като неживото, растително и животинско ниво действат инстинктивно, в съответствие с висшата сила. Ние не сме властни над тях и не можем да управляваме системите, които функционират в нашето тяло, но искаме мислите и желанията ни да бъдат подобни на Твореца. Тогава всичко ще е наред.

Ние винаги работим единствено със силите, те ни обкръжават в ежедневния ни живот от всички страни. А Творецът е просто общата сила, която управлява всички и активира всичко. Вместо хора, правителства, държави – ние трябва да виждаме силата, която движи всичко. Няма нищо, освен висшата сила.

Виждаме, че сами нищо не определяме. Всичко се разиграва съгласно висшата програма и ние трябва да я опознаем и да се включим в нейната реализация.

Въпрос: Нашият разум способен ли е да усвои това висше знание?

Отговор: Ние трябва напълно да постигнем висшата сила и в нас са заложени тези способности. Сърцето и разумът ни се присъединяват към висшата система и могат да я използват в безкрайна степен.

Не е важно, че в мен има само един малък компютър, защото той е съединен с кабел към компютъра на Твореца и аз получавам всички Негови ресурси, а от своя компютър ползвам само клавиатурата.

Науката кабала може да направи такава промяна в човека. Тя му обяснява, обучава го, възпитава го чрез учителите си.

Въпрос: Какво ще помогне на човек да измени мнението си за висшата сила, да се освободи от стереотипите си и да разкрие себе си за сътрудничество с нея?

Отговор: Тук действат два фактора: от една страна, натиск от страна на бедите и страданията, а от друга страна, разпространение на кабала. Да се надяваме, че разпространението на кабала ще се разшири дотолкова, че няма да се налага бедите и страданията да ни движат.

От програмата „Кабалистите пишат. Да подготвим народа на Израел за светлината“, ч.3, 20.08.2014

[142279]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгрес в Грузия. Урок №4

Когато в групата идва нов човек, а ние вече се занимаваме по метода за интегрално обединение, ние трябва да бъдем с него по-меки, тъй като можем да отблъснем хората. Те, както и ние някога, не разбират за какво са нужни тези обединения, детски забави, всякакви игри, семинари.

Всичко това на тях им се струва странно: „Ние се занимаваме с приятни неща, говорим за любов, дружба, но всичко това ми го е казвала и моята майка, така са ни учили още в детската градина, а сега ми го казват и тук. Ние сме дошли тук да се занимаваме, а се оказва, че това е кабала?! Отново някакви детски игри?!“ Докато новият разбере, в какво е смисълът на метода, той десет пъти ще избяга от нас. Затова трябва да бъдем по-меки.

Не трябва да допускаме новите веднага в групата, тъй като на първо място те трябва да преминат през курса „Основи на кабала“. Той включва темите: свобода на волята, постигане на реалността, строеж на Висшите светове, въздействие на човек върху Висшия свят и обратното въздействие на Висшия свят върху човек, история на човешкото общество, неговото причинно-следствено развитие, началото, движението и целта към която сме се насочили и т.н. Човек трябва да се захване за мирозданието, както и да си го представя колко грандиозно е то, всеобемно, всепроникващо, и всичко това му става подвластно.

Трябва да бъдем търпеливи към новите, дори ако преминават през всякакви мистики, които смесват по някакъв начин кабала с религиите, с различни вярвания, с всякакви свои измислици. Тъй като в нас всичко се наслагва върху миналото – това, което сме слушали през годините живот: душите, кръгооборота на душите, ад, рай и всякакви други, т.е. ние не приемаме всичко това, но имаме всякакви представи във въображението си. Попитайте ги: „Какво е това? – и ще видите, че колкото хора има, толкова са и мненията.

Но независимо от това, то съществува вътре в нас. Затова човек трябва полека лека да намери правилните определения за всички елементи на световете, за които някога е слушал. Защото всичко изхожда от кабала: и религията, и науките – защото това е наука за единния свят. За това пишат още гръцките и немски древни философи. Това е, което ни е останало от Вавилон.

Затова трябва много акуратно да се обръщаме към новите, за да може постепенно да ги избавим от всякакви натрапени представи.

Макар човечеството постепенно да се избавя от това, все още има много работа. Тъй като в действителност, когато кабала казва, че съществуват само материя и съзнание, т.е. желание за получаване, за наслаждение, за напълване и съзнание, светлина, която ги изпълва, то с това тя ясно определя своята позиция: освен това няма нищо друго. Няма никаква мистика, а има само градация на желанието и градация на съзнанието или напълване на това желание. С това всъщност ние се занимаваме. И ние действително нищо друго, никъде в природата не откриваме.

Затова, преди всичко новите трябва да преминат през първите десет лекции. Желателно е преподавателите постоянно да се сменят, в противен случай те могат да започнат да го боготворят, да го носят на ръце, а той ще започне да моли да го издигат още по-високо. Всичко това трябва да бъде взето под внимание и да се сменят преподавателите на всеки пет урока.

И най-главното, те да не гледат на кабала като на трапеза с песни и танци, защото това е сериозна наука, а не разговори за сближаване, за взаимна отговорност и взаимна любов. В противен случай те ще започнат да я смесват с другите методи и теории, които някога са учили, с различни алтруистични течения. Нищо такова не ни е нужно! Ние просто им преподаваме система – система на мирозданието.

Ако човек получи правилно знание, той може да каже: „Това не е за мен. По-добре да отида и да спечеля още един милион или да попътешествам“ – той може да каже всичко, каквото си иска, но не ще може да отрече, че това е истина. Към такова състояние трябва да го преведем още от първото ни запознанство, с първите десет лекции.

От 4-я урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93596]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Хората, увлечени от духовното извисяване и смятащи, че трябва да се живее единствено и само за това, събирайки се заедно, поемат задължението на взаимно поръчителство: поддържайки се един друг и намирайки се във връзка помежду си.

Те се включват един в друг, работят заедно, помагат си, вдъхновяват се помежду си с величието на целта, опитват да се обединят помежду си в отдаване и любов, уподобявайки се на Твореца.

Работейки над величието на целта, те едновременно усещат своята ниска природа, но без да я принизяват, а наблягат на това, да се нивелират, без да потискат егоизма си, а само съкращавайки неговото използване.

Тук трябва много тънка работа: да не презират своята ниска природа, да не я убиват, тъй като тя е необходима като противодействие на висшата природа, защото при разликата на напрежение, се осъществява изграждането на мощта на душата.

В това духовният свят не е особено категоричен. Той е категоричен в друго: всичко, което е създадено, си има своя смисъл и право на съществуване. Дори онова, което ни се струва най-вредно, не трябва в никакъв случай да се унищожава.

По такъв начин, възниква голям проблем: как да се работи с това? От една страна ти си готов да унищожиш някакво не добро свойство, за да не съществува в света. А от друга страна, не можеш да направиш това, тъй като то има право на съществуване.

В Тора е казано: ”Онзи, който стане да те убие, изпревари го и го убий.” Но под тази фраза се подразбира не физическо унищожаване, а ”убий го в себе си”, за да не говори това свойство в теб. То трябва да съществува, но в мъртъв вид.

В нашия свят да умреш – означава да изчезнеш. В духовния свят – това означава, не да изчезнеш, а да бъдеш вечно мъртъв. Тора посочва, че егоистическите свойства трябва само да се анулират, за да не бъдат активни.

Тази тънка граница диктува цялата философия на живота. Тя отличава науката кабала от всички останали.

Затова в много от случаите поведението на кабалиста ни се струва много странно. Аз помня, как не можех да се съглася с моя учител: ”Как да разбирам това, та аз веднага ще потисна това свойство!” И получих отговор: ”Не може! Остави го, докато не позавехне до толкова, че да се превърне от живо в неживо.” Но това неживо свойство е задължено да съществува.

Въпрос: Какво имаме в предвид, когато казваме, че е необходимо да възненавидим своя егоизъм?

Отговор: Да ненавиждам – това означава да го изоставя, да не го ползвам. Напълно!

Ти не можеш да унищожиш егоистическото свойство. То възниква в теб, а ти трябва да решиш: ползваш ли го или не. Не го използваш – това означава, че го умъртвяваш. Повече нищо не можеш да направиш. А след това, това свойство може отново да се прояви в теб в най-неочаквания момент.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138706]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - No Comments→

Въпрос: Защо е толкова тежко да слушаме, че нашият народ е особен и има специална мисия?

Отговор: Защото това задължава. А човек иска да се загуби между останалите и да стане, като всички останали. Той си мисли: ”В света има повече от 200 държави – защо Израел не може да е една от тях? За какво ни е да се делим и изпъкваме, каква ни е ползата от това?” Но, на нас няма да ни се отдаде да се скрием от своите мисли.

Въпрос: Има такова мнение, че евреите не ги обичат тъкмо затова, че те се открояват и се смятат за особени?

Отговор: Аз не мисля, че ние искаме да се открояваме, но така излиза от само себе си. Евреите вземат участие във всички важни начинания и разбира се постигат успехи. Невъзможно е да се скрие факта, че някакви си 13 милиона човека оказват влияние върху света и се открояват във всяка една от науките, във всяка една специалност, която и да посочиш. Относно света какво са 13 милиона, от които само половината са способни? Това е дори по-малко от населението на един голям град, но вижте какво влияние оказват те на цялото човечество. И разбира се, че на човечеството му е трудно да се примири с това явление.

Още повече, че тук присъства духовният корен, каращ света да усеща и възприема евреите като чужди. Всеки народ интуитивно усеща нещо срещу нас. Но и вътре в самите евреите по естествен начин живее негативното отношение към Израел, тъй като ние сме събрани в групата на Авраам от всички народи, живеещи по онова време във Вавилон. И във всеки евреин е останал корена от оня народ, от които той е произлязъл, като допълнение към духовния му корен който е получил, наричащ се Израел.

Докато този духовен корен се е откроявал и е действал активно, ние сме били народа на Израел. Но след това, когато сме паднали от висотата на този корен, сме станали такива, като всички останали народи на света и дори по-зле. Ако Израел пада, то пада по-ниско от всички.

По тази причина, изконните корени на народите на света се проявяват в нас повече от духовните корени. Затова искаме да се учим от народите на света и да станем такива като тях, съгласявайки се с тяхната критика по наш адрес. Това естествено явление е повече или по малко свойствено на всеки.

Ние трябва да разберем само, кои сме всъщност и защо това се случва с нас? Какво е заложено вътре в нас? Кой от процесите сме изминали и какво ни остава да изминем още? В какво се състои нашата мисия в този свят? Защо всички народи в света ни мразят и ни обвиняват? С това те сякаш признават, че са зависими от нас.

Ако те заявяват, че всички нещастия в света се случват по вина на Израел, това означава ли, че народът на Израел е толкова силен, особен, определящ, че може да влияе лошо на целия свят? Някакви си 13 милиона човека – колкото населението на една не особено голяма държава. Тогава как могат да произведат такъв ефект в целия свят, как се получава това?

С това те искат да кажат, че ние сме източника, кранчето през което преминава добрата или лошата енергия към свята. Ако ние се променим, то тогава ще станем източник на добро към света.

Доброто се състои в това, не да дадем на света нови открития и нови Нобелисти – а да им дадем светлина и спокойствие. Това не са някакви си технически изобретения, а сила идваща при хората, успокояваща ги, обединяваща и превръщаща в едно цяло. И тогава всички ще заживеят в мир и спокойствие, грижейки се един за друг. Всеки ще е осигурен със спокоен живот в този свят.

От 426-та лекция за новия живот, 14.08.2014

[141937]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - No Comments→

”Проказа” означава ”затваряне”. Сякаш той Затваря висшите светове и не ги отваря. А когато Той ги затваря и не ги отваря, това се нарича ”язва”.

Както е казано: ”язвата на проказата, ако бъде в човек”. Именно  ”в човека” – на Зеир Апин. И от тук се спуска надолу в човека, който е доведен до това и го прикрива светлината, и се проявява язвата на всичко закривано от светлините.  (“Книга Зоар с коментар на Сулам”. Глава “Тазрия”, п.91)

Всичко зависи от това, доколко ние можем да издигнем своите правилни стремежи, молби и молитви за поправяне към Зеир Анпин.

Обединявайки се ние се повдигаме в Малхут, от където можем да издигнем нашата молба към Зеир Анпин – към следващото стъпало, много по-високия парцуф, на по-висшата система. Включвайки се към нея, ние предизвикваме спускането върху нас на Висшата светлина.

Но интензивността на неговото спускане зависи от това, доколко правилно ние я призоваваме, тъй като ние се намираме долу, в нечистите егоистически светове БЕА. Егоизмът в нас през цялото време работи, бушува, придърпва във всички посоки и накрая се получава, че във всеки момент от времето ние рискуваме да прекъснем нашата молитва за придвижване и да паднем.

В този случай между Малхут и Зеир Анпин се случват неуверени, неясни, неточни контакти и затова сме виновни ние. Възниква заплаха за абортиране: прекъсване на развитието на зародиша.

Въпрос: Какво означава подем към Малхут и по-нататъшния подем от нея към Зеир Анпин?

Отговор: Подемът в Малхут осъществява връзката между другарите. Ако ние правилно се съединяваме между нас, ние образуваме Малхут, от която издигаме в Зеир Анпин своето общо желание, като единно цяло.

Зеир Анпин – това е Творецът. Изкачване от Малхут в Зеир Анпин – това е уподобяване на Твореца, сливането с Него, когато ставайки едно общо цяло в своето обединение, ние отиваме към обединение с Твореца.

Относно тези хора, които са се събрали заедно и образували помежду си единно цяло или обща душа, образът на Твореца се нарича ”Адам”.

Реплика: С други думи, отначало от нашите желания се създава светът и в него се ражда човекът?

Отговор: Не. Когато нашите желания при взаимното включване един в друг стават едно единно цяло така че между тях изчезва каквато и да е разлика, тогава това общо желание се издига по-високо в своята молба да се уподоби на Твореца, за да стане човек или синове на човека (”Бней Адам”).

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Тора - No Comments→

Всеки евреин, живеещ в света е многостранно, сложно и противоречиво създание. И за да бъде то правилно стабилизирано е необходимо специално образование за целия народ. Тъй като след две хиляди години на изгнание, народът на Израел е забравил, кой всъщност е той. Това се отнася до всички: започвайки от най-умните и образовани хора до необразованите и не особено умните хора. Никой не разбира: ”Какво означава да си Израел? Кой е той?”.

Как е възникнал този народ? Какво се е случило с него? Как се е формирал? Какво се е случило по време на разрушаването на Храмовете, когато нашият народ се е намирал на духовното стъпало? Какво представлява тази духовна висота, която сме постигнали. Защо се причисляваме към нея?

Какво означава изминатото от нас разбиване, крушението на Храмовете, изгонването, което не се е случвало никъде и никому от народите на света? Защо народът на Израел и до сега се смята, че се намира в изгнание, та нали от онези времена са изминали 2000 години? Защо за този период от време нашият народ не се е претопил и изчезнал сред другите народи?

Защо и днес ни преследват толкова много проблеми, а така ни се искаше да се загубим между останалите народи, но не ни се отдаде? Защо продължава да живее антисемитизма в света в това просветено време? В средните векове, във варварските времена, това все някак си можеше да се обясни. Но днес, при тези развити технологии, връзки, култура, образование, как могат да продължават да живеят тези нелепи стереотипи спрямо еврейския народ?

Трябва да разберем, че на народа на Израел не му достига образование: израелско, еврейско образование, обясняващо на човека кой е той всъщност. Ние никога няма да можем да се освободим от това клеймо, свидетелстващо за принадлежността към народа на Израел, дори и да се скрием на другия край на света. Не е важно къде се намира еврея – той трябва да знае, какво се случва с Израел.

Но това днес никому не е известно! Колкото и да изучавахме география и история на еврейския народ, всъщност ние нищо не знаем за него. Защото истината се намира вътре в науката кабала, с която е свързан еврейския народ.

Народът на Израел – е духовен народ, подчиняващ се на духовните закони, които изучава науката кабала. Затова и ние сме свързани с тази наука и не можем да избягаме от нея. Еврейският народ се е събрал около Авраам, съгласно този духовен корен, задължаващ ни да се обединим и с помощта на това единство да постигнем висшата сила.

Това е причината за възникването на нашия народ. И затова законът за любовта към ближния като към самия себе си директно се отнася към народа на Израел и с негова помощ трябва да съществуваме. Ние нямаме възможността да живеем повече без да знаем истината за нас самите. А за целта трябва да постигнем духовния си корен, тъй като същността е именно в него, а не в земните, физически корени, както при останалия човешки род.

Народът на Израел – е като пришелец от друга планета. Дори антисемитите имат такава теория, народите на света ни чувстват толкова чужди, че ни различават от останалите. И ние наистина сме други, защото сме дошли от друга звезда – ”спуснали сме се от небето”. Нашият корен е небесен, от духовния свят.

Този духовен корен е заключен в нас и ние сме задължени да го разкрием, да разберем, защо това е така, от къде следва и защо все ни преследват през цялото време? Ние се намираме на тази земя със специална мисия. И затова няма да се размине без изучаване на науката кабала. Това е сборник с нашите закони, системата ни за връзка, механизъм, благодарение на който ние съществуваме и функционираме. А без кабала ние не можем да разберем какво се случва с нас.

Затова не е важно, кой е настроен срещу Израел и кой го поддържа с цялата си душа, за ционизма ли е или против. Ние няма да разберем какво да правим с това, ако не постигнем своята основа, връзката между нас, крайната цел, целия процес, с какви средства да постигнем целта, какво правим в този свят – т.е. няма да разберем своето предназначение.

От 426-та беседа за новия живот, 14.08.2014

[141836]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгрес в Сочи. Урок №6

Въпрос: Трябва да вземем потребностите на масите и да ги пренесем в групата, за да могат те да бъдат насочени към всеобщо обединение. Как да съпоставим това със случващото се в Украйна, където в момента се води война?

Отговор: Ти нищо не можеш да направиш. Това е общото егоистично състояние в света, което така се проявява в неговите егоистични точки. Ние дори не подозираме, какви войни се водят. За тях не пишат и не говорят. Нима в Афганистан всичко е наред? – Не. В Африка хората се убиват един друг, и всички си мълчат. А колко още такива горещи точки има?

Съществува общ егоизъм, който за сега не сме в състояние да уравновесим. Ние не можем да предадем на нашето алтруистично развитие такава скорост, с която егоизмът се развива. Затова, отрицателните събития в света се развиват по-бързо, отколкото положителните. Ние внасяме промени, но те все още са недостатъчни. Надявам се, че тази година ще започнем да се издигаме на нивото на нормална компенсация.

Това, което се случва – са ясни, твърди закони без никакви подвеждания от страна на Твореца. Престанете да си въобразявате някаква си висша воля. Има сила, която представя един, единен, общ, постоянен закон. Няма нищо друго!

Никакви съжаления, никакви умиления. Работата е там, че ние излагаме всичко, чрез чувствата на човека на земен език. А всъщност Творецът, Природата, няма чувства! Единствено, за да предадем по някакъв начин методиката, ние я описваме със земни думи от материалния свят.

Затова, всичко, което засяга положението в Украйна и другите региони в света – това е следствие на неравновесието на лявата и дясната сила. Нищо не може да се направи. Трябва да се действа, трябва да се опитваме да уравновесим двете сили.

Въпрос: Но как да се отнасяме към това?

Отговор: Само разпространявайки целта на творението, единството, обединението, нищо друго. Всичко останало не води към нищо. Ние достигнахме до онази част от историята, когато поправянето трябва да се реализира или по добрия начин или по лошия. Затова за сега не може да се направи нищо, защото работи ясен и твърд закон.

От 6-я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[141608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Баал а-Сулам, “Същност на науката кабала”: Дори и най-малкото животинче представлява сложно съединение от хиляди влакна и сухожилия. А освен това в него има още хиляди съединения, които засега са все още неизвестни на човека. От тук, по аналогия, можем да разберем за онова разнообразие на огромното множество от различни съединителни тъкани и връзки, които трябва да се изучат, за да се постигне целта на творението.

Замисляли ли сме се за същността на процеса, който се нарича развитие? Как от някаква си частица, намираща се в началото на сътворението, от тази невидима микро частица от първично вещество е произлязла Вселенската материя, с цялата и сложност и разнообразие? Съгласно чия програма се е случило това? Кое управлява жизнения цикъл на растенията и животните, на човешкото тяло?

На нас ни се струва, че всичко се е случвало от само себе си. Но нима това е възможно? Възможно ли е да се направи крачка напред без да знаем необходимо ли е това? Тъкмо обратно, ”самотека” ни води само към проблеми.

Но ние упорито си мислим, че в организма ни, или изобщо във флората и фауната има излишни, ненужни части, ”случайно” оставени или забравени от природата. Ние и преписваме пропуски, вследствие на които, сякаш сме преминавали към други варианти…

”Всеки отрицава съгласно собствения си недостатък”. Ние просто пренасяме върху природата шаблона на своето естество.

Но в действителност ”краят на действието е заложен в изначалния замисъл”. В развитието няма нито един детайл, който да не e известен предварително, да не e предначертан и насочен към крайната цел, където тя вече пребивава, в напълно поправен вид.

И затова в този процес няма нищо ново, освен онова, което творението трябва да направи самостоятелно. Всяка секунда развитието ни води и задължава да създаваме този нов, допълнителен елемент – сливане, собствено, лично осъзнаване, разбиране, усещане за връзка с Твореца.

А всички останали неща се развиват, за да могат всеки миг да водят човека към онзи елемент, който той трябва да формира. По този начин, няма нищо, което да не ни е известно предварително, няма нищо случайно, както това се представя от различните философи и учени.

И ние трябва да се стараем, поне някак си да си представим оня механизъм, който съдържа, обхваща творението от начало до край, а също така всички процеси, всичко случващо се с всеки детайл по отделно и с всички заедно, на всички стъпала, които все още не са ни известни и все още са неразбираеми за нас.

Всичко това е подобно на мрежа от сили, система която ни се обяснява от науката кабала в някаква малка степен, на няколко процента. Дори тази част не ни се отдава да си я обясним. Но в края на развитието, тази система ще стане наша, вътрешна и тогава ще я почувстваме, овладеем, ще се проникнем с нея.

Трябва само да разберем: че в нашия свят няма нито един елемент, който да не е свързан с цялата система. Всички закони са обвързани също и с него. Когато той извършва някакво действие, то го извършва по необходимост, защото с това го задължават и излъчва отзив, оказващ определен натиск върху системата като цяло, която по съответен начин реагира и напредва.

Така напредват всички в общността, взаимносвързани от начало до край и от края до началото. И ако в нашия свят ни се струва, че поне малко разбираме нещо – това е нищожна част от онази система, която ни предстои да разкрием. И всичко това се нарича ”наука кабала”.

От урока ”Същност на науката кабала”, 19.08.2014

[141801]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Въпрос: Каква е връзката между единството на народа на Израел и науката кабала?

Отговор: Кабала е тази наука, методика, която позволява да се реализира обединение. Вътре в това единство ние започваме да усещаме силите, действащи в творението, в природата, в реалността. Те ни довеждат до разкриването на една сила, която се нарича „Творец“ (боре), което означава „ела и виж“ (бо-ре).

Науката кабала включва в себе си всичко, което е в мирозданието. Тя ни обяснява в каква форма съществуваме и през какъв процес преминаваме, за това как от началото на творението да дойдем до неговия краен замисъл по най-краткия и добър път. Кабала ни обяснява целта на нашия живот – да достигнем една сила и ни дава средствата да реализираме тази цел.

Главното е да получим това знание. Ако ние вече знаем как да вървим към целта и да използваме силата на природата, то успехът е гарантиран. Тъй като се намираме в самата природа, която е равнозначна на висшата сила, Твореца, и се учим да използваме тази сила.

Науката кабала ни учи на това как да избягваме ударите и да се приближим към доброто, как да изпълним своите задължения на творение и да достигнем неговата цел по най-бързия и добър път. Нали ако тя ни обяснява цялата система на мирозданието и действащите в нея сили, то нищо повече не се иска.

Въпрос: И какво, съгласно системата за строежа на мирозданието излиза, че сега целият свят трябва да се обедини против Израел?

Отговор: Ако народа на Израел не изпълнява възложената му мисия, то няма съмнение, че целия свят ще въстане на страната на нашите противници. Виждаме, че всички световни новинарски канали показват арабско-израелският конфликт само от гледна точка на палестинското население в Газа и никога не го разглеждат от страна на Израел.

Даже не споменават за това, че на територията на Израел падат ракети и загиват хора. Това въобще не ги вълнува. Не скриват тези факти умишлено – те просто не го чувстват и не държат сметка за това. Гледат, че по едно и също време в Газа са загинали петстотин човека, а от израелска страна всичко на всичко около сто и застават на страната на палестинците.

Въпрос: Вие казахте, че това е война между доброто и злото, а не между Хамас и Израел?

Отговор: Разбира се, защото е казано, че „ сърцата на управляващите и царете са в ръцете на Твореца“. Хамас е само оръдие в ръцете на висшите сили. Истинската война, наречена от пророците война на Гог и Магог, е между доброто и злото. Тази война вече с всички сили се разгърна между Израел и Израел: материалният Израел и духовният Израел.

Това е нашата вътрешна война против собствения ни егоизъм, в която се изяснява действително ли искаме да се издигнем над него и да властваме над него или той ще ни командва. Това е война между силата на доброто и силата на злото.

В целия свят, в цялата природа действа само една сила, наречена желание за наслаждение. Но в народа на Израел, освен това желание за получаване на наслаждение има също и желание за отдаване. С това Израел се отличава от всички народи по света, по скритата в него сила на отдаване.

По-нататък всичко зависи от това, ще използва ли Израел тази сила на отдаване или не. Ако той използва силата на получаване и силата на отдаване балансирано, то се достига съвършенство в света. Ако силата на получаване е по-голяма от силата на отдаване, Израел усеща тази непоправеност съгласно своята степен.

Светът се стреми към равновесие. Задължението на Израел е да донесе положителната сила на отдаването на целия свят, да стане „светлина за народите по света“, да научи всички на това, което се нарича отдаване, любов към ближния. Надявам се, че ние накрая ще се заемем с тази работа: да разберем в какво се заключава нашето предназначение и че цялото нещастие ни се изпраща само за това – да ни доведе към единството и да ни даде пример за обединението на целия свят.

Този свят чака от Израел. Още като заяви на света, че започва да изпълнява тази мисия и наистина желае да я реализира, народите по света мигновено ще го разберат. Те изведнъж ще видят, че е именно това, което са искали от нас. Пример за това е как да построим поправен свят, съединен с добри връзки, любов към другарите, за да се превърне човечеството в едно цяло.

От 425- та беседа за новия живот, 12.08.2014

[141700]

Filed under: Израел днес, Кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

Силата на единството е силата на природата, преминаваща определен процес на изменения. В наши дни тази сила влияе на Земята и ни задължава да се обединяваме. Цялата система трябва да стане интегрална, т.е. да стане свързана с всичките си части. А също така, тя трябва да стане глобална – т.е. да се разпространява около цялото Земно кълбо.

Ние сме длъжни да достигнем такова състояние. Но от цялото население на Земята, единствено народът на Израел някога е пребивавал в такова състояние на единство и равновесие с природата: с нейното неживо, растително и животинско ниво и общата висша сила. А останалото човечество няма такъв опит.

Така се е случило преди две хиляди години, когато народът на Израел построил Първия и Втория Храм, живеейки на земята Израел. Тогава сме започнали да се наричаме народ на Израел поради своята насоченост ”Направо към Твореца” – ”Исра – ел”, ”яшар кел”, направо към единството, хармонията, братската любов към ближния.

Днес целият свят страда от външния натиск на приближаващата се Висша сила към нас. А народът на Израел не желае това приближаване, намирайки се в състояние на духовно разложение, изгнание, наложено от тази висша сила, поради несъгласието за обединение помежду си.

Затова цялото останало човечество, усеща, че народът на Израел не изпълнява своите задължения: не предава на другите народи тази висша сила, методиката за обединение, не става светлина за останалите, не ги учи да живеят свързани помежду си. Ние не реализираме своето предназначение ”да станем духовни служители и свят народ”, т.е. учители на цялото човечество.

Подсъзнателно, целият свят очаква това от нас. Светът ненавижда евреите затова, че те не му носят добрина и затова причиняват само страдания. Всички народи обвиняват Израел, че са източник на всичките беди. С това те искат да кажат, че Израел има възможност да стане източник на доброто за целия свят, но не го прави!

Антисемитизмът е свидетелство, че всички народи се чувстват зависими от Израел. Представете си какво тежко състояние е това. Сякаш си попаднал под пълната зависимост на съседа, който е събрал срещу теб пълно досие и има възможността да разкрие пред близки, роднини всичките ти тайни, лъжи и престъпления, които са изпълвали твоя досегашен живот.

Той държи това досие с компромати и по малко разкрива факт след факт: оттук – оттам, доставяйки ти с това страшно страдание. И това той го прави преднамерено, като умен и хитър престъпник, без да те оставя на мира нито денем нито нощем, измъчвайки те ден след ден.

Как би се чувствал в такава ситуация? Това може ли да се нарече живот? Твоят живот би станал по-тежък от смъртта! Той би се превърнал в едно непрекъснато страдание, обновяващо се всеки миг, когато не знаеш, какво да очакваш. Ето, така се чувстват народите на света и това усещане се усилва с всеки изминал ден.

Въпрос: Кое точно предизвиква именно такова чувство спрямо Израел?

Отговор: Причината е в това, че народът на Израел не е Единен. Ние трябва да се обединим и тогава през нас ще потече светлината, Висшата сила, която ще повлияе на света и ще наложи ред.

А със своето разединение, ние носим само вреда на света. И от нас не може да потече Висшата сила към света. Ние не обучаваме света, как да се обединява. Целият свят трябва да е организиран в една единна глобална система – хората трябва да се обединят помежду си и да станат като едно тяло, като един човек с едно сърце.

Народът на Израел със своето обединение трябва да стане за пример и да помогне на всички останали да се обединят като него.

От 425–та беседа за новото време, 12.08.2014

[141627]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: През последната война в народа на Израел се разкрива топлото усещане за единство – това е само малък привкус от онази голяма връзка, която трябва да съществува между всички хора?

Отговор: Напълно вярно. Такава връзка трябва да съществува между всички хора по света без изключение. Всеки трябва да почувства останалите като свои кръвни братя. И този пример трябва да е показан от народа на Израел: да даде за тази цел сила, енергия и да помогне на другите да се организират.

Тъкмо за това говорят антисемитите, само че под друга форма, защото те още нито веднъж не са получили от народа на Израел никаква помощ. И затова те ни молят не просто да им донесем нещо добро, а ни обвиняват в това, че сме източник на всички страдания.

Въпрос: Как съединението по време на войната възникнало у народа на Израил, е повлияло на света?

Отговор: То още не е повлияло на света, защото все още не сме се обединили истински. За сега все още сме далече от състоянието, като един човек с едно сърце. Ние трябва да организираме такива процеси, които да доведат народа до всеобщо единство. А също така трябва да се обясни на целия свят, че ние изграждаме пример за всички.

Процесът, който трябва да се извърви от Израел, за обединение на народа, е предназначен и за останалите народи. Това означава да ”стане светлина за всички народи в света”, ”духовни служители и свят народ”. Без включването в този процес на всички народи, сътворението няма да стане единна интегрална система.

Народът на Израел вече се намира в такова състояние. Сега на него е възложена допълнителна задача: не просто да се обединява помежду си, както някога, а за да доведе целия свят до поправяне. Затова, това се нарича пълно освобождение, последно поколение.

Цялото човечество трябва да достигне до такова съединение, което някога е съществувало в народа на Израел. И ние не просто се завръщаме към онова състояние. Ние не се съединяваме заради това, просто да се съединим помежду си – а за да обединим другите. Това изначално е друга задача, ново стъпало, направление, цел.

Затова трябва да се разпространи това знание сред народа на Израел, а също и между народите на света. Тъкмо това сега се каним да направим: да се обединим, за да обединим народа на Израел и след него – целия свят. Трябва да помним за тази цел от самото му начало, както е казано: ”Крайната цел е заложена още в самото начало на замисъла”.

Затова трябва да разпространяваме науката кабала и всичко което тя казва за поправянето на света и за мисията на народа на Израел. И ние ще видим, доколко това ще бъде прието от света.

Ако не направим това, то целият свят ще се присъедини към Газа. Представете си, ако целият свят се събере в Газа и се присъединят към нея с цялото си сърце и душа, да изпращат военни кораби, оръжия, ракети, помощ. Какво ще правим ние тогава?

И така ще се случи, ако не трансформираме тези войни между доброто и злото – вътре в себе си, да ги насочим срещу своето зло, своето съпротивление към обединение. Тази война между Гог и Магог е описана много добре от пророците. Казано е, че целият свят ще се присъедини към нашия враг, например към оня, който ни се представя на дадения момент като Хамас.

Но реално, никакъв враг не съществува – ние сами го материализираме чрез нашето разделение. Ако ние искаме, Хамас да изчезне, трябва просто да се обединим.. Хамас няма друга задача, освен да обедини народа на Израел.

Всички войни и страдания са насочени само с една цел – да ни накарат да усетим силата на единство и да се издигнем на нивото на единното съзнание. Но ние виждаме, че веднага щом войната завършва и ситуацията се успокои малко, ние веднага се сриваме, падаме от нивото на единството.

И кой е отговорен за това, народът на Израел да не пада от това ниво на единство? Онези, които притежават методиката на кабала, обединението. Тоест хората, изучаващи науката кабала и разбиращи цялата програма на процеса на силите за поправяне, отговорни за всичко случващо се, трябва да предадат на целия народ методиката за обединение.

От 425-та беседа за новото време, 12.08.2014

[141677]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - No Comments→

Filed under: Въпрос-отговор, Клипове, Криза, глобализация - No Comments→

Конгрес в Ню-Джърси. Урок №4

Как да разкрием Твореца? Всъщност, в това се състои и създаването на световете, на цялото човечество, на цялата ни продължителна история, в която ние не разбираме, откъде и накъде отиваме, какво се случва с нас всяка минута.

Така ние се развиваме, без да разбираме и без да знаем в какво се състои причината за всяко едно събитие. Но веднъж ние достигаме тази точка на развитие, от която можем да започнем да разкриваме причината и същността на всичко случващо се с нас.

През стоящата пред нас реалност ние можем да разкрием какво я задвижва. С други думи, аз съществувам в света. Това означава, че аз усещам, че съществувам в тялото. Аз имам чувства и разум и в тях усещам своето съществуване, а също така в тях аз възприемам реалността, в която се намирам. Тази реалност съществува и се променя.

Излиза, че съществувам аз и обкръжението. Обкръжението включва в себе си всичко, което мога да възприема в своите осезателни органи.

Кабалистите казват, че има такава всеобхващаща сила, стояща зад цялата тази реалност – отвътре и отвън, някаква сила която прониква кръгово и извършва действието – извън мен и вътре в мен.

Ако е така, то преди всичко аз трябва да различа някаква базова точка, от която ще започна да определям, какво се променя отвън, и какво отвътре, и от тази точка ще започна да разпознавам тези предмети. Тази вътрешна точка е моето Аз и в нея има едно единствено свойство за възприемане – „аз – чувстващият”.

Сега ми е дадено упражнението – постоянно, непрекъсващо се, в продължение на целия ми живот. Как през всичко това, което се променя в мен и около мен, в чувствата ми и в разума и в онова как аз в своите вътрешни промени възприемам външните промени, как чрез всичко случващо се в мен и извън мен аз разкривам неуловимата сила, неосезаемото желание, което извършва всички тези действия, всички тия промени.

Тази сила, през цялото време ме удържа в някакво състояние, променя тези състояния и постоянно променя обкръжаващите условия. Ако аз бъда внимателен и чувствен, стараейки се да запазя способността си за анализ, да проверявам и разпознавам тази сила, то постепенно ще започна да я разпознавам по всичко случващо се в мен и извън мен. От това аз ще започна да разбирам и усещам – дотолкова, че няма да се отнасям към своите вътрешни и външни изменения, а ще виждам причината – силата, реализираща тези действия.

Ще знам, защо тя прави това, по каква причина, с каква цел, какво желае с това, как тя през цялото време ме учи да я усещам, разбирам, разкривам, до такава степен, че да отхвърля всичко външно т.е. себе си и обкръжението и да видя, че аз (това е вътрешната точка от където през цялото време съм се опитвал да разкрия тази сила) и тази сила – сме слети в едно.

И няма тази външна реалност, няма го моето тяло, моите чувства и разум, няма го обкръжението с цялото ми безредие, няма света пълен с хора. Всичко това изчезва, и остава единствено връзката между мен и тази сила. А всичко случващо се между нас, е било само, за да развие пряката ни връзка, такова съединение, което се нарича сливане.

Това е нашата работа. А за нея ние трябва да излизаме между широката публика, да се съединяваме с групата, да се учим да участваме в различни мероприятия. Всичко това е, за да се доведем ние самите до такава духовна работа, когато постоянно се стараем да разкрием тази външна сила, което управлява всичко и определя всичко.

От 4-я конгрес Ню Джърси, 08.08.2014

[141454]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Народът на Израел е претърпял много войни и в трудни времена винаги е усещал подем на духа. Но защо в тази война се прояви такова особено, с нищо несравнимо усещане?

Отговор: Ние напредваме заедно с цялото човечество към такова състояние, което се нарича световна глобална система. То ни задължава всички да се обединим в една единна хармония, в една затворена система. Тъй като цялата природа съществува на тоя принцип.

Външната сила на природата – е една, единна и единствена, и освен нея нищо друго няма. А човечеството трябва да съществува в система, която е подобна на висшата система и съответства на нея. Колкото повече излизаме зад предела на единството и обединението, на взаимното участие и взаимната връзка, толкова повече удари получаваме.

В тези получени удари трябва да съзрем, причината и целта. Те са призовани, за да ни покажат, че съединението – е добро, а разделянето и разединението – лошо. И трябва само да се приближим душевно един към друг, за да се свържем с тази единна система по собствено желание и осъзнаване. Ние ще постигнем това не заради ударите и натиска, а само защото искаме да сме свързани, тъй като ценим отдаването и взаимното съединение.

Любовта към ближния не е формален закон, задължаващ ни да го следваме, не е чужда власт, която ни притиска и ни кара да се оправдаваме. Ние трябва да достигнем такова състояние, когато сами ще го ценим и ще го разбираме, като много по-възвисен от сегашната ни природа. Колко е хубаво, когато между нас има взаимно участие, връзка, поддръжка и взаимопомощ.

Независимо, че това е срещу нашата егоистична природа, но тази противоположност ни помага да си изясним, кое качество е вярно премерено, по-човечно, и да предпочетем отдаването – отколкото да получаваме, любовта – пред ненавистта, обединението – пред разединението.

Колкото по-бързо разкрием тенденцията на природата към отдаване, толкова по-добре за нас. Затова сега се озоваваме в тази глобална криза, която трябва да ни покаже, колко сме далече от природната хармония и доколко сме отговорни за нея пред самата природа като хора.

Астрофизиците днес ни казват, че дори мислите предизвикват взривове на далечни звезди във Вселената. Те знаят това по своите изследвания, развиващи в тях чувственост, към онова което се случва в космоса.

Човекът е венец на творението и със своята сила може да приведе всички части на неживата, растителната и животинска природа към обединение или към разбиване. И ако природата се стреми да събере всичките си разпилени части, то ние хората трябва да се замислим и да се устремим в това направление.

Ако поне малко се бяхме устремили към обединение и бяхме пробудили в нас духовните гени, останали от минали времена, когато сме били всички като един човек, то бихме отстранили всички препятствия и удари. Те не биха били нужни за нашия напредък към обединението, защото идват с една единствена цел: да пробудят корена на нашето единство и да ни накарат да го реализираме.

От 425 –та беседа за новия живот, 12.08.2014

[141521]

Filed under: Израел днес - No Comments→

Конгрес в Торонто. Беседа по време на трапезата

Въпрос: Как вие разбирате какво представлява Твореца?

Отговор: Не е възможно да разбереш какво е Твореца. Ние представляваме желание. Затова, онова което усещаме, ние можем да го разберем дотолкова, доколкото чувстваме и осъзнаваме своите желания. Желанието – е преди всичко. А след това и разумът възприема, мисли и оценява това, което усеща. По такъв начин, да опознаеш Твореца, без на Го усетиш, е невъзможно. А да усетиш Твореца –  не е нищо друго, освен да почувстваш нашата връзка помежду ни. Ние Го възприемаме като правилна връзка между нас, защото Той – това е ” бо – у – ре” (Боре), т.е. ”ела и виж”.

Извън мен Творец няма. Вярно възстановената връзка помежду ни дава разбиране за онова, което се намира в мен и се нарича Творец. Но това аз не го усещам, не го разбирам и не го знам. Това нещо е Ацмуто – моят първичен източник. Аз мога да го усетя в себе си само дотолкова, доколкото съм подобен Нему. Но аз усещам не Него, а своите поправяни свойства, които са подобни на Него и тях аз наричам ”Творец”.

Баал а-Сулам ни дава пример с тока. Ние не знаем, какво представлява електричеството, а виждаме и усещаме само неговите проявления: стрелката на прибора се отклонява, нещо свети, нагрява, охлажда и т.н. Но всъщност какво е това? Някаква неразбираема енергия. Тъй като всичко онова, което искаме да пипнем, усетим, видим или да измерим – това е проява в материята, а не самият източник, т.е. това вече е видоизменената материя.

Затова Творецът се нарича Боре (ела и виж). То е онова, което е в нас.

Въпрос: Тогава, как можем да персонифицираме неговата власт?

Отговор: В никакъв случай не трябва да се персонифицира и създава какъвто и да е образ! Това е най-страшната грешка. С това вие веднага се спускате до поклонение пред идолите и работите, не за да се поправите, а за да нарисувате нещо.

От беседата по време на трапезата в Торонто, 04.08.2014

[141358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че народът на Израел не изпълнява своето предназначение – да бъде ”светлина за народите”. Нима ние не сме се опитвали да донесем светлина на света в продължение на цялата история?

Отговор: Как, по какъв начин? Със своите успехи в бизнеса или в изкуството? Със своите Нобелови награди? Тава не е онази светлина, която трябваше да донесем на народите на света.

Да, те са заимствали от нас много неща, дори уикенда. Но никога не сме реализирали истински този завет – да бъдем ”светлина за народите”.

Преди всичко, трябва да разберем, за каква светлина става дума. Свойството любов, равенство, единство – ето, това е ”светлина”. Като цяло – силата за отдаване се подразделя на много въздействия, в зависимост от това, на кого тя въздейства, с каква сила и на какво ниво.

Но ние така не действаме. Дори помежду си не сме постигнали това, независимо, че ние самите трябва да станем източник на такава светлина, или поне преходно звено, за да може чрез нас да преминава към народите това въздействие на Висшата сила, силата за отдаване и любов, всеобхватните сили на Природата.

Днес, за първи път в историята ще ни се наложи да направим това. А до сега дори не сме опитвали да го направим, а и не сме били длъжни, защото не сме били все още достойни, не сме били готови на това. Едва сега настъпи времето, когато трябва да го осъществим.

Въпрос: Съвременният антисемитизъм свидетелства ли за това? Защото той е съществувал винаги.

Ответ: Антисемитизмът за нас е един от признаците, че е настъпило времето да се действа. Да, той съществува отдавна. Неговото начало е заложено още в Древния Вавилон преди 3500 години.

Човечеството през онази епоха са се разделили на две: едната част тръгнала след Авраам, който призовавал към обединение, а другата тръгнала след Нимрод и се разпиляла по Земята. От тогава в природата всеки случаен човек, дори да не е свързан по никакъв начин с евреите, е заложена ненавистта към тях.

Въпрос: Народите взели от евреите философските концепции, монотеизма, уикенда, и други неща. Но не взели единството …

Отговор: Не сме го взели, защото тогава не сме го имали. Не е било във вид пригоден за света. В онези времена сме били много далече от народа. Вярно, древногръцките философи, се учили от нашите пророци, черпили са отделни знания, откъси и идеи от науката кабала и от тях създали своите представи за нещата.

Но така или иначе, антисемитизмът е закономерно явление. И вместо да се борим с него ”чело в чело”, ние трябва да се обединяваме помежду си. Ето, това единство хората от народа ще вземат от нас, дори ако ние не го разпространяваме. Тъй като светлината на живота преминава през света чрез нас.

Въпрос: Как изглежда тази картина в очите на нашия народ? Такъв живот, който ще ги закачи за ”живо” и ще ги накара да се учат от нас как да се обединяват?

Отговор: Не трябва да мислим как да ги привлечем на наша страна. Ние трябва единствено да мислим, как ще изградим своя живот в съответствие със задачите на народ, който е избран. Ние трябва да се съединяваме ”като един човек с едно сърце” и все повече да развиваме този съюз. С това ще отклоним от нас всички проблеми и ще донесем светлина за света, който ще се успокои и ще поеме по пътя на поправяне.

От програмата „Антисемитизъм”, №13, 18.06.2014

[141283]

Filed under: Разпространение на методиката - No Comments→

Проучване: Нашият мозък не получава, не обработва и не разбира информацията. Мозъкът не е хомогенна, твърда структура, всяка от които обработва своята информация. Нашият мозък – не компютър с отделни блокове.

Мозъкът се състои от отделни клетки – неврони. Информационните връзки между тях са химични – под формата на йонни входове и изходи.

Ние не бихме разбирали без мозъка, но мозъкът не би разбрал без нас.

Фактът, че ние сме в състояние да взаимодействаме със света – е в резултат на дейността на поколения живи същества, опитващи се да установят контакт с него. Ние имаме съвкупност от живи клетки, които са се научили на това взаимодействие, имаме групи и системи, които да координират своята активност. Най-важният въпрос в психофизиологията е да изучи едновременно работата на мозъка и неговото съдържание.

Мозъкът – е електромеханична структура, мозъкът не може да разбере всичко – разбирането се намира вътре в нас.

Ние не може да поставим образа на физическия свят в нашият мозъкът – изображението “се разпада” още на нивото на ретината. След това, този образ се реконструира отново – и ние сме творци на всичко, което виждаме.

Имаме нещо повече от самата структурата на мозъка. Ние доизграждаме обкръжението, в съответствие с вътрешния опит. Имаме в главата нещо повече от неврони – в нея се ражда модел на външния свят, детайлен и динамичен.

Това означава, че мозъкът може да контролира нещата в околната среда с помощта на своята активност, за да осъществява контакт с външния свят.

Реплика: Нямаме тяло, имаме само желание и разум – ако има правилно съчетание,има и човек. А това, че ние виждаме света – призрачен, нереален, не съществуващ, и само разглеждаме в мозъка картина , която изглежда, че наистина съществува нас.

Картината на света, която рисуваме в нас, е според нашето подобие на единната висша сила. Ние наблюдаваме различията на нашите свойства от по-висша сила.

Това е вътрешният език на нашия мозък, който затова ни го рисува в изображения.

[138637]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве - No Comments→

Конгрес в Сочи. Урок №1

Щастието не се измерва чрез благосъстоянието, успехите в бизнеса, размера на къщата, броя на електрическите устройства в нея. Невъзможно е да бъде измерено чрез материални ценности.

Преди всичко, чувството на щастие не е индивидуално, субективно. То обхваща цели групи от хора. От една страна, в индекса на щастието има показател за интегралност: ако всички около мен са нещастни, то аз не мога да бъда щастлив.

Мога, например, да се чувствам силен – и то временно, тъй като за това също е необходимо одобрение на определена част от обществото. Можем да чувстваме щастие в колективното обединение, когато между хората има поддръжка и съгласие.

Второ, макар на човек да му се иска да постигне това, на което го учат в обществото: пари, обществено положение, власт, слава и т.н. – в действителност той подсъзнателно търси усещане за щастие.

Но тъй като не го учат на това, той през целия си живот си остава нещастен, с чувството за пълна нереализираност. Към края на дните си, като се обърне към миналото си, той разбира, че в неговия живот не е имало никакъв смисъл: нито за себе си, нито за децата си, нито за внуците му. Те, както и самият той, няма да бъдат щастливи.

Затова най важното нещо в живота е да намерим формулата за щастие и да научим и другите на това. Нещо повече, ако не научиш другите, самият ти няма да бъдеш щастлив, защото чувството за щастие, както показват проучванията, зависи от усещането за щастие на хората около нас . Именно това е, на което мъдростта на кабала ни учи.

От 1-я урок от конгреса в Сочи, 13.07.2014

[140423]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→