Въпрос: Съществува ли наша обща реалност или всеки си строи собствена?

Отговор: Съществува наша обща реалност, подобнa на тази, в която и сега се усещаме като живеещи в един свят, но всеки го възприема различно. Дори не можем да оценим с какво се различава нашето усещане за света. Не сме способни в своята плоскост да проникнем в желанието на другите: не мога да вляза в твоето желание, а ти в моето. Всеки има своя основна точка, определяща неговата индивидуалност, получена от Твореца.

Творецът е наш общ знаменател, обединяващ фактор. Само чрез Него можем да се свързваме един с друг. Затова центърът на групата е началната точка на тази област, „Мястото”, което се нарича Творец, или желанието, в което Той се разкрива.

Само в тази централна точка сме способни да се разбираме един с друг и заедно с това да открием, че никога няма да почувстваме какво всъщност се случва вътре в желанието на другаря и какво той усеща. Съединяваме се един с друг само с помощта на Твореца – дори и сега, но неосъзнато!

От урок на тема ”За семинара”, 24.05.2012

[78885]

Filed under: Духовна работа, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Какво е това „център на групата”?

Отговор: Център на групата – това е център на цялата ни действителност, най-вече нейната духовна точка. Действителността съществува не сама по себе си, а във възприятието на човека, който я постига. Да постигна реалността така, че тя да се оформи образно в мен, може само в центъра на групата – там, където анулирам своя егоизъм и се обединявам на равно с останалите.

При това, преднамерено се променям в нашите отношения: понякога се прекланям пред другарите си, виждайки в тях най-добрите хора на поколението, а понякога се възвишавам, за да им дам нещо от мен. В резултат, гледайки на групата отгоре или отдолу, изграждам равно отношение към нея. Равенството изначално не съществува, то е плод на моята работа.

От една страна, с всички сили се стремя да бъда над другарите си, за да им помагам, а от друга страна, слагам себе си по-ниско от останалите, за да живея само от онова, което получавам чрез тях. И благодарение на тези два полюса внезапно откривам какво е това, да си равен, независимо, че по-рано не съм си го поставял за цел и не съм забелязвал тази точка.

Виждам себе си безкрайно високо и едновременно с това безкрайно по-ниско от другарите си – и изведнъж намирам онзи център на групата, където всички са равни, разкривам, че той съществува в реалността.

Моят материален живот се отдръпва назад и остава само предаността, поръчителството, сливането с останалите. Усещайки това, привличам все повече и повече светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина, която запълва цялото „пространство” на моите свойства. Разкривайки все повече сили, все повече подкрепа, все повече загриженост от околните, чувствам, че ме формират – това всъщност е „центърът на групата”.

В него наистина откривам групата, другарите. И няма значение какво те разкриват сами – в моята реалност всичко си е тъкмо така. Тъй като светът на Безкрайността вече съществува, а спускането в този свят е само за да изградим в нас стълба със стъпала към духовното разкриване, осъзнаване, разбиране, усещания. Когато тези стъпала се появяват в човек и той започва да се изкачва по тях, тогава той вече не зависи от никого: всички са достигнали до края на поправянето, аз стоя пред мястото, където царства светлината на Безкрайността и всичко зависи от мен, цялата действителност е в мен. Там разкривам истината. Но тази истина зависи и от моето собствено влагане, от моята преданост към групата, учителя, първоизточника, която трябва да се проявява на дело.

Няма нищо, освен „центърът на групата”. Откривам, че той трябва да стане център за целия свят – място за събиране на всички души, на всички повреди и поправяния. Това е Малхут на света на Безкрайността, с всичко, което и предстои да побере, да включи в себе си. Казано иначе, когато човек се отдава на тази Малхут, на Шхина, желаейки да станат неразделна част, той сам става Малхут и с това предизвиква нейното обединяване с останалите девет първи сфирот, т.е. с всички светове, чак до Безкрайността. По този начин напредваме.

От урок на тема „За семинара”, 22.05.2012

[78599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Практическо обединение - No Comments→

Човек усеща възникващите в него желания и само изхождайки от тях възприема реалността, усеща я и живее в нея. Светът се усеща от разкриващите се в човека информационни данни (решимот) и затова хората не се разбират помежду си, тъй като всеки вижда, чувства, възприема и разшифрова случващото се съгласно собствените си потребности.

А освен това, няма два еднакви момента, защото в нас през цялото време възникват нови желания, съответно с тях и мислите. Тоест възприятието на реалността постоянно се променя – човек никога не остава същия. От това трябва да се разбере, че нямаме никаква възможност да съдим нито сами за себе си, в своите собствени състояния, нито пък за някого друг.

Тъй като всеки човек се управлява от онзи зародиш на желанието, което в този момент се пробужда в него. Единственото решение е да се научим как над всички тези желания да се стремим към общността и съединението. И ако всички заедно се включим един в друг, то можем да достигнем общия знаменател, който се нарича център на групата, на единството, на точката на съединението, Малхут, събранието на всички души, стремящи се към Твореца (Кнесет Исраел).

Не е възможно да се съди за частните свойства и възприятието на всеки човек в даден миг, защото това е предопределено свише. Има хора, които идват да се учат, защото искат да получат знания, и научават записаното наизуст. Има такива, които търсят нови усещания, възможности за разкриване на висшата светлина, ангелите, духовете.

Има хора, които по своята природа са близки до този метод и инстинктивно се стремят към съединение, а други, прекрасно изучили всички статии за групата, не могат да разберат, че това се отнася за тях и трябва да се реализира от тях самите. Или пък са съгласни да го реализират, но чисто външно, като религиозен обряд, вместо да го вложат в сърцето си.

Всички хора са различни и поради това не можем да съдим човек. Неговото поведение произлиза от корена на душата му и има много пътища, водещи към Твореца. Затова единствено трябва да се стремим всеки човек максимално да се намира под влиянието на правилното обкръжение, което ще му помогне да напредва по своя път, със своя скорост. А какво ще се получи – каквото се получи.

Трябва да бъдем по-търпеливи един към друг, към онова, което засяга духовното развитие. Тъй като точно тук човек притежава свободен избор – само в това, да се присъедини към правилното обкръжение. А това зависи от решимото, което ще се развие в него, как светлината ще му влияе. И скоростта, и редът на движение при включването в групата много се различават от човек до човек.

Има хора, които бързо схващат тези принципи и са готови за съединяване. Но това може да бъде тъкмо защото те притежават слабо желание, което не прикрива от тях ценността на единството. А в другите живее много голямо егоистично желание и затова им е трудно да разберат, че цялата духовна цел се разкрива вътре в съединението с останалите.

Те не са способни да предадат някаква важност на обществото и затова напредват по друг път – по-голямата част през тъмнина с голям труд. Но след това изведнъж става пробив.

От подготовка към урока, 23.05.2012

[78688]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В какво е разликата между урока и семинара?

Отговор: Семинарът служи като подготовка за урока. И затова всеки урок също трябва да прилича на семинар, тъй като за него трябва да се подготви общо намерение, стремейки се да станем едно цяло, едно общо желание, съответстващо на една обща сила. Без такава предварителна подготовка, това ще бъде изучаване не на Тора, а на някаква мъртва наука. Изучаването на Тора означава разкриване на злото, което има нужда от поправка. А поправяне на егоизма протича за сметка на съединение с другите и постигане на любовта, и поправяне на разбиването. Затова всеки урок трябва да стане като добавка към семинара и да води към още по-високо състояние.

На тези семинари ще се научим как бързо да се подготвяме за уроците. И тогава целият ни живот ще се превърне в един безкраен семинар. Тъй като никога няма да загубим усещането за единство и постояно ще продължаваме да се съединяваме, изяснявайки всички детайли в този съвместен съсъд/ желание, разрешавайки всички житейски проблеми: материални, духовни, като едно цяло. Действайки от центъра на групата, можем непрестанно да създаваме чудеса.

Семинарът е изясняване на нашите намерения, съединения, необходимостта от сплотяване между нас, взаимното поръчителство, задълженията, отговорностите ни един пред друг и цялата всеобща група, дълг относно нашите учители, първоизточници и целия свят. И всички заедно – това определя отговорността ни и дълга ни по отношение на Твореца.

Със своето обединение в кръг, създаваме в централната точка такова място, през което да преминем зад границите на материята. Всичко е в ръцете на групата. Затова не е толкова важна самата тема на обсъждане, а основното е как се стараем да се обединим за нейна сметка. Тоест това е само средство за намиране на все по-голяма връзка.

Всички светове, парцуфим, сфирот, решимот се изясняват само в центъра на групата, където се разкриват всички стъпала на духовната стълба. Но едва сега започваме работа от самото и начало и всички тези семинари ще влязат в архива, за да се използват след това от всеки човек в света, чувствено да участва в тази работа и да напредва. Целият свят трябва да стане една група около кръглата маса, едно семейство.

От урок на тема ”Въпроси от отминали конгреси”, 20.05.2012

[78416]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→