Мнение: (В. Потанин, 30% от компанията “Норилски никел“, “Reuters“, Великобритания): Европейските лидери, опитващи се да се преборят с дълговата криза в еврозоната, се сблъскаха с проблем, който няма решение, който ще доведе до упадък на икономиката и загуба на производстевната мощ.

Ако аз бях европейски политик, аз бих приключил със себе си. Не разбирам как може да се съгласуват интересите на Германия и Гърция. ЕС се разширяваше прекалено бързо и не създаде механизъм, който да балансира интересите на членовете от ЕС. Сега в ЕС има избор: да изключи страни от ЕС или да ги остави и да съкрати разходите. Но да съкратят разходите си не всички са готови.

Преносът на производство към развиващите се пазари изтощи богатството на много европейски страни, и те започнаха изкуствено да потдържат висок стандарт на живот с помощта на заеми. В бизнеса, ако едно предприятие не носи доходи, го закриват – но страна като Гърция не може да се закрие.

Реплика: Кризата ще погълне всички! Всички се пригответе за това, че вашите производствени мощности ще ви бъдат необходими само в размера им от тяхната необходимост за разумен начин на живот. Забравете за ръст на производството! Процентите за ръст, на вас потанинци, са ви необходими само заради играта “кой кого ще надиграе“.

Бъдещата икономика – е насочена само към обезпечаването на разумните потребности на всички хора, а кризата ще доведе (осъзнато или чрез страдания) упавляващите производството, потанинците, търговците, властта – до осъзнавето на тези условия на природата и до необходимостта да работят само за тази цел.

[55460]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Неживата природа съществува вече милиарди години, растителната – стотици милиони, милиони години се развива животинския свят, докато накрая, след някакви 200-300 хиляди години се появява човека.

Но и човек дълго време се развива просто като животно, благодарение на силата на природата, която го е създала без да го пита, какво той иска да прави. Така ние не по своя воля изминаваме неживата, растителната и животинска форма на човешкото стъпало, докато не достигаме стъпалото човек в човека.

Какво отделя човека от предходната степен? Различието между животното и човека е в това, че човек не действа само съгласно инстинктите, сляпо подчинявайки се на природата. Животът на животното напълно се определя от неговите инстинкти, предавани от поколение на поколение. Раждайки се, то след няколко дни се изправя на крака и е способно на самостоятелно съществуване.

На човек му е необходимо обкръжение, за сметка на което той израства! Ако го оставиш в гората, без човешко обкръжение, той израства като истинско животно и само външно ще напомня за човека. Той няма да може да говори, нито да ходи изправен на два крака. Тоест човек е напълно зависим от обществото, от обкръжението: в каквото обкръжение се развива – такъв и ще стане. Неговото развитие не е програмирано окончателно в природата, а изисква напълване от обществото на другите хора.

Човек няма такива източници, които да са достатъчни за съществуването му. Той не умее, като кучето например да разпознае лечебното растение, което му е нужно в даден момент, или да се опази от вредното. Той не може като животното, да действа чрез вътрешната инстинктивна програма, гарантираща неговото съществуване. Всички знаем, какво се получава ако оставим новороденото без надзор. Животното е много по-умно от него, то не греши – а човека греши постоянно.

Тоест животното е надарено с всички инстинкти, а човек само на най-ниско ниво. Но пък затова, животното не може да се научи на много неща, а само на някои минимални команди ( да се дресира). Дори да живее стотици хиляди години редом с човека, кучето си остава куче, защото действа съгласно инстинкта си.

Докато човек, който не притежава такива природни инстинкти, е длъжен да овладее формите на поведение от обкръжението и тъкмо за сметка на това се развива. Затова човек се е развил толкова много за тези хилядолетия, в сравнение с животните, които живеейки около него, на практика не са се изменили.

Но нали и човек всъщност, е бил просто животно! Но в него е било заложено много важно допълнение – способността да се развива за сметка на обкръжението. И ако той използва обкръжението за своето развитие, то може да постигне високи успехи.

Затова при неживата, растителната и животинската природа няма никаква свобода. А при човека, който може да добави своето допълнително развитие за сметка на определено обкръжение – има свобода на волята. Защото той може да промени обкръжението и благодарение на това, сам да се промени.

И затова само относно човека има съд и висш разчет: кой е той и как използва онези възможности, които му е дала природата, реализирал ли е подарената му свобода на волята, определяща цялото му развитие.

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55517]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→