Въпрос: Защо желанието да се насладим трябва така силно да страда, да претърпява толкова много удари, докато се превърне в желание за отдаване?

Ако аз усещам, че отдаването е добро свойство, защо е толкова трудно да се откажа от желанието си за получаване?

Отговор: Ти усещаш ударите и тежестта, защото отъждествяваш себе си с желанието за наслаждение и не може да видиш, че то не ти принадлежи .

Тези две желания – получаващото и отдаващото – са ангели, сили на Твореца, които са ти изпратени.

Това са две линии, които идват до теб свише. Ти си длъжен да се отъждествиш със средната линия, която се състои от тях двете, но не им принадлежи, а се намира над тях.

Тогава ще започнеш да усещаш, че имаш нова реалност, съвършено отделена от тях.

Те само ти помагат, подобно на два магнита, които от разстояние въздействат, от двете страни, на един къс желязо.

Ти си свързан с тези сили, но само по такъв начин, че в резултат от въздействието им да установиш себе си в средната линия.

Но ти не отъждествяваш себе си с нито една от тях – нито с желанието за наслаждение, нито с желанието за отдаване.

Творецът е създал желанието за наслаждение като „нещо от нищо“. А желанието за отдаване, това е самият Той – „съществуващо от съществуващия“.

Ти нямаш отношение нито към едното, нито към другото, иначе не разполагаш с независимост. Твоята независимост е в това, посредством тях двете да създадеш своето собствено „Аз“.

Защо сега се чувстваме зле? За да се освободя от желанието да се насладя и да не отъждествявам себе си с него, а да се издигна над него.

Първоначално ударите идват във вид на срам и унижение, за да те отделят от желанието за получаване, понеже в него ти само страдаш.

Но след това е обратното: Ти искаш това желание още повече да расте, защото над него, както над магнит, ти строиш себе си.

От урока по книгата Зоар, 04.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Цялият проблем в духовното придвижване се състои в това, че ние подхождаме към кабала, към разкриване на висшия свят, като към научна теория, която трябва да постигнем с разума си и да реализираме с нашите сили.

А кабала ни предлага нещо съвсем необичайно – придобиване на нови свойства. И докато в човека не се появи това ново свойство, той не ще узнае за какво говори кабала.

Цялата кабала е методика за развитие на ново свойство в човека, на «любов към ближния» (именно то се нарича «Творец») – от Неговото пълно отричане до пълното му разкриване. Изходните ни «земни» чувства и разум изобщо не се отнасят към разкриване на Твореца.

Разкриването на Твореца – това е създаване на неговите свойства вътре в човека. Кабала е методика за формиране в нас на нови свойства на отдаване, състояния на Твореца. Цялата наша реалност се състои от две съставни – чувства и разум.

Човек създава в себе си образа на Твореца, получава нови разум и чувство, вместо предходните, и по такъв начин преминава от възприемане (усещане) на този свят към възприемане (усещане) на висшия свят.

Новото усещане в човека се нарича Творец – «Боре» означава «ела и виж». А също се нарича и «душа».

Главната трудност на начинаещия е неспособността му да свърже цялото свое развитие със светлината, която трябва да ни промени, с тази сила, която трябва да ни донесе нови чувства и радост.

Ние се вкопчваме във външните форми и искаме да възприемем текста, написан от кабалистите, със своите земни чувства и разум, приспособявайки духовното към земното съществуване.

Но във всичко, описано в Кабала, няма нито една дума за нашия свят. Нашето състояние ни е нужно само за да привлечем чрез занятия и група силата на светлината, връщаща ни към източника и да чакаме в себе си раждането на нови чувства и разум. Те ще ни дадат възприятие на новата реалност.

И цялата борба със собствената ни природа се състои в това как преди всичко да преминем към нови инструменти за възприемане на света, а след това към усещане в тях и познание.

Из урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора“, 04.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: В нашият свят отдаваме егоистично, като получаваме наслада от своето отдаване.

И във висшите светове, отдаването също носи наслада – какво е тук преимуществото?

Отговор: Ако на мен в този свят отдаването ми дава наслада, то аз през цялото време ще отдавам!

Но въпросът е защо го правя – за насладата? В това е цялото различие между материалния и духовния свят.

Дори и в този свят, хората са готови да дадат всичко само, за да получат наслада. Основното е насладата, а самото действие няма значение.

Ако ние обичаме някого, сме готови да му дадем всичко, включително и живота си. Вътре в нас действа, като че ли някакъв прибор, отделящ наркотика на любовта, на насладата.

Но ако не обичаме, няма да отдаваме, защото не чувстваме наслада в това.

Сега въпросът е, за какво ни трябва любовта – за отдаване или за наслада?

В това е и разликата между двата свята…

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”,04.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има в Тора крилата фраза, станала доста популярна по света: „Прелом след прелом, око за око, зъб за зъб„. От гледна точка на Кабала какво означава това?

Отговор: Това е просто. Там, където има разбиване, трябва да стане поправяне – на тази степен, на това ниво, в тази форма.

Там, където желанието е изкривено, ние сме длъжни да го поправим, да го направим пригодно за използване.

Длъжен съм правилно да разпозная къде е станало разбиването и да го поправя в точно това място. Защо?

По този начин, аз изучавам какво е направил Твореца, как хитроумно всичко е устроил, как ме поставя на колене във всяко състояние, така че да поискам помощ от Него и да се уча от неговата работа.

Цялостната дейност по поправянето се нарича работа на Твореца, доколкото аз разпознавам изкривяването, хващам Го за ръка, водя Го до това място и моля Той да го поправи.

Аз предварително си представям, как това състояние трябва да се поправи и когато Той го поправя, аз го допълвам, вървя заедно с Него. По такъв начин сме свързани с Твореца.

Ако аз мога сам да направя това поправяне, нямаше да имам връзка с висшата сила. Ако Творецът може да направи това без мене, то кой съм аз и защо съществувам? И само така ние работим с Него и си партнираме.

Творецът съжалява за разбитите желания (келим) и от една страна иска да ги поправи, а от друга – в общата система, Той е неспособен да направи това без моята молба, потребности и точни указания, къде и какво да поправи.

Затова ние с Него ставаме истински партньори.

От вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът е чистото желание за отдаване, Той получава наслаждение, когато отдава. И Той създава творението, т.е. желанието за получаване, за да му отдава.

Съществува ли в Твореца удоволствие от това, че отдава? Да! Той отдава, за да получи наслаждение.

Той получава удоволствие дори само от това, че иска да отдава. Ние  говорим, че Той страда от това, че не искаме да получаваме Неговото наслаждение, и това е само относително самите нас.

Ние сме желание за получаване и се наслаждаваме само когато получаваме. Не е възможно да изтрием в себе си това желание, можем само да го изправим. Това означава, че то се наслаждава, когато се изпълва и се изпълва, когато изпълва другият.

Как е възможно това? Аз да мога ли да изпълвам себе си? Да! Но само за сметка на това, че аз изпълвам другият и го усещам така, както да изпълвам самият себе си. Както майка изпълваща детето си и получаваща от това наслаждение.

Но както майката обича детето си! Забележително, аз също трябва да постигна тази сила на любовта. Ако мога да обичам чуждото желание, то всичко, което то получава ще изпълни и мен.

Любовта ще съедини нашите желания в едно. И даже много повече – любовта за мен ще направи чуждото желание още по-важно, отколкото моето природно, собствено.

Затова, всичко което ми е нужно, е силата на любовта! А за да я получиш може само от Твореца, защото Той е любящият.

Любовта е Неговото природно свойство. Помоли се и Той ще я сподели с теб… и ти ще се научиш да обичаш и любовта ще те издигне над твоята ненавист.

В това се заключава даряването на Тора (кабала): да дойде висшата силата, която съединява твоето желание и желанията на другите хора и ти започваш да ги обичаш както самият себе си.

”Както самият себе си”, което означава още повече от самият себе си и като се грижиш най-напред за тях – до такава степен теб те задължава твоята любов. Както майка, която е готова да отдаде всичко заради своето дете.

На животинско ниво, самата природа ни задължава да действаме така, която се явява Творецът. Но за да се случи това на човешко ниво, ние трябва да го достигнем сами.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”,03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че удоволствието е в достигане свойствата на Твореца. Оказва се обаче, че ние се наслаждаваме когато получаваме?

Отговор: Удоволствието е в това, че ставам подобен на Твореца. А самото действие – получаване или отдаване вече не е толкова важно.

Целта е сливане с Твореца и това е високата летва, която се стремя да достигна. Сливането се достига за сметка на това, че аз Му отдавам, а не Той на мен.

Но, за да отдаваме един на друг ние сме длъжни да получаваме един от друг! Иначе, между нас не може да има връзка.

А затова, за да има връзка между нас и взаимно получаване и отдаване, ни е необходима любов един към друг.

Любовта, това е средство. Получаването и отдаването е също средство. Всички те са средства за постигане на сливането.

А самото действие няма значение. Ако аз обичам някого и ме обича, то нима е важно дали отдаваме един на друг или получаваме? Ние просто се наслаждаваме един на друг.

Колко удоволствие създава бебето на майката, когато получава от нея! Разбира се тя му дава, но той й дава много повече.

Но какво то й дава?! През цялото време иска, плаче и цапа пелени. И при всичкото това й дава възможност за наслаждение… Това всички го разбират и не е нужно да се обяснява.

В духовното е същото, както в действия, които се случват в материалното, но целият смисъл е в намерението: за какво правя всичко това. А самото действие: давам или получавам, въобще не важно.

Още по ярък пример: човек взима нож и разкъсва корема на друг. И тук главното е с какво намерение го прави.

В интерес на ближния, действайки като лекар, или за собствени интереси – действайки като крадец и убиец. В това е цялата разлика.

Действието може да бъде оценено само според неговото намерение – поради какво е направено и с каква цел.

А вие обсъждате: получаване или отдаване… Каква е разликата?! Важно е заради какво го правя: за да създам с това наслаждение или, за да получа.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако ние сме отдавали на Твореца благодарение на желанието, което той е построил у нас, – може ли да има по-фалшива любов?!

Получава се, че аз Го обичам, защото Той ме е направил такъв, за да го обичам. В любовта не може желанието да не излиза от мен!

Затова не е възможно да ни е създал с готово желание за любов към Него. Това просто би било отвратително.

Любовта трябва да бъде съвършено искрена в своя корен, да възникне на съвършено пусто място, абсолютно безкористно, независимо от всичко, независимо от получаваните удоволствия.

А как мога да достигна толкова вечна, абсолютна, чиста любов, която не търси в отговор никакво възнаграждение, която да е съвършена и безкористна?! Да постигна точно такова отношение на творението към Твореца, каквото е на Твореца към творението?

Излиза, че това желание, тази потребност за отдаване, е необходимо да я построим сами и в това се заключава цялото наше развитие от тук и до света на Безкрайността – достигане на потребност от любов!

И този недостатък от любов не изчезва, защото ние сами го създаваме в себе си. Ние сами се държим за този недостатък и благодарение на него можем да отдаваме и да обичаме.

И затова този духовен съсъд никога не се препълва! Той не може да се напълни – ние само го покриваме отгоре, както е казано: „Всяко престъпление ще го покрие любовта!„.

И от това покриване – недостатъкът става още по- голям. Аз отново го покривам – той отново расте. Все едно винаги се разгаря все повече и повече.

Затова протичащият процес в нас не може да бъде различен – той излиза от крайния замисъл. Творецът иска да ни привлече към взаимната любов, такава каквато е неговата към нас, ние нямаме друг избор.

От върха, от крайната точка към нас, към началото на пътя, вече се разгръща стълбата на степените и ние сме задължени да извървим този път, както сега вървим.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряване на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „ВаЕра (И Аз се появих)”, п. 90: …”И ти ще обичаш Краля, твоя Бог, с цялото си сърце”,  означава с двете твои наклонения – Доброто намерени и  Злото намерение, така че лошите качества на Злото намерение ще станат добри… Тогава, със сигурност, няма да има разлика между Доброто намерение и Злото намерение, и те ще са едно цяло.

В нашия свят ние не знаем за качествената разлика между добро и зло, и затова не разбираме, че те се определят и подкрепят взаимно и едното без другото не може да съществува. Ние искаме незабавно да унищожим цялото зло и да оставим само доброто, т.е.  което смятаме за добро в този момент.

Духовността, обаче, се разкрива от контраста между противоположните качества, а не като се опитваме да премахнем или унищожим едното от тях. Двете качества съществуват, за да можем да ги разграничим, и духовното състояние се изгражда от двете – Светлината и Тъмнината заедно.

Първоначално, ние нямаме правилните вътрешни определения; не разбираме какво е светлина и какво е тъмнина.  След като ги идентифицираме и знаем какво е светлина и какво тъмнина, и след като изберем Светлината пред тъмнината, само тогава можем напълно да ги използваме, за да изградим духовното състояние.

Ние не заличаваме нито едно от тях, защото ако го премахнем, то другото също би изчезнало. Изграждаме средната линия и от двете. В нашия свят тази структура не съществува. Този феномен – средната линия, е непознат за нас. Ние винаги се мъчим да премахнем всичко, което не желаем или чувстваме като неприятно. На нас ни се струва, че в света сякаш няма място за тях.

Обаче, в духовността има място за всичко и всичко трябва да остане завинаги. Само, когато двете неща се обединят едно с друго по правилен начин, има място за съществуването и на двете в света, и едното не съществува без другото.

Затова грешник и праведник, получаване и отдаване, вяра и знание, се изграждат едно друго. Следователно, те са еднакво важни за постигането на целта. Написано е „Човек трябва да е благодарен за лошото, така както и за доброто.”

Поправянето на злото се състои в използването му правилно – заедно с доброто. Тогава и двете участват еднакво, и заедно разкриват техния Източник, Твореца. Средната линия, душата е създадена от двете. Това е разкриването на техния Източник, Твореца.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всички задават един и същ въпрос: щом като Творецът може всичко, тогава защо, през целия този живот, Той ни прекарва през страдания, които могат да бъдат по-лоши дори от смъртта?

Ако Той се отнася към нас с любов, защо ни хвърля в такива ужасни състояния?

Ако няма никой друг, освен Него, тогава как е възможно Той да е направил такова нещо? Защо е трябвало да ни създаде в зла природа и да изисква да стигнем до доброто, по такъв дълъг път на страдания?

Работата е в това, че в Твореца няма недостатък, а ние трябва сами да стигнем до усещането за недостатък. А това е невъзможно без тежка работа.

И ти работиш тежко, не за да получиш изпълване, а за да усетиш недостатък! В това се състои същността на целия процес, който преминаваме.

Струва ни се, че се стараем да напълним себе си – но не е така! Ние работим само върху това да изградим, в себе си, отдаващо „кли”, т.е. желание за отдаване и толкова .

И колкото по-високо се издигам, толкова повече се увеличава, в мен, недостатъка на отдаване, т.е. потребността да отдавам.

Не е важно изпълвам ли себе си или не. Същността на действието се състои в това, че през цялото време аз увеличавам, в себе си, недостатъка на отдаване.

Когато достигна Безкрайността, това ще бъде безкраен, празен съсъд (кли), с безкрайно усещане за недостатък на отдаване. Това е най-голямото достижение на творението.

От тук става ясно, че не е възможно да се премине, иначе, през този процес. Защото в Твореца, първоначално, няма недостатък. Въобще не съществува такова понятие, че на Него нещо му липсва.

А ние трябва да стигнем до усещане за недостатък, именно, на отдаване.

Но нима, Неговото желание да наслади творенията е недостатък? Не! В Твореца, това желание изхожда от съвършенството.

Не сме способни да разберем това, защото нашето желание е следствие от недостатъка.

Затова, ние и Той, стоим един срещу друг, взаимно отдавайки един на друг, с еднакво желание, но нашите желания са коренно различни.

Неговото желание изхожда от съвършенството, защото Той, от самото начало, е съвършен, а моето желание – от недостатъка, който аз съм развил сам в себе си!

Затова този недостатък не ми е в ущърб, а се явява мое достойнство – аз съм го достигнал сам. Аз сам съм развил, в себе си, любов към Него, защото недостатъка на отдаване, т.е. желанието за отдаване – именно това е любовта.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряване на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как да не угасим в себе си потребността за отдаване?

Отговор: Потребност за отдаване, изхождаща от любовта, никога не гасне. Ти никога няма да можеш да кажеш: „Стига!”.

Точно обратното, колкото повече ще отдаваш, толкова по-голяма потребност ще усещаш да отдаваш.

Иначе това няма да се нарича любов! В любовта е невъзможно да кажеш „Стига! Само дотук, а по-нататък аз не обичам”. Ако казваш, че твоята любов има граница – значи това не е любов.

Ако на теб това не ти е понятно, попитай своята жена, и тя ще ти обясни. Жената усеща това със силата на природата си.

Мъжът иска да ограничи своята любов, та нали  неговия духовният корен – това е силата на анти-егоистичния екран, който казва: „Дотук, по-нататък не съм готов да вървя”.

А жената, която иска да усети неговата любов, не разбира как у нея може да има някакви граници. Така е заложено в нашата природа.

Но наслаждението никога не може да погаси желанието да обичаш – то пробужда още по-голямо желание. Нима когато ти даваш на своите деца, можеш да кажеш: „Стига, аз повече няма да ви дам!”?

Възможно е да не си способен да дадеш повече и да си ограничен от външни условия, но не можеш да решиш сам какво в отдаването на децата има граница.

Любовта отменя всички граници. Ние не разбираме какво е това истинска любов и мислим, че то е да напълним собствения си стомах.

Но любов – това е напълване на чуждото желание, стремеж да напълниш другия.

Аз усещам, че някой е чужд и между нас има дистанция. А от друга страна, в мен има потребност да го напълня.

Става дума за духовното кли и науката кабала, а не просто за целувки и прегръдки. Цялата природа действа на този принцип: недостатък и напълване, и всичко се управлява от любовта.

На този принцип всичко в природата се съединява и се протяга едно към друго или се отделя. Единствено тази сила действа, та нали Творецът – това е силата на любовта. Затова няма нищо друго, освен любов и ненавист (т.е. любов със знак минус).

Любовта към ближния – това не е красив лозунг, а закон на природата. Да напълниш желанието на другия означава да почувстваш себе се над времето, движението и пространството, всичките ограничения на нашия свят, т.е. да излезеш в духовния свят.

С това аз достигам вечен живот. А без него живея като животно, ограничен от своето материално тяло в този свят.

От урока по статия на Баал Сулам „Даровете на Тората”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→