Издигайки се от степен на степен, преминавайки през различни състояния, човек е длъжен да не забравя, че има само една сила – не той самият и не обкръжението, а само Висша сила, всеобща Природа, Творец, организиращ му всички тези състояния и че той се намира във връзка с Него.

Вярно е, че трябва да се принизя пред обкръжението. Вярно е, че трябва да се уча от книгите, написани от мъдрите хора – кабалисти, всеки път построявайки себе си наново.

Но чрез всички тези средства, през цялата тази обвивка, в целият този театър, аз съм свързан с единствения Режисьор, който ми устройва всичко това по правилото «отпред и отзад Ти ме обгръщаш».

Тогава аз не просто преминавам степени и състояния, изграждам отношения с групата, а през цялото време се намирам във връзка с Него – чрез всички тези средства, които Той е поставил между нас в качеството на адаптори, с които разкриваме Него.

Постепенно, изучавайки ги, аз виждам, че всички препятствия, цялото скриване между мен и Него, са предназначени да ми помогнат да изменя себе си, все повече и повече да се уподобя на Него – Режисьора, който ми организира всичко това.

Тогава аз започвам да възприемам обкръжението, атмосферата, другарите, обучението, учителя като Негови представители.

Преставам да им предавам някакава собствена значимост и съществуване, и постепенно те изчезват в очите ми, като притежаващи собствени сили, власт и влияние.

Аз все повече ги съотнасям към Твореца, и в тази степен ги оправдавам, оправдавам и Твореца, който постъпва така с мен и придобивам връзка с Него.

Тогава обичам всички, та нали те са ми помогнали да достигна сливането с Него и целият свят се нарича «свята Шхина» – едно желание, в което светлината напълва всичко. И това желание е мое.

Откъс от 8-ми урок на конгреса „Зоар 2010“, Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай“, п.5: …И както е нужно да се възбуди Висшата святост чрез действие и реч, така тези, които произхождат от нечистата страна, са длъжни да се възбудят от своя страна с действие и чрез произнасяне с уста.

И независимо от това, че Билам е бил най-големият маг в света, Балак е бил по-голям маг от него. В света на магиите Балак е бил най-велик сред мъдреците.

Какво значи това, защо трябва да пробуждам нечистата страна с действие и реч?! Нима не е по-добре да си мълча и нищо да не правя, за да не разлая тези кучета?

Но не, именно с правилните си действия и реч, пробуждайки ту страната на нечистотата, ту светостта – между тях аз се придвижвам към върха.

«Магьосничество» – това означава, да взема силата на Твореца и да я използвам с хитрост, т.е. да объркам човека, разкривайки му истинската, зла природа.

Това са сили, които се намират вътре в нас и без тях би било невъзможно да се разкрие нашият егоизъм.

Тези ангели от страна на злото, работещи над нас: Билам, Балак, Азазел, Аман и прочие, са сили на разбиването, части на нашата душа. Това не са някакви външни за нас сили – извън нас действа само Твореца.

До разбиването всички души са били свързани в една система и са се намирали в абсолютна хармония, слети в «Един, Единен и Единствен».

А когато се е случило разбиването, тези части на душата се оказали свързани помежду си егоистично, получавайки изгода от своята връзка, помагаща им да се ядат един друг.

Подобно на това, когато някой народ се обедини, за да нападне и завоюва друг народ.

Тази нечиста сила, от една страна, тази чудесна сила на единството, идва към нас от Твореца, а от друга страна ние я използваме с егоистична цел, във вреда на другите.

И ако умеем хитро да я използваме, то може за определен период от време много да успеем, макар и да ни е ясно, че накрая всичко ще рухне.

Но в началото всички злодеи и диктатори призовават народа уж към единство, взаимна помощ, социализъм. Злата сила не може да завладее човека, ако в началото не се маскира като добра…

Тя го подкупва с някаква част, която е правдива, но вътре се крие огромна лъжа. В това се състои магьосничеството.

На повърхността ни се струва, че ни се предлага нещо много хубаво, а вътре се крие лъжа, с която искат да ни излъжат и използват.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние притежаваме единствено свобода на избор относно желанията към духовното, с точка в сърцето, която можем да издигнем над всичките останали желания.

Само като повдигам точката в сърцето по-високо от самото сърце, с всичките му егоистични желания, т.е. ориентирам себе си право към Твореца, което се нарича „Исра-ел” – в същият миг моето сърце започва да се преобръща, да набъбва и да се уголемява.  

Това означава, че аз усещам падение – духовното престава да бъде важно и нищо не свети пред мен, има само пустота.

Означава, че точката в сърцето вече се е оказала по-ниско от желанията на сърцето, а егоизмът се е издигнал нагоре.  

Аз отново започвам да работя, за да изпреваря тези желания и да повдигна духовното (точката) над тях (в сърцето). Но щом направя това, моето сърце отново се отегчава – и така всеки път важността им взаимно се преобръща.

От урока от „Предисловие към книга Зоар” 10.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да опишете своето първо духовно преживяване, Вашата първа среща със Светлината? Какво е само по себе си това усещане?

Отговор: Първото духовно преживяване е общо за всички, тъй като по принцип хората минават през еднакви състояния.

Най-напред при срещата със светлината, човек усеща, че целият свят е изпълнен с любов. Това е една топла сила, действаща без всякакви граници.

Човек живее, вижда хора, целият свят и заедно с това усеща, че въздухът е станал по-плътен, топъл и нежен.

Такова е първото духовно усещане, което достига човек. Като правило той забравя за него.

Но във всеки случай то става, за да даде на човека някакво доказателство, поддръжка, да изгради в него нови съсъди на възприятие (келим), за да може да се придвижи.

След това първо духовно преживяване, дадено му свише, човек е длъжен да приложи много усилия и сам да достигне тези усещания, а след това и в милиарди пъти по-силни.

Но той вече ще властва над тях, ще ги разбира и работи с тях.

Всички тези впечатления, започвайки от най-първото и нататък, човек усеща вътре в развиващата се точка в сърцето, вътре в духовния съд на възприятие (кли), а не в рамката на физиологичните и психологични явления

От 8-ми урок на конгреса „Зоар 2010”, Ню-Йорк, 09.05.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Сега, след конгреса (май 2010, Американския конгрес) ние се намираме, като че ли, в началото на нов етап.

Конгресът направи в нас значителни промени. Ние също чувстваме, какви промени се случват в света в светлината на всички последни събития. А по – нататък, светът ще усеща все повече и повече проблеми.

Практически, ние сме задължени да стигнем до финалната цел. Представете си, че човечеството е бегач, когото бият по пътя, и от тези удари той получава сила, за да стигне до финала. Но той е длъжен да бяга и да достигне целта.

На него му е определено време за достигане на целта. Той трябва да дотича – той не може да избира. Единствения избор е да бяга, желаейки целта, или да чака удари и да бяга напред, за да ги избегне.

Но има и трети път: чрез обединяване ние можем да привлечем в нас сила, която ще направи изкачването към целта леко. Тя ще ни вземе на своите крила, както орел малките си, и ще ни издигне на върха!

Но проблема е в това, че ние не можем да изоставим нашия свят и да се издигнем сами на крилата на този орел, Бина. Задължени сме да поддържаме връзка с целия свят.

И ако ние мислим за всички хора и им отдадем себе си – именно тогава ще се издигнем! Ето едно противоречие,на пръв поглед

Светът стои на края на пропастта и ние сме длъжни да му помогнем да се издигне на тези орлови криле…

Откъс от беседата в Торонто, 11.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от английският блог: Може ли с помощта на Кабала да предотвратим разпространението на епидемии?

Отговор: Да и както всичко останало, само без заклинания и мистика, а чрез нашето изправяне, което е възможно само, ако привлечем светлината при изучаване на  кабала

Въпрос от англииският блог: Как да установим, кое за човека се явява норма на съществуване? Това определя ли се от нивото на изправеният егоизъм? Как да разбера, кое за мен е под жизненото ниво и кое не?

Отговор: Това може да се разбере само в степента на вашето движение към жизненото ниво на „човека”, което действително ще определи, какво ви е нужно и какво не, и така за всеки един.

Въпрос от английският блог: Вие казвате, че каббала не е медитация, но аз прочетох, че основоположник на медитацията е бил един от великите кабалисти на 13-ти век Авраам Абулафия.

Отговор: Абулафия не е бил, както му приписват, основоположник на медитацията, а най-трезвеният кабалист. Неразбирането на неговите текстове, както и други неща, създава в незнаещите такова впечатление.

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Чух, че вие започвате да се занимавате повече с духовно разпространяване и работа за построяване на система за виртуална (интернет) връзка, която ще позволи на тези, които преследват духовно израстване да останат свързани, да се развият и да получават напомняне и програми за тяхното духовно развитие.

А другите, които никога не са чували за възможността за спасение и никога не им е представяна идеята, че страданията са тук, за да ни помогнат да се поправим и да постигнем Светлината и щастието? Тях  не ги ли изключвате?

Отговор: Ние не забавяме хода на външното разпространяване. Но помислете за следния пример: ние сме на борда на самолет и стюардесата обявява спешно кацане. Тя ни напомня да сложим първо своите собствени кислородни маски преди да сложим маски на децата си, което може да се тълкува като жестоко изискване.

Тук, ние сме в „ситуация на катастрофа на самолета”  и ние трябва да сложим кислородни маски първо на себе си, преди нашите деца да могат да поемат въздух (Светлина). Но вместо това, ние се опитваме да сложим кислородни маски първо на децата си и не мислим за нашата предстояща смърт.  Но децата ни ще останат ли живи, ако ние рухнем първи? В никакъв случай. Те могат да оцелеят само заедно с нас.

Баал Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар” п. 66-71, че разпространението на Кабала трябва да се излъчва на вълни от центъра, от тези, които се интересуват от Кабала към онези, които са напълно безразлични. Всички хора са свързани в душата на Адам. Ако тези, които имат точка в сърцето (се интересуват от разкриване на Твореца), построят духовна връзка между тях и открият Твореца в нея, тогава всички ще започнат да чувстват, че сме добили Висшата сила и мъдрост. Тогава, това ще ги привлече към нас и към Източника.

Filed under: Разпространение на методиката - Няма коментари→

Четем Зоар и си представяме като на екран някаква картина от този свят, с всевъзможни предмети и образи, материални думи и действия – та нали желанието ни все още е толкова земно.

Но молим, с помощта на книгата Зоар, към нас да дойде светлина и да ни постави вътрешен екран, като в компютъра, когато прозорците се крият един под друг.

Затова трябва да се стараем зад всяка дума да виждаме духовно свойство, доколкото това е възможно.

Но когато придобием това духовно зрение, то по прост и естествен начин започваме да виждаме зад всяка прочетена дума съвършено друга картина: сили, връзки, отношения, свойства, качества.

И тя по никакъв начин не е свързана с това, което сме виждали по-рано. Предишната форма просто изчезва – преминаваме на по-вътрешен екран и там вече се намират всички наши усещания, разбирания, нашият живот. Към това трябва да се стремим.

Тоест чакам светлината, силата, която получавам при четенето на книгата Зоар да ме вземе и да ме издърпа на малко по дълбоко, на по-вътрешен екран – и така все по-дълбоко и по-дълбоко.

И ако аз преминавам от екран на екран, вече започвам да живея там! Там се намират чувствата и разума ми, това става мой живот!

И тогава всички думи придобиват друг смисъл. Макар и да ми се е струвало, че четейки съм ги разбирал и съм се привързвал към всевъзможни предмети и действия от този свят.

Но когато преминавам на по-вътрешен екран, виждам, че всичко това е означавало съвършено други неща, по-вътрешни, а именно моите вътрешни свойства.

Трябва да очакваме от Зоар да ни измени именно така.

Из урока по книгата Зоар, 13.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Днес човечеството не знае накъде и как по-нататък да се развива и да решава възникващите проблеми, които все повече се усещат като объркване и удари на сляпата съдба.

В 21-и век средствата за комуникация са пълни с предсказания за бъдещето, гадаене, хороскопи. Действително се намираме в неизвестен за нас свят.

Но днес ни влече към предсказване не в сляпата вяра, свойствена на миналите поколения, а вследствие осъзнаването на своето безсилие пред природата!

Вярата във висшите сили, управляващи света, е дошла до нас след вярата в науката, в покоряването на природата. Вследствие на научното развитие ние разбрахме, че нямаме никаква власт над природата и собствената си съдба и започнахме да търсим Източника, от който зависим.

Баал Сулам в статията си „Изгнание и освобождение“ в главата „Съгласуваност и единство на науката Кабала, сляпата съдба и развитието на човешката пресметливост», говори за растящото разочарование на човечеството в решаване на проблемите и приемането на науката кабала като изпратено ни свише знание за поправяне на себе си и света.

Из урока по статията на Баал Сулам „Изгнание и освобождение“, 14.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако след урока, в течение на деня на мен не ми се удава да остана настроен духовно?

Отговор: Човек преминава през различни периоди. Случва се да му се иска да се занимава с кабала с часове и да не се откъсва.

А после настъпва момент, когато той сякаш се отдръпва и не му се занимава с нея. 

Но в крайна сметка вижда, че всичко е устроено грижливо за всеки от нас, и ако човек правилно използва свободното си  време, то Творецът му дава такива часове за работа, за да може в тях да реализира онова, което е научил. 

На него му изпращат всевъзможни проблеми – и в работата, и в мислите, и в желанията, но той чувства, че именно с всичките тези проблеми на него му е необходимо да остане в духовно единение, и през цялото време да се удържа във връзка и в усещане с него.

Него го отвлича работата с всичките и проблеми, началници, чуждото обкръжение. Та нали след урока той излиза в големия свят, който веднага изтрива впечатленията от духовното и го обърква.   

Но тъкмо тези условия са най-ефективни за напредване, ако човек се опитва да бъде свързан с духовното и да помни откъде идва всичко това, кой изпраща тези пречки и защо, с какво той трябва да бъде свързан и защо, и какво означава „Няма никой, освен Него – добрият и творящия добро’’.

Той е длъжен постоянно да чувства вътрешната връзка с Твореца, както с някой любим и скъп.

Опитайте се да оставате в такова състояние през целия ден и вие ще почувствате, че всичките тези условия ви създава Твореца в някакъв въображаем свят, през всичкия този фалш, тази илюзорна картина, за да търсите постоянно връзка с Него.  

И тогава ще видите, че всичкият този измислен свят е външна обвивка – това са формите на вашите желания, които през цялото време се променят във вас. 

Именно тези желания е нужно сега да присъедините към Твореца, и тогава те ще се превърнат в духовни форми.

От урока по книга Зоар, 13.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→