Въпрос: Каква е връзката между единството на народа на Израел и науката кабала?

Отговор: Кабала е тази наука, методика, която позволява да се реализира обединение. Вътре в това единство ние започваме да усещаме силите, действащи в творението, в природата, в реалността. Те ни довеждат до разкриването на една сила, която се нарича „Творец“ (боре), което означава „ела и виж“ (бо-ре).

Науката кабала включва в себе си всичко, което е в мирозданието. Тя ни обяснява в каква форма съществуваме и през какъв процес преминаваме, за това как от началото на творението да дойдем до неговия краен замисъл по най-краткия и добър път. Кабала ни обяснява целта на нашия живот – да достигнем една сила и ни дава средствата да реализираме тази цел.

Главното е да получим това знание. Ако ние вече знаем как да вървим към целта и да използваме силата на природата, то успехът е гарантиран. Тъй като се намираме в самата природа, която е равнозначна на висшата сила, Твореца, и се учим да използваме тази сила.

Науката кабала ни учи на това как да избягваме ударите и да се приближим към доброто, как да изпълним своите задължения на творение и да достигнем неговата цел по най-бързия и добър път. Нали ако тя ни обяснява цялата система на мирозданието и действащите в нея сили, то нищо повече не се иска.

Въпрос: И какво, съгласно системата за строежа на мирозданието излиза, че сега целият свят трябва да се обедини против Израел?

Отговор: Ако народа на Израел не изпълнява възложената му мисия, то няма съмнение, че целия свят ще въстане на страната на нашите противници. Виждаме, че всички световни новинарски канали показват арабско-израелският конфликт само от гледна точка на палестинското население в Газа и никога не го разглеждат от страна на Израел.

Даже не споменават за това, че на територията на Израел падат ракети и загиват хора. Това въобще не ги вълнува. Не скриват тези факти умишлено – те просто не го чувстват и не държат сметка за това. Гледат, че по едно и също време в Газа са загинали петстотин човека, а от израелска страна всичко на всичко около сто и застават на страната на палестинците.

Въпрос: Вие казахте, че това е война между доброто и злото, а не между Хамас и Израел?

Отговор: Разбира се, защото е казано, че „ сърцата на управляващите и царете са в ръцете на Твореца“. Хамас е само оръдие в ръцете на висшите сили. Истинската война, наречена от пророците война на Гог и Магог, е между доброто и злото. Тази война вече с всички сили се разгърна между Израел и Израел: материалният Израел и духовният Израел.

Това е нашата вътрешна война против собствения ни егоизъм, в която се изяснява действително ли искаме да се издигнем над него и да властваме над него или той ще ни командва. Това е война между силата на доброто и силата на злото.

В целия свят, в цялата природа действа само една сила, наречена желание за наслаждение. Но в народа на Израел, освен това желание за получаване на наслаждение има също и желание за отдаване. С това Израел се отличава от всички народи по света, по скритата в него сила на отдаване.

По-нататък всичко зависи от това, ще използва ли Израел тази сила на отдаване или не. Ако той използва силата на получаване и силата на отдаване балансирано, то се достига съвършенство в света. Ако силата на получаване е по-голяма от силата на отдаване, Израел усеща тази непоправеност съгласно своята степен.

Светът се стреми към равновесие. Задължението на Израел е да донесе положителната сила на отдаването на целия свят, да стане „светлина за народите по света“, да научи всички на това, което се нарича отдаване, любов към ближния. Надявам се, че ние накрая ще се заемем с тази работа: да разберем в какво се заключава нашето предназначение и че цялото нещастие ни се изпраща само за това – да ни доведе към единството и да ни даде пример за обединението на целия свят.

Този свят чака от Израел. Още като заяви на света, че започва да изпълнява тази мисия и наистина желае да я реализира, народите по света мигновено ще го разберат. Те изведнъж ще видят, че е именно това, което са искали от нас. Пример за това е как да построим поправен свят, съединен с добри връзки, любов към другарите, за да се превърне човечеството в едно цяло.

От 425- та беседа за новия живот, 12.08.2014

[141700]

Filed under: Израел днес, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Силата на единството е силата на природата, преминаваща определен процес на изменения. В наши дни тази сила влияе на Земята и ни задължава да се обединяваме. Цялата система трябва да стане интегрална, т.е. да стане свързана с всичките си части. А също така, тя трябва да стане глобална – т.е. да се разпространява около цялото Земно кълбо.

Ние сме длъжни да достигнем такова състояние. Но от цялото население на Земята, единствено народът на Израел някога е пребивавал в такова състояние на единство и равновесие с природата: с нейното неживо, растително и животинско ниво и общата висша сила. А останалото човечество няма такъв опит.

Така се е случило преди две хиляди години, когато народът на Израел построил Първия и Втория Храм, живеейки на земята Израел. Тогава сме започнали да се наричаме народ на Израел поради своята насоченост ”Направо към Твореца” – ”Исра – ел”, ”яшар кел”, направо към единството, хармонията, братската любов към ближния.

Днес целият свят страда от външния натиск на приближаващата се Висша сила към нас. А народът на Израел не желае това приближаване, намирайки се в състояние на духовно разложение, изгнание, наложено от тази висша сила, поради несъгласието за обединение помежду си.

Затова цялото останало човечество, усеща, че народът на Израел не изпълнява своите задължения: не предава на другите народи тази висша сила, методиката за обединение, не става светлина за останалите, не ги учи да живеят свързани помежду си. Ние не реализираме своето предназначение ”да станем духовни служители и свят народ”, т.е. учители на цялото човечество.

Подсъзнателно, целият свят очаква това от нас. Светът ненавижда евреите затова, че те не му носят добрина и затова причиняват само страдания. Всички народи обвиняват Израел, че са източник на всичките беди. С това те искат да кажат, че Израел има възможност да стане източник на доброто за целия свят, но не го прави!

Антисемитизмът е свидетелство, че всички народи се чувстват зависими от Израел. Представете си какво тежко състояние е това. Сякаш си попаднал под пълната зависимост на съседа, който е събрал срещу теб пълно досие и има възможността да разкрие пред близки, роднини всичките ти тайни, лъжи и престъпления, които са изпълвали твоя досегашен живот.

Той държи това досие с компромати и по малко разкрива факт след факт: оттук – оттам, доставяйки ти с това страшно страдание. И това той го прави преднамерено, като умен и хитър престъпник, без да те оставя на мира нито денем нито нощем, измъчвайки те ден след ден.

Как би се чувствал в такава ситуация? Това може ли да се нарече живот? Твоят живот би станал по-тежък от смъртта! Той би се превърнал в едно непрекъснато страдание, обновяващо се всеки миг, когато не знаеш, какво да очакваш. Ето, така се чувстват народите на света и това усещане се усилва с всеки изминал ден.

Въпрос: Кое точно предизвиква именно такова чувство спрямо Израел?

Отговор: Причината е в това, че народът на Израел не е Единен. Ние трябва да се обединим и тогава през нас ще потече светлината, Висшата сила, която ще повлияе на света и ще наложи ред.

А със своето разединение, ние носим само вреда на света. И от нас не може да потече Висшата сила към света. Ние не обучаваме света, как да се обединява. Целият свят трябва да е организиран в една единна глобална система – хората трябва да се обединят помежду си и да станат като едно тяло, като един човек с едно сърце.

Народът на Израел със своето обединение трябва да стане за пример и да помогне на всички останали да се обединят като него.

От 425–та беседа за новото време, 12.08.2014

[141627]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: През последната война в народа на Израел се разкрива топлото усещане за единство – това е само малък привкус от онази голяма връзка, която трябва да съществува между всички хора?

Отговор: Напълно вярно. Такава връзка трябва да съществува между всички хора по света без изключение. Всеки трябва да почувства останалите като свои кръвни братя. И този пример трябва да е показан от народа на Израел: да даде за тази цел сила, енергия и да помогне на другите да се организират.

Тъкмо за това говорят антисемитите, само че под друга форма, защото те още нито веднъж не са получили от народа на Израел никаква помощ. И затова те ни молят не просто да им донесем нещо добро, а ни обвиняват в това, че сме източник на всички страдания.

Въпрос: Как съединението по време на войната възникнало у народа на Израил, е повлияло на света?

Отговор: То още не е повлияло на света, защото все още не сме се обединили истински. За сега все още сме далече от състоянието, като един човек с едно сърце. Ние трябва да организираме такива процеси, които да доведат народа до всеобщо единство. А също така трябва да се обясни на целия свят, че ние изграждаме пример за всички.

Процесът, който трябва да се извърви от Израел, за обединение на народа, е предназначен и за останалите народи. Това означава да ”стане светлина за всички народи в света”, ”духовни служители и свят народ”. Без включването в този процес на всички народи, сътворението няма да стане единна интегрална система.

Народът на Израел вече се намира в такова състояние. Сега на него е възложена допълнителна задача: не просто да се обединява помежду си, както някога, а за да доведе целия свят до поправяне. Затова, това се нарича пълно освобождение, последно поколение.

Цялото човечество трябва да достигне до такова съединение, което някога е съществувало в народа на Израел. И ние не просто се завръщаме към онова състояние. Ние не се съединяваме заради това, просто да се съединим помежду си – а за да обединим другите. Това изначално е друга задача, ново стъпало, направление, цел.

Затова трябва да се разпространи това знание сред народа на Израел, а също и между народите на света. Тъкмо това сега се каним да направим: да се обединим, за да обединим народа на Израел и след него – целия свят. Трябва да помним за тази цел от самото му начало, както е казано: ”Крайната цел е заложена още в самото начало на замисъла”.

Затова трябва да разпространяваме науката кабала и всичко което тя казва за поправянето на света и за мисията на народа на Израел. И ние ще видим, доколко това ще бъде прието от света.

Ако не направим това, то целият свят ще се присъедини към Газа. Представете си, ако целият свят се събере в Газа и се присъединят към нея с цялото си сърце и душа, да изпращат военни кораби, оръжия, ракети, помощ. Какво ще правим ние тогава?

И така ще се случи, ако не трансформираме тези войни между доброто и злото – вътре в себе си, да ги насочим срещу своето зло, своето съпротивление към обединение. Тази война между Гог и Магог е описана много добре от пророците. Казано е, че целият свят ще се присъедини към нашия враг, например към оня, който ни се представя на дадения момент като Хамас.

Но реално, никакъв враг не съществува – ние сами го материализираме чрез нашето разделение. Ако ние искаме, Хамас да изчезне, трябва просто да се обединим.. Хамас няма друга задача, освен да обедини народа на Израел.

Всички войни и страдания са насочени само с една цел – да ни накарат да усетим силата на единство и да се издигнем на нивото на единното съзнание. Но ние виждаме, че веднага щом войната завършва и ситуацията се успокои малко, ние веднага се сриваме, падаме от нивото на единството.

И кой е отговорен за това, народът на Израел да не пада от това ниво на единство? Онези, които притежават методиката на кабала, обединението. Тоест хората, изучаващи науката кабала и разбиращи цялата програма на процеса на силите за поправяне, отговорни за всичко случващо се, трябва да предадат на целия народ методиката за обединение.

От 425-та беседа за новото време, 12.08.2014

[141677]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Filed under: Въпрос-отговор, Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес в Ню-Джърси. Урок №4

Как да разкрием Твореца? Всъщност, в това се състои и създаването на световете, на цялото човечество, на цялата ни продължителна история, в която ние не разбираме, откъде и накъде отиваме, какво се случва с нас всяка минута.

Така ние се развиваме, без да разбираме и без да знаем в какво се състои причината за всяко едно събитие. Но веднъж ние достигаме тази точка на развитие, от която можем да започнем да разкриваме причината и същността на всичко случващо се с нас.

През стоящата пред нас реалност ние можем да разкрием какво я задвижва. С други думи, аз съществувам в света. Това означава, че аз усещам, че съществувам в тялото. Аз имам чувства и разум и в тях усещам своето съществуване, а също така в тях аз възприемам реалността, в която се намирам. Тази реалност съществува и се променя.

Излиза, че съществувам аз и обкръжението. Обкръжението включва в себе си всичко, което мога да възприема в своите осезателни органи.

Кабалистите казват, че има такава всеобхващаща сила, стояща зад цялата тази реалност – отвътре и отвън, някаква сила която прониква кръгово и извършва действието – извън мен и вътре в мен.

Ако е така, то преди всичко аз трябва да различа някаква базова точка, от която ще започна да определям, какво се променя отвън, и какво отвътре, и от тази точка ще започна да разпознавам тези предмети. Тази вътрешна точка е моето Аз и в нея има едно единствено свойство за възприемане – „аз – чувстващият”.

Сега ми е дадено упражнението – постоянно, непрекъсващо се, в продължение на целия ми живот. Как през всичко това, което се променя в мен и около мен, в чувствата ми и в разума и в онова как аз в своите вътрешни промени възприемам външните промени, как чрез всичко случващо се в мен и извън мен аз разкривам неуловимата сила, неосезаемото желание, което извършва всички тези действия, всички тия промени.

Тази сила, през цялото време ме удържа в някакво състояние, променя тези състояния и постоянно променя обкръжаващите условия. Ако аз бъда внимателен и чувствен, стараейки се да запазя способността си за анализ, да проверявам и разпознавам тази сила, то постепенно ще започна да я разпознавам по всичко случващо се в мен и извън мен. От това аз ще започна да разбирам и усещам – дотолкова, че няма да се отнасям към своите вътрешни и външни изменения, а ще виждам причината – силата, реализираща тези действия.

Ще знам, защо тя прави това, по каква причина, с каква цел, какво желае с това, как тя през цялото време ме учи да я усещам, разбирам, разкривам, до такава степен, че да отхвърля всичко външно т.е. себе си и обкръжението и да видя, че аз (това е вътрешната точка от където през цялото време съм се опитвал да разкрия тази сила) и тази сила – сме слети в едно.

И няма тази външна реалност, няма го моето тяло, моите чувства и разум, няма го обкръжението с цялото ми безредие, няма света пълен с хора. Всичко това изчезва, и остава единствено връзката между мен и тази сила. А всичко случващо се между нас, е било само, за да развие пряката ни връзка, такова съединение, което се нарича сливане.

Това е нашата работа. А за нея ние трябва да излизаме между широката публика, да се съединяваме с групата, да се учим да участваме в различни мероприятия. Всичко това е, за да се доведем ние самите до такава духовна работа, когато постоянно се стараем да разкрием тази външна сила, което управлява всичко и определя всичко.

От 4-я конгрес Ню Джърси, 08.08.2014

[141454]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Народът на Израел е претърпял много войни и в трудни времена винаги е усещал подем на духа. Но защо в тази война се прояви такова особено, с нищо несравнимо усещане?

Отговор: Ние напредваме заедно с цялото човечество към такова състояние, което се нарича световна глобална система. То ни задължава всички да се обединим в една единна хармония, в една затворена система. Тъй като цялата природа съществува на тоя принцип.

Външната сила на природата – е една, единна и единствена, и освен нея нищо друго няма. А човечеството трябва да съществува в система, която е подобна на висшата система и съответства на нея. Колкото повече излизаме зад предела на единството и обединението, на взаимното участие и взаимната връзка, толкова повече удари получаваме.

В тези получени удари трябва да съзрем, причината и целта. Те са призовани, за да ни покажат, че съединението – е добро, а разделянето и разединението – лошо. И трябва само да се приближим душевно един към друг, за да се свържем с тази единна система по собствено желание и осъзнаване. Ние ще постигнем това не заради ударите и натиска, а само защото искаме да сме свързани, тъй като ценим отдаването и взаимното съединение.

Любовта към ближния не е формален закон, задължаващ ни да го следваме, не е чужда власт, която ни притиска и ни кара да се оправдаваме. Ние трябва да достигнем такова състояние, когато сами ще го ценим и ще го разбираме, като много по-възвисен от сегашната ни природа. Колко е хубаво, когато между нас има взаимно участие, връзка, поддръжка и взаимопомощ.

Независимо, че това е срещу нашата егоистична природа, но тази противоположност ни помага да си изясним, кое качество е вярно премерено, по-човечно, и да предпочетем отдаването – отколкото да получаваме, любовта – пред ненавистта, обединението – пред разединението.

Колкото по-бързо разкрием тенденцията на природата към отдаване, толкова по-добре за нас. Затова сега се озоваваме в тази глобална криза, която трябва да ни покаже, колко сме далече от природната хармония и доколко сме отговорни за нея пред самата природа като хора.

Астрофизиците днес ни казват, че дори мислите предизвикват взривове на далечни звезди във Вселената. Те знаят това по своите изследвания, развиващи в тях чувственост, към онова което се случва в космоса.

Човекът е венец на творението и със своята сила може да приведе всички части на неживата, растителната и животинска природа към обединение или към разбиване. И ако природата се стреми да събере всичките си разпилени части, то ние хората трябва да се замислим и да се устремим в това направление.

Ако поне малко се бяхме устремили към обединение и бяхме пробудили в нас духовните гени, останали от минали времена, когато сме били всички като един човек, то бихме отстранили всички препятствия и удари. Те не биха били нужни за нашия напредък към обединението, защото идват с една единствена цел: да пробудят корена на нашето единство и да ни накарат да го реализираме.

От 425 –та беседа за новия живот, 12.08.2014

[141521]

Filed under: Израел днес - Няма коментари→

Конгрес в Торонто. Беседа по време на трапезата

Въпрос: Как вие разбирате какво представлява Твореца?

Отговор: Не е възможно да разбереш какво е Твореца. Ние представляваме желание. Затова, онова което усещаме, ние можем да го разберем дотолкова, доколкото чувстваме и осъзнаваме своите желания. Желанието – е преди всичко. А след това и разумът възприема, мисли и оценява това, което усеща. По такъв начин, да опознаеш Твореца, без на Го усетиш, е невъзможно. А да усетиш Твореца –  не е нищо друго, освен да почувстваш нашата връзка помежду ни. Ние Го възприемаме като правилна връзка между нас, защото Той – това е ” бо – у – ре” (Боре), т.е. ”ела и виж”.

Извън мен Творец няма. Вярно възстановената връзка помежду ни дава разбиране за онова, което се намира в мен и се нарича Творец. Но това аз не го усещам, не го разбирам и не го знам. Това нещо е Ацмуто – моят първичен източник. Аз мога да го усетя в себе си само дотолкова, доколкото съм подобен Нему. Но аз усещам не Него, а своите поправяни свойства, които са подобни на Него и тях аз наричам ”Творец”.

Баал а-Сулам ни дава пример с тока. Ние не знаем, какво представлява електричеството, а виждаме и усещаме само неговите проявления: стрелката на прибора се отклонява, нещо свети, нагрява, охлажда и т.н. Но всъщност какво е това? Някаква неразбираема енергия. Тъй като всичко онова, което искаме да пипнем, усетим, видим или да измерим – това е проява в материята, а не самият източник, т.е. това вече е видоизменената материя.

Затова Творецът се нарича Боре (ела и виж). То е онова, което е в нас.

Въпрос: Тогава, как можем да персонифицираме неговата власт?

Отговор: В никакъв случай не трябва да се персонифицира и създава какъвто и да е образ! Това е най-страшната грешка. С това вие веднага се спускате до поклонение пред идолите и работите, не за да се поправите, а за да нарисувате нещо.

От беседата по време на трапезата в Торонто, 04.08.2014

[141358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че народът на Израел не изпълнява своето предназначение – да бъде ”светлина за народите”. Нима ние не сме се опитвали да донесем светлина на света в продължение на цялата история?

Отговор: Как, по какъв начин? Със своите успехи в бизнеса или в изкуството? Със своите Нобелови награди? Тава не е онази светлина, която трябваше да донесем на народите на света.

Да, те са заимствали от нас много неща, дори уикенда. Но никога не сме реализирали истински този завет – да бъдем ”светлина за народите”.

Преди всичко, трябва да разберем, за каква светлина става дума. Свойството любов, равенство, единство – ето, това е ”светлина”. Като цяло – силата за отдаване се подразделя на много въздействия, в зависимост от това, на кого тя въздейства, с каква сила и на какво ниво.

Но ние така не действаме. Дори помежду си не сме постигнали това, независимо, че ние самите трябва да станем източник на такава светлина, или поне преходно звено, за да може чрез нас да преминава към народите това въздействие на Висшата сила, силата за отдаване и любов, всеобхватните сили на Природата.

Днес, за първи път в историята ще ни се наложи да направим това. А до сега дори не сме опитвали да го направим, а и не сме били длъжни, защото не сме били все още достойни, не сме били готови на това. Едва сега настъпи времето, когато трябва да го осъществим.

Въпрос: Съвременният антисемитизъм свидетелства ли за това? Защото той е съществувал винаги.

Ответ: Антисемитизмът за нас е един от признаците, че е настъпило времето да се действа. Да, той съществува отдавна. Неговото начало е заложено още в Древния Вавилон преди 3500 години.

Човечеството през онази епоха са се разделили на две: едната част тръгнала след Авраам, който призовавал към обединение, а другата тръгнала след Нимрод и се разпиляла по Земята. От тогава в природата всеки случаен човек, дори да не е свързан по никакъв начин с евреите, е заложена ненавистта към тях.

Въпрос: Народите взели от евреите философските концепции, монотеизма, уикенда, и други неща. Но не взели единството …

Отговор: Не сме го взели, защото тогава не сме го имали. Не е било във вид пригоден за света. В онези времена сме били много далече от народа. Вярно, древногръцките философи, се учили от нашите пророци, черпили са отделни знания, откъси и идеи от науката кабала и от тях създали своите представи за нещата.

Но така или иначе, антисемитизмът е закономерно явление. И вместо да се борим с него ”чело в чело”, ние трябва да се обединяваме помежду си. Ето, това единство хората от народа ще вземат от нас, дори ако ние не го разпространяваме. Тъй като светлината на живота преминава през света чрез нас.

Въпрос: Как изглежда тази картина в очите на нашия народ? Такъв живот, който ще ги закачи за ”живо” и ще ги накара да се учат от нас как да се обединяват?

Отговор: Не трябва да мислим как да ги привлечем на наша страна. Ние трябва единствено да мислим, как ще изградим своя живот в съответствие със задачите на народ, който е избран. Ние трябва да се съединяваме ”като един човек с едно сърце” и все повече да развиваме този съюз. С това ще отклоним от нас всички проблеми и ще донесем светлина за света, който ще се успокои и ще поеме по пътя на поправяне.

От програмата „Антисемитизъм”, №13, 18.06.2014

[141283]

Filed under: Разпространение на методиката - Няма коментари→

Проучване: Нашият мозък не получава, не обработва и не разбира информацията. Мозъкът не е хомогенна, твърда структура, всяка от които обработва своята информация. Нашият мозък – не компютър с отделни блокове.

Мозъкът се състои от отделни клетки – неврони. Информационните връзки между тях са химични – под формата на йонни входове и изходи.

Ние не бихме разбирали без мозъка, но мозъкът не би разбрал без нас.

Фактът, че ние сме в състояние да взаимодействаме със света – е в резултат на дейността на поколения живи същества, опитващи се да установят контакт с него. Ние имаме съвкупност от живи клетки, които са се научили на това взаимодействие, имаме групи и системи, които да координират своята активност. Най-важният въпрос в психофизиологията е да изучи едновременно работата на мозъка и неговото съдържание.

Мозъкът – е електромеханична структура, мозъкът не може да разбере всичко – разбирането се намира вътре в нас.

Ние не може да поставим образа на физическия свят в нашият мозъкът – изображението „се разпада“ още на нивото на ретината. След това, този образ се реконструира отново – и ние сме творци на всичко, което виждаме.

Имаме нещо повече от самата структурата на мозъка. Ние доизграждаме обкръжението, в съответствие с вътрешния опит. Имаме в главата нещо повече от неврони – в нея се ражда модел на външния свят, детайлен и динамичен.

Това означава, че мозъкът може да контролира нещата в околната среда с помощта на своята активност, за да осъществява контакт с външния свят.

Реплика: Нямаме тяло, имаме само желание и разум – ако има правилно съчетание,има и човек. А това, че ние виждаме света – призрачен, нереален, не съществуващ, и само разглеждаме в мозъка картина , която изглежда, че наистина съществува нас.

Картината на света, която рисуваме в нас, е според нашето подобие на единната висша сила. Ние наблюдаваме различията на нашите свойства от по-висша сила.

Това е вътрешният език на нашия мозък, който затова ни го рисува в изображения.

[138637]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве - Няма коментари→

Конгрес в Сочи. Урок №1

Щастието не се измерва чрез благосъстоянието, успехите в бизнеса, размера на къщата, броя на електрическите устройства в нея. Невъзможно е да бъде измерено чрез материални ценности.

Преди всичко, чувството на щастие не е индивидуално, субективно. То обхваща цели групи от хора. От една страна, в индекса на щастието има показател за интегралност: ако всички около мен са нещастни, то аз не мога да бъда щастлив.

Мога, например, да се чувствам силен – и то временно, тъй като за това също е необходимо одобрение на определена част от обществото. Можем да чувстваме щастие в колективното обединение, когато между хората има поддръжка и съгласие.

Второ, макар на човек да му се иска да постигне това, на което го учат в обществото: пари, обществено положение, власт, слава и т.н. – в действителност той подсъзнателно търси усещане за щастие.

Но тъй като не го учат на това, той през целия си живот си остава нещастен, с чувството за пълна нереализираност. Към края на дните си, като се обърне към миналото си, той разбира, че в неговия живот не е имало никакъв смисъл: нито за себе си, нито за децата си, нито за внуците му. Те, както и самият той, няма да бъдат щастливи.

Затова най важното нещо в живота е да намерим формулата за щастие и да научим и другите на това. Нещо повече, ако не научиш другите, самият ти няма да бъдеш щастлив, защото чувството за щастие, както показват проучванията, зависи от усещането за щастие на хората около нас . Именно това е, на което мъдростта на кабала ни учи.

От 1-я урок от конгреса в Сочи, 13.07.2014

[140423]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→