Становище (А.Варга, к.п.н.): Семейната институция сериозно се променя. Тъй като всички формални причини за брака изчезват! Защо ни е необходим? Ако отстраним емоционалната страна, няма никакъв смисъл да се женим. Особено ако си представим градското, правещо кариера семейство, където мъжът и жената работят, нямат деца и нямат представа, че децата се нуждаят от двама родители. Днес всички домашни задължения са прехвърлени на някой друг :  децата отглежда бавачка, къщата чисти домашна прислужница, храним се в ресторанти. По-рано в семейния живот се е изисквало участието на всеки неин член, необходими са били поне двама, за да се чувстват комфортно.

Сега, както през Средновековието, детството изчезва като социална категория. Руши се информационната бариера между поколенията. Ако преди, за да порасне детето трябваше да се научи да чете, днес може просто да гледа телевизия и да влезе в интернет. И  бабата , и внучето гледат едни и същи неща по телевизията. Не е ясно как и на какво да го учат, защото изчезна идеята, че детето се нуждае от нещо специално.

Ние нямаме обща културна представа какво представлява възпитанието на детето в семейството. Всеки започва със свое собствено безумие: или детето едновременно учи четене, танци, аритметика и тенис, или до шест – годишна възраст му слагат памперси. Проблемът е, че принципите, които са помагали на родителите социално да се адаптират, не действат при съвременните деца.

Социализацията на децата днес  става в интернет, а не в училище, на двора или в кръжоци. А възрастните не успяват да са в крак с всички тези технологии и вече не могат  да контролират децата си.

[78256]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение (Physical Review Letters): Оказва се, че при прехвърляне на квантова информация, вие можете да отговорите на всеки въпрос от енциклопедията, с част от нейна статия. Класическата интуиция предполага прост отговор, че знанието на частта не покрива знанието на цялото.

Но в квантовия свят знанието на частта позволява да знаем всичко за всичко, а голямата липса на знание може да съществува съвместно със знанието на всяка негова част. Такова нарушаване на логиката допълва списъка на философските пъзели на квантовата физика, нещо като квантова суперпозиция или принципа на квантовата несигурност.

Реплика: От гледна точка на Кабала тук няма никакъв парадокс, защото частното и цялото са едно и също, всичко от микро- до цялото е построено на принципа на холограмата, във всяка част на която има информация за всичко или, с други думи, всяка част и всичко в цялото се състои от 10 сфирот. С егоистичния си разум ние не сме в състояние да свържем частите и цялото, да признаем, че частта е равна на цялото, но в духовния свят, това условие е основно и се осъзнава още на първата духовна степен.

[78026]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Докато се намираме от тази страна на махсом, не виждаме причините за нашите действия и ни се струва, че сме самостоятелни. Всъщност резултатът е предрешен и сам предизвиква действията.

Въпрос: Но е казано, че дори отплатата да е гарантирана, въпреки това, трябва да изпълняваш задълженията си. Това ли е всъщност независимостта, свободната воля?

Отговор: Да даде Бог да достигнем това и да видим, че целият свят на Безкрайността се разстила пред теб. И става ясно, че каквото и да направиш, Творецът ти дава цялото благо – но подобно на гостенина, седящ пред стопанина, си готов да получаваш от него какво ли не само чрез съкращение и екран.

Въпрос: И всеки път човек трябва да приема това решение: ”Сега ще стана и ще направя това, което трябва”?

Отговор: Разбира се. И тогава ти се разкрива отдаването от страна на Твореца. Искат да те научат да получаваш, за да отдаваш. От страна на Твореца няма никакви ограничения, но Той прави това, за да те изведе на Неговото стъпало, където придобиваш разбиране, осъзнаване, а не просто напълване, което е само средство. Дали ще получиш повече или по-малко – е само средство, а целта е да достигнеш сливане.

Сливането не е напълване, а наслаждаване от това, че съм подобен на Твореца. Той стои над игрите на светлините и съсъдите. Това всъщност се явява реализацията на точката в сърцето, висшата наслада.

От една страна, казваме, че целта на нашето развитие е сливането. А от друга страна, казваме, че целта на творението е наслаждението. Излиза така, че сливането е равно на наслаждението.

Всъщност винаги става дума за степен на наслаждение. Тъй като желанието е съсъд, който усеща единствено наслаждение. Наслаждението стои зад случайните детайли на моето възприятие. Например, различавам цветовете според това, в каква степен те ми доставят удоволствие.

Във всеки случай измерваме наслаждението и често се основаваме на неговата форма, защото имаме еднаква структура. Горе и долу, сила и слабост, топло и студено – всичко това проверяваме по този принцип, всичко произтича от реакцията на желанията за напълване или от тяхното отсъствие.

Нашето желание се дели на много страни и оттенъци, разпределящи се по петте сетивни органа, по съответните спектри и стъпала. Така или иначе, освен желанията, друго няма. За мен всичко се отчита от усещанията, дори най-неутралните неща. А което не докосва моите усещания, не го усещам, не го разпознавам. Към всеки детайл на моето възприятие се присвоява ”емоционална отметка” – това и отчитам. Зад всичките думи и описания стои чувството, състоянието, в което пребивава моето желание. На това е основан нашият език.

Въпрос: Познавам наслажденията, които ме напълват. Знам към какво се стремя. Но какво означава ”да бъда подобен на Твореца”? Какво е това напълване? Чувство за принадлежност към нещо велико?

Отговор: Ако вземеш съкровените трепети на сърцето си и се постараеш да ги вградиш в центъра на групата, реализираш точката в твоето сърце.

Въпрос: Това ли означава да бъда подобен на Твореца?

Отговор: Да. Тъй като центърът на групата е образът на Твореца. Такава картина се очертава в твоите съсъди. Не знаеш какво е това светлина сама по себе си. Светлината за теб е явление, разгръщащо се в съсъда – желанието. Когато нашите съсъди – желания са обединени, когато всеки се отрича от самотата и иска да спои всички точки в едно, това е всъщност образът на Твореца. И тогава сме слети с Него.

По такъв начин, ако съм слят с групата, значи съм слят с Твореца. Там, вътре, между другарите, са заложени всичките щрихи на Неговия портрет…

От урока по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 17.04.2012

[78128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Как да се научим да привличаме светлината за поправяне?

Отговор: Разликата между нашите състояния и духовните стъпала е в това, че дори да се намираме в лъжа, в егоизма, ние можем да привличаме оттук светлина към себе си. На духовно стъпало – това не може да се направи, тъй като там всичко е подчинено на прости закони: ти вече си вътре в системата и получаваш само това, което ти се полага, според мястото и състоянието си.

А в нашия свят ни правят отстъпки. И макар да мислим, че той е жесток към нас, но той ни третира особено снизходително. В него сме като бебета, които могат да крещят, да търсят лъжливо това, което не им се полага и да получават, макар и да е измама.

В това е целият смисъл на съществуването на нашия свят. Не искам да се съединя с другарите си, намирайки се в своя нормален, обичаен егоизъм. Но аз ги прегръщам, седим заедно, опитвам се да се свържа, да достигна съединение. И макар всичко това да се основава на абсолютния егоизъм и освен него няма нищо друго, това е като детска игра в пясъчника или на лего, когато то се учи. В резултат на своите усилия, изведнъж придобивам разум, правилно възприятие, усещане, започвам да раста и в мен се появяват някакви разбирания и определения.

И най-важното, моите игри се доближават все повече до истината – бавно се уча да се обединявам с другите, да отменям себе си, да отстъпвам, да се занимавам, да чета първоизточниците, да привличам светлината. И тогава изведнъж усещам  важността на отдаването и вярвам, че действително в него има нещо.

Външният свят също ни помага в това чрез кризите и страданията, тъй като е трудно вече да завиждаме, виждайки в какво състояние се намират обикновените земни егоисти. Този свят е истински благодат за нас. Всички други стъпала – това вече е системата, само този свят  е едно уникално място. Затова, на това най-нисше стъпало се разкрива цялата свобода на избора. Нашата работата е винаги да правим избора си в тъмното.

А след това ще има друга работа: изясняване качествата на обединяването, когато постоянно повишаваме духовната си „квалификация“, добавяйки детайли, разкривайки богатството в проявите на Царя, Неговото откровение. Но вече никой няма да ни прави отстъпки, както  сега.

Защото този подготвителен период е толкова дълъг, разтеглив, изтощителен, тъй като ще използваме стъпалото на този свят за останалата част от стълбата. Именно затова, само като живеем в този свят ние можем да поправим всичките 125 духовни стъпала. И дори на последното стъпало съм длъжен отначало да усетя себе си в най-ниското състояние „търговецът от пазара“.

Става дума не за физическия свят, а за някаква особена реалност, която се появява в съзнанието ми. Трябва да почувствам себе си в нея абсолютно откъснат от останалите, но със своите всевъзможни, фалшиви усилия към обединение, да привлека светлината към себе си.

И дори на най-високите стъпала, в света Ацилут, ще се нуждая от това материално стъпало. Без него не мога да поправя истинската точка на творението „създадено от нищото“ (еш ми аин). Невъзможно е да се слееш с Твореца, ако не добавяш на всяко стъпало от този разрив, който си усетил между този свят и всички останали светове.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот””, 15.05.2012

[78122]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→