От урок №2, в Москва

Въпрос: Какво представлява групата?

Отговор: Групата – това е желанието на всеки от нас да се слее с Твореца. Казано е: „Израел, Тората и Твореца са единни!” Групата е устремяващите се заедно към съединение помежду си, за да разкрият в това съединение Силата, която ги напълва.

„Аз“ – това е моето духовно движение напред, само това движение, всичко останало не влиза в сметката. Моето „Аз” може да бъде егоистично, настроено против: „не искам да се съединя” или обратно: „искам да се съединя”. Само това се взема под внимание.

Групата е същото това движение на всички останали, които също искат да бъдат заедно, макар и вероятно да са настроени против. И ето, заедно се опитваме да направим това, за да разкрием в нашето желание Твореца, по закона на подобието.

Ние никога не ще можем да Го разкрием по друг начин, а само като свойство, което ще създадем помежду си. Този наш „инструмент” ще прояви това, което става извън нас. Ние създаваме уловител, детектор, който открива Твореца – в тази степен, в тази чувствителност, която сме достигнали помежду си.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Кой се отнася към човешкото ниво на развитие, а кой – към животинското? Зависи ли това от региона, в който живее човекът?

Отговор: Това няма отношение нито към един от земните параметри. Във всеки от съществуващите на Земята хора има нежива, растителна, животинска и човешка природа. И всеки, в резултат на своето развитие, е задължен да достигне съвършеното състояние.

Целият въпрос е в стремежа към това, което абсолютно не зависи от всеки от нас. Има пълно събрание на всички души в тяхното изходно състояние, в изходния информационен запис, наречен в кабала „решимо”. И всеки от нас има свое място в тази йерархия от души.

Ето защо, когато идва времето и някаква точка от този глобален механизъм трябва да се развива, човекът, в когото тази точка работи, усеща определен натиск и това го тласка напред.

А по-нататък,  скоростта на реализация и нейния вид зависи само от него : или добър и ясен, или бавен и лош. И нищо повече.

Така че във всеки регион може да има хора, които вече се стремят към духовното и се намират в напреднали крачки. И това не зависи от това, къде и как живее човекът.

Засега, най-малко такива хора откриваме именно в Европа. А в Русия и в Южна Америка те са повече.

Но по принцип, те са навсякъде. И в Китай, и в Иран, и в Япония, и в Африка, и в Австралия – навсякъде има наши другари, принадлежащи към съвършено различни раси, нации и слоеве на човечеството. И ние не можем да кажем още кой от тях, как и къде ще се устреми напред. Това е напълно непредвидимо. Ние не знаем в какъв ред се развива общата душа, всяка нейна част, както е при бебето.

Както зародишът в утробата на майката се развива в определена последователност, така и частите на самата обща световна душа, ние всички се развиваме в такъв ред. По този начин и по подобие на общата душа се развива и всяка частна наша душа.

Въпрос: Може ли да се каже, че ако в човека възникне въпрос за смисъла на живота, т.е. в него се е появила точката в сърцето, то той вече работи на нивото „човек”?

Отговор: Да. Ако в него е възникнала точката в сърцето и от нея той започва да пита за смисъла на живота, той вече работи на нивото „човек”.

Но на това ниво той може да се консервира за дълги години. Ако той не се окаже в група, наред със същинските източници, наред с учител, то той практически нищо не може да направи. За съжаление такива хора има. Мъчно ми е да ги гледам. Те са били с нас, а след това са си отишли и са „застинали”. Аз ги чакам бързо обратно.

От урок по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 14.01.2011

[33127]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ние съществуваме в една единствена реалност, създадена от Твореца, но тя ни се разкрива само в степента, в която й съответстваме и можем да се уподобим на нея с нашите свойства. А самата  реалност е постоянна и неизменна, и се нарича Свят на Безкрайността.

Намираме се в желанието за наслаждение, в свойство, което е обратно на Света на Безкрайността – в намерение за получаване, вместо за отдаване. Можем да поправим себе си стъпка по стъпка, извършвайки последователни поправяния – и така 125 пъти. И всяко осъществено поправяне формулира в нас ново постижение – така напредваме.

Това стъпаловидно напредване се осъществява според закона за съответствие на свойствата и тук не може да има никакви компромиси, защото се намираме в система, която действа като жив организъм. Ако ти съответстваш на нея – съгласно това получаваш, а ако не съответстваш, тогава ще получиш съгласно несъответствието. Всеки път взаимодействаш с природата в степента на подобие и сила на онези свойства, които проявяваш спрямо нея.

Ако в нас нищо не се променяше, през цялото време щяхме да се намираме в едно и също състояние. Но тъй като в нас, данните се променят през цялото време – информационните гени („решимот”), които постоянно растат – ние ставаме все по-противоположни на природата и все по-силно се различаваме от нея. Именно това усещаме като натрупване и разкриване на всевъзможни неудовлетворени желания и проблеми.

По този начин усещаме тези сили, които все по-силно ни притискат от страна на злото. Те неизбежно ще ни принудят да започнем да се движим към доброто, т.е. да търсим как да постигнем подобие с природата.

От урока по статията „Характер на науката кабала”, 20.01.2011

[33261]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато „Зоар” говори за човека, желанията ли има предвид?

Отговор: Според книгата „Зоар”, „човек” е свойството, подобно на Твореца. Разбира се, че става дума за желания. Защото образът на човека, представен пред нас, всъщност не съществува в реалността. Това е игра на въображението.

Да допуснем, че виждаш картина на екрана на компютъра. Нима тя съществува в реалността? Съществува нещо в паметта на компютъра и там се случват всички действия.

Но за да видиш случващото се в паметта, само за твое сведение и във връзка с теб, има екран, на който виждаш някаква демонстрация на това, което се намира в паметта. Но цялата истинска картина е там, вътре, във вид на електрически сигнали, във вид на сили, намиращи се във всевъзможни съчетания помежду си.

Ти виждаш външните символи на тези съчетания, които са много ограничени, строго определени, защото не си способен да ги възприемеш по друг начин. Тъй като не можеш да живееш вътре в паметта на компютъра, да разбираш и виждаш какво става там.

Същото е и в книгата „Зоар”. Нейните автори ни предават някакво духовно впечатление, което сега можем да чуем само външно и някак да си го представим в нашето непоправено, ограничено възприятие.

Но тази представа няма никакво отношение към истинската духовна картина, скрита там вътре, зад външните форми на буквите, думите или образите, възникващи в твоето въображение. Авторите на „Зоар” подразбират нещо съвсем различно.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 20.01.2011

[33234]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Колкото по-дълбоко, заедно с квантовата физика, проникваме навътре в материята, която е нежива и там няма нищо, освен напълно определен подход и механично разкритие – изведнъж разкриваме там разум и чувство.

И макар че ние самите придаваме на материята тези свойства,  там откриваме мисъл, замисъл. Ние разбираме, че се сблъскваме с нечия мисъл.

Изследователите на космоса също твърдят, че чувстват като че ли зад целия космос, отвъд звездите, стои някаква мисъл. В развитият човек възниква такова усещане.

На скорошната лекция в Москва аз разказах, че ако се увеличи атомът, ще открием празно пространство между неговото ядро и електроните. Аз вече получих възражения от свой познат, физик, който опровергава, че в атома може да съществува празно пространство, защото цялото пространство там е запълнено. Днес ние знаем, че електронът не е съсредоточена в едно място частица, а някакъв размазан облак, запълващ цялото пространство на орбитата.

Това като че ли не съответства на това, което аз представих, но кой знае какво ще говори физиката след още двадесет години? Ясно е, че всяка теория ще стане още по-абстрактна, тъй като напредвайки все повече, разбираме, че нашият свят се състои не от твърди частици и не се подчинява на обикновената механика, а все повече се приближава към духовната форма.

Когато казах, че в атома има празно пространство, имах предвид качествена празнота вътре. Колкото и нашите изследвания да потвърждават , че цялото пространство на атома е запълнено и един електрон запълва цялата област, заедно с това откриваме празно пространство, която иска  да ни каже нещо с тази си празнота. Това е и скритата там мисъл.

Също и в състоянията между стъпалата, при прехода от едно стъпало на друго, ние попадаме в някакви особени падения-празноти – падаме и се обновяваме. Затова всяко следващо стъпало е съвършено ново изграждане.

От урока по статията  „Характерът на науката кабала“, 20.01.2011

[33255]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Въпрос: В процеса на движението ние разкриваме в себе си малки, нищожни „аз”, малки, нищожни личности. По какъв признак ги проследяваме? И по какъв начин става раждането на другото „аз”?

Отговор: Аз разкривам в себе си тази малка нищожна личност по отношение на Твореца. По отношение на всичко останало –  няма значение каква личност съм.

Къде разкриваме злото? Да речем, аз обичам да си хапвам. Това зло ли е, егоизъм ли е? Не! Аз обичам да се разхождам продължително. Това добро ли е или лошо? Егоизъм ли е? Не!

Егоизмът се проявява там, където трябва да се свържа с другите, за да разкрия Твореца, a не искам да го направя. Егоизъм е отблъскването от другарите по група. Затова неговото разкриване не е проста работа – тепърва трябва да се стигне до нея .

Ето тук се и спъваме! Независимо какво ни доставя удоволствие, ако не стигаме до този егоизъм – няма страшно. Но в момента, в който възникне проблем с егоизма вътре в групата, над който именно трябва да работя, всичко спира дотук, заглъхва. Това е именно свойството, което трябва да поправим.

Нищо друго не трябва да поправяш. Продължавай да се разхождаш, продължавай да ядеш по два-три обяда, да спиш по десет часа на денонощие. Няма значение.

Важно е само едно – отношенията с другарите. Това е  прецизния избирателен филтър на моята природа:

• Това, което се отнася до групата – него трябва да поправям.

• Всичко, което не се отнася към междугруповите, вътрешно – груповите отношения, касае само мен. Един има нужда да поспи десет часа, друг трябва да изяде пет обяда дневно и т.н. Това няма значение.

Така че егоизмът е само между другарите. Всичките му прояви са само там. Единствено на това трябва да обръщаме внимание и само според работата между нас да ценим другарите.

Но докато човек осъзнае това, докато разбере, докато чуе, докато се съгласи – минават години. Той може да слуша за това и, все едно, вътрешно да не се адаптира към него, да не възприема, да не улавя.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33202]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво според вас е свободата? И свободен ли сте Вие?

Отговор: Според мен свободата е пълно подобие на Твореца, когато в мен няма други желания – освен подобните на Неговите.

Защото Творецът е абсолютният закон на природата. Това не е някой, седящ на небето. Това е огромният закон на природата, обхващащ я изцяло и управляващ всички, всички нейни части, включително и мен.

А аз се намирам в абсолютен затвор. Представете си, че сте здраво завързани. Нервите ви не издържат, непоносимо е, вътрешно се разкъсвате и това е ужасно! Именно в такова състояние се намирате, ако сте противоположни на Твореца.

Но ако заедно с Него се доближавате до Неговото подобие, към разбирането за Него, към равновесие, вие изведнъж чувствате, че всички тези окови, всички тези ограничения изчезват.

Вие сте като зъбно колелце, скачено от всички страни заедно с останалите зъбни колелца. Не можете нито да мръднете нанякъде, нито да дишате. Не можете да направите нищо! И изведнъж чувствате, че именно вашето разбиране за Твореца, вашето съгласие с Него ще ви доведе до такова равновесие, до такова радостно състояние, че нищо повече няма да е нужно. Такова успокоение…

Това вече е състоянието „хасадим”, когато вие се намирате в свойството на така наречената вяра, в свойството хасадим. Не ви е необходимо нищо повече, освен да съвпаднете с Него по свойства. И каквото и да се случи, това е Неговото въздействие върху вас, за да намерите още по-голяма възможност да съвпаднете с Него.

След като Неговите всевъзможни въздействия са преминали през вас, и сте се уподобили с всички тях, и нищо повече не може да да ви въздейства, отдалечавайки ви от подобието с Твореца – тогава сте постигнали свойството на абсолютно отдаване, Бина. Едва сега се чувствате абсолютно свободни.

Какво значи „абсолютно свободен”? Намирате се изцяло във властта на Твореца, както и преди, но сте напълно съгласни с него – не по неволя, а от добра воля, от осъзнаването, че точно така, а не иначе трябва да бъде. Вие се намирате в пълна хармония с Него, в унисон. Това е състоянието Бина, когато нищо не ти е необходимо!

И чак след това започва следващият вид работа, който се нарича получаване заради отдаване.

От урока по статията „Предговор към Книгата Зоар“, 14.01.2011

[33105]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

От урок № 2, Москва

Баал аСулам, „Шамати”, статия 187: „За да се направи правилен избор е необходимо да се избере това, което задължава човека да увеличи своите усилия.“

Растенията и животните, организмите, които не се развиват със собствени усилия, виждат пред себе си предварително зададена картина. А ние, с помощта на книгите и учителя, трябва сами да градим своето бъдещо състояние, да си го представяме в групата. Какво е то? Какви трябва да бъдат отношенията между нас?

Тогава, всеки от нас ще се стреми да се уподоби повече на тези отношения и постоянно ще изграждаме от себе си, в себе си, извън себе си Твореца. Сами. Трябва сами да го създаваме, сами да си Го представяме, сами да сглобяваме, да съставим помежду си тази голяма бъдеща форма. Именно заради това се смятаме за подобни на Твореца. Както Той ни е създал, така и ние създаваме Него. В книгата „Зоар” е казано, че ние „правим” Твореца.

Работата на човека се състои в търсенето на този съвършен модел. И тя се изгражда чрез групата. Затова Творецът е разбил товорението на множество части – за да имаме възможност да Го изградим. Защото нашето идеално състояние е именно Той.

Ние имаме възможност да работим, да полагаме усилия и всеки път да изграждаме себе си в по-идеален вид, в отдаването, в сплотяването – въпреки своя егоизъм да формираме новото състояние. Така, едновременно формираме и себе си, и Него – чрез съединяването на нашите сегашни състояния и желателното следващо.

И именно това е духовната работа по разкриването на Твореца. Ние сами „рисуваме” и разкриваме, изследваме Го: що за идеално състояние е това, наречено „Творец”? В нашите търсения стигаме именно до този идеал, когато напълно се разкриват свойството отдаване и свойството получаване.

Те се допълват взаимно, в никакъв случай не се анулират и нищо не губят. Така се създава идеалната картина, наречена „свят на Безкрайността” – неограниченото състояние на цялото творение.

Както казва Баал аСулам, изборът на движението напред, винаги се състои в по-голямото усилие. Ние трябва максимално отчетливо и ясно да проявим двете противоположни свойства, от които се състои природата – свойстовото получаване и свойството отдаване, и да се опитаме да ги съвместим помежду им. И това взаимно съвместяване, тяхното максимално участие ще ни даде следващата картина, следващото стъпало. А те се съвместяват в средната линия, посредством екрана.

Всяко следващо стъпало, което изграждаме се нарича „явяване на Твореца”. А вече изградили го, веднага установяваме нови недостатъци, нови несъответствия. Отново възниква превес в лявата страна, в лявата линия на егоистичните желания, които нарушават единството, хармонията, цялостната картина.

И отново трябва да изграждаме обкръжаващата среда, която ще ни помогне да установим баланс между дясната и лявата линия, правейки от тях средната линия, съвместяваща тези две сили на природата.

Изборът винаги се състои в тяхното максимално използване – в по-голямото усилие.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.01.2011

[33141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Да допуснем, че съм постигнал пълно отдаване и хармония с Твореца. Как да продължа това състояние, за да работя от плюс към още по-голям плюс?

Отговор: В момента, в който почувстваш, че си неутрален и работиш в пълен тандем с Твореца, незабавно започни да търсиш: „Откъде да взема чужди желания, за да започна да работя заедно с Твореца – по същия начин като Него? Нека Той да ми покаже как да се отнасям към останалите!”- и веднага ще започнеш да виждаш как Той напълва всички.

Очите ти ще се отворят и ще видиш, че всички се намират в света на Безкрайността и са изцяло напълнени. Всъщност те, нещастните, крещят, че нямат нищо и проклинат всичко. А ти ги виждаш абсолютно напълнени, абсолютно духовни.

Тоест на следващият етап, започваш да работиш като Твореца, в същата система, при това, изпреварвайки Го, желаейки да работиш вместо Него – ставаш Негов партньор. Ти правиш това. Хващаш Го за ръката и Го теглиш, както малкият големия, за да го направи. Добавяш към това своите желания. Става ти болно за другите и Го принуждаваш да ги напълни

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“, 14.01.2011

[33102]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво се поправя във връзката с ближния? В това, че сега аз го обичам, а буквално след секунда вече ненавиждам?

Отговор: Във връзката с ближния се унищожава този свят, усещането за него като разделен. Аз съм егоист и този свят ни разделя, а ако  постигна правилна връзка с ближния, от моето съзнание изчезва усещането за разделение.

Защото светът – това е твоето усещане, когато  чувстваш само себе си. Ако вместо него, започнеш повече да усещаш ближния, този свят постепенно изчезва. Вместо него ти започваш да усещаш Висшия свят.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33114]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→