Зоар, глава „Eмор“, п.129: Отвори Ми входа с размер на иглено ухо и Аз ще ти отворя висшите порти. …

Затова Давид, когато искал да влезе при Царя, казал: „Отворете ми портите на справедливостта „. Това са портите към Твореца. „Портите на справедливостта“ – Малхут, това е предверието на входа към Царя.

Това са портите към Твореца, за да Го намеря и да се слея с Него, и затова: „Отвори ми, сестро моя, възлюблена моя“, за да се съединя с тебе и да пребъда в съвършенство с теб завинаги.

В едно от своите послания Баал Сулам пише за входа в духовното: пред нас има стена, ние вървим покрай нея, търсим вход и не можем да намерим.

Но в мига, когато човек стане подобен на намиращия се зад стената, в стената се появява вход.

Така се влиза в духовното: пред тебе – глуха стена, и няма в нея никаква пролука. И изведнъж пред тебе се открива вход.

В материалния свят ние знаем, че на това място има врата, тя е затворена, но тя може да се отвори.

В духовното няма врати, нищо не се вижда предварително, всичко е напълно скрито. Дори е невъзможно да си представиш, че тук може да се открие нещо.

И изведнъж входа се открива. Всичко става съгласно подобие на свойствата на човека, стоящ пред стената, и на Твореца – зад нея.

Ако между тях има подобие на свойствата, макар и само един процент, човек може да влезе вътре – при условие, че той желае да влезе само на този процент, а всичко останало да остави навън ,тоест, да се свърже с Твореца само в съответстващите на Него желания.

Тогава пред него се открива вход и той попада в духовното.

Поправянето на нашите желания, в крайна сметка, ни довежда към такова желание, което се нарича „порти към Твореца“.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: След няколко дни започва кабалистическият конгрес в Съединените Американски Щати.

Във връзка с това, много хора пишат за възникващи пред тях препятствия, пречещи им да дойдат, и за своя страх и внезапно нежелание да пътуват. Какво да правят с това?

Отговор: Аз мисля, че ако човек има възможност да дойде на нашата среща – няма такава причина, която би му попречила.

Даже, ако му се наложи да изхарчи за това пари и да пожертва отпуската си. Но аз не мога да си представя, какво може да бъде по-важно, от това да бъдем заедно няколко дни – това е чисто духовно вложение.

Ние не разбираме до колко такова съединение между хората подпомага за тяхното израстване.

Аз разбирам, че сега става ожесточаване на сърцето и ни се добавя егоизъм – но това е хубаво! Тъкмо това е състоянието, в което ние трябва да действаме.

Затова човек е длъжен да си направи само отчет – по каква причина не може да дойде. Тук се намира неговата точка на свободния избор – да се предвижва или не в духовното.

Само при условие, че е в затвора и не може да излезе – тогава, това се подразбира.

Мен ме питат: а ако изучавам кабала от три седмици и нямам група наблизо – не ми ли е рано да участвам?

Но даже, ако човек за пръв път е чул за кабала, и разбрал, че се провежда такъв конгрес – все едно има смисъл да участва.

Кой знае какво може да ни се случи утре? В крайна сметка той може да спечели в този живот, докато му се дава такъв шанс…

От урока по статия на Баал Сулам ”Даряването на Тора” 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

С Лаг ба Омер отбелязваме напускането на този свят на великия кабалист рав Шимон Бар Йохай, автор на книгата Зоар.

Той е особен човек, а направеното от него разкритие означава даряване на Кабала – науката за поправяне на целия свят.

Човечеството се е развивало поколение след поколение в родилни мъки, докато не стигнало до Авраам, който разкрил науката кабала в условията на кризата, разразила се в древен Вавилон.

А след това народа на Израел го чакало египетско робство и изходът от него, строителство на Първия и Втория Храм, възходи и падения.

Всички ужасни злополучия на този народ и въобще цялата история на човечеството представляват едно непрекъснато страдание.

Но целият път, изминат от нас до идването на Раби Шимон, е бил само за да подготвим себе си за поправяне.

След разрушаването на Втория Храм народът на Израел окончателно губи усещането за духовното и излиза в изгнание от него.

И тогава получаваме този подарък от небесата – идва човек, мъдрец от времената на Храма (тана), кабалист от огромна величина, който благодарение на своята особена душа е включвал в себе си всички предидущи души, съединявайки ги в себе си.

Затова заедно със своите ученици, той е могъл да достигне необикновени висоти – окончателно поправяне на своето поколение.

Баал Сулам пише, че в историята никога не е имало повече постижения, колкото по времето на РАШБИ и неговото поколение и подобно нещо може да се случи отново само в Края на поправянето, на прага, на което се намираме сега.

Зоар – това е название на светлината, разкриваща ГАР на света Ацилут, в неговата Корона, в особено място – в «скрития разум» на системата Арих Анпин.

Раби Шимон е бил уникален с това, че е съумял да съедини такава висока степен с нашия свят.

Със своите постижения той всъщност се е намирал на степента на окончателно поправяне, както до разрушаване на Храмовете, и заедно с това – в обикновения материален живот, съществувал след разрушаването на Втория Храм и пълното падение на народа от висотата на братска любов в безпричинна ненавист, от което е изчезнало всяко усещане за духовното.

Поради това, че е съединявал в себе си два такива полюса, Раби Шимон е могъл да напише тази Книга, т.е. да направи разкритие.

А без тази книга ние не бихме имали възможност да поправим душата си и да привлечем светлината, връщаща ни към източника.

От лекцията към празника Лаг ба Омер, 01.05.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз дойдох в науката кабала – наука за получаване, за да получавам. И изведнъж виждам, че в нея се изучава как да увеличим желанието си. Къде е тук получаването?

Отговор: Това всъщност е получаване. Ако аз получавам от Твореца особена сила, наричаща се „любов”, за която ние нямаме никакво понятие, то с помощта на тази сила присъединявам към себе си всички желания, съществуващи в реалността.

Всички те стават мои желания, и аз ги получавам вече напълнени.

Това и се нарича наука кабала – как да се получат желания, напълнени с всички блага. Всички те са твои. На теб само не ти достига да усетиш към тях любов.

Тогава ще откриеш, че те пребивават в края на изправянето, и всичко това е твое.

Намирайки силата на любовта, ти започваш да усещаш желанията на ближния по- добре, отколкото той самият. И тогава ти го напълваш съгласно своите усещания. Та нали майката усеща какво му трябва на детето?

В духовното висшият знае по-добре от какво се нуждае нисшият. Нисшият просто вика, разкривайки на теб своето желание. Но ти знаеш всичките съставни на неговото желание, а не той самият. Та нали ти си висшият!

Ако ти си отдаващият, ако го напълваш, тогава си неговият висш и знаеш за него повече, отколкото самият той.

Такъв е висшият закон на любовта, нямащ нищо общо с онези представи, който ние свързваме с думата „любов” в нашият свят.

От урока от статия на Баал Сулам „Даряването на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Отначало в света Некудим малхут се включва в бина – възниква малкото състояние (катнут).

След това бина се включва вътре в малхут, и това означава, че бина и дава сили и и се струва, че може да достигне голямото състояние (гадлут). Такова действие осъществяват Аба ве-Има на света Некудим.

Но в малхут има и такова желание – „малхут де-малхут”, което е неспособно да включи в  себе си свойствата на бина, и остава проста малхут.

И от това всички се разбиват, та нали във всяка частица, във всяко желание има част от това желание  „каменното сърце” (далет де-далет), неспособно да се смеси с бина.

Отмяната на второто съкращение (цимцум бет) довела до разкриване на такива желания, които са неспособни да възприемат бина, отдаването.

Невъзможно е да се знае предварително, че в малхут има такива желания, които винаги остават егоистични. Само разбиването може да ги разкрие!

Затова след разбиването се образува светът Ацилут, който вече знае какво трябва да се избере за изправяне: бина в малхут, малхут в бина, чиста бина, а чистата малхут да не се използва. И всичко това е благодарение на разбиването.

Затова ние сме длъжни, вървейки по нашия път нагоре, да получим впечатление от разбиването – т.е. човек се „пречупва”, вижда, че тук нищо не може да се направи.

Той се опитва да се съедини с другите, да им отдава, да ги обича, да приеме тяхната любов, но вижда, че е неспособен на това. Това свойство ние трябва да разкрием в нас, което означава, че ние разкриваме онази същата малхут, която не може да включи в себе си бина.

И тогава човек се разбива и плаче – и именно от тук трябва да дойде изправянето. Та нали всичко останало не е проблем да се изправи?! Главното е да се отдели малхут де-малхут от всички останали желания, поддаващи се на изправяне.

Този анализ на разделянето ние трябва да направим най-напред. А след това да изправим онова, което е възможно.

От урока от книга „Бейт Шаар Каванот”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Лаг ба Омер (33-ят ден на Омер) е особен ден, когато от висшите сфирот, светлината започва да влиза в Малхут.

Светлината идва към нас от света на Безкрайността, преминавайки света Адам Кадмон, след това света Ацилут и през неговите парцуфим Атик, Арих Анпин, Аба ве Има и Зеир Анпин стига до душите.

В Зеир Анпин са 7 сфирот по 7 сфирот всяка – всичко 7×7=49. А Малхут е 50-тата. Така се отброяват дните на Омер – влизането на светлината в ЗА и на 50-тия ден в Малхут, когато нашите души, които са включени в нея, започват да получават светлина.

Съединяването (зивуг) на ЗА с Малхут става на 50-тия ден, но светлината влиза напълно в ЗА на 33-тия ден, когато той влиза в сфира Ход де – Ход.

И така: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах – по 7 сфирот във всяка, получава се 28 и още 5 сфирот в самия Ход (Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход) = 33 (ламед-гимел – Лаг).

В този ден, ние празнуваме влизането на светлината в Малхут на Зеир Анпин – тоест висшата светлина влиза в системата, под която тя вече се отнася към душите.

Ако тя е стигнала до това място, то няма съмнение, че ние ще получим тази светлина – ще започнем да я усещаме и да се подготвяме за нейното разкриване.

От 33-тия до 50-тия – това вече е само подготовка. Светлината се спуска все по-надолу и приспособява себе си така, че да влезе в душите.

Човекът, който вече се намира в духовния свят, чувства тази подготовка, която става преди получаването на тази особена висша светлина, наричаща се Зоар.

Затова ние празнуваме този ден. Раби Шимон напуснал този свят, защото завършил своята мисия.

Не било необходимо да прави нищо повече в този свят, защото предал висшата светлина през всички сфирот включително до Малхут де-ЗА, и с това приключил своята работа.

Заедно със своите ученици, той прекарал през себе си цялата светлина на Безкрайността, като през особен филтър и я подготвил за получаване от нашите души. Това е най-важната работа, която те извършили.

Сега, когато гледаме в тази книга, дори не разбирайки нито дума, ние, благодарение на своето желание се съединяваме с тази система, която те са подготвили за нас и чрез нея получаваме светлината.

От лекцията за празника Лаг ба Омер, 01.05.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки от нас да знае своята функция в общата система, за да я изпълнява точно?

Отговор: Сега ти не знаеш за тези неща, но с течение на времето ще разбереш.

Колкото повече напредваш и вече действаш осъзнато, заедно с другите, ще разбереш как вие сте свързани; какво точно трябва да правиш и как тази система ти въздейства.

Ще започнеш да разкриваш един прозрачен, многопластов свят. Освен това, което виждаш в него сега, ще го разкриеш в дълбочина и ще видиш действащите в него сили и как да ги задействаш.

Въздухът изведнъж ще се стане плътен и ще се напълни с множество сили, но ти ще знаеш как да ги използваш!

Като малко дете, което разкрива нов свят и изведнъж вижда, че около него има множество интересни неща: нещо може да отваря и затваря, да се върти и всяко е свързано с другите.

А когато се ражда, то нищо не знае и не чувства, то дори не вижда и не чува. Минава известно време докато то започне да чува, да вижда, да различава вкусове. И това същото се случва с нас в духовният свят.

Това, което ти сега правиш се нарича „сила на чудесата” (сгула). Ти активираш системата, без да знаеш как.

Точно така, когато си бил малко бебе и си викал, без да разбираш нищо. Но твоят вик е действал на майка ти и тя се е грижила за теб.

Така и сега, ако ти пожелаеш, твоето желание като „вик” ще подейства на висшата майка, Има Илаа, която същото се нарича (Бина се нарича Има – майка) и тя ще се погрижи за теб.

И на теб нищо повече не ти е  нужно да знаеш, както когато някога си ревал и не си знаел какво именно да поискаш. Ти не си обяснявал на майка си каква бутилка да ти извади от хладилника и до каква температура да я сгрее.

Ти просто си викал! И същото е сега относно духовното.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Най-важното за човек желаещ да разкрие духовното е – да се старае всеки път да му е като за първи път.

С една дума все едно, че съм се родил сега и започвам на чист лист. Не знам в какъв свят се намирам, кой съм аз.

Сега аз чета някаква статия – и понятие си нямам, за какво става дума там. Все едно не знам нищо за това.

Аз изтривам всички предишни мнения. Все едно съм паднал от някаква звезда и нищо не разбирам от устройството на света. Аз искам да възприема това като нещо ново.

Защо? Обучавайки ни кабалистите желаят да ни покажат, че в нашия свят съществуват такива явления, които се наричат духовни.

Само че те са скрити от нас. Ако в нашия свят нямаше духовно, той нямаше да се нарича скрит.

Затова ние трябва да се стараем да разпознаем духовните явления в нашата реалност. Но как?

Каква особена светлина, какви лъчи трябва да излъча, за да мога вътре в светлината да видя духовното в нашата действителност? Аз не знам. На това трябва да се науча.

Кабалистите казват така: ако искаш да разпознаеш духовното, скритото тук, в този свят, ти можеш да го възприемеш в новата връзка между теб и обкръжението.

Именно там се крие входът към духовния свят и ти можеш да пробиеш.

През този процеп, който откриеш ти ще започнеш да виждаш новия свят. Входът към него се намира в твоята връзка с обкръжението, но в нова връзка, която ти внезапно ще разкриеш.

Изведнъж ти ще видиш, че от обкръжаващия те свят има вход в друг свят. Никой не го разпознава. Ти сякаш вървиш по улицата и изведнъж зад завоя попадаш в духовната реалност.

Този вход се отваря, когато гледаме на нашия свят по друг начин, все едно, че ние съвсем не се познаваме с него и възприемаме реалността „аз и обкръжението” за първи път.

От урока по статия на Рабаш, 30.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бахар (На планината Синай)”, п. 66: …в човек има две създания – създание за добро и създание за лошо.  Чрез Тора, той ги разделя едно от друго и Творецът му дава душа от Него, която да властва над двете – създанието, което е добро и светло, следващия свят, и създанието, което е зло и тъмно, този свят – както е написано „И Той вдъхна в ноздрите му диханието на живота.”

Цялата ни реалност произлиза от разделението между светлината и тъмнината, и тогава можем истински да „филтрираме” качествата, които се отнасят към този свят и тези, които се отнасят към следващия свят. Ние започваме да изграждаме себе си чрез различията, разграничавайки свойствата за отдаване и тези за получаване.

Всичко, което учим в този свят, е нашето животинско съществуване, тоест нашата природа.  Защо животинско? Това е, защото животното не се променя, а винаги остава едно и също по отношение на своите възприятия.

И така, докато започнем да използваме Светлината, така че да изградим  себе си посредством разграничаване на свойствата отдаване и получаване, докато не съберем в себе си тези свойства на отдаване, да пожелаем да живеем в тях и да изградим себе си извън тях, ние съществуваме само в този свят.

Точно, както сперматозоид започва да формира ембрион в утробата на майката, така ние трябва да се опитваме да използваме групата, обкръжението, ученето, намерението и различни действия, за да продължим да добавяме и събираме непрестанно свойствата на отдаване в нас. Това е начинът, по който духовното тяло ще бъде формирано.

Всеки път, когато откриваме някаква нова част на отдаването и желаем да съберем всички част, това се нарича нашето следващо прераждане. Действително, ние всеки път виждаме нашия нов живот и нова възможност да продължим да събираме и добавяме към себе си свойствата на човешкото ниво, които са подобни на отдаването и на Твореца (думата „човек” на иврит е „Адам”, което идва от „Едом” – подобен).

От първата част на Дневния урок по Кабала 4.26.10, Зоар

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо Аба ве-Има били толкова слепи, че не са забелязали в света Некудим каменното сърце и изпълнили действие, което довело до разбиването? Защо те не са направили изясняване?

Отговор: Изясняване е възможно само там, където има нужда от него. А ако няма необходимост, тогава какво да се изяснява?

Изясняването започва след разбиването на келим, когато се оказваме пред гора от парчета разбити желания и не знаем, към какво да ги отнесем. А те всичките са се разбъркали помежду си.

И тогава идва висшата светлина и те осветява, какъвто си – какво желание се отнася към дясната линия, какво към лявата, какво нагоре, какво надолу, разликите им по сфироти, съгласно изгубените екрани, отсъствие на светлина и останал в тях авиют.

Всичко било готово, за да изпълнят това действие заради отдаване, и никой предварително не знаел, какво ще се случи! Понеже това свойство малхут де – малхут, което е неспособно да се проникне с отдаване, никога по рано не се е разкривало в творението!

То може да се разкрие само сега, защото се среща с ГАР на светлината хохма, с огромната светлина на крайното изправяне.

С това се разкриват желанията, „възникнали от нищото” (еш ми аин) – най-вътрешното ядро на цялото творение, което до тогава не се е разкривало, понеже винаги е властвала висшата светлина.

Разбиване означава, че висшата светлина престанала да властва над желанието. Ти през цялото време си бил под мое влияние и принуда. Аз съм властвал над теб и през цялото време съм ти диктувал да изпълняваш действия свързани с отдаването.

И изведнъж се разкрило, че над някакво си свойство в теб аз не съм властен! Т.е. в тебе се е разкрила точка на независимост от мен! Разкрива се онова, което не зависи от мен и не се отнася до мен.

Ти не си роб, висшият няма в теб власт над всичко! С това каменно сърце той не може да те управлява, той не може да те задължи с това желание да действаш за отдаване. Това е началото на твоята независимост.

Затова разбиването не е било лошо действие – то е преотворило вратата на светостта и издигането на творението.

От книга „Бейт Шаар Каванот”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→