Въпрос: Какво означава това, че парцуфа се „осветява”? Къде изчезва желанието?

Отговор: Осветява се като отслабва екрана, а не желанието. В действителност ние никога не взимаме предвид желанието. Всичко зависи от това, притежава ли то екран или не.

Затова винаги става дума за екрана. А желанието, ако над него има екран, тогава то се включва в действие, ако ли не – то се намира в съкращение.

Само екрана определя степента на подобието с Твореца. Той определя характера на духовния парцуф (душата), неговата величина и висота.

Затова, когато говорим за желания, има се предвид желание, снабдено с екран, а не просто желание.

Така и в нашият свят; човек оценява вътрешно своето желание, но в крайна сметка на другите не е интересно неговото желание, а доколко той може да го реализира.

Ти не можеш просто да викаш: ”Аз искам!”. Заплати и тогава ще получиш! Парите на иврит – кесеф, от думата кисуй – покритие, екран. Съгласно него се преценява желанието.

От урока по статията „Въведение в наука кабала”,30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разликата между светлината и желанието, ни заставя да се движим напред.

Когато светлината изпълва желанието, аз, желанието, се успокоявам, така, че не мога да се помръдна, защото не изпитвам никакъв недостатък.

Само, според разликата на светлината от желанието, аз започвам да се безпокоя и да се стремя към тяхното равновесие в мене.

Равновесието е важно за мене не само по количество, но и по качество. Когато светлината създала желание за наслаждение и го напълнила (1-ви стадий, бхина алеф) – творението не усещало никакви проблеми, защото светлината била първична.

Едва след това възниква различие между бхина алеф, напълнени от Твореца, и Него самия.

Появява се допълнение – светлината започва да внася в първоначалното желание нови свойства, и в творението възниква усещане за източника на напълване: „Има някой, който ме напълва! Някой над тебе, преди мене! Някой даващ, моят Създател, Творецът!“

Това внася в желанието от 1-ви стадий допълнително усещане, което принуждава да се компенсира, заставяйки ни да се развиваме.

Всичко зависи от това, какъв вид „триене“ възниква. В първия стадий, в Хохма –това е усещането на Висшия. А във втория, в Бина – това ще бъде усещането за липса на реализиране желанието за отдаване.

Тя искала да отдава, напълнила се със светлината на милосърдието (хафец – хесед), не желаейки да се движи наникъде и да не получава нищо.

Но в нея възниква недоволство: „Творецът наистина е отдаващ, а аз какво отдавам?“, – и започва движение, водещо до ново състояние.

Ето така, за сметка на несъвместимостта на свойствата на творението и Твореца, на кли и светлината, на желанието и наслаждението, се получава постоянно движение – развитие.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо в събота е забранено да се работи?

Отговор: Ако човек се подготвя, работейки шест делнични дни, той стига до разбирането, че съботата е състояние на съвършенство и поради това, не трябва да се намесва в нея..

Ако през седмицата, той не е подготвил правилно себе си, тогава не вижда съвършенство в съботата и затова я разваля.

Но, той не вижда, че разваля, а мисли, че прибавя – като че ли поправя своя живот, своето състояние.

Ако правилно съм се подготвил и поправил в делничните дни, изведнъж виждам, че всичко е било съвършено и преди! Само съм поправил себе си, за да видя това съвършенство!

Тоест, не съм направил нищо, освен поправяне на собственото си зрение, възприемане, за да видя поправена още една част от творението, част от Безкрайността, която сега ми се разкрива в съвършенство.

Ясно е, че не е необходимо да върша някаква работа – тук изобщо няма къде да се намесвам. Затова, на всяка степен: човек работи, поправя себе си и разкрива част от Безкрайността, виждайки я съвършена.

Отново работи, отново разкрива още една част от Безкрайността – и пак я вижда съвършена.

Затова, в събота той се нарича праведник.

Откъс от урока по книгата «Бейт Шаар Каванот», 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Израелските учени намерили душата на човека с помощта на магнитния томограф.

Съгласно техните открития, с помощта на заниманията с кабала, може да се активира участък в мозъка, който медиците нарекли „апарат на вярата”.

Той активира мозъчната дейност и в пъти повишава съпротивлението на организма към болестите, пред които съвременната медицина се оказва безсилна.

Коментар: Как може да се разкрие душата? – Ето в какво е въпросът. Всичко зависи от това, че ние искаме да намерим – има ли сила, оживяваща животинското тяло, да, разбира се, това може да се открие.

Още в онова време, когато бях студент, в света се провеждаха изследвания от типа „колко тежи тялото до смъртта и след нея”, за да се определи теглото на душата, сякаш излизаща от тялото.

Всичко зависи от това кое ние наричаме душа. Понякога мъжът или жената се обръщат един към друг: „Душа”. Ако така се определя душата, то тя може да се претегли.

Но ако ние разбираме, че душата – това е частица от Твореца с висше, силата на отдаване, нея, както и всяка друга сила от нашия свят, можем да открием само по резултатите от нейното действие.

Възприемайки силата на отдаване в свойството на отдаване (желанието за отдаване, кли), ние разкриваме Твореца в нас и затова Го наричаме БОРЕ, от думата Бо, ела (достигни своето свойство на отдаване) и РЕ, открий.

Няма Творец без творение. Ние нищо не можем да кажем за Него самия извън нас – това е или същност, или абстрактна форма, за които ние не сме способни да разсъждаваме, и кабала като чисто експериментална наука забранява да се занимаваме с такива философски разсъждения, както обяснява Баал Сулам във „Въведение в Книгата Зоар” – „Няма в изследователя нищо повече, отколкото виждат неговите очи”.

Затова на нас ни е нужен материал, на който да въздейства тази духовна сила. Този материал с действаща в него сила ще се нарича душа.

Защо? Защото тогава самият материал ще бъде подобен на Твореца – частица от Твореца свише, притежаваща същите свойства на отдаване.

Но ако душата пребивава в свойството на отдаване, как могат учените да я открият? С помощта на какви прибори? За сметка на какво? За да я открия, на мен ми е нужен материал, който да има свойствата на отдаване.

Това може да бъде само човек, достигал такова изправяне. Тогава онова, което се облече в този материал, ще се нарича светлина на душата. А самото кли, желание, материал, пребиваващ в свойството на отдаване, ще се нарича тяло на душата.

Но нито тялото на душата, нито светлината в него, човек от този свят е способен да възприеме, доколкото не притежава такива свойства.

Затова, ако определяме душата съгласно кабала, като частица от Твореца свише, то учените нямат никакъв подход към нейното изследване.

Да постигнеш душата можеш само с помощта на науката кабала. Всичко зависи от нашето намерение. Ако ние се стремим към това, ще дойде светлината, ще изправи моя материал-желание, за да стане той отдаващ.

Тогава този материал ще се уподоби на Твореца, ще стане частица от Твореца свише, – и в мен ще се появи душа.

От вечерния урок по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Наука - Няма коментари→

Винаги в нас има впечатление от желанието и впечатление от светлината (решимо дe-авиют и решимо дe-итлабшут), които не съответстват едно на друго (А/Б).

Т.е. ние усещаме, че можем да получим по-голяма светлина, отколкото ние сега побираме. И точно това му е хубавото!

От тук произлизат всички наши свойства: завист, честолюбие, стремеж към властта и славата.

Ако аз – това е клетка, чувстваща желание към нещо определено (А), то аз виждам около себе си само онова, което се отнася към „А”!

Но ако има у мен още някакво допълнително дадено „Б”, то аз виждам вече нещо, което се отнася към „Б”.

Различието между решимото (запис на данните) на желанието и светлината на наслаждението, ми дава възможност да видя „тревата на съседа”, която винаги ми се струва по-зелена.

Т.е. аз съм способен да завиждам, повече да разбирам, да сравнявам себе си с другите – да узная, че има такива, които са по-големи от мен! Да узная, че съществуват други стъпала – това вече е свойство на човека.

Това несъответствие ни тика към развитие. В решимото на неживото, на растителното и животинското ниво – няма такова несъответствие.

То го има само в човека – благодарение на неговата особена духовна форма.

От урока по статия „Въведение в науката кабала”, 30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни, че Творецът се гневи?

Ако става дума за духовни закони, които не се променят, защо Творецът се възприема в Книга Зоар като притежаващ човешки свойства, такива като гняв, завист и други?

Отговор: В Тора се говори на езика на човека, разказва се за това, какво усещаме относно Твореца.

Аз винаги давaм пример с компютъра. Как му се ядосваме, въпреки, че е само метален калъп! Какво разбира той?… Изпълнява всичко точно по заложената в него програма. Всичките му действия са верни.

А ако ти натиснеш не този клавиш или не знаеш, как работи програмата, можеш хиляди пъти да биеш  по същите тези клавиши, и той хиляди пъти ще ти дава едно и също съобщение за грешка.

Защото той не е човек, който може да измени поведението си. Компютърът не се променя, той не е жив.

Но ти се отнасяш с него като с човек: ”Защо  не ме чуваш?!” – аз се дразня, когато получавам една и съща реакция.

Ние съпоставяме с компютъра нашите свойства, нашият характер и искаме той да се променя както нас. В действителност ние сме неизправни и се променяме, а компютърът не е развален и затова  винаги се държи еднакво, винаги е  прав.

Същото е и спрямо Твореца. Говорим не за него самият, а за  „БО-РЕ – Ела и Виж”- за възприятието на човека с Твореца.

Човек разпознава Твореца, представя си Го  в своите желания (съсъди на  възприятията, келим). И затова ние приписваме на Твореца тези същите  реакции и свойства, които са характерни за нас.

Затова е написано, че Тора говори на езика на човека. За да ни обясни нашето правилно поведение, да ни помогне да се изменим и ние трябва да си представяме Твореца също променящ се, въпреки, че в Него няма промяна.

Съвършенството не се изменя, иначе не би било съвършенство.

Приписвайки на Твореца нашите свойства и това, че Го оценяваме като променящ се спрямо нас, ние виждаме себе си в две прояви: кой съм аз сам по себе си, как изглеждам от страни и как се изменям в променящият се или постоянният свят.

Тази двойнственост  на възприятието, позволяваща ни да си представим, че нещо извън нас се изменя е великият ни подарък от Твореца!

За сметка на това ние стигаме до усещането за друго измерение, разбиране на духовният свят, можем да започнем да го усещаме, свободни и независими. 

Затова, възприемането на реалността в нас, като съществуваща и променяща се извън нас, ни се явява спасение от затворения в клетка свят (от усещането за  духовна клаустрофобия).

Това е основополагаща точка, даваща на творението възможност да стане висше сътворение, да стане човек – Адам; подобен на Твореца.

От урока по книгата Зоар.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Светът Ацилут се отделя от световните БЕА чрез специален екран , който се нарича „парса”.

Това не е просто край за един свят и начало на друг, а особен щит на света Ацилут срещу низшите светове, който ги отразява и не им дава възможност да се съединят.

Защитният щит има свойството Бина – свойство за отдаване и милосърдие.

И ако някой, който има желание да получава, се приближава отдолу към тази граница, усещането на това свойство го отблъсква обратно, доколкото той е егоист.

Така работят всички свойства на Бина (Ноев ковчег, матка, градски стени, буквата самех), които показват, че духовното е заради отдаване и човек-егоист бяга, ако не е подготвен.

Из урока по книгата „Бейт Шаар Каванот“, 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п.6: … На всяка степен има ГАР и ЗАТ на висшия парцуф Зеир Анпин.

И няма по-голямо постижение, освен Зеир Анпин във всяка степен, включвайки дори Зеир Анпин ГАР, който се нарича Даат.

Обаче няма никой, който би могъл да постигне ГАР във всяка степен, включвайки даже ГАР в степен Асия.

Ние възприемаме всичко вътре в Малхут. Малхут се нарича „образ на Твореца“.

Сега, аз не виждам истинската картина на действителността, а това, което влиза чрез моите пет сетива (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание) и се проектира в моя мозък.

Аз получавам впечатление от информацията, която ми предават сетивните органи, и вътре в мен, в тилната част на мозъка си, усещам реалността, която съществува сякаш пред мене.

Това същото става и с Малхут. В „Преговор към Книгата Зоар“ Баал Сулам обяснява, че макар Малхут да има първите девет сфирот, тя не знае, какво е това девет сфирот.

Тя постига тези сфирот, когато ги включва в себе си – усещайки ги, като нещо, намиращо се пред нея.

Затова, в зависимост от своята способност да действа, подобно на първите девет сфирот, отдолу нагоре, когато Малхут уподобява Кетер, отблъсквайки пряката светлина обратно и изграждайки отразена светлина, тогава вътре в отразената светлина тя постига, каквото е пред нея – първите девет сфирот.

Низшият започва да действа от себе си навън, и тогава, в своята отразена светлина, вижда, какво става.

Така и ние в нашия свят. Аз виждам това, което се намира пред мен, съгласно моето его, в зависимост от това, кое е хубаво за мене и кое – лошо.

А всичко, което не засяга моето его, не може да ми донесе полза или не представлява заплаха за мен – аз не забелязвам.

Това произлиза от духовните корени: Малхут възприема първите девет сфирот само в границите на отразената светлина, която отпечатва в себе си пряката светлина.

Тази картина се явява пред Малхут, като нещо съществуващо пред нея. А освен това, за нея нищо не съществува, тя не усеща по – висшето.

Ако в Малхут има желание да се наслаждава на стадий „шореш“ (0), тя няма да открие пред себе си нищо, освен стадия „шореш“.

Ако в нея има по – голямо желание да се наслади, тя ще види пред себе си много по -дълбока картина на действителността.

Всичко зависи от плътността на нашите желания (авиют) и отразената от тях светлина.

Ето защо, ние никога не говорим за това, какво наистина съществува в действителността, защото всичко зависи от това, доколко аз постигам.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 28.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→