Икономиката – това е цяла наука за нашите егоистични взаимоотношения, които днес постепенно се преобразуват в икономика от друг тип – икономика на алтруистични взаимоотношения.

Решавайки икономическите въпроси в семейството, сядам със съпругата и децата на кръглата маса и заедно започваме да мисли как най-добре да използваме ограничения семеен бюджет. При това, вземаме под внимание потребностите и исканията на всеки от членовете на семейството: на малкия е нужна играчка, по-големият трябва да посещава кръжок, за възрастния е необходимо лекарство, колко да се отдели за храна и т.н. Тоест изхождаме от потребността на всеки и всички. Точно така трябва да се разглежда целия световен бюджет.

Обикновено всичко, което печеля, го нося в семейството, не го оставям за себе си лично, да допуснем,  30% от работната заплата, както това прави всяко предприятие. Да предположим, че предприятието пуска чаши със стойност 10 долара. От тях 5 долара взима собственикът и 5 долара отиват за заплащане на работещите, фабриката: за амортизация, застраховка и прочее.

Защо собственикът трябва да заработва 5 долара отгоре? Трябва да получава такава заплата, като всички останали. Ако се намираме в единна система, то всички получават еднакво и всички правилно взаимодействат помежду си.

В такъв случай всяка вещ ще струва 50% по-евтино и дори повече, защото всички съставни елементи: машините за изготвяне на чашите, материала, от който се изготвят, транспортните разходи и т.н. – всичко се снижава до необходимото ниво. Всеки ще получава нормална заплата за поддържане на достойно ниво на живот. И това не е най-ниската заплата!

Ще видим какво огромно количество излишък ще се освободи в света. Ежегодно изхвърляме един и половина милиарда тона добри, чисти продукти! Това е достатъчно, за да се нахрани още едно Земно кълбо.

Излиза, че неправилните ни, егоистични взаимоотношения довеждат цялото Земно кълбо до неравновесие. Ако започнем да се стремим към равновесие със себе си, по естествен път ще произтече преразпределение на всички ценности в света и ще остане огромно количество неизползвани материали, полезни изкопаеми. Вече няма да прахосваме, да изпомпваме от земята нейните ресурси, няма да се храним с плодове и зеленчуци, пропити с химия, защото ще възникне равновесие на всички системи.

Не ни е нужно да увеличаваме индустрията. Достатъчно е да въведем в порядък взаимоотношенията между нас, за да обезпечим целия свят с всичко необходимо: жилище, храна, дрехи – на нормално ниво. Променяйки себе си, издигайки се от егоистично ниво на алтруистично, ще го направим.

Преди това е звучало като фантастика: „град на слънцето“, комунизма, светлото бъдеще и т.н., но днес няма къде да избягаме. Днес към това ни принуждава природата.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61421]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Намираме се в предверието на голямо обединение – декемврийския конгрес. За да се подготвим за него, трябва постоянно да се грижим за съединението, за това, между нас да се разкрие общо желание. В тази степен, в която желанието ще бъде действително общо, ще можем да усетим в него духовна сила, защото общността между желанията създава условие – така наречения „съсъд“, отразена светлина, екран, понеже се съединяваме заедно в противовес на своето его.

Колкото сме по-егоистични в отношенията между нас, толкова повече всеки въпреки своето его влияе на себе си, моли, светлината да му подейства и да му помогне да се съедини с другите, толкова е по-силен екранът, голямата сила на преодоляване привеждаме в действие, издигайки се над разделящото ни его, отблъскващо ни един от друг.

Тази обща сила на преодоляване, наречена сила на поръчителство, става наша обща сила. Творецът специално, с помощта на разбиването, е създал между нас силата на отблъскване, както е казано: “ Аз създадох злото начало“, и усещаме, как се отблъскваме един друг. Но се стараем да преодолеем тази сила на отблъскване в съвместни действия и в учение, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника, желаем да се съединим въпреки тези сили, които, като малки дяволчета са между нас, през цялото време ни отделят един от друг. Трябва да удържим връх над тези зли сили  и да се съединим.

В тази степен, в която се стараем с всички сили да бъдем заедно, за да няма никаква разлика между нашите желания, мисли и действия, – наистина като един човек с едно сърце, – разкриваме, че само ние можем да си помогнем един на друг и да намерим този общ стремеж да се съединим, както е казано: „човек да помогне на ближния“.

Тогава в този общ стремеж откриваме, че не сме способни да се съединим. Но вече разкриваме нашето съвместно желание да се обединим, а не отделните желания на всеки като връзка с другите. Това общо желание се нарича молитва на многото, обществена молитва. И тогава именно от тази обща молитва от нас се издига молба към светлината, към Твореца. И само при тези съвместни усилия идва помощ свише. Свише – означава отвътре, от единството на по-високото ни стъпало. Това се нарича МАД – поправяща светлина, която създава връзка между нас, въпреки силата на отблъскване.

Тези сили на отхвърляне се наричат „авиют/ дебелина на желанието, а силите на съединение – „екран“. Тези две сили заедно, които формираме за отдаване на по-висока степен, Твореца, – се наричат отразена светлина, понеже желаем да бъдем точно такива, както поправящата ни светлина, – отдаващи. И тогава осъществяваме условието, при което в нас се разкрива Творецът – Отдаващия.

Всички тези етапи извършваме само с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Или  ни свети, дори и нищо да не молим от нея, подобно на младенец, който вика неизвестно за какво, но за него се грижат. Или започваме да разпознаваме, какво именно ни е нужно, и тогава молитвата ни започва да става по-насочена, обмислена. Или действително издигаме молбата си – осъзнато, в правилната посока, с ясно знание, че молим способност да отдаваме на висшето стъпало.

Но всичко прави светлината, възвръщаща към източника. Истина е, ако бихме могли през цялото време да четем книгата Зоар и да извършваме всички тези действия – какво по-добро… Това е идеалното състояние. Действителността е устроена така, че човек трябва да ходи на работа, потапя се в ежедневните дела, а след това минава някакво време – и тогава издига своята молитва. Отначало натрупва в себе си всевъзможни проблеми, желания, стремежи и надежди, а след това идва Зоар. И тогава, с помощта на съвместното учене, се съединяваме заедно и издигаме общата ни молитва.

От урока по Книгата Зоар, 23.11.2011

[61527]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Разглеждайки проблема за определяне на взаимоотношенията и практическата любов към другарите в групата, какво означава „съдим за другаря си по неговите заслуги“, така че всичко по естествен начин да си дойде на мястото? Означава ли това, че в стремежа си на любов към другарите, оценката за всеки е в съответствие с мащаба на работата по поправяне на създадената ситуация? Мога ли да използвам скалата за заслуги като личен инструмент за поправяне?

Отговор: Главното в началото е да се постигне единство и чак след това да съдим другите, отнасяйки се към тях вече като към свои деца или роднини. Затова е казано, че основата на поправянето е в – „Не прави на другия това, което не желаеш за себе си“! А след усвояването на това свойство, достигане на свойството „Възлюби ближния като себе си“!

[61714]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли  да дадем на понятието „религия“ съвременно определение? В крайна сметка футболът или интернет днес точно така  пленяват хората…

Отговор: Не, това все пак не е религия. „Религия“ е това, което отговаря на въпроса ми за смисъла на живота, за възнаграждението и наказанието.

Да кажем, че живея стандартните 70 години от раждането до смъртта. Но освен това, аз си задавам въпроси за причината и резултата от своя живот, за съдбата ми. С други думи, аз искам да знам това, което лежи над мен, това което не се разкрива от обикновените сетива.

Футболът не ми дава отговор на тези въпроси. Той просто ми позволява да напълня някак си 70 годишното си съществуване, наравно с други удоволствия като храна, секс, семейство, пари, почести и знания.

Аз обаче искам да се издигна над тези неща. Вече разбирам, че те са предназначени да ме заблудят, да ме “заглушат“. Не искам да затъвам в това блато повече, отколкото изисква спешната необходимост. Какво ли не беше: храна, секс, семемйство, пари, почести, знания, завист, похот – аз ги използвам само, за да мога да разкрия същността.

Ето какво отношение към живота съм длъжен да изработя. Това е – причината, съдбата и следствието трябва да бъдат важни за мен, но не и какво има по-долу.

Разбира се, че днес ние напълваме себе си с материални наслаждения в интервала между раждането и смъртта. И затова СМИ формират общественото мнение – въпреки, че в същност кои са те? Какво знаят те? Резултатите от дейсността им ние виждаме от първа ръка. Въпреки това, публиката не се интересува кой формира нейните убеждения, дори ако това е футболът.

И все пак това е по-малкото зло. СМИ „приспиват“ масите и ги хранят със заместители. Интернет например е истинско успокоително средство, носещо не малко полза. Без него хората биха загубили разсъдака си от това, че не могат да си намерят занимание. Човек чука по клавишите, пише си с виртуални приятели, търси в мрежата всякакви глупости, а времето си тече и смъртта е все по-близо. Представете си какво бихме правили днес без интернета.

Но ако човек все пак се издигне до въпроса за смисъла, тогава той започва разследване – за какво му е този живот? Човек иска да знае, защо се е впуснал в търсене, за какво живее, защо са му предоставили възможност за размисъл, кой е дал това и до какво ще доведе. Човекът не е просто любопитен – той търси цел. И всичко това е включено в понятието „религия“.

Не става дума за философия, не и за фантазия, а за най-важните изследвания в нашия живот – изследвания, водещи се в съсъдите, които са над нашето тяло. Именно тях сме длъжни да развиваме – нови съсъди, в които действително можем да изучаваме причината, съдбата и резултата.

Всичко това не е заложено в мен първоначално. Дадена ми е само малка искра, която аз и разпространявам, за да се отворя. Как? С помощта на обединено обкръжение – група, която със своето въздействие ще ме измъкне от този свят нагоре.

Сред приятелите ми у мен постепенно израстват нови съсъди, отделни от всичко, което виждам в този свят. Те не му противодействат, светът си остава, какъвто е бил. Животинското ми тяло с петте си сетива не се променя. В същото време аз се „варя” в духовното обкръжение и заедно с другарите проявявам пет нови сетива. На езика на Кабала те се наричат КаХаБ-ЗоН.

И в тях аз разкривам „религията“ – това е Висшата сила като първопричина, нейната програма и целта на тази програма.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 24.11.2011

[61642]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→