Въпрос: Не веднъж съм чувала от вас, че всичко, което ми причинява някакви неприятности, засяга или обижда, всъщност се намира вътре в мен. Как да почувствам и разбера това?

Отговор: Когато истинската реалност ми се открие, аз разбирам, че всичко се усеща вътре в мен, а отвън няма нищо.

Такова понятие – “извън мен“ не съществува изобщо. Защото всичко се усеща вътре в мен, става в моето възприятие. И струващата ми се сега реалност: просторите на този свят, безкрайната Вселена, Земното кълбо с всички многочислени детайли, – всичко това аз усещам вътре.

Затова спрямо това, как аз поправям своето общо егоистично желание, – се променя цялата тази картина.

Само в нашия свят ние не усещаме това, защото я възприемаме в желанието, което качествено не се променя: то може единствено да стане по-голямо или по-малко.

Но ако ние бихме променили основното му свойство – от поглъщане навътре, към отдаване, то вече бихме усетили от страни нашето предишно възприятие и бихме успели да съдим правилно за случващото се.

Това не е просто – трудно е да се разбере, невъзможно да се почувства. Само благодарение на Висшата светлина, която постепенно, капка по капка, добавя своето въздействие на нас, – и внезапно ни преобръща.

И човек, в допълнение към своите обикновени свойства/келим, придобива нови. Този свят не изчезва, само че освен него, човек започва да усеща допълнителната реалност – нейната вътрешна част. И само тогава разбира къде се намира той всъщност, чувствайки, че нашия свят е просто илюзия.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32989]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Човечеството все още недостатъчно осъзнава какво трябва да разбере и разкрие. Ние сме объркани и не разбираме как да действаме.

Но науката кабала не е предназначена да урегулира нашия живот в този свят. Напротив, тя говори за това, че от този свят ние сме длъжни да започнем да се издигаме, встъпвайки във висшия свят, който постепенно ни се разкрива.

В него има съвсем друго битие – не вътре в нас, а между нас. В пространството между елементарните частици на мирозданието ние ще започнем да усещаме абсолютно нови явления и ще чувстваме себе си по друг начин – интегрално, глобално взаимосвързани, съществуващи заедно в една система. Вместо само себе си, ще започна да усещам тази система като едно цяло. Тогава в човека ще изчезне усещането за отделно Аз. Неговото аз ще стане общност, целия свят.

Този преход, както казва кабала, трябва да се случи в наше време. Затова ние откриваме глобалната криза във всичко, което сме създали за хилядите години развитие. Трябва да осъзнаем, че не е възможно повече да се съществува в миналата парадигма, че е дошло време да се излезе в ново отношение към себе си и към света. Ние трябва да пристъпим към изследването на „пустотата” между нас, която е запълнена с огромни сили. Те всъщност, управляват всички.

Тогава ще разберем кои сме и какво е предназначението ни и ще можем да достигнем съвършено друг живот. От една страна към това ни тласкат страданията, а от друга страна, към това ни притегля някаква друга вътрешна сила, тяга. Във всеки съществува тази „точка в сърцето” – началото на новия свят, който се разкрива в пустотата.

Цялата наука кабала е изградена на това, да ни разкрие този нов свят, този допълнителен обем, в който ние съществуваме и да ни разкаже за средствата, благодарение на които ние ще можем да го усетим и да го изследваме, а също така и да взаимодействаме с него.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32960]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследвайки мирозданието виждаме, че и нашата природа, и светът са скрити от нас. В продължение на хилядолетия, поетапно, поколение след поколение, ние разкриваме света и все повече го опознаваме.

Творецът се явява общата сила на природата, и за да Го постигнем се нуждаем от още време. Но защо реалността е скрита от нас? И защо е скрит от нас Творецът?

Нима не е като подчиняващите Му се закони на природата – като неживото, растително, животинско ниво на развитие или човека? Той се явява общ закон, в който се намира мисълта, а също така началото и края на мирозданието. След като всичко е включено в Него, тогава защо Го е сътворил така, че Той да е скрит от нас?

Какво особено има в това, че ще стигнем до Неговото разкриване самостоятелно и ще Го помолим да ни помогне да го направим? Що за игра е това: Той се крие от нас, а ние трябва да страдаме в продължение хилядолетия в своето развитие, докато стигнем до въпроса: „Защо Творецът е скрит?” И само тогава ще ни се открие науката кабала, явяваща се средство за Неговото разкриване. А каква полза имаме от това? Е добре, ще го разкрием – но какво ще стане по-нататък?

Казват, че след това ще се чувстваме добре, защото Творецът е Добър и Творящ добро, и когато стигнем до Неговото разкриване, ще живеем в любов, издигайки се над всички страдания. Но ако Творецът е силата на безкрайната любов и отдаване, тогава защо ни е създал такива нищожни и окаяни? Защо трябва да полагаме такива големи старания, за да стигнем до онзи, който ни обича?

Но ние виждаме, че и в този свят всичко е устроено по същия начин. Хората, преминаващи през различни препятствия, за да постигнат любовта, единението, разкриването, ценят това и чувстват в каква степен са спечелили и открили за себе си нещо голямо, скъпо и важно.

Също така виждаме, че всъщност в нашия свят, всеки от нас иска да го обичат такъв, какъвто е. Но такива отношения не могат да съществуват помежду ни. Такива чувства изпитва само майката към своето дете. Но това е земна, животинска любов, която идва в майката от природата и я задължава да обича детето си – да му даде живот, който да поддържа и да способства за неговото развитие.

И това е единственото изключение. А тъй като не обичаме другите хора такива, каквито са, искаме да имаме доказателства, че това е изгодно за нас. Всичко това ни помага макар и малко да разберем, защо Творецът играе тази игра (скриването).

Той иска да стигнем до любовта без каквито и да е сметки. Така, както искаме да ни обичат каквито сме, по същия начин иска да Го обичаме не с оглед на някакви наши лични интереси, а такъв, какъвто е Той. И затова, докато не се освободим от своето его, изобщо няма да можем да разберем, как да започнем да установяваме връзка с Него.

Първото, което е необходимо да направим за развиването на усещането за Твореца в нас, е да се издигнем над своята природа. Тоест да се издигнем над собствения си интерес – какво ще спечеля от това?

Това е реално, ако успея напълно да се освободя от него – сякаш не съществувам, сякаш съм абсолютно независим и обективен, и по този начин мога да видя и съдя за всички. Ето тогава, от този миг и нататък, ще мога да започна да усещам Твореца, силата на отдаването, силата на доброто.

А ако Той се разкрие, ще отида при Него само, защото ми е изгодно. Но ако почувствам, че Той излъчва само любов, увереност, здраве, щастие, тогава ще бъда принуден да Го обичам, защото се явява източник на цялото благо. Такава любов ще бъде принудителна и зависима.

Затова, за мен е нужно да се въоръжа с екран, съкращаване и със своята анти природа, да стана свободен от собственото си его. И тогава, ние двамата ще станем носители на безкрайната, чиста любов без лична изгода, и ще разберем, че не Творецът се скрива от човека, а човекът Го скрива със своя егоизъм.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[33053]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как да видя пример за работата на Твореца? Може ли във всекидневието да разпозная: „Какво ми посочва Той сега?“

Отговор: Ще разпознаеш примера на Твореца направо в своето усещане. Моята душа е устроена така, че започва да усеща вътре някаква част от по-висока душа, която й показва пример и тогава следвам нейния пример, както малкото дете гледа възрастния. А получавайки от него пример, детето иска да прави същото.

Но в нашия живот, няма да можеш да намериш такива примери, защото още не притежаваш свойството отдаване. Ще съумееш да ги видиш едва, когато в теб вече има кли, с помощта на което ще успееш да се уподобиш на Твореца. И тогава, в съответствие с подобието на свойствата, ще видиш Неговия пример.

Дали са ни само един пример. Когато преживяваме отчаяние, то на неговия фон ни водят в група, в която изучават науката кабала. И тогава ти казват: „Започни да се обединяваш с другарите и да изучавате заедно кабалистичните книги.” Само тогава, с помощта на правилно учене, изграждайки връзки с другарите, започвайки да отменяш своето его, ще дойде светлината, която ще ти помогне да преодолееш своите егоистични желания. И едва след това, ще можеш да придобиеш висши свойства.

Но пример от Твореца можеш да получиш само тогава, когато в теб има кли, в което да можеш да го реализираш. И доказвайки, че имаш възможност за уподобяване на Него, ще получиш образа, съгласно който ще започнеш да изграждаш своето подобие на Твореца.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 14.12.2010

[32993]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика, когато ученикът изучава кабала индивидуално, заедно с учител кабалист, и когато като нас – учи в група?

Отговор: Ние също учим заедно на урока. Естествено, че е различно от индивидуално учене с учител, но аз не мисля, че сега тази наука може да се предаде някому индивидуално.

В наши дни това е възможно само чрез учене в група и чрез интернет в най-широка форма, когато няма значение къде се намира ученикът. Тогава той ще напредва, а предишният индивидуален метод вече няма да работи.

Не трябва да се съжалява за онова, което не е дадено – трябва да се използва всичко, което имаш. Над всеки съществува управление свише и Творецът управлява целия процес. Там, където имаш свобода на избор, реализирай я и толкова.

За мен няма по-близки и по-далечни ученици – самият ученик всеки път установява колко е близо и така напредва. Близък ученик или далечен – това се определя само по това доколко той иска да възприеме моето вътрешно послание и да го усвои, да го реализира.

И то не зависи от това дали човек се намира непосредственно в клас или живее далеч и учи по интернет, дали е мъж или жена. Всичко зависи само от ученика, от това как той използва онова, което се дава на всички.

Освен това е много важно да не забравя, че не може да съществува положение, при което той почита учителя и пренебрегва групата. Защото учителят е най-вътрешната част от групата, посланник, който се намира вътре в нея. И затова няма как човек, пренебрегвайки групата, да почита учителя – нейният вътрешен заряд.

Групата, това е нашето общо място с учителя, мястото на нашата среща. Това не е съществувало в миналото, когато ученикът е работел с учителя лице в лице. И когато ние се срещаме вътре в групата, всеки ученик сам за себе си определя дали ще се съедини с учителя «пе ел-пе» (чрез общ екран) или «ми-пе ле-озен» («от уста в ухо» – както при обучение на обикновена наука).

И в края на краищата ние се срещаме с Твореца – защото всичко е съединено до света на Безкрайността.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.01.2011

[33080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът ми носи страдания, как ще мога да се приближа към Него?

Отговор: Творецът преднамерено изпраща страдания, за да ти е по-лесно да се издигнеш над своето его, където ги усещаш. А когато се издигнеш над егото си, ще можеш да развиеш различно отношение към другите хора: не на основата на получаването, а на основата на отдаването.

И тогава ще започнеш да усещаш Твореца и света, функциониращ не за да получаваш и напълваш своето его, а основаващ се на отдаване и напълване на желанието да отдаваш, т.е. ще можеш да получиш усещане за второто измерение на реалността.

Природата, в която ние съществуваме, се разделя на две части. Нашата половина се намира в тенденция към усвояване на реалността вътре в себе си. И когато аз възприемам и получавам в себе си впечатление от реалността, в която се намирам, не мога да възприема нищо повече от действителността на този свят.

А втората половина е ориентирана към противоположна ни природа – на отдаване извън всяка обратна връзка с мен. Чрез науката кабала ни се дава възможност да придобием и втората природа и да започнем да усещаме втората част на реалността.

Но след като се издигнеш над своето его, над това, което усещаш в желанието да получаваш, ти вече работиш само с желанието да отдаваш.

Оказва се, че можеш да съществуваш в двете форми и съответно да усещаш двете измерения. А след това ще можеш вече да разбереш защо Творецът е скрит от нас.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[33050]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какви изяснения трябва да направя, за да напредна в духовното?

Отговор: Изясненията, които ние правим по духовния си път, се свеждат до въпроса: какво именно искам да разкрия? Всички тези изяснения стават, когато ние слушаме или изучаваме материалите, разказващи ни за духовната реалност.

Отваряйки книгата, аз искам да разкрия тази форма, тази картина на духовния свят, да видя себе си там – това изясняване ще е проверка: кой съм аз по отношение на това, което ми се разкрива.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32935]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Нашето земно съществуване почти се  е изчерпало . Това, което преди е било стойностно за нас, губи предишно си очарование. Всевъзможните наслаждения, свързани с храна, секс, семейство, богатство, слава, сила и знание повече не ни задоволяват и не могат да ни бъдат цел. Дори когато сме напълнени от тях, ние чувстваме вътрешна празнота.

Затова днес се сблъскваме с много сериозно предизвикателство на природата, която ни показва, че ние изобщо не разбираме къде сме. Целият обем на мирозданието е  пред нас, но ние възприемаме само една микроскопична част от него.

В действителност цялата материя е празно пространство. Материята се състои от атоми, а всеки атом се състои от ядро и електрони. Но ако увеличим атома, така че ядрото да бъде с размера на малка монета, то разстоянието между него и електроните би било равно на цял един километър! Атомът е като слънчевата система, в която планетите (електроните) се въртят около слънцето (ядрото), а всичко останало е празно пространство. И не  космическо празно пространство, което съдържа частици от материята, а е абсолютно празно пространство.

И така, общо казано по отношение на нас, материята се състои от празно пространство. Но може да го погледнем различно: това не е празно пространство, а изпълнено пространство, но ние не чувстваме това напълване. А напълването е най-важната част. То е невидимото напълване между ядрото и електроните, или между всички нас. Не материалните части са важни, а това, което е между тях.

Ние ще можем да усетим това само ако възприемаме заобикалящата ни природа не като предмет на егоистично получаване, а в обратното свойство – отдаване.

Природата се състои от две свойства: получаване и отдаване. Всичко се крепи на равновесието между тях. Но ние – всички заедно и всеки един поотделно – сме получаващи елементи, които се стремят да напълнят себе си. Ние използваме само петте си сетива и своя малък „резервоар” – получаващото желание, и затова възприемаме само малък обем, много ограничено по своето качество късче от съществуващия свят.

Именно тук на помощ идва науката кабала, науката за получаване, за възприемане на истинското състояние. Нейната същност е да развие в човека противоположно чувство, освен получаване – чувството отдаване. Тогава ти излизаш извън себе си, извън своя вътрешен, затворен обем и започваш да усещаш света извън себе си и независимо от себе си.

В предишното празно пространство, в неговите безкрайни простори, където частта от материя е минимална, ти изведнъж ще откриеш обем, запълнен от силата на отдаване – различен, външен свят. Той е изцяло свързан с нашия свят, допълва го, и е негов корен и източник.

Тогава ще започнем да разбираме защо съществуваме, от къде  произхожда всичко и как функционира. Вместо жалки трохи, които нямат начало или край, ние ще видим общата, затворената картина на цялото мироздание. Тя ще ни разкаже за причините и целите, и за това, което се случва с нас.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32968]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

В кабала има много голям проблем: тази наука е написана, използвайки алегоричен език. Написана е по много труден начин. Използвайки странни примери, изрази, кабалистите се обръщат към нас, хората в този свят, като се опитват да ни кажат как да положим усилие, за да влезем във висшия свят. Опитват се да ни кажат нещо за висшия свят, за свойствата, към които трябва да се стремим.

Този език изобщо не е лесен. Ние винаги трябва да се опитваме да го преведем на езика на усещанията, докато всяка дума не започне да отеква с правилното усещане в човека. Всяка дума трябва да „дърпа” някоя струна в мен, извиквайки вътрешен отговор.

Докато стане това, текстът не е ясен за нас. Той е абсолютно външен, не ни докосва и не го възприемаме или преработваме в себе си, и не действаме в съответствие с него. Трябва да открием какво авторът иска да ни предаде. Това е най-важното нещо. Четенето на кабалистичен текст е като настройване на музикален инструмент. Ако се настроим правилно, тогава инструментът ще започне да свири сам.

Написано е, че цар Давид имал арфа, закачена на стената, и в полунощ, когато северният вятър преминавал през стаята, арфата свирела. Ние сме по същия начин. Ако правилно се настроим към външната сила, ще започнем да усещаме нейното влияние и желание й ще съответства на нейните свойства, постигайки резонанс с нея и „вибрирайки” като нея. Това трябва да постигнем.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33012]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

В битката на Моше (Моисей) с Фараона се разкрива особеността на нашата духовна работа. Ние работим с егоизма си, с желанието за получаване, но не го отменяме, а го отглеждаме и развиваме.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора – подправката за неговото поправяне”. Тора е само подправка за егоистичното желание – малко пипер, щипка сол за цялото това голямо ястие, което се нарича наш егоизъм, желание за наслаждение.

В крайна сметка, какво не ни достига? Трябва да добавим малко от Тора, за да можем да превърнем целият този егоизъм в свят на Безкрайността.

Формата на истинската духовна работа е превръщането на тоягата в змия, а на змията – в тояга. Всички зависи от това, как човекът използва всички съществуващи в него свойства и предпоставки.

Той не унищожава нито лошото, нито доброто, не се отказва от никое от своите свойства! Трябва само да промени начина на тяхното използване.

Ако човекът хвърли тоягата на земята, тя се превръща в змия, а ако хване змията за опашката – тя пък се превръща в тояга, с помощта на която напредва.

Тояга (мате), идва от думата „долу” (мата), тоест човекът се смалява и благодарение на силата, която се нарича „вяра над знанието” се издига над своя егоизъм до свойствата на Бина, свойствата на Малхут.

Всеки път, в десетте нечисти сфирот, в десетте проявления на Фараона, се разкрива все по-голям егоизъм, който може да се поправи с помощта на десетте египетски наказания.

Човекът, който се намира в състояние на излизане от Египет, е готов да премине през всички тези 10 наказания. С помощта на тоягата, той сам предизвиква ударите върху себе си и те му помагат да се издигне над егоизма.

Човекът възприема тези удари като лекарство. Така, както сме готови да приемем всяко болезнено и неприятно лечение, за да оздравеем.

От програмата „Седмична глава“, 23.12.2010

[32996]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→