Въпрос: Какви са стъпките, които трябва да преминем при изграждане на семейни отношения, докато стигнем до пълно единство?

Отговор: Преди всичко, съм длъжен с помощта на съпругата, която се нарича „помощник срещу мен“, да опозная и себе си, и нея, доколкото е възможно единият да опознае другия. Следва да разкрия, че виждам другия в изопачен образ, който ми рисува моят егоизъм. Това е психология, на която трябва да се научим, образование, която трябва да дадем на всеки, за да стане той зрял човек, разбиращ своите чувства, особености. Тогава той ще бъде в състояние правилно да използва всички свои специални свойства за връзка с партньора.

Първо, градиш отношения със съпругата си, рисувайки нейния образ и своя образ и решавайки помежду си, доколко ти можеш да влезеш в нея, а тя в теб, и къде се срещате. Вие започвате с осъзнаването на това, че сте двама егоисти, с лице един към друг и разделени от безкрайно разстояние. Сега всеки трябва да напусне своята първична точка и да започне да се приближава към партньора си.

Колкото повече доближавам противоположната страна, толкова по-далече оставям своята природа, основната точка и ми е все по-трудно да напредвам. И на съпругата и е все по-трудно да напредва според степента, до която тя оставя своето „аз“. Ние трябва да си благодарим един на друг за тези усилия и така ще можем още малко да се придвижим един към друг. Всичко това става за сметка на взаимните отстъпки дотогава, докато вътрешно не се докоснем.

Това е точката на контакт, в която сме готови максимално да се откажем всеки от своята основа – за да се съединим. Съединение означава, че приемам от съпругата си неща, които са й необходими в силата на нейния характер, така че да станат необходими за мен. А тя приема от мен неща, които са необходими на моя характер и ги прави необходими за нея. В тази форма между нас има контакт, скачване, взаимно проникване. Във всеки от нас има издатини и вдлъбнатини, които влизат една в друга.

Това, което е важно за съпругата ми, трябва да стане важно за мен и тя прави същото по отношение на мен, за да възникне между нас някаква обща зона. Работата в тази обща област, благодарение на нашите усилия да удържим тази връзка във всевъзможни ситуации, ни помага да се съединим. Тази обща област се нарича съпружеска двойка.

А освен тази обща област има още огромни територии, които принадлежат само на мен или на нея. Това е като две пресичащи се окръжности с обща зона между тях, в която всеки приема от другия неговите желания така, сякаш те са по-важни за него от собствените му желания.

Виждам, че няма избор, такива са нуждите на жена ми. А какво да правим с тези области, които засега остават за всеки поотделно? Трябва да работим над тях, с помощта на изясняване и взаимни усилия. И правим всичко това, за да направим от нас двамата едно цяло.

Ако можем да се обединим в едно цяло вътре в семейството, то ще успеем и в по-широкия външен кръг и в още по-външния – докато целият свят не стане като един човек. И тогава няма да има глобална и интегрална криза. В света има всичко и то достатъчно, ние просто еволюирахме в грешна посока. Вместо да развиваме всичко за благото на човека, ние сме действали в негова вреда. Подобно на двама съпрузи, хванати в капан в апартамент, които не се разбират помежду си и затова са готови да запалят всичко в огъня на тяхната взаимна омраза. Ето това е същата тази ситуация и същият проблем.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

 [100658]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Върни се, Израел, към своя Творец„: Защо Творецът е наречен лечител на разбитите сърца? Защото най-важното в един човек е „сърцето“ – съсъдът, получаващ цялата святост свише. Но ако този съсъд е разбит, то всичко, с което го пълнят, изтича навън. Ето защо ако сърцето е разбито, тоест се намира под властта на егоистичните желания, в него не може да влезе никаква светлина или тя цялата ще стане нечисти сили. И това се нарича „разбито сърце“.

Докато сърцето не се почувства разбито – Творецът не помага на човек. Защото дотогава няма на кого да помогне. Сърцето се разбива отведнъж, но ние го поправяме на малки парченца и това е голямо облекчение за нашата работа. Тъй като не трябва да прилагаме големи усилия, за да поправим всичко наведнъж: от своето днешно егоистично състояние право до света на Безкрайността.

Вместо това, можем да извършим поправянето на стъпки, на малки порции, сякаш пренасяме по една монета от царската съкровищница от едно място на друго.

И все пак ни е трудно да направим първата крачка, защото това означава преминаване към противоположно намерение: от егоизъм към отдаване. И затова няма да се случи, докато не разберем своите желания, намерения, докато не отделим желанието от намерението, докато не разберем какво можем и какво не, къде сме ние и къде не сме.

Трябва да направим всички тези разяснения, за да определим точно какво се нарича разбиване на сърцето, какво именно трябва да се поправи? За да си изясним това понятие отнема време. Тъй като забравяме за групата, забравяме за другите, за това, че желанието трябва да бъде общо. Всеки започва да мисли за себе си, за това какъв е той отвътре. Но това съвсем не се отнася до разбитото сърце.

Сърцето е разбито, защото не може да се съедини с ближния. Само в това се състои неговото разбиване, но ние изобщо не мислим в тази посока. Опитваме се да си представим неговото лично разбиване. И отнема много време, за да видим това правилно. Но веднага след като това се случи, ни става ясно, че това е много прост и конкретен проблем, който трябва да поправим.

Нужна е много работа, за да разбере съсъдът, че в него не може да има нищо лично, а само общо: че той е само част от вътрешността на общия съсъд и част от вътрешността на светлината. Но веднага щом диагнозата е поставена, вече не е необходимо да каним лекар – веднага ще видим как на същото това място идва поправяне и напълване.

Затова е много важно да достигнем обща мисъл, едно общо усещане, за да може всеки да се почувства в полето на силите на взаимното поръчителство. В противен случай, всички наши търсения водят до неправилното място. Ние търсим в себе си, вместо да търсим между нас и по такъв начин губим всичките си сили напразно.

От подготовката към урока, 13.02.2013

 [100324]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Светът върви към пълно преформатиране. Постепенно ще изчезнат всички излишни специалисти, производства, ще остане само насъщното и необходимото. Ние преживяхме пика на потреблението, спестяванията. Мнозина вече не ги интересува модата или модерните стоки. Те престават да усещат, че това им приповдига настроението, предизвиква уважението или възхищението на околните. Всичко това вече е минало.

Нашият егоизъм вече се развива не само количествено, но и качествено, води ни към съвършено различно състояние – към ново качество на живот, когато на физическото ни тяло му е необходимо само онова, което ще му е полезно и приятно: малко спорт, правилно хранене, нормално семейство. Постепенно се завръща усещането, че тъкмо това не ни достига, че в непрестанната надпревара сме загубили всичко.

Новата интегрална система, която по неволя ни прави интегрални, в хемостаза с природата, предизвиква необходимост да оставим само най-необходимите производства и търговски връзки. Естествено е, че във връзка с това ще нараства безработицата.

За прехрана, обувки и облекло за всички са необходими 10% хора от цялото човечество. С какво ще се занимават останалите?

Ето тук на преден план излиза методиката за интегрално обучение, тъй като човек ще се нуждае да развива и по-нататък своите социални, правилно затворени връзки, докато цялото човечество не се уравновеси и не стане хармонично интегрално общество.

За да постигнат това, хората трябва постоянно да работят над себе си, изменяйки се спрямо новия обкръжаващ свят, който ни диктува своите закони. В досегашната ни история ние диктувахме на света своите желания, а сега той не ни позволява това поради ограничените ресурси, размерите на Земята и всичко останало. Все пак живеем в затворена система, без да гледаме, че получаваме енергия отвън: от Слънцето, Луната, звездите и т.н.

Настъпи времето, когато постепенно ще се превключваме за промяна на цялото човечество. Затова интегралните курсове са ”първите лястовички”, разясняващи как да се приспособим към колектива, за сега с чисто егоистичен резултат. Но с времето всичко ще бъде насочено към създаване на правилния социум.

Ако това по-рано ни се струваше утопия, защото се спускаше отгоре надолу в заповеден ред по директивите на партията и правителството, то сега достигнахме до такова състояние, когато хората сами ще разберат, че само така ще могат да се напълнят.

На човек ще му бъде дадена такава възможност за напълване, която да го избави от усещането на депресия и празнота, проявяващи се днес все повече и повече. И това не е илюзия или поредната фантазия на някой социалист или комунист – в никакъв случай! Всичко това се разглежда само от гледна точка на Природата: как тя ни възбужда, пресова, и ни подтиква напред чрез страдания. А за да изпреварим страданията, да се отделим от тях и да вървим напред, по пътя на доброто, ни трябва интегрално образование и възпитание.

От ТВ програма ”кадрови тайни”, 05.02.2013

[100592]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

В днешния свят разкриваме, че природата ни принуждава на връзка помежду ни. И ако още ни се удава да избягаме от семейните задължения един към друг, то не можем да се скрием от обществения живот, от цялото човечество. Тъй като сме зависими един от друг. Някога хората са живели изолирано и не са били запознати с онова, което се е случвало на другия край на континента с другите култури. Днес всичко е унифицирано: култура, стил на живот.

Законите на екологията, на човешкото общество и изобщо на цялата природа ни се разкриват като глобални, интегрални, обгръщащи ни и свързващи ни в една система. Това вече не зависи от нашето желание, а се явява като изискване на еволюцията.

Озовахме сме в кръгъл свят и проблемът е в това, че по сила на егоистичната си природа човек не е готов за това. Как тогава да помогнем на човек да установи по-дружелюбен контакт с новия свят, да го разбере, да го използва правилно за да постигне на успех?

Тъй като виждаме, че сме все по-неуспешни, и вместо да подобряваме своя живот, навлизаме в глобална криза, която ни заплашва с това, че никога няма да завърши. Огромното, силно и развито човечество изглежда като малко изплашено дете, което се е загубило и не знае накъде да поеме. И всичко това се случва поради липсващата правилна връзка между човека и обкръжението, нашето неразбиране спрямо природата. За всичко е виновна нашата безчувственост и затова ние не се опитваме дори да я разберем.

Природата – това са всички закони, вътре в които ние съществуваме, промяната на климата, на времето, на човешкото общество. В света на изобилието има гладни деца – и всичко това заради липсата на връзка между нас. Ние не сме способни дори да разделим излишъците от храна, които изхвърляме напразно.

Къде може човек да се научи на правилно организиране на връзките, за да се изгладят отношенията между нас, докато не сме стигнали до сблъсъци? Как да постигнем правилно равновесие в човешкото общество, равновесие с природата, до което сме длъжни да достигнем, ако искаме да оцелеем.

На всичко това можем да се научим от семейния живот. Ако човек може да развие своята чувствителност в семейното гнездо, разбиране, правилно отношение и подход към своя партньор, с това той ще придобие нови усещания, определения, подход и разбиране към обществото и цялата природа. Той ще може да обедини всичко това в едно и да съществува в хармония с всички.

Затова трябва да изминем този процес на изграждане на семейните отношения, а след това на всеобхващащото общество, и на цялото човечество и цялата природа. И тук не е възможно да се избира: да живея в семейството или не, с един партньор или с друг, с деца или без деца. Става дума за проблемите на цялото човечество. Всички изследвания свидетелстват за това, че връзката между нас е основният проблем, който се нуждае от решение. Ако се науча правилно и с чувство да се отнасям към съпругата си – към тази най-близка за мен система, с това аз ще си осигуря правилен подход към целия живот, към цялото земно кълбо. Тоест семейните връзки ме учат как да постигна успех във всички области и се явяват ключ към всеки успех.

При това, природата е устроена така, че аз не мога да постигна такъв резултат, изграждайки приятелски отношения с приятелите си по риболов или почерпка – това трябва да е връзка между съпруг и съпруга. Само в семейството  мога да изгладя всички остри камъни и да изградя тънките нюанси на приятните и неприятните свойства на характера и възприятията си. Затова съпругата се нарича ”помощ срещу мен” – ако не я виждам срещу себе си, не мога да се възползвам от нейната помощ, за да изградя самия себе си.

Ако искаш да се изградиш правилно, за да разбереш света и да преуспееш, трябва да създадеш инструменти в семейния живот. Затова нежененият човек не е пригоден за ръководни длъжности – той не е способен на правилна връзка със света. По тази причина, често при назначаване на отговорна работа се изисква да бъдеш женен.

От 40-та беседа за новия живот, 25.07.2012

[100545]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

За голямо съжаление, човек често се бърка в определенията, какво е това ”усилие”, и изразходва много енергия за действия, които с нищо не му помагат за напредването му в духовното разкриване, които да доставят удоволствие на Твореца. Той от самото начало се натоварва със всякаква тежка работа, но с това той води борба с вятърни мелници, с измислени, а не с истинските врагове, със силите, които му пречат.

Тъй като да разкрие пречещите му сили съвсем не е просто. Те са много близко до човека, и той не може да ги види, приемайки ги за свои. Те до такава степен се долепят до него, че го карат да си мисли, че това е неразделна част от него самия. Той не е в сила да ги откъсне от себе си, за да разбере, че това са негови врагове, неговите ненавистници. Както е казано: ”Враговете на човека живеят в неговата къща”.

Най-важното е да съзреш и да разгледаш своите ненавистници, преграждащи пътя към Твореца. А когато човек започне да си изяснява това и все повече да се доближава до истината, той вижда, че всичко, каквото има – са враговете му.

На него не му остава нищо от самия него, от съюзниците, на които да може да разчита и да очаква поддръжка по избрания път, използвайки тяхната помощ в чист и правилен вид. Всички най-близки сили му се разкриват като негови противници. Едни негови желания, мисли, свойства сега му се надсмиват, други преднамерено му поставят препятствия, усложнявайки предстоящия му път, но при това изкусно се маскират сякаш му помагат. Трети го отслабват с това, че затормозяват напредъка му, слагайки пръчки в колелата, внасяйки сила, действаща против него и водеща го до спиране. Така те действат срещу човека под различни маски, пречейки му по всякакъв начин, пряко и косвено, с голяма хитрост и с предателско вероломство.

Накрая, човек открива, че не може да се опре на нито едно свое свойство, желание или мисъл. А на чия помощ тогава да разчита, с кого да върви напред? Излиза, че няма с кого! И само ако се обърне с помощта на точката в сърцето към групата, от там да вземе правилните мисли и сили, ще има опора по пътя.

Той се обръща към групата от своята точка в сърцето, тъй като това е единственото чисто нещо в него. Затова той се старае да използва само нея относно приятелите си, разбирайки, че няма какво повече да им предложи, освен тази искра. Той се пази да се обърне към тях с всякакви други мисли и желания, сякаш е болен, и се страхува да не зарази и останалите със своите вируси.

И тогава в отговор той ще получи от обкръжението всичко, което притежават останалите за правилно напредване към целта. Тъй като при своя самоанализ той вече си е изяснил какво трябва да бъде истинското възприятие, включващо единствено правилните свойства, приети от обкръжението. За сметка на това, обкръжението се превръща в ”Свято общество” (”хевра кадиша” – име на погребална компания), помагаща му да погребе всичките си природни, егоистични мисли и желания, и да получава от обкръжението, а всъщност от Твореца, нови свойства.

Разпалвайки с тяхна помощ искрата в сърцето си, той започва да изгражда своя съсъд. Това означава, че той избира силите и желанията на обществото, на всички останали и така достига до първото си поправяне.

Докато човек не подмени всичките си качества със свойствата на обществото, той не ще може да изгради съсъд за своята душа. Това трябва добре да се разбира, защото ние знаем, че желанието за наслаждаване не се унищожава и не се променя. Но човек извършва съкращаване на желанието за наслаждаване, което е притежавал изначално –  неговото природно проявяване и форма. А получавайки желания от обкръжението, той придобива своите първи девет сфирот – свойства за отдаване. Според това, доколко се самоотменя, той получава свише качества, замествайки онези, които са излезли от употреба. Така на мястото на съкратеното желание, той получава нов съсъд.

От урок по писма на Баал а-Сулам, 11.02.2013

[100501]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→