Entries in the '' Category

Любов? – За подаръци!

каббалист Михаэль ЛайтманПроучване: Икономическите реформи и неравенството в доходите създадоха нов тип масово поведение – „секс в замяна на подаръци“. Във Висшето училище по икономика (ВУИ) бе проведено проучване „Комерсиализация на интимността и срещи срещу възнаграждение в Москва, Минск и Киев“.

Социолозите казват, че 30% от анкетираните жители в тези градове са имали опит със „среща срещу възнаграждение“. И през последните години „секс в замяна на подаръци“ е все по-често явление. Учените изтъкват, че този тип поведение е добре проучен в други пазарни икономики и той коренно се различава от обикновената проституция.

Над 60% от анкетираните отговорили, че за тях е допустим сексът без любов, но те не са готови да се женят без любов. Никой не дължи нищо на никого – тази фраза се превърна в символ на пазарните отношения. Семейната институция до голяма степен е разрушена от възприемането на живота от гледна точка на търсенето и предлагането. Участието в срещи срещу подаръци е станало популярно.

Коментар: Това, което винаги сме наричали любов, трябва да бъде наречено използване на другия за себе си, за да задоволя своите желания. Любовта може да бъде само една – над егоизма, и тя съвсем не се развива между половете, а само под въздействие на висшата светлина, която издига човека над егоизма. Така че в нашия свят любов няма, а в най-добрия случай има взаимно егоистично удовлетворяване. А сега стана още по-очевидно – за подаръци.

 [96407]

„Венецът“ на природата, не знаещ нейните закони

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В днешно време се проявява новият холистичен подход към системата на мирозданието, новата картина на света, в която всичко е свързано. Това, разбира се, внася голям принос към науката. Но при това, в нея винаги остава огромен разрив между човешкото общество и природата. Тоест обществото  е едно, културата – друго, а природата – трето…

Отговор: Това е проблем на егоизма ни, защото смятаме себе си за изключени от природата, а не за нейни части. Ако можехме да погледнем отстрани Земното кълбо или цялата природа, то бихме започнали да възприемаме себе си като части на природата, намиращи се под нея, вътре в нея, а не като част изключена от нея.

Независимо, че имаме възможност да мислим, да разсъждаваме, да изследваме, да правим изводи, това не означава, че се намираме извън законите на природата – тях просто малко ги познаваме, особено законите на човешкото общество. В това е цялата работа.

Или поставяме себе си над природата и правим каквото ни е угодно – господари, и в крайна сметка, вършим такива неща в света, които ни вкарват в задънена улица.

Или поставяме себе си вътре в природата, включвайки се в нейната интегралност и тогава трябва да изучаваме тази интегралност, защото се намираме вътре в нея и трябва да се подчиняваме на нейните закони. Това е основната точка на отблъскване – в което ние вярваме.

Но ако това е малък, нищо не способен и не знаещ човек, който е под робството на най-смелите си желания, мотиви, поставя себе си над природата – това просто не е сериозно!

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 26.11.2012

[95939]

Достигнете до любовта

каббалист Михаэль ЛайтманЦелият свят по същество е сила, а не материя. Придай важност на силата на мислите си, на силата на своето отношение към приятелите. Именно тя действа в реалността. Със своето отношение към другите ти поправяш, изменяш света. Никой няма да устои на това. Ако от сутрин до вечер мислиш и се грижиш само за единството на приятелите си, което ще донесе благо за нас, за света и Твореца, то с това осъществяваш мощно действие, несравнимо с каквото и да е друго.

Силата на мисълта, силата на желанието – това е главното. И ако ги задействаш съобразно целта на творението, то ще оказваш много по-силно въздействие от обикновения човек.

Въпрос: Може ли това да бъде доказано?

Отговор: Работата е в това, че не искам да доказвам това на себе си. Защото доказването ще ми даде егоистична увереност, а аз, напротив – искам да въздействам с тези сили върху приятелите си така, че да не видят резултата. Искам да помагам, да обединявам, да обичам, но да не съм сигурен за отплатата.

Защото ми е нужно нещо друго: готов съм да заплатя със своето отношение към приятелите, за да разкрия само едно – чия воля изпълнявам. Искам да разкрия Твореца и да Му доставя удоволствие.

И тогава – да наметна покривало върху резултата, за да не ме подкупи тази награда. С това достигам до тази точка, от която Той е започнал – точката на отдаване.

Въпрос: Защо това не ме привлича?

Отговор: Защото тази истина е противоположна на нас.

Въпрос: Как да напредвам тогава?

Отговор: Чрез малки измами на всяка крачка. Криеш от себе си истината и играеш със самия себе си, сякаш те влече към някаква награда.

Въпрос: Какво може да ме застави да мисля по цял ден за приятелите си?

Отговор: Осъзнаването на важността: „Ще спечеля чрез това, ще постигна духовното, а иначе целият живот ще прекарам в подсмърчане. Искам да получа нещо от живота. Казано е: „Вкусете и почувствайте, че Творецът е добър“. А къде е Той? Как да Го вкуся? До вечерта трябва да успея, каквото и да става…“

Казват ти: „Ако се грижиш за приятелите си, ако преклониш глава пред тях, ако се присъединиш към тях, то ще разкриеш духовното“. И ти си готов за това, представяш си награда по свой вкус, както е казано: „Възпитавай детето според неговия път“. Представяш си примамващата те псевдодуховност: някакви места, полета, сили – и те влече към тях.

Всеки рисува своя картина. Помоли приятелите си, да ти обяснят целта и нейната важност. Трябва да почувстваш вкус в любовта – моли за това.

От урока по статията „Кабала и философията“, 18.12.2012

[95859]

Социалната структура на вълчата глутница

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Характерът на отношенията в една глутница е алтруистичен. Тоест всяко животно подчинява своите лични интереси на интересите на ”колектива”. При каквито и да е други взаимоотношения глутницата не може да съществува като единен организъм. Рангът на животното зависи от нивото на развитие на неговата психика, а не само от физическите действия.

Защото както е известно, не оцелява най-силният, а най-умният. А на водача му се налага да организира лова (при вълците ловът е групово заграждане, което изисква добра организация), и да взема решения при поделянето на лова. Затова в глутницата цари ред и спокойствие. По-младите слушат по-възрастните и се чувстват защитени, а по-възрастните носят бремето и отговорността за всички.

Вълчата глутница има седем ранга, това е много добре организирано общество, където всеки знае своите права и задължения. Управлението се прилага без силова намеса, всичко е добре организирано, ролите са разпределени, никой никого не удържа, но непонятно защо всички избират съвместното съществуване. Отделянето на социалните рангове в глутницата е слабо свързано с пола и старшинството по възраст. Тези фактори, както и физическата сила, подсигуряват изпълнението на полезните функции, и нищо повече.

Убивайки елен, вълците прекратяват лова, докато не свърши всичкото месо и гладът не ги подгони, те не ловуват.

Водачът е най-висшият социален ранг. Това предполага отговорност за цялата глутница. Водачът решава въпросите за место-обитаването, лова, защитата, организира всички, определя ранга на всеки.

С предимството си за право на храна водачът се ползва по собствено усмотрение. Например: отстъпва своя пай на малките вълчета, ако храната не достига. Негова задача е да се грижи за всички, а малките вълчета – това е бъдещето на глутницата.

Ако гладуващият водач не е в състояние да води глутницата, то всички ще се окажат в беда, затова неговото право за храна не се оспорва. Той сам би отстъпил последното парче, само и само да се чувства защитен.

Интересно е това, че водачът е лишен от право на защита, тъй като в момент на опасност само той взема отговорните решения.

Воин – този ранг може да се заема и от двата пола. Ако това е вълчица, то тя не трябва да е заета с възпитанието на потомство.

Войници – това е отборът на водача, обезпечаващ прехраната и безопасността на глутницата. В случай на нападение, защитата е поета от воините, а останалите членове на глутницата имат друга задача.

Старшият воин организира лова и охраната, претендент е за мястото на водача в случай на неговата гибел или неспособност да ръководи глутницата.

Майката – възрастна вълчица, която има опит във възпитанието на вълчетата. Това задължение тя може да изпълнява както към своите, така и към чуждите вълчета, чиито майки нямат достатъчен опит. Раждането на ”деца” не издига вълчицата автоматично в ранг майка. Както за всеки ранг, тук трябва определено психо-физическо развитие, способност да се вземат жизнено важни решения.

В задачите на майката влизат отглеждането и възпитанието на потомството. В случай на нападение, тъкмо майките извеждат на безопасно място слабите и малките, а войниците в това време поддържат отбраната.

Възрастната майка при необходимост може да изпълнява и заема ранга водач. Със старшия воин тя не се конкурира никога. Освободеният ранг се заема от най-достойния, способен да управлява глутницата. Не се водят кавито и да е борби за излъчване на най-силния.

В периода на захранване и отглеждане всички майки от глутницата се намират под особена опека.

Размножаване – при вълците и тази страна е много красива. Веднъж в годината глутницата се разделя на семейства, за да създаде и отгледа потомство. До размножаване не се допускат всички. Основното условие  е всеки да си знае мястото и статута в глутницата. Затова онези, които си нямат двойка, заемат трето място в глутницата, като помагат в лова и в отглеждането на малките.

Двойките вълци – те са за цял живот. Ако единият от тях умре, нова двойка не се създава.

Опекун – носи отговорност за възпитанието на вълчетата. Разделят се на два подранга: гледачи и „чичо“.

Гледачи – отговарят за възпитанието на малките, без да имат претенции за ранга на воин. Гледачи са младите – от миналогодишно кучило. Те се намират под ръководството на майките и изпълняват техните нареждания, получавайки възпитателни навици и обучаващи подрастващите. Това е основното им задължение в глутницата.

Чичо – това е стар вълк, нямащ собствено семейство, помагащ за отглеждане на малките.

Сигнализатор – съобщаващ на глутницата за опасност. Решението вземат по-старите и отговорни в глутницата.

Кутре – това е шестият ранг, никакви отговорности, освен послушание пред по-възрастните, но това им дава право на храна и защита.

Инвалид – не е завиден ранг – това е сакат, или стар вълк, имащ право на храна и защита. Вълците се грижат за своите старци.

Реплика: Красива структура, нали? Надявам се, че образът за кръвожадния вълк е поомекнал в читателя. И се е появил образът на звяр, живеещ по законите на Природата, живеещ по законите на глутницата. И тези закони ни удивяват със своята красота и практичност. Има какво да научим от природата. Всъщност, вълците, с които ни плашиха в детството – това сме ние, глутницата – това е нашето общество, човечеството. Няма нищо по-ниско и презряно от човечеството, когато цялото могъщество на разума се обръща в ненавист към себеподобните. Колко ни се иска да сме членове на вълчата глутница!

[96498]