Влязохме в стадия на развитите на последното и най-голямо ниво на желанието, Малхут. И най-важното е, че това желание е общо.

Това е началото на епохата на Машиах. Ако разгледаме всички 6 хиляди години на развитие като 6 дни, то ние се намираме в последното хилядолетите, в последния „ден”. Разликата е в това, че се разкрива всеобщата връзка – Малхут, свързана с Есод.

Ако се разкрива самата Малхут, това е животинското ниво. Но ако се разкрива връзката на Малхут с Есод, със Зеир Анпин, това вече е човешкото стъпало. И затова, тази разкриваща се връзка пробужда в нас стремеж към нещо висше, карайки ни да търсим смисъла на живота.

Защото ние, сякаш се намираме във връзка с Есод – с източника, от който идва живота, светлината Хохма. Чувстваме, че са ни необходими промени и целият наш свят изисква поправяне. Освен това, Есод обединява всичко отгоре до долу, защото Есод е сумата от предишните пет сфирот (Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход).

А от друга страна, Есод е мястото на съюза с Твореца (брит, обрязване), в което са съсредоточени всички поправяния на връзката между Твореца и творението. Това е източникът, от който Малхут получава цялата светлина на живота.

И когато в наши дни започнем да чувстваме този Есод, то изведнъж се пробуждаме и не разбираме, какво е нашия живот, откъде се появява? Ние умираме, а дали животът не е по-високо от нас?

Започваме да се впечатляваме от това, че усещаме връзката с Есод, която малко по малко се разкрива. И това време се нарича епоха на Машиах – светлината на Есод трябва да ни изтегли нагоре (от думата мошех/изтегляне). Есод е мъжкото качество, а ние – творението сме женското качество – Малхут, и за нас е необходимо да предизвикаме сливането на тези две части – мъжката и женската.

А засега, в нас се пробуждат точките в сърцето, защото от Есод се излъчва неголямо светене и стига до Малхут. От една страна, всеки чувства в себе си лично пробуждане. А от друга страна, усещаме себе си свързани един с друг, защото Есод обединява всички светлини заедно, отгоре до долу.

Когато всички тези светлини преминават през Есод, обединяват се и стигат до нас като една обща светлина, тя включва множество съставни и после пробужда в Малхут осъзнаването, че всички сме свързани. Тъй като трябва да постигнем подобие с Есод,  получаваната от него светлина пробужда в нас тази всеобща връзка.

Засега, тя не е правилна, не е добра, и затова трябва да преминем през осъзнаването на злото и през други поправяния. Но все пак, тази връзка вече се е появила. Тези дни се наричат епоха на Машиах, защото именно той ни изтегля („мошех”), издига ни.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 07.01.2011

[33072]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: „Общото и частното са равни“ – значи ли това, че десетте удара могат да се преминат и лично, и в група, или е само вътрешен, индивидуален процес?

Отговор: И да, и не! Като правило, всички кабалисти – знам това от собствен опит – минават през това лично. Човек чувства такова разочарование от собствения си егоизъм, че се откъсва от него и не може повече да го използва.

Несъмнено, това протича много по-леко в група, при което групата не трябва да знае за него. Тя може да бъде малка по количество и не много напреднала, но общата атмосфера в нея, нейната целенасоченост и устрем помагат на човека и не му дават да избяга от процеса. Човек се задържа по време на удара – ето кое е много важно – и го преминава.

Но дори ако си казва: „Дотук, отказвам се! Не искам повече! Искам да живея само заради отдаването!“, постепенно, все пак потъва в егоистичното желание, отново му идват същите мисли, вътрешни определения и изяснявания. Той вижда, че на по–вътрешно ниво, все още се намира в желанието за получаване. Там, още не е решил окончателно и безвъзвратно, че иска да се издигне.

Десетте удара не са различни само по качество. Те са различни и по своята дъбочина и стават все по-дълбоки.

Затова, дори ако предишния път човек е решил повече да не използва егоистичните си желания, сега вижда, че над това желание още не е работил – още не е разбрал и усетил, че не бива да го използва, че не е съгласен със своя егоизъм.

Ако човек има силно и правилно обкръжение, преминава тези състояния с въодушевление. Той осъзнава, че преживява удар, който ще му помогне да се откъсне от егоизма и да се пречисти.

Не мисля, че ученикът може да премине през това без подкрепата на учителя и групата. Самите удари са много конкретни и трябва да се преминат бързо и ясно. Всичко зависи от нашата организираност, от връзката помежду ни и от нашата готовност да се разочароваме от егоизма си и от нашата природа.

От програмата „Седмична глава“, 06.01.2011

[33063]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Казано е, че творението трябва самостоятелно да постигне Твореца. Какво значи „самостоятелно“?

Отговор: В какво се състои моята самостоятелност? Къде да я намеря?

Трябва да разбера, в какво се състои моята несамостоятелност, зависимост: от какво и от кого, която зависи и не зависи от мен. Може би съм самостоятелен или не съм самостоятелен, но съм длъжен или не съм длъжен, да се съглася или да не се съглася с това. След всички анализи на моето състояние, откривам себе си извън Твореца.

Може да има такова положение, защото Творецът се проявява под формата на въздействие на две сили върху мен: положителна и отрицателна (дясна и лява), и затова, между нас съществува състояние, при което те взаимно се неутрализират – като полето между два магнита.

Аз се намирам на неутралната ивица. Дясната линия е силата на отдаване, лявата – силата на получаване, а аз съм между тях. Въздействат ми две сили, а в същото време не ми въздейства нито една. Тяхната неутрализация е в мен. Тоест от една страна, Творецът съществува и двете сили ми въздействат, но те въздействат по такъв начин, че не усещам върху себе си тяхното въздействие, защото вътре в мен, те взаимно се неутрализират.

Тоест от една страна: „Няма никой, освен Него“. А от друга страна: „Ако не аз, то кой!“. Това неутрално състояние се нарича средна част на  сфира тиферет.

Ако съм намерил това състояние – то е моята базисна точка, от която лично определям какво да предпочета – дясното/отдаване или лявото/получаване направление на своето развитие.

От урока по статията „Предисловие към книгата «Зоар»“, 14.01.2011

[33099]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Намирайки се в общата система на душите и достигайки нивото на Твореца, ние все така ли оставаме зъбни колелца в тази система?

Отговор: Намирайки се в тази система и уподобили се на Твореца, ние все така оставаме зъбни колелца. Но всеки от нас получава абсолютна свобода, защото, въртейки се заедно с всички, съгласно желанията на всички останали, той  в това усеща пълната свобода.

Ако аз ги обичам, ако аз се въртя само заради тях с всички свои свойства, то аз съм абсолютно свободен. Разбира се, от егоистична гледна точка, това изглежда точно наопаки.

Но ако аз се отнасям към тях алтруистично, с любов – това е именно така. Защото аз нямам повече никакви желания, освен да се въртя заради тях. Ако имам тази възможност – аз съм свободен.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33120]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво чувства човек, който преминава през всичките десет наказания, излиза от пустинята и влиза в страната Израел? Аз мисля, че всеки може да си представи ударите…

Отговор: Не, това са съвсем други удари! Това не са тези удари, с които ние сме свикнали. Ударът не се изразява в лоши усещания, лошите усещания можем да си представим.

Ударът се изразява в това, че аз започвам да разбирам, че моят егоизъм, моята природа се явява злото. Именно това постижение се нарича наказание, а иначе това не се отнася към десетте наказания.

Ако на мен ми е лошо, това не е удар. На мен ми е лошо, не защото аз се чувствам зле, а защото усещам злото в моето желание да се насладя, в моя егоизъм. Ударът ми показва причината на злото, а не се явява зло.

Всъщност, в тези удари няма толкова много страдания – хората в нашия свят страдат много повече. Най-главното е, че човек чувства пряката връзка между страданията и своите егоистични свойства: „Ти страдаш, защото си такъв. Ако се избавиш от тези свойства и се издигнеш  над тях, ти няма да страдаш!”

И човек иска да се избави от тези страдания не защото не иска да ги чувства, а защото усеща своята нищожност, своето зло, особено в отношението си към обкръжението.

Тук има няколко определения: Творец, човек, Фараон, усещане на злото и причината за усещането на злото срещу доброто. Човек не иска да избяга от удара, не е в това проблема! С помощта на удара той постига правилните причини и иска не просто да избегне удара, а да се издигне над него към свойството отдаване.

Той желае да достигне връзка с Твореца, оттървайки се от Фараона, а не от лошото усещане. Тоест той преминава от оценката по принципа „сладко – горчиво”, към изяснението на принципа „истина – лъжа”, той иска да се придържа към истината! Затова десетте наказания го издигат и го извеждат от Египет.

От програмата „Седмична глава“, 06.01.2011

[33058]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Ако знаехме точно на какво място от скалата „неживо, растително, животинско, човешко ниво“ се намираме – това ще ни помогне ли в духовното развитие?

От какво зависи по-нататъшният ни напредък? С помощта на какви инструменти бихме могли да определим нашето местоположение? И по какъв начин да изменим себе си?

Отговор: Всичко това се определя в момента, в който човек идва в група. И само по отношение на обкръжението той може да започне да оценява себе си: доколко е устремен към другарите си, към общото желание за отдаване, да усеща всички като едно желание.

Това общо желание е всъщност създадената душа. И ако то бъде достигнато, като едно цяло, то в него ще усетим свойството отдаване – Твореца.

Именно заради възможността да измерим, да постигнем, да управляваме своите състояния, общата душа, общото творение, едно общо желание е било поделено на безкрайно много части, за да може във всяка частичка желание, във всеки човек, да има възможност да си представи останалите части, съединени, в зависимост от своето устремяване към това състояние.

И ако този човек, тази една частичка, започне да работи така, че да се съедини с всички останали частици, виждайки ги съвършени, получавайки от тях правилно устремяване напред, зареждане, важност и ценност за духовното развитие, тогава в човека възникват абсолютно ясни възможности за измерване на състоянието си и за получаване на помощ отвън.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33130]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Ние се намираме в едната част от природата – получаващата, и трябва да достигнем до другата част – отдаващата. Днес тази част е напълно непонятна за нас, тъй като преходът от стъпало на стъпало е винаги непонятен. В диалектиката това се нарича: „закон на двойното отрицание”.

Следващото стъпало – това са друг разум, други чувства и друго виждане. Всъщност всичко е различно с напълно нови параметри. Става дума не за нещо малко по-голямо отколкото това, което имаме сега, а за качествено ново стъпало. Изобщо, по духовния път всяко стъпало е напълно различно от предишното, напълно отделено от него, и представлява нови десет сфирот.

Редът на издигането е: ние сме потопени в егоистично желание, да речем на един сантиметър. Оценяваме го като зло в нашето съществуване и желаем да го поправим на добро. Тогава ние се издигаме на един сантиметър над него, т.е. започваме да го използваме обратно –  по посока на отдаването, и виждаме съвършено нов свят.

След това ние отново се спускаме, но този път на два сантиметра дълбочина. В началото всичко е наред: ние използваме света, т.е. състоянието, за себе си. Но тогава постепенно разкриваме една зловеща картина и отново започваме преобразуване на злото в отдаване. Веднъж избавили се от злото, ние се издигаме два сантиметра и отново виждаме света на отдаването, който е напълно различен от предишното стъпало.

Колкото по-голямо е потапянето, толкова по-голямо е издигането. Близките стъпала са отделени едно от другоа чрез падения и в тях абсолютно всичко е различно. Ние непрекъснато разриваме един нов свят, без да знаем как да действаме от едното стъпало  на другото. Състоянията са напълно различни, дори ако ни изглежда, че „вече сме били тук”.

Как тогава да направя своя  избор? Как мога да избера посоката, следващото състояние?

Затова е необходимо едно просто действие: от всички възможни състояния аз избирам най-сложното, това, което е най-трудно за мен, най-отблъскващо за моята природа. Така действам по отношение на своите другари, против своята природа, и така се издигам на следващото състояние.

Аз трябва непрекъснато да избирам духовното състояние, което е напълно противоположно на сегашното ми състояние. Така получаването и отдаването растат едно от друго. Това е законът на двойното отрицание. На този закон е основан растителният живот, растежът на живите клетки, пътят на нашите мисли и т.н. Всичко се развива по пътя на израстване на противоположностите на едното от другото.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.01.2011

[33148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Клипове, Филми - Няма коментари→

Въпрос: Ако обкръжението не ми внуши, че отдаването е добро и приятно, аз никога не ще го постигна, но от друга страна, ако не търся отдаване, то и обкръжението няма да го иска. Как да се измъкнем от този омагьосан кръг?

Отговор: Трябва да постигнем съгласие, че трябва да играем един с друг. За това Рабаш пише в своите статии за групата: защо сме се събрали тук. Никой не е дошъл с готово желание да се свърже с другите, но ние решаваме, че искаме така да действаме.

Ти се оплакваш, че не можеш да напредваш без желание. Но ако имаше желание, ти би се придвижвал егоистично, пак в същия този материален свят!

А как да напредвам над това егоистично желание? Трябва да се повдигнем над него и затова се договаряме в своето обкръжение, че ценим отдаването повече от получаването. Разбираме, как то работи на чертежа, но реално в себе си, не го чувстваме и затова трябва да играем на отдаване, което се нарича „Приложил усилие и намерил!“

Играем, че целта е много важна за нас, а всъщност не виждаме никаква важност. Ние не заблуждаваме себе си, ние го признаваме, но казваме че това не ни притеснява! Потопен съм в егоизма си в този свят и за да се повдигна на следващото стъпало, във висшия свят, аз играя това с другарите си, сякаш ни е важно да достигнем такова бъдеще на света, степента Бина – любов и отдаване.

Ако всички играят пред мен, че това е важно, аз ще го приема като истина. А иначе завинаги ще останем в егоизма си! Ако не си внуша по-високи ценности, от тези, които сега ценя и не ги приема над знанието, никога няма да го достигна.

Ако обкръжението  играе по този начин постоянно с мен, тази игра става постепенно моя втора природа. А вие не искате да играете и желаете да останете „честни“, без да си изкривите сърцето? Но доколкото в сърцето няма нищо, освен егоизъм,  в него  и ще си останете!

Да, признавам, че в сърцето ми има само егоизъм, но играя, за да бъда над него. Аз не мога да заставя сърцето си да се чувства по друг начин, а искам да получа ново сърце – различно! И сега се държа така, сякаш нямам това егоистично сърце – излязъл съм от него и съм започнал да се отнасям към всички само с отдаване.

Издигам се над всичко, което е вътре в мен – там живее един див човек, който не искам повече да познавам! Нека пропадне там вътре, а аз преминавам да живея в друга система, в друго тяло. Обкръжението ще ми повлияе, а също и висшата светлина, но аз сам трябва да се заставям, за да достигна до това! И не искам да чувам нищо против, нека такива хора дори да не се приближават към мен.

Всички трябва да се договорим че така ще играем/работим един за друг. И ако не изпълнявам задълженията си, то аз отслабвам всички и този ущърб се връща обратно към мен, умножен многократно. Затова трябва да се боя да не би да не изпълня условието на взаимното поръчителство, иначе ще пострадам много силно! Поръчителството е страшно оръжие, нож с две остриета.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[32797]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се разбере, че нашите ежедневни учебни занятия – това не е получаване на знания, а развитие. Всеки урок, на който ти си присъствал – днес, вчера, онзи ден – това са етапи от твоето развитие.

Това не е изучаване на някаква статия или части от „Учението за Десетте Сфирот”. Като се изучава този материал, ти изясняваш по какви степени да се развиваш. И затова е много важно след това, през деня да оставате в това, което е учено на урока.

Целият ден трябва да се върти около тези часове, когато се срещаме на урока. Необходимо е да се работи над урока, да се обработва, да се стараете да не загубите, да четете моя блог – да се занимавате с този материал, колкото се може повече. Защото така ние вече се обединяваме с мислите и се оказваме на нашия общ определен етап от развитието. Това е много важно, вече се получава една обща мисъл.

Аз видях, че дори Рабаш е правил това и се е връщал през деня към този материал, който сме изучавали сутринта. И той е говорил за него с тези същите думи, спомняйки си прочетената статия.

Това е хубаво, това означава, че човек преживява това, като го пренася от главата в сърцето.

Всеки ден ние тръгвахме на разходка с Рабаш и ако аз отидех малко по-рано, то го намирах, да седи и да чете или да пише нещо, което се отнасяше до сутрешния урок. И по-късно, когато пътувахме в колата, ние говорехме само за статията, която изучавахме на урока или за частите на ТЕС.

А ако му беше необходимо да тръгнем на прием при лекаря, то той взимаше със себе си страниците със статията или том от ТЕС и ние седяхме там, на опашката, и говорехме за това, учехме. И обикновено това беше този материал, който ние току що изучавахме сутринта.

От урок по „Учението за Десетте Сфирот”, 07.01.2011

[33083]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Когато човек възнамерява да се обърне към Твореца за помощ, той трябва първо да провери, какво има в себе си и какво няма. И тогава ще знае каква помощ да моли от Твореца. Казано е “от дълбините си аз зова към Теб“ (Псалми 130:1). “Дълбина“ означава, че човек е разкрил себе си в най-низкото място, което е възможно, в преизподнята, т.е. желанието му е толкова постоянно, че той усеща себе си като най-неизменният от всички хора.

Той усеща себе си отделен от светостта повече от всички останали хора. Тоест няма никой, който би усещал наистина, че неговите желания са толкова далеч от светостта. Затова тези хора, които не виждат истината, колко далеч са те от светостта – могат да бъдат доволни от своята “свята“ работа. Тогава, когато той страда от това състояние в което се намира.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 27. 1991 г. „Ако жената зачене по-рано – ще се роди син”.

[33068]

Filed under: Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - Няма коментари→