Зоар, глава “Eмор”, п.129: Отвори Ми входа с размер на иглено ухо и Аз ще ти отворя висшите порти. …

Затова Давид, когато искал да влезе при Царя, казал: “Отворете ми портите на справедливостта “. Това са портите към Твореца. “Портите на справедливостта” – Малхут, това е предверието на входа към Царя.

Това са портите към Твореца, за да Го намеря и да се слея с Него, и затова: “Отвори ми, сестро моя, възлюблена моя”, за да се съединя с тебе и да пребъда в съвършенство с теб завинаги.

В едно от своите послания Баал Сулам пише за входа в духовното: пред нас има стена, ние вървим покрай нея, търсим вход и не можем да намерим.

Но в мига, когато човек стане подобен на намиращия се зад стената, в стената се появява вход.

Така се влиза в духовното: пред тебе – глуха стена, и няма в нея никаква пролука. И изведнъж пред тебе се открива вход.

В материалния свят ние знаем, че на това място има врата, тя е затворена, но тя може да се отвори.

В духовното няма врати, нищо не се вижда предварително, всичко е напълно скрито. Дори е невъзможно да си представиш, че тук може да се открие нещо.

И изведнъж входа се открива. Всичко става съгласно подобие на свойствата на човека, стоящ пред стената, и на Твореца – зад нея.

Ако между тях има подобие на свойствата, макар и само един процент, човек може да влезе вътре – при условие, че той желае да влезе само на този процент, а всичко останало да остави навън ,тоест, да се свърже с Твореца само в съответстващите на Него желания.

Тогава пред него се открива вход и той попада в духовното.

Поправянето на нашите желания, в крайна сметка, ни довежда към такова желание, което се нарича “порти към Твореца”.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →