Предполагаме, че процесът, който е пред нас, се състои от няколко части.

Първа част: с помощта на учените ще обясним случващата се ситуация.

Всеки на своето ниво усеща, че нещата не са добре. От средствата за масова информация той по малко разбира за текущите събития и за настоящите действия. Но все още не сме разгледали общата картина, общата тенденция. Тя води своето начало отдавна – от времето на Римския клуб, който преди 40 години предупреди за края на развитието на потребителското общество. А още по-рано, през 20 – те години на миналия век за това заговори големият учен академик Вернадски. В наши дни, на практика, всеки учен – от своите позиции, изхождайки от своята научна дисциплина – ни разкрива многостранното състояние на всеобщата криза, в която се оказахме.

Ето, на хората, които идват в нашата система на обучение и възпитание, призвани да променят обществото и да го доведат до нов съвършен живот, трябва най-напред да обясним общата картина каквато се очертава, на фона на научните изследвания и изводи, които се правят от тях.

Втора част: е общото образование под егидата на нашата организация. Ние обясняваме човешкото естество като едно цяло, природата на обществото, общата тенденция и причините, които ни приближиха до днешната особена точка на развитие. Тази точка е разположена в програмата на природата и означава забележителното раждане на новия, необикновен живот. Не трябва да гледаме на кризата като на проблем или като на препъни камък – напротив, тя олицетворява новото ниво на развитие на човека и обществото.

Двете предходни части се отнасят към общото образование, а третата част – вече е практическата промяна на човека в новия живот. Тук обясняваме как да сменим двигателя, работещ за егоизма. Тъй като сега горивото се променя – и тъкмо за това спираме, без сили да го използваме. С една дума, сякаш натискаме на газта, но в мотора, в получаващото желание, повече не постъпва егоистично наслаждаване.

Вместо това, при него идва наслаждението за отдаване, а с това двигателят не работи, колкото и да натискаш газта. Следователно трябва да променим горивото, за да може всеки човек от обществото като цяло да види важността и голямата ценност на напредъка към взаимна помощ, в отдаване един на друг, в обединение в парадигма, противоположна на предходното развитие.

(more…)

Filed under: Възпитание - No Comments→

Мнение (Е. Абрамян, проф., д.т.н): Единствения път човечеството да се съхрани, да се спре поредицата от глобални войни и да се отстранят възникващите кризи е да се премине през редица глобални преобразования на възпитателната система, насочеността на средствата за масова информация, оформящи системите на нашето поведение. Да се измени глобалният манталитет.

Пропагандата и образованието трябва да бъдат насочени към внедряване на толерантност, миролюбие и равноправие. Към отстраняване на агресивността, националната и религиозната вражда, към отстраняване на свръх потреблението. За промяна на манталитета трябва да се използват бързо прогресиращи технологии – глобалните информационни мрежи и дистанционното образование.

[77000]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Конгреса в Бразилия. Урок №4

Като се включвам в общността, аз искам да отдавам на всички останали души, желания, които се намират извън мен. Но какво мога да им дам? И тогава получавам от Твореца много голяма светлина – светлината на Безкрайността, която чрез мен преминава към останалите.

В случая, всеки от нас става относно другите като Твореца – извършва отдаване, усеща всички и напълва всички.

При това, всички ние сме различни и никой не може да заеме нечие чуждо място. Всеки си има своите уникални възможности, позволяващи му да се присъедини към останалите и да им даде това, което може да даде само той. Тъкмо тази способност прави човека подобен на Твореца в неговите отношения спрямо останалите.

И затова науката кабала ни обяснява, че човек не трябва да бъде притискан, не трябва да го потискаме. Възпитанието трябва да бъде свободно: обучаваме хората на взаимно поръчителство, на взаимовръзка, на взаимопомощ, на взаимно напълване – но без каквато и да е принуда. Ако диктуваме на човека нещо повече от това, ще го лишим от способността за правилно обединение с останалите и от неговия неповторим дял в общото благо. Той вече няма да може да стане като Твореца по отношение на света, няма да може сам да се издигне на Неговото стъпало – стъпалото на отдаващия.

И така, ”отдаване” – е когато получавам от Твореца и пропускам през себе си светлина, предназначена за другите. За да предоставим на човек такава възможност, трябва да му дадем съответното образование – без да го потискаме или угнетяваме, по принципа: ”възпитавай отрока съгласно неговия път”. С други думи, развивай неговите способности, но не го потискай, не го принуждавай, не го пречупвай.

Това е особена методика и трябва да се научим да я прилагаме. Ако дадем такова възпитание на децата си, те ще станат целеви и преуспяващи хора. Тъй като ще ги научим лесно да се обединяват с другите хора и с това ще ги обезпечим със средства, доближаващи ги до светлината, благодарение на която ще им бъде лесно да различават скритата в Природата универсална Сила. В това се състои и спецификата на нашето възпитание.

Всъщност, в този свят на човек не му достига само едно – умението да се обединява с другите хора. Научавайки се да се обединява, безусловно той ще има успех във всичко. Това е то поправянето в света. А всички останали знания – са само една измама. Само се объркваме с мнимите успехи, след които всеки път следват разочарования: идва кризата и нашите беди само нарастват.

От 4-я урок на Бразилския конгрес, 05.05.2012

[77173]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: При работа с хората, специалистите често се сблъскват с такива свойства в човека, които са видими за всички, но не се осъзнават от самите тях. В психологията това се нарича ”сляпо петно”. Може ли в групите по интегрално възпитание да се говори за тези свойства и да се разкриват пред човека?

Отговор: Това няма да послужи за нищо. За това можете да говорите само косвено, съвършено осреднено, че нито ти, нито аз, а всички ние преминаваме през такива състояния.

Във всичките страни за интегралното възпитание се казва, че в процес на преход от егоистическо състояние в алтруистическо започваме да разбираме, да усещаме и осъзнаваме, че има неща, които в действителност не възприемаме – нещо като ”бели петна”.

А всъщност те съществуват. Обкръжаващите могат да ги видят в нас, могат да разбират доколко ние не осъзнаваме, че съществуваме в това ”бяло петно”. Сякаш ме огрява огромен фенер, заслепяващ очите ми и аз нищо не виждам, а останалите добре виждат и мен, и останалите, които ме обкръжават.

Принципно, в човек винаги има такова състояние, но конкретно можем да разкажем за него само в съответствие на неговото ниво. Не можем веднага да го насочим към това ”бяло петно”, а можем косвено да го предвижим към това състояние, направлявайки го алтернативно. Но не направо – това няма нищо да даде, а тъкмо обратното, ще усложни състоянието.

Човек трябва да го осъзнае чрез другите, косвено, и да го преживее. Отначало той трябва да намери към това състояние необходимите чувства. Трябва да разбере, че някъде тук той не улавя нещо, че съществува нещо, което той не усеща, и че това трябва да го боли.

И когато това в него започне да го боли, той ще усеща разочарование, неразбиране, разсеяност, да вижда, че с другите нещо се случва, а той все още го няма, т.е. в него трябва да се възпламени завистта, ревността, гордостта. А то, ката правило, го заслепява и не му дава да види това.

Такива състояния имат всички. Те съпровождат човека до пълното му поправяне. Винаги!

Но трябва да разберем, че тъкмо тези ”бели петна” са онези състояния, които трябва да поправим. И всеки път това ”бяло петно”, като бяло кръгче от фенерче, трябва да ни води напред.

Затова групата и всички останали трябва по някакъв начин, със свои свойства, отношения, да ми рисуват усещането за онова, което не забелязвам в себе си, това ”бяло петно”, че тъкмо то ме заслепява: моята гордост, моят глупав егоизъм, моята ограниченост – и точно тук трябва да се издигна над себе си.

Това съвсем не е проста методика. Още ще говорим за нея и ще изясним какви могат да бъдат подходите и решенията към нея.

Трябва да помогнем на всеки човек и на цялото човечество да видят пред себе си това „бяло петно”, когато тази още не включена област на осъзнаването се явява твоето следващо стъпало, осъзнаване на злото, на доброто, т.е. когато след злото започне да се усеща доброто.

Но по принцип ”бялото петно” – това просто е нашият явен егоизъм, който не ни позволява да усетим, че се намираме в него. Смятаме, че всичко е правилно и нормално, и не се усещаме, че изглеждаме глупави, ограничени в очите на другите. Ако бяхме усетили това и нас би ни изгорило чувството за завист, ревност, гордост – то би ни накарало да излезем от егоизма.

Затова трябва много внимателно да опишем щадяща човека методика за разкриване на ”бялото петно”.

От беседата за интегралното възпитание, 27.02.2012

[77355]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Урок от Америка

Въпрос: Имам три деца и затова много силно се развълнувах, когато казахте, че нашето поколение опустошава природните ресурси на Земята и не оставяме на децата си нищо за тяхното съществуване. Как можем да поправим това положение?

Отговор: Общото ни семейство се състои от 7 милиарда човека и трябва да мислим за всички, да се погрижим какво оставяме на цялото бъдещо поколение, а не само на трите си деца или внука.

Но засега виждам само, че живеем за свое удоволствие, безумно и безчувствено, унищожавайки необходимите за живот ресурси, без никаква грижа за тези, които идват след нас. Това е пример, доколко сляп е егоизмът ни и доколко не разбира какво прави.

От поведението на всички правителства е видно, че никой не мисли за бъдещето. Единственият ни стремеж е да извлечем колкото може повече ресурси от земята, да произведем повече стоки и да ги изхвърлим. И изобщо не ни спира това, че по този начин замърсяваме водата и въздуха. Пътешествайки много по света, аз виждам че дори в страните с неразвита промишленост, околната среда е силно замърсена. Почти не останаха места , където е съхранена чиста и девствена природа – всичко е отровено.

И всичко това е естествено, докато ни управлява една единствена сила – егоизмът. Ако наред с егоизма няма втора сила – на отдаване, която би го уравновесила, то той ще ни доведе до смърт. Няма да можем да го спрем. Само миг преди края, от безизходност ще закрещим: „Спасете!“ – и с това ще се спасим. Но по-добре да не докарваме нещата до такова положение, а своевременно да разпространим науката кабала, колкото може по- широко.

Трябва да разберем, че ако се борим само с външната замърсена среда, както правят обществата за защита на природата, това няма да помогне. Всички екологични проблеми ни се дават, за да ни подтикнат към поправяне на душата. А ако се занимаваме само с подобряване на екологията –  нищо не поправяме.

Днес вече много учени започнаха да забелязват това. Те казват, че ако преминем на алтернативни източници на енергия, щадящи околната среда, това ще доведе до други неочаквани проблеми. Например вятърните генератори, считани едни от най-екологичните, всъщност, оказват толкова силно влияние върху глобалното затопляне, че изработваната от тях енергия не се приема за оправдана. Тъй като те с голяма сила тласкат въздуха към земята и с това нанасят повече вреда, отколкото получената от тях полза.

Така действа законът за съхраняване на енергията. Ние не можем да я извлечем от нулата. Дори и да използваме слънчевата енергия, пак оказваме огромно негативно въздействие върху Земното кълбо. Затова не можем да покрием цялата земна повърхност със слънчеви батерии – това няма да ни помогне да подобрим екологията, а все едно – ще и нанесем вреда.

В природата всичко е устроено така, че само, напредвайки към целта на творението, ще достигнем равновесие с природата. А всички други наши действия, колкото и добри да ни се струват, носят вреда. И както и да се стараем да защитим природата – нищо няма да помогне.

До такава степен, че може изобщо да престанем да мислим за съхраняване на екологията на земята и нейните природни ресурси, за отпадъците, с които я замърсяваме, за пластмасата, запълваща моретата и океаните – а да се заемем изключително със своето вътрешно поправяне. И веднага всичко ще се поправи, защото по-висшата степен поправя всички , които са под нея.

В книгата “Зоар” и статиите на Баал а-Сулам „Въведение в науката кабала“ е казано, че всичко зависи от поправянето на човека. А неживата, растителна и животинска природа се издигат и спускат заедно с него, без всякаква сметка за самите себе си. Затова няма да ни помогне защитата на екологията –  главното е да се погрижим за душата си.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 09.05.2012

[77374]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение (медицинско списание BioMed Central’s Public Health): Живеещите в самота здрави хора на трудоспособна възраст са склонни към депресия в много по-голяма степен, от тези, които са семейни. За жената основен риск представлява животът в лоши битови условия, за мъжа – отсъствието на социална поддръжка.

Учените са стигнали до извода, че е назряла необходимостта от създаване на специални центрове, където самотните хора да могат да поговорят за проблемите си.

През последните 30 години в Европа нарастна броят на хората, живеещи в самота (В САЩ и Великобритания – всеки трети е самотен).

Точно тези хора, които са подложени в най-голяма степен на риск от депресия, са затворени, необщителни и те трябва много внимателно да бъдат наблюдавани. Ние не можем да изясним, колко чести са депресиите в които попадат и които те премълчават.

Животът в семейството дава необходимата социална поддръжка и чувство за социална интеграция, което защитава човек от психични разстройства.

Нарастването броя на самотните хора оказва негативно влияние върху психичното здраве на нацията като цяло. Много важно е хората, които живеят сами, да получат съответната терапия – лечение чрез общуване, когато се създава благоприятна обстановка за беседи, човек получава необходимата му емоционална подкрепа. По такъв начин човек като разговаря, може да реши своите проблеми, а не да разчита на антидепресанти.

Реплика: Затова, за тях точно е необходимо обучение в класовете по интегрално възпитание – за да намерят специално общество, предизвикващо във всеки участник вълни от положителни връзки, сближаване, любов. И тогава ние, провеждайки изследване, можем да покажем, доколко сме повдигнали тяхното ниво на щастие, увереност, психично и телесно здраве, понижили сме нивото на престъпността, убийствата….и пр.

В обръщението ни към обществото, ние трябва да се обръщаме отделно към самотните хора, за да им кажем, че в нашият кръг те ще намерят топлина и подкрепа от обкръжението. Разпадането на институцията на брака идва да покаже на хората, че трябва да основават отношенията си на съвсем друго ниво – на безкористно отдаване и любов, а не на животинско привличане.

[77190]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Мъжът и жената - No Comments→