Четейки Зоар, ние сме длъжни да чакаме от тази Книга спасение.

Както пише Баал Сулам в „Предисловие към Талмуда на Десетте Сфирот”, п.155: „Обаче крие се в кабалистичните книги велико и достойно за огласяване, чудесно свойство” – чрез изучаването на книгите ние се съединяваме с Източника, с Твореца, който се намира в друго измерение.

Аз се намирам в своето измерение, откъснат от Него, а тази книга създава връзка между мен и Тях, висшите измерения.

От там аз получавам тази светлина – лекарство, което според моя стремеж, се влива капка по капка в мене като инфузия.

Тора не иска от теб нещо нереално. Та нали свише те познават по-добре от самия тебе и изискват според възможностите ти.

Казват: „Седни редом с книгата. Ти си длъжен да се съединиш с твоето обкръжение, защото това е твоята духовна форма”.

Сега си на своето ниво. Ти си егоист, не понасяш никого и не искаш нищо освен егоистични наслаждения.

Ти дори не знаеш какво точно искаш, но на Висшият това е известно. Та нали Той създава в тебе всички тези желания, всички тези отвратителни свойства. А ти, само понякога леко чувстваш какво прави Той.

Но сътворявайки всичко това в теб, Творецът очаква само едно: „Поне мъничко се постарай да се съединиш с Мен – на основата на това, което ти се дава свише”.

Ти си длъжен да разкриеш своето днешно, истинско състояние – и само да пожелаеш да се уподобиш на висшето.

Но за да се уподобя на висшето, трябва да си представя такова състояние, където аз и групата сме заедно, във взаимно отдаване и поръчителство.

Ако аз си се представя заедно с тях, като едно цяло, между нас вече действа светлината и това е състоянието, което искам да усетя.

Аз искам да почувствам, че сме заедно и светлината ни изпълва, защото нашето обединение е светлина. Това състояние сме длъжни да си представим.

Ясно е, че не сме заедно и не сме свързани, но се стараем да се съединим. Това означава, че ние искаме да израснем в духовното, да се уподобим с висшето.

Тогава според стремежа, Зоар създава връзки между тебе и висшата степен и влива инфузия – капки светлина, наречени „капки успех” (мазалот), стичащи се в теб.

Няма никаква разлика между тебе и висшата степен, освен, че на висшата степен си свързан с другите.

Постарай се да си представиш това висше състояние на вътрешно обединение между всички – това е взаимно отдаване и се нарича „висша светлина”.

От това състояние, което си представяш, мечтаеш и се стремиш към него, върху теб действа силата на окръжаващата светлина, която те води към израстване.

От вечерният урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво принуждава творението да приеме решение за извършване на съкращение (цимцум)?

Отговор: Срам! Творението усеща срам във всичките си желания и това не е решение на разума, а на чувствата. Аз чувствам, че не съм способен да остана получаващ!

Светлината, която ме изпълва, превръща за мен наслаждението в смърт. Тя ми дава такова усещане, че загубвам цялата светлина и цялото изпълване.

Светлината е наслаждение, и в същия миг, когато я получавам, ми се струва, че съм получил толкова много, изпълнен съм и съм усетил огромно и безкрайно наслаждение.

Но точно тогава започвам да разкривам, че съм го получил от някого и ме хваща срам – просто изгарям от срам. Аз чувствам такова голямо неудобство, защото това отменя моята личност. Изгарям от срам и ненавиждам и себе си и Него…

Това се нарича и изчезване на светлината и тук не са нужни  никакви разумни заключения и решения. Това са чувствени усещания, тъй като наслаждението пропада и аз не получавам изпълване.

Срамът от това, че получавам това е много високо чувство, дай Бог всекиму да го достигне.

От урока по статията „Въведение в науката кабала“, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава Ваикра, п.20: …Един владетел е поставен на вратите отвън и неговото име е Газриел, и с него заедно са дванайсет владетели, обкръжаващи го с „три”, „три”  от всяка страна, в четирите посоки.

Долната обща колесница (меркава), това е дванайсет: Михаел, Гавриел, Уриел, и Рафаел, във всеки от които три линии, ХАГАТ, равно на дванайсет.

И съответно има дванайсет във всяка от тях…

Всяко творение в духовното се състои от 12 части. Всеки най-малък елемент и цялата духовна реалност имат една и съща структура и свойства.

Ако се отсече една малка част, то тя ще съдържа в себе си всичките свойства на цялото.

И затова в духовното няма разлика между общото и частното и не е както в нашият свят, където частите се събират, за да образуват заедно едно цяло.

В духовният свят е важно качеството, а не количеството и общото не е сумата на своите части, а в него всяка част вече се явява това общо, но разкриващо се в качествено нова степен.

Духовната реалност се разкрива само в постижението на човека, вътре в неговите желания, т.е. ние постигаме формите на своето желание, които се наричат душа и светлината, действаща вътре в желанието, придаваща му такива форми.

Излиза, че цялата реалност това е една душа Адам Ришон. Всички светове, духовни обекти (парцуфими), ангели, форми, са 4-те нива на желанието (неживо, растително, животинско, човешко).

Цялото творение има една и съща структура, а освен него съществува само Ацмуто – същността на Твореца, която е непостижима за нас.

Можем само да гадаем, че това е корена на всичко това, което разкриваме, но не можем да Го постигнем.

От вечерният урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: След като всичко вече е казано и направено, каква е тайната за постигане на целта? Би трябвало да има такава, тъй като само малък процент от хората, които идват при науката Кабала, са способни да я постигнат.

Отговор: Ще ти издам една тайна: Ако човек не напусне пътя, то тогава, независимо какво се случва с него по пътя, той постига целта. Няма друга формула към успеха.

Човек преминава през много трудни състояния. Понякога той поглежда назад и дори не може да повярва, че всичко това му се е случило. Обаче, без значение какво се случва във всеки момент, човек трябва да вижда само една цел пред себе си и това е ключът към успеха. Само това е важно.

Следователно,  бих  пожелал на човек само едно нещо: Упоритост в постигането на целта! Нищо друго няма да помогне, нито особен ум или тънки чувства, нито тежки усилия, знание, нито дори приятелите, които са до теб. Ти просто трябва да сграбчиш целта със зъби като булдог и да не пускаш, независимо какво се случва.

Filed under: Духовна работа - 1 коментар →

Въпрос: Световния Зоар Конгрес току що приключи. На него ние видяхме повече от хиляда човека от различни раси и националности, много, от които носят исторически стереотипи. Неочаквано, в някакви си 20-30 часа всички тези разлики изчезнаха, давайки път на обединението и любовта. Какво ни липсва, за да сме в това състояние постоянно?

Отговор: На Конгреса хората почувстваха обединение, вдъхновение и важността на целта. Обаче, 20 часа са минали от събирането и сега трудно можем  да си спомним как беше там. Всичко изчезва от нашите сетива и памет. Защо не можем да продължим по този начин и винаги да сме в това състояние?

Това състояние, както всичко друго в нашия живот, не може да трае дълго.  Вдъхновението и ентусиазмът на човек достигат своя връх и тогава човека се успокоява. Невъзможно е да останеш вдъхновен завинаги. Това идва от закона за обратната връзка между Светлината и желанието: В един момент Светлината трябва да се увеличи, а в друг – желанието. Те се редуват в увеличаването и чрез това ние напредваме, сякаш ходейки на два крака покрай средната линия, която свързва две други линии – лявата и дясната.

Двете линии се свързват само с цел движение напред, и след това започват да се движат отново.  Ние първо вървим в дясната, където получаваме важността на целта, връзката и желанието да продължим и да вървим. Тогава от лявата идва „тежестта в сърцето”, така че ние имаме нещо, с което да работим и да се върнем отново в средната линия. Това е как ние напредваме.

Ето защо това състояние не продължава дълго: То би било срещу природата. Дори бих казал, че не състоянието е по-нежелано, от колкото да си в постоянна еуфория. Човек трябва да чувства, че напредва, работи и преодолява някои вътрешни съпротивления, вместо да бъде постоянно „в облаците”.

Нашата работа е да почувстваме силно, че даваме и получаваме нещо, и тогава пак даваме и пак получаваме.  Трябва да чувстваме съпротивление, действия и постижения.  Това е причината да има толкова много удоволствие в трудната работа и подготовка, която кулминира при такова страхотно събиране, където  виждаме резултатите от нашата работа и се наслаждаваме на това, което сме постигнали за два или три дни. Обаче, след това ние отново трябва да се върнем в състоянието на бреме, на преодоляване, търсения, изяснявания и поправяния, така че накрая да постигнем друг красив резултат.

Това е така, защото Твореца и творението стоят противоположно един на друг, като две противоположни свойства: желанието да получаваш и желанието да отдаваш. Равенство между тях може да се постигне само чрез взаимни действия. Напредъкът е невъзможен по друг начин. Не можем да останем в малкото състояние (Катнут)  или Хафец Хесед: ние трябва да се движим напред.

Filed under: Зоар, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай”, п.5: Балак бил мъдрец и велик маг в действията си, повече от Билам.

А всичко, което човек желае в този свят при служенето на Твореца, трябва да възбуди със своите действия отдолу.

Понеже с действията отдолу се възбуждат действията на върха.

Ние, като че ли сме зависими от желанията свише, от светлината, която трябва да ни пробуди. Но със своята работа, която възбуждаме в ниското, ние извикваме пробуждане на върха.

Макар, че по повод „пробуждането отдолу” и „пробуждането свише” е казано: „Аз съм – първи и аз съм – последен!”, т.е. всичко се извършва от Твореца, но между тези негови две действия, ние сме длъжни да се включим в процеса сами.

Разбира се, всичко започва от Твореца, но когато на човек се дава възбуждане свише (точката в сърцето), края на връвта – всичко останало за виси само от него. И ето тук ние обикновено се объркваме…

Ако човек се намира в нисшата точка на падение, той не може сам да се повдигне от нея, както е казано: „Заключеният не може сам да се освободи от затвора”.

Но ако накрая са му хвърлили спасително въже, то всичко останало вече зависи от него. И тогава от него се иска отчет – използвал ли е той своя шанс правилно или не…

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Съобщение: Професор Михаил Крицкий: Теорията на панспермията (пренос на микро организми от едно космическо тяло на друго), не дава отговор на въпроса, как се е зародил живота във Вселената.

До Големия взрив преди 12-14 милиарда години, не е имало дори елементарни частици.

След това, в разстояние на няколко минути възникнали протоните, неутроните, електроните и материята започнала своето еволюционно развитие.

Това е възможно под въздействието на Бога – организиращ системи, а не старец с брада, както го представят в настенната храмова живопис.

Реплика: От части е вярно. Бог, Природа, Творец – единна сила, замисъл който може да бъде изследван и постигнат, висше желание и разум. Не противоречи на никакви канони, към това може да се придържа всяка философия и религия.

Разликата между всичките религии и философии от кабала – е в нейната практическа реализация: човекът е задължен да постигне тази висша сила, нейният замисъл и нейната цел още сега в този живот в нашият свят.

Това е възможно само чрез изучаването на кабала на практика – в реализацията и обединяването в групата, плътно с цялото човечество.

Filed under: Кабала, Творец - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п. 126: „Отначало помислил раби Аха, че в града има зараза и затова е нужна молитва, за да върне Нуква в свойството на милосърдието. И затова казал, че трябва да се молят.

Но когато чул за масовата гибел, т.е. когато му казали, че този и онзи са починали, а този и онзи са пред смърт, тогава той видял, че това е епидемия.

А против епидемията, молитвата е безполезна, тъй като в този случай няма да помогне „подслаждането“ чрез свойството на милосърдието, а е нужно именно прекадяване, за да се разкрие в него средната линия и да се включат линиите една в друга.“

„Зараза“ и „епидемия“ е, когато много хора са „умрели“ и се намират „пред смърт“ – това са усещания вътре в човек, който чувства в себе си тези многочислени свойства и вижда доколко е неизправен.

А с тази „епидемия“ се бори именно мъдреца в човека, особеното свойство „раби Аха“.

Всеки от авторите на Зоар представлява сам по себе си определен източник на висшето свойство, а всички тези свойства-сили се намират в мен, както и вътре във всяка душа. Също и вътре в твоята!

Ние се намираме в холографска система, където всеки е включен във всички. Затова вътре в мен се намира и раби Аха, който се бори с епидемията, и многочислените болни: умиращите и оставащите да живеят.

Необходимо е само да си представя къде се намират те вътре в мен?! Къде са всички тези свойства? Аз искам да ги усетя! Щом като казват, че аз съм един малък свят, тогава къде е всичко това вътре в мен? Аз искам да го разкрия!

А когато разкрия тази реалност, за която разказва Зоар, ще започна да живея в нея!

Затова искам да отъждествя себе си с нея и с тези праведници, а дори и с грешниците, т.е. с всички!

Защото всичко това е моя свят, проявяващ се вътре в душата ми, която сега е съвършено скрита. Ако дори съвсем малко я разкрия, ще започна да чувствам това, за което е написано в книгата Зоар.

Ако разкрия себе си, аз ще чета и все повече ще усещам себе си, ще мога повече да обясня на себе си за самия себе си.

Но засега Зоар е съвършено непроницаем за нас. Ние очакваме, светлината да ни подейства и да започне да разкрива пред нас, а по-точно в нас, новата реалност.

От урока по книгата Зоар, 21.03.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако някъде по света се случва някакво зло, това означава, че засега не успяваме да внесем поправяне в света.

Ако хората все още замислят войни, разруха и терор, пренебрегват се един друг, лъжат се по между си , стремят се с всякакви средства да печелят за сметка на другите, то това значи, че ние не изправяме света.

Защото ако светлината светеше повече, всичко това не би могло да се случи. Човек би бил неспособен да постъпва така и природата на неживото, растителното и животинското нива не биха ни поднасяли такива нежелателни „изненади“.

Ние съществуваме във всеобхватната природа, но равновесието ни с нея зависи от самите нас, т.е. от нивото ‘човек’.

Затова сме длъжни да построим, между изучаващите кабала, огромен духовен съсъд (кли), като се съединим в крепка връзка, така че всички хора по света да почувстват тази мощ и да бъдат принудени да се обединят между себе си.

Така произтича това. А от къде ни идват всякакви мисли и желания? Ние не знаем как става това, но те изникват отвътре, преминават от един на друг по мрежата на връзките между нас.

Ние живеем в особено време. Баал Сулам пише, че сме длъжни да бъдем много благодарни на Твореца, че съществуваме в такова поколение, на което му е дадена възможност да разпространява науката кабала, която е дошла до нас от далечните векове.

Ние сме първото поколение, което може да я използва, за да достигне вечност, да се издигне над целия този живот, да излезе извън пределите на всякакви земни ограничения, в друго измерение – в духовния свят.

От 6-тия урок на конгреса „Зоар 2010“, Ню-Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Каква е разликата между света на Безкрайността и нашия свят?

В света на Безкрайността всичко съществува в единно затворено пространство, където всички ние сме заедно, всичко е общо, всичко принадлежи на всички и на всеки. Няма разлика между мене и другите, между принадлежащото на мен и принадлежащото на другите. Всичко съществува без всякакви граници.

А в нашия свят е обратно. Всичко е напълно разделено и човек – иска или не – през цялото време пази своите граници.

Той трябва да разруши тези граници, за да може поне малко да се сближи с другия, а след това, отново се затваря в себе си, като че ли природата го тегли обратно. И отново иска да се сближи с другите – и отново се затваря.

Затова, докато не сме достигнали Безкрайността, съществува един много важен принцип в нашата духовна работа.

На този принцип се основава работата на система за електрически трептения, състояща се от кондензатор и индукционна бобина, съединени в електрическа верига.

Ако подадем енергия на този контур, тя минава първо през кондензатора, а оттам – в бобината. После отново влиза в кондензатора и пак отново – в бобината. По този начин тя може да се върти в тях.

Този принцип важи не само за електрическите вериги. Защото това, което се осъществява в един механизъм в природата работи също в цялата природа и в различни нейни части, само че в различна форма в зависимост от типа на системите : физически, биологични, обществени /отношенията на човека с обществото/.

Затова, отношенията между мен и групата трябва да се строят на същия принцип: въодушевлението и важността на целта, които се създават в мен, аз предавам на групата, а когато аз се сривам, то получавам от групата това въодушевление, което съм вложил в нея при това умножено по мощността на групата. По този начин ние работим, въртейки се в затворена верига.

Откъс от 9-ти урок на конгреса «Зоар 2010», Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→