Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Имало ли е в историята на кабалистите такива двойки, мъж и жена, които са разкрили Твореца именно във връзката помежду си? И оставили ли са те след себе си някакви източници?

Отговор: Такива двойки са съществували през цялата история: Адам и Хава (Ева), Авраам и Сара, Ицхак, Яаков и Ейсав със своите жени и така нататък.

Винаги е фигурирала женската част, защото без женската част няма контакт, няма сливане (зивуг де-акаа), няма връзка между Твореца и творението.

Мъжката част в нас – е само за това, за да поправи женската част вътре в нас. Затова от гледна точка на поправянето на творението именно женската част подлежи на поправяне.

Обектът на поправяне – това е жената. Силата на поправяне – това е мъжът. Чрез мъжа идва поправянето – за да поправи женската част. Когато женската част е поправена, тя ражда от мъжката част следващото състояние.

От урока по статията „Предисловие към Книгата Зоар“, 14.01.2011

[33315]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „зивуг”?

Отговор: „Зивуг” – това е съединение съгласно съответствието на формата, подобие на свойствата. Това действие е основано не на това, какъв е бил всеки от нас, а доколко ние сме станали подобни един на друг след поправянето.

Отначало ние сме били съвършено разделени и противоположни. След това сме се поправили и според това поправяне идваме до „зивуг” – единство, сливане.

Въпрос: Какво е това „парса”?

Отговор: „Парса” – това е преграда, която със силата на Бина отделя получаващото от отдаващото желание. Човек сам трябва да пожелае в него да стане такова разделяне. И тогава той привлича силата на Бина, отдаването, силата на Твореца, за да го защити тя и да го предпази, разделяйки в него получаването от отдаването. Това се нарича „да отделиш деня от нощта, светлината от тъмнината”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 20.01.2011

[33243]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2, Москва

Кабала разказва за усещането на желанията и напълващата ги светлина. Тяхното постепенно проявяване, по отношение на нас, изгражда духовните светове. Първият от тях е светът Асия, който е все още мъничко усещане – не възприемаме нашето взаимно състояние като динамично. То е доста статично и затова се нарича „нежива природа“.

След това, постепенно започваме да усещаме, че състоянията са променливи. Оказва се, че те имат своя диалектика, свое развитие. Така преминаваме на растителното ниво, където има поглъщане, отделяне и растеж. Започваме да усещаме динамиката и своето участие в процеса. Намирайки се в пространството с останалите желания, т.е. с душите и със светлината, която ги напълва, вече можем да оказваме своето влияние.

След това чувстваме състоянието вътре в това пространство – на животинско ниво. Сега можем да действаме самостоятелно, като се местим от място на място. Растението, макар и да расте, стои на едно място, а животното, освен че расте се мести, ражда и живо потомство. С това, практически стигаме до състояние, което е  аналогично на нашия свят. Изведнъж започваме да усещаме, че живеем, че съществуваме в нашия свят само в свойството отдаване.

А после идва ред на следващото свойство, когато дотолкова усвояваме цялото това пространство, че започваме да усещаме неговия цялостен замисъл, плана на природата отначало докрай и се включваме в този план. Именно тогава се запознаваме с основната мисъл, наречена Творец.

Всичко това изучаваме в науката кабала. Световете Асия, Брия, Ецира,  Ацилут, Адам Кадмон, светът на Безкрайността – всички те представляват постигане на пространството, в което ние с вас съществуваме.

При това, нашият свят, със земните му дела, остава в нашето възприятие. Той существува, докато не постигнем пълното абсолютно знание, познанието, единството с всички желания и напълващата ги сила.

А след това, когато постигнем последното ниво – света на Безкрайността, всичко в него сякаш започва взаимно да се включва, да се съединява, да се подрежда – и пространството се свива.

И всичко това е изградено върху молитвата на обществото. Това означава, че никога не се спирам на личното отношении към това, което става с мен. Установявайки, че правя първичен, егоистичен анализ, трябва да се приведа в ред – да поставя себе си в правилното положение.

Затова правя предварителен анализ на всяко духовно действие: разбирам, че се намирам вътре в другите и Творецът специално възбужда в мен, в групата, ненавист към другите, за да мога да се издигна над нея и с Негова помощ да изградя всичко правилно и добре. Аз си правя сметка: за какво ми е всичко да бъде уредено добре?

Привличам Твореца и предизвиквам Неговото явяване, разкриване – състоянието,  при което между нас възниква пълен комфорт, когато сме като един човек в едно сърце.

Ние имаме нужда от Твореца не, за да установи мир между нас, като майката, която трябва да се появи, за да не се карат децата помежду си. Той пробужда разногласия в нас, за да Го повикаме и да Го накараме да се разкрие сред нас.

И когато постигнем мир помежду си, това е просто индикация, че Творецът наистина се разкрива между нас. И ако още съществуват някакви търкания помежду ни, това означава, че все още недостатъчно сме Го разкрили. Така се издигаме по 125-те съпала, докато напълно не постигнем това.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33211]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Цялото творение е желание за получаване на наслаждение и затова изисква поправяне и напълване. А това може да се случи само за сметка на такава част в него, която стига до разбиране и осъзнаване. Тази част не принадлежи на самото творение, а идва при него от Твореца, от желанието за отдаване.

В мирозданието няма нищо, освен тези две свойства – желание за получаване и желание за отдаване. От отношението между тях, творението започва да си изяснява и какво означава силата, която му въздейства.

Благодарение на това, в желанието за наслаждение започва да се формира механизъм, който се нарича негова „глава” („рош на парцуфа”) – разум, мисъл, изясняване. Със силата на тази мисъл, желанието вече започва само да постига себе си.

На неживото, растителното и животинското ниво, желанието за наслаждение действа инстинктивно. Тук е включено и такова създание на този свят, което се нарича „човек”, също действащ по силата на инстинктите. Колкото и да се проверяваме и оценяваме сами или с помощта на другите, ние разсъждаваме вътре в нашия егоизъм. Цялото наше „милосърдие” е само заради нас, а всички действия – само за собствена изгода.

Но, оставайки затворени вътре в себе си, е невъзможно да постигнем себе си. Можем само да претегляме и да предпочитаме големите желания пред малките. И умението да се прави такава сметка, в нашия свят се нарича „разум”, изясняване. А всъщност, това е само оценка: кое е повече, по-важно и изгодно за нашия егоизъм. Това е и целият наш ум.

Всички тези изяснявания стават на животинското ниво – на нивото на нашето животинско тяло. По този начин съществуваме и се развиваме хиляди години.

Но когато получим още едно свойство – свойството на Бина, отдаването, тогава започваме да си изясняваме – вече въз основа на двете свойства: получаване и отдаване. Тогава „главата”, вземаща решения, вече се нарича духовна, защото прави разчет по отношение на отдаването – свойството на Твореца. Тя оценява спрямо Него, какво си струва или не си струва да прави творението и как.

Работата в едно желание за наслаждение се нарича животинска, защото това е максимално възможното ниво. Всички ние съществуваме по този начин, както е казано: „Всички са подобни на смъртни животни”.

А онзи, който придобие желанието за отдаване се нарича „Човек” (Адам), защото е „подобен” (доме) на Твореца. Това са кабалистите, които са постигнали свойството отдаване, т.е. Твореца. И тогава, те правят разчет, изхождайки от двете свойства: получаване и отдаване, т.е. как може да се съединят в човека желанието за наслаждение с намерението за отдаване, доколко намерението за отдаване може да властва над неговото желание за наслаждение.

Такъв човек вече има друг разум, „глава”. И въпреки, че и тогава, всички негови действия остават в желанието за наслаждение, целта на тези действия и намерението, което ги движи и управлява е отдаването. И е ясно, че това е вече съвсем друг разчет и различно възприятие, неразбираемо за онези, които засега гледат с животински очи. Както е казано: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на еснафите”

„Мнението на Тора” се нарича отдаване, а „мнението на еснафите” е егоистичното получаване. И въпреки, че материалът остава същия – желание за наслаждение, всичко зависи от неговото използване – от намерението, властващо над този материал – егоистично ли е то или отдаващо, в моя полза или за благото на другите. Именно това ще бъде проверката на нашето желание.

Във всички висши, духовни светове действа само законът за отдаването, а желанието за наслаждение се подчинява на тази мисъл, на намерението. И само в нашия свят, в това състояние, от което започваме нашето издигане, властва законът, подчиняващ всичко на интересите на егоизма.

От урока по статията „Свобода на волята”, 21.01.2011

[33348]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Съществува ли граница, след която търпението по духовния път започва да вреди?

Отговор: “Търпение“ – това не означа, че аз седя и чакам в морето да стане спокойно. Казано е: “Глупакът седи безучастно и се самоизяжда“. Не, “търпение“ означава, че аз непрекъснато, нон-стоп се старая да постигна единството.

Опит след опит аз разкривам, колко далеч съм от това и продължавам да опитвам. Падам отново, и отново се връщам на пътя, изкачвам се по планината, но ме свалят пак и пак. И колкото по-високо се намирам, толкова по-безпощадни са и “стражите“, но въпреки това аз не отстъпвам.

И съм загрижен единствено своето упорство: упорито прокарвам правилната проверка на действията, упорито се вкопчвам в целта всяка секунда, непреклонен в решението да я постигна. И в живота ми не съществува нищо друго освен това.

И вследствие на моята настойчивост, в мен, всеки път стават промени при осъзнаването на добро и лошо, при осъзнаването на това, какво е целта на творението. Всеки път малко по малко се въодушевявам, разкривайки в това нещо ново. Това, което вчера съм смятал за отдаване, за Творец и зло, днес придобива нови, съвсем други очертания.

По такъв начин, че упорството постоянно обновява вътрешните ми определения, моята връзка.

От урока по статията на Рабаш, 20.01.2011

[33222]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Има два принципа: “вяра над знанието“  и “съди само по това, което виждаш“. Не си ли противоречат те един на друг?

Отговор: Човек трябва да преценява единствено по това, което вижда. Което означава: аз съм длъжен да проверявам всичко, съгласно тези критерии, които се подават на проверка и анализ.

А вяра над знанията – това е мярка за отдаване, с която аз по най-точен начин отмервам своите получаващи желания. Да вярваш въпреки знанията не означава да витаеш в облаците. Ние дозираме и изграждаме свойството вяра съобразно разкриващото се свойство получаване. В усилието да се издигна над него, аз извършвам точно измерване и това е моята единствена и ясна проверка. И тогава, доколкото успявам да променя получаването на отдаване, дотолкова придобивам вяра над знанието.

Да допуснем, че съм проверил и пресметнал, че ми е възможно да превърна в отдаване 20% от своето получаващо кли. На всички 100% от моето кли аз правя съкращение, а 20% мога да задействам на получаване заради отдаване. Така, че проверявам точно това действие и пресмятам.

Вярата над знанието се изгражда с помощта на знанието. И затова в нея не може да има нищо не измерено, нищо такова, което да не виждам, за да си направя вярното заключение.

Ние просто не разбираме, че свойството отдаване може да възникне само от противоположностите. най-старателно, посредством стриктно проверени, точни усилия, свойството получаване и получаващите съсъди се преобразуват в отдаване. Измерванията при това са още по-точни, отколкото в самите тези съсъди. Тъй като аз ги измервам и проверявам чрез съпротивлението, което ми коства много големи усилия.

Усилията при това са 620 пъти по-точни, отколкото при получаването. Получавайки, аз просто си “отварям устата“, а при отдаването трябва да проверя моето желание и желанието на другия, да съпоставя всичките данни, да произведа огромно множество действия. Ето защо именно свойството отдаване е границата на точността, докато свойството получаване съществува в нас абсолютно безконтролно и предоставено на мен самия.

От урока по статията на Рабаш, 20.01.2011

[33219]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие, статия „Водачът  на магарета”, т. 105: …И казали „Това е Рав Амнона Саба”, защото сега те постигнали неговото стъпало и разбрали, че това бил самият Рав Амнона Саба, а не както си мислели дотогава, че  е само син на Рав Амнона Саба.

Въпрос: Обикновено учим, че „син” е следващото стъпало на „баща”. Защо този параграф твърди, че синът на Рав Амнона Саба е по-нисше стъпало от него?

Отговор: По време на спускането отгоре надолу, всяко стъпало е по-висше. Затова „дядо” (Саба на иврит) е по-висше стъпало, а „баща” (Аба) е по-долу от нея, а още по-долу е „син” (Бен).

Ние изкачваме стъпалата отдолу нагоре, преминавайки през тях в обратен ред: „дядо” –  „баща” – „син”. „Син” е най-високото стъпало, над всички останали. Но по време на спускането, „син” е най-долу от всички.

Стъпалата, от които идва „водачът на магарета” са стъпала на световете. Тези сили се спускат към мъдреците от нивото на всички 125 стъпала като „дядо”,  „баща” е по-високо от „син”.

Но когато  мъдреците се издигат, в тях стъпалата на постижение „дядо – баща – син” се проявяват отдолу на горе и „син” е най-високото стъпало.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 20.01.2011

[33238]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, „Даргот Сулам“, статия 903, „Ту би-шват“: „Творецът желае за човека, който изпълнява заповедите, явяващи се плодове, дървото и плодовете да бъдат еднакви на вкус, тоест неговото намерение също да бъде „лишма” – заради отдаване.”

В нашата работа, трябва да преминем през няколко етапа. Преди всичко, трябва да се спуснем на стъпалото, за което е казано: „Аз създадох злото начало”. Тук, човекът започва да се запознава със своята природа и вижда колко е лош, т.е. противоположен на доброто.

Доброто – това е светлината, свойството отдаване. Къде да видя свойството отдаване, за да се измеря в сравнение с него и да определя, в какво зло се намирам? Къде е това зло и къде е Творецът, създал злото начало? Аз трябва да постигна Твореца, който е създал злото начало в мен, а срещу него трябва да бъде Тора като добавка.

Защото не може да има тъмнина без светлина и светлина без тъмнина. Ние не постигаме нищо само по себе си, а само сравнявайки го с противоположността. И затова, човек постига заложената в него лоша природа, само според своите добри дела. Само по този начин можем да постигнем злото.

Така, че грешниците, за които говори Тора, са особени и велики хора. Стъпалото грешник е много високо. Човекът работи по отношение на доброто, стараейки се да преодолее злото в себе си и да постигне благото. Тогава, познава злото, разкрива греховете на Адам и влиза в процеса на поправяне. Така, разкриването на злото начало се явява част от този процес.

И само след това, постигайки злото, човекът започва да проверява еднакви ли са „дървото” и „плодовете”, устремени ли са в една посока – към отдаването. Защото „плодовете” са отдаване, а не самонапълване. Човекът се старае да бъде над своя егоизъм, определяйки го като зло, над което трябва да се издигне. Той отново и отново открива какво иска и от какво може да се наслаждава, и определя за себе си, какво представлява египетското наказание. Готов е на всичко, освен на това да се самонаслаждава.

И тогава се издига над всички възможности за наслаждение и стига до истинските плодове – до отдаването. Наслаждение от отдаването – ето какво е плодът на Дървото на познанието. Това е вярата над знанието – вярата, израснала на Дървото на познанието.

Само по този начин, човекът израства – издигайки се над злото, над разкриващото се в него свойство получаване и под никаква форма не желае да го използва. И тогава в него израстват плодовете.

Именно това символизира Ту би-шват, „Новата година на дърветата”. Защо на дърветата, а не на плодовете? Защото засега, човекът придобива свойството отдаване, а след това е необходимо да се научи да получава заради отдаване.

По духовния път непрекъснато разкриваме неправилните форми в себе си. Както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към ТЕС”, само онези, чието търпение е било голямо и е устояло се удостояват да влязат в царския дворец, в онази „градина”, в средата на която стои Дървото на познанието.

От урок по статия на Рабаш, 20.01.2011

[33231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да реализираш информационните гени/решимот вътре в групата?

Отговор: Няма друга реализация на частното решимо на всеки човек, освен изпълнението на своето включване в групата до абсолютно съвършено състояние. Така се реализира решимо.

Няма друго място и друга реализация – с всички разкриващи ми се желания, свойства и данни аз трябва да дойда в групата, и докато не я видя при тези условия като съвършена, до тогава, не се счита че аз съм реализирал това решимо.

В този миг, когато аз видя всички другари съвършени – съединени, свързани, обичащи (съгласно своето стъпало), това означава, че аз съм завършил обработката на даденото решимо, реализирал съм се напълно.

И на мен тутакси ми се разкрива следващото стъпало – отново ненавист, отблъскване, завист, сладострастие, честолюбие. И отново ми е необходимо да приведа към съвършенство това свое състояние. Само в такава форма аз мога да реализирам своите решимот и да постигна съвършеното състояние, докато не останат повече решимот, които трябва да поправя с любовта към ближния и постигането на съединение, вечно и съвършено.

А на всяко по-високо стъпало, разбира се, те чака по-силна ненавист и отблъскване, такива сметки, от които не можеш да се освободиш. Увлича те неспирния поток на ненавистта и егоистичните сметки по отношение на останалите, и ти мислиш само как да излъжеш другия, да го ограбиш и да се издигнеш над него.

Ти мислиш за това всеки миг, просто главата ти се тресе. А ако искаш и някак да го направиш, то разбиваш и сърцето си.

И тогава разбираш, че е възможно да работиш само в групата. Човек го въвличат в такива състояния, че всички проблеми да бъдат концентрирани само върху това. И така до самия Край на поправянето.

Тези сметки не те оставят на мира, това което правиш прилича на някаква глупост и мислиш, че вече си приключил с нея, но само след миг отново ти се открива сякаш съвсем същото! И отново, и отново – това няма край! Остава само да се запасиш с търпение и да се връщаш към това до безкрайност… Докато накрая не стане пробив.

Рабаш разказваше, че лекарят му е забранил да пие уиски, но той натопявал в уискито късче пирог и така хапвал по малко. Все едно яде пирог, а едновременно уискито в чашата свършвало…

Така и ние, неспособни сме да получим светлината Хохма – можем само, капка по капка, да пийваме от нея в своето желание. И с огромно количество действия да я изпием цялата. Как работи компютъра? Той нищо не разбира, освен „0” и „1”, а всичко останало идва за сметка на множеството действия.

И така е устроена цялата природа: квантовата физика, химията, всички останали науки. Няма нищо, освен „плюс”, „минус” и огромно количество действия. Цялата премъдрост е в това умножаване на действията.

Всяко действие, каквато и формула да ни описва, може да се представи като „минус” и „плюс”, съединяване и раздяла.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 20.01.2011

[33246]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява разкриващото се решимо? Какво именно ни се разкрива?

Отговор: Невъзможно е да се обясни, защото „решимо” (информационен ген) е цялостната картина на бъдещето, която се пробужда в мен.

В края на цялата тази верига от решимо се намира най-последното решимо, което представлява света на Безкрайността.

А сега се разкрива едно от състоянията, които ме водят по пътя към този свят на Безкрайността. И в него вече са заложени всички данни, освен моето необходимо усилие и екрана.

А когато добавям свои усилия и екран, то това решимо се реализира и се превръща в истинска картина на действителността.

И доколкото в този информационен ген не достига моето усилие и моя анти-егоистичен екран, а от друга страна, то включва цялата пълна картина на реалността, с едно изключение, получава се така, сякаш в това решимо се крие Твореца, откриващ своето желание към моето участие. Той сякаш ми показва картината на реалността с празнини, с освободени за мен промеждутъци, в които аз трябва да Го напълня със своето участие.

И аз не мога да реализирам решимото отведнъж – за това се изисква цяла последователност от действия, понякога доста много. В крайна сметка, аз трябва напълно да разкрия степента на своето подобие и степента на несъответствие между нас. Затова решимо е построено и се разкрива така, че да не ме доведе до завършена картина – то трябва да ми даде това, което не ми достига!

С това, че аз напълвам картината, аз добавям към тази точка, която изначално се е разкрила в мен, целият Творец. Защото нашата цел е на всяко стъпало да се сравняваме с Твореца. Аз реализирам решимото така, сякаш работя и запълвам нещо извън самия мен и така аз издигам (допълвам) себе си до нивото на Твореца на даденото стъпало, където се намирам сега. Това е многостранен процес, който в крайна сметка ме води към съвършенство.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 20.01.2011

[33249]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→