Въпрос: Този уикенд ще има Конгрес в Северна Америка озаглавен „Световен Зоар Конгрес”, на който наши приятели от целия свят ще се съберат. Вие веднъж казахте, че когато сте били в подобна ситуация на общо вдъхновение, сте попитали Рабаш „Какво ни липсва за постигане на целта?”. Той отговорил „Атака!”. Какво е атака и как можем да постигнем това състояние, този уикенд на Конгреса или дори сега, в този момент?

Отговор: По време на духовна атака, човек не мисли за това кога най-сетне тя ще свърши. Атака е, когато събера всичките си сили и действам с тях.

В нашия свят, атака е силен удар последван от възможност за почивка. Обаче духовността е съвършена и затова не може да бъде краткотрайна. Ако твоето желание е истинско, тогава то е вечно! Следователно, духовна атака означава мобилизиране на сили, които ти трябва непрекъснато да  концентрираш все повече, без почивка и без отдих. (Всъщност ти получаваш „отдих” отгоре като състоянието „Ханука”, което идва от думите „Хану-Ко” – спри тук. Това става при промяна начина на напредване на човек.)

Този Конгрес предлага страхотни възможности за напредване на всички ученици по целия свят. Въпреки, че ние се събираме в Северна Америка, ще има директно излъчване на всички уроци. И разбира се, това ще е посветено на обединението на цялото това голямо желание, духовния съсъд (Кли).

Надяваме се, всеки ще разбере, че науката Кабала говори именно за това обединение, а не за червени конци, заклинания и т.н. Чрез съюза на нашите желания, ние постигаме живот в безкрайно измерение. Да се надяваме, че ще успеем!

От третата част на Дневния урок по Кабала – 05.05.10, Матан Тора

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

До сега нашият егоизъм е бил развиван от силата, която управлява този свят. Тази сила е увеличавала нашия егоизъм от поколение на поколение през хилядолетията. Но сега този процес е завършен и нашият егоизъм вече не вижда на къде да продължи. Той е достигнал крайните граници на сферата, в която се е развивал и напълно я е запълнил.

Сега ни влияят по нов начин, който ни показва колко взаимосвързани сме един с друг в тази егоистична сфера. Силата на натиск винаги ще ни тласка близо един към друг, затваряйки ни вътре и показвайки ни колко сме неспособни да се скрием един от друг.

Сега природата показва напълно ново отношение към нас и затова се чувстваме по-зле с всяка следваща година. Това е причината всички държави и правителства да са в смут и да не знаят какво да правят със света. Единственият начин да поправим света е да привлечем сила, която ще ни поправи, което ще се случи в степента, до която го желаем. Така че, трябва да го желаем!

Всеки човек ще е принуден да се свърже с другите във връзка на доброта. Това ще се случи или принудително, или чрез осъзнаването, че това е нужно. Чрез учене, събиране заедно с приятелите, пеене и канала Кабала ТВ, се свързваме със системата, от която тази сила идва при нас и ни поправя.

Всеки човек трябва да разбере това и да разкрие Твореца. По същия начин, както сега чувстваме себе си, света, хората и природата, така ще трябва да разкрием още едно ниво на реалността, още един свят.

От третата част на Дневния урок по Кабала – 28.04.10, Матан Тора

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Сега към занятията по кабала се присъединяват много хора от цял свят и в различни градове възникват нови групи, като гъби след дъжд. Как е нужно да се грижим за тях?

Отговор: Просто сме длъжни да им покажем пример, и ще растем всички заедно! Аз не виждам никаква трудност в това.

Ние знаем, че е невъзможно животът да спре. Всички са виждали, как дървото пробива камък и израства нагоре. Нищо не може да го спре – то намира своя път към светлината и израства.

И тук е същото. Ако дадеш на желанието на човека малко светлина от автентични кабалистически източници, то ще се провре и ще започне да расте. Хората сами ще си създадат учебни центрове и групи, вземайки пример от нас, и ще се развиват.

Трябва само това знание да се разпространи, колкото се може по – нашироко. А в какви форми ще се развива след това – ние не определяме.

Това е свободно развитие – трябва само да се спазват кабалистическите принципи за създаване на групи и развитие на човека. Ние само разпространяваме материала, а всичко останало прави висшата светлина.

Ние създаваме това съединяване с висшите светове – даваме на хората книги, които прокарват към тях светлина, възвръщаща към източника, и хората започват да растат.

Така ще бъде по целия свят. Да се надяваме, че този растеж ще тръгне рязко нагоре по експоненциална крива.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам „Изгнание и освобождение“, 14.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В живота ми има достатъчно проблеми. Понякога дори си мисля: омръзна ми всичко, загубих всякакъв апетит.

Всичко животинско и земно трябва временно да оставя настрани и да изясня за себе си главното: какви са сега отношенията ми с обкръжението?

Презирам го, нямам нищо общо с него, нека пропада в ада… Негативно обръщение към обкръжението, което е и моето зло начало.

То се е проявило от разбиването: някога сме били обединени, а днес напротив, намираме се в пълно разединение. Това откритие е изключително важно и точно то ми е нужно.

Аз не ги отхвърлям, а събирам тези отрицателни моменти, показващи колко ненавиждам другите. Колко е страхотно, че това се разкрива!

Да, ненавиждам ги и ги презирам, писнало ми е от тях, ние сме безкрайно отдалечени и това е забележително.

И ето, вървя срещу тях, прилагам старание, уча се и разпространявам, за да напипам някаква връзка, да отскоча където е възможно.

Ако чувствам, че днес не ми е възможно дори да гледам другарите си, то вземам каквато и да е механична работа, за да съм в полза, докато постепенно не върна в общия поток..

Всеки може да изпадне в такова състояние, от което сам не може да стане. И затова той трябва да получи поддръжка от своята група и от цялото световно кли, като загубил съзнание, нуждаещ се от помощ.

А групата трябва да яю разпознаете при такива случаи, когато веднага оказва на ”пострадалия” бърза професионална помощ, подобно на лекарите, спасявайки духовен живот.

С това ние не изтриваме „ злото в човека”, а му оказваме поддръжка, за да го пробудим и доведем до средната линия, която ще го изгради. И тогава цялото зло ще стане добро.

От 5-ти урок на конгреса „Зоар 2010”, Ню Йорк, 08.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо именно Зоар ме отвежда в непознати джунгли, където не разбирам какво ми се случва, помага ми да изключа материалния си разум?

Отговор: В теб просто няма избор! Ти попадаш в състояние, където твоята привична логика не работи.

И какво ще правиш? Точно обратно, ти започваш да виждаш, че ако продължиш да следваш своята предишна логика, то това може само да ти навреди.

Когато започнем да учим нещо ново, винаги е желателно да оставим всички предишни знания и като детето да започнем на чисто, като на бял лист.

А след това вече можем да съпоставим това знание и да търсим паралели.

Ние винаги така учим. Това се вижда и в съвременната наука, при изучаване законите на генетиката или квантовата физика.

На теб ти е нужно да придобиеш съвсем нов подход, тъй като не би могъл с принципа на Нютон да се подходи към теорията на относителността.

Но за теб няма откъде да се вземе нова логика, нея може да ти я даде само обкръжаващата светлина.

Затова при нас няма избор, само чакаме поправката свише.

От урока по „Предговор към книгата Зоар”, 16.02.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Буквите, това са форми на желанията. Творецът е създал само желание за наслаждение, което приема всевъзможни форми на получаване и отдаване.

Но формата за получаване няма никакви права на съществуване в духовното. А от отдаващите форми ни интересува формата подобна на Твореца, т. е формите на отдаване от Бина в Малхут.

Всичко има 27 букви: 9 в ЗАТ де Бина ( от алеф до тет ), 9 в Зеир Анпин (от йуд до цадик), 4 в Малхут (куф, рейш, шин и тав) и 5 крайни букви МАНЦЕПАХ в парса.

Затова, когато говорим за книга, думи и изречения, то става дума за материя на желанията за наслаждение, която през цялото време се променя, приема различни форми, като че ли се правят от тесто. Така нашето желание променя своите форми, стремейки се да наподоби Твореца.

А когато човек завършва повторението на цялата серия свойства от първите думи (Битие–Берешит) и до последните (Израел), минавайки всичките букви на Тора, това значи, че си получил всичките форми и напълно си станал подобен на Твореца и си достигнал края на поправянето.

Затова е казано: ”Напиши книгата Тора в сърцето си”. Сърцето е желанието, а „книгата Тора” са всички съществуващи форми на отдаване на Твореца към творението. Нужно е да ги запишем в своите желания и тогава ставаме подобни Нему.

От вечерния урок по книгата Зоар, 05.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В течение на цялата си история сме се развивали на степени: неживо, растително и животинско ниво. Това е максимумът, до който е достигнало  човечеството до този момент.

Такова е било развитието на егоистичното желание, усещането на света в петте ни материални сетива.

В него няма нищо неестествено – ние просто изпълняваме програмата, заложена в нас от природата, следвайки своите природни инстинкти и пробуждащите се в нас желания. Но какво по-нататък?

Сега разкриваме, че цялото това развитие е било само във вреда, а от друга страна разкриваме в себе си ново желание (духовно), с което до сега не сме се занимавали и не знаем към какво е отправено.

Но то изисква от нас напълване, иначе  оставаме опустошени и безсилни, без да знаем какво да правим със своя живот.

И тук идва на помощ науката Кабала, която обяснява, че това допълнително желание, което усещаме на повърхността на всички материални постижения, се отнася към човешкото ниво. Преди сме напълвали само своите животински потребности.

Разбира се, не сме били прости животни, а много развити, които обичат хубава музика, картини, вкусно да се нахранят и на меко да поспят. Но днес чувстваме потребност, която е над телесната.

А освен това, целият свят около нас става заплашителен. Мислехме, че с помощта на науката, технологическото развитие, самореализацията ще постигнем  хубав живот (от гледна точка на обикновения човек).

И въпреки, че нашето тяло в съвременния свят получава някакви блага, някакви килограми месо в хладилника и няколко хитри електроуреда, на човешко ниво, дори най-простото, ние усещаме голяма пустота и страдание – повече от преди.

Изглежда като че съм спал в карнавални дрехи и съм намерил себе си по – незащитен и гол в живота, без да знам какво да правя. Човечеството чувства себе си изгубено.

Всички опити да достигнем съвършенство (дори в материален план), сила и благоденствие, са довели само до големи проблеми.

Необходимо ни е някакво ново разбиране на висше ниво за живота и нас самите, иначе не можем да се придвижим далеч.

Затова идва науката Кабала и ни предлага решение.

От урока по статията на Баал Сулам  „Изгнание и освобождение”, 14.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това светлина възвръщаща към източника? Това някаква мистическа сила ли е?

Отговор: Обкръжаващата светлина – това е висша светлина, която се намира в съединението помежду ни.

Но всеки от нас сега не чувства своето съединение с другите, а е отделен от тях, намира се като в сън, в безсъзнателно състояние.

Той не усеща своето изправено състояние. Та нали ние всички сме свързани един с друг, но мен сякаш са ме ударили по главата и аз съм загубил съзнание, загубвайки усещане за тази връзка.

Светлината и сега присъства във връзката между нас и доколкото аз искам да се върна при нея – светлината ще действа върху мен. Едното срещу другото.

Ако се намирам вътре в системата, напълнена със светлина, където всички са съединени помежду си, но изключен от осъзнаването и, то аз прилагам усилия, за да се върна в нея.

Както когато ми си вие свят и губя съзнание, аз прилагам усилие, за да се опомня и да се удържа.

Ето така, аз прилагам вътрешно усилие, за да се завърна в съзнание в духовният свят и да почувствам връзката си с всички останали.

Светлината, която ми действа до такава степен, до колкото аз се стремя към изправено състояние, се нарича обкръжаваща светлина. Аз се намирам сега в Малхут на света на Безкрайността, съединен с нея на 100%.

Но проблемът е в това, че аз имам 125 слоя или стъпала на загуба на съзнание, относно онова истинското състояние, в което се намирам.

И ако искам да дойда отново в съзнание, то това желание ми действа в отговор.

Ние сме подобни на дете, което мечтае да стане възрастен – благодарение на това желание то израства.

От урока от ”Предисловие към книга Зоар”.16.02.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а Сулам пише в статията си „Даряване на Тора“, че „отдаването“ се реализира както посредством действията на човек спрямо останалите хора, така и действията му спрямо Твореца.

Но и двете са насочени към една и съща цел: Достигане на частично подобие (125 степени на световете), а след това и пълно подобие (света на безкрайността, състоянието на сливане) с Твореца.

И когато човек извършва някакво действие заради отдаване, а не за собствена наслада, той не усеща разлика дали отдава на друг човек или на Твореца, защото всичко което излиза извън пределите на тялото му, се усеща като чуждо.

Какво означава да се работи заради Твореца? Как си Го представя?

Аз се обединявам с приятелите (хората със същата цел), заради което се издигам над егоизма си.

В това единство започвам да усещам по-вътрешно желание, което определям като Творец. Чрез връзка 1 въздействам на Него (връзка 2). Двете връзки ми въздействат с реакцията си.

Групата и Творецът това са два модела на „околните“, които се намират вътре в мен. Аз ги отличавам един от друг. С двата работя за отдаване, над своето Его.

И тук кръга се затваря… Повече няма никой друг. Оказва се, че всичко това ми се е представяло вътре в моето Его, чрез моето желание да се насладя.

Аз се издигам над егоизма си в състоянието „Друг – 1“ и над него още по-високо – в състояние, което се нарича „Друг – 2“.

Но всичко това се намира вътре в мен. Когато се казва: „От любовта към творенията към любовта към Твореца“ – става реч за две степени на поправянето на моето егоистично желание.

Когато аз „отдавам на ближния“, това означава, че искам да бъда подобен на Твореца, т.е. да се съединя с Него.

Всичко се намира вътре в мен. Един път моето желание се нарича: група; обкръжение; човечество; души, а друг път, в по-дълбоко усещане, то се нарича Творец.

Но всичко това, произтича вътре в моето желание, изправено на отдаване. Просто аз имам две нива на отношения – и към Твореца ми е по-трудно да се отнеса с отдаване, както и към приятелите.

От урока по статията на Баал а Сулам „Даряване на Тора“, 05.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички думи – това са названия на свойствата на Малхут и само за тях четем в кабалистичните книги.

Макар, че вие може да възразите, че буквите произлизат: 9 – от ЗАТ де Бина, 9 – от Зеир Анпин, а в Малхут има само 4 последни букви от азбуката. Защо тогава всички думи произлизат от Малхут?

Защото, ние всичко получаваме като отпечатък в Малхут – не е важно от къде е дошло.

Всяко име – това е желание да се насладим в действието отдаване (получаване заради отдаване). Намерението за отдаване придава на желанието определена форма.

Ние назоваваме с имена не само желанието и не само светлината – а тяхната връзка, отношението между желанието и светлината. Само то има име.

Например: „растение” – това не е просто желание за наслада, а такова желание, в което има сила на светлината, формираща от него растение – желание на растителния вид.

Изходното кли АВАЯ – това още не е име, а само неговата основа. Имената – това са напълвания, заключени вътре в това име – светлина, които могат да се облекат в този материал, съгласно подобията на свойствата.

Затова всички названия произлизат от Малхут.

От урока по книгата „Бейт Шаар Каванот”, 04.05.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→